Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2019 12:00 - Още един път за труда (2)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове:
0



Човек разумен и човекоподобните маймуни

Как външно е устроен съвременен човек? Той има (в нормално състояние) вертикално положение на тялото и главата. Взгляд направлен вперёд. У человека есть крепкие и длинные ноги и относительно (ног) короткие руки, широкие плечи, относительно плоский корпус, т.е. грудь и живот. Он твёрдо стоит на ногах и при этом способен к очень сложным и разнообразным движениям. Кожа человека не имеет сплошного волосяного покрова. Лицо характеризуется большим, широким и высоким лбом, лишённым растительности. Нос выступающий, рот окружён губами. Губы представляют собой своеобразный, вывернутый наружу и огрубелый край слизистой оболочки рта. Нижняя челюсть заканчивается впереди подбородочным выступом.

Черепът на човека притежава малозабележими, но мощни костни издатини зад ушите. Това е т. н. мастоидни израстъци на черепа, към които са прикрепени мускули, движещи главата: ако и двата мускула се свият,  то човек може да гледа нагоре, като главата се отхвърля назад.

А как изглежда в този смисъл шимпанзето — висша маймуна, най-близка до човека? Ръстът на възростно шимпанзе е колкото нисък човек. Ръцете са дълги, когато животното стои,  те подат под коленете. Смотрит шимпанзе не вперёд, прямо перед собой, а косо вниз: его голова обычно опущена на грудь. Шея короткая. Шимпанзето много трудно ходи на два крака и се държи с ръце за нещо. Ходи, опирайки се с ръце в земята.

Тялото е изцяло прокрито с вълна, от която свободни са само лицето, дланите и краката. Челото е ниско, наклонено, покрито с вълна. Между лбом и глазами есть выступающий костный валик, который отделяет область глазниц от мозгового черепа. Няма изпъкнал нос, устата е голяма и почти без устни. Челюстите са тесни, дълги, силно изпъкнали напред, но няма изпъкналост на брадичката. Сосцевидные отростки за ушами маленькие и слабые.

У човека съществува рязко различие между строежа на краката и ръцете: ръцете служат за изпълняване на сложен и многообразен труд, а краката основно за ходене и бягане. У шимпанзето тези различия не са толкова силно изразени , но все пак съществуват: ръцете имат равна дълга повърхност и служат за хващане на предмети за захващане на клони и лиани. Но и ноги имеют двоякое назначение: ступни служат и для опоры на землю при ходьбе, и для охватывания сучьев и веток при движении по деревьям.

У човека рамото е по-дълго от предмишницата, докато при шимпанзето горната част на ръцете е по-къса от долната.

imageРис. Човек и маймуна.

Най-важните разлики в строежа на ръцете. Ръката на човека има по- широка длан, в сравнение с това на шимпанзето. Это нужно для того, чтобы при всех сложных движениях пальцев они имели прочную опору. Этой опорой и служит короткая и широкая ладонь. Отличаются и пальцы рук: первый палец шимпанзе, который соответствует большому пальцу человека, короткий и слабый, а остальные четыре пальца значительно длиннее соответствующих пальцев человека. И обратно, първият (голям пръс) палеца на ръцете на човека е достатъчно дълъг, широк, мощен и силен от всички останали пръсти. Човешкият палец има най-голямата способност да хваща предмети и човек не губи напълно тази способност, дори и да загуби показалеца си, средния, безимения и малкия пръст.

Именно в това отношение загубата от работниците и особено от работничките на палеца днес в капиталистическото производство въобще не може да се разглежда, като непроизводствена травма или като незначителна травма (а към това постоянно и повсеместно се стреми администрацията, за да не плати на работника пенсия). Загубата на палец е тежка инвалидност, която в редица случаи води до неспособност на човека към труд, особенно към сложен ръчен труд (оператор на машини, часовникар, конструктор, ключар и т.н.), а така също прави такъв човек в пряк смисъл непълноценен в битово, спортно, всекидневно, военно и т.н. отношение. Затова работниците трябва да обръщат най-голямо внимание на травмите от такъв род, които могат да лишат човека от възможност да работи а значи и да живее. Никаких «бытовых» травм и липового расследования здесь быть не может, так как речь идёт не столько собственно о потере большого пальца, сколько об угрозе всей дальнейшей жизни пострадавшего рабочего. Такова производственная «цена» большого пальца.

Не е трудно да се разбере, че всички тези особености на строежа на ръцете и прилягащите им части от тялото имат пряко и важно значение за трудовата дейност на човека. Ръцете на човека имат здрава опора на туловището и много голямо свободо движение. Этому движению помогают и широкие плечи, и пропорции рук, т.е. то, что плечо, верхняя часть руки, длиннее предплечья. Благодаря этой пропорции кисть руки имеет множество степеней свободы, и вместе с тем различные действия кистей рук могут проводиться в поле зрения глаз, т.е. под контролем.

