Постинг
15.10.2020 12:17 -
На тази дата преди...
Преди 102 години на 12 октомври 1917 година, В.И. Ленин написал статията «Кризата узря». В тази статия Ленин описва ситуацията и поставя въпроса на партията с цялата острота, че е невъзможно да се забави въстанието повече - в страната назрява национална криза.
Глави I-III и V, предназначени за отворената партийна преса (тези глави са публикувани във вестник „Рабочий путь“, № 30), показват нарастващия революционен подем на Запад и основните признаци на националната криза в Русия, която се задълбочила с особенна сила в края на септември. Широкият мащаб на селското движение, което по същество се превърнало в селско въстание, изострянето на националноосвободителната борба, нарастването на революционните настроения в армията, острия конфликт между железничарите и Временното правителство - това са основните моменти, характерни за един повратен момент в историята на революцията. Ленин отбелязал, че при настъпването на повратна точка са важни факти като отделянето на финландските войски и Балтийския флот от правителството, гласуване на изборите за Московски окръжни съвети, където 14 000 от 17 000 войници са гласували за болшевиките.
Ленин пише: «...Няма и най-малко съмнение, че болшевиките, ако си позволят да бъдат хванати в капан в конституционни илюзии, „вяра“ в Конгреса на Съветите и свикването на Учредителното събрание, „чакащи“ Конгреса на Съветите и т.н., няма съмнение, че такива болшевики сa жалки предатели на пролетарската кауза. Те щяха да бъдат предатели за него, тъй като с поведението си биха предали германските революционни работници, които бяха започнали въстанието във флота. При такива условия „чакането“ на конгреса на съветите и т.н. има предателство към интернационализма, предателство към каузата на международната социалистическа революция. Защото интернационализма не се състои във фрази, не в изразяване на солидарност, не в резолюции, а в дела. Болшевиките щяха да изменници на селячеството, ако търпяха потушаването на селските въстания от правителството, което даже «Делото на Народа» сравнява със столипинците, значи да се загуби цялата революция, да се загуби тя завинаги и безвъзвратно.... Болшевиките биха се оказали предатели на демокрацията и свободата, тъй като да се разруши потушаването на селското въстание в такъв момент означава да се позволи изборите за Учредително събрание да бъдат изковани по абсолютно същия начин - и още по-лошо, по-грубо - като „Демократичната конференция“ и „Предпарламент“».
Указвайки на това, че болшинството на народа върви зад партията, Ленин писал: «Цялото бъдеще на руската революция е поставена на карта. Цялата чест на партията на болшевиките стои под въпрос. Цялото бъдеще на международната работническа революция за социализъм е поставена на карта. Кризата узря...»
Глава VI VI Ленин не възнамерявал да бъде публикуван и го адресирал само до членове на Централния, Петроградския и Московския комитет на РСДРП (б), както и до членовете на Съветите - болшевиките. В нея Ленин в сурова, ултиматумна форма настоява да се преодолее мнението на някои членове на Централния комитет, че въстанието е ненавременно. Ленин убедително доказва необходимостта от незабавна подготовка и провеждане на въстание; предупреждава, че седмици и дори дни решават всичко сега, заявява че пропускането на момента в очакване на свикването и решенията на Конгреса на Съветите би било пълно предателство на революцията. «Победата на въстанието е осигуряна сега от болшевиките: 1) ние можем (ако не „изчакаме“ съветския конгрес) да ударим внезапно и от три точки, от Санкт Петербург, от Москва, от Балтийския флот; 2) ние имаме лозунги, осигуряващи ни поддръжка: долу правителството, удавящо селското въстание против помешчиците! 3) ние сме болшинство в страната; 4) развалът у меншевици и есери е пълен; 5) ние имаме техническа възможност да вземем властта в Москва (която може да сложи началото, да поразим врага неочаквано); 6) ние имаме хиляди въоръжени работници и войници в Питер, които могат веднага да вземат и Зимния Дворец, и Генералния Щаб, и телефонната станция и всички крупни печатници; да не ни избият оттам - и агитацията в армията ще продължи такава, че ще бъде невъзможно да се борим с това управление на света, на селската земя и т.н.»
Ленин изразил решителен протест в редакцията на «Рабочий путь» против зачеркването от неговата статия на някои важни политически положения, свързани с тактиката на болшевишката партия (решение да се участва в предпарламента, предоставяне на места на меншевиките в президиума и т.н.). «Трябва да подам петиция за напускане на Централния комитет, което и правя, и да запазя свободата да агитирам в долните редици на партията и на партийния конгрес. Моето изключително убеждение е, че ако „изчакаме“ Конгреса на Съветите и пропуснем момента сега, ще съсипем революцията».
