28. Норма на печалба
Капиталистът влага своите пари в производството на стоки само за да получи печалба. На него му е безразлично, какво произвежда: автомобили или дъвки, самолети или напиток кока-кола. Единственное, что его интересует -сколько прибыли он получит на каждую вложенную «в дело» единицу своего капитала.
Отношението на добавената стойност към целия авансиран капитал е нормата на печалба за капиталиста.
Oт формулата на нормата на добавената стойност леко се извежда формулата на нормата на печалбата (p’). Тя изглежда по следния начин:
Обикновено тази величина се изразява в проценти.
Колебанията на нормата на печалба е обусловена от два основни фактора.
Първият фактор е нормата на добавената стойност. Ако предположим, че два капиталиста разполагат с еднакъв капитал (900 с + 100 v), то нормата на печалба ще бъде по-висока при този, който има по-висока норма на добавена стойност. Например, ако у първия капиталист нормата на добавената стойност е 200%, то стойността на стоката ще бъде равна на 1200 единици (900 с + 100 v + 200 m). Сега не е трудно да се определи и нормата на печалба: тя е 20% ( . При норме прибавочной стоимости, равной 300%, стоимость товара у второго капиталиста будет равна 1300 единицам (900 с + 100 v + 300 m), а норма прибыли — 30% ( . Получается, что норма прибыли повышается с увеличением нормы прибавочной стоимости.
Вторият фактор, влияещ на величината на нормата на печалба е органичния строеж на капитала. Да видим, как неговия размер влияе на нормата на печлабата.
Акo органичния строеж на капитала в 1000 руб. е равен на 9 : 1 (900 с + 100 v), то при норма на добавена стойност от 100% нормата на печлбата ще е равна на 10% . Но ако капитала със същия размер има органичен строеж 800 с + 200 v, то при еднаква норма на добавена стойност нормата на печлбата ще е вече 20% ( ). Следовательно, норма прибыли будет ниже, если органическое строение капитала выше. Получается, что увеличение доли постоянного капитала понижает норму прибыли.
Какво правят капиталистите, за да съкратят разходите на средствата за производство? Те съкращават разходите по охрана на труда, намаляват разходите на вентилация, на средства по техника на безопасност и т. н. Тази икономия е една от многото причини за бързия ръст на производствения травматизъм, многочислените смъртни случаи сред работниците (виж. цифрите в статия 26). Вот поэтому в буржуазных газетах приходится часто читать о взрывах газа в шахтах из-за плохой вентиляции, об обвалах и о других несчастных случаях на производстве. И всегда у капиталистов в этом виноваты рабочие, которые якобы «не соблюдали технику безопасности», а вовсе не они сами, усиленно экономившие на средствах, обеспечивающих безопасность работы людей. Капиталистическият строй, казвал Маркс, «се явява прахостник на хора, жив труд, прахостник не само на тела и кръв, но и на нерви и мозъй».
Нормата на печалба показва степента на доходност на капиталистическото предприятие. Затова за получаване на висока норма на печалба и от тук на още по-висок доход капиталиста отива на всичко. К. Маркс в I том на «Капитала» два подходяща характеристика на капитала, дадена от Т. Дънинг- английски профсъюзен деятел:
«Капиталът избягва шума и се брани и отличава с боязлива натура. Това е истина, но още не цялата. Капиталът се бои от липса на печлаба или много малка печалба, както природата се бои от пустотата. Но разполагайки с достатъчна печалба, капитала става смел. Осигурявайки си 10 процента и капитала е съгласен на всяко използване, при 20 процента той се оживява, при 50 процента е положително готов да си постави главата, при 100 процента не го интересуват всички човешки закони, при 300 процента няма такова престъпление, на което той да не рискува, макар и от страх пред бесилото».
Капиталистическата действителност е пълна с факти, подтвърждаващи тази истина. Няма такова престъпление, на което да не се реши капитала заради високата печалба!