Микроби

Светът, окръжаващ човека е населен от огромно количество микроскопични същества, микроби. Ние постоянно поглъщаме хиляди микроби от въздуха, водата и храната. Те обитават кожата ни и са вътре в организма на човека.

Едни видове микроби носят полза. Такива организми се използват в производството. Други видове микроби предизвикват различни болести. Такива микроби се явяват болестотворни, а болестите, които те предизвикват — заразни.

Към микробите се отнасят шест типа същества. Едни от тях се явяват вирусите.

Микробите много бързо се размножават. Потомството на един микроб за 6–7 дена могат с дебел слой да покрият цялата повърхност на земното кълбо. Но това не става. В резултат от своята дейност микробите отделят вещества, които задържат тяхното собствено развитие и водят до тяхната гибел. Редица микроби по своята природа се явяват антагонисти и потискат развитието едни на други. Но има и видове и типове микроби, които помагат едни на други да преживеят и се съхранят. Факторите на околната среда също са вредни за микробите: слънчева светлина, влажност на въздуха и температурни промени. Тези важни обстоятелства е нужно постоянно да се имат в предвид, говорейки за вируси и епидемии.

Какво представляват вирусите? Това са най-малките микроорганизми.Големината на повечето от тях е милионни милиметри (нанометри) и те са видими само с електронен микроскоп. Вирусите свободно преминават през порите на специалните филтри, които задържат бактериите. От тук и името — филтриращи вируси (филтриращи форми на микроби).

Вирусите – това са живи частици, част от живите микробни клетки.Те са много взискателни към външната среда, към условията на живот и затова е трудно да ги отглеждате на изкуствени хранителни среди. Вирусите нямат независим метаболизъм, те живеят в жив организъм, нахлувайки в клетките им, където те растат, размножават се и произвеждат различни вещества, включително токсични - токсини.

При хората вирусите причиняват грип, морбили, полиомиелит, едра шарка, жълта треска, енцефалит и други инфекциозни заболявания. Вирусите, както и микробите, проникват в организма на човека по-различен път — през нос, уста, очи, кожа. Попадайки в организма, вирусите се приспособяват към новата среда. В този момент организма мобилизира всички защитни сили (своята иммунна система), за да унищожи вируса. Започва борба. Ако победи имунната система, то човек не се разболява, ако победи вируса — настъпва болест.

От момента заражения до первых признаков болезни проходит определённое время. Это время называют скрытым (инкубационным) периодом болезни. У каждой инфекции свой инкубационный период, от нескольких часов до нескольких лет (при проказе).

В края на инкубационния период се появяват първите общи признаци на болестта: слабост, безпокойство, главоболие, повишаване на температурата. Скоро тези признаци се засилват, към тях се прибавят други и болестта започва да приема своя характерен ход.

В хода на всяка заразна болест са поразени и разстройват всички основни системи на организма. Почти винаги се наблюдава повишаване на температурата на тялото (треска).

Всяка заразна болест има своя собствена физиономия, свои специфични симптоми, но нерядко се срещат и отклонения от обикновения ход на болестта. Това се обяснява с факта, че няма два еднакви човека и няма напълно идентични условия за живот на тези хора. Когато човек е невъзприиемчив към заразна болест, вирусите на тази болест не предизвикват заболяване. Когато условията на живот на хората са благоприятни, заболеваемостта със заразни болести рязко намалява. И обратно, когато материалните и културните условия на живот са лоши, честотата на инфекциозните заболявания нараства драстично.

Имунитет

Иммунитет — това е невъзприимчивост на организма към инфекции или  към чужд за организма вещества. Имунитетът е обусловлен от съвкупността на всички наследствено получени и придобити от организма свойства и приспособления.Тези биологични устройства защитават организма от проникване и размножаване на вируси и ефекти от техните отрови.

По произход се различават враждебен и придобит имунитет.

Естественият имунитет — това е биологична невъзприемчивост на живия организъм към болестта. Това е признак, даден на определен вид от природата. Toй осигурява абсолютна защита на вида от едно или друго инфекционно заболяване. Така например, хората не боледуват от чума по рогатия добитък, а животните не боледуват от морбили.

Придобитият имунитет се развива у човека в хода на живота, в резултат от неговото взаимодействие с външната среда. Той бива активен или пасивен. Активният придобит имунитет се изработва в резултат от пренеселено заболяване. Изкуствено придобития имунитет се изработва след ваксинация с ваксина.

Придобитият имунитет не се наследява. Този имунитет има срок на валидност. Този период зависи от общото състояние на организма, условията на живот, качеството на ваксината, честотата на ваксинациите.

Eпидемия

Какво е това епидемия? Същността на епидемията произтича от факта, че инфекциозните заболявания са склонни да се разпространяват от един жив организъм в друг, от животно на човек, от човек на друг човек.Следователно, епидемиi в науката се наричаt масови заболявания на хората с конкретна болест на определена територия за кратко време.

Какво е необходимо зa развитието на епидемия? За това са нужни три основни условия:

• наличие на източник на зараза (инфекция);
• определен порядък при разпространение на инфекция;
• възприемчивост на хора към дадена конкретна болест.

Епидемия става тогава, когато са налице всички три от тези задължителни условия едновременно и съвкупно. Когато инфекцията причинява малък брой случаи на заболяване, които не надвишават „нормалната“ честота на определена болест, то не говорим за епидемия, а просто лекуваме отделни болни хора. Същото, но с подобрени медицински мерки, се извършва при т. н. „сезонни пикове на заболеваемост“ например, когато заболеваемостта от грип се увеличава в началото на зимата.

Началото на епидемията се счита за лавиноподобна масова честота на определено заболяване, когато много повече хора започват да се разболяват за кратко време (обикновено няколко дни), отколкото по време на обичайните „сезонни върхове“ на това заболяване, тоест е превишен епидемиологичният праг за това заболяване.

Какви епидемии от инфекционни болести се разпространяват бързо? Бързо се разпространяват болести:

а) у които е кратък инкубационния период — период на скрито развитие на инфекцията в организма, от заразата до появата у човека на първите признаци на заболяването;

б) които се предават по въздушно-капков път, например, тоз същия грип.

По способа на предаване на инфекции се различават контактно-битови епидемии, водни епидемии, хранителни и смесени, когато заразата се предава веднага по няколко пъти.

