Това много ни радва. Защото нашите другари ни молят не всичко да им "сдъвчем", т.е. разказали в проста и популярна форма за произхода на живот на Земята. Не, те поискаха физико-химическа конкретика, т.е. формули, вериги на превръщания и повече или по-малко подробно описание на връзките вътре във веществата.
Самият процес на материалистично отрезвяване на нашите работници, служещи, интелигенция върви днес бавно, може да кажем, персонално, т.е. човек за човека. Примерно така върви и процеса на формиране на кръжоците и клетките – зараждащи бъдещата партия на революционния пролетариат. Но ако да кажем, преди две години на занятията в кръжоците работниците често искали пределно опростен и нагледен материал, прости примери, отхвърляха задачи с цифри и формули (лекторите им се налагаше не само да обясняват, но и буквално да разписват на дъската прости формули от политикономиата — по подобие на това, както в древноегипетските папируси били разписани тригонометричните функции, sin, cos, tg и др.: кратки символи отсъствали, а заедно описвали геометрическия, т.е. геодезически смисъл), то днес общите описания на едно или други явление в природата или обществото са недостатъчни, защото учащия се опитва по-дълбоко да проникне във въпроса и иска от лекторите и пропагандистите детайли — в тяхната връзка, борба и единство.
***
И така, ако ние можехме да седнем на фантастичен кораб и да прелетим покрай Слънчевата система, каквато тя е била примерно преди 2,5 милиарда години, то ще видим следната картина. Около Слънцето по днешната орбика на Земята се върти огромно кълбо, което свети от високата температура, като звезда. Это была «заготовка» нашей планеты. Воды, воздуха, почвы и других привычных нам форм вещества природы на этом шаре ещё не было. Была только раскалённая масса.
Тялото на бъдещата планета, разкалено до температура над 6000 оС, имало много прост строеж, защото при такава температура материя не съществува нито в твърдо, нито в течно състояние — цялото вещество се превръща в газ (при условие на относително ниско налягане; условията в недрата на звездата, при която налягането е колосално и затова е възможно съществуване на вещество в твърдо и течно състояние, ние тук няма да разглеждаме). При още по-висока температура молекулите на газа се разпадат на атоми и по-нататък самите атоми се лишават от своите електронни обвивки и се разделят на електрони и атомни ядра. Именно это и происходило в том веществе, из которого когда-то состояла «заготовка» нашей Земли, т.е. вся земная материя состояла тогда из простейших атомов, атомных ядер и электронов.
За сведение: строежът на веществата на различни обекти от вселената излеждат различно. Така на звезди, излъчващи син цвят, например на звездата Ригел, температурата на повърхността достига 20 000 оС. В такива условия веществото се намира във вид на съвкупност от отделни атоми (водород, въглерод, кислород, азот, желязо и т.н.). На бели и тъмно-бели звезди, като например Сириус температурата на повърхността е равна на 11 000 оС. Там се появява възможност на първи химически съединения. Такива съединения, които по всяка вероятност са били първи в своя ред, бил метин- молекула която се състояла от атоми на въглерод и водород. Веществото на Сириус, по този начин се състои от молекули метин (СН), обкръжени от «бульон» свободни атоми.
Що се отнася до Слънцето, то то има температура на повърхността около 6000 оС. В такива условия, освен метин се появяват и такива първични молекули от вещества, като вече познатите на нашите читатели циан — съединение на въглероден атом с азотен атом (СN) и дикарбон — молекула, състояща се от два атома въглерод (С2).
Земята представлявала в онзи момент огромна химическа лаборатория, в която с течение на времето се изменяли физическите условия, а енергията на веществата непрекъсанот се разходвали на образуването на все повече и по-сложни атомни съединения. Едни от тези съединения се образували много. Това били газовете — кислород и азот, а така също металите, които и съставили ядрото на Земята.
