Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2019 12:00 - Влошаване положението на пролетариата при капитализма
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове:
-1



26. Влошаване положението на пролетариата при капитализма

В хода на развитието на капитализма положението на работническата класа се влошава относително и абсолютно.

Какво означава относително влошаване положението на пролетариата?

Както вече знаем, значителна част от отново създадената стойност се присваоява от капиталистите, а за работниците остава само част от нея във вид на заработена заплата. Капиталистическото натрупване води до това, че степента на заработената заплата с времето намалява по отношение на същата стойност, която се присвоява от капиталистите. Ето това означава относителното влошаване на положението на работническата класа, или работниците спрямо капиталистите стават по-бедни.

Да допуснем, че новата стойност (v + m), създадена за година в коя да е капиталистическа страна  е 100 единици (хил., млн. руб.), а величината на зара­ботената заплата за работници (v) е равна на 70 единици; докато степента за работниците в отново създадената стойност или, както се казва в националния доход (БВП) е 70%, а на капиталистите — 30%. Влошаването на поло­жението на работническата класа ще е относителна, ако степента на работниците в отново създадената стойност ще намалява а на капиталистите съответно се уве­личават.

Да предположим, че след няколко години в тази страна заработената заплата в нова стойност създаден­и за години пада от 70 до 50%; тогава степента на капитали­стите ще съставя вече не 30, а 50%. Да се обърнем към фактите.

Степента на заработена заплата на работниците в обработващата промишленост в САЩ в отново създадена стойност в 1849 г. е била 51%, в 1899 г. — 41, в 1929 г. — 36, в 1955 г. — 30, в 1966 г. — под 25%. В 2010 година сумарната заработена заплата на работниците в САЩ е била само 6,7% от  БВП на страната.[1]

За същото време незаплатения труд на работниците, присвоен от капиталистите в САЩ, се изразявало по следния начин-49, 59, 64, 70, над 75 и 93,3% от отново създадената стойност.

Не по-добра е и ситуацията и в икономиката на буржоазна Русия. Ако в 1990 г., още в СССР, сумарната заработена заплата на работниците е била 76,4 %, то в буржоазна Русия в 1999 г. три четвърти от дохода на страната влизали в джобовете на капиталистите, а за работниците оставали само 25%[2].  В 2000-х годах ситуации еще более ухудшилась. В 2014 в экономике России доля ФОТ всего работающего населения страны, с учетом пресса налогообложения, в составе ВВП составила не более 20-23%[3]. Учитывая, что низкооплачиваемые слои населения (рабочие) среди всего работающего по найму населения страны занимают не более 50-55% (это средние данные по основным странам мира), получаем, что в 2014 году рабочие России получили дохода не более 10-12,6% ВВП страны. А всё остальное — примерно 87,4-90% было присвоено капиталистами.

С какво се обяснява това съотношение? Причината е че с ръста на натрупване на капитала систематично се по­вишава степента на експлоатация на работниците. Чем выше норма прибавочной стоимости, тем больше и масса ее. А последняя, как мы знаем, составляет львиную долю новой стоимости, созданной наемными рабочими. По­вишаването на нормата на добавената стойност и увеличаването на нейната маса означава, че степента на заработената заплата намалява, отразявайки степента на експлоатация на работниците и ед­новремено увеличавайки се степента на стойност, присвоявана от капиталистите.

Друга ярка проява на относително влошаване положението на пролетариата служи намаляването на степента на работническата класа в националното богатство (тук влизат освен въвлечените в процеса на възпроизводство природни богатства всички фабрично-заводски, транс­портни и други предприятия с тяхното оборудване, предмети за потребление, произведени в предишни години — дрехи, обувки, мебел, автомашини и т. н.). Богатството, създадено с труда на работническата класа и всички трудещи се е узурпирано от капиталистите, които представляват само незначителна прослойка от на­селението.

