Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2020 17:20 - Някои въпроси към учението на И. В. Мичурин за законоверностите в живата природа
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 333 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Към 165 годишнината на великия съветски учен, забележителен биолог и изтъкнат селекционер Иван Владимирович Мичурин.

От списание «Въпроси на философията», № 5, 1955 г., стр. 112-119

Някои въпроси от учението на И. В. Мичурин за закономерностите в живата природа

А. С. ТАТАРИНЦЕВ (Мичуринск)

На 27 октомври тази година се изпълват сто години от раждането на видния учен — великия преобразовател на природата Иван Владимирович Мичурин.

И. В. Мичурин, владеейки научния светоглед — диалектическия материализъм съзнателно го използвал в разработките на въпросите в биологията. Изключителността на Мичурин, както в практически, така и в теоретичен план се дължи до голяма степен на правилния методологичен подход към изучаването на биологичните явления. В учението на Мичурин откриваме необикновено богатство от научни открития, които са установили обективните особености на развитието на органичната природа и са обусловили възможността за практическото им приложение, за да повлияят върху формирането на растителни организми.

За единството на теория и практика в научната дейност на И. В. Мичурин

Работите на И. В. Мичурин могат да служат като пример за единството на теорията и практиката: в процеса на решаване на конкретни практически проблеми за разработването на нови сортове той разработи най-дълбоките въпроси на биологичната теория и от своя страна разшири възможностите за задоволяване на нуждите на практиката.

Във връзка с това бихме искали да припомним работата на И. В. Мичурин по отглеждането на висококачествен сорт круши със зимни зреещи плодове за нашата средна зона. Старите сортове круши, които отдавна са широко разпространени в централна Русия (Тонковотка, Бесемянка и други), имат летни узряващи плодове, които са неподходящи за дългосрочно съхранение и далеч отстъпват по вкус на най-добрите южни сортове. Сред тези сортове няма нито един, чийто плодове да достигат потребителска зрялост през зимата. То ва ограничавало периода на потребление на плодовете круши в по-северните местности за малък отрязък от време. И. В. Мичурин си поставя за задача да създаде сорт зимна круша за средната зона с плодове, приближаващи се по качество до най-добрите южни сортове.

Тази задача И. В. Мичурин в началото се опитал да разреши, чрез кръстосване на сортове от средната полоса с южните. Но не било възможно да се постигне желаният резултат по този начин: въпреки че хибридите дали плодове с по-високи вкусови качества, но били доминирани от дребно плододаване и лятното узряване на плодовете, характерни за северните ни сортове.

Положителен резултат бил получен, когато от една страна, круша Роял- разновидност с южноевропейски произход, от една страна, била взета за производство за хибридизация, от друга страна източноазиатският вид круша - Усури - диво растяща в Манджурия, Корея и в нашия Далечен Изток. Предназначеното за кръстосване материнско дърво от последния вид било получено от И. В. Мичурин, чрез посяване на семена от Северна Манчжурия. В резултат на изкуствено кръстосване на усурийска круша със сорта Роял и последващо отглеждане се получил хибриден разсад в условията на Мичуринск (тогава Козлов) И. В. Мичурин въвел нов сорт — Бере зимен. Създавайки този сорт, И. В. Мичурин направил важна стъпка в развитието на културата на висококачествени сортове круши със зреещи през зимата плодове на север.

В същото време, Мичурин не се ограничил с простото твърдение на факта, че кръстосването на местни сортове круши с южни не води до целта, докато положителен резултат е получен при хибридизация на южноевропейския сорт с усурийската круша. На основание на установените факти И. В. Мичурин направил много важни теоретични изводи.