Част от свободните атоми дали сложни и устойчиви химически съединения, но поради високите температури тези съединения дълго се намирали в разтопено състояние. В този период, когато едва се формирало ядрото и течната мантия, Земята пътешествала около Слънцето във вид на огромна разкаленай «капка», окръжена с газообразна черупка. Поверхность планеты представляла собой океан расплавленной массы, в которой плавали острова из кремния, из которых при остывании образовалась материковая порода. Лишь после нескольких миллионов лет поверхность Земли затвердела, и оболочка покрыла всю поверхность планеты.
В този период в атмосферата на Земята се натрупали пари от леки метали, флуор, манган, живак и други елементи. Постепенно охлаждайки се тези пари кондензирали в течно състояние и се установили на повърхността на планетата във вид на мъгла или «иней». Калий и натрий оседали в виде «снега», а фосфор и сера текли раскалёнными ручьями с затвердевающих кремниевых холмов. С уменьшением температуры и давления, с повышением разнообразия и концентрации химических элементов появлялась возможность возникновения всё новых и новых соединений. Бурно протичащата еволюция на земната материя вървяла от атомни ядра и електрони — през атоми — към прости молекули, а от тях към по-сложни неорганични вещества.
А какво да кажем за атомите на въглерода? Те са легнали в основата на наистина чудесни превръщания на материята. Атом углерода состоит из ядра, в котором 6 протонов и 6 нейтронов. Ядро окружено оболочкой из 6-ти электронов. Углерод обладает выдающейся способностью вступать в химические соединения с другими элементами и образовывать при этом длинные и сложные молекулы. Именно на основе углерода в ходе длительного развития материи и возник живой белок, давший начало всем растениям и животным.
***
Този факт, че сред работниците расте интереса към естествените науки в тяхното единствено правилно марксическо-ленинско разбиране и този факт, че такъв подход и разбиране с всички сили се препятства и вреди от капиталистите, техните академически лакеи и попове, говори в частност за това, че въпроса за произхода на живот, като един от централните въпроси в естествознанието се явява плацдарм, на който върви и ще върви острата идейна борба, отражаваща в себе си борбата на класите.
С произходът на живот човечеството започнало да се интересува отдавна. Още древните материалисти твърдяли, че живота в природата е материален, както и целия окръжаващ ни свят. Идеалисты, носители идеологии господствующих, эксплуататорских классов, считали, что жизнь имеет духовное начало, никак не связанное с материальным миром. На один и тот же вопрос давались противоположные ответы, точно так же как и на основной вопрос философии: материалисты доказывали, что первична материя, и это очевидный факт, а идеалисты, отчаянно защищая устои рабства и эксплуатации, нападали на материализм и убеждали трудящиеся классы в том, что на всё есть воля богов и что человек и всё живое создано богом.
Отговаряйки на нападките на древните идеалисти, гръцкия философ-материалист Хераклит, живял в 535–475 годах пр н.е. писал, че света е единен, състоящ се от всичко което го има, че не е създаден от никакви богове и никакви хора, а е бил, е и ще бъде вечно жив огън, безкрайно угасваю и безкрайно възпламеняващ се. Хераклит така изразил началото на диалектическия материализъм: свят, включвайки в себе си всичко живо е материален, а самия живот е дълго и закономерно развитие на материята.
Великото дело на материализма продължил и развил великия руски учен М. В. Ломоносов. Той рязко се изсмял в своите трудове на тези «философи», които «научили наизуст три слова: бог така е сътворил, и сие дават в отговор вместо всички причини». Ломоносов считал такие учения «весьма вредными приращению всех наук» и совсем по-иному объяснял происхождение мира:
«Видимите телесни на Земята вещи и целия свят не в такова състояние са били, както ние ги намираме днес, но велики промени са се извършвали… Такива промени са станали на света не на един път, но са се случвали в различни времена, неизяснено количество пъти и се извършват и в момента и едва ли някога ще престанат».
Откривайки закона за съхранение на материята и енергията, Ломоносов доказал, че материята е неунищожима и именно тя се явява основа на всичко живо.
