Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2019 15:53 - Обърнато надолу
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 155 Коментари: 0 Гласове:
-1



Тези дни бившия секретар на съвета по национална безопасност на Украйна Турчинов дал своята оценка  https://www.dialog.ua/ukraine/184654_1563825344 за резултатите от парламентарните избори в страната. На тях над половината от украинците гласуваха за либерално-буржоазни партии, встъпващи за прекратяване на войната в Донбас и за нормализация на отношенията с РФ.

Тази половина от населението на страната (а трябва да мислим, че против империалистическата война стои не половината, а по-голямата част от работниците и всички останали трудещи се в Украйна, т.е. абсолютното болшинство) Турчинов и неговите единомишленици от партиите на крупната фашистска буржоазия на Украйна ги нарекоха предатели и роби. Иначе казано, олигархията е крайно недоволна от това, че в сред народа упорно не растат национал-шовинистични настроения и не се прибавят, а намаляват число то на трудещите се, желаещи да станат пушечно месо във военния спор на двете големи буржоазни групи за богатствата и пазарите на Източна Украйна.

При това Турчинов отбелязва, че за крайните «проруски проекти» от типа «Опозиционна платформа — За живот» (лидер В. Медведчук), които «имат различни имена, но олицетворяват реванш и обръщане към Русия» (цитат от заявлението на Турчинов) отдали своя глас около 20 % от украинците.

Турчинов обяснява това положение именно така, както може да го обясни публичен политик от партията на крупната «национална» буржоазия, водещ «гореща» конкурентна борб с капиталисти от съседна страна: той указва на силното влияние на украинските избори от страна на Русия, което е довело до активизиране и разгръщане на всички «проруски антиукраински сили». Вътрешните процеси на общественото развитие и борбата на класите в страната, т.е. главните и основни мотиви, определили резултатите от парламентарните избори, може би са известни на г. Турчинов, но и особеностите на военния момент и класовия интерес на украинския капитал го карат да пги премълчи, да игнорира очевидните общественни противоречия и да търси тяхната причина не вътре в страната, а отвън, т.е. в този случай в Русия.

Но и да назове цифра от 20 % украински трудещи се, еднозначно прогласували против капитализма и неговия неизбежен атрибут — войната, Турчинов явно забравя. Работата видимо е тоно обратна: не 20 % са против империализма и всички свързани с него бедствия и злини за рабтници и всички угнетени, а 80 % (това е много по-близо до реалността!). А из оставшихся 20-ти % за войну с Россией «до победы» имели полное основание выступать 5–10 % тех, кому война, продлевающая господство капитала на Украине, «что мать родна», т.е. необходима совершенно и полностью соответствует их классовым интересам. Оставшиеся 10–15% — «поумневшая» за годы войны и межующаяся ныне мелкая буржуазия, часть бывших военных, часть националистов и шовинистов образца 2014–2015 гг.

Още по-интересно заявление, хвърлящо сянка, но при това добре показващо политическото банкротство, страха и яростта на крупния капитал пред бавния, но неуклонен ръст на революционното движение, Турчинов прави по повод «робството на украинците». Той казва, че резултатите от изборите се явяват

«…свидетелства за това, че значителна част от нашите съграждани са готови да обменят свободата и отговорността за сито и уютно робство…».

Тук г. Турчинов отново се обърква, раздвоява, но при това волно или неволно признава, че трудещите се в Украйна са угнетени материално и духовно, смачкани от капитализма и именно затова се стремят— но не в империалистическа и буржоазна Русия, а в Русия съветска, в социализма — заедно с работническата класа и останалите трудещи се на Русия. Именно държавата на диктатурата на пролетариата, обществената собственост на средствата за производство, свободния труд, щастие, пълна материална достатъчност и културен разцвет за всеки, който се труди, Турчинов и нарича «сито и уютно робство», предлагайки на украинския пролетариат днес и утре своето реално, тежко, отвратително и унищожаващо личността робство, защитаващо го и ограбващо го- в името на «защита на отечеството» (което буржоазия отдавна и напълно взела от трудещите се и което безсъвестно разпродава на всеки, който му е скъп), в името на национал-буржоазни и отчасти буржоазно-демократични идеи, т.е. в името на традиционните империалистически дрънкалки за глупаци.

