О гибкости и определенности понятий

В. И. Стемпковская

Въпросът за образуването на понятията и тяхната роля в обществената практика винаги е привличал вниманието на учени и философи. Той винаги е стоял в центъра на ожесточената борба на двете противоположни направления във философията: материализъм и идеализъм. Подлинно научное решение этого вопроса впервые в истории дала философия марксизма-ленинизма.

Идеализмът не може правилно да разреши проблема на същността на понятията, защото в съответствие със своето изходно положение за първичността на духа, идеите той отричал, че в понятията се отразяват действителните връзки и отношения, свойства и качества на вещите и явленията на реалния свят.

Материалистите и до Маркс разбирали, че съдържанието на понятията се определя не от чистата дейност на мисленето, откъснато от реалния свят; че понятието е резултат не от субективния произвол на мислещите хора, а резултат от отражението на действителността в мисленето на човека. Но домарксическия материализъм даже в лицето на своите най-добри представители — класиците на руската философия — не успели научно да разрешат въпроса за понятието. Для подлинно научного решения проблемы сущности понятий недостаточно простого признания того, что понятия, являясь образами предметов и их связей, имеют объективное, реальное содержание. Класиците на марксизма-ленинизма показали, че познанието е сложен противоречив процес на отражение на действителността, който не се свежда до просто, огледално отражение. Затова при решаването на въпроса за същността и ролята на понятията трябва да отчита не само обективния характер на съдържанието на понятията, но и това, как се натрупва, а след това изменя и развива съдържанието на дадено понятие, отразяващо обективните връзки и отношения, свойства и качества на вещи, явления. Домарксистский материализм не сумел разрешить именно этого вопроса. За решаването на това, както указвал В. И. Ленин, е необходимо използване на диалектиката, като теория на познанието. Само класиците на марксизма-ленинизма за първи път показали, че познанието се движи от живо съзерцание към абстрактно мислене и от него към практиката, което в сериозните, правилни абстракции човек може дълбоко да познае обективните закономерности на действителността.

Философията на марксизма разкрива, че прехода от чувство към мисъл е диалектичен и произхожда във форма на скок. Скокът от чувство към мисъл, от живо съзерцание към абстрактно мислене представлява преход от отражение на явления към отражение същността. Отдельные свойства, качества предметов и явлений познаются органами чувств в неразрывной связи с мышлением. Сущность же познается абстрактным мышлением, обобщающим данные, полученные при помощи органов чувств.

Същността на предмети и явления е безкрайно развиваща се действителност и човек никога не може да познае изчерпателно, цялото и веднага. Но от това съвсем не следва, както твърдят агностиците, че света е непознаваем. Такие утверждения имеют классовую подоплеку. Принижение роли разума приводит к отрицанию познаваемости законов общественного развития, что всегда выгодно эксплуататорам.

В противоположност на идеализма марксическия философски материализъм, опирайки се на данните на науката, признава познаваемостта на света и неговите закономерности, счита нашите знания за законите на природата, проверени от практиката, знания достоверни, знания, които имат значение на обективна истина.

Движението на познанието от живо съзерцание към абстракция, от чувство, представа към понятие, отразяваща същността, е процес на задълбочаване на нашите знания, процес на преход от незнание към знание, от по-малко точно отражение на обективния свят към по-точно отражение на него. Всеки преход от явление към същност е сложен и противоречив. «Познанието — говори В. И. Ленин — е вечно, безкрайно приближаване на мисленето към обекта. Отражението на природата в мисълта на човека трябва да се разбира не «мъртво», не «абстрактно», не без движение, не без противоречия, а във вечен процес на движение, възникване на противоречия и тяното разрешаване»[1]. Противоречия эти проистекают из того, что мышлению человека не удается сразу охватить и целиком выразить в понятии сущность предметов непрерывно развивающейся действительности. В ходе познания мышление переходит от одной абстракции к другим абстракциям, все более и более приближаясь к истине.

Известно е че понятието атом се е натрупвало от древни времена. До средата на XIX век атома са го определяли, като абсолютно неделима и неизменна частица от веществата. По-нататъшните научни изследвания и открития от физиците в края на XIX и началото на XX век влезли в противоречие с това определение на атома и предизвикали необходимост от преразглеждане на това установило се определение и да дадат друго, съответстващо на последните научни открития. Новите научни данни установили, че атома е неделим само в химично отношение. Это означает, что нет меньшей доли химического элемента, чем атом. Но атом представляет собой сложную материальную систему, которая разлагается на ядро и электроны. Атом изменяет свои свойства в зависимости от физических условий, в зависимости от того, в какую систему он входит.

