Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10 10:00 - Цитат на деня: Благороден урок за добротата (Джани Родари)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове:
1



Той ненавиждал лъжата и лицемерието, фанатизма и двуличието. «Струва ми се, че най-опасните врагове на човечеството са лъжците. На свете есть сотни лжецов… Лъжец е този, който говори за мир, а на дело стои за война… Аз много вярвам в силата на истината… Истината прилича на гласа на певеца — този глас, от който вибрират стъклата на прозорците». Да Джани Родари, чиято стогодишнина се пада на тези октомврийски дни, наистина беше велик хуманист и борец за истината, за светлите комунистически идеали, за света на детството, за да пораснат децата и да осъзнаят целия водовъртеж и да знаят как да различават истината от лъжите. Външно много спокоен и разумен, той въпреки това не жалеше цветове, когато се зае с основното си оръжие - писането, което направи журналиста и писателя световно известен.

И НЕ бива да приемате Родари само като разказвач на истории, който пише за приключенията на Чиполино, известни на много поколения наши съграждани и смятате самите си герои за плодове само на богата литературна фантазия. У него са били прототипи, взети от живота. И ако внимателно прочетете за какво пише Родари в своите приказки и стихотворения, тогава човешките взаимоотношения и пороците и самата същност на капиталистическото общество ще бъдат ясно видими. А той ги е знаел отлично, от ранни години, като е взел всички „наслади“ на злия и несправедлив буржоазен свят. И така нека да си спомним за този удивителен човек и  да поразсъждаваме за неговото творчеств.

Да водиш разговор за Джани Родари е едновременно интересно и поучително, той беше ярък, уникален и отворен човек за общуване със света и на първо място с малките си приятели, които почти винаги му задаваха въпрос: «Какво трябва да направим и как да работим, за да станем разказвачи?» «Учи както учиш математика» — той отговарял на такива любознателни деца, като влагал дълбоко значение в тези думи, тъй като разбирал и съзнавал същността на детската индивидуалност.

А отношението такова именно към математиката у писателя било неслучайно: «Аз самият бих искал да се науча как да владея изчислителни устройства, да работя с електронен мозък ...Но беда- остарявам. А може би още не е късно? Въображение и математика, фантазия и наука не са съперници, не са врагове, а съюзници, ръце и крака на едно тяло, дъщеря и майка на един интелект. Моят идеал е — цялостната личност. Аз смятам, че на нашата епоха, на нашата планета са необходими цялостни хора».

Да как са необходими «цялостни хора» днес, във XXI век, векът който Родари не можа да прескочи…

Да говорим за писателя, навярно несложно и затова защото той не е крил нищо в своята биография. По-скоро, напротив, защото поне през последните две десетилетия той беше много известен, популярен писател и общественик. Той вземал участие в различни срещи, дискусии, конференции. Аудиторията му е била различна и далеч не само детска. В родината и зад граница той бил желан гост на политици и работници, писатели и младежки лидери, педагози и научна общественост. И всички те разбирали, че Родари е интелектуалец, фин психолог, философ, човек, надарен с феноменална фантазия и способност да влияе върху формирането на съзнанието на децата.

Децата Родари обичал истински. Той умеел да говори с тях на понятен за тях език. Той публикува повече от дузина детски книги в поезия и проза през трите десетилетия на литературната си кариера. Той също така е писал и сериозни изследвания, като например „Граматиката на фантазията“, където действа като мислител и психолог, обсъждайки въпросите за многостранното възпитание на дете и формирането на неговата уникална индивидуалност.

Между другото, в предговора към тази книга, публикувана за съветския читател през 1978 г. от московското издателство "Прогрес", известният руски съветски детски писател, лауреат на Държавната награда на СССР и Държавната награда на РСФСР на името на Н.К. Крупская, А. Алексин много точно забеляза основните характеристики, които бяха присъщи на самия Родари. Ще приведа това изказване: «Много млади мъже и жени в предучилищна и начална училищна възраст бяха научени на благороден урок за доброта, смелост, находчивост от прекрасните приказки на Джани Родари.

