Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03 12:00 - За убийството на Троцки (2)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове:
2



1. Kратко за убийците

Как се каза в първата част на тази статия, на 21 август 1940 година Троцки умира от удар на брадва в главата, получен ден по-рано.

Ето как описват хода на събитията в книгата «Тайната война против СССР», 1947 г., авторите и М. Сайерс и А. Кан- двама прогресивни американски писатели-антифашисти:

«През септември 1939 г. с френския пароход «Ил-де Франс» пристига в САЩ един от европейските агенти на троцкизма, пътешестващ под името Франк Джексън.»

(Тук следва забележка на А.Кан и М.Сайерс:

«Истинското име на Франк Джексън било Жан Морнар ван ден Дрешет. Той бил също така известен с името Леон Жак и Леон Хайкис.»

По-нататък в хода на статията ние ще използваме името на убиеца Морнар – именно с това име този човек е бил осъден, излежал своя срок и изчезнал завинаги от полезрението на обществеността веднага след отбиване на затворнческия срок. – прим. О. З.)

«Джексън бил завербуван в редиците на троцкистите в Париж от американската троцкистка Силвия Эхелоф- учила тогава в Сорбоната. В 1939 г. при Джексън се явил представител на тайното бюро на «четвъртия интернационал» и казал, че ще му се наложи да отиде до в Мексико, като един от «секретарите» на Троцки. Дали му паспорт, по-рано принадлежащ на Тони Бабич- канадски гражданину и боец на испанската републиканска армия, убит от фашистите в Испания. Троцкистите откраднали паспорта на Бабич, изхвърлили неговата фотография и залепили на нейно място фотографията на Джексън.

В Ню-Йорк Джексън бил посрещнат от Силвия Ехелоф и други троцкисти и веднага го завели в Койоакан, където той се захванал за работа под ръководството на Троцки. В последствие Джексън съобщил на мексиканската полиция:

 «Троцки смяташе да ме изпрати в Русия за работа по подготовка на новия строй в СССР. Той ми каза, че аз съм длъжен да се отправя на «Чайна клинпер» в Шанхай, а там ще ме посрещнат други агенти и ние заедно, чрез Манджурия ще отидем в Русия. Нашата непосредствена задача беше моралното разлагане на бойците на Червената армия, а така също извършването на редица диверсионни актове на военните заводи и други предприятия.»

Джексън не успял да се отправи в Съветския Съюз със своята терористична мисия. Вечерта на 20 август 1940 г., във вилата-крепост в Койоакан, Джексън убил Лев Троцки, нанасяйки му удар по главата с алпийска кирка.

Пред арестувалите го мексикански полицаи Джексън расказал, че той искал да се ожени за Силвия Эхелоф, но Троцки забранил този брак. Избухнала кавга, в която се оказало замесено и момичето. «Аз реших да принеса себе си в жертва заради нея» — казал Джексън.

В своите по-нататъшни показания Джексън заявил:

 «…вместо политически вожд, възглавяващ борба за освобождение на работническата класа, аз се сблъсках с човек, който се стремеше само към удовлетворяване на своята ненавист и жажда за мъст и който използвал работническото движение за да прикрие собствената си гнусност и своите подли разчети.

…Аз често се питах, от къде се взели средствата, изразходвани на укрепване на койоаканската вила, която самия Троцки наричаше крепост… Може би, на този въпрос може да отговори консула на една от големите държави, често посещавал вилата…

Троцки погуби моята душа, моето бъдеще, оскверни моите чувства. Той ме превърна в човек без име, без родина, в инструмент на Троцки. Влязох в безизходица… Троцки намачка живота ми, както се мачка лист хартия в ръце…»

Последното известие за Морнар — човекът, убил Троцки се отнася към 6 май 1960 година: на този ден, според световната преса, предсрочно освободения Морнар излязъл от затвора и «след час вече бил в самолета на Кубинските авиолинии, отправяйки се в Куба» [1]. Наличието у него на «чехословашки дипломатически паспорт»[2] и спекулациите на тема продължителността на неговото пребиваване в Куба и неговите по-нататъшни планове нямат никакви потвърждения и затова няма да ги обсъждаме.

След излизането от затвора Морнар престанал да бъде обект на внимание от пресата. Никой не го търсел, не го интервюировал, не следил за неговата по-нататъшна съдба. Напълно възможно е деня и часа на неговото «предсрочно освобождение» да са станали последни ден и час в неговия живот. Към онзи момент от него вече никой не се интересувал.

На това ще си кажете, че може да завършим расказа за този човек, ако нямаше едно «но». Защото вече 70 години в буржоазната преса, а сега вече и в официалните източници на Морнар се приписва личността на испанския комунист Рамон Меркадер- Герой на Съветския Съюз. Още повече се утвърждава, че и звездата на Героя с ордена Ленин Рамон Меркадер получил именно за убийството на Троцки, която той уж извършил по лична заповед на Сталин и Берия и с помоща на съветските спецслужби, а и при непосредственното участие на своята майка, Каридад Меркадер- испанска комунистка, героиня от Гражданската война в Испания, която била наградена с орден Ленин уж също за «успешната операция» по убийството на Троцки (кодовото име на «операцията» — «Утка» (патица)).

Бесрамната клевета на членовете на семейство Меркадер, уж замесени в убийството на Троцки, стигнала толкова далеч, че не се подлага и на малко съмнение и влязла в официалната версия за смъртта на Троцки на всички страни. За Рамон Меркадер, като за убиец на Троцки се пишат хиляди статии, десетки тежки книги, заснемат се художественни и «документални» филми. Считано уж за повсеместно доказано и неоспоримо в епизода с убийството на Троцки, Меркадер се явява един от основните пунктовв в обвинението на сталинския СССР в тероризъм, а сталинските спецслужби — в организации и широка практика по провеждане на актове на възмездие на територията на страни не водещи бойни действия против СССР.

