Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2019 12:00 - Още един път за кибернетиката. "Проклето синьо и дяволско жълто"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове:
0



1. Разбор

Oще еди път се убеждаваме, че идеологическия фронт на този етап – е важен и основен фронт на класовата борба на империалистическата буржоазия с работническата класа, фронт, на който капитализма хвърля в бой огромни сили, започвайки от мощните държавни (разбирай – държавно-фашиски) СМИ и се  стигне с всякакъв род «научни групи» тядно специализирани, които воюват с РП по отделни специални въпроси.

Така и трябва да бъде. Първо- защото владеейки съзнанието на работници и трудещи се маси, само заблуждавайки и ловко манипулирайки ги с всички сортове идейно-буржуазни напитки  (поповски проповеди, «научни мнения», заявления от висши държавни чинове, т.е. «авторитети», тракащи кабини от всякакъв род, тихи, но гнили и лъжливи професорски статийки и т.н.), фашиската буржоазия може засега да удържа тези маси от организация и обединяване на сили за водене на широка и упорна класова борба, от бързо сплотяване на работническия авангард, а значи от установяване на нова пролетарска партия на болшевиките, от стремително нарастване на отделни и слаби политически и икономически встъпления на работници — в революционна борба на цялата работническа класа против цялата класа буржоазия, против нейната държава, т.е. за политическа власт.

Второ- защото за буржуазията на карта е поставено цялото съществуване, затова и хвърля против работниците, против техните немногочислени организации и средства на идеологическа борба всички свои налични сили, от въоръжените органи на държавния терор до тези самите «научни групи», които под вид на «обективна критика» вмъкват в съзнанието на работниците стари, разгромени от съветската сталинска наука, буржоазни идеи и идейки.

Що се отнася до проблема с науката, то една от централните линии на таза «критика» се състои в това, че болшевишкия разгром на една или друга буржоазна лъженаука или нейно конкретно положение е направено отдавна- до 1953–1954 г., и от тогава лъженауката «изправила» своите грешки, опомнила се и станала истинска наука. Такава, казват те е диалектиката на развитието, а в РП упорито не искат да признаят чудесното превръщане на идейното оръжие против работниците в «просто правилна научна теория».

Водещата част от господата от всички видове «научни групи» и «академични институти», както и всички крадци и провокатори от висшата класа, добре знаят, че именно от средата на 1953 г.–1954 г. в СССР фактически се прекрати научната болшевишка критика на буржоазната наука. Тя, тази критика, отсъстваше през последните години, докато една малка група от РП и нейни помощници не започнаха да разобличават тези планини от лъжи, ревизионистка отрова, унищожително мълчание на истината, че контрареволюцията е влязла във всички области на науката от онова време, първо хрущовците през 1955 г. - 1964 г., след това техните наследници- Брежнев-Андропов-Горбачов през 1964-1991 г.

Какво тогава са «изправили» буржоазните науки и идеи за последните 65 години? Господата от «научните групи» и «институти» отговарят, че за това време са били преодолени отделни «детски» грешки в тези науки и затова тази буржоазна лъженаука, която са разбили съветските сталински учени е станала истинска наука, правилно отразяваща закономерностите на реалната действителност във цялото им богатство, развитие и взаимовръзка. Иначе казано, старата разбита шарлатанска лъженаука, изразяваща идеологията на империалистическата буржоазия, днес (или към началото на 80-те г. на XX век) се обърнала на 180 градуса и станала наука, изразяваща идеологията на работническата класа и неговите класови интереси.

И защо би било необходимо науката да се отърве от буржоазния идеализъм и фашизъм и да стане марксистко-ленинска, тоест за 38 години от доминирането на социално-фашистката контрареволюция в СССР и 28 години от господството на буржоазията в републиките от бившия СССР? Самите господа от «научните институти» макар и да разбират че ако световния капитал временно е победил съветския социализъм и установил в бившия СССР своето пълно икономическо и политическо господство, то и цялата научна надстройка на обществото ще отразява и защитава именно капиталистическите отношения в производството, тяхната основа — частната собственост и класовите интереси на буржоазната класа, а не на работническата класа?

А какво означава това в плана «по изправяне на детските грешки на науките», за които пишат и говорят «учените от институтите»? Това означава, че както и да е била  една или друга лъженаука, разгромена от болшевиките, то империалистическата лъжа и фашиска реакция си остават своята класова същност, само сменяйки външни форми, изобретявайки и усложнявайки нови приоми на заблуда, прикривайки се със съвременни технически средства и т.н.

Господата от «научните институти», видимо или не разбират това, или разбират, но умишлено и упорно в своите основни предположения и аргументи, насочени против болшевишката критика на лъженауките и реакционните идеи, отиват както от партийността в науките, така и от първичността на икономическите, стопански отношения, от този обективен факт, че не науката определя тези отношения в обществото, а те определят, на кого и как именно да служи науката.

И тъй като тези господа се отдалечават от строгия класов подход към всеки научен въпрос, доколкото те, чрез екран от думи за „корекциите“ и „универсалното човечество“, тласкат именно буржоазния класов интерес, т.е. псевдо лъжи, клерикализъм и прикрити фашистки идеи, които не променят качеството си от 1953-1954 г., а само леко подобряват формите си.

Е
дин от нашите другари неотдавна видял в интернет статия, която се наричала  «Кибернетиката, като прицел на критика към догматиците: има ли основание?» https://vk.com/@institute_of_cybernetics-kibernetika-kak-pricel-kritiki-dogmatikov-est-li%20osnovaniya. В тaзи статия някаква група във ВК с гръмкото име «Институт по  Кибернетика в АН СССР им. В.М. Глушков» критикува статията на др. Материалист «На кого служи кибернетиката» https://work-way.com/blog/2014/09/08/komu-sluzhit-kibernetika/  от списанието «Въпроси на философията» № 5 от 1953 г., публикувана на сайта на РП. В края на статията «глушковцев» дават пряко указание на това, за кого е направен този разбор «…посвещава се на другарите от МЛРД «Рабочий Путь» и на техните съчувстващи».

Е какво да кажем, критиката е дело нужно и полезно, без нея всяка политическа или научна организация загнива и се  разлага. Но ние преди да отговорим по същество на делото, ние сами ще анализираме този «разбор» на «глушковците» и ще се постараем вече в хода на него частично да укажем на класовата същност на кибернетиката. Това ще го направим стъпка по стъпка, разглеждайки посветителната статия на «научния институт» абзац по абзац.

Господата от «научния институт» пишт:

«На протежение на няколко десетилетия в марксическата среда не утихват споровете за кибернетиката, за нейната същност и принадлежност към аопределено обществено-политическо движение. От страна на Левите (в частност консерваторите) постоянно  се обвинява в лъженаучност кибернетиката, нейната принадлежност към  буржоазните идеи. Като основен аргумент се дава статията «На кого служи кибернетиката» от майския номер на списание «Въпроси на философията» 1953 година, анализа на който и ще се извърши в тази статия-разбор».

