Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03 12:00 - За убийството на Троцки (3)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
1



Tъй като разследването на детайлите и обстоятелствата в убийството на Троцки не се явява задача на Сайърс и Кан (те, както вие разбирате и представа са нямали, че след години, за троцкиста Морнар ще представят испанския комунист Меркадер), ние трябва малко да допълним нарисуваната от тях картина на убийството. За това е необходимо по-подробно да разкажем за двата други непосредствени участници в убийството.

  1. Съучастници в убийството

Това са Силвия Еделоф и Джоузеф Хансен.

1. Ще започнем с «дама пика», със Силвия (1910 – 1995).

Съгласно съвременната версия на убийството, развито от троцкистите, Силвия е студентка в Сорбоната от САЩ, явяваща се жертва на коварния измамник Морнар, който използвал нещастната девойка само за да проникне в дома на Троцки и осъществи своя отдавна замислен план да убие «вожда». Според тази версия Силвия била обикновен и бележит почитател на Леон Троцки и уж дължала вниманието на сърцето не на своята привлекателност, а на сестра си Рут, която е работила през 1937 г. като стенограф на Лев Давидович. Според други троцкистски «данни», многочислените съучастници на Морнар, за да го свържат със Силвия, въобще специално запознали бедната непривлекателна девойка с десетки запознанства през септември 1938 година уж зада си починат и позабавляват в Париж. Тук, както се казва, всичко е на съвестта на фантазиитена конкретния разказвач.

Освен това 34-годишният (през 1938 г.) Монар, лесно (според троцкисткия вариант), разтопил сърцето на самотно невинно момиче, което съвсем по стандартите на онези години при момичетата, обещал да се ожени за нея, получил съгласие, убедил я да съжителстват и двойката просто изчакала удобно. Така в края на краищата, мислила Силвия по тази версия. А Морнар всъщност нямал брачни планове и дори с горещата прегръдка на Силвия, а само да влезе в къщата на Троцки. Като цяло троцкистите свеждат историята до факта, че "не изминали и две години" от своя романс и негодникът намерил себе си...

Добре ще оставим тази версия на любителите на дамски сериали. Всичко не е толкова просто, дори ако оставите настрана, че Морнард е живял в Америка с фалшиви документи под предполагаемо име и затова нито младоженецът, нито „булката” (Жак Морнард и Силвия Егелоф) са планирали сватба. Това е да допуснем, дело поправимо (теоретически), с документите може да се справите и по-надеждно. По-скоро проблема не е в Морнар, а в неговата дама на сърцето.

Силвия Егелоф, «невинна жертва на коварния измамник, на чара на който тя се повела в 1938 година в Париж», се оказала не толкова невинна. И в Париж , тя не се е разхождала, както казват някои източници и не е учила в Сорбоната, както казват други, а еЕДИН ОТ ТРИМАТА ДЕЛЕГАТИ от САЩ в Учредителния конгрес на IV Интернационал![1]

Образованието на Силвия било завършено: тя получила степен магистър по психология в Колумбийския Университет (Ню-Йорк) през 1934 година[2]. (Възможно е статуса на студентка в Сорбоната да е бил прикрит за пребиваването в Париж.)

И към момента на написване на своята дипломна работа Силвия била вече не първа година в троцкистското движение. В 1942 година във ФБР, където повторно я разпитвали по делото за убийството на Троцки, Силвия заявила, че

«тя за първи път се е заинтересувала от троцкистското движение в колежа (колеж — това още не е магистратура, а няколко години до нея — прим. О.З.) като академично запознаване, защото тя мислила, че демокрация и капитализъм не се явяват толкова идеални и ефективни, както те трябва да бъдат[3]».

Възможно е за по-пълно разбиране, коя е Силвия, може да се упомене в нейната магистърска дисертация (дипломна работа след магистратурата). Тя е била на тема «A Study of ‘Prestige’ and ‘Objective’ Factors in Suggestibility in a Comparison of Racial and Sexual Differences»[4] («Сравнителен анализ на расовите и полови различия в изследване на фактори «Престиж» и «Цели» по внушение»). Мъдро звучи, но в дипломната работа е обяснено, какво се иа в предвид под фактори «Престиж» и «Цел» (по внушение). Грубо казано, под фактор цел се има в предвид, до колко лесно на човек внушаваме, а под фактор престиж — доколко леко човек внушава сам. Интересна тема, нали?

imageРазбираемо е че това е ненаучно, с идеалистични и механистични позиции, но проблема с управляемостта и манипулирането на хората Силвия се увличала още от студентската скамейка. Така излиза, че Силвия е била дипломиран психолог, специалист по внушение или иначе казано с манипулиране на съзнанието.