Всички тези различия между нетрудовата ръка на шимпанзето и органите на труда — човешката ръка са възникнали в течение на дълго доисторическо развитие на хората.

И така, в сравняването на шимпанзето и човека се отбелязват цял ред различия. А какво е общото? Сходство между ними имеет целый ряд признаков. Шимпанзето е голямо животно, възрастните мъжки могат да тежат 70–80 кг, като силен възрастен човек. У всички маймуни от Стария Свят има 32 зъба, колкото и у човека.  У шимпанзе одна пара молочных желез, они не имеют наружного хвоста, защёчных мешков и седалищных мозолей, как у низших обезьян. Шимпанзе близок к человеку по свойствам крови, он легко заболевает многими человеческими болезнями. Голямо е сходството и в строежа на мозъка: мозъкът на шимпанзето има най-малко отличия от мозъка на човека, отколкото мозъците на низшите маймуни от мозъка на шимпанзето.

Такова сходство явно указва на родство между шимпанзето и човека, т.е. на техния общ произход от древните човекоподобни маймуни, които са живеели в края на третичния период. Различията между тях са възникнали в резултат от това, че един от клоновете на тези крупни древни маймуни е тръгнала по особен път на своето развитие и дала начало на древните хора.

Едно от най-важните отличия на човека от най-висшите маймуни се явява отношението на човека към природата. Маймуните напълно зависят от природата. Те не могат по свое желание да увеличат количеството на храната, да сезащитят от лошото време или да се борят с болестите. В този смисъл въпроса за биологичния строеж на човека, който изразява неговата приспособеност към труда, а не към определена природна обстановка, има важно значение за разбие=рането на произхода на човека.

Този въпрос е свързан с изучаването на ролята на отношението към средата на обитание в развитието на хората. Особеностите на строежа на хората става по- понятен при сравняването на човека не само със шимпанзето, но и с другите висши млекопитаещи. Така например всеки хищник от рода котки е адаптиран към специален метод на лов - чрез скачане и късо хвърляне от засада и към специален начин за овладяване на плячка - като го хваща с големи лапи с остри, дълги нокти, които обикновено са скрити в кожни джобове на лапите.

Заедно с това всеки такъв хищник е приспособен към определена природна обстановка: раираната кожа на тигъра му дава възможност да ловува успешно в гъсталаци от тръстика или бамбук; едноцветната пясъчна кожа на лъва показва адаптация към живот и лов в степи и прерии.

От тук и извода: у всички животни, освен човека, отношението към природната среда на обитание е зависимо, без значение, колко активно е животното. Изразът „активно снабдяване с храна“, с помощта на който буржоазните зоолози и социолози се опитват да „докажат“, че например хищните кръвожадни навици на тигъра също трябва да бъдат характерни за хората, не означава независимост от околната среда: всеки най-активен и свиреп хищник е безсилен пред природата през периода на глад, суша, глад. Нещо подобно на независимост може да се види у тези животни, които готвят хранителни запаси за зимата (много гризачи), строят язовирни стени (бобри) или здрави гнезда (термити).

Но зараждането на новото отношение към природата се появява само с възникването на труда — осмислено изменение на природата в свой интерес, макар този труд да се е проявявал в най-примитивни и първобитни форми. Само в труда у организмите, способни към него се появява възможност да се преодолеят трудностите, да се преживее, там където не може да живее нито едно друго животно, а в бъдеще да се измени природата по свое усмотрение. Уже первые древнейшие люди, изобретя каменные орудия труда, смогли питаться не той пищей, на которую был рассчитан их зубной и желудочно-кишечный аппарат, а открытие огня и овладение им позволило древнейшему человеку расселяться далеко за пределы своей первоначальной родины. Это факты, которые не могут опровергнуть все сколько-нибудь вменяемые буржуазные учёные.

По-нататък хората започнали да  култивират полезни растения, да развъждат домашни животни (за получаване на постоянни запаси от ценни белтъчни  продукти, които винаги били под ръка), към построяване на жилища, защитаващи от лошо време, към изготвяне на дрехи и обувки, предпазващи тялоъо от дъжд, студ и повреди, към заготовка на растителна храна, към разчистване на горите, към извличане от недрата и преработка на полезни изкопаеми и т.н. При все това основните биологични признаци у съвременните хора са почти такива, както и при доисторическите хора, живели преди 100 000 години. Но образът на живот на хората станал съвсем друг — именно защото хората преминават към нови условия на живот, не изменяйки своя биологичен строеж, както това правят всички останали животни, а изменяйки, усъвършенствайки оръдията на труда и с помоща на тези оръдия — изменяйки околната природа.