Какво имаме тук? Науката или лъженауката не могат да  «принадлежат към определено обществено-политическо движение». Наука или лженаука идеологически выражают и обслуживают коренные, фундаментальные интересы определённых классов, в данном случае, рабочего класса (наука) и буржуазии (лженаука). Если господа из «института» решили всё-таки намекнуть своим читателям на партийность науки, то нужно так и говорить, что существуют общественные классы, политически организованные в свои партии, а не в какие-то бесполые «общественно-политические движения». Общественно-политическим движением можно назвать и «партию» любителей пива, и футбольных болельщиков сборной или определённого клуба, и «партию» пенсионеров или студентов. Но все эти «партии» и «движения», коль они существуют, являются буржуазными и мелкобуржуазными организациями, мелкими ветвями единой партии класса буржуазии, о чём говорит хотя бы сам факт их существования, ибо при социализме и диктатуре пролетариата не могло быть и не будет подобных «партий».

Всеки обществен клас може да има само една партия, защото класата не може да има няколко «комплекта» класови интереси. Партията се явява «носител» на политиката и идеологията на класата,  тя политически ръководи своята класа. В партията класата  концентрира всичко свое най-добро. Но тук «най-добро» отново трябва да се разбира строго от класова позиция. Всичко най-добро от работническата класа, събрано в неговата партия, е действително най-доброто за всички работници и останали трудещи се, защото тази партия има задача за подготовка на социалистическа революция, освобождаване на трудещите се от робството, строителство на социализъм и комунизъм, т.е. достигане на такова положение, когато абсолютното болшинство от хора, а след това и всички хора ще живеят нормален, пълноценен, наситен човешки живот. И наоборот, всё «лучшее» в партии буржуазии есть наиболее опасное для рабочего класса и остальных трудящихся, наиболее реакционное, хитрое, жестокое и фашиствующее, т.е. лучшее из класса буржуазии — это самое худшее для пролетариата.

«Обвиненията» на кибернетиците в това, че тя се явява събрание на буржоазни, идеалистически и реакционно-фашиски идеи, ние ще засегнем по-долу. Що се отнася до твърдението на авторите от «института Глушков» за това, че статията «На кого служи кибернетиката»  от майския номер на списанието «Въпроси на философията» за 1953 г. се явява «основен аргумент» против кибернетиката, то тук работата стои двояко.

Първо- тази статия далеч не е  единствен марксиско-ленински материал против поредната лъженаука (списъкът на някои статии с критика на кибернетиката е приведен в статията на РП «За «гоненията» на генетиката и кибернетиката в сталинския СССР»hхttps://work-way.com/blog/2014/09/08/o-goneniyax-na-genetiku-i-kibernetiku-v-stalinskom-sssr/),  и второ- господата от «института» добре знаят, че контрреволюцията в СССР основателно изчистила от архиви и библиотеки, унищожавайки или заключвайки в спецхранилища почти цялата болшевишка литература и периодика. Это значит, что на руках у господ «глушковцев» есть убойный аргумент против большевистской критики кибернетики типа «нет трупа — нет дела».

Но господата са много самонадеяни. Рано или късно ще бъдат намерени и върнати на работническата класа още стотици съветски научни материали против кибернетиката и другите лъженауки. То, что с 1954–55 г. в СССР толком (толком — значит официально, по заданию партии и государства, на уровне партии и государства, с поддержкой диктатуры пролетариата: наука — вещь чрезвычайно партийная) не занимался марксистско-ленинским разбором некоторых, особо важных для империалистов буржуазных и мелкобуржуазных теорий и идей, — это трагический для рабочего класса факт. Но всё же отголоски и следы такой критики есть, и они обязательно найдутся еще. Это раз.

Второ- кой ви е казал, господа от «института», че сред днешните подрастващи марксисти няма да се намери такъв, който да даде научна критика на кибернетиката, опирайки се не толкова на статии и материали от сталинския период, а с отчитане на развитието на автоматиката и  изчислителната техника за изминалите 65 години? Вие и «разнасяте» съветските философи-болшевики, а заедно с това и РП, с разчет на това, че засега има малко намерени материали против лъженауката и че засега не са написани нови сериозни изследвания против кибернетиката, менделистско-морганистската генетика, евгеника, геополитика и други сборища на фашиските, империалистически и людоедски идей, необходими на вашите стопани за оглупяване на трудещите се маси, за вкарването ги в идиотизъм, във война, в братоубийство, в робство и покорност.

Що се отнася до обещанието на авторите от «института» да проанализират статията «На кого служи кибернетиката» в своя статия-разбор, то първо- читателите сами ще оценят този «разбор»,  второ- ние от своя страна, ще се опитаме да изпълним тази работа вместо «институтските» господа.

Господата «глушковци» пишат:

«За да може детайлно да се отиде до анализ на този въпрос е необходимо да се обърнем към неговата предистория. Кибернетиката е възникнала в началото на 40-те години на ХХ век в САЩ, а в началото на 50-те бързо придоби популярност. В тогавашната кибернетика действително са  присъствали идеалистически елементи. Например, прякото сравнение на  процесите в организма на човека и вътре в изчислителните машини, в частност, възпроизводството на клетки вътре в човека се приравнявало към възпроизводството на компютърен вирус, а изчислителните процеси във ИМ (Изчислителна Машина) — към  аналогичните процеси в мозъка на човека. Необходимо е да се отбележи, че критиката на кибернетиката в разглежданата от нас статия е обърната именно на  тези черти от ранната наука, които в последствие се признали от учените (в  голяма степен от съветската школа по кибернетика) като грешни, и отхвърлени от науката».

Отново господата не държат на точните изрази в своите мисли, по-точно казано показват в изложението на мисълта си своя идеализъм и механицизъм. Кибернетиката «не е възникнала», т.е. не се  появила на света скокообразно, от никъде, не е паднала от небето. У трудов Н. Винера и его группы был теоретический базис, который тянулся, по крайней мере, в США со времени первой мировой войны.

Идейните предшественници на кибернетиците се занимавали с невинно дело — сравнителен анализ на функциите на човешкия организъм и съвременните към този час прибори, например мозък и механичен калкулатор, сърце и помпа, ръка и манипулатор, око и фотоапарат. Тези работи били, всъщност продължение на теорията на механистите на ранната буржоазна епоха — Декарт, Паскал, Нютон, но вече на нов път на развитие на капитализма, когато на  монополите им трябвало не само бойни, но и производствени автомати. Но поскольку уровень развития производительных сил капитализма в то время ещё только-только подходил к созданию массовой электронной лампы и промышленных приборов на её основе, постольку автоматы мыслились как чисто механические устройства, т.е. как прямые потомки часов.

На господата от «института» тярбва да им е известно, че от 1915 г. при Главния щаб на ВМС на САЩ работел цял голям отдел, който се наричал «Център за специални устройства» («Центърът» се  разполагал в гр. Гротън, щат Кънектикът, в заводоуправлението на фирма «Електрик боут», която тогава била дъщерна компания на «Дженеръл  Електрик»). Този Център, освен другото пуснал фундаментален труд под название «Справочник на техническите характеристики на човека за инженера-конструктор». Этот справочник не был пособием по эргономике, которое действительно необходимо конструкторам машин с оператором на борту, станков и тому подобной техники. Книгата именно разглеждала човека, като сложна машина и давала някои сведения  за това, как трябва да се конструира подобна машина и как да се използова вместо човека и против него. Первые три главы этого справочника были посвящены такому вопросу, как «реакция человеческого движения», т.е. тем человеческим движениям, которые поддаются более-менее точным подсчётам и измерениям и являются наиболее важными для создания машин, заменяющих человека.