Кога се говори за това, че е налице епидемия? Как се развиват епидемиите?

В 1846 г. на Фарьорските острови (Северния Атлантик) избухнала епидемия от морбили. Това започнало на главнияй остров дошъл работник от Холандия, който се заразил с морбили на родината. От общуване с този работник се заразили 9 човека- жители на острова. Те и станали главния източник на инфекцията. В течение на 10 дена от 7782 жители на острова се разболели от морбили 6082 човека, т.е. 78,16 % от населението. Възникнала епидемия. Не се разболели отморбили, само възрастните хора, които вече боледували от тази болест в детството си, когато из острова се разпространила първата епидемия от морбили.

Показателно е как са се «борили» с епидемията от морбили буржоазните власти на Фарьорските острови. Губернаторът, префектите, собствениците на риболовните кораби, местните банкери, големите търговци и спекуланти побързали да се качат на корабите и да отплават за Норвегия и Исландия, както и до отдалечените острови на Фарьорския архипелаг. Шестима местни болнични лекари, медицински асистенти, самите рибари, пристанищни работници и работници в малки рибни заводи и един повече или по-малко честен префект се борили срещу епидемията.

През пролетта на 1926 г. епидемия от коремен тиф възникнала в Ростов-на-Дон. На 23 април по време на контрол на водата от чешмите градската канализация установила рязък спад в качеството и. На следващия ден анализа показал, че водата явно е замърсена с канализационни води. Какво направили местните Съвети и комитети на ВКП(б)?

1. Веднага се дава обява по радиото за замърсяване на питейната вода.В целия град се залепват листовки и плакати, които ви призовават да не пиете вода от чешмата и да не я използвате за готвене и домакински нужди. Същността на замърсяването, неговият възможен източник, въздействието на замърсяването върху хората, видът на инфекцията и опасността им са били обяснени по радиото и в листовки. На трудещите се веднага е била дадена цялата налична информация, честно и открито. Били разяснени мерките по охрана и профилактика на възможните заболявания. Санстанциите и болниците се превели в целодневен режим на работа. Из града навсякъде се провежда дезинфекция на жилища и обществени места. На базата на градските бани се организирали санпропускници.

Всички предприятия и граждани работят в щатен режим. Но самите работници организари санитарни дружини за дежурство из града. Тези дружини помагали да дезинфекциране на тоалетни, улици, гара, пристанище, училища, детски градини и т.н. Дружници помагат на болни граждани да стигнат до болници, наблюдават навременното доставяне на питейна вода до училища, детски градини и детски ясли, болници, родилни домове, пресичали паниката.

1. Било оперативно налажено транспортиране на чиста питейна вода в града. Водата я взели от подземни източници и питейни резервоари, които са били разположени извън града в санитарни зони.
2. Веднага били вдигнати по тревога всички инженерни войски в Ростовския гарнизон. Заедно с работници и инженери от Донводоканал и други предприятия войниците и командирите обследвали целия град, всички подземни комуникации, помпени, водохранилища, галерии, канали и т.н. Била мобилизирана и милицията. Много полицаи, след дежурство, доброволно се заели със земекопни работи, изкопали канавки, помогали на сапьорите да намерят скрити кабели и тръби.

Tъй като своя земекопна техника не достигала, на 25 април в Ростов дошла колонна от камиони и ешелон с 8 екскаватори от Сталинград. В този ешелон имало лекари, военни инженери и няколко вагона дезинфициращи средства. Работили на смени, без прекъсване, и към сутринта на 27 април намерили причината за замърсяването.Под земята, на около 20 метра от градската галерия за изворно водоснабдяване, избухна главна канализационна тръба. Отпадните води бързо се смесили с чистата от водопроводната мрежа.

Към вечерта на същия ден повредата била ликвидирана, а към сутринта на 28 април цялата ростовска водопроводна мрежа била обеззаразена.

От 26 април до 2 май в болниците на Ростов започнали да постъпват болни с остри чревни разстройства (повръщания, диария). Към 10 май от такива случаи били регистрирани 20 000. Основната маса не трябвало да бъде хоспитализирана или карантинирана. На болните била оказана първа помощ, дадени препарати и хората след няколко дена се връщали в строя. Хоспитализирани в карантина били само малка част от болните, които действително трябвало да са в изолация и дълго лечение. Карантината била проведена в градските болници по инфекциозни болести и в инфекциозните отделения на обикновените областни болници. При това била усилена дезинфекцията на всички общественни и дворни тоалетни, кошчета за боклук и други епидемично опасни места.

От 3 май в града се оформило огнище на коремен тиф. Главната вълна на епидемията донесла 2000 случаи на заболявания. Всички болни били хоспитализирани, а техните домове и други места на пребиваване били дезинфекцирани. Роднини и колеги от коремен тиф били преглеждани у дома и на работа, като посетили медицински екипи. Градските райони никой не затварял, за изключение на района с частни домове в Нахичеван (Берберовка, Горячий Край, Собачий хутор). Само в тези квартали била обявена карантина, обвързана с всички дейности, предвидени от карантината. Освен това почти целият град е третиран и дезинфекциран и след това внимателно изследван за „скрити“ огнища на инфекция. Към 15 май епидемията от тиф била ликвидирана.

Трябва да се знае, че епидемичната ситуация се е развила главно в Нахичеван, следователно само във връзка с тази конкретна област бихме могли да говорим за режима на епидемия и изолация, т.е. контрол на достъпа, санитарни постове и полицейски кордон.

Това е типичен пример за това, как съветската власт се борила със заразните болести.

Но възниква въпрос: а какво въобще е нужно да се направи, за да може успешно да се борим с инфекционните болести?

Основните мерки за ликвидация на масовите инфекциозни заболявания са следните.

1. Нужно е било да се разкъса веригата от предаване на инфекцията от човек на човек. Това се достига с изясняване на конкретния източник на инфекция с неговата последваща изолация или унищожение. Това означава, че е необходимо да се намери и изолира от обществото човек или група от хора, превърнали се в пряк източник на зараза в даден район, град и т.н. Ако говорим за животни-носители на инфекция, то в този случай те подлежат на ликвидация с гаранция за дезинфекция, т.е. изгаряне, лечение с мощни химикали и др.
2. Нужно е да се прекрати предаването на болестта от болен човек на здрав. Това и се явява продължение и развитие на точка 1. Конкретните болни с инфекционното заболяване се издирват и хоспитализират а лечение. В този случай човек се разпознава като пациент със заразна болест от квалифициран лекар - въз основа на научен анализ на очевидните и скрити признаци на заболяването. Не могат да се обявят за болни колективно, под една шапка всички жители от един район или местност, където е забелязано огнището на заразната болест. Хората, които са заобиколили пациента, не могат да бъдат поставени под карантина - само въз основа на предполагаема инфекция.