И. В. Мичурин стигнал до извода, че доминирт у хибридите тези признаци и свойства, развитието на които благоприятстват околните условия. Благоприятни за развитието на определени признаци и свойства са условията на околната среда, при които исторически в продължение на редица предишни поколения, тези признаци и свойства на организма са се развили. Следователно става съвсем ясно, че ако образуванието на хибриди, получени чрез кръстосване на сортове от средната полоса с южните се извършва при нормални условия на средната полоса, тогава признаците и свойствата на местните сортове намират по-благоприятни условия за тяхното развитие и често напълно или значително потискат развитието на други характеристики, наследени от южния сорт. От това логично следва много важно заключение за селективната практика, че човек създавайки подходящи условия на околната среда при отглеждане на хибриди, може да контролира процеса.

Ние виждаме тук методологически правилен, исторически подход към биологичните явления.

Понастоящем все още не знаем как да контролираме господството на много признаци и свойства, тъй като все още не винаги знаем какви конкретни условия са необходими за тяхното развитие. Но теорията на Мичурин ни отваря пътя към все по-пълен контрол върху процеса на формиране на признаци и свойства на хибриден организъм, получен при кръстосване.

Ако взетите за кръстосване родителски форми произхождат от местности, географски далечни едни от други и от мястото на кръстосване, при това всички три указани местности (родината на материнския производител, родината на бащиния производител и мястото на кръстосване и последващо възпитание на хибридите) рязко се отличават едни от други по своите климатични и почвенни условия, то при възпитанието на получените от кръстосването хибридни семена не се оказват условия, способстващи за изключително доминиране на свойствата на някой от производителите.В такива случаи селекционерът е много по-способен да създаде желаните черти в хибридите чрез подходящо обучение. Така и било при отгледания от И. В. Мичурин сорт круша Бере зимна. В процеса на работа по създаването на този сорт, Мичурин стигнал до своя забележителен принцип на подбор за кръстосване на родителски двойки, които са далеч едни от други по мястото си на произход и според условията на своята родина.

Мичурин неразделно комбинира последвалото отглеждане на хибриди при условия, благоприятни за формирането на желани черти и свойства с такъв дълбоко обмислен подбор на двойки за кръстосване, базиран на процеса на историческото развитие на родителските форми..

В процеса на практическа селективна работа, учението на Мичурин за вегетативна хибридизация, т.е. хибридизация чрез присаждане, беше разработена и тествана от развъдната практика. Известният сорт ябълки на Мичурин Ренет бергамот е продукт на вегетативна хибридизация на ябълка и круша. На вегетативна хибридизация е основан разработения от И. В. Мичурин метод на ментора. Този метод е приложен от И. В. Мичурин при отглеждане на сортове ябълки Белфлер-китайка, Кандил-китайка, както и някои други сортове овощни растения.

Фактите за вегетативна хибридизация, установени от И. В. Мичурин и мичуринците, блестящо показаха пълното несъответствие, несъответствието с реалността, фалшивата доктрина на Вайсман-Морганистите за специалното вещество за наследственост, уж в клетъчното ядро. В действителност, по време на вегетативна хибридизация, клетките на подложката и издънката не се сливат, съдържанието на техните клетъчни ядра не се сливат и въпреки това се получават хибриди, подобни на половите хибриди, получени при кръстосване. Ако по време на полова хибридизация на нов организъм възникне в резултат на сливане и произтичащото взаимно асимилиране на зародишните клетки, то по време на вегетативна хибридизация появата на нов организъм, различен от оригиналните форми, се дължи на асимилацията на вещества, идващи от един присаждащ компонент в друг.

Така от една страна, установените от И. В. Мичурин факти на вегетативна хибридизация имат огромно теоретично значение. От друга страна, доказаната от практиката мичуринска доктрина за вегетативна хибридизация дава на животновъдите мощно оръжие за промяна на естеството на растенията, в резултат на което вече са постигнати големи постижения в работата не само с овощни култури, но и с други култури.

Анализираните примери опровергават твърдението на менделистите-морганисти, че И. В. Мичурин уж е емпирик, чист практик, който твърди, че е напълно незаинтересован от теоретичните въпроси. Достатъчно е внимателно, без предразсъдъци, да се запознаете с творбите на И. В. Мичурин за да разберете пълното несъответствие на такова твърдение с реалността.  И. В. Мичурин имаше отлична способност да съчетава теорията и практиката и дълбоко разбираше значението на това в научната работа.