По-нататък следвали по-специфични глави, такива като «Човешка машина», «Човешко тяло», «Зрение», «Слух», «Чувствителност и осезание», «Физиологическо състояние и определители на ефективност», «Развитие на машините», «Способност към обучение» и т.н.

В първите три глави авторския колектив от  Центъра разгърнал традиционни за буржоазната идеология широки разсъждения за човешкия прогрес, за хуманизма, за избавянето на човека от тежък физически труд и т.н.  След това тези разсъждения се свеждат до това, че човек, в края на краищата е много сложно създание, но все пак той е надарен само с технически и инженерни характеристики. А если это так, то все эти человеческие характеристики вполне поддаются точному измерению и переводу в килограмм-метры, фунты на квадратный дюйм, секунды, ватты и т.д., т.е. подлежат сведению в таблицы, в технологические карты и справочники. Тем самым человек как личность как бы растворялся: оставались лишь его голые инженерно-физические характеристики.

Към какво ни насочват тези нови механисти от «Центърът за специални устройства»? Първо- до това че първата световна война добре показа, че всички нови военни машини и механизми управлявал човек, и близката перспектива на развитие на военнататехника това положение няма да измени.

Това обстоятелство било много неудобно за империалистите. Защото далеч не всеки човек може да се застави безумно да бомбандира или обстрелва мирни градове, масово да убива жени и деца, да убива войниците на противника, своите класови братя с танкове или да ги трови с газ. Здесь мировому капиталу как раз и нужны были автоматы, ведущие танки, управляющие бомбардировщиками, артиллерийскими батареями и т.д.

От друга страна (и това обстоятелство упорно не искат да забележат днешните защитници на кибернетиката, които обвиняват болшевиките в неуравновесена критика към тази лъженаука — поради нейното военно приложение), империалистите отдавна се убедили в това че хората, преди всичко работниците, наемните роби на капитала, са склонни да се обединят за борба за по-добър живот, да искат повишение на заплати, да овладеят марксиската теория, да мислят критически, да познават органичните пороци на  капитализма, да създават своя революционна партия, да водят политическа и въоръжена борба за унищожаване на капитализма, за власт на работниците.

Това означавало, че и в производството капиталистите търсели в идеала не безпокойни и революционни работнически маси, а тихи, послушни, безропотни «умни» машини, икономно потребяващи електроенергия и масло, нямащи емоции, семейства и класови интереси, не устройващи стачки и демонстрации, не нуждаещи се в профсъюз, от надзиратели, от охрана на труда, а най-главното от своя политическа организация.

Да, бързо и веднага да се мине в производството без работници е невъзможно, както и невъзможно е това въобще. Но  много им се иска. И такая задача своей науке финансовым капиталом была поставлена ещё на заре XX века, и она постепенно выполнялась все последние 100 лет, выполняется она и сегодня, — но не в том смысле, что сбудутся мечты капиталистов о полном удалении рабочих из производства, а в том, чтобы убрать, выдавить оттуда как можно больше рабочих. Вот «живой» пример: «Половине россиян предрекли потерю работы из-за роботов».

За изпълнението на това задание на капитала — борбата с революциите и нейния носител, работническата класа и за получаване на максимално възможна печалба — и били създадени многочислените теории, научни и научно-инженерни групи, сред които най-известна и много удобна за империалистите станала кибернетиката и кибернетиците.

При това много «критически критици» на болшевизма много обичат да спекулират на това, че автоматичната и изчислителна техника за последните 100 години се е развила високо и че цялата заслуга за това принадлежи на кибернетичната теория. А в сталинския СССР, който разгромил кибернетиката, болшевиките спрели развитието на електрониката и затова СССР безнадеждно изостанал от Запада и Япония.

Старият буржоазен приом се състои в това, че хвърля своите престъпления на чуждата глава. Обвинявайки болшевиките в спиране развитието на производителните сили на собствената страна, господата критици достигат до абсурд.

Първо- залог за победата на социализма и комунизма се явява високата производителност на труда, която се достига с помоща на най-висша и напреднала техника. На стара и изостанала техника е невъзможно да се произвежда много, бързо и качествено, т.е. невъзможно е да се достигне необходимото за комунизма изобилие от продукти на труда. И рабочий класс и трудящиеся СССР под руководством ВКП(б) постоянно наращивали производительность труда, живя при этом всё лучше и лучше, т.е. получая и потребляя всё больше и больше материальных благ. Возможно ли такое при рабском труде, при опоре всей промышленности и сельского хозяйства на ручной труд или даже на труд механизированный, но не автоматизированный в самой высокой на то время степени?

Ясно, чe e невъзможно. В противен случай грубо ще се наруши основния икономически закон на социализма, съгласно който главната и основна цел на социалистическото стопанство се явява най-пълното удовлетворяване на най-разнообразните и постоянно растящи потребности (материални и културни) на цялото общество, че това е достижимо само на основа непрекъснат ръст и усъвършенстване на социалистическото производство, основано на най-висша и авангардна техника.

Следователно по шулерската логика на защитниците на кибернетиката, сталинското ръководство на нашата партия и държава, партията и цялата авангардна част от работническата класа и останалите съветски трудещи се дружно оглупели, отказвайки се от внедряването в производството на автоматични системи за управление и изчислители на база на най-съвременна механична, а след това и електронна автоматика, а значи отказват се от проспериращия, културен и наситен живот на целия съветски народ.

Не, господа с това престъпно дело не се занимавали болшевиките, а дясно-троцкистите — социал-фашиската агентура на световния капитал в СССР, която започна от средата на 1954 г., да защитава и прокарва кибернетиката и другите реакционни и подривни теории в народното стопанство и обществения живот на нашата страна. Тези буржоазни «теории» и «методи» осакатиха социалистическото стопанство, спирали неговото развитие, идейно-политически разлагали съветската работническа класа, колхозното селячество и интелигенцията.

Второ- всякаквият род идеалисти — защитници на кибернетиката, обвинявайки Сталин и другите болшевики в преднамерено спиране развитието на електронно- изчислителната техника в СССР, не виждат материалните факти, опровергаващи техните домисли и ползвайки се с мързела на нашите трудещи се и дефицита от документи от сталинската епоха, нагло лъжат. В народното стопанство на съветската страна автоматични системи за управление и изчисление се внедрявали широко и с най-бързи темпове. Ако братята по класа на днешните защитници на кибернетиката не унищожиха 1/3 от националното богатство на СССР и 15 % съветското население през 1941–1945 г., то към 1950 г. нямаше да има никакво «физическо» изоставане в изчислителната техника от САЩ, а щеше да има катастрофално изоставане от най-напредналите капиталистически страни от СССР във всички области на стопанството, в това число и в електрониката.

Защо ние разсъждаваме така? Идеалистите и всякакви буржоазни теоретици считат, че кибернетичната «теория» на Винер и неговите последователи е обусловила бързото създаване на компютърната техника в САЩ и Англия, а разгрома на кибернетиката в СССР — обратно привел до упадък съветската електронна промишленост.

