Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2020 12:40 - За събитията в Белорус
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 987 Коментари: 2 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Кратка позиция на РП по събитията в Белорусия 9–24 август 2020 г.

Ставащото в Белорусия — това не е «майдан», а демократична революция.

Главна действаща сила на тази революция, неин авангард се явява работническата класа на Белорусия.

Дали тази демократична революция ще победи или ще бъде победена от контрареволюцията (в лицето на все още не сваления клан от олигарси, водени от Лукашенко, или в лицето на т. н. „опозиция“, отразяваща интересите на други групи от големи капиталистически монополи, включително чуждестранни), все още не можем да кажем но можем да кажем- това зависи от съотношението на класовите сили в Беларус, от действията на социалните класи, участващи в революцията, на първо място, от работническата класа, от нейното съзнание, солидарност и организация.

 

Демократичната революция в Беларус все още не е напуснала буржоазната рамка и не си е поставила задачата за радикална промяна в социалната система (замяна на съществуващия капиталистически начин на производство с комунистическия начин на производство), т.е. в класовото си съдържание това е буржоазно-демократична, антиимпериалистическа, антифашистка революция. Но поради обективните закони на социалното развитие, ако ръководството (хегемонията) на работническата класа в революцията упорства, ако успее да се обедини в собствената си класова политическа партия от болшевишки тип и да обедини около себе си целия трудов народ на Беларус, тази революция ще има всички шансове да се превърне в социалистическа революция.

В революционните процеси, протичащи сега пред очите ни в Беларус сме свидетели на много буржоазно-демократичния етап на пролетарската революция, необходимостта и неизбежността на който в ерата на империализма е написан от В. И. Ленин в работата си „Две тактики на социалдемокрацията в демократичната революция“. (Теорията на Ленин за развитието на буржоазно-демократичната революция в социалистическа).

Ето такива изводи направи РП от анализа на събитията в Белорусия 9–24 август 2020 г.

Какви са основанията ни за тези изводи? Те са следните.

Както е известно, историята потвърди вярността на казаното от Ленин - демократичните (антифашистки, антиимпериалистически) революции предхождат всички социалистически революции на XX век. Не случайно Й. В. Сталин в речта си на XIX-ия конгрес на Всесъюзната комунистическа партия на Съветския съюз (болшевиките) -КПСС през октомври 1952 г. препоръчал комунистическите партии по света да водят борбата на народите срещу капиталистическите държави за демокрация, за завоюване на буржоазно-демократични права и свободи, срещу настъпващия фашизъм. Той разбирал, че развитието на империализма и неговият разпад неизбежно водят до засилване на реакцията, до широко фашизиране на буржоазната власт, както в колониалните страни, така и в страните от капиталистическия център. Следователно борбата за диктатура на пролетариата е неделима от борбата срещу фашизма, от борбата за демокрация, за политически и граждански права и свободи.

МЛРД "Рабочий путь" многократно обяснява в статиите си, че в ерата на „глобализирания“ империализъм, теорията на Ленин за развитието на буржоазната демократична революция в социалистическа и препоръките на Сталин напълно запазват своето значение. Освен това революционния процес при „глобализираната“ власт на капиталистическите монополи, който сега обхваща всички държави по света, не може да се развие по друг начин, освен през буржоазно-демократичен етап, през борбата за демокрация срещу фашизма, срещу терора и потисничеството. Виж например, миналогодишната статия на РП «За буржоазно-демократичния етап в надигащите се пролетарски революции» (https://work-way.com/blog/2019/04/29/o-burzhuazno-demokraticheskom-etape-v-gryadushhej-proletarskoj-revolyutsii/). В нея са изложени ключови теоретични положения, на които ние сме се основавали в нашите изводи за Белорусия. Ще ги представим накратко тук, допълвайки ги с тези теоретични положения, които не бяха разгледани в тази статия, но бяха обяснени в други материали на РП. Основни теоретични положения

Съвременната епоха е епоха на „глобализирания“ империализъм, тоест империализъм, който е обхванал всички страни по света и ги е включил, макар и не при равни условия, в единна световна система на капиталистическо производство.

Империализмът (монополистическият капитализъм) — последният стадий на капитализма, умиращ капитализъм, завършващ своето историческо съществуване. Този стадий се характеризира с господство на монополите — огромни капиталистически обединения, подчинили за себе си икономиките и политиките на капиталистическите страни.

При империализма политическата власт вече не принадлежи към буржоазната класа като цяло, а към нейната най-висша и най-богата прослойка - монополната буржоазия, превзела държавния апарат (държавата). Така в ерата на империализма държавата вече не обслужва целия клас на буржоазията, както го направи в ерата на първоначалния, предмонополния капитализъм, а само тесен кръг от монополни собственици, които са се слели с държавния апарат (т.е. олигархията), което им позволява да получават гигантски супер печалби, създавайки най-благоприятни условия за максимална експлоатация на работниците и трудовите маси, за съсипване и ограбване на техните по-слаби класове - дребна, средна и дори едрата буржоазия.

Олигархът, защитавайки своите свръх печалби, което означава правото си на неразделно притежаване на държавата (държавния апарат) и използването й в свои собствени интереси, неизбежно е принуден да изостави демокрацията, да ограничи буржоазните демократични права и свободи на гражданите на техните държави, тоест да премине към фашизма.

Това става поради следните причини. Численно олигархата е нищожен — единици-десетина-стотина хора в страната, не повече. Той няма сериозна социална подкрепа (социална база) в обществото, тоест няма социална класа зад гърба си, чиито икономически интереси биха съвпадали с интересите на олигарсите. Напротив, с всичките си действия монополният капитал и държавата му постоянно се противопоставят, всъщност на цялото общество, ограбвайки и потискайки всички класове и слоеве от населението, лишавайки ги от всякаква възможност да защитават своите интереси. Следователно демокрацията, дори буржоазната, чийто корен е позицията на мнозинството, е като смърт за нея - ако се разреши на хората да действат по истински демократични методи, олигархията няма да издържи дори един ден на върха на властта, загубила всичките си предимства и предпочитания, а следователно и огромните си печалби. При такива условия монополният капитал може да поддържа политическото си господство в обществото само чрез подкупване на определени слоеве работници (висши държавни служители и военни служители, висши мениджъри и др.), но най-важното - чрез терор и тотална измама на масите, тоест чрез методите на фашизма. Следователно при империализма е неизбежно ограничаването на буржоазно-демократичните свободи за гражданите, ограничаването на техните права по цялата линия: от свободата на търговията, която е необходима за оцеляването на малкия и средния бизнес, ограничаването на движението на гражданите, възможността да се събират и обсъждат интересни за тях въпроси и т.н., до максимални съкращения на политически права, което води до декоративни буржоазни парламенти, прикриващи пряката диктатура на монополния капитал; избори-изпълнения, когато хората с право на глас не номинират или избират никого, тоест те са лишени от всяка възможност да влияят на правителството и следователно да променят политиката му; широко разпространени избори за измама с цел измама на масите и т.н.