Днес руските фашисти и попове от науките обичат да споменават Ломоносов на място и не на място, поставяйки акцент само на това, че той е бил руски патриот, а значи «автоматично» трябва да е обичал вярата православна и престола. Между другото великия революционер на науките разнасял библейски анекдоти за сътворението на света и човека. Он учил, что все процессы в природе протекают по естественным законам и требуют неизмеримо больше времени, чем об это говорится в «святом писании». Ломоносов писал и за това, че сред природата и хората вървят постоянни промени, че цялата история е борба и непрестанни изменения, от просто към сложно от низши форми към висши, че
«лошият човек се стреми към добро, но трябва да преодолява старите сили на съпротивление».
Ясно е че такива заявления на великия учен не са били по вкуса на царя и велможите. Не са по вкуса те и на днешните капиталисти и попове и затова на Ломоносов правят прост патриотичен облик.
В 1837 г. в Русия излязла книгата «Зоология». Нейният автор- забележителния учен-материалист П. Ф. Горяинов, за първи път се опитал да даде отговор на въпроса, как е възникнал живота, т.е. как «от неорганично вещество се образувало органично». В книгата се изразявала мисъл, съединяваща в едино цяло минералния и органичен свят и се обяснява, как се извършва прехода от вещество към същество.
Горяинов предложил «да се спуснем по стълбицата на живота» все по-надолу и по-надолу, от висшите и сложни форми — към най-простите форми на живот. Той отива до клетките, а по-надолу според мнението на учения, «следaтa нa началния живот се губи някъде в мъртвата природа». Горяинов пише:
«Не подлежи на съмнение, че органичните тела и даже неорганичните при способени към дадени обстоятелства се превръщат в същества».
Заслугата на Горяинов се състои в това, че в картината на първичното зараждане на живот той е отишъл значително по-далеч от Ч. Дарвин, който се отклонил от решението на проблема с възникването на живот и по думите на Енгелс, отишъл в задънена улица. Според Горяинов, живата материя е произлязла от неживата, от неорганичната, и тази мисъл била изказана по-рано и определено, много години преди 1871 г., когато е написал същото англичанина Хексли.
Горяинов пише по-нататък:
«Първичното раждане е това, което преминали всички органични вещества с окончателното образуване на планетата първия път. В общородителския елемент — водата при въздействието на топлина, светлина, въздух и някакви плътни тела възниква вътрешна порождаваща сила и се появява слуз. Нейните зърна са скупчени около първични малки балончета, образуват ядро, или цитобласт. Това ядро е способно да се развива в по-голямо ядро или в клетка. Именно така са възникнали простите организмови тела. Такива тела се размножавали и влезли между себе си в различни съединения».
Така Горяинов установява преходен мост между двете части на природата — органична и неорганична, т.е. между живата и неживата. Така също Горяинов първи указал на зернистия строеж на живата материя, от която се формират клетките на организма. Впоследствии зернистость живой клетки доказала О. Б. Лепешинская: серией опытов было показано, что даже простейшая клетка содержит множество живых «зёрен», из которых она формируется и на которые она может разделиться, не теряя при этом основных свойств живого организма — питания, обмена веществом с окружающей средой и размножения.
В своята книга Горяинов полага фундамента на учението за доклетъчните форми на живот, плътно достигайки до вирусологията — наука за простите биологически форми.
Ф. Енгелс, изучавайки въпроса за произхода на живот, също объяснява прехода на веществото в същество като развитие на неорганичната материя, която при съответстващи условия достига до превръщане в органична: образуването в самото начало на прости въглеродни съединения, след това дългата еволюция на тези съединения, които и достигат до образуването на превръщат в най-финни, гъвкави и удивителни белтъци.
Енгелс пише по този повод:
«Първите възникнали белтъчни бучки е трябвало да притежават способност да се хранят с кислород, въглероден диоксид, амоняк и някои от разтворените в околната среда соли».
Да, такивa бучки—още не е живот в привичния за нас смисъл, но това е бил вече готов материал, пригоден за формирането на сложни живи теля.
Ясно, че идеалистите от всички рангове не могли да се примирят с материалистическото учение за възникването на живота от неорганична материя. В това учение нямало бог, получило се премахвала табуретката из под цялата религиозна надстройка, с помоща на която експлоататорите държали трудещите се в невежество и робство.
