Постинг
30.07.2020 14:30 -
На тази дата през...
Преди 117 години на 30 юли 1903 година, започна своята работа II конгрес на РСДРП – конгрес, положил началото на марксистската партия на работническата класа на Русия.
Свикването на конгреса бilo резултат от огромната работа, извършена от редакцията и организацията на "Искра", начело с В. И. Ленин, за обединяване на руската революционна социалдемокрация. Ленин изпълниl всички задачи по организационната подготовка на конгреса: създаването на организационен комитет за свикване на конгреса, определянето на нормите на представителство, организации и групи, които имат право да участват в работата на конгреса, времето и мястото на свикване.
На конгреса били представени 26 организации. Присъствали общо 43 делегати с 51 гласа (8 делегати имали 2 гласа всеки) и 14 делегати със съвещателен глас. Привържениците на Ленин, или твърдите искровци, имали 24 гласа, привържениците на Мартов, или неустойчивите искровци, имали 9 гласа. Част от делегатите, имещи 10 гласа се колебаели между «Искра 2 и нейните противници. Това бил центъра. Откритите противници на «Искра» имали 8 гласа (3 «икономисти» и 5 бундовци). Първите заседания на конгреса били в Брюксел. След това поради преследване от страна на белгийската полиция конгреса се преместил в Лондон.
От 20-те въпроса в дневния ред, най-важните били: приемане на партийна програма, одобряване на Устав на РСДРП, избиране на Централен комитет и на редакция на Централния орган (ЦО) на партията.
На конгреса Ленин и неговите съмишленици водили непримирима борба с опортюнистите по важни програмни въпроси. Основният въпрос, който предизвикал възражение сред опортюнистичната част на конгреса при обсъждането на програмата, бил въпроса за диктатурата на пролетариата. Опортюнистите, позовавайки се на факта, че редица социалдемократически партии в чужбина не разполагат с точка относно диктатурата на пролетариата в своята програма, предложили да се изключи от програмата на руската социалдемокрация. По въпроса за програмата на партията конгреса застанал зад Ленин, приемайки програмата, предложена от «Искра». За първи път в историята на международното работническо движение след смъртта на К. Маркс и Ф. Енгелс конгресът приел революционна програма, в която борбата за диктатура на пролетариата била поставена като основна задача.
Програмата, приета на II конгрес, просъществувала до VIII конгрес, когато партията след победата на пролетарската революция приела нова програма.
Ожесточена борба на конгреса се разгърнала при обсъждането на проекта на Устава на партията, особенно по въпроса за членството в партията (§1 Устава). Ленин и следващите след него искровици се борили за създаването на монолитна и боева, ясно организирана партия, с твърда дисциплина. Ленин считал, че член на партията може да бъде само този, който разпознава програмата на партията, подкрепя партията в материално отношение и е член на една от организациите. Мартов и неустойчивите искровици смятали, че първите две условия са достатъчни за членство в партията и че не е необходимо да бъдеш член на една от партийните организации, т.е. те се застъпваха за опортюнистична, пъстра и неясна партия, без твърда дисциплина. Те предлагали широко да се отворят вратите на партията за колебаещите се, непролетарски елементи. Съюзът на неустойчивите искровци с центъра и с откритите опортюнисти довели до факта, че конгресът с мнозинство от 28 гласа приел § 1 от Правилата, формулиран от Мартов.
След като конгреса отхвърлил бундовския организационен национализъм, делегатите на Бунда напуснали конгреса. Напуснали и двама «икономиста» след отказа на конгреса да признае техния задграничен съюз за представителен в партията зад граница. Излизането на седем опортюниста изменил съотношението на силите в полза на ленинците. В Централния Комитет били избрани твърди искровци. В редакцията на ЦО била избрана тройка, предложена от Ленин.
От това време привържениците на Ленин, които получили мнозинството от гласовете на конгреса на изборите, започнали да се наричат болшевики, а противниците на Ленин, които получили малцинството на гласовете - меншевики. Борбата на Ленин срещу опортюнистите по програмни и организационни въпроси поставила разделителна линия между революционната част на РСДРП - болшевиките и опортюнистите - меншевики. Дълбок анализ и оценка на работата на II конгрес на РСДРП дал Ленин в своята книге «Стъпка напред, две назад».
II конгрес на РСДРП се явява повратен момент в руското и международно работническо движение. Основната цел на гонгреса: създаване в Русия на революционно-марксистска партия — партия на болшевиките, партия от нов тип, партия на ленинизма. «Болшевизмът — казва Ленин — съществува, като течение на политическата мисъл и като политическа партия, от 1903 година».