На този пример нагледно се вижда, че познанието на същността на явленията върви от разкриване на същността на първия порядък към разкриване на същността на втори, трети и т. н. порядък. Процесът на изследване на атома във всеки даден момент от познанието не завършва, а отива по-нататък, по-дълбоко, разкрива нови и нови страни на явлението.

Понятието е едно от формите на отражение на действителността. Истинското понятие за предмета съдържа в себе си признаци, явяващи се отражение в мисленето на човека на определени реални свойства и качества на предмета. К. Маркс писал, че «идеалното е нещо, като материално, пресадено в човешката глава и преобразувано в нея»[2].

В. И. Ленин подчертавал обективния характер на съдържанието на понятията и заедно с това указвал на непълното съвпадение на съдържанието на понятията отразени в обективния свят. Понятията всъщност са субъективни образи на обективни вещи, но те не са абсолютно, не метафизически тъждественни с предметите, а  се отличават от тях.

Понятията се образуват на основа обобщаване на чувственни данни. В хода на образуване на понятия човек, отвличайки се от несъщественните свойства на предмета, обобщава същественото, главното, определящо се в него.

В процесa на преход от чувственни данни към абстракция мисленето не само не се отдалечава от същността на вещите, а обратно, все по-дълбоко дълбоко прониква в него.

«Мисленето — пише В. И. Ленин — върви от конкретното към абстрактното, не се отдалечава — ако е правилно (…) — от истината, а отива към нея. Абстракцията на материя, закон на природата, абстракция на стойността и т. н., с една дума всички научни (правилни, сериозни, не глупави) абстракции отразяват природата по-дълбоко, по-точно, по-пълно»[3].

В знаменитото «Въведение «Към критиката на политическата икономия»» К. Маркс указва, че мисленето на човека, отправяйки се от конкретното, извършва път към абстракция, в която отначало обхваща само най-общото, изразяващо се в прости определения. Но мисленето не може да остане на прости определения, а отново и отново се връща към конкретната действителност, към реалния предмет, за да разкрие в него по-дълбоките, специфични особености, многообразни черти, страни и отношения. Лишь в процессе такой мыслительной деятельности «хаотическое представление о целом» сменяется «богатой совокупностью с многочисленными определениями и отношениями».

В гениалният труд «Марксизъм и въпроси на езикознанието» Й. В. Сталин всестранно показал, че граматиката е резултат от дълга, абстрахираща дейност на мисленето, показател на огромните и успехи.

Точно така и понятията се явяват резултат от дълга абстрахираща дейност на мисленето, показател на огромните успехи на човешкото мислене. Известно е че понятието научен комунизъм се натрупва в течение на столетия. «Човешкото мислене — говори Й. В. Сталин — е трябвало да изпита много изпитания, мъчения и изменения, преди да достгне до научно разработен и обоснован социализъм»[4].

В домарксическият период много дълго господствали теориите на утопичния социализъм. Утопистите-социалисти не се стремили да познаят законите на историческото развитие. Оторванные от действительной жизни, они мечтали построить социалистическое общество тогда, когда не было для этого реальных возможностей. Утопистите (Роберт Оуен, Луи Блан и Шарл Фурие и представителите на «Земя и воля», «Народна воля» в Русия) се надявали на това, че господстващите класи, убедили се в правилността на социалистическия идеал, ще достигнат до разбиране на необходимостта от осъществяването на социализма. Утопистите искали да създадат на земята щастлив живот по пътя на законодателство, с помоща на различни декларации. Они не видели растущего рабочего движения, не понимали исторической роли пролетариата — единственно последовательного революционного класса. В следствие на това теориите на социалистите-утописти останали безплодни.

Само К. Маркс и Фр. Енгелс, правилно оценили историческата роля на пролетариата, стигнали до извода, че освобождаването на работническата класа е дело само на самата работническа класа.

К. Маркс и Фр. Енгелс създали научното понятие на комунизма. Това понятие — теорията на научния комунизъм — развил и обогатил великия Ленин, а днес се развива и обогатява от гениалния вожд на народите в света Й. В. Сталин.

В наши дни, когато социализма от мечта се превърнал в действителност, когато трудещите се в Съветския Съюз, непоколебимо решили да построят комунистическото общество, съвестно се трудят на великите строежи на комунизма, практически е подтвърдена правилността на марксистско-ленинското понятие на научния комунизъм.

* * *

За познанието е важно да се разкрият тези  страни, свойства, качества на предмети и явления, които се явяват специфични, същественни, определящи. Дълбоко и вярно да се познае предмета означава да се разкрие в него преди всичко същественното, определящото.

