27. Как от добавената стойност се образува печалбата.
Печалбата е излишъка на доходите спрямо разходите, т. е. известен прираст, увеличение на стойността на самия капитал. Тук въпроса се състои в това, как се получава този излишък.
Ще дадем пример. Да допуснем, че за изготвянето на партида тъкан капиталиста е изразходил 1 млн. руб., като от тях 100 хил. рубли са амортизационни разходи, 600 хил. рубли — разходи за суровини, материали, гориво и т. н. и 300 хил. рубли — заработената заплата на работниците. При норма на добавена стойност, равна на 100%, стойността на всички партиди тъкани ще бъде равна:
1) стара стойност (стойност на постояния капитал, пренесена на стойността на новата стока) — 100 хил. рубли + 600 хил. рубли = 700 хил. рубли.;
2) новата стойност— стойност на възпроизведения променлив капитал — 300 хил. рубли + добавената стойност 300 хил. рубли = 600 хил. рубли.
Така, стойността на всички партиди тъкани ще е равна: 700 хил. рубли+ 600 хил. рубли = 1300 хил. рубли.
Тези 1300 хил. рубли изразяват количество то обществено необходим труд, изразходван на производството на дадена партия тъкани. Но 300 хил. рубли (добавена стойност) е продукт от незаплатен труд. Для производства ее капиталист не затратил и ломаного гроша! Стоимость товара для капиталиста состоит из затрат на оборудование, сырье и рабочую силу, т. е. в нашем примере она равна 1 млн. руб. Тези разходи и са капиталистическите производствени разходи, които са равни на сумата на постояния и пременлив капитал.
«Тази част от стойността на стоката — писал К. Маркс — е обещетена цена на потребляваните средства за производство и цената на използваната работна сила, която обезщетява само това, което струва в стоката за самия капиталист, и затова образува за него разходи по производството на стоката«.
От гледна точка на капиталиста, разходите и постоянния и променливия капитал са еднакво необходими. Него го интересува само получаването на доход. Затова излишъка на добавената стойност от 300 хил. рубли., встъпва като резултат от разходите на целия капитал и приема форма на печалба за капиталиста. Създава се обменна видимост, че печлабата от 300 хил. рубли е породена от целия капитал, както променливия, така и постояния и се явява резултат от капиталистическите издръжки при производството.
В действителност печалбата е добавена стойност, създадена от труда на наемните работници в производството, но встъпваща, като породена от целия авансиран капитал. Ето защо Маркс нарича печалбата превърната форма на добавената стойност.
Печалбата маскира обществените отношения в капиталистическото общество. В предприятията капиталиста произвежда стоки. В них воплощена стоимость (в том числе прибавочная стоимость), созданная трудом наемных рабочих. Капиталист продает товары, выручает деньги, сумма которых превышает первоначально авансированный им капитал. Кажется, что полученная им прибыль возникла якобы в процессе обращения — в результате обмена товаров на деньги: 1 млн. руб. капиталиста после продажи товаров превратился в 1 млн. 300 тыс. руб. Но на деле она была создана трудом рабочих, тех самых рабочих, которым капиталист не заплатил за товары на сумму в 300 тыс. рублей ни копейки! А капиталистом только эти товары были всего лишь превращены в денежную форму. Получава се че тези 300 хил. рубли изразяват отношения та между капиталистите и наемните работници, те са резултат от добавения труд на наемните работници.
Има още един интересен момент, който трябва да отчитаме. Капиталистът може да получи печалба и в този случай, когато стоките се продават под своята стойност. В нашем примере он получит прибыль, если товар будет продан за 1250 тыс. руб., 1200 тыс. руб. и даже за 1050 тыс. руб. Т. е. всяка надбавка към капиталистическите издръжки на производство (към 1 млн. рубли) ще бъдат за капиталиста печалба.
Работата е в това, че в условията на капитализма има големи колебания на пазарните цени нагоре и надолу от нивото на стойността. Затова величината на печалбата в даден конкретен момент у даден конкретен капиталист може рязко да се колебае в зависимост от колебанията на цените на пазара и така печалбата да бъде повече или по-малко от сумата на добавената стойност, произведена за него от наемните работници.
В тези условия истинския източник на печалба — добавената стойност още в по-голяма степен се замъглява, маскира. Затова е много важно да се умее да се отличава външната видимост на наблюдавания в обичайния живот явления от тяхнта действителна същност, от техните дълбоки процеси, които стават всъщност в икономическия живот на капиталистическото общество.