Между другото, основание за идентификация на Рамон Меркадер, като убиец на Троцки няма никакви, всички обвинения се базират на художественната литература и публицистичните измислици на троцкистите, а така също на умело подгряване на тези измислици от хрушчовската контра и нейните брежневско-горбачовски последователи в ръководството на СССР.

Но нас не ни интересуват лъжите, а фактите. Така че по-долу ще ги разгледаме.

  1. Гнездото на Троцки в Мексико

Обвиненията към комунистите, СССР и лично Сталина в коварни мисли за физическото отстраняване на Троцки звучат от устата на троцкистите регулярно, при това много преди смъртта на Троцки. С такива жалки способи троцкистите се опитвали да поддържат падналия авторитет на своя вожд, претърпял съкрушително поражение от болшевиките-сталинци в СССР. Опитвайки се някак да реабилитират Троцки, те «пребрили», че на него са били осъществени, минимум 19 покушения[3]! От които удачно се оказало само последното- 19-ото.

Получава се странна картина — и комунистите въобще, и СССР, и лично Сталин или са били страшно «нещастни» в своите «коварни» мисли, или явно не бързали с това реално осъществяване и просто имитирали активност на попрището на терора, насочен персонално против Троцки. Това абсолютно не пасва с «могъщата» някаква митичн «международна терористична структура на НКВД», за които троцкистските тетрадки проглушиха ушите на целия свят.

И така, едва напуснал Европа, където той е бил отритван от държава в държава в продължение на много години и получи, накрая, политическо убежище в Мексико в 1937 година, Троцки със своите подмазвачи продължил своето любимо занятие — подривната дейност в работническото и комунистическо движение. Троцкистите активно сътрудничали с фашистите, преди всичко, разбира се с германските, но не игнорирали и реакционните кръгове на другите страни, в това число и северо-американските империалисти. Постоянно публикували необуздани лъжи и клевети към комунистите, инициирали провокации против работническите организации и встъпвали при това под чужд флаг, именувайки себе си в своите бюлетини не иначе като «болшевики-ленинци».

Вилата на Троцки се превърнал в щедро финансирана добре укрепено и надеждно покрита от империалистите гнездо на стършели на контрареволюция. Ще цитираме отново откъси от книгата-изследване на М. Сайерс и А. Кан «Тайната война против СССР»:

«Вилата в Койоакан, която Троцки направил своя мексиканска щаб-квартира, представлявала истинска крепост. Тя била снабдена със стена с височина двадесет фута. Часови, въоръжени с ръчни пулемети, ден и нощ носели вахта на четирите ъгъла на кулите. Недоволен от постоянното дежурство пред вратата на вилата от специален наряд от мексиканската полиция, Троцки се разпоредил, да има своя лична въоръжена охрана, която също бдително да пази подстъпите към резиденцията. Всеки желаещ да проникне във вилата трябвало да представи своите документи и да премине всестранна проверка, също като на граничен пункт. Пропускът се подпечавал на входа и изхода. Минавайки заставата при външната врата, посетителя се подлагал на още един обиск — дали няма скрито оръжие — и едва тогава пред него се разкривали вратите на вилата.

Вътре във вилата вървяла напрегната дейност. Многочислен щат се трудил от сутрин до вечер, изпълнявайки разпорежданията на патрона. Особенни секретари готвили материали за антисъветска пропаганда, за возвания на статийте наТроцки, книги и секретни донесения на руски, немски, френски, испански и английски езици.

Както и на Принцовите острови, Париж и Осло, много от “секретарите” на Троцки носили револвери в задните джобове и предишната атмосфера на интриги и тайни обкръжавала вдъхновителя на антисъветските заговори.

От всички краища света в мексиканската резиденция идвала обилна поща. Нерядко тя преминавала през химическа обработка, защото истинското послание било написано с невидимо мастило между достъпните очи на безобидни линии. Вилата поддържала постоянна телеграфна връзка с Европа, Азия и Съединените Щати.

Нерядко се явявали делегации от чуждестранни троцкисти — френски, американски, индийски, китайски, агенти от испанския ПОУМ.

От укрепената койоаканска вила Троцки ръководил създадената от него в целия свят антисъветска организация — “четвърти интернационал”.

Навсякъде в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, работата на “четвъртия интернационал” протичала в най-тясна връзка с работата на тайната агентура на държавите от оста.

В Чехословакия троцкистите действали в съдружество с нацистския агент Конрад Хенлайн и неговата “партия на судетските немци”. Сергей Бесонов- троцкистски куриер, бивш съветник в съветското посолство в Берлин, на процеса през 1938 г. казал, че през лятото на 1935 г. в Прага имал установени връзки Конрад Хенлайн. Бесонов заявил, че на него лично му се наложило да служи, като посредник между хенлайновците и Троцки.

Във Франция Жак Дорио- нацистски агент и основател на фашистската Народна партия, бил ренегат на комунистическата партия и троцкист. Дорио, както и другите агенти на нацизма и френските фашисти, работил в тесен контакт с френската секция на троцкистския “четвърти интернационал”.

В Испания троцкистите изпълнили редовете на ПОУМ- организация «пета колона», съдействала на фашистския метежник Франко. Възглавявалият на ПОУМ-Андрес Нин е стар приятел и съюзник на Троцки.

В Китай троцкистите действали под непосредственото ръководство на японското военно разузнаване. Офицерите от японското разузнаване високо ценили тяхната работа. Началникът на японската осведомителна служба в Бейпин се изразил през 1937 г. така: “В името на благото и изгодата на нашата империя ние трябва всячески да поддържаме групата на троцкистите и да способстваме за успеха на тяхната дейност в различните части на Китай, защото такива китайци подкопават единството на китайския народ. Те работят финно и с голямо изкуство”».

Както е видно от приведените по-горе цитати, реакционните кръгове на империалистите охотно използвали услугите на троцкистите по заблуждаване на работническата класа.