В обръщението си към младите хора И. В. Мичурин посочи необходимостта постоянно да се свързва теорията с упоритата практическа работа, да се проверява всичко написано от упорита работа и диалектическо мислене.

Мичуринското учение за взаимодействието на организма и средата

Диалектическият материализъм ни учи да разглеждаме обектите и явленията не като постоянни и непроменящи се, а като променящи се и развиващи се, не като изолирани и независими един от друг, а като свързани и във взаимодействие помежду си.

Творбите на И. В. Мичурин ярко свидетелстват за прилагането му на тези най-важни принципи на научните изследвания, което се проявява особено в задължителното му разглеждане на растителните форми в неразривна връзка с външната среда.

Разглеждането на организма и околната среда в тяхната връзка и взаимодействие е една от основните характеристики на подхода на Мичурин към изучаването на жизнените явления. На влиянието на околната среда на организма И. В. Мичурин придавал огромно значение. Изхождайки от наследствената природа на организма, той обаче не го разглежда като нещо постоянно и неизменно, независимо от обкръжаващите условия. Наследствената природа, според Мичурин претърпява промени, формира се заедно с развитието и формирането на целия организъм под влияние на условията на околната среда. Следователно И. В. Мичурин не просто отглежда селекционния разсад, получен от изкуствено кръстосване, но ги отглежда, създавайки условия, благоприятни за формирането на техните ценни качества. Учението за насоченото отглеждане на хибриден разсад, разработено от И. В. Мичурин е от голямо значение за селекционерите.

Toва по-горе изключително важно заключение за развъдната практика бе отбелязано от И. В. Мичурин относно възможността за контролиране на господството. За да се избегне разпространението на нежеланите характеристики на южните производители (т.е. тяхната непоносимост спрямо условията на по-северен климат) при хибриди, получени от кръстосване на мразоустойчиви форми на овощни растения с нежни южни сортове, И. В. Мичурин решил да отглежда такива хибриди при по-тежки условия, а не дайки им излишно хранене в ранните години от живота. Във връзка с това И. В. Мичурин не се спрял в 1899—1900 година пред поставения му огромен труд при тогавашните оскъдни средства по пренос на опитния участък на ново място, с по-бедна почва (където в днес се намира основния институт- Централната генетична плодово-ягодна лаборатория и дома-музей с неговото име).

Учението на И. В. Мичурин върху насоченото образование на разсад, твърдо влезе в биологичната наука и намери своето по-нататъшно развитие в нея. На тази основа в опитите на Т. Д. Лисенко се осъществява работа по промяна в природата на растенията.

Организмът на пролетната пшеница се е адаптирал исторически към началото на своето развитие при относително високи пролетни температури. Засявайки пролетна пшеница през есента, по-късно от обичайния период на сеитба за зимните култури в дадена област, така че семената да имат време само да покълнат, но да не поникнат преди настъпването на слана, ние го принуждаваме да включи в своето развитие условията на съществуване, които са необичайни за него.Това води до разхлабване на наследствеността, прави растенията пластични, податливи на променени външни условия. Събраните от такива растения семена се засяват отново през есента, но малко по-рано, отколкото през първата година. Асимилирайки есенните условия, растенията се изменят към зимните. Така може да се създават нови зимни сортове растения с висока устойчивост на замръзване.

Мичуринското учение диференцирано подхожда към оценка условията на външната среда. Различните фактори, влизащи в състава на околната среда, не трябва да се разглеждат, като равнозначни за организма. Организмът е в неразделно единство с комплекс от фактори, които изграждат условията на неговия живот, включително тези, които оказват въздействие върху него, но не са необходими за нормалния ход на жизнените процеси. Но и тези фактори трябва да бъдат отчетени, а ако е нужно и използвани в интерес на практиката.

Например в декоративното градинарство ценни са някои форми на растения, които по същество са грозни, краткотрайни в естествени услови. Тук принадлежат карликовите, махрови, пъстролистни растения и т. н. При отглеждането на такива сортове могат успешно да се използват рентгенови лъчи и други мощни агенти.

