Днес, във века на широкото използване на информационните технологии, все повече и повече се опростява формата на подаване на информация. Дългите текстове спират да се четат - едни четат „по диагонал“ поради липса на време, други просто не са в състояние да разберат голям обемен материал.

Ситуацията се задълбочава и от форматите на социалните мрежи, предполагащи кратки прости съобщения. Учители и преподаватели бият тревога, тъй като ученици и студенти са забравили как да работят с големи текстове и научна литература, като в най-добрия случай я заменят с учебници и антологии, а в най-лошия - с Уикипедия.

Трудно е да се каже дали този процес е създаден от човека или е естествен днес, но преди 123 години на 29 октомври 1897 г., се е родил човек, който е разработил методология за управление на масите чрез пълно опростяване. Неговото име е станало синоним на безнравствена и тотална информационно-пропагандна война. Пол Йозеф Гьобелс- един от най-близките сътрудници на Хитлер, министър на пропагандата на Райха и президент на Имперската камара на културата, идеологически вдъхновител на Холокоста и „тоталната война“ срещу СССР, след самоубийството на фюрера го замени като райхсканцлер на Германия и на следващия ден 1 април 1945 г., и самият той се самоубил, след като преди това е отровил жена си и шест деца.

През 1929 г. по това време гаулайтерът от Берлин Йозеф Гьобелс е назначен за ръководител на дирекцията на императорската пропаганда, току-що създадена от нацистката партия. Първите стъпки към създаване на социална база на нацизма под формата на улична демагогия били заменени от организираното разпространение на пропагандата. Тогава се родила на пръв поглед парадоксална концепция «идеализъм, прагматизъм, цинизъм».

«Никой не иска за умре во името на осемчасов работен ден. Но кой може да умре за това, Германия да принадлежи на своя народ» — обяснявал концепцията Гьобелс, като така отклонявал немските работници от крайно популярните тогава комунистически идеи към национализма.

Управлението за пропаганда на нацистката партия разработила „концентричен метод“ на т.нар. шокови пропагандни действия, които включвали провеждане на митинги в цялата страна през цялата година, а не само през предизборния период. Парите, които големите германски капиталисти щедро предоставили на Хитлер, позволили буквално за две години, до 1932 г. да увеличат броя на периодичните издания, издадени от НСДАП, от 54 на 120 с общ тираж 673 000 копия. Също така нацистите за пропаганда широко използвали високите технологии от онова време - радио, микрофони, високоговорители и грамофонни плочи с речи на Хитлер и Гьобелс, чиито емоционални призиви хипнотизирали тълпата.

Гьобелс нарекъл радиото «влиятелен посредник между движението и нацията, между идеите и човека».

Всички тези технически средства позволили на нацистите да внедрят в съзнанието на германските жители мита за конспирация на марксисти / евреи / плутократи срещу германския народ. На фона на нарушаване на националната гордост след поражението в Първата световна война, ужасната икономическа криза и слабостта на властите от Ваймарската република, това не било толкова трудно да се направи. Идеите за солидарност, превъзходството над другите държави, в лицето на заплахата еврейството да „паразитира“ върху тялото на германците лесно намерило отговор. Основното е че пропагандните послания и призиви са кратки и прости.

«Масата е инертна и мързелива. Хората не са склонни да вземат големи произведения, така че само прокламация или плакат могат да очакват да бъдат прочетени поради тяхната краткост» — писал Хитлер, парадоксално считайки немците за «висша раса» и в същото това време отказвайки им способността да възприемат сложна информация.

Само лозунги, само емоции. Логика и научни доказателства са недопустими. Тези принципи на «гьобелсовите» пропагандатори не били измислени от нацистите от нула. Основата на тази концепция била американската търговска реклама, която за да увеличи продажбите на определен продукт, апелира към чувствата, а не към разума и използва многократни постоянни повторения на същите тези.

