Буржоазията обявява за престъление не само революцията, но и митинг,ите стачките, политическите демонстрации на трудещите се. Тя заявява, че всичко това е "кървав, безбожен и безсмислен бунт, който носи само смърт", срещу който "антидържавните елементи" бият добрите граждани. Буржоазията лицемерно говори за кръвта и „невинни жертви на революцията“, но всъщност ясно разбира, че истинските и жертви, които ще понесе в революцията, които за нея са от абсолютно значение, са нейните привилегии, политическата и сила и собственост. За всички други жертви от революцията нея не я интересуват.
Действително, революционните жертви са първо- политическите и икономически загуби на тази класа, които свалят, т.е. властта и собствеността. Тук комунистите, така да кажем, др съгласяват с възгледите на буржоазията. Именно политическата власт и собствеността, т.е. главните въпроси на всяка революция и са тези жертви, без които революция няма.
Второ- няма революция, която да върви по мирен и безкръвен път. В класовото общество отживялата експлоатираща класа винаги защитава своите привилегии, власт и имущество (на първо място, средствата за производство) до последното копие или патрон. Това касае и революции те на робите, разбунили робовладелието, и тези самите буржоазни революции в Европа и Азия. Дори ако родната експлоататорска класове- стара или нова успее да постигне споразумение и да не доведе до край буржоазната революция, както в Англия например всичко е едно, революцията продължила под формата на цяла епоха на граждански и националноосвободителни войни, в които загинаха десетки хиляди хора.
Може ли да мислим, че надигащата се социалистическа революция ще премине във вид на митинги, безкръвни демонстрации, по-пътя на мирно вземане на властта от работниците? Възможно е - ако в определени моменти и на определени места възникнат специални условия, при които местната буржоазия ще предаде позициите си без бой, без борба за властта и имуществото си, за господството им в обществото, разбирайки пълната вътрешна и външна изолация и абсолютната безнадеждност на такава битка.
Но е невъзможно, ако буржоазията все още е силна като международна класа, когато веригата на пролетарските революции току-що започнали.
Означава ли първия случай – мирна революция, че въобще няма да има човешки жертви?
Не, не означава, защото народната омраза към угнетителите и палачите още днес е нараснал до астрономически размера. Напълно възможно е в сравнително мирно въстание хората да бъдат хванати от някои градски управители, сановници, полицейски началници, жандарми и други негодници и сатрапи, особено отличаващи се в тормоза, грабежите, изтезанията и униженията на работниците. И е напълно вероятно, че такива градоначалници, депутати и жандарми да бъдат обесени. Фашистите, по принцип не разстрелват, тъй като това все още е честно изпълнение. Фашистите ги бесят. това беда ли е? Бедата тук може да бъде само в това, че тези градоначални са избягнали работнически всенароден трибунал. Но предвид особената тежест на техните престъпления срещу народа, както и исканията на конкретния революционен момент, диктатурата на пролетариата е малко вероятно да накаже онези граждани, които в разгара на революционната борба влачат своите палачи и мъчители на бесилката.
Така например през август — октомври 1917 г. селяни в Харковска, Вологодска, Киевска, Самарска и други губернии, не дочаквайки Декрета за земята, изхвърлили своите помешчици, а част ги пребили. Какво да накажем тези селяни? Помешчиците оказали съпротива, а до тогава принесли на селяните неизчислими обиди и бедствия. Селяните само «отдали дълг» и си върнали земята, която им принадлежала по право на труд.
Това означава, че подобни ексцесии („неразрешени” екзекуции на палачи и потисници) могат да съществуват, но те нямат смисъл сами по себе си, не като уреждане на сметки, лично отмъщение и не като „ключове към социализма”, а само когато служат на каузата на революцията, допринасят за нейния ход, извършен в името на свалянето на експлоатационната система като цяло. Или това е когато палачите оказали съпротива на революционния народ и се захванали за оръжие.
Но неяои другари до днес свеждат класовата борба против фашистската буржоазия до проста и лека формула: «всички негодяи да се убият и разтрелят». И тогава ще настъпи социализма. На такива другари с дребнобуржоазни възглеци трябва да напомним, че революция та се отличава от бунта или държавния преврат в следното:
- сваля се старата господстваща класа и се заменя с нова, по-напреднала класа, която започва да господства в обществото; отстранява се по този начин обществената класа, като цяло, както класата, а не неговите представители физически, в хода на революцията се подкопават основите на тяхното икономическо и политическо господство и тези представители престават да бъдат такива, защото лишавайки се от своята икономическа и политическа база, позволяваща им да господстват в обществото; така коренно се изменя съотношението на класовете в обществото;
- у старата класа се подменя политическата власт с нова, авангардна от революционната класа;
- основните средства за производство се отнемат от старата класа и се присвояват (или се връщат — както в нашия бъдещ случай) от победилата революционна класа;
- на тази база радикално се изменя господстващия способ на общественото производство и целия начин на живота на обществото; «отсранява се» острото противоречие между нивото на производителните сили и характера на производствените отношения, отношения на собственост на произвеждания продукт;
- новоият способ за производство изисква и нова държава: модернизирано експлоататорско, ако говорим за буржоазна революция, унищожаваща феодализма, или принципно нова държава с диктатура на пролетариата, диктатура на трудещото се болшинство от населението, ако говорим за социалистически революции.
Може ли да се реши главния въпрос на всяка революция — въпросът за властта — по пътя на физическо отстраняване на главните представители на старата, реакционна класа? Ясно е, че това е невъзможно, тъй като държавата и средствата за производство ще останат в тази реакционна класа, което означава, че самата тази класа ще остане като цяло непокътната, тъй като ще остане икономическата и политическата основа на тяхното съществуване. Старата реакционна класа дори ще укрепи своите редици и позиции, въпреки факта, че елиминираните фигури от този клас могат да бъдат изключителни по свой начин. Френската буржоазия, без да мигне, жертва „малък ефрейтор“, когато сделката с феодалната аристокрация обещала не само запазването на капитала, но и ръста на печалбата.
Съвсем различен въпрос е, когато работническата класа била в състояние да се организира и подготви да поеме властта в страната, когато спечелвайки революцията и вече имайки начало на органите на своята диктатура - тогава могат да възникнат условия за прилагане на революционна законност на онези лидери на фашистката буржоазия, които са се изцапали с тежки престъпления в миналото, противопоставят се на пролетариата при неговото революционно освобождение, извършват военни престъпления срещу работещото население, извършват саботажи, изтезания и екзекуции на пленени работници и др.
За такива деятели ще сме неудобни. Но ако те не бъдат унищожени в битка, а са заловени от възстаналите, тогава всяко линчуване трябва да бъде изключено. За такива у работниците ще се намери свой ревтрибунал, който — от позициите на класата и като орган на диктатурата на класата ще разнищи и докаже престъпленията и ще присъди срещу враговете на народа по техните заслуги. А как ще се накаже - във вид на разстерл, обесване или затвор — това е въпрос технически. Главното е че това наистина ще бъде мярка за социална защита - защита на хората, спечелили свобода от враговете си, тези, които отново искат да прогонят народа в капиталистическо робство. Основното е, че работниците поемат властта, буржоазната класа и основата на нейната власт - буржоазната фашистка държава - са победени от революцията.
М. Иванов