Моя та първа среща с Родари бе в град Ваймар- града озарен от имената на Бах, Гьоте, Шилер… Там в дните на Международния симпозиума по проблемите на детската и юношеска литература аз се запознах с кумира на милиони скъпи наши момчета и момичета. Ако след тази среща мен ме попитат «Каква е главната черта на Джани Родари?» — аз без  да се замисля ще кажа: «Любов към децата».

Някои наивни хора, както писах и преди вярват, че „забавлението“ и „несериозността“ са едно и също нещо.Искам да повтарям отново и отново: именно хуморът и забавлението понякога са най-краткото разстояние между най-сериозния проблем и съзнанието на детето. Джани Родари добре разбираше това».

Действително, Родари разбирал децата, тяхната радост и преживявания. И с течение на годините това разбиране, подкрепено с професионални знания в психологията и педагогиката, само се затвърди. В гореспоменатата книга „Граматиката на фантазията“ Родари, разказвайки за някои начини за измисляне на истории за деца и как да помогне на децата да се съберат, действа и като голям познавач на философията, психологията, педагогиката и лингвистиката. В частност, представлявали за него интерес и работите на съветските учени. В книгата той се позовава на известни наши учени като писателя и литературен критик В. Шкловски, психолога Л. Виготски, филолога и фолклориста.В. Пропп, филолог и лингвист Б. Успенский.Назовавайки тези имена, искам още веднъж да подчертая високото интелектуално ниво, на което Родари беше присъщо.

Не може да не отбележим и искренната любов на писателя към нашатя Съветска държава, нейните хора, култура и литература. А започнало всичко с интерес към личностите на В.И. Ленин, към творчеството на Ф. Достоевски и Л. Толстой. След това възникнал истински интерес и към Съветския Съюз. «…Съветският съюз беше първата страна, която реагира с такава щедра топлина на моите приказки и детски стихотворения, като ги разпозна дори по-рано от Италия “, пише Родари в книгата си„ Граматиката на фантазията ».

И това е било истина, защото в нашата огромна страна, посещавана няколко пъти от 1952 година неоднократно, него го знаели, и истински обичали. Милиони съветски момчета и момичета четат книгите на писателя, публикувани както на руски, така и на езиците на много народи на СССР във впечатляващи тиражи, гледат карикатури и игралния филм от 1973 г. за Чиполино, в който самият писател играе ролята на разказвач.

А в 1977 година по негов разказ е заснет и забележителния двусериен филм «Вълшебният глас на Джелсомино». Отразяват се произведенията на писателя и в музиката. Известният съветски композитор К. Хачатурян, написал музиката към анимационния филм „Чиполино”, ще създаде и балета „Чиполино”, който ще бъде поставен в Киевския академичен театър за опера и балет на името на Т.Г. Шевченко и удостоен с държавната награда на СССР през 1976г.

Знаели съветските деца и словата от стихотворенията на Родари «На какво миришат занаятите» в превод на изтъкнатия советского детского писателя С. Маршак:

... рохкава почва,

Поле и ливада

Мирише я мъжа

Отива за плуга.

Риба и море

Мирише на рибар.

Само безделието

Изобщо не мирише.

Колкото и да се задави

Мързелив богат

Няма значение

Миришат момчетата!


Фактически истинския успех Родари постига именно в Съветския Съюз. В Италия и в другите европейски страни той постига слава едва след няколко десетки години. Съветските другари ще му помогнат дори във факта, че през 1970 г. той най-накрая ще бъде удостоен с най-престижната награда и медал на името на Х К. Андерсен, създаден от Международния съвет за литература за деца и младежи ЮНЕСКО.

За него било приятно веднъж при пристигането си в СССР, заедно с дъщеря си Паолина, да види на витрината на магазин за играчки най-известните и все още известни герои: Чиполино, Синьора Домат, Принц Лимон. А колко са били у него срещите със съветските пионери и деца! Безчет.