Tъй като пряко да се замени научня подход на бог за буржоазните учени было неудобно и неизгодно, те преминали в атака към материализма от друга страна. Така опитвайки се да «докаже» вечността на живота, немския биолог Вагнер, а след него и шведски учен С. Арениус издигнали хипотеза за появата на живота на Земята от космоса. Они допускали занесение форм жизни на Землю из мирового пространства в виде спор, осевших на космической пыли, которая переносилась в пространстве давлением солнечных лучей.
Но такова обяснение е могло да удовлетвори само еснафите и дремещите граждани, а не човека-материалист, защото това не дава отговор на въпроса за произхода на живот. Освен това, тежко ни е да си представим преноса на живот през откритото космическо пространство. Так, на высоте 30 км над поверхностью Земли существует слой озона, который поглощает коротковолновое ультрафиолетовое излучение, пронизывающее открытый космос и способное убить всё живое. Таким образом, если в космическом рейсе и находились частицы жизни, то они неминуемо должны были погибнуть через несколько минут. Опыты с плесенью, поставленные за последние 30 лет на космических станциях и кораблях и якобы показавшие, что плесень живёт в условиях открытого космоса, всерьёз рассматривать нельзя, так как нет ни детального описания этих опытов, ни научно обработанных результатов, ни объективных доказательств выживания этого организма в таких условиях. Есть голые слова по телевизору, что плесень живёт в космосе, и больше ничего. Цель таких заявлений одна — ещё раз «доказать» внеземное происхождение жизни, и от этого «доказательства» протянуть мостик к богу и его «тайному промыслу».
Тогава, отстъпвайки под натиска на научните факти, идеалистите в науките и поповете се въоръжавали все с нови и нови теории. Една от централните теории била и си остава «теорията за вечния живот». Жизнь вечна, утверждают идеалисты, она воплощает в себе вечное духовное начало, т.е. «абсолютную идею», или «сознание». Животът, заявяват те, може само да изменя форма, да се предава от едно живо същество на друго по пътя на раждането, но то никога не може да възникне от безжизнена материя. Самата нежива материя, по твърденията на идеалистите, може да бъде оживена само от «душа», т.е. отново от бог. Отсюда понятно, почему авторов таких «учений» Ленин называл дипломированными лакеями поповщины.
Марксистите на основа диалектическия материализъм разглеждат живота, като особена форма на съществуване на материята. Тази форма е възникнала като ново качество на материята в процеса на нейното последователно историческо развитие. Така живота на на Земята съществува не вечно. Той е възникнал от неживата материя по пътя на сложна физико-химическа еволюция на веществата. Именно советская сталинская наука позволила нарисовать картину той последовательной эволюции материи, которая привела к возникновению первых живых существ.
***
Както бе казано, съществуването на химически съединения в небесните тела зависи от температурата. Наблюдавайки звездите и изучавайки техния спектър, астрономите установили, че на повърхността на звездите, имащи температура около 30 000 оС, никакви химически съединения на въглерод с други елементи няма. При таких температурах атомы углерода теряют свои электронные оболочки, с помощью которых и осуществляется химическая связь элементов. Лишь на звёздах, имеющих температуру не более 12 000 оС, обнаруживается первое и самое простое соединение одного атома углерода с одним атомом водорода (метин). На Солнце наблюдаются уже несколько соединений углерода (метин, циан и дикарбон). Далее по мере снижения температуры небесных тел появляются более сложные соединения — углеводороды. Именно они таят в себе огромные возможности к образованию новых химических соединений.
Изследванията на академик А.Е. Фаворски показали, че при относително ниски температури, каквито са съществували на повърхността на Земята в периода на нейното изстиване, именно въглеводородите в резултат на взаимодействие с водата образували цял ред нови органични съединения — алдехиди, киселини, спирти и т.н.
