3. Икономически закони.

В обществото, както и в природата няма изолирани явления. Всички явления в икономическия живот на обществото са взаимосвързани и зависят едни от други.

Например в СССР и в другите социалистически страни средствата за производство — фабрики, заводи, земя се намираха в собственост на целия народ. Затова отношенията между хората в процеса на производство на материални блага се характеризирали, както отношения на сътрудничество и вза­имопомощ. В свою очередь эти отношения обус­ловливали социалистический характер распределения результатов производства — по мере труда, вложенного в общее дело каждым членом советского общества.

Друго е дело то при капитализ­ма, където фабрики и заводи се намират в частна собст­веност. Отношенията, натрупали се между хората в процеса на производство, сега са принципно други, а именно капиталистически. Такой же ха­рактер носит распределение результатов труда — весь произведенный продукт здесь принадлежит не тем, кто его производит, не трудящимся, не рабочему классу, а собственникам средств производства, буржуазии. При этом нет мира и самом классе буржуазии — каждый частный капиталист борется друг с другом за получение в свою собственность все большей доли общественного продукта (прибыли). В итоге в буржуазном обществе идет непрерывная конкурентная борьба — борьба за выживание, и между рабочими и буржуазией, и внутри самой буржуазии, и потому отношения людей друг к другу в этом обществе не товарищеские, как при социализме, а настороженные, как к потенциальным врагам или недругам, которые могут обидеть, обокрасть, ограбить и т.д.

Така от едно икономическо явления — собственост на средства за производство неизбежно следва друго явление — определен способ за разпределе­ние на материални блага. Ето тази връзка, взаимозависи­мост, взаимообусловеност на едни явления с други и се изразяват в един или друг икономически закон.

Какво е това икономически закон?

Икономическият закон изразява необходимите, при­чинно обусловени същественни връзки между ико­номическите явления. Тъй като тези връзки са устой­чиви, относително постоянни, те неизбежно се повтарят.

Но при това не трябва да мислим, че ролята на хората е пасивна — стой и чакай, когато икономическите закони сами всичко ще направят за теб. В действителност всяко икономическо явление не може да се извърши без участие на хората. Творци на историята се яв­яват самите хора. Те, говори Маркс, са едновременно и автори и актьори в собствена драма.

Заедно с това едно желание и воля на хората е недо­статъчно, за да изменят едни или други икономически порядки. Капиталистическият строй например е възникнал и развил независимо от това, че господстващата в това време класа феодали не само не желаел, но и про­тиводействал на неговия устрем с всички достъпни ме­рки. Или же взять, к примеру, коммунизм. Люди многих стран мира хотели бы немедлен­но установить этот общественный строй. Даже самые активные защитники капиталистического общества, разумеется, не из числа буржуазии, а из числа наемных работников, желали бы жить при коммунизме. Однако они хотят сразу прыгнуть в него из капитализма, не понимая, что требуется много, очень много усло­вий, чтобы коммунизм восторжествовал. Излиза, че живота на обществото, както и природата е подчинен на определен­и обективни закони, т. е. закони, които не зависят от волята и съзнанието на човека.

Икономическите закони действат и тогава, когато ние даже не знаем за тяхното съществуване. Човечшкото общество постъпателно се развивало в сила на действие на обективни икономически закони, макар те да са били открити и познати относително неотдавна — в средата на XIX век, едва с възникването на марксическата политическа икономия. То же самое можно ска­зать и о законах природы. Никто не знал о существо­вании законов сохранения вещества, энергии, всемир­ного тяготения, пока их не открыли в свое время великие ученые.

Но, както казахме, не е вярно  да си представяме, че обектив­ния характер на икономическите закони предполага ав­томатично ход на развитие на обществените явления, че уж хора, обществен­и организации могат само сляпо да следват за сти­хийните процеси, сами по себе си ставащи в обществото. Ето как тази позиция изразявал доктор Ряхин, герой от повестта на Горки «Городок Окуров»: «А вие, батя не се вълнувайте. Вие разсъждавате фи­лософски: човек не може нито да ускори събитията, нито да ги задържи, както не може той да спре въртенето на земята, развитието на прогресивната парализа или напри­мер този идиотски дъжд. Всичко, което трябва да стане-ще стане— а ако не трябва да стане, няма да стане, колкото и да скачате! Това, батя е доказано от Маркс и — значи е ша­баш!»