Глави I-III и V, предназначени за отворената партийна преса (тези глави са публикувани във вестник „Рабочий путь“, № 30), показват нарастващия революционен подем на Запад и основните признаци на националната криза в Русия, която се задълбочила с особенна сила в края на септември. Широкият мащаб на селското движение, което по същество се превърнало в селско въстание, изострянето на националноосвободителната борба, нарастването на революционните настроения в армията, острия конфликт между железничарите и Временното правителство - това са основните моменти, характерни за един повратен момент в историята на революцията. Ленин отбелязал, че при настъпването на повратна точка са важни факти като отделянето на финландските войски и Балтийския флот от правителството, гласуване на изборите за Московски окръжни съвети, където 14 000 от 17 000 войници са гласували за болшевиките.
Ленин пише: «...Няма и най-малко съмнение, че болшевиките, ако си позволят да бъдат хванати в капан в конституционни илюзии, „вяра“ в Конгреса на Съветите и свикването на Учредителното събрание, „чакащи“ Конгреса на Съветите и т.н., няма съмнение, че такива болшевики сa жалки предатели на пролетарската кауза. Те щяха да бъдат предатели за него, тъй като с поведението си биха предали германските революционни работници, които бяха започнали въстанието във флота. При такива условия „чакането“ на конгреса на съветите и т.н. има предателство към интернационализма, предателство към каузата на международната социалистическа революция. Защото интернационализма не се състои във фрази, не в изразяване на солидарност, не в резолюции, а в дела. Болшевиките щяха да изменници на селячеството, ако търпяха потушаването на селските въстания от правителството, което даже «Делото на Народа» сравнява със столипинците, значи да се загуби цялата революция, да се загуби тя завинаги и безвъзвратно.... Болшевиките биха се оказали предатели на демокрацията и свободата, тъй като да се разруши потушаването на селското въстание в такъв момент означава да се позволи изборите за Учредително събрание да бъдат изковани по абсолютно същия начин - и още по-лошо, по-грубо - като „Демократичната конференция“ и „Предпарламент“».
Указвайки на това, че болшинството на народа върви зад партията, Ленин писал: «Цялото бъдеще на руската революция е поставена на карта. Цялата чест на партията на болшевиките стои под въпрос. Цялото бъдеще на международната работническа революция за социализъм е поставена на карта. Кризата узря...»
Глава VI VI Ленин не възнамерявал да бъде публикуван и го адресирал само до членове на Централния, Петроградския и Московския комитет на РСДРП (б), както и до членовете на Съветите - болшевиките. В нея Ленин в сурова, ултиматумна форма настоява да се преодолее мнението на някои членове на Централния комитет, че въстанието е ненавременно. Ленин убедително доказва необходимостта от незабавна подготовка и провеждане на въстание; предупреждава, че седмици и дори дни решават всичко сега, заявява че пропускането на момента в очакване на свикването и решенията на Конгреса на Съветите би било пълно предателство на революцията. «Победата на въстанието е осигуряна сега от болшевиките: 1) ние можем (ако не „изчакаме“ съветския конгрес) да ударим внезапно и от три точки, от Санкт Петербург, от Москва, от Балтийския флот; 2) ние имаме лозунги, осигуряващи ни поддръжка: долу правителството, удавящо селското въстание против помешчиците! 3) ние сме болшинство в страната; 4) развалът у меншевици и есери е пълен; 5) ние имаме техническа възможност да вземем властта в Москва (която може да сложи началото, да поразим врага неочаквано); 6) ние имаме хиляди въоръжени работници и войници в Питер, които могат веднага да вземат и Зимния Дворец, и Генералния Щаб, и телефонната станция и всички крупни печатници; да не ни избият оттам - и агитацията в армията ще продължи такава, че ще бъде невъзможно да се борим с това управление на света, на селската земя и т.н.»
Ленин изразил решителен протест в редакцията на «Рабочий путь» против зачеркването от неговата статия на някои важни политически положения, свързани с тактиката на болшевишката партия (решение да се участва в предпарламента, предоставяне на места на меншевиките в президиума и т.н.). «Трябва да подам петиция за напускане на Централния комитет, което и правя, и да запазя свободата да агитирам в долните редици на партията и на партийния конгрес. Моето изключително убеждение е, че ако „изчакаме“ Конгреса на Съветите и пропуснем момента сега, ще съсипем революцията».
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 469