Не е трудно да се забележи, че потомците на древните маймуни, не превърнали се в хора, останали да живят във влажните тропически страни, в джунглите на екваториалния и субекваториален пояс. А хората се разпространили из цялата земя — от Арктика и Антарктида до екватора. Современный человек может жить практически везде: и в пустынях, и в горах, и во влажных тропиках, и в степях, и в условиях вечной мерзлоты. Висшите маймуни живеят в относително малки райони с топъл климат. При това областта на разпространение на съвременните маймуни колосално се е сукратила в сравнение с областите на разпространение на техните изкопаеми предци. И наоборот, люди увеличили область своего распространения глобально. Из своей исконной родины (Африка, Азия) они проникли на американские континенты, распространились на океанические острова, перешли в новые геоклиматические зоны, что было совершенно недоступно их человекообразным предкам.

Иначе казано, висшите съвременни маймуни по своя строе са приспособени към определена природна обстановка. И обратно- няма такава природна обстановка, към която човек (съвременен или изкопаем) да е бил специално приспособен по своя биологичен строеж.

Но какво да кажем за факта, че хората имат способността за много разнообразни движения, обаче, всяка индивидуална физическа способност на човек е по-ниска от тази способност при висшите бозайници? Хората могат да се катерят по дърветата, но тази негова способност не може по никакъв начин да се ссравнява с умението на маймуните да висят с часове на една ръка, да се изкачват до върховете на високите дървета, да се прехвърлят от дърво на дърво и т.н. Человек неплохо бегает, однако и здесь он уступает не только антилопам, которые могут бежать сотни километров от одного источника воды до другого без остановки, но даже кошкам и собакам. Человек неплохо плавает, но ему не сравниться в этой способности с дельфинами и китами, которые могут спокойно переплыть океан.

Но цялаъа работа е в това, че гъвкавостта на човека и отсъствието у него на строга специализация в движения още един път доказват, че човек — това е единствено същество, което въздейства на природата не с помоща на своите скромни физически данни, а чрез производството и употребата на оръдия на труда, изготвяни в определени обществени условия. Но при все това,като не отразява в структурата си някаква конкретна природна среда, човек се отличава с богатство от възможности да се предвижва: той е способен да лази, бързо да ходи, бяга, скача, плува.

Животното е ограничено в своите действия от тези възможности, които притежават неговите естествени «оръдия» — неговите органи. Човек, по принцип, въздейства на природата не със своите органи непосредствено, а чрез сложно и разнообразно използване на специално обработени от него природни предмети — оръдия на труда. С това се обяснява и цялото богатство от негови възможности в използването на природата. Затова новите приоми и способи на човешко поведение се явили резултат от ново, трудово отношение към средата на обитание. И това ново, трудово отношение към природата по коренен, принципен образ се отличава от предишния, зависим от биологичното приспособяване, което е характерно за всички останали животни.

И тук още един път се разобличава цялата подлост и цялата вреда на поповско-експлоататорската проповед, в която на трудещите се се внушавало и внушава, че човек може да живее, «като птичките божии, не жънейки и не сеейки». В тази проповед, от една страна, поповете внушават, че всички материални блага ги дава бог, а не труда, а значи тези, у които тези блага са много, са наградени и избрани от бог и затова на сваляне и експроприация те не подлежат. А с другой стороны, попы проводят в сознании трудящихся ту мысль, что «жить, как птички божии», не трудясь, люди вполне могут, но не все люди, а опять же избранные, на кого бог указал, т.е. капиталисты и попы, — те, кто не ждёт и не верит в манну небесную, а присваивает себе чужой труд и благоденствует на этом — за счёт бедствий и нищеты рабочих.

Древни маймуни и древни хора

От съвременните висши примати две групи живеят в Африка и две в Азия. В Африка живеят шимпанзе (от западното крайбрежие на Централна Африка, в басейна на река Нигер и Конго, по-нататк на изток — до езерото Виктория) и горила (от устието на река Конго до Камерун на запад и в района на езерото Танганика). Горилла обладает разорванным ареалом, что характерно для вымирающих видов.

В Азия, на островите Суматра и Борнео обитава друга крупна маймуна — орангутанг, а на самия азиатски континент се срещат няколко вида малки човекообразни гибони.

Основна храна на съвременните човекоподобни маймуни са сладките и сочни стъбла, кълнове и плодове на растения. Случаи на употреба на животинска храна у тези маймуни е крайно рядка.

Съвременното географско разпространение на човекоподобните маймуни явно указва на тяхното постепенно изчезване. В периода на своя разцвет в третичния период тези животни са живели почти в цяла Европа, Африка, а така също в южните, централни и източни части на Азия. Скелетные части ископаемых человекообразных обезьян найдены в Западной Европе, Африке, в районе Гималаев, в Китае и на Кавказе.

Древен родоначалник на човекоподобната маймуна се счита североафриканската маймуна парапитек. Долна челюст от тази маймуна е намерена в долните третични седименти в пустинния район на Египет, близо до град Фаюм. Малко по-късно в този район живеела още една малка маймуна с размери на тримесечно бебе — проплиопитек. Нейната долна челюст намерили в 1911 г. Местността, в която са били намерени челюстите на тези маймуни е пустинна, но по онова време, когато те са живели там са шумели тропически гори.