Следва да се отбележи, че независимо от богатия фактически материал, събран от Сайерс и Кан в книгата, те не включили при описанието на безславния край на Троцки доволно съществена вещ: разколът на IV Интернационал, който назрял още в 1939 година.

  1. Разколът на IV Интернационал през май 1940 година

Между другото това събитие било неизбежно, IV Интернационал не е можел да не се разпадне. Това е свърано на първо време с това, че самите империалисти, за сметка на които и заради техните интереси и съществува троцкизма, не представляват единен сплотен лагер. Разколът вътре сред троцкистите се явява всъщност отражение конкурентна борба между различните империалистически блокове.

IV Интернационал бил официално основан през септември 1938 година на Учредителния конгрес в Париж[4]. Една от основните организации, при създаването била Социалистическата Работническа Партия на САЩ (СРП). В 1939 г. СРП започнала да играе ключова роля в IV Интернационал. Работата е в това, че в тази година Международния секретариат на IV Интернационал дошъл в Ню-Йорк, и в срещите с постоянния Международен изпълнителен комитет (МИК) пряко зависели от СРП. Поради борбата вътре в СРП между привържениците на Троцки от една страна, и привържениците на Шахтман, Айбърн и Бернхъм — от друга, срещите на МИК постоянно се сривали. Секретариатът се събирал от тези членове, които били в това време в града, а в болшинството си това са били шахтманистите. Противоречията между тях се концентрирали около борбата на шахтманистите с вътрешната политика на СРП, а така също относно позициите за пресловутата «безусловна поддржка на СССР»[5]. (Този израз е и демагогическия приом, всъщност всички троцкисти искрено желали и провеждали на дело политика за поражение до максимално ниво на СССР във Втората световна война.)

Фракцията на Шахтман (шахтманистите), съставяла около 40% от членовете на СРП, в началото на 1940 година напуснала редиците на СРП; заедно с нея от СРП излязла и младежката организация на американските троцкисти. Блокът на Шахтман, Айбърн и Бернхъм, организирала нова партия —  Работническа партия на САЩ (РПА), останала в състава на IV Интернационал. В течение на март — май 1940 г. Шахтман написал няколко полемични открити отговори до Троцки, в които негодувал по повод на твърдата позиция на последния към неговата партия: Троцки нарекъл РПА дребнобуржоазна във връзка с непоследователната позиция на техните лидери по определяне характера на обществения строй в СССР. Шахтман на това реагирал в статия-обръщение към IV Интернационал[6]:

«Бърнхем говори, че СССР не е държава на работници, Айбърн твтрдял обратното, Шахтман е, както Хансен се изразява, “колебаещ се”. Техният блок по въпроса “е защита (на СССР — прим. О.З.)” и по организационните въпроси се явява следователно безприципен, което е типично за дребнобуржоазните партии. Дайте за минутка да допуснем, че нашия “блок” действително е такъв, какъвто го описвате. А колко пъти сталинистите са ви предявявали точно такива претенции и аргументи?»

По-нататък в това обръщение Шахтман утвърждава, че позицията на неговата партия по въпроса с поддръжка на СССР във война зависи от конкретната война. РПА осъжда «нападението на СССР на Финландия, Полша, пакта Молотов-Рибентроп и т.н.», но тя еднозначно ще е за правото на защита на СССР, ако на него нападнат империалистическите държави с цел завладяване.

Троцки в свойствен на него оскърбителен маниер по адрес своя другар по Интернационал, не се стеснил от забележките, дал свой «анализ» на външната политика на сталинското ръководство. Той твърдял, че «завладяванята, които осъществява СССР» е необходимо безусловно да се поддържат, като неизбежно водещи към насилствен експорт на революции (Троцки наричал този процес «съветизация»[7]). При това Троцки частично се отрекъл от своя предишен анализ за Финско-съветската война, в която той рисувал мрачна картина от нейния изход за СССР и давал неутешителна прогноза за «сталинската олигархия».

Троцки характеризира Съветската държава, като «деградирна», но «работническа държава» и развива мисълта, че е необходима очистка на «социалната основа на СССР от паразитна бюрокрация», защото това «гарантира неограничен икономически и културен прогрес». В статията той не престава да ругае Сталин лично и сталинското ръководство на СССР, именувайки я «бонапартистска бюрокрация». И макар той с пяна на уста отстоявайки тезиса за някаква «защита на СССР», той твърди, че «защитавайки СССР», последователите на Троцки «се борят против Сталин, както и против Хитлер, много по-сериозно, в сравнение с Бернхем и К0»[8]. Едновременно с пресловутата «защита на международните завладявания на СССР» (така Троцки характеризира всички войни с участието на СССР), но Троцкий забелязва, че «Сталин унищожил партията на болшевиките», че той «задушил пролетарската революция в Испания», «предал световната революция под прикритието на “Народен фронт” и “колективна безопасност”»[9].

Ако внимателно прочетем, цялата аналитика на международното положение, дадена от Троцки в навечерието и в началния период от Втората световна война, в частност статиите на Троцки за Финско-Съветската война, и преди това –за началото на Втората световна война, повече подхождат към преамбула към възванието срочно да се опълчи против СССР и по-малко от всичко съответсват на заявения от Троцки лозунг за «безусловна поддръжка към СССР», от което «копията се чупят».

Обще Троцки се съревновава със своя опонент в антисъветизъм, нарушавайки всички правила на логика и приличие. При това оценките му ясно изразяват уж иманентно агресивния характер на всяка «работническа държава», даже «дегенерираната» и «тоталитарната», открито осъжда всякакви коалиции с ръководството на сталинския СССР, още по-ясно предават на капиталистите от целия свят послание за нежелание за помощ на Съветския Съюз, подстрекавайки ги на агресия против СССР и давайки им в ръцете аргументи, оправдаващи скорошното и унищожение, още по-силно извращават смисъла на световната революция и смисъла на защита на тяхната люлка — СССР. И наистина, идеята за разпространение на световна революция чрез завладяващи войни – това е много силен коз за антисъветска пропаганда чрез игра на националистически настроения от една страна, а от друга, — разхлаждане на революционната активност на световния пролетариат в очакване на «идването» на революции от чужбина. Но по същество позициите на Шахтман-Бернхъм и Троцки са близки.

