В икономическата литература може да се срещнат най-разнообразни отговори на този въпрос.

Ето какво е писал класика на буржоазната политическа икономия английския учен Д. Рикардо: «В първия камък, който дивака хвърля по преследвания звя­я, с първия прът, с който се опитва да достигне до плодовете, които иначе не може да достигне с ръце, ние виждаме присвояването на един предмет с цел да прид­обие друг и така се открива началото на капитала». Какво е капитал според Рикардо? «Капи­талът е тази част от народното богатство, която се упо­требява в производството».

Аналогични определения дават и другите буржо­азни учени. «Капиталът — това са стоки или услуги, упот­ребявани в производството», «Капитал се нарича всеки продукт, предназначен за по-нататъшно производство», «Капиталът означава съвокупност от про­изведени от човека средства за производство». Може да продължим с определеинията. И как бы ни различались они, суть их сво­дится к одному: капитал характеризуется как вещь, с помощью которой приобретаются другие пред­меты.

От тук следва логичния извод: ако капитала е вещ, то значи капитала е  явление извънисторическо, защото човека от първите стъпки на своята дейност е имал и винаги ще има работа с вещи. Буржоазните ико­номисти искат така да докажат, че капитала е съществувал винаги и ще съществува вечно. Далее, если капи­тал — вещь, то любой человек может назвать себя капиталистом, поскольку он обладает той или иной вещью. Целта на буржоазните учени е една — да скрият, тушират, замаскират истинската природа на капита­ла, целият капиталистически строй.

К. Маркс за първи път в историята на икономическата мисъл неопровержимо доказал, че капитала е преди всичко обществено отношение, а не просто вещ. Вещ може да бъде капитала, но не винаги, не при всякакви условия. Например, станок, на котором работает сам кустарь, владелец станка, не капитал. Но тот же станок станет капиталом, если собственник станка будет использовать его для эксплуатации наемного рабочего.

Известно е че становете, суровините, както и всякакви други средства за производства в капиталистическото общество се явяват стоки, имащи стойност. Затова ние можем да кажем, че капитала е стойност, изпол­вана за получаване на добавена стойност посред­ством експлоатация на наемни работници. Капиталът е не просто стойност, а самонарастваща стойност. Средствата за производство сами по себе си да се увеличат не мо­гат; те могат да се умножат само при условие, ако към тях се присъедини жив труд. Средствата за производ­ство стават капитал само тогава, когато те представляват частна собственост- първо, и използват се като оръдие на експлоатация на на­емния труд- второ.

Капиталът изразява отношението на хората в процеса на производство, а именно отношенията между капитали­стите, които владеят средствата за производство и ги използват като оръдие за експлоатация, и наемните работници, имащи в свое разпореждане само работната сила, която те са принудени да продават. Тези отношения между капиталисти и работници — ос­новните класи в буржоазното общество и се явяват производственни отношения и неизбежно пред­полагат наличие на система за експлоатация на наемния труд.