Всякакви подозрения трябва да бъдат мотивировани и научно обосновани. Ако такива хора нямат външни признаци на заболяването, но има вероятност от инфекция, тогава такива хора се проверяват от медицинската и санитарно-епидемиологичната страна в съответствие с текущия преглед у дома или на мястото на работа, по време на периодични медицински прегледи на работници и др. В особени случаи такива хора се обследват в режим на обсервация. Ако се окаже, че човек е болен и действително може да зарази останалите, той се хоспитализира в болница.

Тук възниква въпрос за това, какво е това обсервация и карантина?

Обсервацията (наблюдение) това е набор от мерки за предотвратяване на разпространението на инфекциозно заболяване извън специфичния установен фокус на заболяването или извън установения фокус на огнището - ако срещу населението се използват бактериологични оръжия.

При обсервация се провежда единен комплекс от взаимосвързани мерки, в които задължително са изпълнени всички звена, а именно:

• универсално и подробно обяснение на населението за естеството на заразната болест и нейните последици, изясняване и обосновка на всички мерки за премахване на инфекцията, изясняване на необходимостта от тези мерки;
• ограничаване на влизане в огнището на заразата и излизането от него;
• забранява се изваждането от огнището на всякакво имущество, транспорт, товари без предварителна дезинфекция на всичко това;
• ограничаване на комуникацията между жителите на фокуса на лезията и жителите на съседните райони; докато не се прилагат кордони, изолация на населението, разпокъсаност на малки групи, няма контрол на достъпа; има медицински контролни пунктове и помещения за санитарен контрол;
• постоянно медицинско наблюдение на жителите на поразения район — с цел своевременно изясняване на болните, тяхната изолация и хоспитализация;
• екстренна профилактика с антибиотици, ваксини и други лекарства на цялото население на поразения район;
• усилени санитарно-хигиенични мероприятия и внимателен медицински контрол за тяхното изпълнение.

В периода на обсервация населението в поразения район, с изключение на хоспитализираните,извършват обикновен производствен и обществен живот, заедно с населението на съседните райони (квартали и др.), които не са бактериално заразени.

Освен това, ако в огнището на лезията има огнище на инфекция или токсин, който не се предава директно от човек на човек, тогава режимът на наблюдение в зоната се премахва веднага след цялостна специална обработка на областта.

В случай, че в района се открие и докаже огнище на остро заразно заболяване, което лесно се предава от човек на човек, тогава във фокуса на лезията се установява карантина.

Карантината е продължение и развитие на обсервацията, когато методите на обсервация стават недостатъчни. Тя допълнително разглежда:

• разделяне на населението във фокуса на инфекцията на малки групи с установяване на строг режим на профилактика, хранене, пиене, санитария, физикален преглед;
• организация на комендантска служба за осигуряване съблюдаване на всички жители на правилата на карантината;
• пълна изоляция на населението на огнището на поражение от съседните райони (квартали и т.н.) на целия срок на карантината.

Достъпът до източника на инфекция е разрешен само за онези служби и лица, които пристигат за елиминиране на инфекцията или за отстраняване на последствията от бактериологичната инфекция. Храна, лекарства и вода в огнището на зараза се подават централизирано, под строг медико-санитарен контрол.

Карантината разглежда ограничаване на производственна дейност в огнището на поражение. Затова периода на карантината трябва да се сведе до възможен минимум. Това означава, че на ликвидация на заразата и инфекцията се насочват максимални сили и средства. Всички карантинни мерки се явяват единна цел и се провеждат съвместно. Пропускането на която и да е мярка или намаляването на карантината до една или две от най-удобните мерки свежда карантината до нищо и я прави профинизирана. При това ведещите и основни мерки на карантината се явяват медицински и санитарно-хигиенични.

Но карантината, организирана от буржоазна държава, може да бъде едно от хищните „средства“ за преодоляване на кризата на капитализма, когато карантинният период се удължи и част от производителните сили на обществото умишлено се пропиляват и унищожават, а развитието на производството изкуствено се забавя.

1. Нужно е да се създаде у хората невъзприемчивост към дадената болеср (имунитет).

Вички тези мерки се приемат заедно, комплексно. Те съставляват основата на борбата с епидемията. Но понякога в един или друг конкретен случай на първи план излиза една мярка, основно звено в борбата. Например, за рязко намаляване на заболяване от тиф достатъчно е да се унищожат въшките и да се изперат дрехите. Ясно е че при това фактически болните се изолират от здравите и се хоспитализират.

Има допълнителни, но важни условия за успешна профилактика и борба с епидемиите. Изпълнението на 90% от тези състояния осигурява на населението от огнища на заразни болести. Това са:

• високо ниво на материален и културен живот на цялото население;
• съблюдение хигиенни правила;
• достатъчна мрежа от медико-санитарни учреждения и наличие на пълен щат от специалисти;
• достатъчно хранене на хората, богато на белтъци, витамини, полезни киселини и микроелементи;
• строг контрол за качеството на питейната вода и течни продукти;
• всеобща система от физкултура и спорт, закаляване на организма;
• висока обща култура на населението, достатъчно знания в естествените науки;
• регулярна и качествена специфична профилактика на инфекциозни заболявания - обща ваксинация с отслабена или убита ваксина, както и използването на серуми.

Съветската наука доказа, че продължителното излагане на тъмни, прашни или влажни зони намалява устойчивостта на организма към инфекциозни заболявания. При други условия устойчивостта към инфекция рязко нараства при рационален физически и умствен труд, при правилно хранене и постоянно упражняване на чист въздух.

В определени условия се изисква бързо създаване на имунитет у големи колективи от хора. За тази цел се извъшва срочна имунизация (ваксинизация).