Марксизмът, встъпвайки против разсъжденията «въобще», против абстрактно-общите определения, изисква при установяване на научните понятия да се изхожда от фактите, от реалните същественни връзки, защото само при това условие на нещата може да бъдат отразени в понятия, като богата съвокупност много обективни свойства и отношения. Само показването на обективните свойства, закономерностите дават възможност да се разкрие тенденцията на развитие на вещи, явления. Нарушение требования исходить из конкретного анализа объективной действительности, в результате которого выявляется тенденция развития предметов и явлений, приводит к неправильным, ненаучным, вздорным абстракциям. Примером такой абстракции может служить теория «ультраимпериализма» К. Каутского.

Встъпвайки против тази теория, В. И. Ленин отбелязал, че такава фаза в развитието на империализма, като ултраимпериализма е абстрактно мислима. Но на практика това означава откъсване от действителното развитие на обществото, защото ако капитализма и се развива в направление към единен световен тръст, то «по-рано, делото ще достигне до единен световен тръст… империализмът неизбежно трябва да премахне капитализма превръщайки се в своя противоположност»[5].

Така В. И. Ленин не се спира на това, че известява само абстрактно, общата тенденция, а отива по-нататък по пътя на конкретния анализ на същността и перспективата в  развитието на капитализма, по пътя на възпроизвеждане на конкретното в неговите многообразни отношения и показва, че тази обща тенденция фактически не може да бъде реализирана.

Истинските научни понятия, правилно отразяващи действителността, имат в своята основа конкретни, реални свойства на вещите и явленията. Съдържанието на такива понятия се определят или от съществени свойства и качества, присъщи на предметите, или от такива нейни свойства, които с необходимост, закономерно могат да възникнат в действителност в хода на развитие на предметите. Конкретный анализ явлений позволяет вскрыть в них не только те черты и особенности, которые характеризуют их в данных конкретных условиях, но и такие особенности явлений, которые помогают подметить тенденцию их развития, предвидеть дальнейший ход событий. Поэтому только конкретный анализ явлений может быть основой научного предвидения и целесообразной деятельности человека, основой образования подлинно научных понятий, отражающих те или иные существенные стороны вещей и явлений.

Ленинското изискване за гъвкавост на понятията с железна необходимост произтича от важното положение на материалистическата диалектика за това, че абстрактна истина няма, че истината винаги е конкретна.

Способността на понятията да изменят своето  съдържание в зависимост от условията позволява правилно да се отрази в мисленето вечно изменящия се, развиващ се и обновяващ свят.

В. И. Ленин учи, че само гъвкавостта,  използвана обективно, т. е. гъвкавостта, отразяваща всеобхватното и противоречиво на единството на развиващия се материален свят, ще доведе до правилното му отражение. Гъвкавостта на понятията, използвани субективно, т. е. не отразяващи всестраността и единството на материалния свят  в неговото реално движение, развитие, неизбежно ще доведе до еклектика и софистика.

Като пример за гъвкавост на понятия,  използвано субективно, може да се дадат разсъжденията на Р. Люксембург по въпроса за превръщането на националните войни във войни империалистически. Р. Люксембург считала, че в епохата на империализма всяка национална война неизбежно ще се превърне в своя противоположност, във война империалистическа. Следовательно, понятие «национальная война» и понятие «империалистическая война» смыкаются, переходят одно в другое.

В. И. Ленин, критиква Р. Люксембург в известната статия «За брошурата на Юниус», отбелязвайки, че подобна «гъвкавост на понятията» е субективна гъвкавост, не отразяваща обективното развитие на явленията.

Националната война, говорил Ленин,  разбира се може да се превърне в империалистическа и обратно, както това  показали например войните на френската буржоазна революция. Но да се изтрие разликата между войната империалистическа и войната национална само на това основание, че една война може да се превърне в друга, може само софиста.

Изтриването на границата между явления, имащи тенденция да превръщат едно в друго, е мост към софистиката. «Но ние — говорил Ленин — оставаме диалектици, борейки се със софизма не посредством отричане на възможности за всякакви превръщания въобще, а посредством конкретен анализ даден в неговата обстановка и в неговото развитие»[6].

В безсмъртните трудове на класиците на марксизма-ленинизма ние намираме ярки образци на истинска гъвкавост на понятията.

Решавайки въпроса за съотношението на понятията «революция» и «реформа», В. И. Ленин писал, че понятието реформа, несъмнено е противоположно на понятието революция и че забравянето на това, игнорирането на границата, разделяща тези две понятия, неминуемо ще доведе до много сериозни грешки. Но тук В. И. Ленин подчертавал, че «тази противоположност не е абсолютна, тази граница не е мъртва, а жива, подвижна граница, която трябва да умеем да определяме във всеки отделен конкретен случай»[7]. Тук В. И. Ленин блестящо използва формулираното по-късно в неговата работа «Още един път запрофсъюзите» положение за това, че не трябва да се ограничаваме в констатациите на това, което е най-обичайно, а да вървим напред. Действително, указвайки на общата противоположност на реформите и революциите, В. И. Ленин днес отива по-далеч, отбелязвайки необходимостта от конкретно разглеждане на въпроса, при който и се установява, че такива противоположности могат да преминават от една в друга.