В 1837 г. във Франция била намерена долна челюст на маймуна, близка до гибона. Този изкопаем примат го нарекли плиопитек («по-близък до маймуната»).

Указаните изкопаеми маймуни били родоначалници на всички последващи човекоподобни маймуни, както малки (гибони), така и големи — орангутани, горили и шимпанзета, а така също тези човекоподобни маймуни, които преминали към к двукрачно ходене и станали родоначалници на хората. Палеонтологичните находки позволили да се установи, че изкопаемите човекоподобни маймуни са се появили някъде в  средата на третичния пеариод. Одни из них дали линию шимпанзе, другие дали линию гориллы, третьи — орангутангов и гиббонов, а от четвёртых произошла та группа крупных обезьян, из которой и выделилась человеческая ветвь.

Особено ценни находки на изкопаеми маймуни са били направени в Южна Африка. В 1924 г. тук е намерен част от черепа на дете на човекоподобна маймуна. Эту обезьяну назвали австралопитеком. В 1936 г. в пещере близ Штрекфонтейна (северо-восток современной ЮАР) были найдены остатки скелета крупной самки, близкой австралопитеку. Здесь же позднее нашли часть нижней челюсти молодой обезьяны, череп старого самца объёмом 600 см3 и дальний конец бедренной кости.

Това били маймуни с ръст около 120 см, те ходили на два крака и живеели на открити местности. Наричали ги плезиантропи, т.е. «близки до човека».

В 1938 г. там в Щрекфонтейн, бил намерен част от череп и къс от долна челюст на друга човекоподобна маймуна. Нарекли я парантроп, защото видимо е живяла едновремено с древните хора.

Всички тези находки на близките родственици и съвременници на древния човек, питекантропа, или човекомаймината, дали възможност да се възстановят много черти от предците на древните хора.

Какво ни помагат да изясним тези находки? Те показали, че древните хора вече притежавали изправена походка, а това изисквало съвършено други прикрепвания на четвъртокраките, различна форма на гръбначния стълб и гръдния кош, нов начин за закрепване на черепа към гръбначния стълб и съвсем различно устройство на опашната кост и на цялата опашна секция. Прямохождение требовало, чтобы внутренности были защищены спереди от повреждений. Это достигалось расположением большого сальника в области желудка. Этот сальник должен был, как мягкий демпфер, защищать внутренние органы от толчков и ударов. За поддържане на всички вътрешни органи е трябвало опора отдолу във вид на разширени, с други думи казано, като чаша, тазови кости. Също така изправената стойка е невъзможна без мощното развитие на онези мускули, които движат краката при ходене и поддържат цялото тяло.

Как са могли да се развят всички тези анатомични приспособления? Начална предпоставка за преход на нашите предци към изправено ходене било това обстоятелство, че някои породи човекоподобни маймуни вече се предвижвали по дърветата в изправено положение. Они руками хватались за верхние ветви, а ногами опирались на нижние. У более поздних человекообразных обезьян большое развитие получили нижние конечности, которые опирались на ветви и на землю, а верхние конечности стали служить лишь для поддержания тела.

Южноафриканските изкопаеми маймуни били двуноги същества, които ходили по земята вече без поддържане с ръце. По утаечни скали се изясни, че те са живели вече не в гората, а в ровни безлесни местности. Вполне можно предположить, что по мере изменения климата и исчезновения тропических лесов человекообразные обезьяны были вынуждены приспосабливаться к жизни в степи и равнине, где ходить и бегать уже нужно было в вертикальном положении.

Южноафриканските находки показали също така, че двукракото изправено ходене било присъщо не само хората. Тези находки подтвърдили правилността на хипотезата на Дарвин и Енгелс за това, че изправената походка се появила по-рано от трудовата дейност и била една от нейните предпоставки.

Във връзка с разкопките възниква и въпроса за прародината на човека. Съдейки по находките, местата на зараждане на човечеството са били няколко, но всички те са разполагали в Евразия, а именно в Африка, източна и югоизточна Азия, в средните и източни части на Европа. Что касается восточной Европы как места зарождения древнейшего человека, то это не должно смущать, поскольку в конце третичного периода климат и ландшафт в этой части Евразии были другими, в Днепре купались бегемоты, а на территории нынешней Киевской области шумели тропические джунгли.

Защо шимпанзетата не се превръщат в хора?

Tози въпрос често ни задават, при това и нашите млади другари, и т. н, честни граждани, на които този въпрос е съвершено неясен, и дребнобуржоазни провокатори, т.е. многочислена доброволна агентура на буржоазията и поповете. Защото, ако действително е така, че човек е произлязъл от маймуните, а не сътворен от бога, то защо днешните живеещи висши примати не са се превърнали в хора?