В тези случаи, когато в обществото не са създадени всички тези условия, епидемиите се разпространяват много бързо и носят тежък характер. Нещо повече, масата на инфекциозните заболявания изисква незабавно напрежение на силите на обществото и разходване на колосални средства.

В случаите, когато необходимите сили не са обтегнати и средствата не се разхищават, едно от двете неща е ясно:

— или правителствата не желаят истински да се борят с епидемията и оставят своите народи на произвол и измиране;

— или тези правителства симулират епидемии за да ликвидират права и свободи на гражданите, да ги ограбят и установят полицейски режим.

Епидемии, кризи и войни

По принцип войните съпътстват епидемиите. До началото на XX в. количеството убити в бой и умрели от раните били значително по-малко, отколкото умрели от инфекциозни болести.

По време на войните инфекциозната заболеваемост нараства поради рязкото обедняване на пролетариата и всички работни маси, влошаването на жилищните и санитарни условия на тези хора, срива на здравеопазването, влошаването на храненето, преместването на хората от място на място и други причини.

В руско-японскaта войнa 1904–1905 г. бойните загуби на руската армия били съпоставими със загубите от тиф, холера, дизентерия и жълта треска. Едно от последствията от първата империалистическа война за преразделянето на света е грипната епидемия от 1918-1919 г., когато според официални данни около 500 милиона души са болни в целия свят. От тях са умрели примерно 20 милиона. Но тук трябва да разберете, че грабването на тези номера, без да анализирате детайлите, е измама. Грипът въобще не е бил главен убиец на хората. По принцип той е бил катализаторът, който ускорил смъртта (довършен) на изтощени, бездомни, изтощени, ранени, отслабени от войната и тежко болни.

В годините на втората световна война  инфекционната заболеваемост в армията на САЩ в 4 пъти превишала количеството на боевите ранени. От 1941 до 1945 г. били хоспитализирани 4 милиона американски войници и офицери. Те се лекували от треска, холера, хепатит и други инфекции. Примерно такова е било положението в армиите на другите буржоазни държави. В германския вермахт нееднократно отбелязвали огнища на тиф, чума, хепатит, холера. Една от причините за това е била високата въшлясалост на немските войници и офицери на фронта.

Но епидемиите не са били всеобщ спътник на войните. По време на войната практически няма епидемии във войските или сред цивилното население (с изключение на временно окупираните територии). Конкретните причини за тази ситуация са: утвърдена военномедицинска и санитарна служба, достатъчен и обучен персонал, голяма мрежа от санитарни съоръжения, санитарни инспекционни помещения и дезинфекционни центрове в цялата страна и армията, мощни ваксинални и серумни институти и фабрики, десетки хиляди епидемиолози и санитарни лекари, стотици хиляди щатни и доброволни санитарни инспектори.

Възможността за справянето в епидемиите е и защото цялата огромна мрежа от съветски медицински и научни медицински институции, всички лекари са участвали в превенцията на инфекциозни заболявания.

Такова положение на работите по борба с епидемиите е било възможно само в СССР, на база социализма и съветската държава.

«Бойни» вируси

За да може най-добре да оценим опасността от един или друг вирус е полезно да погледнем на него с военна гледна точка. За бойно използване са пригодни тези вируси и други микроорганизми, които отговарят на редица изисквания. Първо- тези вируси трябва да предизвикват инфекционно заболяване. Второ- заболяването, което предизвикват тези вируси, трябва да бъде тежко и пределно опасно за масите хора. Трето- такива вируси трябва да са високозаразителни, т.е. дозата за заразяване на човек да е минимална. Например, един грам материал с причинителите на Q треска теоретично е достатъчен, за да зарази ј от световното население, а 1 ml суспензия на вируса на пситакоза съдържа 20 милиарда инфекциозни дози за хората.

Но тук е нужно да се знае, че в действителност на вирусите и бактериите действат факторите на външната среда, преди всичко слънце, влажност и температура на въздуха. Вирусите умират във въздуха на открито пространство много по-бързо в сравнение със същия въздух в затворени помещения, квартири, домове и пр. На открито вирусите не се разпределят равномерно и следователно, дори във фокуса на инфекцията, хората вдишват различно количество вируси: някои могат да вдишат инфекциозна доза, докато други изобщо не могат да вдишат такава доза. Следователно, за да се гарантира поразяване на хора в определена област, е необходимо много повече заразен материал, отколкото излиза от изчисленията.

В условия на естествена епидемия това означава, че далеч не всички хора в огнището на заразата боледуват или заболяват. При нормална обществена организация, като се вземе в предвид превенцията и факта, че вирусите умират на слънце и въздух, те се опитват да проведат наблюдение и карантина в района на минимално необходимата площ.

Друг показател за опасността от вируса се явява ефективността на неговото действие. Този показател включва: продължителността на инкубационния период, тежестта и продължителността на заболяването, трудността на възстановяването, броя на смъртните случаи към общия брой пациенти.

Продължителността на инкубационния период може да бъде различна за едно и също заболяване и зависи от дозата на инфекцията: колкото по-висока е дозата, толкова по-кратка е инкубацията на вируса.

Опасността на вируса или бактерията предполага висока смъртност при отсъствие на лечение. Например чума в белодробна форма е много трудна и в нелекувани случаи 99,9% завършва със смърт. Същото се отнася и за едрата шарка, против която няма средства за специфично лечение. Това обстоятелство - липсата на специфични средства за лечение и имунизация - увеличава риска от инфекциозни заболявания.

Tовa означава, че най-опасни се явяват епидемии на такива възбудители, против които няма средства за имунизация и лечение или наличните са слабоефективни. К такива болести се отнасят едра шарка, сап, мелиодиоз, бластомикоза, нокардиоза и някои други. Тези възбудители се разглеждат в числото на най-силните средства за бактериологическо оръжие. Грип сред тези болести няма.

Има и други важни показатели за опасност от инфекции. Това са: способността за лесно предаване от човек на човек, способността за образуване на аерозоли и заразяване на хората чрез дихателната система, устойчивостта на вируси и бактерии в аерозолно състояние. Устойчивостта на заразните аерозоли зависи от условията на външната среда. От слънчевата радиация бързо или бавно загиват всички вируси. Но при това колкото по-крупни са капките аерозол, толкова повече живеят вирусите и обратно. Сухите аерозоли са по-устойчиви, отколкото течните. При висока (90–95%) и ниска (20–30%) влажност скоростта на смърт на микробите във въздуха се увеличава - при устойчиви равни условия. Накрая, колкото е по-висока температурата на въздуха, толкова повече микроби умират в кратко време.