Трябва да отбележим, че и едната и другата позиция, както и троцкистската терминология днес влизат в учебниците по история на всички, без изключение страни, макар че последващия ход на историята напълно подтвърдил абсолютната несъстоятелност на троцкистските идеи. Много термини и журналистски думички, с които изобилстват речите и печатните трудове на съвременните идеолози и политолози, водят своето начало от лексикона на довоенните троцкисти («сталинисти», «съветизация», «тоталитарна», «сталинска бюрокрация» и пр.).

Например термина «тоталитарен» Троцки дава без ясно определение и постоянно го използва към съветското (сталинско), така и към хитлеристкото ръководство (като по този начин уравнява два принципиално различни и пряко противоположни едни на други общества). Например в статията «Сталин след финландския опит» от 13 март 1940 г. Троцкий пише следното (выдел. — О.З.):

«Старите болшевики се опитваха да съхранят традициите в партията. Съветските дипломати се опитваха по свой начин да се съобразяватя с международното обществено мнение. Червените пълководци отстоявали интересите на армията. Всичките три групи попаднали в противоречие с тоталитарните интереси на кремълската клика и били поголовно изтребени…

У Хитлер има това, което го има и у Сталин: презрение към народа, свобода от принципи, честолюбива воля, тоталитарен апарат…

Тоталитарната хипноза (съветска – прим. О.З.) на пропагандата ще губи сила…

Не е нужно да мислиш, че народите (СССР – прим. О.З.), удавени от тоталитарен обръч, губят способност да наблюдават и разсъждават…

Сталин няма да успее да спаси неустойчивото равновесие на тоталитарната бюрокрация».

Все едно четеш съвременна статия на историческа тематика (и не само) и се удивляваш — дума по дума троцкистските бюлетини от края на 30-те г.! Действително троцкизма е преден отряд на фашизма!

В майското обръщение към IV Интернационал Шахтман, подчертава за пореден път, че счита своята РПА за неотменим член на IV Интернационал, призовава да се спре с разправиите вътре в организацията и обединявайки Хитлер, Сталин и Мусолини в един лагер, а страните от Франция, Англия и САЩ — в другия, призовава «за чумата на двата лагера», проклинайки войната и провъзгласявайки за единствен изход от настъпващата война в организация на «трети лагер». Лозунгът на този лагер Шахтман провъзгласява война на работническата класа против своите експлоататори «за работни места и достойни условия на живот за всеки работник»[10]. В общо и цяло, позицията вътре в IV Интернационал у Шахтман е либерално-примиренческа: той явно отива към реформизма, а на нападките и оскърбленията на Троцки той изобщо не отговаря.

На вълната на тези демарши и полемики- Американската, Мексиканска и Канадска секции IV Интернационал настоявал на свикване на Извънредна конференця на IV Интернационал. Конференцията се състояла тайно на 19-26 май 1940 година «някъде в Западното полукълбо»[11]. Троцки на нея не присъствал, но имал всички средства за връзка за работа с делегатите практически в режим на реално време, не излизайки от своята вила. Дневният ред – разкола в IV Интернационал. РПА за свикването на конференцията не уведомяват. Шахтман все пак узнал за свикването и пише писмо до конференцията от името на «Политическия комитет на РПА, член на IV Интернационал», в която изразява желанието да се изпратят на конференцията свои делегати. Конференцията в отворено писмо признава правото да се гласуват само делегати от САЩ с мандати от СРП на формални основания. На Шахтман се разрешава да се изпратят делегати само след ранно съгласие с окончателната резолюция на конференцията[12]. Фактически това писмо говори за това, че всички дискусии с Шахтман са завършени и с тях никой не възнамерявал да говори. С това преписката завършила, Шахтман не успял да отговори, как конференцията приема окончателната резолюция. На конференцията всички последователи на Шахтман се обявили за «дребнобуржоазни отстъпници от болшивизма» и изключват от IV Интернационал всички поддържащи Шахтман членове на секретариата (Изпълкома)[13], приемайки единогласно (останалия състав) безкомпромисната резолюция на Троцки практически без поправки.

Всъщност Троцки провокирал разкола на IV Интернационал, освен това мнозинството от гласовете у привържениците на Троцки («оборонци») в навечерието на конференцията не били толкова убедителни (и с оглед на отсъствия поради започналата война редица членове на Изпълкома, «пораженците» (шахтманистите) били даже в болшинство!), за да играят ва-банк поради закорючек в напълно противоречиви и демагогични тезиси. И – о чудо! — На 24 май 1940 г., за два дена до приемането на заключителната резолюция на Извънредната конференция на IV Интернационал над Троцки е извършено покушение! Троцки «като по чудо» останал жив. Конференцията включвала в заключителната резолюция осъждане на «подлия опит от агентите на ГПУ да убият скъпия вожд на IV Интернационал» и поздравления за Троцки и неговото семейство, «по удивителен начин изтръгнал се от лапите на кремълските убийци» [14].

А сега за същността на «покушението».

  1. Самострелът на Троцки на 24 май 1940 година

Информацията за нападението на дома на Троцки на 24 май 1940 година е следната.