На на дело е обратно. Не кибернетичната теория (и никаква друга теория) е обусловила развитието на електронната индустрия, а самия способ на производство и потребността от съвременна на това време промишленост потребвали използването на автоматичните машини от всякакъв род, за създаването на които и били нужни електронни устройства- лампови, а след това силициеви, полупроводникови, съчетанието на тези прибори в агрегати, способни да изпълняват едни или други конкретни производственни функции. Производством этих устройств и их агрегатов и занялась электронная промышленность, для развития которой, в свою очередь, понадобились научные изыскания и теории в области физики, химии, электроники, теории чисел, автоматического счёта и учёта, а также регулирования производственных процессов.

Тези разработки и теории, ако те и повече или по-малко точно отразявали законите на природата се приемали в производството и оказвали на него своето влияние, движели го напред, водели след себе си, но всеки път до тогава, докато производството не се сблъсквало с поредни задачи и проблеми за разрешение за които нужни били нови открития, нови теории или развитие и уточнение на старите. Така например сред теориите на автоматичното регулиране, фактурирането и счетоводството, намерили използване в стопанската  практика, кибернетиката не била и близо. Тя, тази теория, създала буржоазията първоначално, като идеологическо оръжие против работническата класа и световния социализъм, а тези практически теории АСУ и изчислителната техника, които се използвали в производството, били именно приложните научно-инженерни теории, нямащи към кибернетиката никакво отношение и именно на тяхното основание и се създавала реалната техника.

В сталинският СССР за производството на електроника и автоматизация на производството не можело да се използва кибернетичната теория, защото това ще е все едно да се използват «мушините» теории на морганисти-вайсманисти от типа на Завадовский, Шмалгаузен или Дубинин за отглеждане на високопродуктивни породи животни или добивни и устойчиви на суша сортове пшеница: няма да има повече мляко, месо и хляб, а ще пропадне и това, което е било до внедряването на тези «научни теории» (както и се получило това, особенно рязко и нагледно, в 1954–1962 г., в партийно-държавното «царстване» на Хрушчов и хрушчовците).  В Съветският Съюз, вървящ към комунистическо общество, теорията на автоматичното управление, счетоводство и фактуриране се създавали и веднага преминавали проверка на опитно, а след тпва и на «живо» производство, или постоянно и непрекъснато се проверявало в най-широката практика. То же самое происходило и с новой автоматической и вычислительной техникой, которая создавалась при помощи этих теорий. В основе разработки теорий АСУП и техники для АСУП лежали конкретные запросы социалистического производства, т.е. запросы по непрерывному повышению производительности труда, качества продукции, экономии сырья и энергии, высвобождения времени для политического, культурного и научного развития советского рабочего класса и остальных трудящихся, для более основательного участия трудящихся в государственном и общественном управлении.

Затова когато една или друга теория или опитна машина не показвала това, от което изисквало социалистическото производство, тя се доработвала (оправяли се грешките) или безжалостно се бракували, както негодна, а с нейните разработчици се оправяли работническата класа, неговата партия и другите организации — но не в този смисъл, че ги отправяли на съд, а в това, че анализирали грешките в тази теория и тя се подлагала на сурова критика и се премахвала от използване в материалното и нематериално производство. Примери на такава критика — широките дискусии в СССР в 1947–1952 г. по въпросите на философията, икономиката, науката, културата и т.н.

Разбираемо е че за успешния преход към комунистическото общество е било необходимо да се разгромят всички подривни вредителски теории, насочени на отслабване на социализма, на спиране на неговото развитие и недопускане на прехода на СССР към комунизъм, а от друга страна — да се разработят и внедрят в стопанството всички най-напреднали открития, изобретения и теория, цялата най-нова и авангардна техника, в това число и техника електронна, изчислителна, помагаща на съветския работник и колхозник да ръководят своята промишленост и селско стопанство и да извършват непрекъснат ръст на производство.

Трето- вече е разбираемо, че много години шулерите — защитниците на кибернетиката настойчиво подменят понятията. Ние знаем, че понятието — това е мисъл, която дава общи и най-същественни признаци на предмета или явлението.  При това понятията само тогава се явяват правилни, когато те вярно отразяват материалната действителност. Ако едно или друго понятие е изкривено, произволно или фантастично отразява действителността, то такова понятие се явява лъжливо. Лъжливите понятия за вещите, често възникват при отхвърляне на теорията от практиката, най-вече в идеалистичните теории.

От друга страна, критиците на сталинските философи и учените защитници на кибернетиката трябва да знаят, тези съществени признаци на едни или други вещи. Това е такъв признак, който изразява коренното, най-важно свойство на тези вещи, такова свойство, което определя качеството на вещите, тяхното практическо назначение. Идеалистите и буржоазните шулери често подменят съществените признаци на вещите с несъществено съдържание — форма и на това основание крещят, че кибернетиката «родила» целия компютърен прогрес на съвременосттта. Но при това те глухо мълчат за това, че правилните понятия и техните същественни признаци се определят и изработват в процеса на трудовата дейност на хората, а съответствието на понятията на предмети и явления се проверява само от производствената практика на човека. Кибернетиката, в това «класическо» понятие, което тя е имала «от рождение», не е била изработена в процеса на производство, но е била проверена в капиталистическата производствена практика, която немного «пожевала» тази «теория» и я изплюла, като празна обвивка на бомбон. Т.е., как идеологическое оружие против социализма, кибернетика была хороша, но как фактор увеличения производственной прибыли она не годилась.

Но представата за кибернетиката, като за теоретична основа на всички автоматични и компютърни техники се съхранила и раздула от буржоазията по всички посоки. И тук работат е в това, че представата за тази «теория» същественно се отличава от нейното истинско понятие. Представление — это не реакционная суть кибернетики, которую буржуазия и её агенты в СССР тщательно скрывали и подсовывали советским трудящимся в завуалированном виде, а наглядный, внешний образ её, форма, яркая упаковка, сбивающая с толку своей крикливостью. Как же: искусственный разум, полная автоматизация всего производства, масса высвободившегося времени, изобилие и т.п., — всё это в позднем СССР действовало на сознание политически отсталого обывателя, восхищало и накрепко связывалось там с понятием «волшебной кибернетики», «которую уничтожил Сталин и большевики», но на основе которой Запад якобы достиг полного материального изобилия, т.е. «настоящего социализма». Так одна контрреволюционная ложь наслаивалась на другую, усиливалась и постепенно овладевала массами.

За истинското съдържание на кибернетиката ние вече казахме нещо и още ще поговорим по-долу, а сега ще продължим историческия очерк на нейните идейни източници.

В 1923 г. в Англия с голям тираж бил издаден труда на Дж. Ф. К. Фулер «Реформация на войната». В нея Фулер, в частност, заявявa, че основата на механизацията се състои не толкова във внедряването на машини в армията и не в постоянната тенденция да се доведе участието на физическата сила на човека във военните действия до необходим минимум, заменяйки го с машини навсякъде, където това се изисква и където е възможно. По Фуллеру, необходимо полное устранение человека от участия в бою, замена его автоматом, не обсуждающим приказы, либо превращение самого человека в такой автомат, либо в малозначащий придаток к боевой машине.

