Преди 103 години, на 9-10 октомври 1917 г., вестник „Рабочи път” публикува статия на В. И. Ленин „Задачите на революцията”, в която се прави оценка на политическата ситуация след бунта на Корнилов и се очертава програмата на болшевишката партия по основните въпроси на социалистическата революция.

В статията Ленин пише: „Мирните“ дребнобуржуазни надежди за „коалиция“ с буржоазията, за компромис с нея ... всичко това пречупва хода на революцията безмилостно, жестоко, неумолимо. Корниловщината бе последния жесток урок - в голям размер, урок допълващ хиляди и хиляди малки уроци, уроци състоящи се в заблуда на работници и селяни по места от капиталисти и помешчци, уроци състоящи се от заблуда на войници и офицери и т.н., и т.н. Недоволството, възмущението, озлоблението в армия, в селячество, сред работниците расте. Многообещаващата и пълноценна „коалиция“ на есери и меншевики с буржоазията дразни масите, отваря им очите, тласка ги към въстание ... Корниловщината учи. Корниловщината на много ни научи. Невъзможно е да се разбере дали Съветите сега ще могат да излязат извън лидерите на есери и меншевики, като по този начин осигурят мирното развитие на революцията, или те отново ще тъпчат на едно място, правейки пролетарското въстание неизбежно. Това не можем да го знаем. Нашата работа е да помогнем, да направим всичко възможно за да осигурим „последния“ шанс за мирното развитие на революцията, да помогнем за това, като изложим нашата програма, изясним нейния общ характер, безусловното й съответствие с интересите и изискванията на по-голямата част от населението. Думите по- долу и представят от себе си опита на изложение на такава програма».

От тези многочисленни уроци на революцията произлиза първия извод: «Катастрофалният характер на компромиса с капиталистите». Ленин уточнява: „Оставете на власт представителите на буржоазията, поне в малък брой, оставете такива известни корниловисти като генерали Алексеев, Клембовски, Багратион, Гагарин и др., Или тези, които са доказали пълното си безсилие пред буржоазията и способността им да действат по бонапартистки начин, като например Керенски - това означава широко отваряне на вратите, от една страна, за глад и неизбежна икономическа катастрофа, която капиталистите умишлено ускоряват и утежняват, а от друга страна, за военна катастрофа, тъй като армията мрази щаба и не може с ентусиазъм да участва в империалистическата война ...След всичко това, преживяно от 20 април, продължаването на всякакъв вид компромис с буржоазията би било от страна на есери и меншевики не само грешка, но и пряко предателство към народа и революцията. "

От тук безусловния извод: «Властта на Съветите». «Цялата власт в държавата трябва да премине изключително към представителите на Съветите на работнически, войнишки и селски депутати на основание определена програма и при пълна отговорност на власти те пред Съветите. Трябва да бъдат незабавно произведени преизбиране на Съветите както за отчитане на целия опит на хората през последните, особено богати на съдържание седмици на революцията, така и за премахване на ярки несправедливости (непропорционалност, неравенство на изборите и др.), които на някои места останаха некоригирани.. Безусловно и повсеместно, при пълна поддръжка от държавата, трябва да бъде осъществено въоръжаване  на работниески и революционни, т. е. доказали на дело своята способност да изхвърлят корниловската, войска».

Следващата задача на революцията: «Мир  на народите». Това означава, че „съветското правителство трябва незабавно да покани всички воюващи народи (т.е. както техните правителства, така и работниците и селяните едновременно) да сключат общ мир в момента при демократични условия, както и да сключат незабавно примирие (поне за три месеца). Основното условие за демократичен мир е отхвърлянето на анексиите (конфискациите). "

«Земята на трудещите се» -оеще една задача  на революцията. «Съветското правителство трябва незабавно да обяви частната собственост върху земите на собствениците на земя, премахнати без откупуване, и да ги предаде на управлението на селските комитети ...».

«Борбата с глада и разрухата» предполага «незабавно да се въведе работнически контрол в общодържавен мащаб над производството и потреблението... Необходимо е незабавно да се национализират банките и застрахователния бизнес, както и най-важните индустрии (петрол, въглища, металургия, захар и др.), Заедно с безусловното премахване на търговската тайна и установяването на непоколебим надзор от работници и селяни върху незначително малцинство капиталисти, печелещи от доставки за хазната и тези, които избягват отчитането и от справедливото данъчно облагане на печалбите и имуществото си ... Само чрез ограничаване на мародерството на капиталистите и спиране на умишленото им спиране на производството ще бъде възможно да се постигне увеличаване на производителността на труда, създаването на универсална трудова услуга, правилната размяна на зърно за индустриални продукти и връщането в хазната на много милиарди хартиени пари, скрити от богатите.».

Следващата издигната от Ленин задача – «Борбата с контрареволюцията на помешчици и капиталисти». Сред мерките, предложени от Ленин, са цялостно разследване на въстанията на Корнилов и Каледински, арестуването на виновните генерали на корниловците и лидерите на буржоазната контрареволюция (Гучков, Милюков, Рябушински, Маклаков и др.), разпускането на контрареволюционните организации (Държавната дума, разформирането на офицерите и др.) контрареволюционни звена, затварянето на буржоазни контрареволюционни вестници (Реч, Руско слово и др.), конфискацията на техните печатници.

Ленин подчертава, че ако Съветите поемат държавна власт, за да изпълнят тази програма, тогава ще им бъде осигурена не само подкрепата на девет десети от населението, работническата класа и огромното мнозинство от селячеството, но и най-големият революционен ентусиазъм на армията и по-голямата част от народа, без които победата над глада и войната е невъзможна. „След като вземат цялата власт- ​​пише Ленин- „Съветите биха могли дори сега - и това е може би последният им шанс - да осигурят мирното развитие на революцията, мирните избори от хората на техните депутати, мирната борба на партиите в рамките на Съветите, практическото тестване на програмите на различни партии, мирен преход от ръцете на една страна в ръцете на друга". Ленин указвал, че акои тази възможност за мирно развитие на революция, преходът на властта в ръцете на Съветите бъде изпусната, то гражданската война между пролетариата и буржоазията ще стане неизбежна. «Пролетариатът няма да се спре  пред каквито и да било жертви за спасяване на революцията, невъзможно извън изложената програма. Но пролетариата ще поддържа Съветите, ако те му осъществят последния шанс на мирно развитие на революцията».
http://leninism.su/works/73-tom-34/3291-zadachi-revolyuczii-34.html