Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2019 12:00 - Какво изучава политическата икономия
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 153 Коментари: 1 Гласове:
0



  1. Что изучает политическая экономия.

Отначало малко за произхода на думата «политико­номия». Тази дума се състои от гръцките думи: «политейа»- общественно устройство, и «ойкономиа», което от своя страна се е образувало в резултат от сливането на две думи: «ойкос» — домашно стопанство и «номос» — закон. В буквальном смысле слово «политэко­номия» означает науку о законах хозяйства.

Като самостоятелна наука политическата иконо­мия езапочнала да се развива с възникването на капитализ­ма — XVI в. Буржоазните учени предприели много опити да определи предмета на тази наука. В наиболь­шей степени вопросы политической экономии были раз­работаны классиками буржуазной политической эко­номии, и прежде всего английскими учеными А. Сми­том и Д. Рикардо.

Но истинска наука политическата икономия е станала след революционния преврат, извършен от великите учители на работническата класа- Карл Мар­кс и Фридрих Енгелс. Там, където буржоазните икономисти разглеждали икономическите явления — стока, пари, капитал, като отношение между вещите, Маркс разкрил отношения между хора, класи, отношения натрупани в процеса на производ­ство на материални блага. Марксистская политическая экономия дает единственно правильное, научное объ­яснение явлениям экономической жизни общества.

Великият продължател на делата на К. Маркс и Фр. Ен­гелс — В. И. Ленин развил по-нататък марксическото икономическо учение. Обобщавайки новия опит в икономи­ческото и политическо развитие на човечеството, той cъздал учение за империализма, като последен стадии  от развитието на капитализма. Основы политической экономии социализма заложили советские ученые, среди которых выдающаяся роль принадлежит И.В.Сталину.

Марксиско-ленинската политическа икономия изучава отношенията, които се натрупват между хората в процеса на производство на материални блага, т. е. производственни отношения и законите на тяхното раз­витие. Но производственните отношения съществуват във взаимна връзка с производителните сили. Затова политическата икономия изучава производственните отношения, като форма на развитие на производителните сили във всяка обществено-икономическа формация. Тя разкрива вътрешното противоречие между двете страни на един и същ способ на производство, като источник на неговото движение.

Политическата икономия е наука историческа, защото разглежда икономическите отношения в тяхното възникване, развитие и изчезване. «…Политиче­ската икономия — писал Фр. Енгелс — по своето съще­ство е — историческа наука. Тя има работс с истори­ческия, т. е. постоянно изменящ се материал; изследва преди всичко особените закони на всяка от­делна степен от развитието на производство и обмен, и едва в края на това изследване тя може да устано­ви малко, но съвършенно общи закони, използвани к ъм производството и обмяната въобще».

Независимо от това, че политикономията изучава различни исторически епохи и в СССР са съществували даже учебници с имена «Политическа икономия на капитализма», «Политическа икономия на социализма» и «Политическа икономия на докапиталистическите форма­ции», това не означава, че съществуват раз­лични науки — една за капитализма, друга за социализма и т. н. Марксическата политическа иконо­мия е единна наука, която изучава производст­венните отношения на всеки способ на  производство в съответствие с неговите специфични икономически закони. В том и заключается задача политической экономии, чтобы, раскрыв содержание этих законов, показать характер производственных отношений дан­ного способа производства и его связь с прошлым и будущим развитием человечества, как из одной формации вырастает другая, как вырастающие производительные силы подготавливают и создают новые производственные отношения.

И така, политическата икономия е наука за развитието на производственните отношения на хората. Тя изяснява икономическите закони на развитие на производство, разпре­деление, обмен и потребление на материални блага на различни степени на обществено развитие.

Политическата икономия е наука класова, пар­тийна. Иначе и не може да бъде: изяснявайки същността на про­изводственните отношения, политикономията разкрива причините за произхода на класите, съдържанието на класовите инте­реси и така показва неизбежността от борбата между класите с непримирими интереси. Зако­ните и изводите на политическата икономия засягат ко­ренните интереси на всички класи. И напълно закономерно, че всяка класа по-своему тълкува икономи­ческите явления — буржоазията предпочита да ги скрие, а работническата класа пряко говори за това, че те съществуват.

В капиталистическото общество съществуват две ос­новни класи: буржоазия и пролетариат. Съответно се формира буржоазна политическа икономия и пролетарска политическа икономия. Съществуването на различни групи дребна буржоазия е обус­ловило възникването на дребнобуржоазна политическа икономия.

В периодa нa борба против феодализма буржоазията е била авангардна класа. Тогава тя била заинтересо­вана от научното освещаване на икономическите явления, защото нейните класови интереси съвпадали с обектив­ния ход на историческото развитие.

Но, ставайки господстваща класа в обществото, тя перестанала да бъде прогресивна. Когато на исто­рическата арена дошла работническата класа, буржоазията и нейните икономисти били заинтересовани само от едно — защита и съхранение на капиталистическия строй. Буржоазната поли­тическа икономия станала ненаучна, реакционна, вулгарна. Десетки различни «школи» и «направления» в съвременната буржоазна политическа икономия пста­вят пред себе си една единствена цел — да скрият про­тиворечията в капитализма и така да избелят буржоазния строй. Ленин казвал, че «на нито един про­фесор по политическа икономия, способен да дава най-ценни работи в областта на фактически, специ­ални изследвания, н трябва да се вярва на нито една дума, когато се говори за обща теория на политическата ико­номия. Защото тази последната е също таава партийна нау­ка в съвременното общество, както и гносеологията. Общо взето професорите-икономисти са нищо повече от чиновници на класата капиталисти, а професорите философи — учени чиновници на теолозите».

Пролетариатът е най-авангардния клас на обществото — кръвно заинтересован в прогресивното развитие на чо­вечеството. Това се обяснява с факта, че класовите интере­си на пролетариата изразяват интересите на постъпателното развитие на обществото. Именно затова пролетарската, марксическа политическа икономия е единственно на­учна, защото обективно, правдиво разкриваа закономерностите в икономическото развитие на обществото.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. misteriamlechna - пълни глупости
31.07.2019 12:17
пълни глупости
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686746
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031