В 1933 година Адолф Хитлер става райхсканцлер на Германия и буквално след 2 месеца създава Министерство на народното просвещение и пропагандата. Главен фюрер е назначает естественно Йозеф Гьобелс.

След два дена новия министър съобщил:

«Предвиждам новото министерство да осигури жив контакт между режима и хората... У нас няма друга цел, освен сплотяване на нацията около идеала на националната революция...».

След това на прес-конференция на 16 март Гьобелс уточнил свои задачи на поста. Трябвало да накара хората да „мислят еднакво, да действат единодушно и да се поставят на разположение на правителството с тяло и душа“.. Но може би той най-добре изразил целите на министерството на конгреса на НСДАП през 1934 г., когато от трибуната заявил:

«Нека светлият пламък на ентусиазма никога не угасва! Само той дава светлина и топлина на творческото изкуство на съвременната политическа пропаганда. Той изхожда от самото сърце на хората... Възможно е хубаво, че имаш власт, основана на силата на оръжието, но по-добре е и приятно да завоюваш и удържиш сърцето на народа».

За да запази сърцето на хората, малкият доктор (както съвременниците му наричат ​​Гьобелс) до 1944 г. намалява броя на вестниците на Райха от 10 хиляди на 977, от които 82% се контролират директно от НСДАП. Министерството събирало информация от цялата страна, включително от своите източници в службата за сигурност (SD), използвайки съвременни методи на Американския институт Gallup при изследване на общественото мнение. На ежедневните „конференции на д-р Гьобелс“ медиите получавали указания каква информация и по какъв начин трябва да се предоставя на населението в Германия и какво да се предава на чуждата аудитория.

Централното място в дискурса, избран от Министерството на пропагандата бил еврейският въпрос, или по-точно антисемитската истерия, която трябвало да обедини германската нация в лицето на „врага“. Еврейският погром от 1938 година («кристалната нощ») — е дело на ръцете, а по-точно на езика и перото на Йозеф Гьобелс.

Тъй като именно радиопропагандата позволила най-бързо и ефективно да насочи общественото мнение, германските индустриалци стартирали производството на масово и евтино „народно радио“, 3,5 милиона копия от които били в 70% от домакинствата в навечерието на Втората световна война. 90% от разходите на министерството се покривали от продажбата на радиолицензии.

Но не само от средствата за масова информация. На 15 септември 1933 г. Гьобелс станал ръководител на имперската културна камара, която включвала седем отдела - литература, преса, радио, театър, музика, визуални изкуства и кино. На всеки от културните дейци, който не оправдава доверието на нацистите е отказано да влезе в залата, a така той практически е изхвърлен от творческа работа.И сега, къде а именно в Третия райх, киното станало най-важното от изкуствата.

«Ние сме убедени, че киното представлява най-съвременното и научно обосновано средство за въздействие на масите, което не следва да се пренебрегва» — говорил по този повод Гьобелс.

На 16 февруари 1934 г. със специален закон се въвежда цензура на игралните филми, а през 1935 г. министърът получава правото, в „интерес на общественото благо“, да забранява всякакви филми.

Основен упор, даже по време на войната се прави на развлекателните филми, в частност- комедиите.

«В това време когато цялата нация носи на себе си тежкия товар на грижи и лишения, развлеченията представляват особенна ценност за националната политика» — пояснявал министъра на пропагандата.

И разбира се редовно се издавали заповеди за заснемане на антисемитски филми и след специална директива всяка немска филмова компания трябвало да направи това. През зимата на 1942 г. Гьобелс участва в създаването на холдинга UFA Film GMBH, с помощта на който се планирало да се контролира филмовата индустрия в Германия и окупираните от нея държави.