Използването на токсични вещества, които убиват плевелите и не увреждат култивираното растение, дава възможност за плевене с много по-ниски разходи за труд, отколкото с ръчен способ.

Задължително условие на успеха в използването на всички фактори на средата се явява мичуринския, научен, биологически подход към организма. Вейстманите-морганисти разглеждайки организма в изолация от условията на неговия живот, не могат да постигнат реално разбиране на биологичните закони.

Според учението на Вайсман в тялото има специално наследствено вещество - зародишна плазма (намираща се в ядрото на клетката) - независимо от онези външни условия, при които протича формирането на организма. Това вещество на наследствеността е изолирано от други части на тялото и не се променя, не се развива заедно с цялото тяло. Зародишната плазма и други части и елементи на организма, според вайсманистите, съществуват съвместно само без взаимодействие; зародишната плазма обаче влияе върху свойствата на организма, но самата тя остава недостъпна за влияния от останалата част на организма. Митични единици за наследственост, които съставляват това изобретено вещество, според възгледите на поддръжниците на вайсманизма запазват своето постоянство, предавайки се от родители на потомци в продължение на дълга поредица от поколения. Зародишната плазма, според Вайсман, е потенциално безсмъртна; с появата на всяко ново поколение смъртните клетки на тялото идват от него.

Възгледите на Мичурин за половите клетки като продукт на организма, който ги произвежда, отразяващи промените, които се случват в този организъм са пълна противоположност на абсурдната идея на метафизичните биолози за зародишните клетки като продукт на безсмъртна зародишна плазма, независима от родителския организъм. Следователно заключението на И. В. Мичурин е напълно разбираемо, че възрастта и състоянието на производителите показват тяхното влияние върху степента на предаване на чертите и свойствата на потомството. Дърветата в състояние на пълна сила и зрялост пренасят свойствата си върху потомството в по-голяма степен в сравнение с дърветата, отслабени от неблагоприятни условия, както и в сравнение с младите, първородни, все още не напълно оформени разсад.

Небезразлично e и местоположението на плода, в който се формират семената у растенията. Местонахождението на взети за кръстосване майчин цвят близо до основните клони способстват, според Мичурин за по-голямо отклонение на хибридите към майчния производител; разположението на опрашени цветове по периферията на короната способстват за отклонение на хибридното потомство към бащиния производител. Невъзможно е да не се стигне до заключението, че съществува връзка между положението на семето върху майчиното растение и свойствата на потомството, получено от това семе, тъй като половите клетки и ембрионът на семето се формират благодарение на хранителните вещества, доставяни от майчиното растение, докато условията за снабдяване с хранителни вещества в различни части на майчиното растение дърветата не са еднакви. За възникващия хибриден ембрион тъканите на майчиното растение са вид външна среда и тази външна среда в различните части на майката не е идентична. Именно това обстоятелство определя разнообразието на зародишните клетки, произведени от един и същ индивид и оказва значително влияние върху разнообразието на потомството от семена, събрани от едно дърво.

Очевидно, като подберем съответно производителите според възрастта и общото им състояние, прибягвайки до определен избор на опрашени цветя според местоположението им върху майчиното растение, можем до известна степен да контролираме прехвърлянето на родителските черти и свойства на хибридно потомство.

Генетиците от вейсманистко-морганистката насоченост, разглеждайки всички явления извън техните взаимни отношения твърдят, че причината за разнообразието на зародишните клетки е чисто произволна комбинация от така наречените единици за наследственост - гени и по този начин те обезоръжават селекционера в опитите му да промени природата на организмите в определена, желана посока.