Но отхвърлянето на демокрацията и все по-голямото фашизиране на властта на монополите не решават нито противоречията вътре в буржоазната класа, нито фундаменталното противоречие на капитализма - между труда и капитала (пролетариат и буржоазия). Напротив, тези противоречия само се засилват, ескалират до краен предел, подкопавайки основите на буржоазната държава, подкопавайки капиталистическата система и подготвяйки я за нейното разпадане. Неспособни да защитят правата си и да защитят интересите си на фона на все по-голям терор и потисничество, все по-брутална експлоатация, работните маси бързо стават по-бедни, дребната и средната буржоазия масово фалирва, милиони хора се оказват на ръба на физическото оцеляване, което не може да предизвика нарастващо възмущение на целия народ. Така демократичната революция става неизбежна, защото цялото общество, всички слоеве от населението, целият народ се интересуват от нея.

Всъщност, демокрацията за различните обществени класи е различна. Ако работническата класа в демократичните революции се стреми към максимално разширение на демократични права и свободи за цялото общество, за всички трудещи се и за себе си в това число, то буржоазията, като класа експлоатираща, иска демокрация само за себе си, но не за работническата класа и трудещите се маси. Те се боят от разширяване на демокрацията на трудещите се класи, защото тогава ще им е трудно да експлоатират. В крайна сметка, като разполага с демократични права и свободи на разположение, пролетариатът със сигурност ще ги използва за борба за подобряване на материалното си положение: за по-висока заплата, за по-кратък работен ден, за намаляване на производствените стандарти и т.н. Ето защо частта от буржоазията, която се застъпва за демокрацията, получавайки в хода на демократичната революция нужните права и свободи (например, правото да номинират свои представители в правителството и т.н.), тоест определен достъп до държавата, способността да влияят той бърза да завърши демократичната революция възможно най-скоро, за да спре по-нататъшния процес на демократизация на обществото. Тя предава революцията, предава работните хора, които се стремят към свобода и демокрация, преминава на страната на контрареволюцията и разгръща жесток терор срещу революционния народ, често допълнително ограничавайки техните права и свободи.

Пролетариатът разсъждава по друг начин- той е жизнено заинтересован да продължи демократичната революция, да я доведе до края - за създаването на такива органи на народната власт, които биха могли да гарантират на трудещите се неприкосновеността на демократичните права и свободи, спечелени по време на революцията.

А какви органи на народната власт могат действително това да гарантират? Само органи на диктатура на пролетариата. Никакви органи на властта на буржоазията, без значение как се наричат, който и да принадлежи към тях и каквото и да са техните представители обещават на хората по своята същност поради класовите задачи и интересите на буржоазната класа, която ги е създала, няма да могат и няма да защитят демократичните права и свобода на трудещите се от посегателства, тъй като буржоазията се възползва от липсата на права на работническата класа и на работните маси - по-лесно е да ограбите безсилните!

Това означава, че в защита на демокрацията, спечелена за трудещите се, работническата класа, заедно с работните маси, неизбежно трябва да сложи край на демократичната революция със социалистическа революция, тоест да вземе политическата власт в свои ръце. Революционният процес, започнал като демократична революция, така завършва със социалистическа, пролетарска революция.

Ясно е, че всичко това може да се направи само ако работническата класа е начело на демократичната революция, ако е осъзната, има достатъчно политически опит, организирана и обединена в собствена политическа партия от болшевишки тип. В противен случай буржоазията като по-опитна и добре организирана класа, която освен това разполага с огромни материални и административни ресурси, няма да позволи демократичната революция да бъде завършена, да я доведе до края, до завладяването на буржоазно-демократичните права и свободи от страна на трудещите се. Демократична революция под ръководството на буржоазията неизбежно ще бъде потисната (или „обединена“), дори ако част от буржоазията (обикновено нейният най-висок и най-богат слой, голям бизнес) е успяла да използва революционното демократично движение на масите в своите тесно егоистични интереси.

От тук става ясно, какво е това «майдан». (РП разясни това в статията «Какво е това майдан»,(https://work-way.com/blog/2018/03/31/chto-takoe-majdan/) но сега това понятие следва да го допълним и уточним.)

«Майдан», уточнение на понятието

Това, разбира се е преврат, при който политическата власт остава в ръцете на същия слой на буржоазията - монополния капитал, променя се само групата на монополистите, които контролират държавата и я използват в свои интереси. Именно затова «майдан» — това не е революция. По време на революция политическата власт преминава от ръцете на една социална класа в ръцете на друга социална класа (по време на демократична революция в ерата на империализма, в ръцете на няколко класа, включително пролетариата).

Но демократичната революция и "Майданът" имат един общ корен - това е народното демократично движение срещу потисничеството на монополите, за разширяване на демократичните права и свободи. Това е един и същ демократичен революционен процес, само в единия случай той завършва с победа на народа над фашистката банда на олигарси и монополисти, а в другия случай се прекъсва на етапа на завладяването на демократичните права и свободи от буржоазната класа, прекъснат веднага след това в интерес на нейната конкурентоспособна най-висока, най-богата част, една от групите на монополния капитал, които преди това не са оказали влияние върху държавата, успя да се възползва от тази борба.

Следователно "майданът" и демократичната революция могат да прераснат един в друг: демократичен процес, започнал като "Майдан", може да завърши с демократична революция, и обратно, демократичната революция може да бъде съсипана от демократичната буржоазия, която я предаде, и да се изроди в "Майдан".

Ако това се случи, ако „майданът“ се е състоял, тогава нова група монополисти, завземайки държавния апарат (държавната машина), веднага започват да провеждат същата политика на терор и потисничество над работещите маси, която се провежда от неговите предшественици преди преврата. Трудовият народ в резултат на «майдана» не получава нищо, неговото безправие и угнетение само се усилва. (Пример, Украйна 2013–2014 г. и други «цветни революции».).

Оказва се, че „Майданът“ е „предадена демократична революция“, която започна, но не завърши, беше победена (от гледна точка на работниците), когато демократичното революционно движение, в което участват всички слоеве и социални класи на капиталистическото общество и е жизнено заинтересовано от ерата на империализма (с изключение на управляващата тясна група олигарси и техните слуги), една от групите на монополната буржоазия се възползва от тясно егоистичните си интереси.

