Постинг
15.10.2020 12:17 -
На тази дата преди...
Преди 68 лет години на 14 октомври 1952 година, Й.В. Сталин встъпил на заключителното заседание на XIX конгрс на КПСС. Това е било неговото последно публично слово. Да живее и ръководи Съветската страна останали по-малко от пет месеца…
Й.В. Сталин
РЕЧ НА XIX КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА
14 октомври 1952 года
Другари!
Позволете ми да изкажа благодарност от името на нашия конгрес на всички братски партии и групи, чиито представители уважиха нашия конгрес с присъствието си или които изпратиха поздрави до конгреса, за приятелскитe поздрави, за пожелания за успех, за доверие.
Това доверие е особено ценно за нас, което означава готовност да подкрепим нашата партия в нейната борба за светлото бъдеще на народите, в нейната борба срещу войната, в нейната борба за запазване на мира.
Ще е грешно да се твърди, че нашата партия, станала могъща сила, не се нуждае повече от поддържка. Това не е вярно. Нашата партия и страната ни винаги са имали нужда и ще се нуждаят от доверие, съчувствие и подкрепа от братски народи в чужбина.
Особеността на тази подкрепа е, че всяка подкрепа за миролюбивите стремежи на нашата партия от страна на която и да е братска партия означава в същото време подкрепата на собствения си народ в борбата им за запазване на мира. Когато британските работници през 1918-1919 г., по време на въоръжената атака на британската буржоазия над Съветския съюз, организираха борба срещу войната под лозунга „Долу ръцете от Русия“, това е подкрепа- подкрепа на първо място, борбата на техния народ за мир и след това подкрепа на съветския народ. Когато другарят Торез или другарят Толиати заявиха, че техните народи няма да се борят срещу народите на Съветския съюз, това е подкрепа преди всичко подкрепа за работниците и селяните на Франция и Италия, които се борят за мир, а след това подкрепа за миролюбивите стремежи на Съветския съюз.Тази особеност на взаимна подкрепа се обяснява с факта, че интересите на нашата партия не само не противоречат, но напротив сливат се с интересите на миролюбивите народи. Що се отнася до Съветския съюз, неговите интереси като цяло са неделими от каузата за световния мир.
Ясно е, че нашата партия не може да остане в дълг на братските партии и тя самата на свой ред трябва да ги подкрепя, както и техните народи в борбата им за освобождение, в борбата им за запазване на мира. Както е известно, тя именно така и постъпва. След вземането на властта от нашата партия през 1917 г. и след като партията предприе реални мерки за премахване на капиталистическия и стопански гнет, представители на братските партии, възхитени от смелостта и успехите на нашата партия, й присъдиха званието „Ударна бригада“ на световното революционно и работническо движение. С това те изразиха надеждата, че успехите на „Ударната бригада“ ще облекчат положението на народите, потънали под игото на капитализма. Мисля, че нашата партия оправда тези надежди, особено по време на Втората световна война, когато Съветският съюз, побеждавайки германската и японската фашистка тирания, освободи народите в Европа и Азия от заплахата от фашисткото робство.
Разбира се, беше много трудно да се изпълни тази почетна роля, докато „Ударната бригада“ беше единствената и докато тя трябваше да изпълни тази водеща роля почти сама. Но това беше. Днес е съвсем друго. Сега, когато от Китай и Корея до Чехословакия и Унгария се появиха нови „ударни бригади“ под формата на народни демокрации, сега за нашата партия стана по-лесно да се бори и работата стана по-забавна.
Особено забележителни са онези комунистически, демократични или работнически и селски партии, които все още не са дошли на власт и които продължават да работят под палеца на буржоазните драконовски закони. На тях разбира се им е трудно да се работи. За тях обаче не е толкова трудно да работят, както беше за нас, руските комунисти, по време на царския период, когато и най-малкият напредък беше обявен за тежко престъпление. Но руските комунисти устояха и не се изплашиха от трудностите и постигнаха победи. Това ще бъде и с тези партии.
Защо за тези партии няма да е толкова трудно да работят в сравнение с руските комунисти от царския период?