За сведение: Физико-химическата картина на тези процеси може да се представи във вид на няколко етапа. На повърхността на изстиващата Земя вече е имало такива химически съединения, като алуминиев карбид (Al4C3) и калциев карбид (CaC2), т.е. съединения на въглерода, амоняк (NH3), вода и водни пари. Тези съединения и дали началото на образуването на първите въглеводородни молекули.
Как е ставало това? Вода във вид на дъжд падала на повърхността на земята от атмосферата. Молекулите на водата встъпвали в реакция с алуминиевия карбид, в резултат на което се образували алуминиев оксид и метан:
12H2O + Al4C3 = 4AlH3O3 + 3СH4
Тези молекули вода, попадайки в калциевия карбид, предизвиквали химическа реакция, в която се образувал ацетилен и калциев оксид:
2H2O + CaC2 = C2H2 + CaH2O2
Ацетиленът, извършвал редица последователни превръщания в присъствието на молекули вода, превръщайки се в ацеталдехид, който се разтварял във водата на първобитните морета:
C2H2 + H2O = С2H4O.
На простите молекули алдехиди е присъща склонност да се уплътняват в по-сложни молекули. Така например, мравчевия алдехид във варовикова вода се превръща в захаристо вещество, а при съхранение на воден разтвор мравчен алдехид с калиев цианид се получава вещество, близко по своите свойства до простите белтъци.
Затова трябва да знаем, че някога на повърхността на нашата изстиваща планета в числото на новите и все по-сложни молекули скоро се появили съединения на органичната киселина с амоняк, от който се образували аминокиселини, състоящи се от няколко десетки атома въглерод, водород, кислород и азот. Аминокиселините и станали първите «тухлички» за построяването на белтъчните молекули. В 1947 году советские учёные-химики доказали, что при взаимодействии аммиака и соответствующей органической кислоты легко образуется аспарагиновая кислота, которая способна превращаться в целый ряд аминокислот, входящих в белковую молекулу.
За сведение: Молекулите на ацеталдехида (С2H4O), разтворени във водите на древните морета, постепенно обхванали молекулите на амоняка (NH3) от атмосферата, в резултат на което се образували молекули на въглеводородните вещества — аминокиселините:
С2H4O + NH3 = С2NH7O.
Постепенно усложнявайки се тези аминокиселини образували крупна белтъчна молекула. В първобитният океан белтъчната молекула се усукала в спирала, ставайки своеобразно тръбно тяло, у което на повърхността имало нещо като игли на таралеж, изпъквали «водолюбиви» молекули (NH, OHO и т.н.). Към тези повърхностни молекули се привличали молекули на водата, образувайки течна защитна обвивка за цялата белтъчна молекула. Съвсем по-друг начин се държали такива елементи от тези молекули, като COOH, NH2 и други. Тези «процеси», обърнати във вътрешни спирали, създавали в нейната сърцевина условия за протичане на химически реакции, за сметка на което молекулата започнала да расте. Така се появил прообраза на простия организъм.
В 1952 г. съветските химици намериха около 30 различни аминокиселини. Тези киселини се явяват своеобразна «азбука» на живата материя. Различни съчетания от тези вещества обясняват цялото многообразие на белтъчните тела в природата. Това не е изненадващо. Например, молекулите на три различни аминокиселини са способни при съединение да дадат 6 различни съчетания. Четыре разные аминокислоты могут образовать уже 24 не похожие друг на друга молекулы, т.е. 24 новых вещества. А молекула, состоящая из 50 аминокислот, может иметь 1048 (это число — единица с 48-ю нулями) «сестёр», таких же молекул, которые будут отличаться друг от друга только сочетанием в них разных аминокислот.
Ако при това отчетем, че белтъчната молекула се състои не от 50, а от стотици и даже хиляди молекули аминокиселини, то количеството природни съединения, състоящи се от тридесет основни аминокиселини, практически е неизчислимо. От тук става понятно цялото многообразие от форми на живот на Земята.
