Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2019 12:00 - "Благодаря ти господи за оковите..."
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image

Неотдавна на едно от предприятията в ДНР (подозираме, че това се е появило в много предприятия) нашите другари забелязани разлепени иконни плакати с «Молитва на работното място». Тези «молитви» били тихо развешени от администрацията и нейните лакеи от най-несъзнателните работници — съглашатели с цел «да получат здрава атмосфера в завода и да доведат до минимум на предпоставките за трудов конфликт».

Какво да кажем, «класовият мир» в промишлеността — мечта за фашистската буржоазия: покорните роби позволяват на стопаните да дават по-малко сили и средства на потискане на работническите протести и зачатъци на революционна организация в производството, позволяват смело да грабят и експлоатират «сивия добитък» в цехове и работилници. И както и преди, в цялата история на класовите общества, за усмиряване на трудовите маси от експлоататорите без божието слова не може. Отсюда — ко всем прочим каноническим молитвам, которыми попы одурманивают и «усмиряют» разум трудящихся в храмах, — прибавляются и частные, так сказать, «узко-целевые» молитвы — «в цеху», «на рабочем месте», «у станка», «за сварочным аппаратом» и т.п.

Към какво призовават работниците модернизираното «слово божие»? Който не вижда текста на фотото, ще дублираме този «шедьовър» на буржоазно-поповската агитпропа:

«Господи, когато аз започна новия ден, искам да ти благодаря за дадената възможност да имам работа. Благодаря ти за труда, който аз извършвам. За хората, с които общувам и за средствата, които получавам. Дай ми мъдрост в общуването с моите колеги. Помогни ми във всяка ситуация отначало да мисля за хората, а след това за своето собствено благополучие. Помогни ми да бъда честен в деловите отношения и отговорен в задачите, поставени ми. Амин».

Особен коментар към това заклинание не се изисква, но нека да преведем това на нормалеь човешки език. И така капиталиста говори на своя наемен роб за това, че раба трябва до гроб да изпълнява и да е благодарен на своя стопанин за това, че той е свой и божий, разбира се и милостив — не дава на роба да умре от глад под оградата. Я на производстве, — говорит капиталист, — вполне могу обойтись и без тебя, нищего голодранца, однако, яко христианин, я жалею тебя, сирого и убогого, и потому даю тебе возможность заработать себе на хлеб.

У известна част от нашите несъзнателни работници тази политикономическа глупост и вопиеща лъжа намира своя отклик: такива работници смятат, че е истина, че тяхната роля в общественото производство не се явява най-главното, водещо и основно. Стоките и всички въобще материални средства за съществуване у него се произвеждат от капиталиста с помоща на своите капитали (пари, машини, здания, пътища, полезни изкопаеми и т. н.), а въобще не от работника със своя труд. А рабочих капиталисты «просто» приглашают на работу большей частью для того, чтобы в государстве не было голодного бунта, а ещё потому, что государство своими законами требует какой-никакой занятости населения. И получается, что зёрна абсурда, которые разбрасывает буржуазия и попы, находят себе благодатную почву в самых отсталых и потому реакционных слоях нашего рабочего класса.

По-нататък. До съзнанието на работниците достига това, че техния каторжен труд, почти всички плоде на който безплатно се присвояват от буржоазията, е едновременно и «божи дар», т. е. работническото щастие, и дълг на всеки «роб божий» и е вечно и естественно състояние, «завещано отгоре» и не подлежащо на изменение. Рабский труд на пользу «доброго хозяина», с одной стороны, и политический классовый сон рабочих, с другой стороны, — вот центральная идея всей этой молитвы.

Благодарността «за хората, с които аз общувам», молбата за «мъдрост в общуването с колегите» и помоща в това, че «отначало да мисля за хората, а след това и за собственото благополучие» — това е завуалирани преработки на попските «вишочайши проповеди», в които проповедниците-исусови призовавали юдейските раби и нищи арендатори на земи към смирение, към отказ от класова борба с робовладелците и феодалите, към любов към врага свой, към любов и почитание към угнетителите и злите стопани-експлоататори, към това накрая, което всеки който «иска да спаси душата своя и да постигне щастие на небесата», е задължен да споделя интересите на своя угнетател пред своите класови интереси и непрестанно да се грижи за него, т.е. покорно да работи усилено на робовладелеца, не изисквайки в замяна нищо, освен милост във вид на къшей хляб и чаша вода. Вкрая на краищата какво е земната нищета и унижение, ако за пълния отказ от човешко достойнство на роба твърдо му е обещано небесно блаженство.

И има още сред нас такива работници, които вярват в «наградата на небесата» и затова се откъсват от своите другари в напрегнати моменти на стълкновения с капиталистите, отиват в страни от борбата и се уповават на това, че «мъдростта божия на всички сама за себе си ще разреши».

Тук напълно се вписва и призива на капиталистите към «мъдрост в общуването с моите колеги». На пръв поглед безобидно твърдение, но в какво се изразява класовия смисъл? В това, че работника го призовават към малодушие и политическа пасивност. Защото началството е дадено «от бога», защото казват капиталистите и поповете, ти работнико преди да се бориш с нас за своите насъщни интереси, сто пъти помисли, прояви «мъдрост», напусни бунтуващите се — защото е казано в писанията и бъди премъдър, защото класовата борба на пролетариата не води до добро, защото е грях. Ето тогава ти и ще си мъдър, а ние, твоето началство, «дадено на тебе вовеки веков», за твоята мъдрост ще ти дадем ебе копеечна премия (или няма да те включим в списъка с уволняваните от първия лист — ще те уволним във втория).

А края на «работната молитва» (…помоги ми да бъда честен в деловите отношения и отговорен в задачите, поставени ми пред мен. Амин) общо взето повтарят предните призиви, които буржоазията е дала на своите наемни роби в основната част от молитвата.

Същността е една: мисли, преди всичко за интересите на своя «роден» робовладелец, влагай на него потното си лице, изпълнявай безропотно всичко, което ти каже заводската администрация, и не искай за себе си нито повишение на заплатата, нито здравословни условия на труд, нито техника на безопасност, нито заплащане на болнични, нито нормална отпуска. И най-главното — името божие, не яж работнико, на устоите на капитализма, не води класова борба, не се организирай в болшевишка партия и не бъди готов на революционно сваляне на нашата буржоазна власт, не «яж святата» частна собственост. И ако направиш всичко това — тогава ще си мъдър и ще получиш със свършването на своя живот топло местенце на небето.

Амин.

С. Серегин




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1658946
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031