Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2020 12:00 - История на развитието на растителния и животински свят
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 2379 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

История на развитието на растителния и животински свят

Съвременната наука за изкопаемите растителни и животински организми - палеонтологията разполага с обширни фактически материали, които показват с пълна сигурност, че от времето, когато първите примитивни организми са се появили на земята до наши дни, населението на света постепенно се променя. Проучването на останките на изчезнали растения и животни, открити в различни слоеве от земната кора, ни позволява да възстановим историята на развитието на живота в различни епохи и периоди на земята.

Въпреки факта, че изкопаемите останки от растения и животни са сравнително редки и не представляват всички форми, които някога са живели на земята, цялостната картина на развитието на живота, последователното му подобряване и увеличаване на броя на разнообразните видове са достатъчно ясни. Накратко, тази история за развитието на растителния и животински свят е следната.

Геолозите, които са изучавали историята на образуването и промените на земната кора, я разделят на поредица от ери, всяка от които е продължавала много милиони години; ерите са разделени на периоди, представляващи по-кратки периоди от време, но все още подлежащи на отчитане от милиони години.

Геолозите разглеждат в историята на земята пет ери: архайска, протерозойска, палеозойска, мезозойска и кайнозойска.

Архейската или най-старата епоха е представена в земната кора от най-дълбоките си слоеве, състоящи се от твърди кристални скали, образувани, както изглежда, във време, когато разтопената маса на земното кълбо постепенно се охлаждала на повърхността и се втвърдява. В твърдите архайски слоеве не са се съхранили никакви остнки от живи същества. Това е така, защото примитивните организми, възникнали по това време в моретата и океаните, не са имали твърди части (скелети или черупки), които биха могли да оцелеят в земята. Можем само да предположим, че по нейно време, което очевидно е продължило около 700 милиона години, са се случили основните процеси на постепенно усложняване на неживата материя, нейното преобразуване в белтъчни коацервати и формирането на първични форми на живот.

image

Архайска ера

Протерозойска ера или ера на първичния живот (протерос — ранен, първичен, зоон — животно, живо), очевидно това е било онзи период в историята на развитието на живота на земята, когато първите примитивни организми постепенно са се развили и породили голямо разнообразие от едноклетъчни и многоклетъчни морски животни. В слоевете от протерозойската ера са открити скелети на едноклетъчни радиоларии, гъби игли, останки от червеи, примитивни ракообразни, двучерупчести; тук се намират и останките от големи водорасли. Характерно е, че в протерозойската ера все още няма висши безгръбначни животни, абсолютно няма представители на гръбначни животни и няма сухоземни животни и растения; земята по това време все още е безжизнена. Протерозойската ера е била около 500 милиона години. Естествено, че за толкова дълго време на развитие живота значително се е развил напред и възникнали многочисленни групи безгръбначни животни.

image

Протерозойска ера

Палеозойска ера или ера на древния живот (палеос — древен) разделя се на пет периода, които заемат в историята на земята около 350 милиона години. Слоевете на земната кора, свързани с тази епоха, са сравнително по-богати на останките на изчезнали организми и са по-добре проучени, поради което последователната промяна на формите се проявява с по-голяма пълнота.

Кaмбрийски период- все още е било време, когато нямало животни или растения на сушата, но в моретата животът е бил богат и разнообразен. В тях е имало малки многоклетъчни и големи водорасли, включително варовити, открити на много места. Едноклетъчни животни, медузи плували във водите на моретата, форми, подобни на корали, гъби, червеи, мекотели, ракообразни, морски звезди и холотурии, живели на дъното. Най-големи и висши по своята организация били примитивните ракообразни — трилобити (до 70 см).