По-горе казаното означава, че «майдана» не е предопределен. «Майданът» — това е само един от вариантите на това, как ще завърши общодемократичния революционен процес. Ако политическата власт остане в ръцете на собствениците на капиталистически монополи (една или друга от техните групи, нови или стари), тоест демократичната революция е победена (победена за трудещите се), тогава това ще бъде „Майдан“, с други думи - буржоазен преврат (или неговия неуспешен опит). И ако политическата власт е в ръцете на целия народ и в новите органи на държавната власт, всяка една от социалните класи е представена на равни начала (не е изключено тази двойна власт, каквато беше в Русия през 1917 г.), можем спокойно да говорим за успешна демократична революция. (Ясно, че ако това стане, то такова положение ще е временно, нестабилно. Демократичният процес или ще отиде по-далеч - към пролетарската революция, както писахме по-горе, или в случай на победа на буржоазията демокрацията за трудещите се отново ще се срине и обществото ще се върне обратно към фашизма, към политическото господство на монополния капитал.)

Следователно никога не можете да кажете в самото начало на общия демократичен революционен процес, че това е точно „Майдан“, а не демократична революция. Такива заявления са или умишлена провокация, изгодна за фашистващата власт, или поражение. Дали ще е успешна или неуспешна революцията показва времето.

Общественото движение не е състояние, а процесс, който се развива и може да тръгне по различен начин. Всичко зависи от борбата на главните класови сили на епохата по между си, от изхода на класовите сражения между буржоазните класи и работническата класа. Това, което започна навън като „Майдан“, да речем, с митинги по градски площади или шествия с бели топки и маратонки по жици, с развитието на събитията може да се превърне в успешна демократична революция.

Ако в процеса на развитие на общото демократично революционно движение работническата класа застане начело, ако стане негов авангард, тогава демократичната революция ще има всички шансове за победа. Ако лидерството в демократичната революция бъде превзето от буржоазията, а работническата класа не е в състояние да проведе своя независима политика, то тя ще бъде завлечена след буржоазията, тогава поражението на демократичната революция е гарантирано. Защото буржоазията неизбежно предава трудовия народ, предава революцията — такива са коренните класови интереси.

Тоест, в хода на демократичната революция работническата класа заплаща непрекъсната класова борба не само срещу фашистката власт на управляващата понастоящем група олигарси, но и срещу нейните временни и крайно ненадеждни съюзници - демократичната буржоазия, на която в никакъв случай не бива да се отстъпва ръководството.

Но от това произтича следното. За да може да започне демократичната революция, и да спечели без да се превърне в „Майдан“, тоест не търпи поражение от контрареволюцията, трябва да се подпомага с всички средства.

По време на демократична революция не трябва да си равнодушен, да смяташ, че това не те засяга. Демократичните права и свободи, за които върви борбата е пряко и кърваво дело на всеки трудещ се. Материалният (икономически) и социален статус на всеки служител, самостоятелно зает, индивидуален предприемач, пенсионер, студент, служител и др., тяхното здраве, безопасност, а понякога и самият живот зависи пряко от наличието или липсата на демократични права и свободи. На никого не се харесва постоянния ръст на цените и тарифите на жилищно-комуналното стопанство. Никой не иска да бъде бит на улиците от ОМОН, да бъде измъчван в затвора. Всички се страхуват, че могат да бъдат уволнени и да не им изплатят заплатите, защото няма кой да отиде, да се оплаче от нарушителя - буржоазното правителство и съдът му са на страната на капиталистическите работодатели, а не на наетите работници. Всички искат държавата да отстоява интересите на народа, а не тясна групичка собственици на монополи. Това означава, че всички ние имаме общ жизнен интерес и всички трябва да помогнем на демократичната революция в нейната борба срещу контрареволюцията, срещу силата на фашистката група олигарси. При това помагаме не на демократичната част на буржоазията, също заинтересована от тази революция, а на работническата класа - единственият последователен борец за демокрация.

Тези, които плашат хората с „Майдана“ и призовават да не участват в демократичната революция, да не излизат на улиците, да не стачкуват, а да останат у дома, помагат на контрреволюцията, вземат страната на фашисткия режим на олигарсите. Както знаем, сред такива хора има много левичари и дори такива, които се наричат ​​комунисти или марксисти. Много от тях често прикриват обажданията си с изявления, че според тях, тъй като това не е пролетарска революция, не си струва да участвате в нея и да й помагате.

Разбира се такива хора не са никакви комунисти и марксисти. В крайна сметка те не можаха да разберат класовата същност на събитията, случващи се пред носа им, не успяха да различат в тези събития демократичния революционен процес - единственият начин, чрез който пролетарската революция може да се развива само при империализма.

 Защо много леви се оказаха слепи?

Според мнението на РП, основните причини са в следното. Те не разбират материалистичната диалектика; в събитията, които се случват, те виждат състояния, а не процеси; не знаят как да различават формата от съдържанието; външното е сбъркано с вътрешното; явлението за същност. И най-важното е че те не разбират тенденциите на социалното развитие на съвременната епоха, не отчитат неговите особености, в частност факта, че с такава гигантска социална стратификация на капиталистическото общество, когато например състоянието на 26 най-богати хора в света се равняват на доходите на половината от световното население (https://www.rbc.ru/rbcfreenews/5f1324139a794757fe550af8), централната и основна задача на работещото население на целия свят е борбата за демокрация, срещу настъпващия фашизъм, срещу терора и потисничеството, за участието на хората в политиката, при формирането на такива органи на власт, в които делегати от трудещите се защитават интересите на тези, които са ги избрали - на работниците и на трудовите маси.

Всички крупни протести през последните години имат общодемократичен корен. Това са Индийското антикорупционно движение през 2011 г., и ирландските протести от 2008–2013 г., и протестите в Бразилия от 2013 г., протестите в Боливия през 2019 г., движението на «жълтите жилетки» във Франция (2018–2020 г.), «белолентъчните протести» в Русия, протестите против полицейското насилие в САЩ 2020 г., поддържано от много страни в Европа, и др. Това са и т. н. «цветни революции» в постсъветските страни. И ето сега и Белорусия.

Какво е забележително и изключително обидно (обидно за левицата!), буржоазията лесно разпознава демократичните революционни процеси и се е научила да ги използва добре в своята конкурентна борба. Постигайки това, което е искала с помощта на хората, тя неведнъж „излива“ революционната енергия на масите в „канализацията“ (такива са например всички „цветни революции“). А левицата все още не може да разбере какво е прогресивно и какво не, какво е в полза на пролетарската революция и какво е в ущърб.

