Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2019 12:00 - Истини и лъжи за Великият Октомври
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 183 Коментари: 0 Гласове:
0



За някои буржоазни митове за Великата Октомврийска социалистическа революция.

Историята на Великата Октомврийска социалистическа революция принадлежи към числото на тези, които винаги са привличали и не може да не привличат най-голямо внимание буржоазната пропаганда. Целта е напълно ясна — на фона на все по-задълбочаващите се противоречия на империализма, закономерно предизвикания колосален ръст на революционна активност на пролетарските и трудещите се маси, стремящи се да се освободят от експлоатация и избухват под непоносимия гнет на капитала, буржоазната класа за да съхрани своето политическо и икономическо господство в обществото, по всякакъв начин той трябва да бъде обърнат от пътя, посочен от Великата октомврийска революция - от пролетарската революция, която даде на хората свобода, пълноценен и щастлив живот. А для этого нужно очернить Великий Октябрь, оплевать социалистическую революцию, показать ее и ее достижения в самом дурном свете, переврать то, что было на деле, или вовсе выдумать, если это необходимо для нужной «аргументации», чтобы напугать трудовой народ революцией, чтобы у рабочих и трудящихся и мысли не возникало, что эту революцию можно и нужно повторить и иного пути к свободе у них просто нет.

Особено активно «разработват» проблема с историята на Великият Октомври американските историци-съветолози. Техните работи в голямата си част са написани с откровено антисъветски, антикомунистически позиции и отразяват тясната класова гледна точка на фашизиращата се световна буржоазия, начело на която стои американския капитал. Подготовлены они были еще в период «холодной войны», когда мировой империализм, напуганный грандиозными победами СССР в Великой Отечественной войне, стремительным восстановлением советским народом разрушенного войной народного хозяйства СССР и неудержимым движением советского общества к коммунизму, объявил войну не на жизнь, а на смерть советскому социализму, сделав основной упор на идеологическую борьбу –  как на последнее средство, которое может позволить умирающему капиталистическому строю продлить свое существование. Эти же «труды» западных (прежде всего американских, конечно) советологов были основной ударной силой контрреволюции в Перестройку. Да и по сей день они являются фундаментом всей лживой буржуазной пропаганды по данной теме у нас, в капиталистической России, где также активно используется еще и эмигрантская (белогвардейская) мемуарная литература 20-30-х гг., очень одиозно и субъективно повествующая о событиях Великого Октября.

В какво се състоят основните положения на буржоазната пропаганда по отношение на Великата Октомврийска социалистическа революция?

Първо-, напълно отричане на обективната закономерност на Великият Октомври, а и всички руски революции от 1917 година.

Второ- твърдят, че под властта на царизма Русия в края на XIX — началото на XX век уж била преуспяваща икономическа страна, бързо развивала се, прогресирала и само неуспехите в първата световна война и «зловредните болшевики», със своята пропаганда свалили този процес и привели страната към Февруарска революция, а след това и Октомвройска.

Трето- заявяват, че дошлото на смяна на самодържавието Временно правителство не успяло да консолидира руското общество, от което се възползвала малка «екстремистска група» — болшевики, които в резултат от насилствен преврат и благоприятно стечение на обстоятелствата свалили «демократичното» Временно правителство и установили своя «диктатура» — диктатура на болшевишката партия.

Ето такава «история» на Великият Октомври (с незначителни вариации от типа на отдавна проядените от молци «немски пари») на нас днес се излагат по телевизора, преподава се в училищя и вузове. При това ни се поднася, като «последно слово» на историческата наука. Мол, открытые архивы, которые «злобная советская партократия» тщательно прятала, позволила, наконец, установить истину, и она такова.

Но тази «история на Октомври» с нищо не се отличава например от тълкуванията на историята на Великата Октомврийска социалистическа революция на американския историк Р. Дениелсон в неговата книга «Червеният Октомври», издадена в Ню-Йорк в 1968 година. И с нищо не отличаващите се «изводи» на белоемигрантските историци и мемоаристи от 20-30-те г. на  миналия век. (Добра «съвременност», нали? Те извадили божата световна помия, хиляди пъти опровергани от множество факти и документи и се радват, мислейки, че са сложили кръст на всички с лъжите си.) Социално-икономическите фактори на руските революции и движенията на народните маси почти напълно се игнорират. Защо, напълно понятно — компрометирайки Октомври, болшевишката партия, утвърждавайки «случайния» характер на Октомврийската революция, тази «концепция» помагала и помага на «учените лакеи на буржоазията» да осъществят своята главна идеологическа задача: да принизят ролята и значението на Октомври в съдбата на Русия и цялото човечество.