Защото, първо, те имат пред очите си такива примери за борба и успехи като в Съветския съюз инародно-демократичните страни.Следователно те могат да се учат от грешките и успехите на тези страни и по този начин да улесняват работата си.
Защото, второ самата буржоазия - основният враг на освободителното движение - стана различна, промени се по сериозен начин, стана по-реакционна, загуби контакт с хората и по този начин се отслаби. Разбираемо е че това обстоятелство трябва също да облегчи работата на революционните и демократични партии.
Преди буржоазията си позволяваше да либералнички, да защитава буржоазно-демократичните свободи и по този начин създаваше популярност сред хората. Днес от либерализма няма и следа. Вече няма така наречената „свобода на личността“ - индивидуалните права вече се признават само за тези, които имат капитал, а всички останали граждани се считат за суров човешки материал, подходящ само за експлоатация. Принципът на равенство на хората и нациите е потъпкан, той е заменен от принципа на пълните права на експлоатиращото малцинство и липсата на права на експлоатираното мнозинство от гражданите. Знамето на буржоазно-демократичните свободи е изхвърлено зад борда. Мисля, че вие, представителите на комунистическите и демократични партии ще трябва да издигнете това знаме и да го пренесете напред, ако искате да съберете по-голямата част от хората около себе си. Няма кой друг да го вземе.
Преди буржоазията се считаше за водеща нациите, тя отстоявала правата и независимостта на нациите, поставяйки ги „преди всичко“. Днес няма и следа от “националния принцип”. Днес буржоазията продава правата и независимостта на нациите за долари. Знамето на национална независимост и национален суверенитет е изхвърлено зад борда. Няма съмнение, че вие представителите на комунистическите и демократичните партии, ще трябва да издигнете този банер и да го пренесете напред, ако искате да бъдете патриоти на вашата страна, ако искате да станете водеща сила на нацията.
Такa стоят нещата днес.
Ясно е, че всички тези обстоятелства трябва да улеснят работата на комунистическите и демократични партии, които все още не са дошли на власт.
Следователно има всички основания да се разчита на успехите и победата на братските партии в страни, доминирани от капитала.
Да живеят нашите братски партии!
Да живеят ръководителите на братските партий!
Да живее мира между народите!
Долу палачите на войните!
Й.В. Сталин
РЕЧ НА XIX КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА
14 октомври 1952 года
Другари!
Позволете ми да изкажа благодарност от името на нашия конгрес на всички братски партии и групи, чиито представители уважиха нашия конгрес с присъствието си или които изпратиха поздрави до конгреса, за приятелскитe поздрави, за пожелания за успех, за доверие.
Това доверие е особено ценно за нас, което означава готовност да подкрепим нашата партия в нейната борба за светлото бъдеще на народите, в нейната борба срещу войната, в нейната борба за запазване на мира.
Ще е грешно да се твърди, че нашата партия, станала могъща сила, не се нуждае повече от поддържка. Това не е вярно. Нашата партия и страната ни винаги са имали нужда и ще се нуждаят от доверие, съчувствие и подкрепа от братски народи в чужбина.
Особеността на тази подкрепа е, че всяка подкрепа за миролюбивите стремежи на нашата партия от страна на която и да е братска партия означава в същото време подкрепата на собствения си народ в борбата им за запазване на мира. Когато британските работници през 1918-1919 г., по време на въоръжената атака на британската буржоазия над Съветския съюз, организираха борба срещу войната под лозунга „Долу ръцете от Русия“, това е подкрепа- подкрепа на първо място, борбата на техния народ за мир и след това подкрепа на съветския народ. Когато другарят Торез или другарят Толиати заявиха, че техните народи няма да се борят срещу народите на Съветския съюз, това е подкрепа преди всичко подкрепа за работниците и селяните на Франция и Италия, които се борят за мир, а след това подкрепа за миролюбивите стремежи на Съветския съюз.Тази особеност на взаимна подкрепа се обяснява с факта, че интересите на нашата партия не само не противоречат, но напротив сливат се с интересите на миролюбивите народи. Що се отнася до Съветския съюз, неговите интереси като цяло са неделими от каузата за световния мир.