Свикването на конгреса бilo резултат от огромната работа, извършена от редакцията и организацията на "Искра", начело с В. И. Ленин, за обединяване на руската революционна социалдемокрация. Ленин изпълниl всички задачи по организационната подготовка на конгреса: създаването на организационен комитет за свикване на конгреса, определянето на нормите на представителство, организации и групи, които имат право да участват в работата на конгреса, времето и мястото на свикване.
На конгреса били представени 26 организации. Присъствали общо 43 делегати с 51 гласа (8 делегати имали 2 гласа всеки) и 14 делегати със съвещателен глас. Привържениците на Ленин, или твърдите искровци, имали 24 гласа, привържениците на Мартов, или неустойчивите искровци, имали 9 гласа. Част от делегатите, имещи 10 гласа се колебаели между «Искра 2 и нейните противници. Това бил центъра. Откритите противници на «Искра» имали 8 гласа (3 «икономисти» и 5 бундовци). Първите заседания на конгреса били в Брюксел. След това поради преследване от страна на белгийската полиция конгреса се преместил в Лондон.
От 20-те въпроса в дневния ред, най-важните били: приемане на партийна програма, одобряване на Устав на РСДРП, избиране на Централен комитет и на редакция на Централния орган (ЦО) на партията.
На конгреса Ленин и неговите съмишленици водили непримирима борба с опортюнистите по важни програмни въпроси. Основният въпрос, който предизвикал възражение сред опортюнистичната част на конгреса при обсъждането на програмата, бил въпроса за диктатурата на пролетариата. Опортюнистите, позовавайки се на факта, че редица социалдемократически партии в чужбина не разполагат с точка относно диктатурата на пролетариата в своята програма, предложили да се изключи от програмата на руската социалдемокрация. По въпроса за програмата на партията конгреса застанал зад Ленин, приемайки програмата, предложена от «Искра». За първи път в историята на международното работническо движение след смъртта на К. Маркс и Ф. Енгелс конгресът приел революционна програма, в която борбата за диктатура на пролетариата била поставена като основна задача.
Програмата, приета на II конгрес, просъществувала до VIII конгрес, когато партията след победата на пролетарската революция приела нова програма.
Ожесточена борба на конгреса се разгърнала при обсъждането на проекта на Устава на партията, особенно по въпроса за членството в партията (§1 Устава). Ленин и следващите след него искровици се борили за създаването на монолитна и боева, ясно организирана партия, с твърда дисциплина. Ленин считал, че член на партията може да бъде само този, който разпознава програмата на партията, подкрепя партията в материално отношение и е член на една от организациите. Мартов и неустойчивите искровици смятали, че първите две условия са достатъчни за членство в партията и че не е необходимо да бъдеш член на една от партийните организации, т.е. те се застъпваха за опортюнистична, пъстра и неясна партия, без твърда дисциплина. Те предлагали широко да се отворят вратите на партията за колебаещите се, непролетарски елементи. Съюзът на неустойчивите искровци с центъра и с откритите опортюнисти довели до факта, че конгресът с мнозинство от 28 гласа приел § 1 от Правилата, формулиран от Мартов.
След като конгреса отхвърлил бундовския организационен национализъм, делегатите на Бунда напуснали конгреса. Напуснали и двама «икономиста» след отказа на конгреса да признае техния задграничен съюз за представителен в партията зад граница. Излизането на седем опортюниста изменил съотношението на силите в полза на ленинците. В Централния Комитет били избрани твърди искровци. В редакцията на ЦО била избрана тройка, предложена от Ленин.
От това време привържениците на Ленин, които получили мнозинството от гласовете на конгреса на изборите, започнали да се наричат болшевики, а противниците на Ленин, които получили малцинството на гласовете - меншевики. Борбата на Ленин срещу опортюнистите по програмни и организационни въпроси поставила разделителна линия между революционната част на РСДРП - болшевиките и опортюнистите - меншевики. Дълбок анализ и оценка на работата на II конгрес на РСДРП дал Ленин в своята книге «Стъпка напред, две назад».
II конгрес на РСДРП се явява повратен момент в руското и международно работническо движение. Основната цел на гонгреса: създаване в Русия на революционно-марксистска партия — партия на болшевиките, партия от нов тип, партия на ленинизма. «Болшевизмът — казва Ленин — съществува, като течение на политическата мисъл и като политическа партия, от 1903 година».
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 469