Както виждаме, тази «концепция» е жива и днес. И днес книжния пазар във всички капиталистически страни, в това число и нашата Русия е наводнен с книги и списания, вървят по ТВ и радио предавания, в които се «доказва», че болшевиките и Съветската власт не са имали дълбоки корени в руското общество по онова време и със сила са завладели властта в обстановка на «пасивност на масите».

Пyлнатa научна несъстоятелност на тази «концепция», нейната откровена политическа задъненост с течение на времето е очевидна. Възниква естествения въпрос: ако болшевиките са дошли на власт в резултат от «непредсказуема игра» с политическите сили през 1917 година, то как е могла да удържи тази власт в течение на десетилетия и повече, как като страна под ръководството и е успяла да постигне тези огромни достижения във всички области на човешката дейност? Почему по пути Октября пошли другие народы (некоторые страны Восточной Европы и Азии)? Защо сферата на империализма неуклонно се свивала, а сферата на социализма неуклонно нараствала (до Перестройката, когато силите на вътрешната контрареволюция унищожи съветския социализъм и СССР)?

Неeфективността на «случайната» схема на Октомври, нейната нелогичност довела буржоазните идеолози до превъоръжаване и търсене на нови, по-финни форми на заблуда на трудещите се маси. «Примитивният антикомунизъм вече не е работел, не издържал идеологическото противопоставяне с марксистско-ленинската трактовка на събитията на Великият Октомври и на гранижата на 60—70-те години започнали нови разработки - «гъвкави», «балансирани» концепции. Эти более «гибкие» концепции попытались учесть социально-экономические факторы истории России начала XX века, массовые движения, в том числе рабочее движение, уже не игнорировали рабочий класс, шедшей в авангарде революции. В работах советологов появились даже ссылки на труды В. И. Ленина и материалы партии большевиков.

Външно такива работи от «по-напредналите» съветолози започнали да изглеждат «по-обективно», затова и привлекли определена, критически настроена част от  трудещото се население. В тях под съмнение било поставено положението на това, че само трудностите от първата световна война и «самоубийствената» политика на Романови (распутинщина) довели до падането на царизма. Американский историк Л. Хэймсон в нескольких статьях показал глубокие социально-экономические противоречия, раздиравшие русское общество в канун Февральской буржуазно-демократической революции. Сама Февральская революция уже не изображалась «тотально» стихийной: определенное место в ней отводилось большевистской партии (работы американского историка Ц. Хасегавы, французского историка М. Ферро и др.). Самое же главное — ряд авторов — сторонников так называемого «нового подхода» отбросили избитое пропагандистское клише об Октябре как о случайном перевороте небольшой группы большевиков, силой навязавшей свою власть. Например, в монографиях американского историка А. Рабиновича «Большевики приходят к власти» и английского историка Дж. Кипа «Русская революция; изучение мобилизации масс» (обе изданы в 1976 году) Октябрь показывается как массовое движение, проходившее под руководством большевистской партии. Правда, между названными авторами имеется довольно существенная разница. Дж. Кип все-таки полностью не порывает со старыми представлениями: он утверждает, что большевики использовали революционное движение в своих целях. А. Рабинович идет дальше. На конкретных фактах он раскрывает соответствие требований народных масс и их авангарда — рабочего класса лозунгам и целям большевистской партии. Точку зрения А. Рабиновича в той или иной мере разделяют и некоторые другие авторы, опубликовавшие работы по отдельным проблемам истории Октября (А. Мэндел, Р. Суни, С. Смит, Д. Коэнкер и другие). Хотя, конечно, даже такие работы западных историков еще очень далеки от пролетарской точки зрения на Великий Октябрь, которая только и отражает истинную сущность происходивших в то время исторических событий.