Фулер свел до минимум субективния фактор на войната, като войника, т.е. разумния обществен човек, не е основа на производителни или разрушителни сили, а само жива «количка за оръжие». Тук Фулер напълно отива на позиции на субективен идеализъм, именно тук той плътно отива до идеята за «висшият военно-механичен разум», който зарежда войната, искайки от висшите командири и щаб само специални технологии по управление и сложни разчети.

Фулер твърдял, че във военното изкуство е възможно установяване на «еднородност на движенията», т.е. някакви единни информационни принципи. Ако те бъдат установени, то ще се открие възможност за създаване на единна военна наука, еднакво приложима към сухопътната, морска и въздушна война. Фулер плътно подходил както към «универсална наука на управление» (тектология), която у нас «движел» махиста А. Богданов (напълно разгромен от В. И. Ленин в блестящата работа «Материализъм и емпириокритицизъм»), така и към «информационната динамика», т.е. към идеалистическата теория «изучаване изменението, което става с информацията в даден процес».

Според мнението на съвременните кибернетици, тези изменения и представляват предмет на кибернетиката, като наука. Или те самите признават, че кибернетиката изучава не отношения в материалния свят, а представи за него, при това изкривени представи.

Старикът Фулер може и да не знае, че информацията е една от формите на отражение на действителността в човешкото съзнание, той е и управляващ сигнал за сложните машини. Но този английски генерал в своята книга «Танковете във великата война» все пак признава, че не трябва да се изучава информацията сама по себе си, като отвлечен предмет и вещ в себе си, не като абстрактно отразяване или неговото изменение, а като събитие от действителността, пораждаща една или друга информация и нейното изменение. Глупо планировать операцию или управлять ею лишь на основе статистических таблиц, пусть даже и добросовестно составленных и математически проверенных. Этого, судя по всему, до сих пор не понимают господа из «института Глушкова», у которых первичным является отражение материального мира, которое, по их мнению, и есть этот материальный мир.

Едни от съвременните продължения на теорията на «военно-механическия разум» били «научните разработки» на военния теоретик С. Переслегин, който твърди, че военната операция може напълно да се поддаде на описание с помоща на системата за уравнение на Остроградски-Хамилтън. Достатъчно е само предварително правилно да се напише математическия модел на боя, да се приложи на машинен език, да се вкара в ЕИМ (електронно-изчислителна машина), след това да се съсредоточат достатъчно сили, за да се спечели сражението. То обстоятельство, что победа зависит от невероятного множества факторов и от всех участников войны — от общественно-экономического уклада воюющих стран, от солдата в окопе, от рабочего на военном заводе в тылу и т.д. и т.п., — это обстоятельство буржуазными военными кибернетиками игнорируется напрочь: простонародью нет места в военной истории, рассуждают они. Дело наёмного раба — молча работать и гибнуть там, куда его посылают государственные «математики» и их хозяева — владельцы банков и корпораций

Фулер и неговите последователи считали машината за решаваща сила във войната:

«В миналото — писал Фулер — войните често се решавали със жива сила; в бъдеще те ще се решават от механична сила, породена от силата на човешкия мозък»[1].

Между другата, в тази същата книгеаФулер пише за това, че машината, в края на краищата е само оръдие на човека.

Това очевидно противоречие Фулер решавал за сметка на твърдението, че машините постоянно се усъвършенстват и затова неизбежно ще настъпи момент, когато те почти напълно ще изместят човека от полето на боя. Следователно -говори Фулер- то положението, че машината е оръдие на човека е справедливо само в известен период, докато техниката се развива, а след това ролята на човека ще бъде сведена до това, да напише на машината особена програма и да и даде команда да воюва, а той само ще наблюдава за това отдалеч.

Фулер твърдял, че

«…науката механика е само обикновена в сравнение с психологията и с ръста на механиката… психологията ще отслабва до колкото може, а след това ние ще видим в  армията пълна замяна на ръчното оръжие с машини»[2].

Тук Фулер, изразявайки класовата позиция на британската монополистическа буржоазия, встъпил против масовата армия, която се набира от такъв «безпокоен елемент», като работническата класа. Фулер правилно разбрал, че такава армия ще е потенциално революционна, защото колкото и да обърква буржоазията работническата класа с приказки за «защита на отечеството» в империалистическата война, все пак дълго да обърква масите ще е невъзможно, защото иманно в хода на такава война се развива и се развива целия ръст всички класови противоречия, които в  края на краищата задълбочават класовата борба.

Затова фулерите и мечтали да свържат цялата теория на войните към законите на математиката и механиката, а практиката на войните – към използване в армиите на програмируеми и послушни машини вместо армии от обеднени и ядосани работници, които могат в известен момент да овладеят, както е казвал Ленин, забележителните автоматични пушки (и танкове, ракети и всичкото прочие оръжие), което им дала буржоазията, и да ги насочат против самата буржоазия.

Фулер и фулерите се опитвали да се справят с проблема «психология», т.е. с отношенията на класите към войната. Същата цел, само че в своите «граждански» теории, преследвали и Винер и неговите последователи, в това число и днешните. Ако Фулер и неговите военни колеги обявявали армията за стояща извън политиката, мечтаейки, така да я превърнат в механично «събрание от живи автомати», готови да отидат там, където им заповядат и да  стрелят, в когото им кажат, то кибернетиците, по същността на своето подло буржоазно дело, водели спор за същото, но по отношение на работническата класа, ролята на която в общественото производство, по тяхното мнение, трябва постоянно да се минимизира и накрая да достигне до нулата, а значи, трябва да се минимизира и отиде до  нулата и класовата борба на  пролетариата против буржоазията.

Фулерите и техните поръчители въобще не  искали да имат работа с масите; на тях най-добре им подхождали или наемници,  или «армия от един човек», армия от машини, за която въобще не се изисквала мобилизация от работническа класа. На кибернетиците им била нужна трудова армия от машини или човеци-машини и да ги управлява с помоща на изчислителна техника от малка група «инженери» — старши производствени наемници от монополистическата буржоазия.

Eтo oщe eдно интересно място oт «Реформация нa войната», която има пряко отношение към по-късните идеи на кибернетиците:

«Човек — пише Фулер — е станал робот на машините; не само самия той представлява зъбна машина, но и целия свят му се струва, че е сложно зацепено зъбно колело, което го смила».

Тук Фулер образно изразил принципа на  капиталистическите отношения към работника, който капитала го прави жив придатък към машината и затова от гледна точка на буржоазния деятел, този «придатък» няма права на нормален човешки живот, а трябва в  най-добрия случай да обслужва сложните машини, т.е. разменяйки мястото си с машината: не машината трябва да служи на човека, а обратно. И колкото по-сложна е тази машина, толкова е по-ценна за капиталиста (икономически и политически) и  за кибернетика (икономически), но толкова по-евтина за тях е работната сила и самия живот на пролетариата. В това се състои политикономическата същност на кибернетиката.

Затова може да кажем, че не само Фулер, но и неговите последователи са идеолози на фашизма. Такива се явяват и защитниците на кибернетиката. Все свои расчёты в войне и в производстве они строили и строят на голой технике (разрушения и истребления, счёта и управления), нисколько не считаясь с интересами народных масс. Сохранение господства финансовой олигархии, умножение её богатств, борьба с революцией — вот классовая суть как философии Фуллера, так и философии Винера и его последователей.