Мичуринското учение за формиране свойствата на организма в процес на индивидуално развитие

Установеното от И. В. Мичурин различие в реагирането на условията на околната среда между млад организъм, все още натрупващ се, развиващ се, формиращ се и организъм, достигнал пълна зрялост- установил се има много важно значение. Първият е във висока степен пластичен, отзивчив на условията на околната среда; условията на живот се натрупват на такъв мощен организъм, дълбок отпечатък. Вторият е достигнал относително висока стабилност и промените, които се случват в него под влияние на условията на живот, обикновено са плитки и крехки; те изчезват малко след изтичане на условията, които са ги причинили. В тази връзка И. В. Мичурин дава следното образно сравнение: „Билинката се огъва от най-слабия вятър и нейното действие не оставя следа върху възрастно дърво“.(Соч. Т. I, стр. 535. 1948).

Следователно е възможно да се разчита на голям успех в промяната на природата на растенията или животните чрез образование, когато работата се извършва с млади, все още не формирани организми.

Началото на индивидуалното развитие на организма у цъфтящите растения протича в тъканта на майката. Ембрионът вътре в плода, затворен в семенната обвивка, е нов, млад организъм. Затова за насочено възпитание на хибриди селекционера трябва да започне да се грижи още в годината на кръстосване, скоро след като е произведено изкуствено опрашване. Състоянието на майчиното растение и условията на околната среда през този период не остават без влияние върху свойствата на новия организъм, който започва индивидуалното си развитие под формата на семен ембрион. Също така не е безразлично кой от производителите се приема за майчин и кой за бащин, тъй като храненето на ембриона става за сметка на материалите, доставени от майчиното растение. Следователно други резултати наблюдавани в редица случаи, които се получават с обратно кръстосване, са напълно разбираеми - когато майката, взета в едно кръстосване като майка, в другото кръстосване се приема като баща.

Показателни в това отношение са резултатите от опитите на професор С. И. Исаев. Например, С. И. Исаев е получил 38,9% зимоустойчив разсад от опрашване на добре познатия централноруски мразоустойчив сорт ябълка Антоновка обикновена с прашец на южния сорт Бял розмарин. При обратното опрашване на бял розмарин с цветен прашец от Антоновка обикновена само 2,3% от получения разсад са били зимоустойчиви. Когато устойчивият на замръзване сорт ябълка Канела е опрашен с прашец на американския недостатъчно устойчив на замръзване сорт Golden Grimes, са получени 72% от зимоустойчивия разсад, 14% от фиданките напълно са умрели - измръзнали; чрез опрашване на сорта Златен Граймс, присаден в короната на обикновеното дърво Антоновка, с прашец на Канела, са получени 74,4%; броят на загиналите разсад в резултат на замръзване е значително по-малък - 4,4%. В последния случай не само бащината майка е била издръжлива на замръзване, но и майката, която не е достатъчно издръжлива в средната зона, е била присадена в короната на сорт, характеризиращ се с висока зимна издръжливост, а храненето на нови хибридни организми - семенни ембриони - се дължи до голяма степен на последното.

След достигане на семената до зрялост те в течение на известно време се намират в състояние на покой. Разбира се ще е дълбоко погрешно да си представим този «покой», като състояние при което отсъстват всякакви изменения. В действителност в този период в семената протичат много важни скрити процеси. И далеч не е  безразлично, какви са тези условия, които действат на зарода на семената в  този период. И. В. Мичурин предупреждава за пресушаване на хибридните семена на плодни растения при тяхното съхранение. Експериментите, проведени от И. В. Мичурин показват, че продължителният престой на семена от овощни растения в сухо състояние води до отслабване на преноса на ценни културни свойства към потомството.

С възрастта пластичността на разсада, неговата отзивчивост към външни влияния постепенно намалява. И накрая, няколко години след началото на плододаването (според Мичурин, в повечето случаи след 3, 4 или 5 години), разсадът на овощното растение достига относителна стабилност, характерна за зрелите форми. Понякога изразена промяна в свойствата на разсада продължава по-дълго време след началото на плододаването. В оригиналния майчин разсад, започнал съществуването на сорта ябълка Кандил-Китайка, този период продължил приблизително две десетилетия. Плодовете на първото плодно дърво били малки, невзрачни, безвкусни, непригодни към по-дълго съхранение. Но през следващите години плодовете постепенно се подобряват, стават по-големи, придобиват добър вкус и красив цвят, качеството им на съхранение се увеличава и в крайна сметка от разсада се развива сорт с плодове с високи вкусови стойности.