Ясно е, че нашата партия не може да остане в дълг на братските партии и тя самата на свой ред трябва да ги подкрепя, както и техните народи в борбата им за освобождение, в борбата им за запазване на мира. Както е известно, тя именно така и постъпва. След вземането на властта от нашата партия през 1917 г. и след като партията предприе реални мерки за премахване на капиталистическия и стопански гнет, представители на братските партии, възхитени от смелостта и успехите на нашата партия, й присъдиха званието „Ударна бригада“ на световното революционно и работническо движение. С това те изразиха надеждата, че успехите на „Ударната бригада“ ще облекчат положението на народите, потънали под игото на капитализма. Мисля, че нашата партия оправда тези надежди, особено по време на Втората световна война, когато Съветският съюз, побеждавайки германската и японската фашистка тирания, освободи народите в Европа и Азия от заплахата от фашисткото робство.
Разбира се, беше много трудно да се изпълни тази почетна роля, докато „Ударната бригада“ беше единствената и докато тя трябваше да изпълни тази водеща роля почти сама. Но това беше. Днес е съвсем друго. Сега, когато от Китай и Корея до Чехословакия и Унгария се появиха нови „ударни бригади“ под формата на народни демокрации, сега за нашата партия стана по-лесно да се бори и работата стана по-забавна.
Особено забележителни са онези комунистически, демократични или работнически и селски партии, които все още не са дошли на власт и които продължават да работят под палеца на буржоазните драконовски закони. На тях разбира се им е трудно да се работи. За тях обаче не е толкова трудно да работят, както беше за нас, руските комунисти, по време на царския период, когато и най-малкият напредък беше обявен за тежко престъпление. Но руските комунисти устояха и не се изплашиха от трудностите и постигнаха победи. Това ще бъде и с тези партии.
Защо за тези партии няма да е толкова трудно да работят в сравнение с руските комунисти от царския период?
Защото, първо, те имат пред очите си такива примери за борба и успехи като в Съветския съюз инародно-демократичните страни.Следователно те могат да се учат от грешките и успехите на тези страни и по този начин да улесняват работата си.
Защото, второ самата буржоазия - основният враг на освободителното движение - стана различна, промени се по сериозен начин, стана по-реакционна, загуби контакт с хората и по този начин се отслаби. Разбираемо е че това обстоятелство трябва също да облегчи работата на революционните и демократични партии.
Преди буржоазията си позволяваше да либералнички, да защитава буржоазно-демократичните свободи и по този начин създаваше популярност сред хората. Днес от либерализма няма и следа. Вече няма така наречената „свобода на личността“ - индивидуалните права вече се признават само за тези, които имат капитал, а всички останали граждани се считат за суров човешки материал, подходящ само за експлоатация. Принципът на равенство на хората и нациите е потъпкан, той е заменен от принципа на пълните права на експлоатиращото малцинство и липсата на права на експлоатираното мнозинство от гражданите. Знамето на буржоазно-демократичните свободи е изхвърлено зад борда. Мисля, че вие, представителите на комунистическите и демократични партии ще трябва да издигнете това знаме и да го пренесете напред, ако искате да съберете по-голямата част от хората около себе си. Няма кой друг да го вземе.
Преди буржоазията се считаше за водеща нациите, тя отстоявала правата и независимостта на нациите, поставяйки ги „преди всичко“. Днес няма и следа от “националния принцип”. Днес буржоазията продава правата и независимостта на нациите за долари. Знамето на национална независимост и национален суверенитет е изхвърлено зад борда. Няма съмнение, че вие представителите на комунистическите и демократичните партии, ще трябва да издигнете този банер и да го пренесете напред, ако искате да бъдете патриоти на вашата страна, ако искате да станете водеща сила на нацията.
Такa стоят нещата днес.
Ясно е, че всички тези обстоятелства трябва да улеснят работата на комунистическите и демократични партии, които все още не са дошли на власт.
Следователно има всички основания да се разчита на успехите и победата на братските партии в страни, доминирани от капитала.
Да живеят нашите братски партии!
Да живеят ръководителите на братските партий!
Да живее мира между народите!
Долу палачите на войните!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 469