Но най-важното е, че привържениците на „новия подход“ не определят позицията на буржоазните учени историци на октомври. На първо място има много малко от тях, незначително малцинство, главно тези, които работят на така нареченото академично ниво. Массовая же литература по истории СССР вообще и истории Октября в частности пропагандирует старые антикоммунистические схемы, в соответствии с которыми Октябрь был не что иное, как «верхушечный переворот» (работы Л. Шапиро, Р. Пайпса и других западных и российских историков).

Второ и това, може би е най-важното, изводите на привържениците на „новия подход“ не се простират до периода след Октомври. Всичко, станало след Октомври 1917 г. в Русия продължава да се очерня, както преди. Если раньше искажался сам Октябрь, то потом стали пытаться доказать, что демократический, народный характер революции был утрачен вскоре после нее, что под влиянием различных факторов революция «переродилась», породив «тоталитарный сталинский режим». (Това вече е явно влияние на удобните за буржоазията троцкистски идейки!) С други думи, прекият резултат от Великият Октомври - съветският социализъм се стреми да се откъсне от своите октомврийски корени. Если раньше «концепция» Октября представлялась «путчем меньшинства» и была заимствована буржуазными идеологвми из трудов контрреволюционеров-белоэмигрантом, то «концепция перерождения» явно восприняла идеи  «сменовеховства» и контрреволюционной оппозиции внутри СССР – зинокьевцев, правых и особенно троцкистов.

Заслужава да се отбележи и една характерна черта на буржоазната пропаганда и представители на буржоазната историческа наука - те винаги говорят много за своята „аполитичност“, за своята съпричастност към „чистата наука“, за своята „обективност“ и т.н.Но всъщност техните идеи и предлагани «концепции» са толкова политизирани, както е политизирана цялата историческа наука. В борьбе с марксизмом-ленинизмом, с советской сталинской сторической наукой она выдвигает на первый план те концепции и положения, которые в данный момент ей представляются наиболее эффективными. Так, в период «холодной войны» превалировала концепция Октября как «верхушечного», «насильственного переворота». В период «застоя» получила распространение концепция, признающая демократический характер Октябрьской революции. В Перестройку и после нее муссировались версии о «перерождении» Октября, о бесплодности революции вообще. (Вспомните гр. Зюганова, который хотя и не историк, но политический деятель, и не из последних. В июле 1992 года, выступая на Конституционном суде, он заявил, что «Россия исчерпала лимит на революции». Дословно: «Гражданка унесла 15 миллионов жизней… Россия исчерпала свой лимит на революции и гражданские войны. У нее остаются два способа разрешения споров и противоречий — диалог и закон. Мы готовы вести честно, с достоинством и в любом месте этот диалог.»)

А днес всички концепции са насочени срещу революционизиращата се работническа класа и работнически маси, които са уморени от трудностите на капитализма, използва се всичко което буржоазната мисъл е измислила в борбата срещу своя непобедим класов враг в цялата история на капитализма. Всичко е пуснато в ход, в най-разнообразни съчетания, често абсолютно нелогични и противоречиви, само и само да се отсрочи неизбежната кончина на загнилия обществен строй.

В настоящата статия ние ще покажем несъстоятелността на някои най-популярни буржоазни мита за Великият Октомври.

  1.   Митът за «случайността» на Великата Октомврийска социалистическа революция.

Седем десетилетия съществува на нашата планета социалистическо общество, родено от Великият Октомври. Но до до днес въпроса за историческата обусловеност на Октомврийската революция, нейните обективни предпоставки остават в центъра на остра идейна борба. Идеологи буржуазии никак не хотят признать закономерность пролетарской революции, ибо это означало бы признание исторической обреченности капиталистической системы.

Много буржоазни историци както преди приписват успеха на Октомврийската революция на стечение на чиста «случайност», на специфични за Русия обстоятелства. «Русия не била подготвена материално за социалистическа революция»— заявяват буржоазните  идеолози и реформисти. Ревизионистите продължават да цапат отдавна разоблачената от В. И. Ленин «идея» на Каутски за това че революцията в Русия «победила не по Маркс».