Във своята работа «Основи на ленинизма», явяваща се гениално теоретично обоснована и творческим развиваща ленинизма, Й. В. Сталин, продължава ленинския анализ, показвайки, че реформа в условия на буржоазна власт при реформистска тактика неизбежно се превръща в оръдие на укрепване на буржоазната власт, в оръдие на разлагане на революцията. В тези условия на съществуване на буржоазната власт, но при революционна тактика реформата се «превръща в оръдие на разлагане на тази власт, в оръдие на укрепване на революцията, в опорен пункт за по-нататъшно развитие на революционното движение»[8].

Подчертавайки различното съдържание и значение на понятието реформа при реформистска тактика и тактика революционна, Й. В. Сталин разкрил същността на революционното използване на реформите и съглашението в условията на империализма и разобличил същността на реформистската тактика.

Тук Й. В. Сталин показва, че въпроса за съотношението на реформа и революция се изменя след свалянето на империализма, при диктатурата на пролетариата. Пролетарската власт при известни условия, в определена обстановка може да се окаже принудена да се отдръпне от пътя на революционно преустройство на съществуващия порядък на пътя на реформи и отстъпки с непролетарските класи, но само до тогава, докато се даде на революцията глътка въздух за да събере сили, за да продължи напред. «Не трябва да се отрича — говори Й. В. Сталин — че този път се явява в известен смисъл «реформистски» път. Следва само да се помни, че ние имаме тук една коренна особеность, състояща се в това, че реформата изхожда в този случай от пролетарската власт, че тя укрепва пролетарската власт, че тя дава на нея необходимо дишане, че тя е призвана да разложи не революцията, а непролетарските класи.

Реформа при такива условия се превръща, по този начин в своя противоположност»[9].

Приведените цитати на В. И. Ленин и Й. В. Сталин служат за нас, като класически образци на това, как трябва да се разглеждат отношенията между противоположни понятия, как трябва при това да се отчитат резултатите от практическата дейност, общественно развитие, резултати от познанието.

Първо и основно условие за правилно използване на понятията се явява всестранното отчитане на специфичните особености на конкретната обстановка. Гъвкавостта на истински научното понятие се проявява в това, че то няма един път и завинаги, за целия случай на живот на установило се съдържание, че неговото съдържание се изменя, обогатява в зависимост от новите научни данни и нова конкретно-историческа действителност. Понятия реформы и революции не вообще противоположны, а противоположны лишь в определенных конкретно-исторических условиях. Поскольку условны и подвижны грани явлений в природе и обществе, постольку гибки и понятия, отражающие эти явления.

Познанието на човека не може да се движи напред, ако понятията не бъдат взаимосвързани и взаимообусловени, както и отражаемите от тях обективни явления, ако понятията не се изменят и не се развиват в хода на постъпателно развитие на човешката практика. Не случайно диалектиката «взема вещи и техните умствени отражени главно от взаимните връзки, в тяхното сцепление, в тяхното движение, в тяхното възникване и изчезване…»[10].

Понятието за предмета се сменя, защото с изменение на условията и в сила на собствени закономерности в развитието по коренен начин се сменя самия предмет. Понятието за предмета се сменя и  защото в процеса на общественно-историческата практика на човека се  разширяват и задълбочават нашите знания за предмета. Неподвижното, окостеняло в своето съдържание понятие не може да обхване обективния процес на развитие.

Блестящ образец за диалектически подход към понятията дава ленинския анализ на понятието «маса», конкретно показващ, какво от себе си представлява масата и какви задачи и предстои да решават в различните обществено-исторически условия, в различно време.

В своята реч в защита на тактиката на Комунистическия Интернационал от 1 юли 1921 година В. И. Ленин показал, как се изменя понятието «маса» с изменение на характера и мащаба на  революционната борба. В момента на възникване и нарастване на революционното движение понятието «маса» е едно, но то става съвсем друго, когато революцията е вече достатъчно подготовена. Если на заре революционного движения несколько тысяч революционных рабочих представляют собой массу, то в момент, когда созданы условия для осуществления революции, когда речь идет о решении основного вопроса революции, вопроса о государственной власти, несколько тысяч революционных рабочих массы уже не составляют[11]. В этих условиях «понятие массы, — говорит В. И. Ленин, — изменяется в том смысле, что под ним разумеют большинство, и притом не простое лишь большинство рабочих, а большинство всех эксплуатируемых; другого рода понимание недопустимо для революционера, всякий другой смысл этого слова становится непонятным»[12].

