Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2020 16:50 - За основния икономически закон на социализма и неговата ревизия от някои леви
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 432 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нотедавна на партийния сайт на РКРП бе поставен крайно належащ въпрос за необходимостта на развитие на марксическата политическа икономия. За подпомагане на тяхното разглеждане бе предложена научна монография от професор В. Я. Елмеев „Социалната икономика на труда: общи основи на политическата икономия“ (Санкт Петербург, 2007), която е представена, като нещо на продължение на „Капитала“. Заедно с това възниква и въпроса за Основния икономически закон на социализма (ОИЗС), съмнителността на предложеното тълкуване на който, отричайки и замествайки неговата сталинистка формулировка, прави по-задълбочено да се разбере същността на въпроса.

Обръщаме внимание на факта, че професора не влиза в полемика със Сталин, не го оправдава, сякаш се твърди, че е неправилно тълкуването на ОИЗС, не го опровергава, а просто мълчи за него, заменя го със свое- марксистко, уж (за разлика от Сталин ?!) и изключително правилно.

Можеше да оставим предложението на професора без внимание, като едно от многото подобни теоретични фалшификации на някакви «учени умници». Първо, обаче това идва от РКРП - влиятелна и авторитетна комунистическа организация днес и служи като уж марксистко мнение; второ- той е открито против, без никакво обяснение и обосновка, просто като безспорен факт на формулировката на ОИЗС, дадена от Сталин.Подобна неизменност може да бъде споделена от определено партийно ръководство на РКРП, но научният му характер предизвиква сериозни съмнения и безусловната лъжливост предизвиква страх.

Основа на новата формулировка се явяват разсъждения на професор М.В.Попов за Закона за Потребителската Стойност (ЗПС). В своята лекция «Закон за потребителна стойност» (Фонд на Работна Академия) М.В.Попов (https://www.youtube.com/watch?time_continue=224&v=UEZyAhIkUXY&feature=emb_logo) заявява:

«Как се нарича този закон, който регулира социалистическото производство? Той се назрича не Закон  за Стойността, а Закон за Потребителската Стойност».

На упомянутия сайт РКРП дава разгърбато пояснение на дадения извод:

«Социалистическото производство не може да се опира на стойността и на ориентация на прибавена стойност; на него е свойствено принципно друго, противоположно основание – потребителска стойност.

Основният икономически закон на социалистическото производство е законът за потребителската стойност (подчертано от HV), а не законът за стойността. Законът за потрбителската стойност установява зависимостта на необходимите разходи за труд от нуждите на обществото от различни стойности на потреблението. За разлика от закона на стойността, който установява еквивалентността на разходите за труд, законът за стойността на потреблението предполага излишък от резултата на труда над неговите разходи. Вместо увеличаване на излишната стойност като част от стойността, създадена от излишък на наетите работници, законът за ползване на стойността прави производството на труд и работно време на цялото общество условие за ефективност на производството.

Самото социалистическо социално производство, основано на закона за стойността на употребата, непрекъснато води до пълно благосъстояние, до намаляване на времето за участие на работниците в социалното производство и съответно до увеличаване на свободното време и всестранно развитие на всички членове на обществото на тази основа. Така се реализира крайната цел на социализма - изграждането на безкласово общество ”(В. Галко).

Няма да опровергаем тълкуването на ОИЗС на М. Попов чрез някои задълбочени научни изследвания, но ще използваме по-опростен и визуален метод за неговото съществено сравнение и сравнение със сталинисткия. По тяхната същност съдержанието, а значи и научността.

Определението на ОИЗС на Й.Сталин:

„осигуряване максимално задоволяване на непрекъснато нарастващите материални и културни нужди на цялото общество чрез непрекъснат растеж и усъвършенстване на социалистическото производство, основано на високите технологии“ (Й.Сталин, «Икономически проблеми на социализма в СССР»).

Тук Й. Сталин, следвайки разпоредбата, че основният икономически закон (ОИЗ) не трябва да определя някаква конкретна страна или някакви отделни процеси на развитие на производството, а всички основни страни и всички основни процеси на това развитие, т.е. същността на производството, неговата същност, ясно и конкретно обозначава както целта на социалистическото производство, така и средствата за неговото постигане. Целта е да се задоволят постоянно нарастващите материални и културни нужди на цялото общество, средствата са непрекъснатият растеж и усъвършенстване на социалистическото производство, основано на високите технологии. Конкретно, ясно, разумно, убедително. Така действието на този закон несъмнено води до увеличаване на производителните сили, систематично увеличаване на материалното и културно ниво на работниците и развитие на мирна икономика. Особено важно е да се подчертае, че възможността и осъществяването на такива действия възниква само въз основа на социализирани средства за производство и по същество е присъща само на социалистическите социални отношения. Или у Сталин по марксическо-диалектически е логично и последователно, взаимосвързано и взаимообусловено.

Връщаме се към ОИЗС предложен от М.Попов, зад който просто стои Закона за Потребителската Стойност (ЗПС). Изглежда, че това предложение може да се приеме като научно откритие, тъй като никой досега, нито класиците, нито следващите изследователи, дори не го споменават накратко. Макар да не виждаме онези изключителни качества, които ЗПС придава на М.Попов, за гениалните умове на класиците, най-малкото е изненадващо. Ето например как се определя у В.Галко:

«Законът за потребителската стойност установява зависимостта на необходимите разходи на труд от потребностите на обществото…».

Или:

«Социалистическото непосредствено обществено производство, опиращо се на закона на потребителската стойност, неуклонно води до осигуряване на пълно благосъстояние, към съкращаване времето на участие на работниците в общественото производство…».

Още:

«Така се реализира крайната цел на социализма – построяване на безкласово общество».