В действителност Октомврийската революция се явила убедително подтвърждение на правилността на марксизма-ленинзма, неговия истински научен характер.

Както е известно, основоположниците на научния комунизъм К. Маркс и Фр. Енгелс, открили законите на общественото развитие, показали, че всяка история на капитализма — това е история на задълбочаване на неговите основни противоречия: противоречията между обществения характер на производството и частнокапиталистическата форма на присвояване. Давайки в свое време мощен тлaсък на развитие на производителните сили, капитализма се превърнал след това в преграда на пътя на обществения прогрес. История капитализма — это история усиления эксплуатации рабочего класса и всех трудящихся, обострения борьбы между трудом и капиталом, угнетенными и угнетателями, это история экономических кризисов и социально-политических потрясений, захватнических войн и других конфликтов, приносящих неисчислимые бедствия людям труда.

На границата на XIX и XX столетие световния капитализъм встъпил в своя последен, империалистически стадии. Откривайки закона за неравномерността на икономическото и политическо развитие на капиталистическите страни в епохата на империализма, В. И. Ленин стигнал до извода за невъзможността на едновременна победа на пролетарските революции във всички развити страни в сила на неравномерно узряване на условията за нея. Oт това произтича и друг извод — за възможна и неизбежна победа на социалистически революции в няколко или даже в една, отделно взета капиталистическа страна. Это было новое слово в марксизме, действительное развитие этой науки в новых обстоятельствах – в условиях эпохи империализма

Каква страна първа ще осъществи социалистическа революция? В. И. Ленин научно доказал, че това ще бъде страна, която ще се окаже най-слабо звено в империалистическата система.

В началото на XX век такова най-слабо звено в цепия световен империализъм се оказала царска Русия. На нея били присъщи всички типични социално-икономически и политически противоречия на тогавашния свят. Причем, во-первых, в силу ряда объективных условий они приобрели в России особую остроту. Во-вторых, в лице российского пролетариата и его союзника — беднейшего крестьянства имелась общественная сила, которая могла разрешить эти противоречия революционным путем. Наконец, в-третьих, у пролетариата был испытанный авангард — боевая марксистская партия нового типа, способная повести его и всех трудящихся к победе над эксплуататорами.

Отричайки наличието на обективни предпоставки на социалистическата революция в Русия, много буржоазни историци изобразяват нейната слабо развита патриархално-селска страна, подготвена само за буржоазна еволюция.

В действителност, както показва научния анализ, Русия в началото на XX век се явявала страна със средно ниво на развитие на капитализма, достигнал висш, империалистически стадии (това е характеристика на В. И. Ленин).

Макар че Русия значително изоставала от напредналите капиталистически страни по икономическо развитие, но материалните предпоставки за победа на социалистическа революция били в нея налице. Страната заемала пето място в света по общ обем промишлено производство, второ — по добив на нефт, трето — по производство на памучни тъкани, четвърто — по обем машиностроителна продукция, производство на кокс, гранулирана захар, пето — по по леене на чугун и стомана, добив нае желязна руда, производство на цимент. Промишлеността давала над 40 % от националния доход на страната. Русия заемала второ място в света по обща дължина на железни пътища.

По степен на концентрация на производство и ниво на монополизация на капитала Русия даже превъзхождала някои развити страни. Над 2/3 от общото число работническа класа биили съсредоточени в крупното производство. На предприятиях с числом рабочих свыше 500 человек в 1913 году было занято 54 % рабочих, а в 1917 году уже более 72 %. На одно крупнейшее предприятие в России приходилось в среднем 1400 рабочих, а в таких развитых странах, как США и Германия, соответственно только 1100 и 900 рабочих.

Все по-голяма сила набирал и монополистическия капитал: 200 монополистични обединения в началото на XX век съсредоточили в своите ръце производството на над 80 вида промишлена продукция. Усилила се ролята на банките (преди всичко чуждестрания или техните «дъщерни»), образувал се финансов капитал, растял държавно-монополистическия капитализъм, който В. И. Ленин разглеждал като напълно материална подготовка за прехода към социализма.

Всички тези процеси от една страна, задълбочавали противоречието между обществения характер на производството и частната форма на присвояване, отслабвали капитализма, приближавайки го към неговата гибел от друга — облегчавали прехода на средствата на производства в ръцете на трудещите се и организация на социалистическа икономика.

