Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2019 12:00 - Прост стокооборот в условия на капитализъм
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

13. Прост стокооборот в условия на капитализма.

В простото стоково стопанство обмяната се осъществява в интерес на удовлетворяването на личните потребности на са­мия стокопроизводител: стоката се продава за да купи друга стока. Значи, парите служат само за средство за обръщение. Затова стоковото обръщение се изразява в следната формула: Т — Д—Т (стока — пари — стока).

В условията на капиталистическото производство ха­рактера на обмяната се сменя коренно. Собственикът, например на текстилна фабрика, има пари, ку­пува стоки — машини, суровина (памук или вълна), гориво, наема работници. Готовый товар — ткань — капиталист продает, но не для того, чтобы обменять его на какой-нибудь товар, как это делает крестьянин или ремесленник. Капиталист продает товар, чтобы выручить деньги. Но эти деньги нужны ему для во­зобновления производства товаров, в данном случае ткани. Получив готовую продукцию, капиталист вновь пускает ее в продажу, опять-таки ради получения де­нег. И так изо дня в день, из года в год повторяется этот процесс движения денег и товаров. Весь этот оборот денег можно выразить следующей формулой: Д—Т — Д (деньги — товар — деньги).

И така ние имаме работа с две форми на движение на стоки и пари:

Т — Д — Т    и    Д — Т — Д.

Има ли между тях сходство? Бе­зусловно да.

Първо- стоката и парите противостоят  една на друга във всяка от тези две фази (Т — Д — продажба и Д—Т — покупка). Второ- и двете фази изразяват икономическата връзка на хората, като продавачи и купувачи.

Но между тези две форми на движение на стоки и пари има и същественни различия, ха­рактеристика та на които дава възможност правилно да се отиде до отговора за източните на доходите на капиталистите.

В простото стоково стопанство отначало се извършва продажба на стока, а след това вече процес на купуване, а в условията на капиталистическото производство стоката се купува с цел продажба. Значи в първия случай обръщението започва и завършва със стока (Т— Д — Г), а във втория с пари (Д — Т — Д).

Освен това в първия и втория случай се пресле­дват съвършенно различни цели. Селянинът или занаятчията продават своята стока за да купят друга сток, която е необходима за удовлетворяване на техните лични потребности. Стока, продадена от обущаря (например, обувки, произведени от самия стокопроизводител), и стока, купена от него (напри­мер, зърно, произведено от селянина) са икономиче­ски еднородни: това са продукти частно обособени от стокопроизводителите, те са равни по стойност, което им дава възможност да се обменят помежду си. Но эти товары, как потребительные стоимости, различны (туфли и зерно). Это служит условием обмена их, так как сапожника интересует именно потребительная стои­мость зерна. Така крайната цел на стоковото обръщение (Т — Д—Т) служи потреблението, удовлетворяване  на стокопроизводителите на техните лични потребности.

Друга е целта у капиталиста. Той купува стоката за да я продаде, него го интересува не потребителската стойност, а стойността на стоката. В формуле Д — Т — Д оба крайних элемента — деньги — также однородны, между ними нет никаких качественных отличий: деньги есть деньги как воплощение абстрактного труда товаропроизводи­телей, как выражение стоимости товара. В деньгах, как известно, полностью исчезает «различие потребитель­ных стоимостей товара. Но различие между этими крайними элементами должно существовать, иначе обмен бессмыслен. Нельзя же представить себе, что ка­питалист, имея 1000 долл., покупает товар и продает его за те же 1000 долл. Различието между Д — първо и Д — второ има, но това различие може д бъде само количествено. Значи, капиталиста купува стоката за да може след продажба да получи по-гокяма сума пари. Предположим, что он пустил в оборот 1000 долл., купил какой-то товар и, продав его, выручил не только свои 1000 долл., но и прибавил к ним еще 100. Его капитал в 1000 долл. увеличился на 100 долл. Ето тези 100 долара Маркс нарекъл добавена стойност.

Затова е необходимо да направим поправка в нашата фор­мула Д — Т — Д. Тъй като второто Д не е равно по количество на първото, то ще изразим тази формула по следния начин: Д — Т — Д’ където Д’ = Д + д. Първоначалната стойност (да предположим, 1000 дол.), авансирана от капиталиста се увеличива, като самонараства (1000 + 100). Значи, парите (т. е. стойността) в процеса на обръщение Д — Т — Д’се увеличава, самонарства, превръща се в капитал. Така капитала може да се характеризира, като стойност, носеща добавена стойност. Това е най-общо, далеч не пълно определение на капи­тала.

Капиталът, както показва историята на обществото, преди всичко встъпава във форма на пари. Такива са били търговския и лихварския капитал. Но деньги как деньги и деньги как капитал существенно отлич­ны друг от друга.

Парите във формулата Т — Д — Т (стока — пари — стока) са само средство за обмяна. Но формулата Д—Т—Д’ (пари — стока — пари) вече характеризира пре­връщането на парите в капитал. Парите, като капитал служат не само за обмяна; в условията на капитализма те са подчинени и целят умножение на стойността.

Може да си кажете, че купуването с цел продажба по-скъпо е цел, присъща само на търговския капитал. Но всъщност на собственика на промишлено пред­приятие капитала също се изразява по формулата Д — Т — Д’. Например, фабрикант покупает на рынке раз­личные товары — машины, сырье и др.; товары, произ­веденные на его фабрике, также продаются на рынке. Авансированные деньги он возвращает с приростом. Затова Маркс нарича формулата Д— Т — Д’ всеоб­ща формула на капитала.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660672
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031