Те просто не могат да разберат едно нещо, че причината за началото на революционния демократичен процес може да бъде всичко, дори друго увеличение на цените на бензина, дори фалшификация на изборите, дори арест на някакъв Фургал. Поводът, като такъв е съвършенно не важен, не той се явява причина за развиващия се революцион процес. Дори няма значение, че някаква заинтересована част от буржоазията („опозицията“) иска на този фон, използвайки силата на работещите маси, да свърши своята работа, да изтласка конкурентите си от държавната власт, за да използва буржоазната държава в собствените си егоистични интереси и следователно агентите на тази „опозиция“ усилено разпалват предлога за протест, рекламират го по всякакъв възможен начин, призовавайки разпръснатите, неорганизирани маси от работещи хора да излязат на улиците. Демократичната революция ще започне не когато „опозицията“ я иска, а когато узрее народа, когато той е готов за нея, когато търпението им прелее. И ако това се случи, тогава революцията ще продължи както обикновено, в съответствие със собствените си закони, независимо дали „опозицията“ ги харесва или не.

Основното условие за по-нататъшното развитие на демократичната революция е влизането в нея на организирана работническа класа, която сама по себе си е в състояние да нанесе такъв удар на сегашното правителство на фашистките олигарси, след което ще бъде изключително трудно да се възстановят. Стачките са важно оръжие на работниците. Те в буквален смисъл на думите държат буржоазията за гърлото. Защото именно работниците в процеса на своя труд създават добавена стойност, съставяща целта и смисъла на съществуването на буржоазията като класа. Ето защо "опозицията" се опитва да не включва организирани работници в демократичните протести, по всякакъв начин предотвратява техните независими действия, особено стачки и ако такива се случват се опитва да ги вземе под свой контрол.. Тук вече е кой кого: или работническата класа ще запази своята независима линия на борба и тогава демократичната революция ще има значителни шансове за победа, или буржоазната „опозиция“ ще успее да обърка и подчини работниците на техните интереси и тогава работният народ ще трябва да спечели демократични права и свободи. време е да забравим, до нова демократична революция, докато работническата класа не се възстанови от поражението и направи правилни изводи от своите грешки.

Естествено, че не всички масови встъпления имат общодемократичен характер. Например изказванията на руски националисти с искане в стила „кавказци вън от Русия“ или въображаеми патриоти с лозунга „Не на мигрантите!“. са реакционни, профашистки. Те не приближават пролетарската революция, а я отдалечават, внасяйки разкол в редиците на работническата класа.

Но протестните акции с искането „за честни избори!“, въпреки нелепия лозунг, който РП многократно критикува, са демократични, революционни, защото този лозунг крие искането на хората да участват във формирането на властта.

И така как да разпознаем започващата демократична революция?

Според това, какви класови сили участват в протестните акции, какво е съотношението им, какви искания те поставят, каква е класовата природа на тези искания и какво се крие зад тях (тоест какви са истинските причини, които карат хората да излязат на улицата), колко бързо протестът се разпространява, т.е. дали обхваща широките маси на народа, колко активно в него участва работническата класа - основната революционна сила. И най-важното е дали протестните акции съответстват на тенденциите на социалното развитие на съвременната ни епоха.

Сега да видим, как на всички тези въпроси отговарят събитията в Белорусия 9–24 август 2020 г.

Как се разви революционния процес в Белорусия

На 9 август 2020 г. в Белорусия се проведоха поредните «избори» за Президент на страната. Кандидатите включваха действащия президент на Беларус А. Г. Лукашенко, който ръководи страната повече от десетина години (от 1994 г. насам!) и няколко „статиста“ - очевидно неуспешни кандидати, чиято задача е да създадат облика на избор за хората. Сред тези «статисти» била и някаква С. Тихановска, кандидат от «опозицията».

Тук е необходимо да извършим две малки отклонения и да поясним редица въпроси, за да стане понятно това, за какво ние ще говорим по-нататък.

1. „Опозицията“ са представителите и говорителите на интересите на демократичната буржоазия, за която писахме по-горе, тоест част от буржоазната класа, която е отстранена от влияние върху държавата и затова се застъпва за демократизация (разбира се, демокрация само за себе си!). Зад гърба на „опозицията“ на Беларус има голям монополен капитал, но не беларуски, а европейски, заинтересуван от преразпределението на пазара и разделянето на държавната собственост в Беларус. От същата се интересува и руската олигархия, която отдавна извива ръцете на Лукашенко по въпроса за приватизацията на белоруските предприятия, които са от интерес за него и в същото време, за всеки случай, флиртуваща с „опозицията“. Ето защо една от основните точки на програмата на Тихановская- един от лидерите на „опозицията“ е приватизацията на държавни предприятия, т.е. прехвърляне на държавна собственост в частни ръце. Оттук и огромният интерес на Запада и Русия към събитията в Беларус, чак до изявленията на европейските политици за материална подкрепа за стачкуващите работници (което, разбира се, няма да стане! могат да си разпределят значителни пари, но само лидерите на "опозицията", а не работниците- те няма да вземат нищо).

2. Сега за това, защо зад «опозицията» не стоят белоруските монополисти. Причината за това е своеобразието на Беларус, нейните особености и различия от Русия и повечето други капиталистически страни по света.

Беларус е доста силно развита индустриално-аграрна страна, запазила мощна преработваща индустрия от времето на СССР (включително особено ценната й част - машиностроенето и химическата промишленост) и големи селскостопански предприятия (бивши държавни и колективни стопанства), които получават значителна подкрепа от държавата.

Общественният строй в Белорусия е държавен капитализъм. Частнокапиталистическият дял съставлява значително по-малка степен в икономиката на страната, в сравнение например с Русия. Освен това тя обхваща главно малките и средните предприятия в сферата на търговията и услугите, а повечето големи предприятия са собственост на държавата или са под нейния контрол.

Защо така се е получило?

Беларус е една от бившите съветски републики, която след възстановяването на капитализма в СССР и унищожаването на Съюза, не се осмели да раздели бившата съветска публична собственост и да я разпредели истерично в частни ръце, действайки на принципа „ако само те я вземат!“, както беше в Русия и някои други постсъветски републики. Приватизацията в Беларус протичаше стабилно и целенасочено, но с много по-бавни темпове и засягаше предимно малки вторични предприятия. Основните стратегически предприятия принадлежат на държавата или се контролират от нея (контролен пакет в ОАО и др.). В тях разбира се  участва и частен капитал, но неговите права са сериозно ограничени.