Разбира се такова разбиране на обективния характер на икономическите закони никакво отношение към Маркс и марксизма няма. Напротив- марксизмът учи, че хората могат да познаят икономическите закони и да ги използват в свой интерес. На основе изучения природы экономических явлений буржуаз­ного общества, условий, которые порождают законы развития капиталистического способа производства, можно разработать правильную программу революци­онного преобразования общества. С ликвидацией буржуазного способа производства прекращают свое действие и  экономические законы капитализма. А значит, люди не бессильны перед объективными законами как общества, так же, как они не бессильны стали по отношению к природе.

Ние отлично знаем, че законите на физиката, химията, биологията и другите естест­вени науки, познати на човека, ши­роко се използват в интерес на хората и много силно променят окръжаващия ни свят. Този самия дъжд, за който говорил фаталиста доктор Ряхин,  днес е напълно подчинен на волята на хората — вече има технологии, способни да предизвикат дъжд или да го забавят.

Същото е и с обществения живот. «Обществените сили— писал Ф. Енгелс— подобно на природните сили действат сляпо, насилствено, разрушително, докато ние не ги изучихмее познали их и не се борим с тях… Но след като тяхната природа е изучена, те могат да се превърнат в ръцете на асо­циирани производители от демонични повели­тели в покорни слуги. Тук тази разлика се изразява също като разрушителната сила на електричеството в буреносна мълния и укротеното електричество в телеграф­ния апарат и дъговата лампа, както и разликата между пожара и огъня, действащ на служба на човека».

Между икономическите закони и законите на при­родата има немалко общо. И едните и другите са обективни, независи­ми от волята и съзнанието на хората. В то же время они отли­чаются друг от друга.

Първо- законите на природата възникват и действат без участието на хората, докато икономическите закони могат да се осъществяват само в процеса на дейността на хората.

Второ- законите на природата са вечни, докато само незначителна част от икономическите закони действат на всички стадии от историческото развитие на човечеството. Болшинството икономически закони но­сят преходен характер: заедно с изчезването на ико­номическите условия изчезват и самите закони, изразяващи тези условия.

За всяка обществено-икономическа формация е характерна взаимовръзката на производителните сили и про­изводствените отношения. Затова икономическия за­кон, изразяващ връзката и взаимодействието между тези страни от способа на производство, е всеобщия закон, действащ на всички стадии от развитието на човешкото общество. Всеобщий характер носит также закон по­вышения производительности труда и др.

Икономическите закони, които действат в пределите само на един способ на производство се наричат специфични закони. Сред тях се отделя един, който изразява основната същност, главните черти на производствените отношения ма даден­ото общество. Този закон се нарича основен ико­номически закон на това общество.

Сферата на действие на някои икономически закони не се ограничава до пределите на една формация, макар те да нямат всеобщо значение. Такъв например е закона за стойността, който действа в условията на обикновено стоково стопанство, съществуващо в много формации, в това число в капиталистическото общество и при социализма.

Следва да се спомене и за тези икономически закони, които са характерни само за един или друг ста­дии от развитието на определен способ от производството. На­пример, монополистическия стадии на  капитализма при­същ на закона за монополно високата печалба. Аналогичным образом на низшей фазе коммунизма действует закон распределения по труду, который на более высоких стадиях этого способа уже не действует.

Всеки от специфичните икономически закони (освен основния икономически закон) изразява една или друга страна от производствените отношения на дадения способ при производството. Но така  както всички стра­и оты производствените отношения на обществото са неразривно свързани един с друг, то и законите на всеки способ на производство действат не изолирано един от дру­г, а в тясна връзка по между си.