Oт примера се вижда, че изменението на  понятието «маса» не означава, че това понятие е размито и неопределено. Напротив, то е строго определено за всеки етап от борбата.

В. И. Ленин встъпва против метафизическото пренасяне на същественните признаци на понятието «маса», необходими и достатъчни за една конкретно-историческа обстановка, в друга обстановка, различна от първата.

Така, гъвкавостта на понятието, според  Ленин, не означава размиване и неопределенност. Гъвкавостта на понятието предполага ясност, определеност на неговото съдържание във всяка конкретна обстановка от развиващата се действителност.

Ленинското изискване нза гъвкавост на понятията е насочено, от една страна, против догматизма, от друга страна, против релятивизма.

За В. И. Ленин и Й. В. Сталин понятието  не е проста съвкупност от един път завинаги признаци. Такова понятие не може напълно, изчерпващо да отрази същността на предмети, явления и връзки на материалната действителност, а следователно, то не може да бъде оръдие в познанието и преустройството на външния свят. Марксизм-ленинизм считает научными такие понятия, которые отражают правильно, всесторонне живую связь явлений, «которые должны быть также обтесаны, обломаны, гибки, подвижны, релятивны, взаимосвязаны, едины в противоположностях»[13].

* * *

Определеността на понятието се явява едно от основните изисквания на материалната диалектика. Определеността на понятията има жизнено значение, когато трябва да се решава един или друг конкретен политически въпрос, да се застане на защита на определена гледна точка, да се бориш за последователно провеждане на определена политическа линия. Класическите определения, дадени в произведенията на В. И. Ленин и Й. В. Сталин се явяват ярки образци на последователно съблюдение на това изискване, ярки образци на дълбок теоретичен и политически анализ на конкретни явления.

В. И. Ленин показал, че неяснотата на определение на понятията и възможността в следствие на това незаконно да се отъждествяват различни понятия, смесването им служат на врага на работническата класа ширма за прикриване на техните класови интереси, за заблуда на трудещите се маси. Кадетите например се стараели да изобразят своята партия, като представителница на демокрацията въобще. Разобличавайки кадетите, В. И. Ленин предупреждавал, че всяка неяснота в определяне понятието «буржоазна демокрация» играе по ръцете на враговете на марксизма.

Партии, враждебни на революцията, използвали понятията с неопределено съдържание за запушване на същността на актуалните политически проблеми. (Започвайки с Перестройката — активната фаза на контрареволюцията, идеолозите на буржоазията прикриват истинските цели на своите стопани — империалистите с най-широка употреба на понятията с неопределено съдържание. Такова е например, известното на всички понятие «тоталитаризъм», което не съдържа в себе си нещо конкретно и определено, или друго понятие аналогично на типа — «командно-административна система» — прим. РП.). Встъпвайки против съглашателството на меншевиките по въпроса за отношението с кадетите, В. И. Ленин указвал, че меншевиките допускали в своите резолюции съглашение с «опозиционо-демократическите» партии въобще, докато болшевиките отишли на съглашение само с партиите, борещи се за република и признаващи необходимостта от въоръжено възстание, т. е. «болшевиките определили понятието на революционната буржоазия с ясни политически признаци, а меншевиките вместо политическо определение дали едно технически-парламентарна думичка»[14]. В. И. Ленин тут же разъясняет, что республика и вооруженное восстание — вполне определенные политические категории, в то время как оппозиция — лишь   парламентский термин, неясный совершенно, ибо он объединяет и октябристов и мирно-обновленцев, т. е. всех недовольных правительством вообще. Попытка внести политическое содержание в это понятие словом «демократическая» ведет лишь к фальсификации и лжи, и, действительно, что может быть демократического у монархической кадетской партии, обманывающей народ?

Искайки ясни, определени понятия, В. И. Ленин заедно с това категорично встъпва против «определяне на дефиниции», против «изсмукване на дефиниции от палеца». В статията «Още  едно унищожаване на социализма» В. И. Ленин подлага на унищожителна критика П. Струве за неговите «тромави опити» да се въведат нови понятия, отличаващи се с изключителна безсъдържателност. В. И. Ленин говорит, что ««научные» дефиниции и различения г-на Струве просто — сапоги всмятку»[15]. Так, попытку Струве ввести в науку бессодержательные понятия вроде понятия «совокупности рядом стоящих хозяйств» В. И. Ленин квалифицирует, как «грубую и пошлую игру, как издевательство над логикой и историей».

В. И. Ленин учи, че понятията при човека се натрупват не веднага, че тяхното образуване — е продължителен процес, съпроводен с милиарди проверки в трудовата дейност на много поколения хора, че понятията се налагат, като отражение на същността на предметите, явленията и закономерностите в действителността, обогатявайки се в продължение на много столетия. И обратно- понятия измислени, понятия с  мъгляво съдържание се отхвърля от живота. К числу таких туманных понятий В. И. Ленин, как известно, относил понятия «производственная демократия», «производственная атмосфера» и другие.