Частично отговора на този въпрос е даден по-горе. Но преди да говорим за превръщането на маймуните в хора, трябва да разберм как се е превърнала маймуната, живееща на дърветата, в маймуна, загубила връзка с дърветата и придобила (или вече получила) двукрако ходене. Как уже говорилось, южноафриканские находки показали, что прямая походка появилась до возникновения труда, до изготовления орудий труда, которое надо считать признаком начала трудовой деятельности. Это означает также, что приобретение обезьяной способности прямого хождения на ногах без помощи рук надо считать важной предпосылкой появления трудовой деятельности, т.е. предпосылкой появления людей как таковых.

Всичко това означава, че въпроса за това, защо съвременните маймуни не се превръщат в хора, трябва да бъде изменен и трансформиран в друг въпрос: защо съвременните висши примати, които се явяват горски, дървестни жители, не започват да се превръщат в жители на открити места, не започват да придобиват двукрако ходене?

Тук трябва да кажем, че начални стъпки за такова развитие може да се намери у африканските маймуни — у шимпанзета и горили. Те значителна част от живота си провеждат извън дърветата, на земята, а горилите даже в по-голямата си част живеят не на дърветата. Но при всём этом у шимпанзе и горилл нет никаких шансов не только для превращения в людей, но и для приобретения прямой походки. Защо е така? Заото това се препятства от а) физико-географските условия и б) близостта на хората до местата на обитание на тези маймуни. Люди в своей производственной деятельности распахивают земли, удобные для земледелия, отвоёвывают себе у африканской природы всё большие пространства, которые по своим физико-географическим условиям могли бы быть пригодными для превращения лазающих обезьян в животных, ходящих на двух ногах.

Втори момент: за прехода на горските маймуни към живот в равнините не е достатъчно изчезването на горите. Безлесните места трябва да бъдат удобни за живот и богати на храна за крупните и лошо приспособяващи се към груба храна маймуни. Таких мест в районах, примыкающих к местам обитания горилл и шимпанзе, нет.

Трети момент: превръщането на горили или шимпанзета в двукраки животни с изправена походка е маловероятно, защото всеки значителен по своя размах процес на биологическо развитие трябва да се извършва на обширни територии, населен с голямо количество особи.

Преходът от количествени показатели на териториите и маймуното «население» в ново качествено изправено ходене се препятства и от това, че горилите например — това е умиращ вид, който притежава типичен признак на всички умиращи видове, а именно разкъсана област на обитание. Количество особи шимпанзе и областта на тяхното разпространение също са недостатъчни за да може при прочие благоприятни условия да се осъществи появата на нов вид човекоподобни маймуни, имащи пряка походка.

Такивва са в общи линии, причините за това, защо съвременните висши маймуни не се превръщат в хора.

Способ на хранене

Голяма роля в превръщането на двукраките човекоподобни маймуни в древни хора изиграло и изменението на способа на хранене. Дървесните човекоподобни маймуни, били съдейки по всички вегетарианци. Это неудивительно, поскольку только тропический лес с его изобилием дикорастущих плодов мог обеспечить пищей таких крупных и сильных животных, как высшие обезьяны. В другой географической обстановке получить необходимое количество подобной пищи было нельзя. А между тем зубы человекообразных обезьян были рассчитаны только на плодово-ягодную и подобную пищу.

В същото време съвремените низши маймуни, живеещи извън горите например павианите се хранят, както с растителна, така и с животинска храна. В пустинните местности на Арабия и Африка в рациона на павианите влизат птици, костенурки и птичи яйца, насекоми, дребни гризачи и влчуги, а така също ядливи корени, плодове, листа и растителни издънки.

Противоположно на тези всеядни маймуни, древните хора били мясоядни и се хранели се месо от крупни млекопитаещи — антилопи, елени, мечки и други животни. Това доказали разкопки в северен Китай в пещерите Чжоу-коу-тян, близо до град Бейпин. Но самое главное, что показали эти раскопки, было в том, что эти древнейшие люди не могли освежевать и переработать добычу без применения орудий труда. Своими естественными орудиями — зубами, ногтями и пальцами они не могли достать мясо крупных животных из-под толстой шкуры, покрытой плотной шерстью. У людей не было когтей, их коренные зубы обладали и обладают плоской коронкой, а клыки едва выступают за общий зубной край. Очевидно, что такие зубы предназначены только для жевания.

Следователно ще бъде логично да се предположи, че първите случаи на използване на оръдия - натрошени фрагменти от твърда скала (кремък, базалт и др.) - са свързани с факта, че човекоподобните маймуни преминават от смесена храна към хранене, главно с едро месо от дивеч. Тези разбити фрагменти от твърди минерали с остри режещи ръбове са заместител на това, което те нямат, т.е. ноктите и зъбите на хищници, като това позволява да се отрежете кожата, да се отдели от трупа, да стигне до месото и да се нареже.

Като цяло трудовата активност в нейните първоначални форми е била причинена от такива условия на съществуването на стадото маймуни, когато количеството храна за дребни животни е билa недостатъчнa, но в същото време в района, където е живяло това стадо от предци на древни хора, сe pоявили много големи животни. За срязване и рязане, например на случайно намерени трупове на едри животни, спешно са били необходими най-прости каменни инструменти, като къси остриета със скъсен ръб, с помощта на които е било възможно да се пробие и разсече твърдата и здрава кожа на животното и, като се отстрани, да се стигне до месото.