На автора на тези строфи му е било приятно да осъзнае, че великия разказвач е бил и на кримска земя: в Симферопол и Севастопол, Ялта и в легендарния Артек. Това пътуване се провело през втората половина на декември 1963 г.

Като цяло онова посещение на писателя у нас, осъществено по покана на Комитета на младежките организации на СССР и редакцията на „Пионерская правда“, било най-продължителното във времето. Писателят бил освен в градовете на Крим и в Москва и Ленинград, Краснодар и Налчик, Алма-Ата и Рига.

В едно от интервютата Родари ще каже тогава следните слова: «Почти месец, представяте ли си цял месец аз ще бъда във вашата забележителна страна. Запасен с тетрадки и химикалки. Много искам да напиша книга за Съветския Съюз». И ще признае: «Всяко пътуване до СССР стартира моя творчески механизъм, като часовник, в продължение на поне десет години».

Какъв е жизнения път на писателя Джовани Франческо Родари? А именно това е пълното му име. Роден е на 23 октомври 1920 година в градчето Оменя провинция Пиемонт. Баща му Джузепе, пекар по професия имал малка пекарна умира, когато Джани е само на десет години. Джанни и неговите двама братя- Чезаре и Марио раснали в родното село на майката — Варесото. Самата майка за да нахрани семейството била прислуга в богат дом. Години по-късно Родари пише за дела на наетите икономки:

Не минава ден без нова кавга:

Без солен сос, без геврек с дупка ...

Спука се стъкло и две кутии са счупени ...

Трудно е за горката камериерка!


Болно и слабо от детството, момчето беше надарено дете, което гравитираше към знанието. Той се увличал по музика, вземал уроци по цигулка, постоянно и много чел. В книгите Джанни намирал немалко увлекателно и интересно, възбуждало въображението и така крайно впечатлявало момчето.

 Учил три години в семинарията, Родари получил диплом на учител и 17 годишен започнал да преподава в началните класове на местните селски училища. През 1939 г. посещава известно време Филологическия факултет на Католическия университет в Милано. Не му било лесно да разбере науката сам и в същото време да научи другите, но бъдещият писател не се обезсърчил, тъй като обичал да работи с деца и да измисля забавни и поучителни истории за своите ученици. В същото време той започнал да преподава италиански на „децата на германските евреи, които в продължение на няколко месеца се заблуждавали с надеждата, че са се отървали от расисткото преследване и са намерили сигурно убежище в Италия“. Между другото, тези бедни емигранти скоро трябвало да бягат от италианските фашисти. А младия учител междувременно успял да научи немски език. В доста млада възраст Родари се запознава с творбите на Ф. Ницше, А. Шопенхауер, В.И. Ленин.

По време на Втората световна война поради лошото си здраве Родари бил освободен от военна служба. След окупацията на Италия от Германия в края на 1943 г., смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в един от германските концентрационни лагери, Джани става член на движението на Съпротивата и на 1 май 1944 г. се присъединява към италианската комунистическа партия, след което остава твърд комунист до края на дните си. Присъединявайки се към партията той искрено вярвал, че само комунистите могат да се противопоставят на мразените от него реакционни сили и да излекуват страната от ужасната болест на фашизма и след това да обединят обществото в името на идеалите за доброто и справедливостта.

В 1948 година Родари е във вестника на италианските комунисти «Унита» («Единство»). Млад, обещаващ журналист пътува много из страната, посещава фабрики и заводи в провинцията, наблюдава как селяните стачкуват и се борят за земя, а работниците защитават правото на труд. Родари не подминал от погледа си откровените репресии срещу трудещите се. Всички тези истински истории от живота на капиталистическа Италия напълно засилиха комунистическата убеденост на партийния журналист, който започна да пише поезия. «Аз участвах в демонстрации против войните, в борбата за свобода — писал Родари — Когато живееш сред всичко това, не може да си говорим само за цветя и сапунени мехурчета - това не работи! И аз говорих в своите стихове за това, което виждах, обикаляйки из страната».