Пропастта между буржоазията и пролетариата се задълбочава не само защото капиталистите все повече и повече се обогатяват, а за работническата класа остава по-малко от националното богатство. Класовите интереси на буржоазията и пролетариата са противопо­ложни и абсолютно непримирими още и защото с развитието на капитализма положението на работническата класа се влошава не само относително, но понякога и абсо­лютно.

Всеобщият закон на капиталистическото натрупване неумолимо води до влошаване положението на работническата класа. Но този закон, както и всеки друг икономиче­ски закон, действа като господстваща тенденция и си проправя път през много различни про­тиводействащи явления.

«…Капита­лизмът — писал Ленин — има тенденция да поражда и усилва нищетата, която достига огромни раз­мери при отсъствие… на противодействащи тенден­ции».

Една от тези тенденции, най-главната — това е класовата борба на работническата класа за своите материални класови интереси. На всички е известно, че работническата класа в капиталистическите страни непрестанно води икономическа борба, организира стачки за да спре настъплението на капи­тала на своите най-важни интереси. Поэтому буржуазия всех высокоразвитых капиталистических стран в свое время была вынуж­дена пойти на уступки рабочим, в частности на установление 8-часового рабочего дня. Это замечательное достижение рабочего движе­ния — один из факторов, противодействующих усиле­нию нищеты пролетариата.

Да вземем и друг фактор- моралният. Победата на со­циалистическата революция в СССР, успехите в строителството на социализма в Съветския Съюз и редица други страни от Европа и Азия принудиха буржоазията в развитите капиталистически страни да извършат частични отстъпки за своята работническа класа по отношение на за­работена заплата, условия на труд и социално осигуряване. Абсолютное обнищание рабочего класса в этих странах на время затормозилось. Но как только капиталистам удалось уничтожить социализм в СССР и  странах Восточной Европы, они тут же стали сокращать социальные гарантии, отбирая назад все сделанные ими раньше уступки трудящемуся населению своих стран, в том числе вновь удлинять реальный рабочий день.

Последното показва, че никакви противодействащи тенденции не са в сила да «отменят» всеобщия закон на капиталистическото натрупване, а значи и относителното и абсолютно обедняване на пролетариата. Тен­денцията към безгранично увеличаване на добавената стойност, повишаване степента на експлоатация ще дейст­ва докато съществува капитализма. И уничтожена может быть только вместе с ним.

Любим аргумент на буржоазните учени, отричащи намаляването на жизненото ниво на работническата класа, служи опирането на това, че преди 100 или 150 години работниците не са имали даже понятие за телевизори, перални машини, компютри и т. н. С това никой и не спори. Действительно, многие рабочие в ряде развитых капиталистических стран имеют телевизоры, стиральные машины, компьютеры, сотовые телефоны и даже автомашины. Но эти факты ни в какой мере не проти­воречат выводам  теории марксизма-ленинизма об ухудшении положения пролетариата в капиталистическом обще­стве.

Действително, известна част от работниците в капстрани имат достатъчно висока заработена заплата. Но и тя по принцип не може да позволи за себе си просто да си вземеш и купиш всички тези предмети със своята заработена заплата. Этим высокооплачиваемым рабочим приходится лезть в кредиты, засовывая голову в петлю, и тем самым обогащая капиталистов еще больше, и одновременно ухудшая свое материальное положение — ведь за эти кредиты им придется годами рассчитываться с капиталистами, урезая тем самым возможности удовлетворения других своих потребностей.

Именно леката възможност да си купиш една или друга вещ на кредит създава външна видимост за благополучие в капиталистическото общество в развитите страни. При това ако нямаше кредити 90% от тези  работници ще трябваше да се отказват и от автомобили и от компютри и даже от мобилни телефони и перални машини. (О кредитах подробнее мы поговорил в другой части нашего курса политэкономии капитализма.)

Oт друга страна, нивото на живот на тази група работници съвсем не е показателен за всички слоеве на пролетариата в развитите капиталистически страни, още повече за ра­ботническата класа на целия капиталистически свят. Много по-голямо е числото на пролетариите, които не могат да си позволят тези телевизори и мрежови телефони даже на кредит, да не говорим за автомобили и пр., защото получават мизерна заработена заплата, която не стига дори и за храна.