Toва е станало така, не защото на Белорус му провървяло с президент и той се оказал толкова «добър приятел», мислещ за народа. А защото в Белорус просто няма източници на суровини, които да могат да се продават зад граница, обслужвайки интересите на световните монополи, а не така както направиха «ефективните собственици» в Русия! Така „батката“ трябвало да се задоволи с това, което има и да защити беларуската индустрия по-добре от собственото си око, защото в републиката няма какво друго да се плячкосва, с изключение на работническата класа.

Ето защо крупния капитал в Белорусия е много малък и се концентрира целия в обкръжението на Лукашенко. Няма монополна буржоазия, с изключение на клана Лукашенко, който всъщност приватизира Беларуската държава с всичките предприятия.

Малка и средна буржоазия (собственици на частни предприятия) в Белорус не са много. Фермерство (мелка и средна селска буржоазия) практически няма. Покупкопродажбата на земя е ограничена.

Но затова пък е голяма работническата класа — по данни на буржоазната статистика, над 1/3 от трудоспособното население на страната е заето в промишлеността1. Нещо повече, това е висококвалифицирана работна класа, която е запазила безценен опит в работата на водещите съветски предприятия и уникалното високотехнологично съветско оборудване.

Ще добавим тук и работещите, заети на крупните селскостопански предприятия — 9% от населението2. Получава се че  работническата класа в Белорусия не е по-малко от половината население на страната, а отчитайки членовете на семействата на работниците и още повече — истинското болшинство от населението на републиката.

Такова е съотношението на класовите сили в Белорус. Това много обяснява за ставащите събития.

Обяснява например защо белоруската „опозиция“ е толкова слаба, защо все още не е в състояние да консолидира и води протеста и защо режимът на Лукашенко е силен. Защото зад «опозицията» няма мощна и многочислена буржоазна класа, заинтересована в демократизация на обществото. В крайна сметка в републиката няма много дребна и средна буржоазия и няма голяма, особено монополна буржоазия в страната, която би се стремила и би могла да отдалечи клана на Лукашенко от държавата. Всички предприятия-монополисти в Белорус са държавни и се намират под контрола на самия Лукашенко. Сериозни конкуренти сред събратята по класа вътре в страната у Лукашенко няма. Те всички са зад граница. От тук и относителната устойчивост на неговата диктатура (четвърт век!). От тук зависи и зависимостта на „опозицията“ от чуждестранния капитал, който чрез нея бута интересите си в Беларус.

Друг важен извод: оказва се, че борбата за демокрация, за демократични права и свободи в Беларус е способна да води само работническата класа, няма кой друг. Никакви други класови сили в страната за това няма.

Да се върнем отново към събитията от 9 август 2020 г.

По данни на ЦИК на Белорус, победата на президентските избори 2020 г. удържал, естественно А. Г. Лукашенко, «получавайки» над 80% от гласовете на избирателите. А неговата главна съперница Тихановская набрала малко над 10%. Останалите «статисти» — примерно по 1%. «Против всички» гласували малко повече от 4,5% от избирателите. Избирателната активност е умопомрачителна за Русия — над 84% (!).

«Опозицията» резултатите от изборите не признала. Нейните привърженици, след като чуха предварителните резултати от броя на гласовете по националния телевизионен канал Беларус 1 вечерта на 9 август, започнаха да излизат на улиците с протести. Не бяха твърде много, но те бяха подкрепени и от онези, които не гласуваха за Тихановская, но бяха възмутени от арогантната и безцеремонна фалшификация на ЦИК при преброяването на гласовете. В резултат на това на улиците на столицата на Белоруссия и другите градове на републиката се оказали десетки хиляди протестиращи хора. (Най-масовите акции на протеста в страната бяха на 16 август, когато само в центъра на Минск се събралли, по различни оценки от 100 до 500 хил. човека.3)

В Белорусия всички очакваха че ще победи Лукашенко. И въпреки че хората имат много оплаквания срещу него, въпреки това кандидатурата му не предизвика особени възражения, включително от страна на работниците. Те разсъждават примерно така, както и в Русия за Путин: «А кой вместо него? Та няма друг!» Тихановская в народа насериозно не я приемат. И да протестират вечерта на 9 август излезли не за нея, а против демонстративното неуважение към народа, с което си позволил ЦИК по указ или със съгласието на Лукашенко.

Масови многохилядни митинги и демонстрации имаше не само в столицата на Белорусия гр. Минск, но и в други градове в републиката — в Барановичи, Бобруйск, Брест, Витебск, Гродно, Гомел, Жлобин, Жодино, Кобрин, Могильов, Пинск. При това протеста е бил по-скоро стихиен, отколкото организиран. Хората се събирали не на едно предварително място, а на различни.

Може би всичко щеше да се получи - недоволните граждани излязоха да протестират акции без оръжие, щяха да вдигнат шум, но се разпръснаха, успокоиха. Но ОМОН получил заповед « да върнат порядъка», т. е. безжалостно да разгонят протестиращите с използване на всички имащи у тях спецсредства, а още и превентивно да плашат населението, не участващо в протестите. Така да се каже, за избягване. Разгърналото се в цялата страна насилие провоцирало жестоко противопоставяне на народа с властта, давайки старт на демократичната революция.

От 9 до 12 август в градовете на Беларус имаше мащабни сблъсъци между протестиращите и силите за сигурност, по време на които бяха арестувани хиляди хора, пребити от безредиците и стотици ранени, няколко души загинаха. Срещу протестиращите бяха използвани водни оръдия, сълзотворен газ и зашеметяващи гранати с каучук вътре, оловни и гумени куршуми. Само в деня на изборите- 9 август, бяха арестувани около 3 хил. човека, един човек загина.

На 12 август омоновците открили огън с помпени оръжия по хора, които поддържали протестиращите с викове от балконите. В същия ден акции срещу полицейското насилие премина в цялата страна - в Минск, Гродно, Гомел (в Беларус МВР не беше преименувано на „полиция“, както в Русия, но запази старото съветско име - „милиция“).

От 9 до 13 август в хода на протестите в Белорусия бяха арестувани около 7 хил. човека, 4 човека бяха убити. В хода на ареста и в затворите хората бяха бити4. СМИ съобщават също така за опити на издевателство над арестуваните, за изнасилване на задържани жени.

Но имаше малко насилие срещу протестиращите от фашистките главорези от ОМОН. Изпълнявайки заповедта на диктатора за превантивни мерки, те започнаха да тероризират хора, които не участват в протестите - да посягат на цивилни в жилищни райони и жестоко да ги бият. Нападаха хора, които ходят в двора с деца, работници, които ходят на работа, момичета, стоящи спокойно близо до къщата и т.н. Делото достигнало до там, че гражданите започнали да се боят да излизат от дома — защото може леко да се заработи от ОМОН куршум без причина!