В. И. Ленин категорично встъпва против извеждането на дефиниции от всякакви «общи понятия» и решително се  бори за това, понятията да възникват от  научно разглеждане на живота, от  историко-икономически условия. Така например на въпроса за това, какво следва да се разбира под самоопределение на нация и къде да се търси решение на този въпрос В. И. Ленин отговаря: «…ако ние искаме да разберем значението на  самоопределение на нация, не играейки в юридически дефиниции, не «съчинявайки» абстрактни определения, а разбирайки историко-икономическите условия на  националните движения, то ние неизбежно стигаме до извода: под самоопределение на нация се разбира държавно отделение от чуждонационални колективи, разбирайки образуването на самостоятелна национална държава»[16].

Критикувайки противниците на самоопределянето, В. И. Ленин показва, че своята неправилна позиция в решаването на въпроса за самоопределението на нациите, позиция, откъсната от конкретни факти от живия живот, те прикриват с мъртви абстракции.

В. И. Ленин и Й. В. Сталин признават за  научни само такива определения на понятия, които се явяват обобщение на конкретни данни за развитието на общочовешката практика; само такива понятия представляват ценност за постъпателното развитие на науките.

Класическиете определения за капитализъм, империализъм, нация, марксизъм, класа и други определения, въведени в науката от К. Маркс, Фр. Енгелс, В. И. Лени, Й. В. Сталин, служат за  образци на истински научни определения и се явяват резултат от огромни научни изследвания.

Ще разгледаме ленинското определение за понятието «класа». В работата «Великата инициатива» тя е формулирана от В. И. Ленин така: «Класи се наричат големи групи от хора, различаващи се по тяхното място в исторически определената система от общественото производство, по това отношение (голяма част закрепена и оформена в закони) към  средствата за производства, по тяхната роля в обществената организация на труда, а, следователно по способите за получаване и размерите на тази степен на общественото богатство, с която те разполагат. Класите са такива групи от хора, от които една може за себе си да присвоява труда на другата, благодарение на различията на техните места в определения начин на живот на общественото стопанство»[17].

И така класите са голяма група от хора. Но тези групи от хора се различават преди всичко по тяхното място в исторически определена система от обществено производство. Различието не едни или други групи от хора по тяхното място в исторически определената система от общественото производство се явява един от съществените признаци на понятието «класа». Но този признак е недостатъчен за определяне на понятието «класа», защото вътре в едната или другата система на общественото производство класите се отличават едни от други, първо- по отношението им към средствата за производства и второ- по тяхната роля в обществената организация на труда.

При робовладелският строй рабовладелеца се  явява собственик на средствата за производства и самия роб, който той може не само да купи или продаде, но даже да убие. При феодалният строй феодала владее средствата за производства и се явява непълен собственик на работника за производството — крепостния, който той може да продаде или купи, но не може да го убие. При капитализме капиталист — собственник средств производства, но не работников производства. Капиталист использует труд наемных рабочих, которых он не может ни убить, ни продать.

Това означава, че вътре във всяка от разглежданите обществено-икономически формации има група от хора, които владеят средствата за производства и групи от хора, които са лишени от средства за производства и живеят само за сметка на продажбата на своята работна сила. Първите не участват в производителния труд, а вторите създават всички материални ценности. Но благодаря тому, что в руках эксплуататорских классов сосредоточены средства производства, а у эксплуатируемых ничего нет, кроме своих рук, распределение общественного богатства происходит таким образом, что господствующие классы присваивают себе всё, а угнетенные работники только незначительную часть, достаточную лишь для восстановления рабочей силы, затрачиваемой ими в производстве.

Така в ленинското определение на понятието «класа» същественни се явяват: мястото, заемано от една или друга група от хора в исторически определена система от общественото производство, отношението на тази група от хора към средствата за производства, които определят отношението между експлоататори и експлоатирани, и ролята на дадената група от хора в обществената организация на труда.

Tова определение на класите в експлоататорските общества се е образувало в резултат от дълбок анализ на всички антагонистически обществено-икономически формации. Определението на  понятието «класа» се характеризира от изброените същественни признаци, явяващи се общи определения за всички класи от досоциалистическите формации.

Понятието класа, дадено от Н. Я. Мар и  неговите последователи е грубо изкривяване на марксистско-ленинското учение. И. В. Сталин в работата «Марксизъм и въпроси на езикознанието» подлага на унищожителна критика на опитите на маровците да дадат свое определение на  понятието «класа». Й. В. Сталин пише: «Възражението за това, че под класса трябва да се разбира всеки човешки колектив, в това число и първобитно-общинния колектив, представлява не възражение, а игра на думи, която не заслужава опровергаване»[18].