В прехода на древните предци на човека към месно хранене има още един много важен момент. Образуването на видовете животни и растения се определя от тяхнта пълна зависимост от материалните условия на съществуване. Накопление мелких, часто малозаметных количественных изменений в живом организме приводит к их переходу в крупные качественные изменения этого организма. Эти качественные изменения наступают в результате возникновения новых связей организмов определённого вида с организмами других видов и одновременно — с различными факторами неживой природы.

В видообразуването на хората също произходило дълго натрупване на малки количественни и незабележими изменения, които се натрупвали, създавали предпоставки за бърз преход към нови отношения. Такъяв рязък скокообразен преход трябва да стане тогава, когато стадото маймуни, пристъпващи към изготвяне на оръдия на труда се преврърнали в първия човешки колектив: по външен вид това са били двуноги маймуни, но по своето отношение към природата това са били вече древните хора.

В последващото развитие на хората също имало скокообразни преходи от един тип и способ на изготвяне на оръдия на труда и тяхното използване към друг тип оръдия, способи на изготвяне и използване. Тези преходи водели след това до изменение на биологичните особености на хората — съответственно нови отношения на хората към природата. Особенно значительным был качественный переход от древних людей к людям современного типа.

Какво дал в това отношение прехода на маймуните към хранене с месо на крупен дивеч? Дал  сплотяване на членовете на маймунското стадо. До этого стадо «собиралось в кулак» в основном для отпора хищникам. Теперь же стало необходимо с величайшим риском для жизни и огромными усилиями добывать совершенно необычную пищу, что привело к сплочению членов коллектива в первичном трудовом процессе — в охоте за дичью и в разделке туши. Не Бог в Райската градина да е хвърлил природата в краката на „завършения“ човек, а най-древните получовеци принуждават природата да служи за своите цели за първи път, приспособявайки я към себе си, заменяйки липсващите хищни нокти и зъби с оригиналните инструменти.

Затова именно в изменението на способа на хранене и в изобретяването на първите оръдия на труда и се извършило новото отношение на предците на съвременния човек към природата. Не Бог в Райската градина да е хвърлил природата в краката на „завършения“ човек, а най-древните получовеци принуждават природата да служи за своите цели за първи път, приспособявайки я към себе си, заменяйки липсващите хищни нокти и зъби с оригиналните инструменти.

Производството у древите хора

В наши дни са известни три основни етапа на доисторическо развитие на хората — най-древни, древни и нови хора. Останки от най-древните известни хора са били намерени в 1891 г. на остров Ява от холандския доктор Е. Дюбоа. Дюбуа назвал этого ископаемого человека питекантропом, что означает обезьяночеловек. Этим были подчёркнуты переходный характер древнейшего человека между современными людьми и ископаемыми человекообразными обезьянами, связь людей с обезьянами, происхождение их от ископаемых крупных обезьян. Дюбуа видел в самом питекантропе «недостающее звено» — переходную ступень от обезьяны к человеку.

imageРис. Питекантроп.

Както беше казано, превръщането на човекоподобните маймуни в древни хора е станало в края на третичния период. В следващото развитие на древните хора е превръщането им в неандерталци. Это превращение сопровождалось повышением мощности скелета и мышц, а также увеличением остроты органов чувств.

За справки: по-горе няколко пъти се употреби понятието «третичен период». Отчитайки крайно ниската естественонаучна подготовка на нашите млади другари, ще тярбва да уточним хронологично порядъка на историята на Земята.

Историята на нашата планета се дели на пет ери: 1. Археозойска; 2. Протерозойска; 3. Палеозойска (това е ерата на древните животни или просто древна ера); 4. Мезозойска (това е средна ера) и 5. Кайнозойска (това е нова ера).

Първите две ери са продължили общо над милиард години. Палеозойската ера била около 500 милиона години. Мезозойская эра длилась около 150 миллионов лет и Кайнозойская — около 60 миллионов лет.

Кайнозойската, или новата ера се дели на два неравни по продължителност периода — третичен който продължил примерно 59 милиона години и четвъртичен, който е около 1 милион години. На границата на тези периоди, по всяка видимост и се появили древните хора.

От своя страна, четвъртичния период е прието исторически да се дели на четири ледникови периода по време на които са настъпили значителни понижения на температурата в зоната на умерения климат и на три междуледникови епохи по време на които климата отново станал по-мек и топъл.

За четирите ледникови периода са били установени имена; 1. Гюнц; 2. Миндел; 3. Рис и 4. Вюрм. Междуледниковите епохи получили съответстващи названия: 1-а — Гюнц-Минделска; 2-а — Миндел-Риска; 3-а — Рис-Вюрмска.