Може би върха на работа на отдела на Гьобелс била пропагандата във войната със Съветския съюз, чиято основна теза била идеята за атака срещу СССР като принудителна самозащита. Въпреки факта, че Министерството на пропагандата в допълнение към плана за нахлуване в Съветския съюз, специално разработил цяла информационна стратегия, наречена „Инструкции за използване на пропагандата според операция „Барбароса“. Основните пунктове на стратегията за влияние на съзнанието на съветските граждани се свеждали до следното:

А). Германия воюва не с народите на Съветския Съюз, а с еврейско-болшевишкото правителство;

Б). Германия иска да освободи населението на СССР от болшевишката тирания;

В). Пропагандата е нужно да се сведе на понятен в различните региони на СССР езици, но така, че преждевременно да не се изказва намерението за разделяне на страната;

Г). Да се донесе до населението на завладените територии необходимостта да продължат да работят за функциониране на икономиката;

Д). Да се измисля и разпространява информация за нарушаване на международното право от страна на Червената Армия;

Е). Да се пускат в Прибалтика и в Украйна, местни вестници под немска цензура. В региони, където контролът върху печата е невъзможен или труден, забранете издаването на вестници и списания;

Ж). Задачата на местната преса — да се успокои населението и да се удържа то от саботаж.

На първия етап на войната (1941 - началото на 1942 г.) листовки, радиопредавания и разпространение на слухове в тила са използвани за въздействие върху жителите на фронтовите и прифронтовите райони. Нещо повече, те действали в две посоки - от една страна, те ги плашели с отговорност за „изгаряне на доставките им“, а от друга те призовавали за „организиране на консултативни и активни комитети“ за защита на националното имущество. На фашистите им били необходими запаси от продоволствия на завзетите територии.

Казвали на съветските военнослужещи на фронта: «Предайте се, нищо лошо няма да ви се случи, ще получите добра храна, няма да бъдете измъчвани или репресирани». Към затворените в котли бойци се обръщали чрез тайни «ленински» радиостанции. Предложено им е да се предадат на германците, за да „продължат деморализиращата пропаганда“ и по този начин те биха могли да направят повече за световната революция, отколкото ако умрат в котел. Друго хитро послание било призив за предаване, защото „колкото повече войници отиват в плен на германците, толкова повече ядящи в Германия, толкова по-лоша ще бъде ситуацията с храните.“ Това обаче може да има максимален ефект върху онези, които вече са били готови да се предадат, но им липсва само морална обосновка за антисъветските си действия.

Да деморализират тила на СССР фашистите се опитали с помоща на радиото. И тук липсата на надеждна информация за съветското общество изиграло жестока шега с Гьобелс и неговите подчинени. Те вярвали, че „хората, с които нашите войници се бият днес, никога не са знаели нищо освен болшевизма - нито царското правителство, нито Църквата, нито християнството, нито която и да е западноевропейска култура и никаква цивилизация. Руснаците значително отстъпват на нас по всичко. Това касае и политическата култура на руския народ».

Самият Гьобелс на 1 юли 1941 година заявил: «От руския дребен селянин следва да очакваме много по-малко и от най-малкия баварски дървосекач. Руснаците се неграмотни».

Основната грешка била че към 1941 г. в СССР нямало дребни селяни, а земеделски работници работещи в колективни и държавни стопанства, снабдени със съвременна техника. Освен това същите тези селяни в по-голямата си част вече били доста грамотни, четяли книги, вестници, слушали културни и новинарски предавания по радиото.Не разбирайки това, немците се обръщали към съветското население със съвсем примитивни лозунги от от рода: «Убийте евреите, убийте вашите мъчители- комисари! Вие отново ще получите своята земя!». Такъв подход е бил малкоперспективен.

Ситуацията била малко по-добра с пропагандата, насочена към вярващите (пак ще строим църкви и т.н.) и към глупавите интелектуалци, на които се казвало дума по дума какво е писал известният дезертьор Суворов-Резун през 90-те - Сталин сключва споразумения с нацистите а после самият той ги принудил да атакуват СССР, следователно не може да се надяваме на държавно ръководство. На всякакви троцкисти и други граждани, които се смятаха за комунисти, но недоволни от политиката на Сталин, било предложено да създадат „изпълнителни комитети и политическо бюро на старата гвардия на Ленин“, както и войнишки съвети в Червената армия.