Като цяло това означава, че за да се премахнат огнищата на болести, предавани от въздушни капчици, най-добрите природни условия са през деня, топло слънчево време, вятър, висока слънчева активност, което се случва в северното полукълбо в средните ширини след 21 март.

Трябва да се знае, че в природата не съществува «универсален» и «най-опасен» вирус или бактерии, от които е нужно да се за которых нужно да се поставят под карантина цели градове или страни. Едни микроби, например възбудителите на чума, предизвикват тежки заболявания, но те са неустойчиви във външната среда, особенно във въздуха. Други, например спорите на сибирската язва са устойчиви в среда и предизвикват тежка болест, но не се предават от болен на здрав. Холера, тиф и дизентерия се предават от болен на здрав, но във въздух дълго не живее.

Затова от 160-те болестотворни микроби военната бактериология отделя 32 най-опасни възбудителя. От тях „борещите се“ вируси, бактерии и гъбички могат да бъдат причинители на едра шарка, конски енцефаломиелит (западен, източен и венецуелски), денга треска, жълта треска и пситакоза. Вируси, предизвикващи ОРЗ (остри респираторни заболявания), т.е. аденовируси, парамаксовируси и коронавируси, сред тях няма.

Както бе казано, особеностите на вирусите и бактериите се явява това, че те са способни да предизвикат болест при попадане в организма на нищожно малки дози. В това отношение опасните микроби превъзхождат всички най-токсични химикали.

Друга особеност на инфекциозните заболявания е способността им да се разпространяват епидемично, т.е. способността да се предават от човек на човек чрез директен контакт или чрез междинни агенти. Тази особеност на инфекцията допринася за факта, че при благоприятни условия, когато с болестта не се воюва, тя може да се разпространи от един източник на инфекция до голяма територия и да причини масивна болест.

Разпространението на заразните болести способстват световните икономически кризи. В кризата от 1920 г. се разразила голяма грипна епидемия. В кризата от 1957 г. в течение на 2 месеца грипа обхванал значителна територия в Азия. През май болестта проникнала в Африка и предизвикала големи огнища на заболявания. През лятот грипа се разпространил в Америка и Австралия, а шрез есента се добрал до Западна и Централна Европа. Основните причини за двете епидемии са сходни: нисък жизнен стандарт на трудовите маси, лоши условия на живот, изтощение и лошо хранене, отвратителни условия на труд, липса на здравна грижа за грипа, липса и недостъпност на медицински грижи за хората, липса на средства за изследване на грипа и производство на ваксини и организацията на държавната грипна работа. Казано накратко, основната причина за бързото разпространение на грипа и в двата случая не била природата, а капитализмът, неговите неизбежни характеристики и последици.

Заразните болести имат силно психологическо действие. Няколко жертви на заразите могат да предизвикат ужас и паника в обществото. Има факти, когато 3-4 случая на заболяване с опасни заболявания като мелиоидоза, пситакоза или жълта треска предизвикали дезорганизация и паника в големите градове, държали населението в постоянен страх.

Страхът е бил и една от причините за бързото разпространение на епидемията. Човек не вижда врага пред себе си, не го чувства, но в същото време го представя навсякъде около себе си, страхува се да не се разболее и да умре. Затова хората са се стараели да избягат от своя град или село на друго място, където заболяване още няма. Най-често хората, които вече са били болни, бягали, но към момента на бягане още не са имали симптоми. В този случай болестта сваля човека на новото място, близките му са заразени от него и така отделни огнища на болестта се сливат в епидемии, които нанасят големи загуби на народите.

Това свойство на инфекционните болести буржоазията бързо научила да използва в своя полза. От една страна, капиталистите и техните правителства могат да използват фактите на наистина опасна болест, за да увеличат продажбата на стоки, да увеличат полицейския терор, да нападат организации на работниците и т.н.. От друга страна, властите могат да измислят епидемия, да организират инсцениране на инфекциозно огнище чрез медиите, разузнаването и други държавни органи - със същите цели като в първия случай.

Така, в 1947 г. в Ню-Йорк било отбелязано малко огнище на едра шарка. Били регистрирани 12 случаи, ит тях 2 смъртни. При населението на Ню-Йорк към онзи момент в 7,5 милиона човека заболеваемостта от шарка била 0,00016 %. Но при това умело се създала паника и страх. Напускането на града било забранено от Националната гвардия, слуховете бързо се разпространили и довели до рязко увеличаване на цената и изчезването на продукти и стоки за дълготрайна употреба, за необходимостта от вторични ваксинации срещу едра шарка.

В резултат на това за 10 дни в града се изкупуват шестмесечни запаси от потребителски стоки, лекарства, дрехи и др., А гражданите се редят на опашки за ваксинации срещу едра шарка. Стопаните на няколко големи фармацевтични компании получили огромни печалби от продажбите на ваксини, серуми, антибиотици и други препарати.

В 1989 г., след жестоко потискане на масови демонстрации в Лос-Анжелес, в редица райони на щата била въведена холерна «карантина». Но всъщност никакви огнища от тази инфекция нямало. Но на властите на Калифорния бил нужен «законен» повод за отмяна на всичките 2 поправки в конституция на САЩ, т.е. «законите за правата». Необходимо било да се разпръснат уволнените, бездомни, безработни и полугладни хора по домовете и кварталите им и да се предотврати втората вълна на протестите, които обещавали да бъдат по-силни от първата вълна (поради жестокостите и убийствата на невъоръжени хора по време на разпръсването на демонстрациите на първата вълна). В същото време било необходимо да се организира "епидемичен" бум по планините на продукти и лекарства, които се съхранявали в складове.

Това, което е характерно, властите убедили жителите на един блок или район, че в следващия блок или район "болниците са пълни със заразени хора", а "моргите - с труповете на жертви на епидемията". Жителите на районите, без болни и заразени недоумявали, но вярвали на властите, че тези болни, заразени и трупове са някъде там и че инфекцията е на път да се разпространи в техния район или квартал. Разчетът на властите бил първо да се раздели населението на малки групи, след това да се изолират тези групи една от друга и непрекъснато да се напомпва населението с ужасни новини за „ужасната епидемия“. В тези условия е трудно хората да мислят и да получат достоверна информация от други райони и градове, а властите, използвайки това, говорят за „ужасите на епидемията“, които веднага да се проверят и опровергаят е невъзможно.