В годините на първата световна война процеса на концентрация на промишлеността се усилил, нараснал държавния сектор в народното стопанство.

«Обективното положение на нещата показало, че войната ускорила развитието на капитализма, и то отишло напред от капитализъм към империализъму, от монополи към национализация. Това всичко придвижило социалистическата революция и създало обективни условия за нея» (В. И. Ленин, ПСС, 5-е изд., т. 31, с. 355).

Достигайки високо ниво на развитие на монополистическия капитализъм, Русия оставала при това преимущественно аграрна страна (60% от националния доход). Капитализмът в селското стопанство се развивал с най-изостанали полуфеодални порядки. В 1905 година 30 хил. най-големи помешчици владели 70 милионаи десятъка земя, а на 10,5 милиона селски двора принадлежали само 75 милиона десятъка. 65 % крестьян были бедняками. Остатъците от крепостничеството силно спирали развитието на производителните сили в селото и града и правили особено тежко положението на трудещите се. В селото с огромна сила нараствали аграрните противоречия, изразител на които се явявала растящата борба на селячеството за земя, против помешчиците, против устарелите форми на производственни отношения (остатъците от феодалната собственост). Едновременно се усилила и борбата на селската беднота против селската буржоазия — кулачеството. Наличието на тези две социални войни способствало за прерастването на незавършилата буржоазно-демократична революция в Русия в социалистическа.

Така, необходимите обективни условия за социалистическа революция в Русия сее сформирали. В същото време се натрупали и субективни условия, свързани с готовността и способността на народните маси да осъществят такава революция. Жестоката експлоатация на работниците, недостатъчната земя и нищетата на селяните, угнетеното положение на националните малцинства, феодално-крепостните останки правели непоносимо положението на трудовия народ. Класовите и национални противоречия придобили в Русия особена острота. В начале XX века она стала узловым пунктом всех противоречий империализма. Именно сюда переместился центр мирового революционного движения.

Назрялата революционна криза ускорила империалистическата война, задълбочила и без това тежкото положение на народа. Невероятна нужда царила в селото. К 1917 году было 30 %  безлошадных, 34 % без орудий труда, 15 % беспосевных крестьянских дворов. Налоги отнимали у крестьян большую часть урожая. Около 34 народного дохода страны присваивали разного рода паразиты и эксплуататоры — помещики, капиталисты, кулаки. Разруха и голод в стране, военные поражения обостряли кризис общественного и государственного строя, ставили Россию перед катастрофой.

За възмутените трудещи се маси кървавата война все повече ги обръщала срещу страната породила я. Болшевиките разяснявали на масите, че само социалистическата революция може да предотврати гибел на милиони хора, икономическа катастрофа, заробване на страната от чужд капитал, да се свърши със завладяващите войни.

«Без войни, Русия ще може да преживее години и даже десетилетия без революции против капиталистите. При война това обективно е невъзможно: или гибел, или революция против капиталистите. Така стои въпроса. Така той е поставен от живота» (В. И. Ленин, ПСС, т. 32, с. 31).

Да се разбере социалистическата революция за първи път победила в Русия е невъзможно без анализ на положението на руския пролетариат.

Някои буржоазни историци твърдят, че революцията в Русия се осъществява въпреки марксизма, тъй като работническата класа, наброяваща по техни данни, само 2-2,5 милиона човека, не могат да увлекат зад себе си огромната страна със 150 милиона население. От тук те правят извод за «случайността» на победата на революцията в Русия.

Но, първо- буржоазните автори явно занижават числеността на руския пролетариат, второ- пролетариатът представлява огромна революционна сила не само благодарение на своята численост. В. И. Ленин отбелязал,

«че неговата сила в историческото движение е неизмеримо по-голямо, отколкото числеността в общата маса от население» (ПСС, т. 3, с. 13).

Каква е била действителната численост на руския пролетариат?

Индустриалните работнициц, по данни от изследователи са наброявали около 3,5 милиона човека, а заедно с работниците в железопътния и воден транспорт са съставяли 9,5 милиона.

