Интересно е друго, това, че с такава същност, заявление, че КПРФ не е комунистическа партия, недавно встъпили и централните буржозни СМИ, изразяващи позициите на крупния капитал и неговите политически партии.
Преди дни информагентство «Регнум» публикувало статия, в която автора пряко пише https://regnum.ru/news/2694745.html следното:
«животът показва, че КПРФ с комунизма ги свързва само названието на партията, а някои от «комунистите» все повече приличат на истински капиталисти и даже олигарски».
В статията се дават любопитни факти: «кандидатът за депутата в Московската Дума от КПРФ Любов Никитина притежава имущество на сума над 160 млн рубли», притежава собственост от 6 апартамента и 6 обекта с комерческа недвижимост (или средства за производство!); още един представител на КПРФ, бившия депутат в местната областна дума от КПРФ, некой си Астапов — собствени на 27 апартамента.
Тук няма от какво да се удивляваме, защото по данни от 2017-2018 г. най-богатия лидер на политическа партия в РФ се явява безсмъния глава на КПРФ Геннадии Зюганов, който «заработил» https://ria.ru/20190412/1552651518.html , т.е. получил от буржоазната държава за изпълнението на своите функции по потискане и изпускане в нищото на протестното движение на трудещите се в Русия, крайно недоволно от «прелестите на капитализма», почти 8 млн. рубли (или над 650 хил. рубли на месец (!) – сравнете тази цифра със заплатата на просто работник). Всички тези никитини и астапови просто вземат пример от своя шеф по партия. «Вписаться в капиталистический рынок» для членов КПРФ вовсе не зазорно, это скорее даже норма жизни в данной партии, проявляемая в том числе насамом низу – в первичных ячейках (скажем, сознательность рядовых «коммунистов» КПРФ настолько «высока», что КПРФ приходится платить своим наблюдателям на выборах, иначе никто в наблюдатели из членов КПРФ не идет!).
Освен «легални богаташи» сред ръководителите на КПРФ с различно ниво и представители, издигнати от тази партия в органите на буржоазната власт се срещат и обикновени корупционери и престъпници. Техните имена и фамилии в последните години не един път са фигурирали в руските СМИ. В той же вышеуказанной статье Регнум приводится ряд фамилий чиновников-«коммунистов КПРФ» (Коновалов, Левченко, Грудинин, Астапов, Шеверда), то незаконно выписывающих себе громаднейшие премии (иначе говоря, занимающиеся откровенным хищением государственных средств), то пойманных с поличным на браконьерстве, то осуществляющих махинации с оффшорами, и т.п.
Подобно нещо е крайно удивително и крайно позорно за истинска работническа, истинска комунистическа партия, в която да има такива лидери-капиталисти, такива откровени грабители, заети изключително с лично обогатяване, отдавна отхвърлили подобряването на живота на работническата класа и трудещите се маси. Но за КПРФ, повторяме, всичко това е норма на живот.
Защо? Защото тази партия е буржоазна (Регнум в този случай говори чистата истина), само че прикриваща се с комунистическо име и лява фраза (даже не социалистическа, опазил ни бог, а само лява, или дребнобуржоазна!). Она вполне соответствует капиталистическим производственным отношениям, правилам и нормам поведения в капиталистическом обществе, где во главу угла поставлена прибыль. Хищения, взятки, коррупция, нарушения закона – все это неотъемлемые черты капитализма. Сама суть этого способа производства и его объективные экономические законы обуславливают подобные преступления, делают их нормой капиталистической жизни.
Регнум правилно говори, че
«никой днес така не дискредитируа идеите на социализма, както представителите на КПРФ».
Това действително е така. Почти 30 години КПРФ удържа руската работническа класа и трудещите се маси от движение към социализъм, старателно охранявайки господството на буржоазната класа със своята неудържима демагогия и лъжлива (на дело – антинародна!) политика.
Вярно също е и това, че
«в русското общество действително същоествува търсене на силна лява партия».
Но само че не просто «лява», а истинска комунистическа, т.е. болшевишка партия. Днес в епохата на империализма, на работническата класа и всички трудещи се действително е необходима своя партия, която не на думи, а на дела да отразява техните коренни класови интереси. У работническата класа няма друг път, освен път към социализъм. Но да се достигне до социализма може само под ръководството на своя политическа партия.
Но да се създаде такава партия безцеремонно няма да се получи, сама по себе си истинска компартия у работническата класа няма да се появи – за това е нужно прилагане на много усилия. От тук не случайно Владимир Илич Ленин, като своя най-голяма заслуга считал не Октомврийската социалистическа революция, а създаването на болшевишката партия на руската работническа класа — РСДРП(б). И он был прав. Ако у работническата класа има такава партия, значи у него има всичко необходимо за победата над капитала. Защото такава партия, освен това, че сама се явява мощно оръжие против буржоазията, още и е въоръжена с второто важно оръжие на пролетариата — неговата революционна теория — научната теория на марксизма-ленинизма (болшевизма). Ако у пролетариата има такава партия, значи съзнателността и като обществена класа е много висока – защото тя е разбрала главното: че единственото средство за нейното освобождение, надеждно подобряване на своето материално положение се явява свалянето на политическото и икономическо господство на буржоазната класа. Обществената класа, която осъзне тази важна истина и създаде своя политическа организания е готова за сериозна борба за политическата власт.