Около 4 часа сутринта група мъже- 20–25 човека, облечени във военна и полицейска форма, влезли с няколко автомобила във вилата на Троцки. Злоумишлениците вързали няколко полицая, които носели ежедневна охрана и патрулирали външния контур на вилата и ги оставили да лежат вързани на пода в караулното помещение, специално съоръжена за връзка на външната охрана на дома на Троцки със сили на местната полиция. Охраната на Троцки, въпреки инструкциите, отворила на терористите бронираните врати на вилата и ги пуснала не оказвайки съпротива. Нападналите проникнали в дома и открили произволна стрелба по спалните на Троцки. Те чудно се спасили, скривайки се под креватите. Пострадал само 14 годишния внук на Троцки, неговата спалня била съседна с тази на дядото и бабата – един от куршумите оставил драскотина на лявата му пета (по други «сведения» куршума одраскал големия палец на левия крак). След това в спалнята на Троцки нападателите привели в действие взривно устройство, от която възрастната двойка не пострадала. Влизайки в спалнята и произвеждайки серия от контролни изтрели по кревата на Троцки, злоумишлениците напуснали помещението и пристъпили към миниране на дома и прочие обекти във вилата.

Всеичко по спалнята на Троцки злоумишлениците произвели около триста изстрела от картечници и друго стрелково въоръжение. Завършвайки с минирането, те напуснали вилата и се насочили в неизвестно направление. Заедно с тях вилата напуснал и охранявалия я в тази нощ 25 годишен американски гражданин Р. Харт, член на СРП, дошъл по-малко от два месеца от от САЩ на длъжност един от секретарите-охраннители на Троцки. (Хансен, секретар на Троцки, съобщава тези подробности, казвайки, че избора и назначението на Харт на тази длъжност била неочаквана и е свързана с изключителната му преданост на делото на партията и неговата готовност да изпълни най-трудните задания[15].) Заложените взривни устройства така и не сработили. Харт след това бил убит. Неговото тайно погребано тяло било намерено от спецслужбите на Мексико след месец.

imageНа фото 1: мексиканските полицаи дават пояснения по повод на това, как са били вързани от нападателите на дома на Троцки нападатели.

imageНа фото 2: полицаите демонстрират обезвреждане на взрывни устройства, заложени от нападателите в дома.

Пита се, какво е това? От една страна, това прилича на каквото си помислите, само не на сериозно намерение да се убие Троцки.

Всъщност да допуснем, че някой иска да убие спящия старик със силите на мотострелкови взвод главорези с картечници и адски машини. По-нататък те безсшумно неутрализират въоръжената до зъби външна и вътрешна охрана, забравяйки при това да вземат със себе си фенерче, започват с картечници да стрелят безразборно, да поставят бомба в помещението и да не проверят, намират ли се там жертвите в помещението, направена ли е «работата», а на излизане залагат бомби, които не се взривяват. Тази невероятна глупост даже да се обсъжда не си заслужава. Защото разбираемо е че след безшумната неутрализация на охраната въобще да се извършва стрелба няма никакъв смисъл — можело е спокойно да се прережат гърлата на спящите жертви и да се скрият. В краен случай – да го убият в главата от упор и да запалят дома. Това би отнело много по-малко време в сравнение с киното, станало на 24 май 1940 година във вилата на Троцки.

От друга страна, няма никакви основания и за версията, че някой просто решил да «изплаши» Троцки. Мащабът и дързостта на мероприятието, неговата подготовка и провеждане не позволяват да я възприемем сериозно. Когато плащат, не желаейки убийството, то се стараеш обекта на нападението да остане жив, а не да стреляш безразборно в помещението където се намира той, няма да взривяваш бомба, рискувайки така да убиеш човека, който тярбва да уплашиш.

Остава само третия вариант, единствено логичен — имитация на покушение, организирано от самия Троцки, или самопокушение, самострел. Характерът на «раняването» на внука на Троцки напълно ни навежда именно на тази версия.

Сред хилядите публикации за това «покушение», от дебелите книги до вестникарските статии, написани на много езици от май 1940 година до днес никъде  не се споменава, че «покушението на убийството» на Троцки било извършено именно в момента, когато в IV Интернационал вървели тежки разговори между водещите сили, и известието за това «покушение» оказал определен натиск на участниците. И тоиз натиск е бил в полза на СРП.

Всъщност ушите на СРП стърчат от всеки детайл на този самострел. Даже упоменатия Хансен- член в СРП и единствена жертва от инцидента говори за това. (Освен това Харт бил специално избран за участието,като «жертвено агне» два месеца по-рано веднага след, като шахтманистите излезли от състава на СРП, организирайки нова партия -РПА и между Шахтман и Троцки се разгърнал публичен дуел с открити писма с взаимна критика.)

Между другото целия секретариат на Троцки, канцелярия, прислуга и охрана били отбрани сътрудници в СРП или се явявли нейни членове. Никой без знанието на ръководството на СРП не може да организира самострел във вилата на Троцки. И на никой, освен на него, този самострел не е нужен. (А това, както е известное главното правило на всяко следствие – търси на кого е изгодно.)

Разбира се троцкистите обвинили комунистите, в това число мексиканските, НВКД и лично Сталин, при това веднага след инцидента. Полицията отначало, отначало разгледала  самострела, като единственно вменяема версия на събитията, но след това, следвайки троцкистската антисъветска истерия, започнала да търси «агенти на ГПУ», които в течение две години Сталин уж изпратил по различни пътища в Мексико с единствена цел да се убие Троцки. За един от тях, с името «на добре известния убиец от ГПУ» американеца Джордж Минк, Шахтман писал още през април 1938 година[16]. (Независимо от това, че ГПУ още в първата половина на 30-те г. станала част от НКВД и повече не носила име ГПУ, троцкистите упорито продължавали да именуват НКВД – «ГПУ».) Мексиканската полиция започнала да търси този Минк[17]. Вървял лов и на други подобни «призраци».

През юни се извършват даже редица арести: арестувани са 27 членове на Мексиканската Компартия (МКП). Нейното ръководство на 23 юни 1940 година пуснала официално заявление, че никой от членовете на партията към нападението на дома на Троцки не е участвал, а всички нападатели са били «неконтролируеми елементи и провокатори»[18]. Самият инцидент МКП съвършено справедливо охарактеризирал, като «театрално покушение». Но независимо ото това, въпреки целия здрав смисъл полицията търси «съветски убийци», а така също съучастници сред комунистите. (Удобен повод «да се нападнат» комунистите, вярно? Троцкистите на подобни провокации са се специализирали отдавна.) Попътно ФБР водило свое собствено разследване: в събитието е замесен американски гражданин, който отначало изчезнал, а по-късно бил намерен убит.