От тук е очевидно, че селекционера не може да прави окончателна оценка от хибридния разсад на плодовите растения по плодовете на първото плодно дърво. Но тъй като организмът на плодното дърво, който току-що е започнал да дава плодове, все още не е завършил своето формиране, селекционера може използвайки приблизителна оценка да предприеме мерки за промяна на свойствата на плодовете на разсада в желаната посока чрез подходящо допълнително възпитание.

Първите плодове на разсада, който е оригиналното майчино дърво на сорта ябълка на Мичурин Белфлер-китайка, са имали по-ранен период на зреене от този, очертан от И. В. Мичурин за бъдещия сорт. Чрез присаждане на резници, взети от сортове, характеризиращи се с късно узряване в короната на този разсад, Мичурин постигна промяна в свойствата на плодовете на този разсад към тяхното по-късно узряване и годност за по-дълго съхранение. Присадените резници от зимни сортове играят тук ролята на наставници, тоест възпитатели на по-късно узряване и по-добро запазване на качеството на плодовете. В допълнение, разширяването на плодовете било постигнато в резултат на влиянието на наставника - едроплодния сорт Белфлер жълт, както и последващото присаждане на разсад в короната на мичуринския ябълков сорт Антоновка шестстотин грама.

По този начин, въз основа на известните закономерности на индивидуалното развитие на растителния организъм, Мичурин създал нови сортове с определени предварително свойства.

Съвсем разбираемо е, че изследователите, които са изследвали организма извън промените, извън развитието, не са могли да получат правилна представа за биологичните закони и са стигнали до погрешни заключения за независимостта на наследствените промени от условията на околната среда, за невъзможността да се промени естеството на организма в определена, предварително планирана посока.

Мичуринското учение за индивидуалното развитие на растителен организъм дава възможност за правилен подбор на присаждащи компоненти в произведения за вегетативна хибридизация и помага за управлението на взаимното влияние на тези компоненти.

Фактите за възникване на хибриди в резултат от присаждане са били известни и до Мичурин. Но те са се отбелязвали рядко и създавали впечатление, че присадъчната хибридизация представлява не правило, а изключение. Още повече се е създавало впечатление, че практиката не подтвърждава възможността за получаване на хибриди по пътя на присаждане. Известно е, че сортовете овощни растения отдавна се размножават в разсадниците чрез присаждане върху диви разсад. Присаждането в разсадниците се извършва в голям мащаб, докато сортовете запазват характерните си свойства, без да образуват вегетативни хибриди с диви птици. Такава устойчивост на старите сортове овощни растения стана ясна само въз основа на доктрината на Мичурин за индивидуалното развитие на растението.

Всяко плодно растение от един или друг сорт представлява сложен организъм. Фиданки от всякакъв сорт, получени в резултат на присаждане, за разлика от разсад, не се подлагат първо на индивидуалното си развитие, не се образуват наново, но остават зрели организми, стабилни по своите характеристики и свойства. Следователно, когато присаждаме сорт върху див разсад, първият не претърпява значителни промени, а вторият като неоформен пластичен организъм се променя към присадения сорт. Така и при присаждане на сортове в плодови разсадници става вегетативна хибридизация. Но промени, причинени от вегетативна хибридизация, обикновено не се забелязват, тъй като те се случват в кореновата система, която принадлежи към дивия запас.

Не всяко присаждане обаче включва задължително вегетативна хибридизация. Трудно е да се разчита на получаване на вегетативни хибриди, когато два стари сорта от която и да е плодова порода се присаждат един върху друг (например сортът ябълка Антоновка обикновена се присажда върху анис). В този случай и подложката, и издънката са зрели организми, които трудно се променят.

Използвайки нашите познания за моделите на индивидуалното развитие, мичуринците широко използват вегетативната хибридизация както поотделно, така и в комбинация със сексуална хибридизация в работата си по насочени промени в природата на организмите.

