13. Прост стокооборот в условия на капитализма.
В простото стоково стопанство обмяната се осъществява в интерес на удовлетворяването на личните потребности на самия стокопроизводител: стоката се продава за да купи друга стока. Значи, парите служат само за средство за обръщение. Затова стоковото обръщение се изразява в следната формула: Т — Д—Т (стока — пари — стока).
В условията на капиталистическото производство характера на обмяната се сменя коренно. Собственикът, например на текстилна фабрика, има пари, купува стоки — машини, суровина (памук или вълна), гориво, наема работници. Готовый товар — ткань — капиталист продает, но не для того, чтобы обменять его на какой-нибудь товар, как это делает крестьянин или ремесленник. Капиталист продает товар, чтобы выручить деньги. Но эти деньги нужны ему для возобновления производства товаров, в данном случае ткани. Получив готовую продукцию, капиталист вновь пускает ее в продажу, опять-таки ради получения денег. И так изо дня в день, из года в год повторяется этот процесс движения денег и товаров. Весь этот оборот денег можно выразить следующей формулой: Д—Т — Д (деньги — товар — деньги).
И така ние имаме работа с две форми на движение на стоки и пари:
Т — Д — Т и Д — Т — Д.
Има ли между тях сходство? Безусловно да.
Първо- стоката и парите противостоят една на друга във всяка от тези две фази (Т — Д — продажба и Д—Т — покупка). Второ- и двете фази изразяват икономическата връзка на хората, като продавачи и купувачи.
Но между тези две форми на движение на стоки и пари има и същественни различия, характеристика та на които дава възможност правилно да се отиде до отговора за източните на доходите на капиталистите.
В простото стоково стопанство отначало се извършва продажба на стока, а след това вече процес на купуване, а в условията на капиталистическото производство стоката се купува с цел продажба. Значи в първия случай обръщението започва и завършва със стока (Т— Д — Г), а във втория с пари (Д — Т — Д).
Освен това в първия и втория случай се преследват съвършенно различни цели. Селянинът или занаятчията продават своята стока за да купят друга сток, която е необходима за удовлетворяване на техните лични потребности. Стока, продадена от обущаря (например, обувки, произведени от самия стокопроизводител), и стока, купена от него (например, зърно, произведено от селянина) са икономически еднородни: това са продукти частно обособени от стокопроизводителите, те са равни по стойност, което им дава възможност да се обменят помежду си. Но эти товары, как потребительные стоимости, различны (туфли и зерно). Это служит условием обмена их, так как сапожника интересует именно потребительная стоимость зерна. Така крайната цел на стоковото обръщение (Т — Д—Т) служи потреблението, удовлетворяване на стокопроизводителите на техните лични потребности.
Друга е целта у капиталиста. Той купува стоката за да я продаде, него го интересува не потребителската стойност, а стойността на стоката. В формуле Д — Т — Д оба крайних элемента — деньги — также однородны, между ними нет никаких качественных отличий: деньги есть деньги как воплощение абстрактного труда товаропроизводителей, как выражение стоимости товара. В деньгах, как известно, полностью исчезает «различие потребительных стоимостей товара. Но различие между этими крайними элементами должно существовать, иначе обмен бессмыслен. Нельзя же представить себе, что капиталист, имея 1000 долл., покупает товар и продает его за те же 1000 долл. Различието между Д — първо и Д — второ има, но това различие може д бъде само количествено. Значи, капиталиста купува стоката за да може след продажба да получи по-гокяма сума пари. Предположим, что он пустил в оборот 1000 долл., купил какой-то товар и, продав его, выручил не только свои 1000 долл., но и прибавил к ним еще 100. Его капитал в 1000 долл. увеличился на 100 долл. Ето тези 100 долара Маркс нарекъл добавена стойност.
Затова е необходимо да направим поправка в нашата формула Д — Т — Д. Тъй като второто Д не е равно по количество на първото, то ще изразим тази формула по следния начин: Д — Т — Д’ където Д’ = Д + д. Първоначалната стойност (да предположим, 1000 дол.), авансирана от капиталиста се увеличива, като самонараства (1000 + 100). Значи, парите (т. е. стойността) в процеса на обръщение Д — Т — Д’се увеличава, самонарства, превръща се в капитал. Така капитала може да се характеризира, като стойност, носеща добавена стойност. Това е най-общо, далеч не пълно определение на капитала.
Капиталът, както показва историята на обществото, преди всичко встъпава във форма на пари. Такива са били търговския и лихварския капитал. Но деньги как деньги и деньги как капитал существенно отличны друг от друга.
Парите във формулата Т — Д — Т (стока — пари — стока) са само средство за обмяна. Но формулата Д—Т—Д’ (пари — стока — пари) вече характеризира превръщането на парите в капитал. Парите, като капитал служат не само за обмяна; в условията на капитализма те са подчинени и целят умножение на стойността.
Може да си кажете, че купуването с цел продажба по-скъпо е цел, присъща само на търговския капитал. Но всъщност на собственика на промишлено предприятие капитала също се изразява по формулата Д — Т — Д’. Например, фабрикант покупает на рынке различные товары — машины, сырье и др.; товары, произведенные на его фабрике, также продаются на рынке. Авансированные деньги он возвращает с приростом. Затова Маркс нарича формулата Д— Т — Д’ всеобща формула на капитала.