Чашата на търпение на трудовия народ преля. От 10–11 август работниците започнали да обявяват стачки — заради безпредела на фашистващия ОМОН те се отказали да ходят на работа.

Едни от първите за стачка заявили работниците от Белоруския металургичен завод (БМЗ). След тях се вдигнали работниците от Минския електротехнически завод (МЕТЗ) Козлов. Основните искания на работниците: незабавно прекратяване на насилието срещу невъоръжени цивилни, които имат право на мирно изразяване на политическата си позиция; спиране на провокации за оправдаване на действията на силите за сигурност; освобождаване на задържани по време на мирни демонстрации5.

На 13 август стачка обявили работниците от БелАЗ, искащи провеждане на честни избори, да напусне ОМОН града и да се прекрати приемането на насилие към протестиращите. На 14 август стачкувал МАЗ. След това стачка подхванали работниците от Минския завод за колесни прицепи (МЗКТ) и Минския тракторен завод (МТЗ). По-късно към тях се присъединили структурите на «Беларускалий» и други предприятия от Белорусия. Съобщава се за стачна готовност на работници в големия в Белорусия химически гигант «ГродноАзот».

Отказали се да ходят на работа не само работниците. Против терора се вдигнали и служещите и работниците от културата. На акции на протеста излезли учители, медици, работници от филхармонията. Журналистите от Белтелерадиокомпанията- основният орган на буржоазно-фашистката пропаганда, отказали да работят и поискаа премахване на цензурата по радиото и телевизията. Лукашенко трябваше да ги замени с руски журналисти (намерили се щрайкбехери, които са готови да продадат майка си за стотинка!)

Встъплението на организираните работници в протеста принципно изменило разстановката на силите. Лидерството в демократичния революционен процес преминало в работническата класа. Лукашенко разбрал, че това е сериозно. Работническата класа — това не са бунтари-«майдановци» от «опозицията», това е реална сила, с която трудно се справяш. Не случайно помощника на Лукашенко Валерий Белский на 19 август нарекъл главната заплаха стачките на колективите в промишлените предприятия6.

Властта била принудена да отиде на отстъпки. ОМОН веднага напуснаха градовете на Белорусия (милиционерски патрули по улиците и градовете на Белорусия не е видно до днес!). Протестиращите престанали да ги разпръскват от 13 август, позволявайки им мирно да се събират и митингуват, колкото си искат. Към 17 август освободили почти всички задържани в хода на протестите7.И Лукашенко лично започна да обикаля всички стачкуващи предприятия, надявайки се да убеди работниците да спрат стачките и да се върнат на работа.

Но това не помогнало. Стихийно избухналата политическа стачка, едва не станала всеобща (!), продължила да се развива по свои закони.Работниците започнаха да избират стачкуващи комисии, за да разработят исканията си на заседания, които освен политически включват и икономически искания, отнасящи се до тяхното конкретно предприятие.

Стачкуващите все още не са разработили еднакви политически искания, но най-често исканията на работническите колективи включват следното: Лукашенко да подаде оставка, честни избори, наказване на отговорните за насилието, освобода за всички незаконно задържани и политически затворници.

Тези искания имат нещо общо с исканията на "опозицията" (защото са общо демократични), но има и нещо друго в исканията на работниците, този път чисто пролетарски.

Например, към исканията «да се махнат ОМОН от градовете», почти на всеки митинг много работници добавяли: «ние сами ще създадем порядък в градовете». И действително наводили — сами почистваха площадите след митинги, ако е имало боклук. Но що се отнася до върховенството на закона, тук думите на работниците все още не са преведени в конкретни дела, работническите отряди все още не са създадени, въпреки че са говорили за тях на заседания повече от веднъж. Не са създадени не само защото работниците все още са слабо организирани, но и защото протестират в Беларус достатъчно културно - няма нито пияни, нито насилствени улици, никой не чупи витрини и офиси, не преобръща или не подпалва автомобили. Изглежда милиционерите на работниците нямат много работа.

Властта на Лукашенко очевидно осъзна, че не си струва да ядосва пролетариата и да изпраща провокатори-хулигани, така че по-късно да има причина да обвинява стачкуващите работници в маршрути и грабежи и още повече, че не си струва да се използва открито физическо насилие срещу работници-активисти и цивилни - това може да свърши много лошо за нея. В края на краищата тогава със сигурност ще бъдат създадени работнически отряди - като работнически единици за самозащита, като единици, защитаващи гражданското население от терора на фашистките главорези. Ако верижните псета на диктатора или подчинените им провокатори използват оръжие и се пролее кръв, то тези работнически отряди също ще вземат в ръка оръжие. И тогава не се знае какво ще стане.

Ръководството на работническите отряди могат и ще бъдат само органите на най-стачкуващите работници — стачкоми. Ударните комитети на различните предприятия, разположени на една и съща територия, за ефективно ръководство на стачкото движение неизбежно ще се обединят в териториални стачни комитети - областни, градски, регионални. Тези териториално обединени стачни комитети ще се превърнат в ръководните органи на революцията, които не само ще управляват стачките на работниците, но и ще дават заповеди на въоръжени работнически отряди.

Но такива обединени по територии стачкоми с въоръжени отряди работници са нещо като зараждащи се органи на пролетарска държавна власт! Това са прообрази на работниеските Съвети, тези самите, които в сила на аналогични причини били за първи път рвые образувани от руския пролетариат в 1905 г. и свалянето на буржоазията в Русия през 1917 г.

Авторитетът на тези Съвети ще бъде огромен, защото това ще са изборни органи на самия трудов народ и предприетите от тях действия ще бъдат в интерес на всички трудещи се. Това означава, че реалната власт в регионите, градовете и областите ще премине в техни ръце и никой няма да слуша буржоазните органи на държавната власт (в Беларус това са областните изпълнителни комитети, градските изпълнителни комитети, областните изпълнителни комитети). В страната може да се развие специална политическа ситуация - период на двувластие, какъвто беше в Русия през 1917 г., и как ще приключи, е невъзможно да се предвиди, но не е факт победата на буржоазията. Може и този път да победят Съветите, Съветската власт, т. е. трудовия народ под ръководството на работническата класа. Поне никой няма да си спомни точно за сегашния беларуски диктатор А. Г. Лукашенко към онова време.

Тоест, опитът да се стреля по народа недвусмислено ще сложи край на силата на клана Лукашенко и неизбежно ще доведе до продължаване на демократичната революция, в нуждата на работническата класа и трудещите се да я доведат до край.