Да се обърнем към сталинското определение за нация, за първи път формулирано в работата «Марксизмът и националния въпрос» в 1913 година. Й. В. Сталин в този труд анализира голям конкретен материал, ясно обосновавайки всяка от съществените особености на нациите и след това свежда получените данни в единно научно определение на понятието «нация».

Нацията, пише другаря Сталин, е преди всичко определена общност от хора. Но общност при това не раова и не племенна. И. В. Сталин приводит в качестве примера итальянскую и французскую нации. Первая образовалась из римлян, германцев, этрусков, греков, арабов и т. д. Вторая — из галлов, римлян, бриттов, германцев и т. д. По подобен начин се разсъждава и за много други нации. «И така се прави извод Й. В. Сталин, — нацията не е расова и не е племенна, а исторически натрупана общност от хора»[19].

След това Й. В. Сталин, давайки за пример държавите на Кир и Александър, съществуването на които се е определяло от успехите или пораженията на едни или други завоеватели, устаноява, че не всяка исторически сложила се общност от хора става нация. Съществен признак за нациите трябва да бъде също така устойчивостта. «И така — говори Й. В. Сталин — нацията не е случайна и не е ефемерен конгломерат, а устойчива общност от хора»[20].

Продължавайки анализа, Й. В. Сталин показва, че за определяне на понятието «нация» не са достатъчни указаните признаци. Действително, Австрия и Русия са устойчиви общности от хора, но те са държави, а не нации. Национальная общность немыслима без общего языка, тогда как для государства общий язык вовсе не обязателен. «И така — общноста на езика, е една от характерните черти на нацията»[21].

Й. В. Сталин отбелязва по-нататък, че общия език е необходим за всяка нация, но това не означава, че различните нации  трябва да имат различни езици. Например, англичаните и североамериканците говорят на един език, но една нация не са. Это означает, что определение понятия «нация» не исчерпывается и признаком «общность языка».

Нациите се формират в резултат от дълги и регулярни общувания между хората, в резултат от продължителен съвместен живот, което предполага общност на техните територии. Затова, ако определена общност от хора няма обща територия, то тя не може да състави една нация. Преди, когато англичани и американци са населявали една територия- Англия те са представлявали една нация. Позднее, когда часть англичан переселилась на новую территорию, в Америку, образовалась новая нация — североамериканская. «И такa — говори Й. В. Сталин — общността от територия е една от характерните черти на нациите»[22].

Но и този признак е недостатъчен за определяне на понятието «нация». Не само общността от територия и общността от език са характерни за нациите, като исторически установила се устойчива общност от хора. Для нации характерна также внутренняя экономическая связь, скрепляющая отдельные части нации в одно целое. Така например англичаните и североамериканците не представляват една нация и затова, защото между тях няма вътрешна икономическа връзка. Ако разгледаме Англия и Северна Америка отделно, то между народите, населяващи всяка от тях страна, икономическа връзка съществува. «Общността на икономическия живот, икономическата свързаност — говори Й. В. Сталин — е една от характерните особености на нациите»[23].

В хода на по-нататъшния анализ Й. В. Сталин показва, че освен общия език, обща територия и икономическа връзка, нацията като исторически сложила се устойчива общност от хора се характеризира и особеностите на духовния облик на хората, съставляващи нацията. Нацията се отличава и по духовност, която се изразява в особености на националната култура.

Й. В. Сталин подчертава при това, че духовния облик, психиката на хората се натрупват от поколение на поколение. Това психическо натрупване, или «националния характер», се  изменят заедно с условията на живота, но тъй като той съществува във всеки един момент, то това неизбежно «дава на физиономията на нацията своя отпечатък». «И така — говори Й. В. Сталин — общността на психическото натрупване, се изразява в общност на културата, като една от характерните черти на нацията»[24].

В заключение Й. В. Сталин подчертава, че тези признаци изчерпват всички признаци на понятията «нация».

Този дълбок анализ позволил на Й. В. Сталин да даде класическо определение за нация:

«Нацията е исторически сложила се устойчива общност от хора, възникнала на база общност н език, територия,  икономически живот и психическо натрупване, проявяващо се в общност на култура»[25].

Другарят Сталин подлага на унищожителна критика определението на понятието «нация», дадено от Р. Шпрингер и О. Бауер. Й. В. Сталин безпощадно разобличава основните принципи на учение на австромарксистите по националния въпрос, представляващи по същество, буржоазна програма в тази област.

На фона на сталинското определение на понятието «нация» жалко изглеждат «определенията» на това понятие, дадени от буржоазните социолози.