Общата численост на лицата на наемния труд в навечерието на първата световна война била не не по-малко от 18 милиона човека.

И най- главното — работническата класа в Русия се отличава с най- високата в света революционост и организираност. Той преминал през голямата школа на революционната борба, създал Съвети и други класови организации, с успех прилагал такова могъщо средство, като масовите революционни стачки.

В борбата против буржоазията и помешчиците работническата класа в Русия имал верен съюзник — селската беднота. А тъй като на социалистическата революция и предстояло преди всичко да ликвидира помешчическото земеделие и да удовлетвори вековните стремежи на селячествто за земя, то това благоприятствало привлечането на страната на пролетариата многомилионните маси от цялото трудово селячество.

Работническата класа встъпвала под ръководството на закалените в политически сражения, владееща напредналата революционна теория болшевишка партия, каквато нямали пролетариите в другите страни.

Наличието на партия от нов тип, създадена и ръководена от В. И. Ленин и неговите съратници, превръщало работническата класа в Русия във велика революционна сила.

В навечерието на Октомври и след неговата победа В. И. Ленин нееднократно опровергавал догматичните твърдения на идеолозите на меншевизма за незрялостта на Русия за социализма, за стопанската разруха и изостаналостта, като непреодолима преграда към него. Само скъсването с капитализма, доказвал Ленин, социалистическото обновяване на страната ще освободят могъщите народни сили и ще дадат възможност в кратки срокове да се спре с разрухата и да се преодолеят икономическата и културна изостаналост на страната.

«Пред руския пролетариат стояла трудна и отговорна задача — първи да разкъсат веригите на световното господство на буржоазията». («Програма РСДРП(б)»)

Но особеността на социалистическата революция в Русия била в това, че нейния път към победата може да бъде разчистен само със свалянето на царизма, ликвидация на тази главна реакционна сила, спираща прогресивното развитие на страната. И преди в Русия да победи социалистическата революция, страната преминала през две буржоазно-демократични революции: революцията от 1905-1907 г. и Февруарската революция от 1917 година. Все три революции были теснейшим образом связаны между собой, составляли одну историческую полосу революционного преобразования России, которую завершил Великий Октябрь.

  1.   Митът за «немските пари». Как Ленин се върнал в Русия.

Връщането в родината от емиграция на вожда на партията на болшевиките В. И. Ленин се явил един от преломните моменти развитието на революционните събития в Русия в 1917 година .

Владимир Илич бил принуден да напусна пределите на Руската държава през декември 1907 година, след поражението на революцията 1905—1907 г. в страната и надигналата се вълна от жесток полицейски терор против участниците в революционната борба. Повече от девет години той ръководил болшевишката партия от чужбина. И само свалянето на царизма в резултат от победата на Февруарската революция му открила пътя към родината.

В. И. Ленин узнал за победата на работници и войници в Петроград на 2 март 1917 година, се намирал в Цюрих. И от този ден той разгърнал дейност по подготовка за връщане в Русия. Първоначално се предполагало да се възползва от пътя, свързващ неутрална Швейцария с Русия през Англия и Скандинавия. Но много скоро станало ясно, че империалистическото английско правителство няма да пропусне през територията на своята страна интернационалист, встъпващ за незабавно прекратяване на световната война. Да и буржуазное Временное правительство, используя дипломатические каналы и свою зарубежную агентуру, всячески воздействовало на союзников, чтобы они задерживали интернационалистов, пытавшихся вернуться в Россию. По тем же причинам оказались закрытыми для большевиков пути возвращения на родину через другие союзные с Россией страны. Оставало само един път: да се премине през територията на Германия (която тогава водила война с Русия и другите страни от Антантата) в неутрална Швеция, граничеща с бившата Руска империя.

На германското империалистическо правителство се предложил компромис: то осигурява безопасност на преминаващите руски интернационалисти през територията на Германия, а те се задължават да поставят пред Петроградския Съвет въпроса за отправяне в Германия и Австро-Унгария на равно число интернирани в Русия германски граждани.