Следващата теоретична стъпка в подготовката на кибернетиците е бил «научният труд» на професора от Принстънския университет Ч. Брей «Психология и военно изкуство». В предисловието към този «труд» офицера от запаса на ВМС на САЩ някой си Л. П. Смит писал за това, че боевата единица на флота и армията трябва да бъде«човеко-машина», а не просто човека и не просто машината, затова трябва да способства работата на  американските психолози. Она, эта работа, дескать, сделает «человеко-машину» более эффективной боевой единицей в воздухе, на земле, на море и в глубине моря.

В своята книга Брей пише за това, че в промеждъците от време, дадени на човек по установен график за отдих и приемане на храна, човек може да мисли, да изпитва едни или други чувства, да преживява и т.н. Но все пка в края Брей достига до извода, че всичко това се явява «разкош» и «излишества в съвремените условия»: човек, по неговото мнение, трябва все повече да се превръща в полумашина, лишен от чувства, в сложен изпълнителен орган, за когото да мислят само «най-добрите и най-отговорните хора от епохите», т.е. олигархичната буржоазия.

Както виждаме, всички тези мечти са за механичните войници и механичните работници, всички тези мотиви за превръщане на човека в декласирано животно, в програмиран придатък към оръжие, който не разсъждава, изпълнява всичко, което му заповядат командирите.

И така до истинската кибернетика остава една стъпка. Тя бе направена от доктор С. Ф. Eшби в неговата обширна статия «Конструкция на мозъка», която била публикувана в английското списание «Electronic Engineering», № 12 за 1948 г. В ней Эшби писал о том, что ещё лет 20 назад сама идея построить искусственный мозг была фантастической, а материя и мышление были тщательно разделены философами (вот тут Эшби прав, т.к. вся буржуазная философия, и вчера и сегодня, тщательно отрывает мышление от материи, и делает она это двумя путями: в той или иной форме ставит материю в зависимость от сознания, или же делает сознание живущим отдельно от материи, что, в общем, одна и та же поповщина, только при взгляде с двух сторон).

Но при това, говори Ешби, философите заявявали, че никаква машина не може да се прояви в удивителните способности на човешкия мозък, но сега, т.е. към края на 1948 г., според Ешби, такава възможност съществува. Ешби, наистина, наричал такава възможност само теоретична, не разполагаща с никаква техническа база, но с времето е възможно пълен аналог на човешкия мозък да бъде създаден. Такова была центральная идея Эшби.

Именно това и подхванал професора по висша математика в Масачузецкия технологичен институт, който е и «специалист по изучаване на мозъка», Норберт Винер- «бащара» на кибернетиката, който и заявил, че е намерил рецепта за създаването на «мислещи машини».

В своята статия господата «глушковци» пишат по-нататък, че грешката от ранната кибернетика била

«…прякото сравнение на процесите в организма на човека и вътрешността на изчислителните машини, в частност възпроизводството на клетките вътре в човека приравнявайки го към възпроизводството на компютърен вирус, а изчислителните процеси в изчислителната машина — към аналогичните процеси в мозъка на човека».

Всичко това не е било «грешка» на кибернетиците, а проява на тяхното неустранимо идеалистическо същество. Това, което е било простимо за метафизическите материалисти Декарт или Hобс през XVII век е съвършено недопустимо за средата на XX век. Когда Декарт или Гоббс применяли механико-математические принципы к объяснению явлений живой природы, это было прогрессивным явлением, выступавшим против религиозной схоластики, против всего здания феодальной идеологии, было явлением, расчищавшим дорогу молодому, растущему и потому прогрессивному капитализму. Винер и неговите последователи, отъждествяват висшите биологически процеси и механически/електрически процеси в сложни машини, именно затова смятали че не грешат и не се заблуждават, а изаразявали идеологическата позиция на лъхащия империализъм, на която в XX век и трябвал целия философско-теологически боклук на средните векове и новото време, целия прах на реакционните идеи на експлоататорските общества, изхвърлени от историята.

Затова когато «глушковците» пишат за грешките на ранната кибернетика, те се маскират за невинноста и неизбежността на грешките, които могат да бъдат във всяка теория, конкретния идейно-политическа ред на капитализма.

Що се отнася до забележките на господата от «института» за това, че «…уместно ли е да се използва критика към ранната кибернетика към последващия етап на нейното развитие, която качествено се отличава от изначалните обекти на критика? Очевидно, че не, защото науката е преосмислила своите основни принципи и сменила векторите на своето развитие», ние още един път ще отговорим, че не само е уместно, но и необходимо, защото става въпрос не просто за критика макар и малки грешки в теорията, а за най-жестока класова борба, в която пролетариата идейно се сражава с буржоазията.

Първо- кибернетиката това не е наука, защото тя няма диалектико-материалистически фундамент.

Второ- кибернетиката не е «преосмислила своите основни принципи» и не е «сменила векторите на своето развитие». Нейните философски основи са едни и същи — метафизика, механицизъм, субективен идеализъм, фидеизъм, т.е. едва замаскирана поповщина.

Макар че физиката в началото на XX век, по израза на Ленин, «полудяла по идеализма», независимо от това, в тази наука имало истински учени, които водели правилна материалистическа линия, и освен това физиката постоянно обслужвала производството, което приемало правилните теории и удачните открития и отхвърляло лъжливите теории и фалшивите открития. Кибернетиката с това не може да се похвали.

Освен това макар и ранна, макар и късна, кибернетиката не сменяла своята класова, партийна същност: тя е била и си остава част от буржоазната идеология, тя е била и си остава насочена против работническата класа, против социализма.

Иначе казано, последващите етапи в нейното развитие качественно не се отличават от предишните. Отличията са били само във външните форми. Кибернетика «не осмыслила» и не могла осмыслить свои основные принципы, т.е. не перешла на сторону рабочего класса, в противном случае это была бы уже не реакционная империалистическая теория, а часть марксистско-ленинской идеологии, направленная против буржуазии, воюющая с ней на своём участке фронта.

Ако тук «глушковците» започнат да крещят за това, че науката не знае никакви класи, че тя е безпартийна, че тя е — «просто наука», то е нужно да и напомним ленинските слова, същността на която е в това, че ако те не признаят обществените класи и техните интереси, ако не виждат или се отказват да видят за всички тези факти обществено-историческата действителност на интересите на тези класи и борбата за тези интереси, то те се явяват наивни глупаци в политиката, които се опитват да «разкъсат на парчета» съветските философи-болшевики.

Господата в своя «разбор» се опират на съветския «Речник по кибернетика» 1979 г. издание (под ред. В.М. Глушков), от където цитират понятието кибернетика:

«Кибернетика… — наука за управление, получаване, предаване и преобразуване на информация в кибернетични системи. Под кибернетични системи се разбират системи от всякаква природа — технически, биологически, икономически, социални и др.».