По форма аминокиселината представлява молекулярна верига. Но съчетанията от свойства на тези вериги е необичайно. В этой длинной молекуле возле концевого атома углерода присоединён «гирляндой» целый ряд других веществ: атом водорода, остаток органической кислоты (СООН), остаток щёлочи (NH2) и цепочка углеводородной молекулы. Образуются кислотная и щелочная группы. Эти группы в каждой аминокислоте обеспечивают лёгкий рост молекул и их превращение в молекулы белка. Что же касается цепочки углеводородной молекулы, имеющей различные атомные группы возле каждого углеродного атома, то эти группы обусловливают богатое разнообразие свойств белковой молекулы, в частности, способность притягивать или отталкивать молекулы воды.
Ако си представим, че такава белтъчна молекула се е появила в първобитния океан, то се получава, че едни участъци от тази огромна молекула се стремят към реакция с вода, а други — обратно, отблъскват от себе си молекуите на водата. Това и заставило молекулите да се огънат така, че нейните «водолюбиви» части се оказали на външната страна и осигурили на молекулата «персонална» водна обвивка, а «неводолюбивите» се обърнали навътре, образувайки топка, изолирана от околната среда в индивидуално тяло. Количество вещества перешло в новое качество.
До този момент единичните молекули аминокиселини се намирали в раствор. Сега тяхната съвкупност се обособила от разтвора, образувайки самостоятелна «капка», състояща се от прозрачно пихтиесто белтъчно вещество (коацерватна капка). «Капката» започва нов живот. Отвън тя е по-малко или повече защитена от далечните молекули на водата. Внутренняя её часть приобретает возможность химически взаимодействовать своими активными группами с многочисленными веществами, которые были в огромных количествах растворены в воде первобытного океана. «Капката» или започвала да расте за сметка на присъединение към молекулите на нови вещества, или обратно- разрушава се ако новоприсъединените вещества нарушавали нейната химическа устойчивост, разлагали я.
Тези капки, в които синтеза е преобладавал над разпада, трябвало не само да съхраняват, но и да се увеличават в маса и обем, т.е. да растат. Това означавало, че съдбата на такива капки се определяла вече не толкова от общите условия на външната среда, но и от нейния собствен вътрешен физико-химически строеж.
Един път възникнала, усложнената материя под влияние на околната среда ставала все по-чувствителна към измененията на тази среда и непрекъснато се развивала. Първите белтъчни молекули притежавали колосални възможности от химическо взаимодействие с вещества, разтворени във водата на океана. Но скоростта на това взаимодействие в началото била малка. Ускорение отдельных реакций первоначально могло идти только за счёт каталитического действия солей кальция, железа, меди и других металлов. Но со временем каталитический аппарат белковой капельки, ускоряющий обмен веществ, усложнялся и усовершенствовался. Природата както показва, в развитието на живота тя не може дълго да чака или да извършва паузи.
На «капките» с неумолима ясота и строгост действал естествения отбор. В процеса на дълго еволюционно развитие първичната жива материя ставала все по- организирана, а признаците на живот — все по определени и ясни. Наконец, появились настоящие, хотя и простейшие живые существа — родоначальники всего живого на нашей планете.
***
С усложняването на архитектурата и състава на молекулите в органичните съединения се появявали все повече и повече интересни свойства. Както вече казахме, през простите органични киселини преминава пътя към образуването на аминокиселини, които се явяват чести белтъчни молекули, основен материал, от който се състоят живите клетки. Если, например, в молекуле уксусной кислоты заменить один атом водорода молекулой аммиака, то получается новая кислота — аминоуксусная, или глицин. А глицин — это вещество, которое содержится в белках соединительной ткани и в кератине.
По този път може да се създадат и други аминокиселини от различни органични киселини. Така например от пропионовата киселина относително леко се получава аланин, намиращ се във веществото на натуралната коприна. Из капроновой кислоты можно получить лайцин, вещество, которое содержится в мышечной ткани человека и животных. И так далее.
Белтъците в живите организми се синтезират нееднакво. В растенията белтъците направо се синтезират от въглеводородите чрез аминокиселините. В организме животных, поедающих растения, такие белки при пищеварении распадаются на аминокислоты, разносятся кровью к органам, и уже там из них образуются различные белковые вещества.