На фотото е приведен един от листите на нейната дипломна работа. На листа — таблица «Сравняване на групи “бели юноши” съответно с групи “бели момичета”, “негърски момичета”» и «негърски юноши».

По-големите сестри на Силвия също не са прости. Нейната сестра Хилда е била в СССР през 1931 година със задание от СРП (Социалистическа работническа партия, троцкистската партия в САЩ — прим. О.З.) под предлог изучаване «алтернативните форми на дошколно образование» и даже в състава на делегацията се е срещала даже с Крупска. Другата сестра- Рут също не е била редова стенографистка, както я представят троцкистите и се евъртяла в самите върхове на СРП повече от пет години[5].

Със семейството на Троцки Силвия била запозната не чрез «сестрата, някога работила за Троцки», а пряко и не просто запозната, а МНОГО запозната, водила кореспонденцията на Седова (жената на Троцки) и с самия Троцки[6]. Тясното запознанство и кореспонденцията на Троцки били не само у самата Силвия, а у всичките три сестри Еделоф.

Ето няколко доказателства за това: на фотографията по-долу Троцки непринудено позира със сестрите Еджлоф и репортера. С такава чест се удостоява далеч не всеки желаещ!

imageПодпис под фото: «В по-щастливи времена. Лев Троцки беседва с репортер и с Хилда и Рут Еделоф (последната — бивша секретарка на Троцки), сестри на Силвия Еделоф- американска приятелка на убиеца».

Що се отнася до отношенията на Морнар и Силвия, то в архивите има купчина от неговите писма към нея от Мексико в Ню-Йорк (писмата са били подписани от Джексън, Морнар точно там напуснал Европа, получавайки фалшив паспорт на това име), всички те любовни, всички в духа «моя руса птичка», и нито едно писмо от нея към него[7]. И Морнар напълно недвусмислено «описал в края писмата (своите разяснения по повод убийството — прим. О.З.) неуважението на Троцки към Силвия Еделоф, свързано с по-високото положение на Троцки в партията»[8], заявявайки, че «до известна степен заради нея той решил да я пожертва: “Аз устроих лидера, от който има само една вреда. Аз съм уверен, историята ще ме оправдае за унищожаването на заклетия враг на работническата класа[9].»»

Такa чe кой там кого въртял в съюз с Жак Морнар — Силвия Еделоф, и кой там кого «измамил» е въпрос спорен. Така или иначе, те са съжителствали[10], в крайна степен, в някакъв период от техните отношения Морнар точно не бил във възторг от дълга раздяла със Силвия. Имиджът «измамена и захвърлена възлюбена» Силвия умело създала сама.

Ето какво тя е заявила след идването в Америка след убийството на Троцки[11]:

«Аз искам, използвайки момента, да внеса яснота по повод хода на събитията, изкривени във вестникарските репортажи. Джексън с Троцки аз не съм ги запознала (Морнар в Мексико живял по паспорт Джексън — прим. О. З.). Този факт е ясно установен, доказан и в това може да се убеди всеки, който си направи труда да го потърси. По-нататък свидетелствата и показанията безотговорно установили и съдейки собственоръчно подтвърдили това в присъдата му че аз бях жертва на верига от обстоятелства, за които бях абсолютно не запозната и които не бяха под мой контрол. Аз бях просто обожател и личен приятел на четата на Троцки. Аз нямам никакви политически убеждения. Най-много искам да оставя всичко това зад гърба си. Аз искам да се върна към живота на обикновена американка. Много ми е жалко, но не съм в настроение да давам сега лични интервюта».