Господата заявяват, изхождайки от това определение, че

«…тази наука изучава динамиката, която произлиза от информацията в хода на развитието на организма, в процеса на управление на производството и т. н., като така се преследват напълно материалные цели, тъй като информацията на новия етап от научно-техническия прогрес играе все по-голяма роля в икономиката, науката и другите сфери от обществения живот. Да се рарече идеалистична тази концепция не може, защото има зад себе си материалистична съставляваща».

Мисълта на идеалистите е понятна, стара и реакционна, както и цялата «ранна» и «късна» кибернетика. За да се убедим в това, ще разгледаме самото понятие кибернетика, което дава «Речникът» под редакцията на академик Глушков.

«Речникът» пише, че кибернетиката е наука за управление. Или тук трябва да разбираме, че кибернетиката учи, как да управляваме всички. И действительно, «Словарь» тут же уточняет, чем именно, — «системами любой природы», т.е. всеми, начиная от механических и заканчивая общественно-историческими. Или тук иде реч за управление на всички форми на движение на материята. С этим «глушковцы» должны согласиться, так как сами сослались на «Словарь».

Но какво да кажем за факта, че има само три общи закона за развитието на материята— това са законите на материалистическата диалектика, която отхвърлят идеалистите и при това за всяка форма на движение на материята съществуват свои особенни, специфични закони на движение? Например, в простите механизми действат законите на механиката, в хидравличните машини — законите на хидродинамиката, в химическото производство- законите на химията, в живите организми- законите на биологията, накрая, в обществото действат законите на историята, общественото развитие. Причём, законы химии сложнее законов механики, законы биологического движения сложнее законов химии, а законы общественного развития являются наиболее сложными из всех законов движения материи. Поэтому если для объяснения общественных явлений применить химические или биологические законы, то это будет, во-первых, чудовищным насилием над истиной, т.е. механистическим упрощенчеством действительности, ложью, а во-вторых, это ведёт общество к катастрофе — вздумай оно жить по химическим или биологическим теориям.

Закономерностите в развитието на всяка такава област се изучават от своя наука или даже няколко науки, а кибернетиката, както твържди «Речникът» на Глушков сама е способна да обясни всички видове движения и всички техни закономерности, т.е. способна е да замени философия, математика, физика, химия, биология, история и т.н.

«Всеобясняващи» теории в историята вече е имало. Религията например се явява «кодекс», т.е. събрание от такива «теории». Но тук главния момент е в това, че «глушковците» в своята статия отначало заявяват, че «късната» кибернетика е премахнала грешките на прякото сравнение на биологичните и механически процеси, а по-долу, когато цитират «Речникът» на Глушков, заявяват съвършено противоположното, а именно това, че тази «изправена» кибернетика — е наука за управление на всички, т.е. тя, между другото, пряко разпространява законите на механиката на биологическия живот и даже на историята, и обратно.

До това не е достигнал даже схоласта Фома Аквинат, който все пак признавал, че тялото на човека има «собствен порядък, от бог установен», и че «църковните стопанства също със своите особени правила имат — към плодовитостта и изобилието».

Накрая за кибернетиците Фома не е указ, и те отиват по-далеч. Те пишат, че кибернетиката изучава (има свой предмет) изменението на информацията за организма или процеса в хода на развитието на този организъм или процес. Проще говоря, это означает, что кибернетика изучает информацию об информации о том или ином материальном объекте, или отражение отражения действительности.

Възниква въпросът, който едно време е вълнувал генерал Фулер: какво е нужно да изучава — информация за реалния обект или информация за тази информация? Практиката подсказвала на генерала, че трябва да се изучава първото, а необходимостта от второто трябва също да бъде оправдана с някакво практично дело, защото операции с масиви данни, нямащи приктическа, т.е. производствена или военна цел — то това ще е безплодна средновековна схоластика, самоче на нов лад. Затова изучаването на масивите информации и операциите с тях в производственни цели — това не предмет на «ранната» или «късна» кибернетика, а предмет на приложната математики и нейните специални раздели, непосредствено свързани с производството, обслужването на конкретни области от производството. Но именно приложната математика идеалистите и буржоазните крадци често дават за кибернетиката. Освен това, тъй като кибернетиката няма диалектико-материалистически метод, как тя може да преследва целите на материалното производство? Ведь от её идеалистических «разработок» производство развалится, т.к. оно идеализма, т.е. фантазий о материальном мире и его законах, не терпит вообще. Кто не верит — пусть попробует хотя бы разрубить полено божьей волей, т.е. без топора и вообще без подходящих вполне себе материальных орудий труда.

А какъв е философския, т.е. класовия смисъл в това «отражение на отражението», за което пишат кибернетиците? Този класов смисъл, в общи черти, но доволно точно е описал самия «баща» на  идеализма- древногръцкия философ и идеолог на робовладението Платон. В его «Диалогах» есть притча о пещере. На самом дне этой пещеры живут и копошатся люди, много людей. Они видят вход в пещеру, через который на дно попадает свет, но не могут ни подойти к этому входу, ни выйти из пещеры. Все их суждения и представления о том мире, который есть вне пещеры, основаны на тенях, которые отбрасывают предметы этого внешнего мира и которые люди видят на стенах своей пещеры. Таким образом, эти люди мыслят себе весь мир состоящим из дна пещеры и из теней, т.е. из того самого «отражения отражения»: реальные предметы того мира, который находится вне пещеры, отбрасывают тени, по которым тяжело судить о том, что это за предметы и какие у них свойства, а эти тени, в свою очередь, падают на кривые стены пещеры, деформируясь ещё раз. И глаза людей на дне пещеры (рабов) видят именно это, дважды искривлённое, размытое отражение «наоборот» и, стало быть, составляют себе о предмете, отбросившем тень, ещё более ошибочное и фантастическое представление.

По-нататък Платон пише, че освен хората на дъното, в пещерата има и хора, които стоят недалеч от изхода на пещерата.  Те не са много, но следят тъмните маси от дъното на пещерата да не  достигат върха, към свеау. Эти люди (политики, надзиратели, охранники) видят больше, чем рабы на дне, но всё же их представления о мире вне пещеры ограничены той картиной, которая видна через выход из пещеры. Что находится вне этого узкого сектора обзора, им неизвестно.

Накрая, извън пещерата се намират само няколко човека, които виждат и могат да усетят целия реален свят. Това е робовладелската върхушка, олигархията, но Платон я нарича философи.

Какво тук е същественото? «Отражението на отражението», което виждат робите и по което съдят за реалния свят — това е неизменната идеологическа цел на робовладелците във всички времена: колкото по-грешни и изкривени са знанията на трудещите се маси за реалния материален свят, общество и неговите закони, толкова по-спокойни са робовладелците, толкова в по-голяма безопасност от госодството над робите ще са те, толкова по-висока ще им е печалбата, толкова по-дълга и задълбочена ще е тиранията на частната собственост.

Oсвен това, «философите» не са поставили напразно в пещерата охрана във вид на държавна машина. Тази охрана не трябва да допуска робите да отидат до върха и да видят действителността такава, каквато е всъщност. Удел рабов — вечно держать своё сознание в царстве кривых теней, так как это есть залог и обязательное условие того, что и весь раб будет безропотно находиться в нищете, темноте, грязи и бесправии.