Троцки под вид на сътрудничество с разследването на «покушението» на него дало на Държавния департамент информация за мексиканските комунисти.

«През юни — юли Троцки продължил да се среща със сътрудника от американското консулство Макгрегър, на който му разсказал за свидетелствата, събрани по делото за покушението. Той съобщил на него имената на сталинистските издания в Мексико, а така също имена на политически и работнически лидери и правителственни чиновници, свързани с Мексиканската компартия. В частност, той заявил, че в ЦК на тази партия работи един от ведещите агенти на Коминтерна — Карлос Контеро.» [19]

Ето ви я и фалшивата декларация на Троцки за недопустимост на кооперация с класовия враг!

Всъщност в този цитат троцкистите сами разкриват смисъла на приведените по-горе признания на Морнар- убиеца на Троцки, за източниците на финансиране на Троцки. Морнар, ще напомним, посъветвавал да ги търсим при «консулът на една голяма чужда държава, често посещавал вилата». А посещавали вилата на Троцки, по признанията на самите троцкисти, сътрудници на американското консулство.

Сътрудничи си Троцки и със спецслужбите на Мексико, ръководено от Леонардо Салазар[20], който извършвайки редица арести на мексикански комунисти «достоверно установява», че покушението е възглавил мексиканския комунист, известния художник-монументалист А. Сикейрос. На него се обявило ловуване и през октомври 1940 година, вече след смъртта на Троцки, Сикейрос е проследен и арестуван. Но нищо не доказали (и неудивително!) и в апрел 1941 година, след половин година безплодни разпити и съдебни слушания, бил пуснат. След това незабавно напуснал страната (по други данни е изведен).

Общо взето самострела на Троцки да се прехвърли на мексиканската компартия и лично на Сикейрос не успя. За убийството на троцкиста Харт никой не е осъден, обстоятелствата за неговата смърт така и не напуснали страницте на лъжливите мемоари и «независими изследвания». След няколко години, Сикейрос се върнал в Мексико, но никой не повдигнал претенции по този терор, завършил с убийството на човек.

Глупостите за «признанията на Сикейрос в нападението» с цел «да се откраднат архивите на Троцки» (на кого са нужни?) и «да окажат на Троцки натиск с цел да се принуди той да напуснестраната» не издържат никаква критика. Но троцкистите настояват на тези «признания» отдавна- още от 40–50-те г. В последствие, те били публикувани — в 1986 година, или 12 години след смъртта на Сикейрос, като уж негови мемоари с име «Наричаха ме Лихим Полковником». Но на тази целенасочена фалшивка ниеняма да се спрем. Сикейрос за осъществяването на означените цели (ако той действително си е бил поставил подобна цел!) нямало е да има никакъв смисъл да устройва целия този шумен спектакъл с терористичен акт, стрелба с картечници в спалнята на спящия Троцки и да да минира неговия дом (взривните устройства не били манекени!).

Но троцкистите въпреки всяккъв здрав смисъл продължават да тръбят на целия свят за това, че нападението на вилата на Троцки имала за цел не «оказване на натиск» на Троцки, а именно на убийството му. И именно групата на Сикейрос. Тази лъжа троцкистите дали в т. н. «мемоари на Судоплатов» — сборник с троцкистски фалшификации, за които вече говорихме в първата част на нашата статия и по-подробно ще разкажем в следващите части. Съгласно тази лъжа, групата на Сикейрос уж имала заповед от Судоплатов да унищожи Троцки, но претърпяла неуспех. При това Сталин с Берия уж държали под личен контрол изпълнението на «заданието». Общо взето цялата отговорност за самострела на Троцки, в това число и за убийството на Р. Харт, в «мемоарите» за отстраняването на Троцки и неговите хора и дадена на Сталин и съветското разузнаване. (Както обикновено у троцкистите.)

Но всичките тези приказки на троцкистите за майското нападение на дома на Троцки, повторени за десетки години до толкова, че за Сикейрос днес практически никой не знае нищо, освен това, че се е опитал да убие Троцки — е нищо повече от добра мина при лоша игра. Всъщност да се расказва за «покушението на Сикейрос» даже днес може само или троцкистския пропагандист, или наивната жертва на троцкистската пропаганда, която въобще не се притеснява даже повърхностно да се запознае с детайлите по събитията. А тогава — даже готвача на Троцки в първия ден след «покушението» съобщил в полицията за самострела.[21] Заради кашата- разбираема работа, го уволнили същия ден[22], неговите показания станали достояние на гласност едва след месец на вълната на масови арести на членове на МКП, обвинен от троцкистите в нападението и затънали във вестникарските лъжи за уж признанията на арестуваните…

В това времевилата на Троцки с прилежащата и територия претърпяла сериозна реконструкцуя: по периметъра се издигнали стените и се изградили допълнителни вишки за часовите, външните прозорци до средата били зазидани и заприличали по-скоро на бойнииы, а не на прозорци на жилищен дом, положили сигнализация и т.нд. и т.н. Полицията удваила патрулите до стените на дома-крепост, допълнителна вътрешна охрана дошла от САЩ. Всичко било готово за следващото «покушение».

А на една от новите кулии убийците на троцкиста Харт прикрепили монументална табличка с надпис на английски, която в превод гласи: «В памет за РОБЪРТ ШЕЛДОН ХАРТ, 1915-1940, убит от Сталин». (Общо взето младежо, убихате своите, а защо Сталин е виновен?)