И. В. Мичурин говори за хибридизацията, като за необходимо условие за получаване на силно, жизноспособно потомство и отбелязвал, че неговото значение за висшите организми има аналогично значение за конъюгацията, имаща място у същества, стоящи на по-ниска степен на еволюция. Той бил срещу получаването на потомство от близко свързани родители, израснали при същите условия, тъй като такива потомци са слаби, боледуващи.

Т. Д. Лисенко, развивайки по-нататък възгледите на Ч. Дарвин, К. А. Тимирязев и И. В. Мичурин относно половия процес, стигнал до заключението, че необходимо условие за получаване на достатъчно живо потомство е кръстосването на растителни или животински форми, поне малко може да се различават. Сливането на полови клетки по време на оплождането е процесът на тяхната взаимна асимилация.

В резултат на обединяването на половите клетки с различно качество по произход, в процеса на оплождане се засилват вътрешни противоречия въз основа на които протичат жизнените процеси. Самооплождането, при което полови клетки, произхождащи от един и същ организъм и поради това нямащи достатъчни разлики се асимилират взаимно, води до изглаждане на вътрешните противоречия в организма и следователно до потискане на живота.

А при растенията, които са се приспособили в процеса на еволюция към самоопрашване, от време на време се случва кръстосано опрашване, което е необходимо за появата на достатъчно жизнеспособно потомство.

Обяснението на смисъла на половия процес има огромно значение за селскостопанската практика. Ние сме заинтересовани в това нашите културни растения и домашни животни да притежават по-голяма жизненост. Следователно практическите мерки трябва да бъдат насочени към осигуряване на кръстосано оплодяване. Тези дейности включват: интравариално кръстосване използвано при обновяване на семена в селекционни станции в самоопрашващи се растения; междинни кръстоски, които се оказаха препоръчителни при някои култури (например при царевица и домати), за да се получат директно хибридни семена за технически култури, които дават растения с рязко увеличен добив.

За качественните изменения в процеса на индивидуално развитие на растенията

И. В. Мичурин, въз основа на дългогодишните си изследвания стигна до заключението, че разсадът на плодно растение в процеса на неговото формиране претърпява редица промени в структурата си. Такива промени в структурата на разсад, несъмнено трябваше да се наблюдават от всеки селекционер-овощар. Например при разсад от ябълки и круши в млада възраст често могат да се наблюдават тръни, които могат да изчезнат в по-напреднала възраст.

Но според Мичурин по време на развитието на разсад се променя не само неговата морфология. Спирайки се на въпроса за торенето на селективни разсад, И. В. Мичурин посочва, че разсад от овощни видове (ябълка, круша, череша, слива и други), получени при кръстосване на нашите издръжливи сортове с деликатни чужди сортове, трябва да се оплождат само когато започва полагането на плодни органи [1]. Когато се прилага през първите години от живота на разсад, торът ще има съвсем различен, нежелан ефект върху тялото му. Така според Мичурин, в процеса на развитие на организма се изменя неговото реагиране на условията на околната среда.

Следователно, според разбирането на Мичурин, развитието на организма не може да се счита за процес на чисто количествен растеж; развитието на разсад не е просто увеличаване на масата му, а сложен процес състоящ се от редица етапи; на различни етапи от своето развитие един и същ разсад е качествено различен; тези качествени разлики се изразяват не само във външните промени във формата, но и в неравномерна реакция на организма към условията на околната среда.

Тук ние виждаме зараждането на теорията на стадийното развитие при растенията, разработено по-нататък от Т. Д. Лисенко.

Изучаването на етапите задълбочава знанията ни в областта на индивидуалното развитие на растителния организъм, разширява възможностите за научно предвиждане и увеличава производителността на работата по създаването на нови форми на растенията.