Казаното касае не само Белорусия, но и други страни, в това число и най-вече постсъветските. Например, Путин. Не е изключено, Путин в Русия затова и не се решил и до днес да стреля по народа, съобразявайки, че това може да завърши лошо за него. Но рано или късно той или неговият подобен наследник ще го направят - дайте заповедта за разстрел на невъоръжени работници и това ще бъде краят за тях. Възможно или не това ще е край за цялата буржоазна власт в Русия.

И това не са пусти, откъснати от живота мечти — такава е логиката на общественото развитие. С такова гигантско разслоение на обществото, което сега се наблюдава във всички страни по света, включително Русия, да се използва открит физически терор срещу хората, както капиталът правеше в предишни времена, е все едно сам да се вкараш в гроба. Класата на пролетариата стана твърде голяма и много обедня и ограбена от олигарсите стана твърде огромна, а социалната база на господарите - монополният капитал стана твърде незначителна. Това се потвърждава от многобройните протести срещу полицейското насилие и терор. обикаляйки света, включително в основната крепост на световния фашизъм - САЩ. Засега тези встъпления особени резултати не приносят, макар и да  разстройват самозабравилата се власт. Но в тях не участва още организирана работническа класа, не я поддържа засега стачки из цялата страна. Но това ще се случи някой ден и тогава капиталистите ще трябва да положат гигантски усилия, за да запазят политическата власт в своите ръце.

Тук ще направим бележка за много руски левичари, които упорито виждат в белоруските събития само игрите на капиталисти помежду си („Майдан“) и не забелязват главния герой - работническата класа; които призовават да не участват в „Майдана“, препоръчват да се седи и да се чака пролетарската революция и докато не дойде, да четат класиците, да водят пропаганда сред работниците и да ги агитира за Съветите.

Граждани леви! Работническите Съвети се образуват така или примерно така, както ние описхме по-горе. Те не падат от тавана и не изскачат от марксистките книги готови, не могат да бъдат създадени някъде отстрани и след това залепени за работническата класа отгоре. Съветите се създават сами от борещата се работническа класа в хода на революция, создават от териториално-обединените стачкоми, като жизнена потребност за работниците, като крайна необходимост!

Това показва не само историческия, но и днешния белоруски опит. «Опозицията» в Беларус се опита да поеме ръководството на стачките на работниците - създаде изкуствена "Обединена стачка" и започна да призовава стачните комитети на стачкуващите фабрики да се присъединят към нея. Но от това нищо не стана! Въпреки факта, че стачните комитети на някои беларуски предприятия се отзоваха на този призив, този фалшив буржоазен „Обединен стачкуващ комитет“ не успя да стане водещ център.

Защо? И тъй като работниците няма да се подчиняват и да следват инструкциите на тези, които лично не са избрали, на които не са делегирали правомощията да се ръководят. Да се получи от тях доверие със сила е невъзможно, защото силата — това са те самите!

По същата причина авторитетната стачка по отделни предприятия, на която се подчиняват всички работници, може да бъде образувана само от самите работници, като в нея се изтласкат онези, които познават добре и в които са уверени като себе си.

Същото е и с временното революционно правителство, сформирано в хода на успешна демократична революция, чиято единствена задача е да организира и провежда нови избори на власт („честни избори“). Само временно революционно правителство, създадено от самата работническа класа или с най-активното си участие, ще има авторитет сред работниците. Друго правителство, като Координационен съвет на „опозицията“, създаването на който „за прехвърляне на властта“, обявено на 14 август от Тихановская, няма да има значение за работниците - никой няма да му се довери, което означава, че няма да следват неговите инструкции.

***

Белоруската демократична революция засега не е завършена, революционния процес  не е завършен. Общо взето сутринта на 24 август 2020 г. ситуацията може да се опише с думите «политическо равновесие». Лукашенко не предприема засега активни действия, нито против работниците, нито против «опозицията». Макар и че заявил преди дни за готовност да призове армията към спиране на безпорядките. А „опозицията“ не ускорява събитията, но ежедневно събира своите привърженици и противници на Лукашенко за мирни митинги и демонстрации. Работническата класа също не проявява активност, а стачките продължават. Досега той запази своята независимост, „опозицията“, не успя да вземе в ръцете си стачката на работниците, но не се говори за нейното развитие, за разпространение на стачки в други предприятия. По-скоро може да се говори за известен спад на стачното движение.

Как ще се развиват събитията, ние не можем да кажем. Това ще покаже времето. Но някои изводи от станалото можем да кажем и сме длъжни да го кажем.

Какво показа белоруската революция

Белоруската революция ни даде ценен опит в бъдеще. Тя показа следното:

1. Най-много от всичко на света буржоазията се бои от организирана работническа класа, и когато тя встъпи в класов бой организирана, тя е принудена да отиде на отстъпки.

Наши информационни източници в Белорусия расказват, че властта на Лукашенко е започнала да извежда от градовете на републиката ОМОН, едва чула за намеренията на работниците да стачкуват. Тя трепери не заради самата стачка, а от заплахата за нея!

2. Буржоазията, даже конкурираща се между себе си не на живот, а на смърт, в борба против работническата класа е едина, действа задружно, и работническата класа, за да победи, е задължена това да разбира и отчита.

3. На работниците са необходими свои собственни работнически СМИ и свои средства за връзка, независими от буржоазията, даже те да са от числото временни съюзници.

Информационните органи на революцията били СМИ на «опозицията», нейните сайтове, групи в социалните мрежи и техния телеграм-канал NEXTA. От тези източници работниците в Беларус, включително неорганизираните работници и трудещи се, получават цялата основна информация за случващото се в страната. В Русия белоруските събития са обхванати от руските проправителствени медии и медийните ресурси на руската „либерална опозиция“. Свои информационни ресурси у работническата класа на Белорусия и Русия няма.

Такова положение на нещата създава прекрасни възможности за буржоазната пропаганда, за заблуда и дезориентация на трудещите се маси. Много информация за събитията в републиката бе представени от буржоазните медии не обективно, не както са се случили в действителност, а от гледна точка, полезна за буржоазната класа. И методите при това се използват съответни, традиционни за буржоазно-фашистската пропаганда — манипулация на масовото съзнание.

Ролята и значението на работническата класа и нейните стачки буржоазните СМИ постоянно се занижава, а ролята на «опозицията» сериозно се преувеличава. Усърдно се създава впечатление както на зрителя, така и на читателя, че целият протест е „управляван“ от „опозицията“, а работническата класа изпълнява поръчки за нея, напълно й се доверява, споделя нейните идеи, съгласява се с нейната програма и напълно подкрепя Тихановская. Например фото и снимки са подбрани и специално монтирани, така че работниците върху тях със сигурност да бъдат изобразени на фона на червено-бяло знаме (знамето на беларуските фашисти!). А червените знамена, които работниците често издигат на своите срещи, не бяха споменати никъде. Оловката е проста, но ефективна. Дори много руски левичари и се нахвърлиха върху нея, като оттук заключиха, че това е „Майдан“ и няма нужда да му помагаме в никакъв случай. Само в края на краищата не знамената определят същността на един социален процес, особено когато класовият враг има огромно желание да изкриви същността му, предавайки го като друг процес.