image

Камбрий

В силурийския период започнало завоюването на сушата от растителни организми: По бреговете на моретата се появяват своеобразни растения - псилофити, които в своята организация представляват форми, които са преходни между водораслите и наземните растения. Морските организми от силурийския период представляват потомци на тези, които са обитавали в камбрийско време. Тук има многочислени разнообразни корали, иглокожи, мекотели, ракообразни и т. н.; особенно се открояват огромни ракоскорпиони, достигащи до 2—3 м дължина. Във водите на силур вече се появилии първите примитивни представители на рибообразни на гръбначни животни, покрити с костна броня от малки и големи люспи и шипове.

image

Силур

В девонския период продължила еволюцията на наземните растения: псилофитите дават началото на по-високоорганизовани форми —спорови растения, напомнящи съвременни хвощ, корони и папрати; през втората половина на девона вече се появяват първите папрати, размножаващи се чрез семена.

Друго голямо събитие от девонския период било появата на първите сухоземни животни - скорпиони, стоножки, безкрили насекоми, които произлезли от водни ракообразни и обитавали примитивните девонски гъсталаци от хвощ и папрати, разположени по бреговете на моретата и сладководните басейни. Морската фауна през девона също е богата на редица форми; примитивната рибообразни от силурасе превърнали в различни истински риби: акула, шаран и двойнодишащи. Последните две групи вече притежавали способност частично да дишат въздух с помоща на плавателен мехур. В края на девона се появили и първите четирикраки гръбначни, произлезли от кистеперни риби. Това не са били истински сухоземни обитатели, а типични земноводни, прекарващи по-голямата част от живота си във вода, подобно на съвременните тритони, но вече дишайки въздух с помощта на дробовете си и способни да се движат по сушата.

image

Девон

Каменовъгленият период билпроъолжителен (около 100 милиона години) и бил белязан от богато развитие на сухоземната растителност: папратите и плауни по това време достигали гигантски размери - до 30–35 м височина, хвощи до 10 м; появили се големи голосеменни растения - предци на съвременните иглолистни растения. В блатистите гори масата от падащи растения образувала дебели слоеве, които след това се преврърнали в находища на въглища, което дало и името на периода. В горите се развила богата фауна от насекоми, която понякога достигала огромни размери (кончета до 30-50 см); тук са открити и паяци, стоножки и скорпиони. Първобитните земноводни, появили се в девона, се размножили и образували редица нови форми. През втората половина на периода земноводните създават нова група гръбначни животни - влечуги, които вече не са свързани с живот във вода и могат да бъдат широко разпространени на сушата; първите им представители - котилозаврите били със сравнително малки форми (до 0,5-1,0 м). В моретата популацията също се е променила значително: редица древни форми - трилобити, ракообразни, примитивни корали и мекотели умират и са заменени от по-напреднали групи.

image

Каменовъглен период

Пермски период сравнително кратък (около 25 милиона години) исе характеризира с по-нататъшна еволюция на наземните растения и тяхното широко разпространение на суше. Папратите и другите спорови растения тук отстъпват на второ място, докато голосеменните растения се увеличават и стават доминиращи; сред тях има цикли и гинкоиди, притежаващи листа вместо игли. Климатът към края на пермския период става на много места сух, което способства измирането на земноводните и размножаването на влечугите. Сред последните вече се открояват специализирани групи: тревопасни и хищници; някои от тях достигат размери от 3-4 м дължина и имат броня от дебели люспи.image

Пермски период

Мезозойска ера по своята продължителност тя е поне половината от тази на палеозоя (около 160 милиона години) и е разделена на три периода: триаски, юрски и креда.

Триасов период характеризира се с господство на голосеменните растения — иглолистни, саговници, семенни папрати. В земната фауна влечугите интензивно се размножават и еволюират; сред тях се появяват нови оригинални форми: ихтиозаврите, подобни на риба, които живеят във вода, динозаврите, които се движат на задните си крака, костенурките и крокодилските гущери и др. Земноводните обратно- те се влошават: големи древни стегоцефали изчезват и се заменят с малки форми, подобни на жаби. Най-важно събитие било появата на първите млекопитаещи, които произлезли от дребни звероподобни влечуги. Това били малки растителноядни животни от величината на големи плъхове.

image

Триасов период

Юрски период характеризира се с по-нататъшното разцъфтяване на влечугите: те представляват необичайно разнообразие от форми, вариращи по размер от гущери до 26-метрови гиганти и обитават суша, море и сладка вода и въздух.