При това, наистина не се разяснява ясно обоснованно, убедително, а как собствено това става. Ако се обърнем към обясненията на подобни изявления на самия М. Попов и привържениците на неговата гледна точка, те никога не говорят за практическия механизъм на регулаторното въздействие на ЗПС върху социалистическата икономика, те не разкриват механиката на нейното действие, а го свеждат до спекулативно деклариране, като В. Галко -на неговите уж всеобхватни възможности или към общите разпоредби на самия закон. Основният акцент във всичките им аргументи едновременно е единствено върху възпроизвеждането на самата концепция за "потребител", тъй като уж напълно отразява и изразява нуждите на човек в социалистическото общество. Но как конкретно опората на този закон може да доведе до «осигурявне на пълно благосъстояние» или реализиране на «построяване на безкласово общество»?

     Няколко думи за Закона за Потребителската Стойност:

1. Всъщност, Потребителската Стойност (ПС) е оценъчен показател. От една страна, качествен критерий за полезността на дадено нещо, неговите свойства, поради които то може да задоволи нуждите на хората, от друга страна, е носител на обменна стойност, като количествено съотношение, при което ПС от един вид се заменя за ПС от друг вид. По този начин, Законът за потребителската стойност (ЗПС) не е определен автономно, независимо от самостоятелното действащо право, а само допълва, задълбочава, разширява по-общия и всеобхватен Закон за стойността (ЗС). Затова ЗПС не може да действа сам по себе си, но изключително на основата на ЗС. Всъщност без ЗС не могат да съществуват други закони за разходите, тъй като без определяне на общата стойност на стоките е невъзможно да се определи нито излишната стойност, стойността на потреблението, обменната стойност и т.н., които само изясняват, обясняват, допълват стойността на стоките, определени в според закона за стойността. Следователно самата идея да се направи ЗПС един вид автономен, независимо действащ, още повече определящ цялото развитие на производството на обществото, законът е абсурден, има популистка измислица и пълна глупост.

2. Една от решаващите задачи на социалистическите преобразования се явява ликвидацията на стоково-пазарните отношения. Това е дълъг процес на дълбоки икономически, социални и политически преобразования. Сталин ясно и конкретно е определил пътя на решаване на тези задачи. Същността му се състои в това, че капиталистическите закони по време на прехода към социализъм не се унищожават, а постепенно и последователно остаряват. Съзнателно и активно създавайки такива политически, икономически, социални условия, при които старите закони на капиталистическото производство губят своята сила и напускат сцената, а новите закони, вече комунистически, влизат в сила. Или на база на изменящите се условия едни закони отстъпват място на други- нови. Според М. Попов се оказва, че само ЗПС остава непоклатим до комунизма и според самия ход на социалистическото икономическо развитие към комунизма той е длъжен дори да засили влиянието си. В същото време не е ясно кога и как той изчезва - остарява, отменя се, променя се, като цяло, самия той е унищожен, защото при комунизма не би трябвало да има проява на пазарна стойност.

Всяка форма на закона на стойността може да бъде регулатор на производството само при капитализма, при наличие на частна собственост върху средствата за производство, при наличие на конкуренция, анархия на производството, кризи на свръхпроизводство. В условия на публична собственост върху средствата за производство и планирано управление регулаторната роля на тези закони изчезва, защото условията за тяхното съществуване изчезват. Спонтанното регулиране на стойността се заменя с научно планиране и социално производство в интерес на обществото като цяло. Да се избере такъв процес основополагащ една от стойностните категории на парни отношения от марксистска гледна точка е безусловно, теоретически безграмотно и практически порочно. Този избор влачи зад себе си не ликвидация на пазарните отношения, а тяхното увековечаване.

3. При критериите за оценка, основани на стойността, при капитализма или при социализма за известно време, стойността неизбежно ще бъде определяща и следователно регулирането на производството в съответствие с него.На практика това ще доведе до ориентация не към потребителско търсене на населението, а към търсене на неговата платежоспособност. С какво ли не наукообразно голословие това не се прикриваше. В резултат това доведе до изкривяване построяването на общественото производство, до неговото дезориентиране. Ставката на ЗПС няма да доведе икономиката до комунизма, а ще го отведе до отказ не само от нерентабелни, макар и много нужни производства, но най-главното - до отказ от примата на производства на средства за производства в полза на производства на средства за потребление. Това означава, както е предупреждавал Сталин,  да се унищожи възможността за непрекъснат ръст на народното стопанство, защото е невъзможно да се осъществи непрекъснат ръст на народното стопанство, не осъществявайки заедно с това примата на производства на средства за производства. Затова според Сталин, в социалистическото общество, при общ труд и планово стопанство, не стойността и определянето на потребностите по стойност, а самия продукт, и не по околен път (както у М.Попов, чрез стойността), а пряко, непосредственно се поставя целта. Това е общия интерес, който обединява обществото, заинтересува го в качествен общ труд на всеки, защото от това зависи благополучието на всички и така се образува такава асоциация, в която свободното развитие на всеки се явява условие за свободното развитие на всички.

Както виждаме, за разлика от сталинския вариант на ОИЗС- ясно и конкретно установяващ целта на развитие на производството при социализма и определящ средствата за неговото достигане, разглеждащ ОИЗС от гледна точка на обществен, социално-икономически, широк и мащабен, във варианта на М.Попов цялата работа се свежда до особено личностното материално потребителство, а отчитаните прочие потребности на човека само се подразумяват като уж от само себе си. Затова у Сталин закона е жив и активно работещ, у М.Попов – тясно технократичен, механичен, с маса условности и неконкретни предположения. Без съмнение, правилен се явява закона, даден от Сталин, като последователно марксистски, докато предложението на М.Попов повече напомня конюнктурно-популистска фалшификация на умуващ фантазьор.

В.Новак




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660908
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031