Но във всеки жив организъм господстват химически процеси, водещи до превръщането на малките молекули в големи. В растенията от прости захари — глюкоза се синтезират молекулите нишесте и целулоза, а в живите организми от прости аминокиселини се строят сложните молекули на белтъците. Количество элементов в молекулах аминокислот и их структура переходят в новое качество.
С други думи, величината на молекулите и тяхната форма играят в живота на организма голяма роля. Молекулите, които служат за храна за живите клетки, трябва да не са много големи и да имат сферична форма, за да се осигури лека преносимост (транспортабилност) в организма. Таковы, например, молекулы крахмала. Каждая из них насчитывает в своём составе всего лишь 30-40 молекул глюкозы. С другой стороны, молекулы гемоглобина имеют шарообразную форму, что облегчает их передвижение и проницаемость в живые ткани.
А молекулите на целлулозата, от които се строи «тялото» на растенията, има в своя състав примерно 2000 молекули глюкоза. Тези молекули са стабилни, неразтворими във вода, а тяхната форма не е сферична, а източена.
Молекулите на белтъците имат и източена и сфрична форма, което указва на многообразните химически свойства на тези вещества. Пример: обикновените белтъци — това са неразтворими вещества, но ако на белтъка действат молекули на витамини или хормони, то физико-химическите свойства на белтъците силно се изменят. Витамины и гормоны увеличивают проницаемость молекул белка и его растворимость. Так регулируются процессы разрушения старых и создания новых белковых молекул в живом организме.
За сведение. Как примесите на едно вещество изменят свойствата на друго? Има вещество стирен. Неговите молекули леко растат в дълги молекулярни вериги. При това разтворимостта на веществото не се губи . Но ако към тези линейни молекули добавим нищожно количество бензол, то източените молекули на стирена веднага ще се свържат с бензолни «мостове» в триизмерни молекули от нови вече неразтворими вещества. Образува се пластмаса.
Но в тaзи пластмаса свързаните източени молекули на стирена не се срещат по цялата дължина, между тях остават интервали, в които може да проникне разтворител. От това пластмасата придобива способност към набухване. Когато твърдото вещество набъбне, то свързва голямо количество разтворител и се образуева гел. Такова ново вещество се намира на границата между твърдото и течно състояние.
Както виждаме бензола радикално е изменил химическите свойства на стирена, превръщайки го в пластмаса, а разтворителя изменил физическите свойства на пластмасата на основа стирен, правейки твърдото вещество в аморфно състояние.
Гиганската молекула на белтъка, състояща се от няколко хиляди различни молекули аминокиселини, представлява необичайно сложно химическо съоръжение. В нея има множество крайни атомни групи, способни към различни химически реакции. Благодарение на това белтъчната молекула, за разлика от молекулите на целулозата, притежава почти неограничена способност встъпвайки в химическо взаимодействие с различни вещества. Тя едновременно открива и химическата «чувствителност» и способността да се приспособява към околната среда. В химическом смысле молекула белка — это именно «живая» молекула.
Но явява ли се тя жива в биологичен смисъл?
Дълго време в науката е съществувало мнение, че живата клетка се явява начален и прост елемент от живота. Такова мнение било идеалистическо, грешно, отричащо неизчерпаемостта на материятя. В 1909 г. академик В. Л. Омелянский писал:
«Идея за по-нататъшното разчленяване на простите елементи от живота — клетките е толкова законна, както и идеята за разчленяване на простия елемент от материята — атома…».
По-късно правилността на това положение било доказано от О. Б. Лепешинская. В своите опити тя от частици яйчен жълтък, култивирала живи клетки. После получения клеток из них бралась протоплазма и ядерное вещество, что вызывало полное разрушение клеточной структуры. Казалось бы, всё, жизнь обрывается. Но из протоплазмы и ядер Лепешинская получала новые живые клетки, которые обладали способностью размножаться делением.