Както е известно, руската, а след нея и международната контрареволюция представила факта на преминаване на В. И. Ленина и другите болшевики — противници на войната през територия на враждебна страна,като свидетелство на това, че тяхното връщане в Русия е било на ръцете на германския империализъм, че са се договорили за това, че революцията в Русия уж е била извършена с «немски пари». При това всячески се запушва и игнорира това обстоятелство, че В. И. Ленин осъждал германския империализъм, както руския империализъм. Лозунг поражения своего правительства в империалистической войне, выдвинутый большевиками, был обращен к трудящимся всех воюющих стран, а не только России, что было опасно той же Германии, правительство которой вовре не радовало братание немецких солдат с российскими. Това първо. А второ- социалистическата революция в Русия била толкова неизгодна за императорските власти в Германия, защото е могла да се «прехвърли» в самата Германия, където работническата класа бил достатъчно сериозно организиран и имал немалък политически опит в класовата борба. Възможността да се прецени последния аргумент подтвърждава неоспоримия факт на чуждестранната интервенция от 15 страни против младата страна на Съветите, рагърнала се през 1918 г., в която още воюващите по между си страни от Антантата и Централните държави прекрасно се обединили за унищожаване на първата в света държава на работници и селяни.

Планът по връщане в родината разработен от В. И. Ленин с отчитането на това, че народните маси в Русия на собствен опит са се убедили в правотата на болшевиките, че интернационалните задачи не само не противоречат на националните, но и се явяват най-пълно изразяване на истинския патриотизъм, свободен от национален егоизъм. В. И. Ленин бил убеден, че трудещите се няма да повярват в клеветническите измислици на буржоазията за мнимото съучастие на болшевиките с германския империализъм.

Но, предвиждайки възможни спекулации, В. И. Ленин предложил да се състави протокол преди да напусне Швейцария, в която да бъдат определени условиятата, договорени с германската страна, и подробно обяснил причините, за невъзможността за използване на други методи за връщане в Русия. Към протокола било приложено заявление с печат от левите деятели на социал-демократични партии, които поддържали решението на руските емигранти за връщане в Русия през Германия. В этом заявлении говорилось, что в создавшихся условиях русские революционеры «не только вправе, но обязаны воспользоваться представившимся им случаем проезда в Россию».

Така международното социал-демократично движение в лицето на неговите леви представители взело на себе си отговорността за защитата на В. И. Ленин и неговите спътници от провокационните действия, както на германската, така и на руската реакция.

Всички детайли на предстоящото пътуване са били внимателно измислени. Швейцарският социал-демократ Фриц Платен от името на групата политически емигранти от Русия провел преговори с немския посланик в Швейцария. В. И. Ленин изработил условията на пътуването, най-важното от които било, че руските граждани няма да напускат своя вагон през цялото преминаване през Германия, никой без разрешението на Ф. Платен няма право да излезе от вагона, контрол на багажа и паспорти германската сторона няма да извършва.

Благодарение на търпението и твърдостта на болшевиките се удало осигуряването на строгото изпълнение на тези условия. Те не се нарушили даже тогава, когато на територията на Германия с руските емигранти пожелали да се срещнат представителите на германските социал-демократии. Их, как и других германских граждан, не допустили в вагон. Строгото съблюдаване на принципа на екстериториалност се  явил убедителен аргумент, позволил на болшевишката партия напълно да опровергае мислите на реакцията за обстоятелствата на пътуването на В. И. Ленин и неговите спътници през Германия.

На 31 март 32 участника в пътуването пристигнали в Стокхолм. В. И. Ленин навивал своите другари, настоявайки за по-бързото тръгване за Русия.

«Най- важното е по-бързо да стигнем Русия. Скъп е всеки ден» (В. И. Ленин, ПСС, т. 31, с. 95).

Вечерта на същия ден руските емигранти влезли в Петроград.