Лъжата за епидемията се подкрепяла от авторитета на известни хора. Нещата не стигали до „болестта“ и „самоизолацията“ на политиците и техните съпруги, както е днес, но били наети няколко спортисти от местните баскетболни, хокейни и бейзболни клубове, които се разболяха и обявиха карантина и изолация по телевизията.

Ако се разгледат тези примери и днешните действия на властта в РФ и другите страни, то ясно е виден мотива на «инфекционното» объркване на масите. С помощта на ескалация и вирусна паника се събужда страх сред масите, волята за потискане на борбата за правата и достойнството на живота е подтисната и цялата организация на работници и трудещи се е възпрепятствана.

Ефективност

Когато буржоазните правителства предприеха аферата с коронавируса те вероятно са се консултирали съсо специалисти по вируси и бактериологичния оръжия. Лъжата за епидемията, като средство за сплашване на трудещите се и потушаването на революционното движение, беше избрана по основателна причина. Нашите хора имат остатъци от нормални научни знания и затова свойствата на истинската епидемия се използват като психологическо оръжие срещу работници и трудещи се. Но при това трудовия народ не веднага разбира, че епидемията не е действителна, а илюзорна, измислена. Времето на такова „разбиране“, т.е. политическата мъдрост на масите може да е различна, но тя съществува и дава на буржоазията пауза, възможност за „затягане на гайките“, за заблуждаване на масите, за забавяне на началото на масовите протести и безредици.

Еаботата е в това, че у всяка истинска епидемия има относителна ефективност. Елементите на тази ефективност бяха разгледани по-горе и те са познати и разбрани от много от нашите работници. Но ефективността, т.е. общата опасност от епидемия се разкрива и при сравняване на микробна инфекция с ядрена атака или атака с химически отрови. Тези сравнения, намеци за тях удрят силно психиката на населението и се използват от враговете на народа за увеличаване на страха, увеличаване на смирението и потискане на волята за съпротива.

С какво са удобни за гьобелците инфекциозните епидемии?

Защото тези епидемии имат голяма площ от преки щети. Ако ядрена бомба със средна големина засяга пряко около 60 км2 площ и бомбардировач със силно ОМ (отровно вещество) може да покрие до 180 км2 при едно излитане, тогава само 230 кг биологичен материал, разпръснат във въздуха, могат да заразят площ от 55 000 км2. Това означава, че две тръби с опасни микроби са достатъчни за бързо заразяване на голям град.

Tова обстоятелство, т.е. реалната опасност от биологичното оръжие, буржоазията разпространява на обичайното сезонно повишаване на заболеваемостта на ОРЗ. Тъй като всички вируси, които причиняват остри респираторни инфекции (аденовируси, коронавируси и парамаксовируси), наистина представляват известна опасност за хората, правителството изравни риска от остри респираторни инфекции с чума или коремен тиф в демагогията си.

Средно смъртността на хората в огнищата на непосредствено поражение при ядрен взрив съставляват 98 %. А при използване на ОВ, то поражението в огнището съставлява примерно 30 %, при това не всички случаи са смърни. А когато са заразени с инфекциозен материал, честотата на огнището варира в широки граници от 25 до 80%. В същото време не всички болести завършват със смърт, но можете да ги уплашите с цифра от 80%, като в същото време приписвате на ОРЗ и грипа за смъртността, характерни за чумата или едрата шарка през XVII век.

Буржоазията изчисли донякъде с остатъчния ефект от епидемията. Така след ядрен удар мястото на oгнището се счита за опасно в продължение на шест месеца, докато средно допълнително са заразени 1600 км2, което също се счита за заразено в продължение на шест месеца. Действието на ОВ в огнището на поражение се съхранява от 3 до 36 часа, в зависимост от видаа ОВ, релефа и атмосферните условия. При атака със заразни микроби огнището на поражение е опасно средно 8 денонощия, ако не се е разпълзяла епидемията.

Фашистите 8 денонощия не ги устрайва и следователно те се скриха зад способността на ОРЗ вирусите да се разпространяват бързо. Но да имат способност да се разпространяват — още не значи разпространение, създавайки навсякъде епидемия. Вирусите отслабват бързо, но на народа за това не се говори.

Опасността на инфекциозните микроби се характеризира  в същото време с незабавното поражаващо действие. Для ядрения взрив това са секунди, за ОВ — от 8 секунди до 30 минути. За епидемичните микроби това време се колебае от 3–5 минути до две седмици.

Изхождайки от вида на микроба и времето на поражение, определят медицински, епидемични и карантинни мерки. Въпреки че няма време за незабавно увреждане на всички вируси на ОРЗ и времето за увреждане варира от 8 часа до 3 дни, властите незабавно установяват „самоизолация“ за 2 седмици и след това удължават този период. На какво биологично основание те правят това? Такова биологично основание няма.

Определено неудобство за властите е това, че епидемията не дава разрушение в огнището на поражение. Ако по време на ядрен удар има пълно унищожаване на цялата площ на източника, тогава с използването на ОВ или биологични инфекциозни материали, всички или почти всички неживи материални обекти в източника се запазват непокътнати. Ако буржоазията има още един шанс да защити епидемията от революция, тогава трябва да измисли вирус или бактерия, която „изяжда“ метал и бетон. Или да обяви за епидемия обикновената ръжда.

Опасността от заразна болеср се определя различието в степента на поражение на хората в огнищто. За ядрен удар такива различия са малки, т.е. загиват почти всички. Когато се използват ОВ, то обратно, различията в пораженията са големи, от смърт до изход на човек от строя за няколко часа. Същото важи и за епидемичната инфекция: при конкретни обстоятелства, на мястото и времето на огнището варира от смърт до леко отравяне.

В този смисъл отново, за да се оправдаят по някакъв начин фашистките мерки, повишаването на цените, блокирането и уволненията, най-трудните свойства се приписват на ОРЗ, а възможните разлики в степента на поражение се заглушават, но се подчертават най-трудните исторически случаи, в които ОРЗ, като правило, т.е. само сложни напълно различни заболявания.

