Преди 85 години, в ноща на 30 срещу 31 август 1935 година, миньора от мината "Центральная-Ирмино" (Донбасс) Алексей Стаханов установил световен рекорд по добив на въглища с пневматичен чук, давайки за смяна (5 ч. 45 мин.) 102 тона въглища и преизпълнявайки дневната норма 14 пъти. Това достижение послужило за начало на стахановското движение - масово движение на новатори в социалистическото производство — работници, колхозници, инженерно-технически работници, многократно превишавващи установените норми на производство.

Рекордът на Стаханов скоро бил подобрен от негови последователи. Най-голяма изработка в Донбас постигнал Н. А. Изотов, добил 1 февруари 1936 на шахта № 1 "Кочегарка" (Горловка) 607 т въглища за смяна.
 
През декември 1935 година на пленум ЦК ВКП(б) постановил да се превърне стахановското движение в движение на милиони. То станало основна форма на социалистическо съревнование и бързо обхванало целия Съветски Съюз. След няколко месеца почти на всяко съветско предприятие се появили свои стахановци, създавали се стахановски бригади, участъци, цехове, достигащи устойчиво високи колективни изработки. Зачинателни стахановски движения били в автомобилната промишленост А.Х. Бусигин, в обувната — Н.С. Сметанин, в текстилната — Е.В. и М.И. Виноградови, в станкостроителната — И.И. Гудов, в горската — В.С. Мусинский, на железопътния транспорт — П.Ф. Кривонос, в сельското стопанство — П.Н. Ангелина, К.А. Борин, М.С. Демченко и др.

СТРАХОТНО: