Tовa положение е безпорно. Но някои другари го разглеждат по опростен начин, като имащ само две точки, начална и окончателна, като настоящата реакция и бъдещата революция. Но между тези пунктове има период, т.е. процес, към който се отнасят лекомислено.
Този процес е много противоречив, сложен. Основното историческо движение е от реакция към революция, но това движение не е пряко. По време на това движение може да има дълги периоди на реакция, разпръскване на събития, когато едно събитие изглежда опровергава друго. Може да има отстъпления, временни поражения на пролетариата, периоди на "затишие", зигзаги, скокове надясно и наляво, всевъзможни "нетипични" и специални събития. И всички тези отстъпления, отскоци назад, периоди на засилена реакция и т.н. - това не са спекулативни исторически термини, а повече или по-малко дълги и чувствителни периоди, в които работническата класа не се изолира от обществото, а живее, страда, преживява, прави истински материални и човешки жертви тук и сега.
Това означава, че са възможни такива периоди, когато буржоазията, преминаваща към фашизма, ще търпи поражение от демократичните революции. Но след подобни поражения не са изключени периоди на засилена реакция, начало на контрареволюция и възстановяване на фашизма, когато курсът на развитие на капитализма отново ще доведе на места до преход към фашистка диктатура, но в нов кръг и при нови обстоятелства. При това поредното поражение на пролетариата може да обхване по-кратък или по дълъг срок. И въпреки че този период очевидно няма да се изчислява с десетилетия, всяка година засилената диктатура на капитала ще струва много скъпо на работниците и ще бъде много болезнена за тях.
Казват ни, че използването на биологично оръжие срещу работници в такива условия е екзотично нещо, скъпо, че такава употреба предполага, че буржоазията е царувала сериозно и дълго време. Но първo- биологичnoтo или химическотo оръжие сe развива и бива всякакво и може да се използва по различен начин. Второ- и след няколко години състоянието и организацията на работническата класа може да не са достатъчни, за да се стигне до решителното унищожаване на капитализма. И всичките тези години ще са болезнени, причинявайки увеличаване на съпротивата на трудещите се и в същото време използването от капитала на все по-сложни форми на борба.
Тук трябва да се каже, че буржоазията през определен период от упадъка си ще се въздържа от биохимична война поради факта, че такава война трябва да се води само в дългосрочен план или че такава форма на борба е прекомерна поради слабостта на работното движение, това означава да не се взема предвид това многообразие oт ситуации, които ще се развиват в различни страни. Далеч не винаги и навсякъде традиционните, "прости" форми и средства за борба ще бъдат универсални или целесъобразни. И така, днес, със слабостта на работническата класа, най-лесният начин би бил да подпалите Кремъл или да взривите няколко къщи в Саратов - и веднага да премахнете конституцията и да затегнете винтовете. Но буржоазията е стигнала до по-сложен път и няма да се повтаря. Да, тя се обърка по този път, да- беше изложена, но въпреки това, тя си направи определени изводи и продължи точно по него - защото оцени настоящата ситуация от класа си, където общият подход е идеалистичен, но частните решения могат да бъдат грамотни, т.е. добри за нея и лоши за нас. Какво и пречи (по аналогия, която идеолозите на олигархията толкова обичат) да използва „нетипични“ методи срещу работническата класа, а изглеждат, доста типични, „прости“ методи? Необходимо е да се мисли, докато нищо не пречи.
Защото противно на опростената гледна точка, колкото по-близо е финансовият капитал до своя крах, толкова по-изобретателен става. По-малко «груб» според еснафския поглед. Не винаги фашизма означава само лек маскиран терор. Съвременният фашизъм явно се стреми към дълбоко замаскирани форми. Това, наред с други неща, предполага, че силовата част на този терор може и ще бъде своеобразна, по-сложна в научно-техническо отношение, по-сериозно обзаведена по отношение на пропагандата.
5–6 години фашистска диктатура е огромен срок. В този период, при определени условия, фашизмът може да се установи сериозно и твърдо, като разбира се, има период на укрепване в началото и период на отслабване в края. Но точно в сегашния период и в близък план е много опасно да повтаряме механично, че фашизмът е главно знак за слабостта на буржоазията, опасно е да се подценяват възможностите и способностите на съвременния фашизъм. Настъплението на фашизма днес трябва да се разбира, главно като признак на слабост на работническата класа.
Ето защо, когато оценявате възможността или невъзможността за използване на биологично и химическо оръжие срещу работници, ще бъде много по-полезно да се изхожда от принципа, че ако не знаете точно къде е опасността и каква е винаги имайте предвид, че е близо и че е голяма. Такъв подход е много по-полезен от разсъжденията за „трайността“ и „адекватността“ на биологичната атака срещу работническата класа.
Но това съвсем не означава, че всички скромни литературни и пропагандни сили трябва да се хвърлят на този участък от борбата. Това означава, че такъв участък се е появил сред прочието други и че заслужава нашето внимание.
М. Иванов