Теорията за стадийното развитие на растения та има голямо значение и в агротехниката. Когато извършвате различни дейности по грижа за растението, трябва да се помни, че изискванията му към външните условия не винаги са еднакви; те се променят в зависимост от етапа на развитие. Познаването на характеристиките на етапа на развитие на всяко култивирано растение дава възможност да се разработи селскостопанска технология за това растение, която е най-подходяща за неговата природа и следователно осигурява максимални добиви.

Говорейки за качествените трансформации на растенията в процеса на тяхното развитие е необходимо да се подчертае рязката разлика между възгледите на Мичурин и менделморганистите за рязките промени в организмите. Такива промени в по-старата биологична литература обикновено се описват под името спортен уклон, а в по-новата под името мутации. Както авторът на теорията за мутациите Хюго де Фриз, така и неговият руски предшественик- авторът на теорията за хетерогенезата С. И. Коржински вярват, че появата на мутации не зависи от условията на околната среда, че причините за мутациите трябва да се търсят в някакви мистериозни вътрешни сили. И двамата учени възлагат на външната среда второстепенна роля вярвайки, че тя може само да благоприятства или не процеса, който възниква независимо от нейното влияние. Тази гледна точка доведе до обезоръжаващото заключение, че човек твърди че не може да контролира мутационната променливост. Такива възгледи ние намираме у съвременните морганисти, макар това да противоречи на установените сами по себе си факти за изкуствено предизвикване на мутации.

Към диаметрално противоположни изводи стигнал И. В. Мичурин. Той отбелязва, че спортните промени в старите дългогодишни сортове овощни растения са доста редки, но при хибридите, особено на възраст от десет години, те са често срещано явление. Това се обяснява с пластичността на младия организъм, лесно изменящ се под влияние на външната среда. В някои случаи источника на описаните от Мичурин спортни уклони е бил добре известен. Така например от хибрид между степна череша и японска птича череша в резултат на присаждането върху череша са възникнали три ясно различни издънки. И. В. Мичурин наблюдава промяна, подобна на своята острота в един от хибридните разсади на круша в резултат на присаждане в короната на възрастно дърво. И. В. Мичурин отбелязва, че има доста фактори причиняващи дълбока промяна по време на развитието на многогодишно растение, последица от това са честите спортни промени в разсад. От това логично следва, че познавайки все по-пълно факторите, които причиняват спортни отклонения, ние все повече ще можем да контролираме процеса на тяхното възникване и да прилагаме лозунга на И. В. Мичурин в развъдната работа: «Ние не можем да чакаме милост от природата; а да вземем нещата в свои ръце» (Съч. Т. I, стр. 605, 1948).

***

Стремейки се към по-нататъшно развитие на мичуринското учение, ние трябва в заключение да подчертаем най-важното, не винаги изпълняваното от нас завещание на И. В. Мичурин. В свое обръщение към младежите Иван Владимирович писал: «Тук обаче трябва да ви предупредя, че при използването на моите методи трябва постоянно да гледате напред, защото голото им приложение може да ги превърне в догма, а вие мичуринците в обикновени преписвачи и компилатори. И това няма нищо общо с работата на Мичурин, тъй като основният ми метод се състои в постоянни стремежи напред, в стриктна проверка и преструктуриране на експериментите, в преглед на всичко, което се случва в движение и промени. И това няма нищо общо с работата на Мичурин, тъй като основният ми метод се състои в постоянни стремежи напред, в стриктна проверка и преструктуриране на експериментите, в преглед на всичко, което се случва в движение и промени.» (Съч. Т. IV, стр. 246. 1948).

Борбата срещу догматизирането на учението на Мичурин, засилването на критиката и самокритиката в редиците на биолозите са най-важните условия за правилното развитие на научното наследство на И. В. Мичурин.

Нашата агробиологична наука, непрекъснато развивана от голяма армия съветски изследователи, допринася за създаването на изобилие от потребителски продукти в страната и ускорява победоносния ни напредък към комунизма.

[1] Этот вывод И. В. Мичурина не относится к более быстро проходящим свое развитие сеянцам ягодных растений (малина, смородина, крыжовник и другие).




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1645988
Постинги: 2311
Коментари: 321
Гласове: 464
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031