Но веднага Турчинов се уговаря и противоречи на себе си още един път. Той вярно забелязва, че сито и уютного робство няма, че робите са винаги лишени, бити и обречени на унищожение.

Tова е така и още един път трябва да напомним на украинската работническа класа зао неговото днешно положение. Но работата е в това, че Турчинов се нахвърля с гняв на украинските трудещи се, гласували «не така», т.е. против украинската империалистическа буржоазия, севсем не защото се е загрижил за свободата и благополучието на работници, служещи, интелигенция и т.н.

Той- първо- обвинява украинските роби на капитала в това, че те не искат повече робство и не желаят за него да умират.

Второ- като един от крупните украински робовладелци, обвинява робите в това, че те имат мисли да се обединят за своето освобождение с робите от РФ.

И трето- преди обвинявал част от украинските роби (работници и останали трудещи се, живеещи в днешна ДНР и ЛНР) в това, че те неособенно се съпротивявали, когато руската буржоазия ги извела из под носа на старите украински стопани.

В този смисъл гнева на г. Турчинов е понятен: той всичко прави, че украинските трудещи се нищо да не знаят за действителния, т.е. грабителския характер на войната на украинската и руска буржоазия в Донбас; той нищо не казва за това, че всякаква разлика между «руските окупатори» и «жертвата на руската агресия» се състои в това, че олигархията на РФ и нейната държава, ползвайки се с удобен момент на политическа слабост в Украйна, извършили изпреварващ удар, стъпка напред в международния грабеж и изпреварили на дадения етап украинските и западни империалисти.

В тази връзка турчиновците искат от своите роби национал-политическа съзнателност, т.е. съхранение на вярност до гроб на своите национални угнетители — явно на основание, че «собствената» буржоазия е по-добра от чуждата, защото тя - украинската буржоазия, виждате ли, «първа не нападнала». Ясно е също така че водейки атака на рускоговорящите украинци, турчиновците защитават своя вътрешен пазар от проникване на агресивната и опасна буржоазия на РФ.

Но при все това, обещавайки на украинските трудещи се всички наказания земни и небесни «за измяната», Турчинов от лицето на своята класа фактически заявява, че не е толкова страшна класата на руската буржоазия и нейната държава, макар и прилично ограбили своите украински колеги, отцепвайки половината Донбас и Крим, както е страшен за нея собствения трудов народ, против които и ще бъде закована с всички цили от фашистката дуржава.

Следвало ли е украинските работници в тази конкретна историческа ситуация да отиде и гласува на парламентарни избори?

Да, следвало е, бойкотът тук е би бил неуместен.

Защо?

Защото първо, либерално-буржоазното болшинство, победило на изборите за Радата, това все пак е малка стъпка от фашизма към буржоазната демокрация, която е важна за икономическата и политическа борба на украинската работническа класа.

Второ-  «партията на Зеленски» и другите засега либерали, за които днес са гласували работниците и останалите угнетени трудещи се, утре ще банкрутират демокрацията и ще преминат към фашистските методи в целия вътрешен и външен живот на страната.

И eтo тогава украинските работници, които не са били убедени (или не до край убедени, или лошо убедени) нашите немногочисленни другари, на собствен политически опит ще разберат, че фалшивата и лицемерна буржоазна демокрация все пак е по-добра от фашистската диктатура, но демократията социалистическа, пролетарска е в пъти по-добра от всякаква буржоазна демокрация, която е демокрация само за богатите.

И тук работата е именно в това, че една само комунистическа пропаганда и агитация, която с всичка сила се води сред работниците от нашите украински другари е малко и недостатъчно. Тук именно, за да се извърши стъпка към революция ще е нужен реалния и горчив политически опит на масите, който в дадените условия в Украйна е засега с парламентарен опит, показващ от една страна, че с буржоазията, както и тя да се прикрива с демократично наметало на пролетариата не е по вкуса, а от друга — че единствената алтернатива на реакционна диктатура на фашистската буржоазия, която е неизбежна на този исторически етап се явява само диктатурата на пролетариата, социализма и новата съветска власт.

Павло Вуйцык




Гласувай:
0
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686600
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031