Ние се съгласяваме отчасти със Силвия: никакви основания да я считаме за човек, който да е запознал Морнар с Троцки, у нас няма. Морнар бил познат с четата много състоятелни известни мексикански художници и известни троцкисти Фрида Кало и Диего Ривера. Именно благодарение на личните задължения и петициите на тези авторитетни троцкисти, президента на Мексико в края на 1936 година предоставил на Троцки и съпругата му политическо убежище. Съпругите на Ривера и Кало, от своя страна отстъпили на Троцки своя дом в Койоакан, където Троцки живял с жена си над две години. През април 1939 година четата на Троцки се преместила от този дом на вилата, в която Троцки по-късно бил убит.

Троцки с жена си дошли в Мексико през януари 1937 година, Фрида ги посрешнала и устроила. Още повече Троцки даже имал с нея роман[12], който след половин година бил скандално разкрит от жената на Троцки. Така тази Фрида лично познавала Морнар и се срещала с него в Париж[13] още в началото на 1939 година, далеч преди Морнар да получи фалшиви документи с име Джексън и да пресече океана, т.е. познавала го като Морнар, а не като «Джексън». Веднага след убийството на Троцки Фрида и нейната сестра Кристин ги арестували по подозрение в съучастие, но след два дена ги пуснали[14].

imageНа фотографията отляво надясно: Седова, Фрида Кало, Троцки, Шахтман. 1937 г.

Ето така още една гайка от троцкистската версия за това, че в дома на Троцки Морнар уж се появил изключително като «жених на Силвия» се провали. Но в същото време сътрудничеството между Седова и убийците на съпруга й не изглежда толкова абсурдно в измиването на следите от убийството. Вдовицата Седова бягайки гузна измислила небивалиците за Морнар и за убийството и т.н. Статии писала, а след това и мемоари с тези глупости публикувала.

Всички троцкистски мемоари, включително и написаните от вдовицата на Троцки, премълчават реалния статус на Силвия в СРП до редови члена. Според троцкистите,, Силвия — скромна сътрудница в социалните служби на САЩ, уволнена поради скандала с убийството на Троцки и тиха обожателка на Троцки. (Но какво е правила тогава в дома на Троцки?)

Но фактите показват друго — тази дама, Силвия Еделоф, била майка на троцкистите, влязла в горните ешелони на IV Интернационал. Един обикновен член на партията не набира непосредствения кръг на ръководителя на международното движение. Работата в соцслужбата на САЩ — това е още една прикрита партийна работа на Силвия. Никой в соцслужбата няма да търпи такава сътрудница, която може във всеки момент да напусне и да си замини за месец или година. Никакви приключения в Париже тя не искала, бъдещата делегатка на Учредителния конгрес на IV Интернационал, а се е занимавала с партийна дейност. И на завербувания от нея Морнар тя имала колосално влияние, в това число и в сила на своето високо положение в троцкистската среда.

По времето на убийството, според всички мемоари, които, както вече разбрахме, изкривяват ролята на Силвия в убийството, Силвия не е била във вилата. Вдовицата на Троцки пише, че Морнар, пристигайки във вилата на Троцки на 20 август 1940 г., уж е попитал дали Силвия e в къщата. Според Седова те му казали, че не е там и уж Морнар скоро отишъл с Троцки в кабинета му, където му нанесъл фатален удар няколко минути по-късно.

Но начинът, по който Морнар влиза, подсказва, че в стаята има някой друг, който крещи в „правилния момент“. В крайна сметка някой крещи - всички говорят за това. И след това Морнар, ако не му е било все едно защо не е взел от Троцки револвера и защо не е избрал по-малко надежден, но мълчалив начин да изпрати Троцки на другия свят. Значи е разчитал до последно че ще излезе от вилата, на това, че всичко ще премине благополучно. Въпреки това той беше хванат и точно до жертвата, като нямаше време да напусне мястото на убийството. Кой му е помогнал? Троцки обаче не се обадил за помощ с раздвоен череп на половина! Морнар нанесъл на своята жертва травма, не съвместима с каквито и да било последващи активни действия (съпротивление, викове за помощ и т.нп.)

Достоверно известно е че бой между Морнар и Троцки не е имало. Не можеше да бъде: в разгара на боя е невъзможно да се удари с брадва точно в задната част на главата! (След това показваме снимка как Морнар на следствения експеримент демонстрира нанасянето на удара.)