  1. От самострела към истинското убийство

Хансен- един от секретарите на Троцки, в август 1940 година, броени дни до убийството на Троцки пише подробен очерк за машинациите в ГПУ, къдет открито, като доказан факт, нарича Сикейрос убиец и сталински наемник и между впрочем, заявява:

«Продължаващата истерия на сталинистската преса това е нещо ни повече ни по-малко като подготовка на ГПУ към второто, по-щателно подготвено покушение. Това, че това второто покушение е неминуемо, е несъмнен факт. Сталин, претърпял морален и политически удар от първия опит, просто е задължен да докаже, че е достатъчно могъщ, за да доведе в изпълнение своите желания. Там, където той вече е похарчил, минимум $10,000 за техническа подготовка за първото покушения, то сега ще похарчи несравнимо повече. Животът на Троцки е в опасност.» [23]

Нищо пророческо в края на цитирания текст няма. Това е по-скоро честно изложени намерения, само че приписани на друго лице.

Американските троцкисти от СРП вече не се нуждаели от Троцки, който окончателно се заиграл в единствен и неповторим вожд. След очевидния самострел, той станал много отблъскваща фигура. Освен това скъпо струващ. Американските и мексикански спецслужбы взели от Троцки всичко, което им трябвало, максимално и ако той си е мислил, че неговата персона ще се охранява, като зеницата на окото на всички спецслужби в света, то той дълбоко се заблуждавал.

Никакви нови «разобличения на сталинизма» Троцки вече не можел да даде: разобличението на троцкистите на Московските процеси било толкова зашеметяващо безпорно, а пространните оправдания на троцкистите толкова жалки, че нито една партия от IV Интернационал не рискувала открито да назове себе си троцкистска. Всички троцкистски партии паразитирали с името на Ленин, а не Троцки, а така също на думите «комунистически», «социалистически», «болшевишки», «работнически», «трудови» и т.н.  (Точно так те продължават да действат и днес, разбиеайки, че всички тези подлости и предателства, които те извършили, трудещите се никога няма да им простРазгромът на Франция и изгонването на Англия от Европа отбеляза нов завой във външната политика на САЩ, за който сега влизането във войната е въпрос на близко бъдеще и стана ясно, че сега е необходимо да се бори срещу Оста.ят.)

Освен това, докато IV Интернационал преживявал своя разкол, Германия завършила своя блицкриг в Европа, завладявайки Франция и в август 1940 година започнала бомбардировки и морска блокада на Великобритания. Всички европейски троцкистски партии, играли с Хитлер, практически прекратили своето съществуване или открито преминали на страната на фашизма. Реалносите на текущия момент нагледно демонстрирали цялата безмисленост и лицемерност на тезисите на IV Интернационал. Редица лидери на френските троцкисти на 7 август 1940 година изразили съмнение в актуалността на съществуването на IV Интернационал и открито обявили за скъсване с него. [24]

Ще се задържим на този момент по-внимателно, защото съвпаданеето на организирането от американските троцкисти на убийството на Троцки и изменението на международното положение далеч не е случайно.

Разгромът на Франция и изгонването на Англия от Европа отбеляза нов завой във външната политика на САЩ, за който сега влизането във войната е въпрос на близко бъдеще и станало ясно, че сега е необходимо да се бори срещу Оста.. Набралата сила фашистска Германия станала за САЩ към онзи момент по-опасна от ненавиждания СССР.

На 28.06.1940 година Конгреса приема т. н. Акт на Смит- федерален законодателен акт на Съединените Американски Щати, определящи като престъпник всеки, който:

«съзнателно или умишлено защитава, подстрекава, консултира или преподава задължение, необходимост, желателност или правилност на свалянето на правителството на Съединените Щати или правителството или на щати, територии, окръзи и владения, чрез въоръжен път или с помоща на насилие, или организация на какви да е обединения, което обучава, консултира или подстрекава към сваляне, или всеки, който е станал член или свързан с каквито и да било подобни обединения.»[25]

Започнало обсъждане на приетия от Ворхес закон (бил приет вече след смъртта на Троцки 17.10.1940 г.) — по същността си, закон за «чуждестранните агенти». И двата закона много силно ограничават действието на международните организации на територията на САЩ. (По-нататъшните събития — приемането на Акта на Ворхес — след смъртта на Троцки принудили СРП формално да излезе от IV Интернационал, а КП на САЩ — от Коминтерна.)

IV Интернационал винаги по-всяко време на делo провeждaл интересите на най-реакционната световна буржоазия — затова той и нямал смисъл, като световно международно движение, защото тази световна буржоазия непрекъснато се конкурирала между себе си. В реалностите на Втората световна война смисъла на IV Интернационал е предоставяне на лостове на влияние и продаване интересите на страните на Оста, фашистски страни. Затова, независимо, че на думи IV Интернационал всячески се дистанцирал от страните на Оста и ратувал уж за «помощ за СССР», той с Троцки начело станал неприемлив за американската буржоазия, защото повече служил на интересите на германския фашизъм, отколкото на американския капитал. Да се громи него нямало смисъл, защото е бил полезен на американските империалисти, но само при условия на техния пълен контрол над тях, като леко се осъществява чрез СПР.

Убийството на отвратителния, саонадеян и вече станал излишен Троцки имело и друга цел — с негова помощ било несложно «да се прицели» репресивния апарат на САЩ на КП на САЩ и да започне предследване на американските комунисти.

Троцкистите в САЩ- традиционно паразитиращи на профсъюзите, прекрасно разбирали, че за тях настъпват доволно непрости времена. Най-малкото на полулегално положение. Да удовлетвори апетитите на «великия революционер» Троцки никой не може. А да изговарят планини от демагогия и антисъветчина, прикривайки се зад марксически думи, много можели не по-добре от Троцки. Общо взето той е трябвало да «отиде на покой» от  тази страна- от страната на своите единомишленици и съучастници. Да се предвижи, така да се каже, от новинарските бюлетини за редовни скандали и провокации пришити с бяла нишка, до исторически справки и мемоари на верни другари.

