Преди 100 години на 5 октомври 1920 година се ражда Мелитон Варламович Кантария (1920—1993) — младши сержант на Червената Армия, Герой на Съветския Съюз. В ноща на 1 май 1945 година заедно със сержант М.А. Егоров издигнал червеното Знаме на Победата над победения райхстаг.

Мелитон Кантария се ражда в селско семейство в мегрелско село (днес град) Джвари. По националност — грузинец. Имал четвърти клас образование. На 17 години отишъл в Абхазия. До повикеателната от Червената Армия в 1938 година работил в колхоза.

Мелитон Кантария приел своето първо сражение на 22 юни 1941 година на западната граница, където служил като картечар. През юли 1941 година бил тежко ранен в бой в района на железопътната гара в Смоленск. След това воювал около Ростов-на-Дон, Северен Кавказ. В 1943 година бил отново ранен. И въпреки че този път раната се оказа още по-сериозна, Мелитон Варламович вярвал, че все пак има късмет. Благодарение на желязното си здраве, той не само се възстановил, но и отново успял да се изправи, за да отплати на врага за пролятата кръв, за смъртта на другарите по оръжие. В 756-ти полк от 150-та дивизия на 3-та ударна армия на I Белоруски фронт пристигнал през лятото на 1944 г. и бил насочен в звод на разузнавачния полк.

Особено се отличил в сраженията при щурма на последното убежище на фашизма - Берлин. На 30 април 1945 г. той, сержант М.А. Егоров и заместник-командирът на батальона по политически въпроси А.П. Берест получи Червеното знаме на Военния съвет на 3 ударна армия на I Белоруски фронт и им заповядали да го издигнат над Райхстага. В това време в района на райхста имало боеве. Това било двехиляден гарнизон, състоящ се главно от есесовци, яростно съпротивляващи се. 150-ти Стрелкови батальон и съседните дивизии упорито си проправяли път към Райхстага стъпка по стъпка. Когато нашите части се приближили до сградата на разстояние 80-100 метра, младши сержант М.В. Кантария и сержант М.А. Егоров, придружени от лейтенант Алексей Берест, изпълзяли до Райхстага и разгърнали Червеното знаме. Воините от нашите батальони, въодошевени от подвига на двамата герои, стремително атакували противника и проникнали в последното убежище на врага. В зданието се разгърнал напрегнат бой. В 21:30 Кантария, Егоров и Берест сложили Червеното знаме на втория етаж и когато батальоните на Неустроев и Давидов освободили горните етажи на врага, знамето се издигнато над купола на Райхстага. Това станало на 30 април 1945 година в 22 часа.

На 9 май по заповед на командира на корпуса генерал-майор С. Переверткин знамето е премахнато от купола от сержант М. А. Егоров и младши сержант М. В. Кантария и на негово място те поставят голямо алено знаме. Работат е в това, че района на Берлин, където се намирал рейхстага бил в английската окупационна зона. Така Знамето било съхранено и доставено в 150-а стрелкова дивизия.

За издигане на знамето, с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 8 май 1946 г., той е удостоен със званието Герой на Съветския съюз с орден „Ленин“ и отличителни знаци „Златна звезда“ № 7090.

Демобилизиран бил в 1946 година, върнал се в родината, работейки в колхоз. В 1947 година станал член на ВКП(б). Бил депутат във Върховния Съвет на Абхазската АССР. Мелитон Варламович - почетен гражданин на градовете Сухуми, Берлин, Байконур (1984 г.). Почетен войник на воинските части.

По време на грузино-абхазската война той заедно със семейството бил принуден да напусне: в 1991 година се отправил в Москва. С помощта на комитета на ветераните той успял да получи за голямото си семейство само временен малък едностаен апартамент в покрайнините. Получил преференции едва след смърта си.

Мелитон Кантария умира на 26 декември 1993 година в градската клинична болница № 64 в град Москва. Поради военните действия на родовото гробище в Абхазия да бъде погребан не успели. В началото на януари 1994 година Кантария бил погребан в Джвари Цаленджихски район (западната част на Грузия), на територията на трето училище, което носи неговото име.