Именно за тази цел — за идейното и научно-техническо разоръжаване на съветската работническа класа на световния капитал му трябваще кибернетиката. И ако внимателно четем писанията на  старите и нови кибернетици, то това обстоятелство да се забележи не е трудно:  те самите понякога се изпускат и фактически признават тази цел.

Господата от «института» пишат, че информацията играе все по-голяма роля в икономиката, науката и другите сфери от живота на обществото. Това е така, но първо- информацията (сведения за вещи и събития от реалната действителност), ако тя повече или по-малко точно и правилно отразява вещите и събитията, винаги е играла важна роля в производствения и обществен живот. Зачем же утверждать очевидное? Въпросът е само в качеството и обема.

Второ- трябва правилно да се разбере нейната роля. Заявявайки за нарастването на ролята на информацията, идеалистите-кибернетици водят своите теории до това, че материалното производство уж се стеснява, намалява, отстъпвайки своето място на някакво «информационно производство», «цифрова икономика». И наивные обыватели верят этому фальсификату, хотя доказательства противного постоянно у них под носом. Человек не может делать свои орудия производства и первейшие предметы потребления из цифр и машинных кодов. Другое дело, что он помогает производить многие средства производства и многие предметы потребления с помощью такой техники, для работы которой требуется не только электричество, но и цифры, их закономерные и целесообразные совокупности, всякого рода машинные коды, «языки», т.е. программы. Не компютрите произвеждат хляб, стомана, тъкани, мляко, жилища, обувки, електричество и т.н. (без край), а човека със своя труд — с помоща на собствени материални средства за производство, към числото на които и се отнасят компютрите и всевъзможните автоматични машини, създадени от човека за увеличение производителността на своя труд, а с това и за увеличаване на общественото богатство.

Затова не кибернетиката «преследва материалните цели» на обществото, а обществото в процеса на производството на своя материален живот се е сблъскало с необходимостта от автоматизация на производството, за което и му се е наложили специалните научни теории, указващи пътя на практиката. Само че каква роля тук играе кибернетиката? Где и кому эта лженаука указала верный путь?

По-нататък господата от «института» отново отварят «Речникът по кибернетика» под ред. на академик Глушков и отново се опитват да отделят «ранната» кибернетика от «късната». Те пишат буквално, че централното положение на ранната кибернетика няма нищо общо с общите положения в късната кибернетика. Позволете, но каква наука е тази, която в своето развитие не допълват, уточняват и развиват своите начални фундаментални положения, а напълно се отказват от  тях? Именно отхвърлянето напълно, а не отказването от тези части, които са се оказали хрешни. Таива неща в истинската наука няма, когато нейното основно положение, което е повече или по-малко точно научно отражение (обобщение) на действителността, с времето е напълно отхвърлено, образувайки, по този начин в основата си диря. Да кажем, ако механиката на Нютона не могла да обясни някои вътреатомни процеси, то това не означава, че тя трябва напълно да се отхвърли и да се откажем от нея. Тази  механика е заела своето място и обяснява своята част от движението на материята. Ако теорията за изомерите на Зинин и Бутлеров обяснява, как се получават относително прости синтетични вещества (анилин и т.н.) и при това оказала се недостатъчна за това да обясни получаването на сложни органични съединения, близки до белтъците, то това съвсем не означава, че химиците са изхвърлили теорията за изомерите зад борда. Обратно- уточнявали я, доработвали, развивали и успешно използвали в химическата промишленост. А отхвърлят се лъженаучните теории, защото те не обясняват закономерностите на реалния свят, а объркват разбирането му и водят производството по лъжлив път, в нищото.

«Глушковците» също така изваждат от своя «Речник» понятието «изуствен интелект» — отново за да докажат, че късната кибернетика е станала наука.

«Изкуственият интелект — гласи този «Речник» — е изкуствена система, имитираща решаването на сложни задачи от човека в процеса на неговата жизнедеятелност. …Разумност, интелектуалност на системите И.И., по принцип се оценяват по аналогия с поведението на човека в подобни ситуации…».

Отново и отново идеализъм, подмяна на понятия и механицизъм. «Имитация» на човешки решения в производствени задачи, още повече сложни задачи — по самото понятия на думата «имитация» е само външна видимост на техните решения, т.е. някакви манипулации, целта на които се явява не достигането на материален, практически резултат, а външно, т.е. на умишлена демонстрация на това, такива резултати искат или възнамеряват да достигнат, но не поставят  пред себе си такива задачи всъщност. Tоwa пyрво.

Второ. Aкo задачата на «изкуствения интелект» в неговото разбиране от кибернетиците се явява имитация на решения на задачи (но не тяхното решение!), то каква е ползата от такъв «интелект» в реалното производство?

Третo. Нито една машина не може и не може да реши вместо човека сложните задачи на неговата жизнедеятелност, т.е. задачите от общественото производство, политиката, културата и т.н. Машина не может и не сможет сама решать даже отдельные производственные задачи — в том смысле, чтобы она могла сама себе их ставить, всесторонне подготавливать решение, самостоятельно решать, т.е. воплощать в веществе, в физическом поле, в событии или в нужной организации людей. Это всё те же мечты фашистской буржуазии, свихнувшейся от страха перед революцией, о механических солдатах и рабочих.

Още повече не може да се «оценява разумността» на «изкуствения интелект» (т.е. качеството на сложната автоматична машина, програмируема от калкулатори или съвкупността на еднот и другото — не обичат кибернетиците да наричат вещите със своите си имена и да се изразяват с прост език!) по аналогия с поведението на човека в едни или други ситуации. Тут кибернетики, которые уже много раз отреклись от «ранних» механистических грехов Винера и его шайки, снова показывают, сами того не желая, что и «новая» кибернетика переносит на высшие нервные процессы в человеческом мозге законы электрического движения в машинах.

Но най-главното е че машината, колкото и да е сложна не може да постъпва в сложни, а още повече извънредни ситуации така, както постъпва човек. Това е справедливо, защото не всички хора в една или друга сложна или опасна ситуация постъпват еднакво, а така също защото болшинството хора в типови (прости) ситуации постъпват примерно днакво, те в своите действия предварително предполагат желателен или благоприятен изход за себе си и/или други хора. Люди мыслят, опираясь одновременно на обе свои сигнальные системы, на память, сознание и чувства. Если из процесса мышления выпадает хотя бы один элемент, то тогда мышление становится неполным, ошибочным. У машины хотя и есть сигнальные системы и память, но они не связаны сознанием и чувствами. Это значит, опять же, что машина, сколь бы сложной она ни была, способна исполнять программу, т.е. требования к ней человека, а не мыслить вместо человека. Она может «принимать решения», но только в тех условиях и те, которые прописаны в её программе.

Машината не може да бъде и аналог на човешкото съзнание. Господата от «института» сами пишат, че аналога — това е обект на същото назначение, близко до оригинала по съвкупност на неговите същественни признаци. Тук отново кибернетиците влизат в механицизъм: никаква машина не може да бъде близка до човешкия мозък в съвкупността си от своите същественни признаци, в противен случай машината може да бъде по-лоша от човека, но все пак сама да произвежда оръдия от производството, сама да насочва природата за свои цели, да произвежда свое потомство, да води обществен живот, т.е. самата тя да бъде не машина, а практически човек и субект на историята.

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660027
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031