4. Работническата класа се вдига на борба не тогава, когато звучат призиви на демократичната буржоазия («опозицията» в Белорусия, «либералите» — в Русия) към акции на протест, а когато е принудена от собствени класови интереси, когато ситуацията е такава, че вече няма накъде.

И действително, «опозицията» в Белорусия и нейните агенти още до изборите се опитваха да провокират работниците на стачки. Макар и работници от отделни предприятия. Правеха гръмки заявления за намерения да стачкуват в «оппозиционните» СМИ, назовавали се даже конкретни дати. Но стачките не се състояха. Работниците проигнорирали тези провокации. Те се вдигнаха сами, без никакви призиви, веднага и в голям брой, когато бяха наранени - когато фашистките власти на Лукашенко отприщиха терора срещу собствения си народ.

5. Стачка, още повече всеобща, едва не стана в Белорусия, но е необходимо да се готви! И да се готви сериозно. Необходимо е да се работи така, че в стачките да участват всички работници в предприятията, целия работнически колектив. Само тогава те ще станат такава сила, която буржоазната власт няма да може да сломи.

Стачките в Белорусия възникнаха стихийно, на вълната на емоции. В тях участват не всички работници в стачкуващите предприятия. Някои цехове и отдели на предприятия продължават да работят. И тази липса на координация и липса на съзнание от страна на работниците дава възможност на буржоазното правителство да разчупи стачките.

6. Стачното движение, за да постигне успех, трябва да има централизирано ръководство. Такова ръководство се състои от мрежа от обединени териториални стачни комитети. Стачните комитети в предприятията трябва да се избират на работнически събрания.

Стачните комитети в предприятията в Беларус често се създават не на работнически събрания, а чрез събиране на подписи от работници за определени лица, които са предложени в стачката. При това много от тези лица работниците в предприятията не ги познават. Как те са попаднали в списъците с членове на стачния комитет не е известно. Следователно, сред членовете на стачните комитети има значителен брой политически нестабилни хора, склонни към компромиси и неспособни да провеждат класовата политика на работническата класа.

7. Работниците с всички сили трябва да защитават своите лидери, например избраните от тях членове на стачните комитети. Защото останали без ръководство, работниците ще станат лека плячка за класовия враг. Следователно е необходимо да се отхвърли престъпния легализъм и когато е необходимо, да се действа по конспиративни методи. По друг начин в условията на тотално фашистско следене не може да се победи.

8. На работниците е жизнено необходимо да имат свои работнически организации, ясно да разбират своите цели и задачи.

Буржоазията лесно подчинява неорганизираните и безотговорни работници на собствените си интереси и ги използва за собствени цели - в конкурентна борба помежду си. Работниците, „вземат кестените от огъня“ за буржоазията, а накрая не получават нищо, „остават с празни ръце“.

9. Работниците отчаяно се нуждаят от собствена политическа организация - политическа партия като болшевишката партия, която сама ще може да ръководи останалите организации от работническата класа (стачни комитети, синдикати и др.), Да разработи правилната тактика на борба и да доведе работническата класа към победа.

Заключение

Ние не знаем, как ще завърши белоруската революция, ще победи ли или ще претърпи поражение, но това, което вече са направили белоруските работници, не може да не оценим.

Те показаха начина на трансформиране на това, което имаше всички белези на „Майдан“, в демократична революция: този начин е движение за масови стачки, с други думи, влизане в демократичния революционен процес като независима политическа сила на организираната работническа класа. Този ход, направен от белоруските работници е спонтанен, незабавно нокаутира водещата роля на демократичната буржоазия („опозиция“) в началото на демократичната революция, а ръководството в революцията премина към работническата класа.

Беларуските работници дадоха да се разбере начина, по който демократичната революция в съвременните условия може да се превърне в пролетарска, социалистическа революция, защо това ще се случи, по какви да е вероятни причини. Със своите действия те подсказаха, как и защо могат да се създадат нови Съвети, органи на новата пролетарска държава.

Това е безценен опит! И той непременно ще бъде използван в бъдеще от работническата класа и в другите страни.

Ние от цялата си душа желаем успех на демократичната революция в Белорусия, победа на белоруските работници в тяхната борба за демокрация!

И призоваваме всички леви и комунистически сили, всички, които наистина се застъпват за социализъм и свобода от потисничеството на капитала, да подкрепят работническата класа на Беларус и заедно с нея целия трудов народ на републиката в борбата им за демократични права и свободи.

МЛРД «Рабочий путь»

Подготовил Л. Сокольский

  1. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F↩︎
  2. Там же.↩︎
  3. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_(2020)↩︎
  4. https://www.rbc.ru/politics/22/08/2020/5f2da0ba9a794785a5e94016↩︎
  5. https://www.rbc.ru/politics/11/08/2020/5f326f7e9a794730806386ac?from=newsfeed↩︎
  6. https://www.rbc.ru/rbcfreenews/5f4246409a794743a2577433↩︎
  7. https://www.rbc.ru/politics/22/08/2020/5f2da0ba9a794785a5e94016↩︎



Гласувай:
0
1



1. krumbelosvet - Никъде в Европа и в пост-съветското пространство
28.08.2020 13:24
Никъде в Европа и в пост-съветското пространство НЯМА ПОВЕЧЕ СОЦИАЛИЗЪМ, отколкото в Беларус.
Авторът, странно, не е забелязал ЦВЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, която цели нов Майдан и откъсване на Беларус от Русия. НЕ Е ЗАБЕЛЯЗАЛ още авторът, че САЩ предислоцираха 7 хиляди командоси от Германия в Прибалтика, и че Полша, Литва и Латвия истерично поддържат "протестите". САЩ, Полша, ЛИТВА И латвия КОМУНИСТИЧЕСКИ ЛИ СА? А? Комунисти ли са тия четилри държави? Не. БЕСНИ РУСОФОБИ са. ТОВА е смисълът на УЖ, ужким "демократичната революция", а всъщност нов Майдан, усъвършенстван Майдан.
цитирай
2. apostapostoloff - Балапус ни е през кура,
28.08.2020 18:46
та оттатък.

Кой ще ти чете безумните фермани бе, мамул?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 795104
Постинги: 1768
Коментари: 230
Гласове: 359
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31