Ще напомним на другарите, които още се лутат по този въпрос, че политическа партия е не всяка организация, не всяко съобщество от единомишленици, някакви активисти, в един момент решили да се заемат с политика. Такива политически организации, както и да се наричат – партии, движения, фронтове и пр., ако и възникват, то много бързо се разпускат и умират. Политическите партии стават организации само когато се явяват изразители на коренните, най-дълбоки и основни интереси на конкретната обществена класа. Политическата партия е винаги авангард на тази обществена класа, изразител на нейната воля. Основната задача на всяка политическа партие е организиране на болшинство представители от своята класа в някакво единно цяло, способно ефективно да се противопоставя на другите обществени класи в отстояване на своите политически (а значи и икономически, защото политиката е концентрирано изражение на икономиката!) интереси. От което излиза, че у всяка обществена класа може да има само една партия, а другите партии на тази класа просто не са нужни. Даже если такие партии и появятся, то ничего лучшего предложить этому классу они не смогут – они будут просто клонами уже существующей классовой партии и рано или поздно неизбежно сольются с нею.
Получава се че в класовото общество политическите партии трябва да са толкова, колкото класи има в обществото. Но за да въведе трудовия народ в заблуждение буржоазията нерядко използва «принципа на многопартийност» — създава множество свои политически партии, нефундаментални, независимо от своите гръмки названия, едни от други не отличаващи се: те всички отразяват класовите интереси само на една обществена класа – буржоазната класа. (О т.н. «многопартийности», можно детально почитать в материалах сайта РП https://work-way.com/blog/2013/05/30/o-burzhuaznyx-vyborax-i-mnogopartijno/ и https://work-way.com/blog/2016/06/23/pochemu-mld-rabochij-put-ne-politicheskaya-partiya/ здесь).
Също така е важно да се подчертае и друго, че политическата партия на работническата класа — това е част от самата работническа класа, най-съзнателната и активна.
И тук връщайки се към КПРФ, ще зададем един въпрос — а много ли работници се явяват членове на КПРФ и заемат ли се те в тази партия ръководни постове? Оказва се такива в КПРФ практически няма, малко количество работници в тази партия има, но те не се занимават с ръководни постове. Затова има друго: буржоазните СМИ внимателно са изяснили, че значителна част и членове и ръководители в КПРФ, не само че не са работници и даже не трудещи се, а истински капиталисти – собственици на средства за производства, експлоатиращи труда на наемни работници и живеещи от присвояването на добавена стойност.
Какво правят капиталистите в ръководството на партията на работническата класа, а и в толкова много, ако те по своето класовоо положение се отнасят към обществената класа «буржоазия»? Видимо, със своите действия (членство в КПРФ!) те изразяват интересите на буржоазната класа — именно така на класата на експлоататорите и е изгодно, че партията на работниците се ръководи от капиталисти и че тази партия води работническата класа съвсем не там, където е жизнено необходимо на работниците.
Това още един път подтвърждава извода на РП, че КПРФ всъщност е буржоазна партия, партия — умишлено объркваща за трудещите се маси. Вълк в овча кожа, от която работниците следва да се държат по-надалеч.
Остава и последния въпрос – защо изведнъж буржоазните СМИ решиха да кажат истината за КПРФ и защот точно днес?
Това е само хитър пропаганден ход преди изборите на 8 септември 2019 г., разчетен на реакцията на трудещите се, категорично недоволни от политиката, провеждана в страната на господстващата буржоазна класа. Капиталистите, както ни е известно, имат няколко политически «партии», сред които «доминира» партията «Единая Россия». Остальные партии, в том числе и КПРФ, создают видимость оппозиции единороссам. Причем КПРФ в этом политическом спектакле отведена роль «самой левой» партии, якобы выражающей интересы трудового народа. На буржоазните власти, за да си вдигнат рейтинга и авторитета пред кандидатите на КПРФ преди изборите на 8 септември им трябва т. н. «черен пиар» против КПРФ, за да може «електората» сериозно да приеме кпрфовците за политически съперници на ненавистните на всички единороси.
Всъщност на тази въдица се хващат само най-наивните от политическата част на трудещото се население в Русия. Мислещите отлично разбират за какво става въпрос. Практиката от последните десетилетия на руския капитализъм добре показа, че чиновниците и депутатите от КПРФ с нищо не се отличават от единоросите: те също така вярно служат на буржоазната класа и старателно и провеждат нужната политика, за сметка на интересите на работническата класа и трудещите се маси в нашата страна.
Няма смисъл трудещите се в Русия да гласуват на 8 септември за кандидатите от КПРФ, защото това е все едно да гласуваш за единоросите. Трудовият народ на РФ няма работа на тези избори – в тях няма нито един неин кандидат, който действително да отразява позицията и интересите на работническата класа и трудещите се маси – истинското болшинство от населението на страната. Буржуазия предлагает «электорату» «выбирать» из тех, кого она она сама уже отобрала! Да се съгласят с такова положение за работниците и трудещите се е унизително, това означава да се съгласят и смирят със своето усилващо се безправие и пргресираща нищета.
Трудовият народ на Русия сам трябва да формира власт, която да управлява, той сам трябва да издига на власт свои кандидати и сам за тях да гласува. Само така могат да бъдат претворени в живот, жизнените и най-главни интереси на болшинството население в нашата страна, и никак иначе.
Ф. Свободин