Още на територията на Финландия, влизаща тогава в състава на Руската държава, В. И. Ленин получил възможност да се запознае с новата вестникарска информация, постъпила от Петроград, да поговори с местните социал-демократи, работници, войници. Създадените от неко в пътуването чернови послужили за основа на знаменитите «Априлски тезиси», в които се обосновава курса на партията към социалистическа революция. На финско-русской границе в Белоострове В. И. Ленина тепло встретили делегация петроградских рабочих во главе с членами Бюро ЦК и ПК РСДРП (б), представители редакции газеты «Правда», рабочие Сестрорецка. В это же время десятки тысяч рабочих Петрограда собирались на площади у Финляндского вокзала, готовясь к торжественной встрече вождя большевистской партии. Поезд с «эмигрантским» вагоном прибыл поздно вечером, в 23 часа 10 минут, 3 апреля. Это был второй день пасхи. Поэтому заводы и учреждения не работали. Но весть о предстоящем приезде В. И. Ленина широко распространилась по Петрограду. К вокзалу пришли колонны рабочих многих предприятий, революционные матросы и солдаты со знаменами и лозунгами. Площадь освещалась прожекторами. Появились и броневики, посланные для торжественного сопровождения приехавших.

На перона В. И. Ленина и неговите спътници приветствали представителите на болшевишката партия, работниците. В. И. Ленин излязъл от гарата на площада. Один из участников встречи рассказывал:

«„Видяхме Ленин отдалеч: той се появи на стълбите на гарата..Шум се разнесе по площада, сякаш хиляди човешки гърди едновременно дишаха радостно и облекчено И в този час от край до край се чу едно мощно «ура».

Издигнал се на броневика, В. И. Ленин произнесъл кратка реч, заключаваща се с призив към социалистическа революция. От броневика, съпроводен от хиляди работници, войници и матроси, В. И. Ленин се насочил към оимението на Кшесинская, където се помещавал ЦК и ПК РСДРП (б).

«Червени знамена, почетен караул от кронщадтските моряци, рефлектори от Петропавловската крепост, осветявали пътя от Финландската гара до дома на Кшесинская, броневики (бронирани автомобили), верига от работници и работнички, охранявал техния път»,

— така описавала Н. К. Крупская пътя, по който минал броневика с намиращия се в него В. И. Ленин. По пътя Владимир Илич не един път се спирал за срещи кратки речи.

В имението на Кшесинская В. И. Ленин веднага пристъпил към обстоятелна беседа с партийния актив. В течение на ноща той на няколко пъти излизал от балкона пред нови делегации работници, войници и матроси. Вождь партии взял в свои руки непосредственное управление сложным процессом перерастания революции от ее демократического к социалистическому этапу.

Връщането на В. И. Ленина в Петроград ускорило ръста на авторитета и влиянието на болшевишката партия сред народните маси. Това довело до нарастване на темповете на революционния процес. Ленинские идеи, обогащенные и проверенные опытом масс, определили всю дальнейшую линию развития революции — на победу революции социалистической.

Името на Ленин сега практически не слизало от редовете на столичните и провинциални вестници. В многочисленните резолюции, приемани на митинги и събраниях в работническите райони се одобрявали действия, предприети от Владимир Илич за връщение на родината, нови стратегически и тактически установки, издигнати в неговите встъпления пред трудещите се и партийния актив.

В лагерa на враговете на революцията появата на В. И. Ленина в Петроград предизвикала дълбока злоба. Реакционната преса разгърнала клеветническа кампания против партията на болшевиките и нейния вожд, обвинение към Владимир Илич в стремеж да разгърне гражданска война, да спре демократичния строй, създаден от Февруарската революция. Тогда и родился в среде контрреволюции затаскасканный ныне миф о «немецких деньгах», которому в то время никто не поверил.

Ленинският курс на социалистическа революция въоръжил партията, работническата класа с ясна историческа перспектива, уверенност, че тяхната борба може близко време да доведе до установяване в страната на власт на трудещите се.

«Съзнанието, че Ленин е с нас, че партийното ръководство ... е в неговите ръце, изпълни всички ни с голяма радост и увереност, че сега ще следваме безпогрешния път»,

— споминала си за априлските дни на 1917 година Е. Д. Стасова.

Идеите, публичните изказвания на Владимир Илич, неговата безгранична революционна енергия и оптимизъм оказвали вдъхновяващо въздействие на масите трудещи се, виждайки в него своя изпитан вожд.

Именно В. И. Ленин, неговите идеи и практически дела, дължат голям пробив в бъдещето, извършен през октомври 1917 г. от работниците и селяните на Русия под ръководството на болшевишката партия.

Продолжение следует.

Подготовил В. Кожевников




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660573
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031