Особенно активно нацистите разгърнали пропаганда в Украйна, където в местната преса вкарали идея за украинска независимост под патронажа на Германия. На украинците им разказвали, че те са по-развити от руснаците, защото «са преживели живителното влияние на арийската раса в средните векове», и че Германия не спи а вижда, как да освободи украинските селяни и работници от «колхозната и стахановска система». Не следва да говорим, доколко тези пропагандни тезиси са актуални и днес.

Във втория етап на войната (1942-1943), когато големи територии от Съветския съюз били завзети от Германия, задачата на нацистката пропаганда била да осигури на армията храна, която била гарантирана от лоялността на населението. С помощта на вестници, радио, кина, театри и църкви, както и бургомистри, старейшини и отделни свещеници, на същото това украинско селско население имвнушавали идеята за умишлено организирания глад от Москва в Украйна (съвременната украинска историография го нарича Голодомор) и „ужасите“ на колективизацията. Немаловажно място заела пропагандата сред украинската интелигенция.

«От политиката на индивидуален терор с цел унищожаване на украинската интелигенция, провеждана от болшевиките през 1918-1919 г., през следващите години болшевиките преминават към общ терор, насочен срещу цялото украинско население. В резултат на това самобитната украинска култура бе унищожена и на нейно място бе въведена т. н. съветска украинска култура, която няма нищо общо с истинската култура.» — заявявали сътрудниците на Гьобелс.

Това довело до идеята, че „задължението на всеки украинец“ е да изгради независима Украйна под егидата на Германия, която уж няма да потиска националната култура.

Отделно направление било т. н. Flusterpropaqanda (пропаганда с шепот), т. е. разпространение на слухове. Нацистите внушавали на местното население, че Сталин, поради своята неграмотност излага милиони хора на сигурна смърт под немските картечници, Сталинград е отблъснат с неприемливи жертви („пълни с трупове“), ако Германия победи, ще настъпи мир и населението ще получи дрехи и храна, тъй като военната индустрия вече няма да им е необходима и т.н. Разпространявали се и небилици. Например, такива:

— Генералите се разбунтували срещу Сталин, те искат да установят военна диктатура и да станат велики князе и земевладелци, а селяните ще работят за тях като крепостни селяни;

— Болшевиките, отнели Ворошиловския регион от германците, скъсали дрехите на жените, които влезли в църквата, и ги държали вързани за оградата на студа в продължение на 24 часа;

— Болшевиките нанизват вярващите, изгарят челата им с нажежени кръстове, заковават свещениците зад църковните врати и влачат кръстовете, съборени от камбанариите през калта;

— Сталин е нарекъл всички украинци изменници на болшевизма и затова ще последва възмездие което ще засегне не отделни колаборационисти, а целия народ.

Имало е и по-нелепи случаи. Например в канцеларията на еден колхоз германците унищожили портретите на всички съветски лидери, с изключение на Молотов, като информирали селяните, че след края на войната той ще бъде руският цар. Или през лятото на 1942 г. в лагер за военнопленници германски офицер каза, че Москва е превзета без бой, сформирано е ново правителство начело с Молотов и Сталин е избягал в чужбина. И какво, човек се чуди, че Молотов се е предал? И по Ворошилов нацистските пропагандисти ходили. Имало случай, когато германски войник в окупирано село казал на хората, че Климент Ефремович е предал Ленинград и е получил два германски кръста наведнъж.

Във вестните се публикували сводки с завишени загуби на Червената Армия и занижени на вермахта. Печатали се много плакати и листовки, при това често под вид на съветски. Те били озаглавени „Смърт на германските окупатори“ и завършвали с подпис „Политическо управление на такъв и такъв фронт“, но в средата имало пропаганден текст, изготвен в интерес на нацистите.