Много геолози-материалисти са склонни към това мнение, че особенно дълбок отпечатък на животинския и растителен свят на Европа е наложило предпоследното, Риско, заледяване. До началото на този период Европа е била населена с растения и животни от жаркия климат, докато след края на периода рис, т.е. в следващата междуледникова ера в Европа се появяват животни и растения, характерни за умерените и умерените континентални зони. При этом часть четвертичного периода, которая предшествовала Рисскому оледенению, была гораздо длиннее, чем последующая часть этого периода, — от Рисса до наших дней.

Както се каза в началото на реферата, в 1856 г. в пещера край Неандертал, около Дюселдорф, били намерени части от скелет на първобитен човек. Тази находка привлякла вниманието на учените, макар и да не била първа находка от този род. Внимателното изследване на тези кости, а така също повторното изследване на черепа на първобитния човек, намерена в 1849 г. около Гибралтар, позволило установяването на това че древните хора са живели в средата на четвъртичния период. Това означавсло, че превръщането на древните хора в хора от съвременен тип станало в края на третия (Риски) ледников период. От этого момента до наших дней прошло около 100 000 лет.

Освен находките от кости в Европа и югоизточна Азия, важни находки били и споменатите по-горе  кости, намерени в Чжоу-коу-тян. Там били открити корени на зъби на дете, а след това два черепа на изкопаем човек. Этот древний человек был назван синантропом, или «китайским человеком». Всего до 1938 г. на этом месте вблизи Бейпина были найдены остатки 10-ти черепов, 11-ти нижних челюстей, 63 зуба, куски бедренных и плечевых костей и т.п. Вместе с костями были найдены следы деятельности ископаемых людей: зола, обожжённые ветки и кости, тысячи обломков камня, из которых делались каменные орудия, несколько десятков самих орудий труда, в основном в виде скребков и острых пластин.

Находките в Чжоу-коу-тян ясно показвали, че синантропите изготвяли оръдия на труда не самооотз камък, но и от костите на убитите от тях животни. Тук в тези пещери била открита цяла първобитна работилница по изготвяне на каменни оръдия с няколко десетки каменни остриета със счупени краища. По всяка видимост, синантропите широко са ползвали кюспи от твърди каменни породи (варовик, кварцит, диабаз, гранит, скален кристал), на които те грубо заточвали един от краищата. Трябва също така да се отбележи тогава, че останките от зъбите на синантропа вече не се застъпват за общ ред зъби.

Такa историятa нa установяването на човека се възстановява не само на основание изучаването на костите на първобитните хора. Главен момент тук встъпват следите от трудовата дейност на човека. Это очень важно, так как особый характер отношений человека к природе подтверждается именно тем, что крупнейшие сдвиги в образе жизни, в трудовой деятельности людей сопровождались сравнительно небольшими изменениями внешнего вида и строения древнейших и древних людей.

Какъв тогава е бил основния инструмент на труда в най-древните и ранни древни хора? Такъв инструмент е бил „шелдскта брадва“ (името идва от френския град Шел, източно от Париж. Там били открити в голямо количество каменни оръдия на труда на първобитните хора). Това е било крупно каменно оръдие, което се произвеждало често от масивен гранитен къс. На одном конце оно заострено, а с боков грубо оббито. Этому ручному рубилу придавали форму персиковой или миндальной косточки — для удобства держания в руке. Помимо ручного рубила, люди шелльской эпохи пользовались теми плоскими осколками кремня, которые получались при изготовлении рубила из большого куска.

Недалеч от устието на река Сом, близо до град Сен-Ашел (североизточна Франция), на по-дълбок слой от шелдския е открит друг слой с инструменти, които представляват кремъчни фрагменти и люспи с грубо нарязан работен ръб.

Това означава, че шелдската брадва не е първото каменно оръдие, а поредна фаза в развитието на оръдията, когато хората се досетили че могат да използват твърдото ядро на кремъчен камък, като по-усъвършенствано оръдие на труда.

По-нататък у древните хора оръдията, изготвяни от ядрото на камуни, станали все по-малко: ръчната тромава брадва била заменена с по-изящен и удобен зъбер. Друг голям инструмент, характерен за древните хора, е направен от големи отсечени каменни плочи - скрепер. В ещё более поздней стадии люди начали широко применять сколотые плоские каменные пластины, которые применялись и как скребло, и как примитивный нож, однако в позднем каменном веке, т.е. в неолите, снова вернулись к использованию твёрдых ядер кремня (так называемых «желваков») для изготовления полированных каменных топоров на ручке. По описаниям Н.Н. Миклухо-Маклая известно, что полированный каменный топор с рабочей частью из желвака даже в XIX веке нашей эры был основным орудием при изготовлении построек и лодок у папуасов Новой Гвинеи. Папуасите са съхранили древната технология по производство на шлифовани каменни оръдия.