Работейки във вестника «Унита», журналистът Родари «неволно» станал писател. Редакторът на вестника му предлложил да води в неделните броеве специален «Детски ъгъл». Възприемайки авторитетното мнение на редактора, като партийно поръчение, Родари започнал да пише. «Аз не писах въобще за всички деца — спомня си Родари — а само за тези, които държаха в ръцете си политическия вестник — вестникът на комунистите. И бях длъжен да разговарям с тях по различен начин, отколкото е предписано от правилата на детската литература».

Всичко това се обяснявало с факта, че в Италия по онова време излизат детски „карамелни книги“ за нелепите приключения на розов жираф или приключенията на ангели. А децата на работниците се нуждаеха от „книга-хляб“, която да разказва за всичко, което ги интересува - за реалната действителност, за ученето, за работата.

«Опитах се да правя играчки от думи» — ще каже Родари в последствие за началния етап от своята литературна кариера. Так и излизали из под неговото перо едни след други удивителни истории, «смешни, като играчка». Писателят знаеше как да говори за най-трудните неща в живота и сериозно, и весело, и примамливо, което се възприемаше от малките му читатели.

В 1950 година Родари, изпълнявайки партийно поръчение. започнал да редактира ежеседмично пионерско списание. Продължил да води и «детските странички» в «Унита», сътрудничил с други леви издания. Много от неговите творби ще видят светлината на страниците си за първи път, изпълнени с необичайна комбинация от приказни традиции и научна фантастика, убеждавайки читателя във възможността за чудо и вселявайки вярата, че при желание са възможни всякакви трансформации и победи.

«Приключенията на Чиполлино» писателя пише в 1951 година ще стане известно в целия свят. Но в Италия ще отнеме много време, докато Чиполино стане толкова популярен, колкото в Съветския съюз. Родната Италия била тогава, както впрочем и днес, съвсем нееднородн- капиталистическата система диктувала свои условия… Писателят-комунист не просто е трябвало да завоюва признание. А и книгопечатането в Италия, за разлика от съветското, живеело по пазарни закони. И все пак Родари продължил да пише, като по този начин отразявал в достъпна за децата форма истинската същност на социалната и политическа реалност на италианското общество.

Джанни Родари е живял сравнително кратко. Едва 59 годишен, тежко болен, когато през април 1980 г. той премина във вечността. Скърб обхвана не само Италия и Съветския съюз, но и в много страни по света ... Ще мине малко време и астероидът 2703, открит през март 1979 г. от астронома на Кримската астрофизична обсерватория Н. Черни, ще получи името Родари. Някъде там, в необятните простори на Вселената той и продължава своя вечен полет…

Действието на истинския писател е да работи с думи. Веднъж Родари сравнил думата с камък, хвърлен в езерце. Разсъждавайки върху това сравнение, той пише: „... дума, която случайно потъне в главата, разпространява вълни в ширина и дълбочина, причинявайки безкрайна поредица от верижни реакции, извличащи звуци и образи, асоциации и спомени, идеи и мечти по време на„ потъването си “. Този процес е тясно свързан с опита и паметта, с въображението и сферата на подсъзнанието и се усложнява от факта, че умът не остава пасивен, той постоянно се намесва, контролира, приема или отхвърля, създава или унищожава. "

Разумът на Родари бил светъл и работел само над съзиданието. Със своята прекрасна дума комунистическият писател, патриот и интернационалист с най-богато въображение покори милиони много млади читатели. Благодарение на неговите творби те разбраха света във всичките му проявления и цветове, като за първи път се замислиха върху сериозни проблеми. Родари ги научи да мислят и да си представят, да фантазират и да реализират своите планове.

Нека любезният разказвач на истории и неуморен защитник на детството Джани Родари да продължи да живее в нашата памет, но и който даде на света вяра в магия в същото време.
image



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707112
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031