Да преразгледа пропагандната стратегия на Гьобелс му се наложило веднага след поражението под Сталинград. През февруари 1943 г. в Берлинския дворец на спорта той призова германците за тотална война срещу СССР, тоест да използват всички налични ресурси за постигане на победа, включително тотален терор. Опити за заиграване с местното население загубили за фашистите всякакъв смисъл.

«Искате ли тотална война? — извикал Гьобелс от сцената на Дворца на спорта — Искате ли я по-тотална и радикална, отколкото можем да си представим днес?». Залата кипяла. «Доверявате ли се вие на днес на фюрера повече, по-силно и непоколебимо от когато и да било?». Тъпата ръмжеше: «Хайл!». Министърът на пропагандата се раздал до толкова, че в края на своята реч отслабнал с три килограма. Ефектът бил достигнат- немците се сплотили и заредили на борба за Райха и фюера. Но реално своето отношение към немския народ Гьобелс изразил после.

«Часът на идиотизма! — възмутил се той не не без част от своя нарцисизъм — Ако помоля тези хора да скочат от третия етаж, те щяха да скочат».

Последният етап от войната (1943-1945 г.) по отношение на пропагандата на Гьобелс е белязан от сплашването на съветските граждани на териториите, окупирани от германците за бъдещ терор от НКВД. Преди всичко, това действало на колаборационистите, които отишли на запад заедно с войските на вермахта. Останалите с помощта на германците формирали доброволчески батальони като Туркестанския батальон, УПА, Беларуската регионална отбрана, Латвийския легион, РОА, грузинските и литовски батальони, въоръжените формирования на калмици, кримските и волжските татари. Имало и стихийни подразделения, намиращи се извън ведомството на хитлеровите щабове. Но като цяло всичко било завършено. Пропагандистката машина на Третия райх изхвърлила жлъч за последен път, когато призовала резервистите, негодни за военна служба, да се присъединят към частите на Фолксщурм, а берлинските тийнейджъри - към Хитлерюгенд, за да защитят столицата, тъй като вече нямало други.

Гьобелс се сринал заедно с тази човеконенавистническа и както се оказа, мразеща германците не по-малко от другите народи система за популяризирането на която той изразходва таланта си.

Посланикът на САЩ в Германия Уйлям Дод писал в март 1934 година, че «Гьобелс е просто ненадминат майстор на красноречието ...Той покори пресата, радиото, издателствата, творческите организации и създавайки единна пропагандна машина с огромен размер, се стреми с нейна помощ да обедини всички германци в сплотен нацистки фаланг».

Съветският журналист И. Филипов, който се намирал в Берлин от пролетта на 1939 година до началото на лятото на 1941 гоинаа, забелязал, че Гьобелс говорил «свободно и с кадифения си глас, като че ли, се стремеше да проникне по-дълбоко в източниците на човешките чувства, инжектирайки там отровата на своята пропаганда».

Уинстън Чърчил признал, че ораторството на господаря на нацистката пропаганда намалява ефективността на британските бомбардировки над германските градове.

«Благодарение на желязната дисциплина, въведена от Гьобелс, цивилното население се държеше здраво и местните бедствия не придобиват размера на национално бедствие» — казал премиера на Великобритания.

Разбира се, само човек със забележителни таланти е способен на това и можеше да остави ярка следа в историята, но Йозеф Гьобелс избра друг път. Пътят, който самият той каза през 1941 г., нарече създаването на мита за Хитлер като най-забележителното си постижение.

Съвременното информационно пространство е напълнено с митове с не по-малка степен от времената на Третия Райх. Те са адресирани и до недостатъчно образовани и следователно неспособни да мислят критично хора, които, поддавайки се на пропагандата на опростяването, умират и убиват в името на интересите на другит. Историческият опит, включително съдбата на д-р Гьобелс казва, че рано или късно свършва зле за самите разпространители на пропаганда.