Така ако вземем, като цяло цялата история на поява и развитие на каменните оръдияна труда, то може да видим спирален ход на «каменната индустрия»: от случайни люспи с грубо нарязан работен ръб хората преминали към използване на твърд каменист възел, при това люспите отиват на второстепенна роля. по-късно отново настъпва време на острите люспи, но този път те усилено се използват вече заедно с тежките полирани брадви с връзли. У первобытных орудий труда наступает своего рода «разделение труда» — по характеру и условиям конкретной работы.

Наверно подобно спирално развитие на форми и способи са съществували и на древното ловуване. Самият лов на големи животни е изиграло огромна роля в процеса на очовечаване на маймуните, по-късно могли — в зависимост от природните условия — временно да отстъпят място на събиране на животинска и растителна храна. Однако затем снова наступал возврат к охоте на крупную дичь.

Главен предмет на лов от древните хора на територията на Европа били бизони, мамути, пещерни мечки и други крупни животни. Да се ловуват тези животни по единично или на групи по 3–4 човека било опасно и неефективно. Трябвало да се измени самата форма на лов. Това изменение пряко повлияло на обществените отношения на хората. В первичной стадии охоты у древнейших людей не было более-менее высокой общественной организации, поэтому охота древнейших людей на крупных животных была успешной там, где было огромное количество этих животных. Дивечът бил толкова много, че да се затвори и убие младо животно не представлявало за древните хора особен труд.

Такова предположение се подтвърждава от обилието на кости на животни на местата където е бил синантропа.

Но разселването в нови места, или убивайки голяма част от дивеча в старите райони на обитание, хората се оказвали в трудни условия. Храната намалявала а и климата бил суров. Тогда людям приходилось более активно и изобретательно бороться с природой. Так, за какой-нибудь горной козой охотились сразу и люди и леопарды. Затова вече не стигало само да се убие коза; хората е трябвало да успеят да отстоят своето добито от покушение от крупни хищници.

От друга страна, в местата със суров климат хората са могли да живеят само в пещерите. Но там живеели мечки и други опасни хищници. Това означавало, че древните хора били принудени буквално да воюват с дивите зверове, но вече не за храна, а за жилище. Но и это не всё. Холод в новых северных районах расселения заставил людей кутаться в звериные шкуры. Но чтобы одеться в шкуру, надо было основательно потрудиться. Было необходимо не только «завалить» сильного зверя, но и осторожно, не повредив, снять с него шкуру, очистить её от мездры — белой лёгкой соединительной ткани, которая при высыхании стягивает шкуру и делает её непригодной для изготовления одежды. Наконец, нужно было как-то раскроить и сшить куски этой шкуры, хотя бы нитками, изготовленными из сухожилий убитого зверя или из растительных волокон.

Да се направи това с груби и пределно прости оръдия на труда е невъзможно. Затова за да преживеят в суровия континентален климат, за да победят хищниците, да се сдобият за себе си с храна, дреха и жилище, хората трябвало да се научат да изготвят най-различни оръдия, от тежки брадви до игли. Тази борба с дивите животни изостряла ума на човека, а труда правел ръцете по-силни и ловки, развивайки при това мозъка.

Но в началния етап от своето развитие неандерталците си добивали храна, основно срещайки се с дивеча лице в лице. В планинските райони те гонели стадата дивеч в пропасти и когато десетки или стотици елени или планински кози падали и загивали, първобитните хора събирали свежите трупове и устройвали пир.

По време на оледяването неандерталците трябвало да отидат на юг, където попаднали в широката степна зона. Тук да се добие месо с предишния способ било невъзможно. Дикую лошадь или степную антилопу было не догнать на неуклюжих и медленных человеческих ногах.

В тези условия е трябвало по-добра организация на ловуване — вече не просто нападение на група животни, а устройство и организация на засада или заграждане. За ловуване в степите със скоростен дивеч трябвало да се откажат от каменните брадви и боздугани и да се заменят с ново оръдие — копия. Това говорило, че относително лекия лов в горите останал в миналото и човек е трябвало да премине на сложни набези на степните животни, за което е били нужни съгласувани действия на стотици хора — заграждачи и хвърлячи.

Но само много сръчен човек със силно тяло и запалени очи може да хвърли тежко копие далеч и точно. И производителя на копието, т.е. самя човек, чиито ръце и мозък са способни да изпълняват сравнително финна и сложна работа, може да направи остър връх, вал и да ги свърже в едно цяло. В свою очередь, для того, чтобы выследить добычу, перехитрить её, расставить загонщиков и охотников так, чтобы чуткие звери не почуяли приближения опасности, — для всего этого был нужен изощрённый ум, опыт, навыки и организаторские способности, т.е., те качества, которые делают человека способным к труду.

Всички тези задачи вече не могли да бъдат разрешени от неандерталците. Така както новите потребности от живота и новите условия на труд промениха Питекантропа и ги превърнаха в неандерталци, то сега нуждата от производство и използване на нови инструменти, нуждата от нови методи на лов са превърнали самите неандерталци.

Продолжение следует

Подготовил Ф. Узбоев   




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1658965
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031