От друга страна, ако Морнар e издал някакъв шум, тогава той би привлякъл внимание и няма смисъл да измисля басни след това. Единственият резон е да лъже, че Троцки е викал (а той не може да вика физически!) — а това се покрива от самата тази третата. Силвия — това е единствения човек, в присъствието на койт Морнар може да убие Троцки, разчитайки да напусне после вилата и да се скрие. Затова няма никакво съмнение, че Седова и прочие «мемоаристи» лъжат — Силвия е била във вилата и нищо повече, тя е била в стаята по време на убийството. И викала именно тя, а не Троцки.

Силвия също е била под стража като съучастница[15]. Ще напомним, че след покушението на Троцки в една и съща болница (в различни отделения) се оказали едновременно три човека: Троцки- умрял на следващия ден, Морнар- ударен от охранител и Хансен- прибягал от вика на Силвия, и… Силвия Еделоф — уж от психично разстройство от преживяното (виж фото).

imageТя е добра актриса нали — такива са всички троцкисти и в частност, семейство Еделоф: на следващия ден след убийствотобащата и брата на Силвия в един глас заявили, че за никакъв Джексън те не са слушали, и че

«Силвия въобще не познаква Троцки и нито един от членовете на тяхното семейство не се явява член на Комунистическата (има се предвид троцкистската — прим. О.З.) партия.»[16]

2. Джоузеф Хансен (1910-1979), секретар на Троцки. Той независимо от младостта си имал тежест в IV Интернационал: зад неговото авторство в бюлетините на IV Интернационал се публикували програмните статии и негови подходящи изрази цитирал самия Шахтман, стоя на изворите на американския троцкизъм. Скоро след смъртта на Троцки Хансен станал един от ръководителите на СРП и бил в ръководството до самата си смърт.

В полицияъа на 22.08.1940 г. Хансен заявил, че

«Джексън (Морнар — прим. О.З.) повече от половин година се явява чест гост във вилата и  се ползвал с доверието на Троцки, благодарение на своите връзки с троцкистските движения във Франция и САЩ» [17].

По-нататък Хансен уверява, че никой и не подозирал, че Морнар се явявал агент на ГПУ (сякаш имайки предвид, че това вече е доказан факт) и описва, как Троцки с Морнар уж се уединили в кабинета, когато той чул вик (уж от Троцки) и се впуснал на помощ, хванал го с пробита глава, но на крака и се сбил с Морнар (!!). У последния, по думите на Хансен в ръцете му имало пистолет, който той не използвал. Хансен с охранителя Робинсъм обезвредили Морнар. Троцки в това време го положили и започнали да оказват помощ, и той уж заповядал да не се убива убиеца му, а да го принудят да даде показания. Преди да изгуби съзнание, Троцки, според Хансен, лично му е казал, че най-вероятно убиецът е агент на ГПУ и изрича няколко патосни фрази-призиви към своите привърженици, осъзнавайки, че дните му са преброени.

След описанието на убийството Хансен добавя в интервю вече от себе си, че

«Джаксън е този, на когото по-късният охранител Харт отвори вратата и пусна в банда убийци. Това обяснява, защо Джексън заминал за САЩ веднага след 24 май.»[18]

С това твърдение Хансен очевидно води разследването по грешен път (Хансен вече знае, че 24 май е било провокация!), т.е. виждаме за пореден път, че Хансен не се интересува от намирането на резултата от истинските съучастници на Морнар, ако има такива. И това за пореден път подтвърждава, че за убийството от Морнар на Троцки, Хансен е бил готов: такива заявления не могат да бъдат импровизирани.

  1. Важни детайли, не пазсващи с троцкистската версия, станали от това общоприета

Обърнете внимание, че колкото по се отдалечаваме от деня на убийството троцкистите обясняват присъствието на Морнар в къщата на Троцки само като приятел на Силвия, щедро приет от гостоприемния Троцки. Какво не може да бъде по дефиниция, като се има предвид как Троцки се страхува от нападение и колко сериозно е пазена къщата му (виж фото).

imageПо думите на троцкистите, Морнар бил относително чест гост на Троцки. Визитите на Морнар и степента на неговото участие в дейностите на Троцки се подценяват. Когато обаче се позовава на Хард в интервю (виж цитата по-горе), Хансен говори. Фактът, че пазачът може да пусне Монар в 4 сутринта (Силвия не е в Мексико през май 1940 г.), предполага, че Морнар не само е „дошъл да посети” Троцки, но и работил за него. И работата и била специфична и ненормирана. Толкова специфична, че Морнар имал свое лично пространство във вилата, където може да ходи по всяко време. Иначе казано, той живеел във вилата. И работил.

Възможно, у Морнар да е имало и друго местожителство в Мексико, но във вилата той не просто «често се появявал», а обратно- рядко я напускал. Каквото и да се каже, троцкистите не могат да говорят за този факт и често говорят, опровергавайки собствената си версия за „честия гост“. Например, към годишнината от смъртта на Троцки в статията «Последствия от смъртта на Троцки» те пишат[19]:

«Днес се навършват 78 години от смъртта на Лев Троцки- великият вожд на революцията, загинал в резултат от покушение от сталински агент, който е живял тогава в неговия дом в Койоакан, Мексико.»  (почерняването от автора.)

Фактите за присъствието на Морнар в дома на Троцки и неговите работи за Троцки не подлежат на съмнение — те са запечатани в много свидетелски показания, публикувани във вестниците от онова време.

А това означава, че никакви други дела и «прикрития» у Морнар няма. Те не са му били и нужни! Той не е работил никъде, противно на троцкистката версия, че той уж се е забил в Мексико Сити в близост до Силвия, измамил я и се е скрил под прикритието на богат спекулант, който разчита на интерес от някои доставки на едро на нещо в Мексико.На всъщност именно Силвия повече е работила в Ню-Йорк, в сравнение с Мексико. И на дебел човек 36-годишния Морнар не приличал: по полицейско описание, «той беше облечен бедно» [20].

И как би могъл да води стабилен и дори международен бизнес, живеещ незаконно в страна под фалшиво име с фалшиви документи? Само в идиотските буржоазни филми всичко е просто: намерих честен и надежден продавач на евтино в една държава, честен и надежден купувач на скъпо в друга, извършени са всички парични транзакции, за да не блестиш наляво и надясно с фалшиви документи, а ти живееш в този „сандвич“ щастливо. А Силвия — не е глупава, че може да се хване на такива «басни». (Според други версии, Морнар уж е измамил Силвия, казвайки, че той работи за много голяма компания, но това е още по-наивна лъжа. На кого е нужен нелегален с фалшиви документи на високо заплатена и непрашна работа?)

Сега за ледокопа. Според версията на троцкистите, Морнар решил да убие Троцки с пикел и няколко пъти прониквал в дома на Троцки в горещите августовски дни с наметало, под което крил страшното си оръжие. Но Морнар, даже действително да е полудял и избрал такъв екзотичен начин да отправи човека на онзи свят, няма нужда се размотатва с ледокопа. Морнар не крил своето увлечение по геологията в миналото[21] (по-късно троцкистите и тук ще излъжат, казвайки, че Морнар се занимавал с алпинизъм). Той е можел да държи пикела в своите лични вещи в стаята, където е спал, или даже в кабинета, където е работел. Никой е нямало да му направи забележка. Още повече, както ние изяснихме, Морнар е работил у Троцки. Никой не би търсил Морнар за оръжия - той, както всички секретари и охранители на Троцки, беше въоръжен с револвер.

Още един важен момент — нанасянето на удара. В мемоарите на Седова и в показанията на Хансен Морнар е нанесъл на нищо неподозиращия Троцки подъл удар. И Морнар спокойно щеше да напусне кабинета, ако не била мистичната воля на Троцки, който не му позволи с череп, разрязан на половина (ледокопа, влязъл в мозъка със 7 см, освен това с плоската част, а не с острата [22]), да извика помощ и след това да даде някакви разпореждания, че и да изговори мъдри последни думи. Тази троцкитска глупост веднага се превърна в официалната версия на хода на убийството; това с цялата си сериозност и до ден днешен е написано в книги, заснето и е обсъждано в медиите, считайки го за доказано.

А охраната твърди, според протокола, че убийството е предшествано от няколко минути яростни ругатни, идващи от кабинета между Морнар и Троцки[23]. Забележете, че никой не реагирал на тези звукове! А защо? Защото ругатните са били обичайно дело, не за първи път в последните няколко седмици [24], предшествали убийството. По твърдение на очевидци, тези спорове били на политическа почва:

«Морнар изказвал рязко несъгласие с Троцки по повод Четвъртия Интернационал» [25].