Във военното дело има норма от време, след изтичането на  което може да се влиза във огнището на поражение. За ядрен удар това време съставлява от 3 до 6 месеца. След прилагане на ОВ в огнището може да се влезе веднага, но със средства за защита. В огнище на микробна зараза също може да се влезе незабавно, но със средства за защита.

Тук, от една страна, би било чудесно властите да приемат ОРЗ, като ядрен удар и да затворят работниците в трудовите лагери („карантините“) в продължение на много години. От друга страна, буржоазията използва необходимостта от средства за  защита, като довод в полза на своите фашистски мерки. Но във войната говорим за нападението от най-силните микробни агенти на определена територия, оттук и необходимостта от защитна екипировка. А когато властите заставлят здравите хора да стоят у дома си и да носят маски на улицата в слънчево време, то това е фашизъм.

Що се отнася до достъпните средства за защита, то при ядрен удар това е евакуация, ако предварително е известно мястото на удара, убежища и средства за защита от радиоактивен прах. При атака с ОВ — това е противогаз, убежища и филтри. При огнище на инфекциозно заболяване се използват противогаз, защитни костюми, филтрация на въздух и имунизация на хората.

Ако нещата с коронавируса са толкова лоши, то защо в защитния скафандър не са  всички жители на арестуваните градове? Маските не задържат вируса, би трябвало да се дадат респиратори от специален материал. В апартаментите на работниците не са монтирани устройства за специална обработка на въздуха, а имунизация на научна основа не е извършена. Няма санитарни инспекционни помещения и пунктове за масова санитария; добрите антивирусни лекарства и шокови дози витамини не се разпределят на работниците. Храненето не е усилено. Всичко се прави обратното: работниците се уволняват, цените се покачват, което означава, че условията за храна и жилища на масите ще се влошат, ще има все по-малко лекарства и медицинска помощ.

Съществен признак за симулирането на епидемията е, че властите обвиняват почти всички притеснения за борбата с нея, т.е. за борба с химери и фактът, че властите в „борбата срещу епидемията“ са единственият, най-лесният и най-евтиният начин, т.е. полицейщината, докато премахването на действителниата епидемия е 95% много по-скъпа от санитарните и медицински мерки.

Това, което инфекциозните заболявания нямат равни е възможността за скрита употреба срещу работници. За ядрен удар скрито използване не е възможно по същество. За ОВ скритост има в някаква мярка. За тайната организация на истински епидемии, например в работещите предградия, в големите предприятия, в бунтовническите центрове, има всички възможности. И трябва да се помисли, с изострянето на класовата борба капиталистите ще продължат биологичната инфекция на определени области.

Такава възможност трябва да има е днес. Измамата с коронавируса със сигурност ще се развие, когато правителствата, натрупали опита за „борба“ с фиктивната епидемия, вземат решение за истинска биологична война с пролетариата и други работници.

В ръцете на фашистките правителства е трудността при откриването и идентифицирането на инфекциозни микроби. Да видиш ядрения взрив и неговите последствия не представлява трудност. Да видиш ОВ и техните следи — дело бързо и ефективно, макар и технически сложно по отделен вид. А да видиш биологичната зараза е трудно, сложно технически и изисква много време.

Тук буржоазията и фашистската върхушка играят двояко. Първо, когато е измислена епидемия, е трудно работниците да докажат това с научни и медицински средства, защото всички сложни лаборатории и устройства са в ръцете на капиталистите. Остава само логиката на събитията и отсъствие на голямо число заболевли с ОРЗ. Второ, ако фашистките правителства решат да умиротворят робите с биологично оръжие, ще бъде трудно да се докаже фактът на използването на инфекциозни болести от държавата, монопола или група капиталисти.

Тук. Използването на ядрено или обкновено оръжие навярно ще предизвика ответно озшползване. Същото касае и ОВ. Но ако тайно приложите причинителите на инфекциозни заболявания, тогава удар в отговор или няма да последва, или ще бъде последван с голямо закъснение. Защото по горещи следи факта на биологично нападение от къде да е конкретна страна да се докаже е трудно. Болшинството микроби живеят през ноща от 5 до 12 часа. През деня при облачно време този период се намалява, а в слънчев ден този период се измерва в минути (с изключение на антракс).

Поражаващите средства се характеризират с наличие на средства за лечение на поразени хора. При значително радиационно поражение такива средства отсъстват. При поражение с ОВ средствата за лечение ина, но те са ефективни при бързо използване. При ликвидация на епидемия средства за лечение има, но не против всяка инфекция.

Фактът, че няма специфични лекарства срещу вируси, които причиняват грип, ОРЗ се използва и от властите за увеличаване на страха, оправдаване на арести и „карантина“, уволнения, повишаване на цените и т.н. Като, ако всичко това не бъде направено, тогава Москва и други градове ще бъдат обсипани с труповете на жертвите на коронавирус. В крайна сметка за това няма лек, всички се надяват на „самоизолация“, следователно е необходимо да се затворят предприятията и институциите и да се разпръснат всички от улиците.

Работниците следва да знаят и такъв показател, като стойността на производството на поражаващите средства. Стойността на ядренто оръжие е много висока. Стойността на производство на ОВ е по-ниска, но също е висока. Но цената на производството на инфекциозен биологичен материал е ниска и ви позволява да го поставите на потока с малки сили и средства.

Така стоят нещата с относително ефективността на заразните болести.

Аерозол

Медицинските «светила» оправдават фашизма и полицейщината и това, че коронавируса се е разпространил с най-опасен способ, във вид на аерозол. Да-тов е истина. Такъв способ на разпространение на заразни микроби се явява най-ефективен. Причини: за заразяване на човек са необходими по-ниски дози от вируса; лечението е по-малко ефективно (вирусът прониква дълбоко в тялото, веднага върху лигавиците и в кръвта); болестта се разпространява от въздушни течения, от човек на човек, когато издишате, т.е. бързо и остро.

Но мaлки аeрозоли веднага попадат под действието на слънце, температура и влажност. Основното влияние на вирусните аерозоли се оказват вятър и вертикално преместване на въздуха. Вятърът движи вирусни аерозоли над земната повърхност и колкото по-силен е вятърът, толкова по-бързо се разсейва вирусният облак: в този облак концентрацията на микроби намалява до слаба и неактивна. В горите и долините бактериалният облак се задържа и създава дълги огнища на инфекция, а в открита зона или върху равна, добре продухана област такъв облак бързо се разсейва.

