Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10 21:50 - На тази дата преди...
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове:
0



Преди 147 години на 3 октомври 1873 година се ражда Елена Дмитриевна Стасова - руска революционерка, деятел на международното комунистическо, женско, антивоенно и антифашистско движение. Герой  на Социалистическия Труд (1960 г.).

Дъщеря на известен адвокат. До 13 годишна възрас възпитание и образование получила у дома. След това постъпила в 5 клас в гимназия; завършвайки я през 1890 година със златен медал. Получила право на преподаване на руски език и история, станала учителка в неделното училище, в която преди това работила майка и.

Рано встъпила на пътя на революционната дейност. На 20 годишна възраст Елена се запознава с Надежда Крупская, заедно преподават в неделните училища за работници и продължават социалдемократичната пропаганда. От 1898 година тя станала активен член на «Съюз за борба за освобождоване на работническата класа».

От момента на създаване на ленинската "Искра" Елена Дмитриевна е нев верен идеологически последовател и агент, разпространяващ вестника с огромна енергия и изобретателност. Провеждала нелегална революционна работа в Санкт Петербург, Москва, Орел, Киев, била е секретар на Петербургския партиен комитет и Северното бюро на Централния комитет на РСДРП. През 1905-1906 г. емигрира в Швейцария, където работи в Централния комитет на РСДРП и участва в издаването на вестник "Пролетариат". В 1906 година във Финландия се занимавала с транспортирането на оръжие, пари и с партийните работници през границата. Пет години – от 1907 до 1912 година водила партийно-пропагандна работа в Тифлис. От 1913 година била заточена в Енисейска губерния. В 1914 била изпратена в село Бея. Арести, затвори, три години в изгнание в Енисейска губерния не съкрушили волята на славната дъщеря на болшевишката партия.

Стасова активно участвала в подготовката и провеждането на Великата Октомврийкса социалистическа революция. В края на юни 1917 г., когато буржоазното Временно правителство стартира гнусна клеветническа кампания срещу В. И. Ленин и за него беше опасно да остане вкъщи, Владимир Илич живя няколко дни в апартамента на Е.Д на улица Фурштатска -днес Пьотр Лавров.

От февруари 1917 — март 1920 година — секретар на ЦК на партията. От 1917 година Стасова - кандидат, а от 1918-1920 години - член на ЦК на партията. От 1918 година - член на Президиума на Петроградския ЧК и секретар на Петроградския комитет на РКП(б). От 1920 година ЦК изпратил Стасова в Баку, където тя приела участие в подготовката на I конгрс на народите на Изтока, работила в Кавказското бюро на ЦК на РСДРП(б). От 1921—1925 година на нелегална работа в апарата на компартията на Германия и представителството на Изпълкома на Коминтерна в Берлин.

От 1927—1937 председател на ЦК  на Международната организация за помощ на борците на революциите (МОПР) СССР и заместник председател на изпълкома на МОПР. През 1932 г. на Амстердамския антивоенни конгрес тя е избрана за член на Световния комитет за борба с войната и антифашизма, а през 1934 г. участва в създаването на Световния комитет за жени срещу войната и антифашизма.

През 1933 г. по нейна инициатива и по инициатива на работниците от град Иваново е основан Международният дом за децата на чуждестранни революционери и работници, попаднали в затворите. Впоследствие той започва да носи нейното име.

От 1930—1934 член на ЦКК на ВКП(б). От 1935—1943 член на Интернационалната контролна комисия на Коминтерна.

От 1938—1946 редактор на списание «Интернационална литература».

Избирана нза делегат на VII-IX, XV-XVII и XXII конгреси на ВКП(б)/КПСС. Била е член на Всеруския централен изпълнителен комитет и на Централния изпълнителен комитет на СССР.

От 1946 година се занимавала с общественно-литературна дейност. Била е член на ВЦИК и ЦИК СССР. Герой на Социалистическия Труд (1960 г.) Автор на спомените «Страници от живота и борбата» (М., 1960).

За големите си заслуги към КПСС и съветската държава Е. Д. Стасова е наградена с четири ордена на Ленин, както и с медали и е удостоена със званието Герой на социалистическия труд.

Умира на 31 декември 1966 година в Москва. Прахът и е погребен на Кремълската стена.

През януари 1967 година в «Правда» била публикувана написаната от Е. Д. Стасова малко преди смъртта и статия «Шастието да бъдеш първи». «Всяко ново поколение революционери решава нови исторически задачи – писала Елена Дмитриевна –Но е важно да възприемем страстта на бойците, закалени от революцията, тяхната дълбока комунистическа убеденост, безкористна преданост към партията и изгаряща омраза към враговете на революцията. Защото започналата от нас революция продължава със своите алегорични барикади, където революционната стомана се закалява, където се провежда училището за борба за щастието на хората, днес са фабрични магазини, мини, строителни площадки, полета и ферми на колхозни и държавни ферми, лаборатории на изследователски институти, университети и техникуми, всички области на дейност, доминирани от творчески труд в името на комунизма».
image



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707728
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031