В края на периода се появява своеобразна птица, която съчетавала чертите на влечуги и птици в нейната организация - имала е челюсти, въоръжена със зъби, дълга опашка, пръсти на криле, крака на птици, била покрита с пера и вече можела да лети. Бозайниците, появили се в триаса, продължавали да се размножават, но все още оставали малки животни; те също са засегнати от произхода на влечугите: те се размножават, снасят яйца като съвремената птицечовка. Растителният свят от юрския период е представен от папрати, хвощи и многобройни голосеменни, появяват се първите представители на покритосеменните растения.

В периода Креда настъпват значителни промени в състава на растенията: форми на покритосеменни се размножават и започват да преобладават, форм близки до съвременните магнолии, лаври, дъбове, лилиатни и др.

В първата половина на периода пълзящите се намират още в състояние цъфтеж, но към края мног от тях умират. Резките промени в климата, които доведли до промяна на растителната покривка, особено изчезването на буйната крайбрежна растителност, довели до изчезването на едрите тревопасни форми и хищниците, които се хранели с тях. Съхранили се само по-мали форми — предци на съвременните косенурки, гущери, змии, крокодили.

Бозайниците са представени главно от малки форми, но продължават да се развиват: сред тях се открояват блатните и плацентарните. Продължават да еволюират предците на птиците и дали истински птици, отличаващи се от съвременните, главно с наличието на зъби. Някои от птиците в креда достигнали размери до 1,5 м.

Кайнозойска ера (кайнос — нова) — най-късата в историята на земята; отнема около 60 милиона години, от които около 59 милиона падат на третичния период и около 1 милион години на съвременната четвъртица.

Третичнй период е време на постепенен цъфтеж на най-съвършените форми на животинския свят - птици и бозайници. Все още са малко в началото, но бързо се размножават и развиват, давайки огромно разнообразие от групи и видове. Изчезването на едрите влечуги в края на мезозойската ера допринесло за ускорената еволюция на бозайниците. Още в началото на третичния период сред бозайниците се открояват предшествените форми на съвременните хищници, насекомоядни, маймуноподобни, копитни, хоботни, прилепи. Топлият климат, който преобладавал по това време в северното полукълбо, допринасли за развитието на богата растителност: палми, дървовидни папрати, вечнозелени дървета, разпространени широко из северните континенти.

През втората половина на периода има постепенно охлаждане; това предизвиква промяна в тропическата и субтропичната растителност на европейския континент, иглолистна и широколистна, близка до съвременните видове: борове, кленове, дъбове, брястове, тополи и др.

В много райони се разпространява степната тревна растителност, създавайки нови условия за тревопасните бозайници; тук са се образували съвременни форми на конете и артиодактили. Едновременно се отделят главните групи на хищници: кучета, мечки, котки, белки и т. н.

Четвъртичен период отличава се с по-нататъшно застудяване в страните в северното полукълбо, довели до образуването на мощни ледници. Това предизвикало дълбоки промени във фауната и флората: много групи животни и растения изчезнали, други били изтласкани на юг. Многократното оттегляне и появата на ледници няколко пъти променило съответно флората и фауната и постепенно я довел до днешното състояние ..

В началото на четвъртичния период се появили предците на съвременните хора — човекоподобните.

Данните, представени в нашето кратко есе, ни позволяват да видим, че дори и палеонтологичните материали да са непълни, те дават неоспорими доказателства за историческото развитие на животните и растителните организми ...

Из книги: Т.В. Виноградова, М.П. Виноградов, С.И. Гальперин, П. В. Макаров, Ф.Д. Сказкин, З. А. Чижевская «Основы мичуринской биологии», Учпедгиз, 1950 г., стр. 24-30.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1661237
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031