Да се намери сред близкото обкръжение на Троцки човек, готов в нужния момент да извърши ликвидация на «вожда», за СРП не представляло трудност: защото то самото е формирало това обкръжение! (Този факт троцкистите не крият, а обратно, всячески опяват[26].) На СРП не е било нужно да провежда скъпоструващи операции по внедряваме на тайни агенти, опасявайки се от техните провали и измени – всичко е било в техни ръце.

И този човек го намерили. Той се казвал, както вече знаем Жак Морнар.

О. Зотов

Продолжение следует.

[1] «Trotsky’s killer freed by Mexico» («Мехико освободило убийцу Троцкого», здесь и далее перевод с англ. и испанского О.З. ), The New York Times от 07 мая 1960 г.

[2] Там же.

[3] «The impact of Trotsky’s death» («Последствия смерти Троцкого»), Social Appeal, 20.08.2018 г. https://www.socialist.net/the-impact-of-trotsky-s-death.htm (статья англоязычного ресурса троцкистов, написанная к 78-летию смерти Троцкого – прим. авторов)

[4] Founding Conference of the Fourth International, 1938  (Учредительная конференция IV Интернационала, 1938 г.) https://www.marxists.org/history/etol/document/fi/1938-1949/fi-1stcongress/index.htm

[5] Четвёртый Интернационал — Википедия https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%91%D1%80%D1%82%D1%8B%D0%B9_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB

[6] «The Crisis in the American Party, An Open Letter in Reply to Comrade Leon Trotsky» («Кризис в Американской партии, Открытое письмо в ответ товарищу Льву Троцкому»), Шахтман, апрель 1940г. https://www.marxists.org/archive/shachtma/1940/03/crisis.htm#f3

[7] «Balance Sheet of the Finnish Events» («Сбалансированная оценка финских событий»), 25.04.1940 г., Троцкий. https://www.marxists.org/archive/trotsky/1940/04/finnish.htm

[8] Там же

[9] Там же

[10] «Against Both War Camps – For The Camp Of World Labor!», М. Шахтман, май 1940 г., («Против обоих лагерей войны – за лагерь мирового труда!») https://www.marxists.org/archive/shachtma/1940/05/mayday.htm

[11] https://www.marxists.org/history/etol/document/fi/1938-1949/emergconf/fi-emerg01.htm

[12] «Correspondence With The Workers Party», май 1940 г. («Переписка с Рабочей партией») https://www.marxists.org/history/etol/document/fi/1938-1949/emergconf/fi-emerg09.htm

[13] https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%91%D1%80%D1%82%D1%8B%D0%B9_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB

[14] «Resolution Of Greetings To Natalia And Leon Trotsky», май 1940 г. («Резолюция по поздравлению Натальи и Льва Троцких» https://www.marxists.org/history/etol/document/fi/1938-1949/emergconf/fi-emerg05.htm

[15] «The Attempted Assassination of Leon Trotsky», Дж. Хансен, август 1940 г., («Попытка убийства Льва Троцкого») https://www.marxists.org/archive/hansen/1940/08/assas.htm

[16] «Mink, well-known G.P.U. assassin, is en route to Mexico», Socialist Appeal, 16.04.1938 г., М. Шахтман, («Минк, хорошо известный убийца ГПУ, отправляется в Мехико»)  https://www.marxists.org/history/etol/newspape/themilitant/socialist-appeal-1940/v4n22-jun-02-1940.pdf

[17] Socialist Appeal, 26.05.1940г.

[18] Альфаро Сикейрос, Хосе Давид – Википедия,  https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8C%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%BE_%D0%A1%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE%D1%81,_%D0%A5%D0%BE%D1%81%D0%B5_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4

[19] Цитата из книги троцкиста Роговина «Главный враг Сталина. Как был убит Троцкий» со ссылкой на Trotsky. «Stalin’s Gangsters» London, 1977. P. 83

[20] «Murder in Mexico. The Assassination of Leon Trotsky», General Leonardo A. Sanchez Salazar, Ex-chief of Secret Service of the Mexican police, and Julian Gorkin, 1950. First Hyperion reprint edition, 1973. (Генерал Л. Салазар, бывший начальник Секретной полиции Мексики, и Дж. Горкин, «Убийство в Мехико. Убийство Льва Троцкого», 1950. Переиздано в 1973г.)

[21] «The Attempted Assassination of Leon Trotsky», Дж. Хансен, август 1940 г., («Попытка убийства Льва Троцкого») https://www.marxists.org/archive/hansen/1940/08/assas.htm

[22] «Murder in Mexico. The Assassination of Leon Trotsky», General Leonardo A. Sanchez Salazar, Ex-chief of Secret Service of the Mexican police, and Julian Gorkin, 1950. First Hyperion reprint edition, 1973, стр. 25. (Генерал Л. Салазар, бывший начальник Секретной полиции Мексики, и Дж. Горкин, «Убийство в Мехико. Убийство Льва Троцкого», 1950. Переиздано в 1973г.)

[23] Там же

[24] «Report on the Fourth International. Since the Outbreak of War, 1939-48», («Доклад Четвёртого Интернационала. После начала войны, 1939-1948»), дек. 1948 – янв. 1949 гг. https://www.marxists.org/history/etol/document/fi/1938-1949/fi-2ndcongress/1948-congress01.htm

[25] Smith Act of 1940 (Акт Смита, 1940 г.) http://web.archive.org/web/20071231072258/http://www.bc.edu/bc_org/avp/cas/comm/free_speech/smithactof1940.html

[26] «An “Exemplary Comrade”: The Socialist Workers Party’s 40-year-long cover-up of Stalinist spy Sylvia Callen: Part one», Эрик Лондон, 14.08.2018 г. («”Примерный товарищ”: 40-летняя работа под прикрытием в Социалистической Рабочей партии сталинистской шпионки Сильвии Коллен: часть первая») https://www.wsws.org/en/articles/2018/08/14/sec1-a14.html




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686746
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031