Морнар, по многочислени твърдения, в това число и по неговите собствени, имал връзки с френските троцкисти. А в навечерието на убийството, както ние вече споменахме по-рано, редица френски троцкисти се отклонили от IV Интернационал. Ето ви и почва за разногласия с Троцки, една от същественните причини за тях. Впрочем, конкретиката и днес не е важна. Ясно е едно: и Хансен, и Силвия са знаели за тях. (Силвия дошла от САЩ в Мехико някъде месец до убийството.)

Ясно е също така и друго: да убива Троцки крадешком, в крайна степен, на 20 август 1940 година, Морнар не смятал. Защото, когато планирате да нанесете удар отзад, изобщо не се кълнете в ивановия с желаната жертва!  А спокойно, като не реагира на провокации, бдителност, издебвате момента и ... на тъмно, или както трябва да е при троцкистите ...

Но Морнар наистина е имал намерения да убие Троцки: намерено е в личните му вещи писмо с открита дата, което той е написал  в случай че ще бъде убит по време на задържането след извършване на убийството. (Според официалната версия Морнар предава това писмо на лекаря в линейката, но това е глупост - писмото щеше да бъде прихванато от полицията. Освен това охраната с Хансен сигурно е претърсила Морнар от главата до петите).

Това писмо, разбира се, е било съставено със знанието и под редакцията на Силвия и Хансен - в противен случай Морнар е щял да използва много по-малко предпазлива сричка относно участието на Троцки в сътрудничеството със специалните служби на „една велика страна“ и т.н. Ако текстът на писмото не се хареса на троцкистите, то няма да попадне в ръцете на полицията и Морнар ще бъде застрелян на местопрестъплението. Троцкистите не разкриват никакви други подробности за това, което Морнар е трябвало да каже на съда, твърдейки, че стриктно се е придържал към текста на писмото и отказва да коментира по-нататък съдържанието му.

Също така, всички лъжат с един глас, твърдейки, че Морнар е бил хванат с пистолет в ръце, който той по някаква причина извадил, след като отворил черепа на Троцки. Това е поредна измислица. Морнар вероятно дори не е мислил да го накара. Никой дори не би се доближил до Морнар с револвер. Щяха да го убият. Никой освен Троцки. Този момент е ключов в троцкистката приказка за убийството в епизода с ареста на Морнар.

По-нататъшните версии се разминават: или охраната го бие, или неговият пазач и Хансен бият, но как са скочили към него, как са избили пистолета от ръцете mu, това се споменава някак мимоходом или изобщо не се споменава. А това е най-интересното и най-сложно при задържането на убиеца! Кой е героят, който не се страхуваше да се изпълчи пред куршума на Морнар, ако все още е имал пистолет в ръцете си?

Може би все още е необходимо да се каже, че описанията на местоположението на ранения Троцки и поведението му между Хансен и Седова напълно се разминават. И те са различни от описаното от личния лекар на Троцки, който пристигна на мястото пред полицията. Но от друга страна, двамата говорят по един и същ начин за драката на Троцки със счупен череп с огнените речи на Морнар и Троцки по пътя към болницата и по време на първа помощ. От репортаж до репортаж съдържанието на казаното от тях се коригира, става по-свързано, после обратното - няма да отегчаваме читателя с глупави цитати и е толкова ясно, че и двамата разказвачи, Седова и Хансен, лъжат.

  1. Убийството

Мислим си че всичко е казано. По една или друга причина Монар вече не иска да работи за Троцки и се озова в задънена улица, но от другата страна в света е извън закона, без документи и пари и под шапка, както той разбира (или му помогнал да разбере), не много четлив човек. На това играли неговите съучастници. Заклещили го в ъгъла Морнар натровили, спровоцирали и настроили. Никой не му дал възможност да излезе. Морнар толкова много се доверил на Силвия, че не бил опасен в случай на арест. А и у него не е имало друг изход. Той не би дал Силвия. Хансен и Силвия това са знаели.