В какво конкретно се проявява абсолютното влошаване на положението на работническата класа? Накратко може да се отговори така: във влошаване на условията на труд и живот. Трудовая деятельность рабочего и его жизнь тесно связаны. Ведь те же ухудшения условий труда, его безопасности, длительности и интенсивности, и пр., прямо ведут к износу биологического организма рабочего. А здоровье рабочего имеет прямое отношение к уровню и качеству его жизни. Не меньшее влияние на жизнь рабочего оказывает и уровень заработной платы, а также занятость рабочих в целом. Если высока безработица и зарплаты крохотные, то о какой нормальной жизни тут можно говорить?

По един само параметър на безработица в страната, рязко се влошава положението на работническата класа, като цяло, вижда се че закона за абсолютното и относително обедняване на пролетариата при капитализма не е измислица, а реално съществуваща действителност. Нито един безпристрастен човек не може да отрече очевидния факт, че за цялата история на капита­листическото общество никога не е имало толкова голяма армия от безработни, както се наблюдава в съвремен­ия капиталистически свят. Безработица во всех странах капитала стала хро­нической, мало того, она непрерывно растет, достигая поистине умопомрачительных цифр.

Да вземем за пример САЩ-, страната, която учените лакеи на буржоазията превъзнасят, като страна на все­общо изобилие. Минималните размери на пълната без­работица са съставяли в края на XIX в. 200—300 хил. човека, в първото десетилетие на XX в. — 600—700 хил. във второто десетилетие — 800—900 хил. човека. А с середины XX века их численность исчисляется многими миллионами человек! Цифры настолько показательны, в том числе относительные, то есть в процентах по отношению ко всему трудоспособному населению страны, что американское правительство не придумало ничего лучшего, как просто скрывать их, примитивно подделывая государственную статистику.

 По официални, значително занижени данни, напълно безработни в САЩ в 1947 г. са били  2,1 млн. човека, в 1950 г. — 3,1, в 1951 г. — 1,9, в 1954 г. — 3,6, в 1958 г. — 4,7, в 1961 г. — 4.8, в 1962 г. — 4,0, в 1963 г. — 4,2, в 1971 г. — над 5 млн. безработ­ни. Каква е числеността на безработните днес, официалната статистика мълчи, цифрите са толкова страшни, че правителството предпочита да дава относителни цифри, в проценти, а не абсолютни. Причем, уменьшенные в разы.

В август 2015 г. в интервю за списание Time тогава още кандидата за президент Доналд Тръмп казва следното:

«Реално нивото на безработица в нашата страна е вероятно, 21%. Не 6%. Не 5,2% и не 5,5%. Аз говоря за реалното ниво на безработицата: въобще, аз на живо виждам графиките на нашата реална безработица и 90 милиона човека не работят. По-точно 93.»[4].

След година тази цифра е станала още по-висока. Нивото на безработица в САЩ (реалната) през ноември 2016 година е била 22,8% от трудоспособното население на страната. Това средно. Сред младежите даже официално тя е до два пъти по висока.

Наличието на гиганска армия от безработни е характерно днес за всички капиталистически страни. Ако в 1971 г. числеността на официално регистрираните безра­ботни в страните от развития капитализъм е достигала 9,2 млн. човека, а в началото на 1972 г. — 10,6 млн., то в 2016 година в света са регистрирани около 200 млн нетрудоустроени. В 2017 году эксперты прогнозируют сокращение рабочих мест еще приблизительно на миллион[5]. Это, повторяем, официально, то есть занижено в разы. Факти­чески количество безработных значительно больше. Например, буржуазная статистика не считает безра­ботными тех, кто работает хотя бы несколько часов в неделю, а таких в мире не просто сотни миллионов — миллиарды!