Какво показали тези опити на О. Б. Лепешинская? Те показали, че клетките се образуват не само от клетки, но и от живо вещество, намиращо се в клетките или даже извън тях. Для такого вещества, находящегося на доклеточном уровне, также имеет место процесс развития, т.е. эволюция к более высоким формам.
От тук О. Б. Лепешинская прави извод за това, че под живо вещество е нужно да се разбира не само масата вещество, в състава на които влизат белтъците и които са способни на развитие. Живото вещество започва от белтъчни молекули, способни към такава обмяна на вещества, при които тази молекула се съхранява, развива, дава нови форми, расте и се размножава.
Своя принос в теорията на произхода на живота внесъл и съветския биолог Г. Бошян. Той първи доказал, че природата на микробите и вирусите е днаква и че те представляват само различни форми на съществуване на един и същ микроорганизъм. В опите на Бошян трансформацията на филтриращ вирус в микробна клетка преминавало през различни стадии и изисквало продължително време. В тези опити се отдало да се проследят и зафиксират основните стадии в превръщането на вируса в микробна клетка. В одной из стадий вирусы при определённых условиях образовывали кристаллы, часто видимые невооружённым глазом. Эти кристаллы из вирусов не обладали способностью вызывать болезни. Но если эти кристаллы растворяли, то вирусы снова становились болезнетворными. Повторные опыты убеждали, что кристаллизация живого белка — это одна из форм существования микроорганизмов.
В своите опити Бошян превръщал едноклетъчните микробни организми в зерниста форма на жива материя, т.е. в тези самите вируси и доказал, че вируса е още по-малък елемент от живота, в сравнение с клетката, но и той не се явява предел на живото. За разлика от днешната съвременната буржоазна биология, която подменя обективното знание с фантазии, групата на Бошян на практике показала, че вирусите не са «междинно същество между живата и нежива материя», а именно жива материя.
Доказателство за правилността на теорията на Бошян служило това, че той заедно със своите сътрудници превращал причинителите на вирусни инфекции — бяс, тиф, есенен енцефалит и шап — в съответните им микробни форми. Така също било доказано, че при кипене някои микроби не загиват, а преминават в своя вирусна форма. Вирусите остават живи и може отново да се превърнат в микроби.
Какво практическо значение имало това откритие? Ако микроба е бил болезнетворен, то преминавайки във форма на вирус, той губи тази способност и става безопасен. И наоборот, болезнетворный вирус при переходе в микробную форму также теряет свою болезнетворную способность. Это свойство природы открывало перед советской медициной новые пути в лечении самых тяжёлых болезней.
Връщайки се към въпроса за възникване на живот, трябва да споменем за това, как възникват вирусите. Групата на Бошян, опирайки се на опитите и фактите, достигнала до извода, че живота се е зародил и заражда винаги, когато за това има натрупани съответстващи условия. Материалом для образования простейших форм жизни в виде белковых комочков служит масса белка — нуклеопротеида. Попадая в благоприятные условия, которые не являются какими-то совершенно исключительными, «заготовка» из нуклеопротеида может стать материалом для создания мельчайшего живого организма — вируса. С того момента, когда жизнь уже приобрела более-менее сложные формы, молекулы нуклеопротеида высвобождались из тел гибнущих растений и животных и попадали во внешнюю среду, где часть из них росла и развивалась. Это означало, что с той поры жизни уже не требовалось идти в своём возникновении длинным путём, через реакции простых неорганических веществ, как это было на поверхности остывающей Земли.
***
Проблемът с произхода на живот се явява едно от убежищата за попове и идеалисти, които се опитвали и се опитват да представят живота като проява на някакво висше духовно начало. Марксисическата естествена наука и диалектическия материализъм точно установили, че света се развива по законите на движение на материята и не се нуждае от никакъв световен дух. Только диалектический материализм, который является высшим результатом многовекового познания природы и единственным научным революционным мировоззрением, смог правильно объяснить проблему происхождения жизни на Земле.
Подготовил М. Иванов
ХОРАТА ВЪСТАВАТ, А ПРАВИТЕЛСТВАТА ПАДАТ...
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