В противен случай Хансeн e щял да застреля Морнар без да говори - той е имал всички права: в края на краищата Морнар е бил с пистолет в джоба си. А фактът, че не са застреляли Морнар, още веднъж подсказва, че всички са разбрали, че в ареста им няма нищо лошо. Toй ще мълчи. А и ако проговори — кой ще му повярва? Силвия имала надеждна защита. Адвокат и бил Алберт Голдман- още един лидер на СРП. Всъщност този Голдман е представлявал Троцки в делото за нападението на 24 май.

Как е станало всичко е трудно да се каже. Вариантите са хиляди. Важно е, че в стаята, в която Троцки е бил с Морнар и Силвия, избухна кавга, по време на която сe е казало нещо ново, Троцки вече не може да бъде оставен жив. А как се оказал в ръцете у Морнар  и защо именно ледокоп — това вече не важно. Важното е че той се е озовал в главата на Троцки. Той паднал, като подкосен. А Силвия? А Силвия закричала, имитирайки ужас. И ловко разиграла припадък…

Лев Троцки се намирал повече от денонощие между живота и смъртта. Никакви предсмъртни завещания той на никого не шепнал. «В неговото състояние той едва ли е бил способен да измънка повече от няколко мръсни думи» — ще кажат след това лекарите, които се борили за неговия живот. [26]

О. Зотов

Продолжение следует.

 

[1] «Thinking with Sylvia Ageloff», Eric M Gurevitch, журнал «Hypocrite reader», август 2015г. («Что было на уме у Сильвии Эджелоф») http://hypocritereader.com/55/thinking-with-sylvia

[2] Там же

[3] Там же

[4] Там же

[5] Там же

[6] Там же

[7] «Thinking with Sylvia Ageloff», Eric M Gurevitch, журнал «Hypocrite reader», август 2015г. («Что было на уме у Сильвии Эджелоф») http://hypocritereader.com/55/thinking-with-sylvia

[8] «’Great Nation’ backed Trotsky, killer revealed» («Делишки Троцкого покрывались “Великой нацией”, сообщает убийца»), Daily Worker, 26 августа 1940 года.

[9] Там же

[10] «Glimpse of Trotskyite Inner Intrigue Appears in Press Reports of Assassination» («Намёки на интригу между троцкистами всплыли в пресс-релизе по убийству»), Daily Worker, 24 августа 1940 года.

[11] Там же

[12] «How Frida Kahlo’s Love Affair with a Communist Revolutionary Impacted Her Art» («Как любовная связь Фриды Кало с революционером-коммунистом повлияла на её искусство»), Alexxa Gottard, апрель 2019, https://www.artsy.net/article/artsy-editorial-frida-kahlos-love-affair-communist-revolutionary-impacted-art

[13] Там же

[14] https://en.wikipedia.org/wiki/Frida_Kahlo

[15] «Woman is accused in Trotsky murder» («Женщина обвиняется в убийстве Троцкого»), New York Times, 26 августа 1940 года.

[16] «Assassin’s attack fatal to Trotsky» («Попытка убийства оказалась фатальной для Троцкого»), New York Times, 22 августа 1940 года.

[17] Там же

[18] Там же

[19] «The impact of Trotsky’s death» («Последствия смерти Троцкого»), Socialist Appeal, 21 августа 2018 года.

[20] «Trotsky dies after attack by Follower» («Троцкий умирает в результате покушения от рук своего сторонника»), Daily Worker, 22 августа 1940 года.

[21] «Glimpse of Trotskyite Inner Intrigue Appears in Press Reports of Assassination» («Намёки на интригу между троцкистами всплыли в пресс-релизе по убийству»), Daily Worker, 24 августа 1940 года.

[22] «The Death of Leon Trotsky» («Смерть Льва Троцкого»), LEGACY—INSTITUTIONS AND PEOPLE, Enrique Soto-Pйrez-de-Celis, MD, стр. 418, https://pdfs.semanticscholar.org/8b10/11773b798afaac51f58670b150bbb4fde7f1.pdf

[23] «Trotsky dies after attack by Follower» («Троцкий умирает в результате покушения от рук своего сторонника»), Daily Worker, 22 августа 1940 года.

[24] Там же

[25] Там же

[26] «Glimpse of Trotskyite Inner Intrigue Appears in Press Reports of Assassination»(«Намёки на интригу между троцкистами всплыли в пресс-релизе по убийству»),  Daily Worker, 24 августа 1940 года.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686707
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031