Буржоазните социолози и писатели извеждат по принцип понятието «нация» от «дух», «идеи». Така например писателя Ренан в своята работа «Какво е това нация?» писал: «Нацията е дух, отвлечен принцип». Французский буржуазный социолог Лоран пытался «доказать», что «в образовании нации участвуют элементы божественного», что «элементы нации соединяются воедино богом», что «это — факт творчества, недоступный действию человеческой воли». Итальянец Манчини утверждал, что «материальные элементы нации — это инертная материя, в которую надо вдохнуть духовную жизнь», что последняя «вдувается в костную материю, и только благодаря этому создается народ, нация».

Всички тези «определения» за понятия на нация  от буржоазните социолози служат за империалистически цели на угнетения и поробване на народите. Империалистическият разбой се изобразява от учените  лакеи на буржоазията, като «вдъхване на духовен живот» в «инертна материя». Понятно, что при этом носителями духовной жизни считаются империалисты, а инертной материей — народы колоний и зависимых стран. Зверската експлоатация, изсмукването на последните сокове се преподнасят от апологетите на  капитализма като «вдъхване» на всякакви «божествени» качества.

Въпросът за определяне на понятието се развива от В. И. Ленин в работата «Още един път за профсъюзите». Тук В. И. Ленин говори за това, че формалната логика «взема формални определения, ръководейки се от това, че най-обикновеното или това, което вижадт очите ни и се ограничава с това»[26]. Если при этом берутся различные определения и соединяются совершенно случайно вместе, то получается эклектическое определение, указывающее только на разные стороны предмета. В. И. Ленин не отрицает возможности и необходимости определений, в которых отражаются наиболее обычные, чаще встречающиеся, внешние свойства предметов. Такива определения са необходими, но заедно с това са и недостатъчни. За да се разкрие съдържанието на предмета, трябва да се отиде по-далеч, трябва да разгледаме предмета всестранно, да изучим всичките му страни, всички «посредничества». В. И. Ленин говорит, что никогда нельзя осуществить этого полностью, но требование всестороннего рассмотрения предостережет от возможных ошибок и омертвения.

В.   И. Ленин указва на условния и относителен характер на всички определения въобще, защото нито едно определение не е в състояние напълно да обхване многостранните явления в тяхното развитие.

В.   И. Ленин подчертaва, че в определянето на предмета трябва да влизат съществените, основни, или главните признаци, отразяващи коренните свойства на предмети, явления, закономерности.

Познанието на ъущността на предметите се достига в процеса на практиката, а след това в «пълното определение» на предмета трябва да влезе цялата човешка практика «и като критерии на истината и като практически да се определят връзките на предмета с това, което е нужно на човека»[27].

Всякакви опити да се внесат в определението на предмета пълни признаци на всички отделни признаци и отделни «фактори» В. И. Ленин квалифицира, като еклектически, безмислен опит, свидетелстващ за елементарно неразбиране на това, какво е това наука.

Научното определение отговаря винаги на нивото на научните знания в епохата и затова трябва да се разглежда в зависимост от конкретно-историческите условия.

Само в строго определените понятия, в които се разглеждат всестранната им гъвкавост, служат целите на развитие на науките и преобразуването на света в интересите на човечеството.

[1] Философские тетради В. И. Ленина, стр. 168. 1947.

[2] К. Маркс. Капитал. Т. I, стр. 19. 1949.

[3] Философские тетради В. И. Ленина, стр. 146. 1947.

[4] И. В. Сталин. Соч. Т. I, стр. 11.

[5] В. И. Ленин, Соч. Т. 22, стр. 95.

[6] В. И. Ленин. Соч. Т. 22, стр. 295.

[7] В. И. Ленин. Соч. Т. 17, стр. 89–90.

[8] И. В. Сталин. Соч. Т. 6, стр. 166.

[9] Там же, стр. 167.

[10] К. Маркс и Ф. Энгельс, Соч., т. XIV, стр. 23.

[11] См. В. И. Ленин. Соч. Т. 32, стр. 452.

[12] Там же.

[13] Философские тетради В. И. Ленина, стр. 121–122. 1947.

[14] В. И. Ленин. Соч. Т. 11, стр. 277.

[15] В. И. Ленин. Соч. Т. 20, стр. 179.

[16] В. И. Ленин. Соч. Т. 20, стр. 369.

[17] В. И. Ленин. Соч. Т. 29, стр. 388.

[18] И. Сталин. Марксизм и вопросы языкознания, стр. 12.

[19] И. В. Сталин. Соч. Т. 2, стр. 293.

[20] Там же.

[21] И. В. Сталин. Соч. Т. 2, стр. 293.

[22] Там же, стр. 294.

[23] Там же, стр. 295.

[24] Там же, стр. 296.

[25] Там же.

[26] В. И. Ленин. Соч. Т. 32, стр. 72.

[27] Там же.