Скритото аграрно пренаселение също не се отчита от статистиката в буржоазните страни. Но това са стотици милиони, а и милиарди трудещи се, обречени на нищета!

Безработицата влошава положението на пролетариата абсолютно. това става по следния начин:

първо- огромната, и при това нарастваща част от работническата класа е принудена да влачи полугладно и гладно съществуване;

второ- размерите и продължителността на безработицата намаляват нивото на жизнените средства, полагащи се средно на всеки работник;

тре­то- безработицата способства за засилване степента на екс­плоатация на работниците, защото дава възможност за пред­приемача да увеличи интензивността на труда, да удължи­ работния ден, да влоши условията на труд на работника;

четвър­то- наличието на безработица способства за намаляване на номиналната заработена заплата;

пето- средствата на пособия по безработица в значителната си своя част представляват средства от заработената заплата на работещите работници.

Не можем да не отичтаме и още един момент: работникът ка­питалистическите страни винаги не е уверен в утрешния ден, във всеки момент той може да се окаже без къшей хляб, без възможност да го заработи. И когато пред вратата на заводите и фабриките стоят хора, готови от глад да се съгласят на условия значително по-лоши, отколкото на предо­ставените вече работещи, тази неувереност многократно се засилва. Буржуазный миф о возможности при капитализме «полной занятости» оказался самым настоящим издевательством — рабочий класс постоянно страдает от массовой безработицы, от неуверенности в завтрашнем дне. Несмотря на отдельные успехи эконо­мической борьбы рабочего класса, в целом его поло­жение в капиталистическом мире постоянно ухудшается.

При характеристиките на жизненото ниво на трудещите се много важно значение имат условията на труда.

«В сила на своите противоречия и антагонистическа природа— казвал К. Маркс, — капиталистическия способ на производство води до товаа, че губи живота и здравето на работника, а условията на неговото съществуване само се причислява към икономия в прие­мането на постоянен капитал и следователно, към сред­ствата за повишаване на нормата на печлабата».

Но това не е нищо повече от човеконенавистничество във висша степен, макар и прикрито с неутрални слова за«оптимизация», «рационализация», «икономия», «ефективност», «инвестиционна привлекателност» и т.н. Капиталистите се стре­мят да икономисат на техника на безопасност, не мислейки за създаването на благоприятни условия на труд, за механизация на най-трудоемките и опасни за здравето на работниците процеси. Ако към началото на XX столетие в напредналите страни от капиталистическия свят е имало 620 опас­ни за здравето вида труд, то вече в 1933 г. те станали 900. В последующие годы это количество еще больше возросло. Резкое усиление интенсивно­сти труда вызывает физическое и психическое истоще­ние рабочих, ведет к возрастанию производственно­го травматизма. В 1969 г. число американских рабочих, пострадав­ших от производственного травматизма, составило 2,2           млн., из них 14,6 тыс. погибли. Американские ученые в начале 70-х годов XX века отмечали, что каждые 11 секунд один рабочий получает травму. По официальным данным министерства труда США, в то время из каждых 100 рабочих, которые приходили на производст­во, 73 человека на протяжении своей трудовой жизни подвергались травме или же погибали.

Днес, в края на второто десетилетие на XXI век, ситуацията с производствения травматизъм на работниците многократно е влошен. По данни на Световната Организация по Здравеопазване (ВОЗ)[6], ежегодно в света стават около 125 млн. нещастни случаи на работното място, а 220 хил. работници загиват. Смъртността от травми, получени в производството, заемат почетното трето място сред основните причини за смъртност в света, след онкологията и сърдечните заболявания (които също имат пряко отношение към негативните условия на труд на наемните работници, защото те са провоцирани от стрес, получаван от хората на работа). В 2016 година в света на всяка секунд травма в производството са получавали четирима работници. На всеки 3 минути нещастен случай на работното място е завършвал с гибел за работника. Но даже эти ужасающие цифры не отражают истинного положения дел на современных капиталистических предприятиях, так капиталисты-работодатели обычно скрывают факты несчастных случаев, и многие травмы рабочих на рабочем месте официально не регистрируются. (В России такое происходит в 9 случаях из 10, как минимум.) Причем в области производственного травматизма лидируют наиболее развитые страны капитала — Япония, Германия, США, Франция, от которых  не сильно отстает буржуазная Россия, даже с своими уменьшенными в разы официальными цифрами.