По-дълго съхраняване на концентрация на микроби способства инверсията, когато няма възходящи въздушни потоци. В този случай долните слоеве въздух са по-тежки от горните, така че аерозолният облак се разпространява по земята, разпространява се и бавно губи концентрацията си. Това се случва през ноща в хладно време и при слаб вятър.

Ако има конвекция, например в градове, когато циркулацията на въздуха е възходящ, аерозолния инфекционен облак се надига нагоре и бързо се разсейва. Конвекцията е особено силна при топло слънчево време, докато микробите не само се разпръскват, но и се унищожават от слънчевата радиация.

Това означава, в частност, че най-добри условия за разпространение на заразна болест се явяват безветрие, студ, низинен и горски ландшафт.

Грип и ОРЗ

Грипът и ОРЗ — остри инфекциозни заболявания на човека. Грипът се причинява от вирус от рода orthomyxoviruses, който има типове A, B, C, както и много подтипове. Признаци на болест: общо отравяне на организма и бързо разпространение от болен на здрав.

Вирусите, предизвикващи ОРЗ бъро загиват във външна среда под влияние на слънчева светлина и висока температура. Тези вируси са неустойчивие на исушаване и действието на дезинфексиращи вещества. В слуз, която болен разпръсква при кихане и кашляне, вируса на грипа може да се съхрани е няколко дена.

В помещения на различни повърхности вирусите, предизвикващи ОРЗ, се съхраняват с различно време. Вирусът на грип А се съхранява върху стъкло за около 7-10 дни, на хартия 1-3 дни, върху тъкан за 1-3 дни, върху дърво за около ден, върху маслена боя за 4-7 дни, в линолеум за една седмица. При нормална дезинфекция с хлорни препарати или водороден пероксид умират до 99% от всички вируси на ОРЗ.

Грипните вируси притежават изменчивост. Провеждат се на 3 етапа: формиране на нов сорт; разпространение на този сорт; изчезване с появата на друг вид. Но при това всички основни свойства на грипния вирус се съхраняват. По принцип появата и разпространението на нов вариант грипен вирус от грипа А става на 2–3 години, вирус от грип В — на 4-5 години, което се съпровожда с  огнища на болест в тези райони, където има най-добри условия за разпространение на вируса.

Коронавирусите — това са група от човешки вируси, които предизвикват остри респираторни заболявания. Коронавирусите имат широко разпространение, но не се явяват основни в огнищата на ОРЗ. Основната степен от заболявания се падат на парамаксовируси и аденовируси. Но симптомите и характера на заболяване, предизвикано от коронавирус, са същите както при заразяване с вируси от грип А и В.

Главен симптом на заразяване с коронавирус се явява втрисане и заразна хрема. Към 2010 г. са изяснени над 20 форми (щама) коронавирус. Мерките по профилактика и лечение при заразяване с коронавирус са същите, както и при грипа. Коронавируси в аерозолно състояние съхраняват своята инфекциозна способност от 2 до 24 часа — в зависимост от конкретните условия.

Източникът на заразяване с ОРЗ е болен човек. Болните са особено заразителни в първите дни на заболяването. ОРЗ се предава по въздушно-капков път. ОРЗ започва остро, 1-2 дни след заразяването, с втрисане, главоболие, общо неразположение, слабост и висока температура до 39-40 ° C. Често се появява кашлиц и хрема. Температурата се държи 3–5 дена, след това става нормална и настъпва въстановяване.

В някои случаи, ако човек е в неблагоприятни обстоятелства, боледува от друго сериозно заболяване или ако тялото е отслабено и не се провежда необходимото лечение за грип, могат да възникнат усложнения под формата на пневмония, средно ухо и др. В леки случаи и при средна форма на тежест ОРЗ заболяване обикновено завършва с оздравяване.

Средствата за борба с ОРЗ са доволно прости. Необходима е профилактика, поддържането на санитария и хигиена, изолация и пълноценно лечение на болни. Заразяването с грип способства за хипотермия, общо изтощаване на организма и авитаминоз (недостиг на витамини).

В допълнение към основните превантивни мерки срещу грип и остри респираторни инфекции, СССР използва сложни методи за дезинфекция на вътрешния въздух, а именно: ултравиолетово лъчение; бактерицидни пари и аерозоли на дезинфектанти; филтриране на въздуха чрез специални материали; засилен въздушен обмен в стаите. Най-ефективен бил УВ-метода на обработка на въздуха, а така също използване на бактерицидни аерозоли на основа водороден пероксид.

Така също за профилактика се използва специална ваксина. Инжектира се в носната кухина чрез впръскване. Ваксинацията успя да намали заболеваемостта 2–3 пъти в епидемичния период (зима—пролет).

За лечение на грип са използвани аспирин, калцекс, норсулфазол и антибиотици, борещи се не със самата вирусна инфекция, а с нейните отрицателни последици за човешкия организъм, причинени от действието на патогенни микроби.

И никога, борейки се с епидемиите от грип и остри респираторни инфекции, те не поставиха карантина в цялата страна наведнъж, не затвориха здрави хора в къщите и апартаментите си.

***

Анализ на действията на днешното правителство показва на всички, които все още не са слепи, че не се бори с епидемия, а с трудещите се. Буржoазиятa действително сe бои от епидемия и за това държи за себе си на държавна медицина и санитария. Но действията на властите ясно показват, че всъщност буржоазията днес не се страхува от епидемия. Причината за това е проста и единствена: епидемия няма. През 2018 г. ситуацията с острите респираторни инфекции беше по-лоша от сега, но никой не вдигна шум и не организира масови арести. Защо? Тъй като капиталистическите власти още не се нуждаеха от това, кризата все още не бе достигнала изключителна тежест и не бе поставила буржоазията и нейната държава в нестабилно положение. Днес това се случи, така че финансовите магнати и тяхната власт са предприели най-крайните мерки и извършват всички престъпления, за да запазят властта и богатството си. Инсценировката на епидемия в тези условия стана удобно прикритие за техния стремеж да се установи в страната на пълна и открита фашистска диктатура.

Подготовил: П. Вуйцык