Извънредно тежкия, изморителен труд усилива потребността на работниците от добро медицинско обслужване. Но то с всяка изминала година става все по-недостъпно— заплащането за медицинските услуги е толково високо, че за болшинството работници не е по джоба им. И если в самой развитой стране капиталистического мира — США больше трети населения (трудящиеся) лишены всякого медицинского обслуживания, то что тут говорить о зависимых и колониальных странах Азии, Африки и Латинской Америки! Даже в России, где еще не так давно по историческим меркам существовала лучшая в мире система здравоохранения, обеспечивающая абсолютную доступность медицинских услуг каждому гражданину СССР, теперь, после двух с лишним десятилетий капитализма, значительная часть трудящихся не имеет возможности обратиться за медицинской помощью.

Не е по-добра ситуацията у работниците в капиталистическите страни и с жилищата. Например в САЩ над 35% от целия жилищен фонд — 25,6 млн. жилища официално се смятат за неудовлетворяващи санитарните норми.Това са бараки и палатки (и те не са малко — 3 милиона),  домове «в лошо състояние» (8,3 млн.) и пр. В Англия над 8 млн. семейства живеят в бедни квартали или в условия на извънредна плътност, а 250 000 нямат въобще никакво жилище.[7]

При такова материално положение и на работниците, и техните деца не им е до образование. Не случайно в САЩ в началото на 70-те години око­ло 10 млн. възрастни не умели да четат и пишат. От лицата над 25 години 8 млн. оставили училище, не доучили до пети клас. В Италия почти в същото време имало 4 млн. неграмотни. Но ако си мислете, че ситуацията на «културния фронт» за половин век се е подобрила то грешите. Това, което става в тази област в най- «развитите» и «цивилизовани» страни на капитала, просто потресават:

  • В САЩ 32 милиона възростни граждани не умеят да четат (съвсем не умеят!) — това са 14% от населението на страната[8]. Процентът напуснали горните класове, които не умеят да четат — 19%.[9]
  • От 80 млн. граждани на Германия да четат и пишат не умеят 7,5 милиона човека на възраст от 18 до 64 години[10].
  • В света не умеят да четат 775 млн. човека, т.е. примерно 10.6 % от населението на планетата (7,3 млрд. човека)[11].

Ето ова е действителността на капиталистическия обществен строй. На единия полюс — малка група милионери и милиардери, присвояващи лъвския пай от цялото обществено богатство, а на дру­гия — голямата чат от населението — трудещите се, материалното положение на които се влошава и относително и абсолютно.

Далее

К курсу «Политическая экономия капитализма»

[1] http://maxpark.com/community/13/content/5311850

[2] http://www.intelros.ru/readroom/alternativi/a1-2014/23383-problemy-i-tendencii-oplaty-truda-v-postsovetskoy-rossii.html

[3] http://maxpark.com/community/13/content/5311850

[4] http://www.vestifinance.ru/articles/61488

[5] http://vawilon.ru/statistika-bezrabotitsy/ .Данные по многим странам мира.

[6] http://vawilon.ru/statistika-proizvodstvennogo-travmatizma/

[7] https://work-way.com/blog/2017/11/08/angliya-chto-oktyabrskaya-revolyutsiya-sdelala-dlya-nas/

[8] https://www.statisticbrain.com/number-of-american-adults-who-cant-read/

[9] там же

[10] https://www.alumniportal-deutschland.org/en/germany/country-people/illiteracy-in-germany-illiterates-literacy/

[11] https://www.statisticbrain.com/number-of-american-adults-who-cant-read/




Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 795013
Постинги: 1768
Коментари: 230
Гласове: 359
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31