В предверието на поредната година на Октомври — Великата октомврийска социалистическа революция – не можем да подминем мисълта за о значението на това събитие за нас днес.

Ще кажете защо трябва да мислим за него? Та от тогава са минали толкова години… Над 100! Изминал е век (в прекия и преносен смисъл). Настоящaтa власт и новите господа почти са забравили за него или усърдно се правят, че са забравили (разбира се, не са забравили, те все още тръпнат при самото споменаване на октомври 1917 г.). И хората изглежда не помнят особено историческото събитие, на което дължат почти всичко, което все още имат.

Всъщност, за какво общо универсално безплатно образование, за безплатна медицина, за пенсии за старост и болест, за нашите апартаменти и къщи бихме могли да мечтаем, ако тогава през студената есен на 1917 г. работническата класа на Русия под ръководството на нейната болшевишка партия, заедно с изтощените от войната селяни и войници не прогониха земевладелците и капиталистите и не взеха властта в свои ръце? Кой щеше всичко това да ни подари?

Буржоа, които мислят само за собствената си печалба, но явно не за нашето здраве и благополучие и не за здравето и благосъстоянието на нашите деца?

За 30 години реставриран капитализъм ние се убедихме как те мислят за нас, колко са искрени. Ние ги интересуваме само до толкова доколкото можем да им дадем печалба. А когато вече не могат да ни вземат нищо то за тях ние ставаме безмислени. Разапореждайки се в пълна степен с държавния джоб, те не желаят да направят нищо за удовлетворяване на нашите елементарни жизнени потребности. Капиталистите го използват за себе си за своите цели. Макар че пълнотата на този джоб осигуряваме ние, милионите работещи и трудещи се. И затова от държавата на буржоазията виждаме и чуваме само едно: надолу пенсии и социални помощи! долу безплатно образование! долу безплатно лекарство! и т.н. По мнението на капиталистите, народа трябва да отдава на господата-буржоа и тяхната държава последното, а самия ти ще преживееш както можеш. И това, че е просто невъзможно да оцелееш при такова състояние на нещата, е твоя работа, той не може да оцелее - нека умре.

В определен смисъл капиталистите тук са прави — как да преживее, това е действително дело на самия народ. От работниците и останалите трудещи се зависи колко дълго ще издържат на това състояние на нещата, при което само няколко търтея използват резултатите от труда им, а собствените им семейства на практика гладуват, без парче хляб, тъй като техните издръжници са загубили работата си или нагло не им се плаща заплатата.

Нашите деди и прадеди преди 103 години не са търпели подобна ситуация - те са взели властта в свои ръце и са подредили живота си така, както са искали: самите те са започнали да се разпореждат с резултатите от своя труд, като заедно са решавали и планирали къде да похарчат натрупаното обществено богатство, какво да строят, как най-добре да задоволяват жизнените нужди на хората. Благодарение на тяхното управление и разумно усърдие, насочени не към обогатяване на единици, а към осигуряване на интересите на целия трудещ се и работещ човек, ние все още имаме остатъците от безплатна държавна медицина и безплатно държавно образование (сега убивани от властите на олигарси и капиталисти под предлог за борба с епидемията от коронавирус), много от нас живеят в собствените си апартаменти, наследени от родителите си по съветско време, все още ни се изплащат пенсии за старост и болест (въпреки че размерът им непрекъснато намалява и става все по-трудно да ги получим) и т.н. Но разбираме, че тези остатъци от „бившия съветски лукс“ няма да траят дълго - те са в гърлото на олигарси и капиталисти, които днес седят на врата ни и няма да излязат оттам.

В стремежа си да се настанят удобно на нашите плещи, те дори измислиха епидемия от несъществуваща болест, за да принудят нас- работещите хора, да купуваме ненужни вещи, така че да има причина да организират терор срещу нас, за да не се възмущаваме, да не стачкуваме, да не искаме това, което сме спечелили и положили от държавата, която ние сами поддържаме с труда си.

Те нагло ни декларират, че този терор никога няма да приключи, че „режимът на маски“ и други карантинни мерки като „социални дистанции“ и забрани да се събираме заедно по улиците и дори у дома вече са завинаги. Оказва се, че сегашните власти възнамеряват да лишат завинаги нас, обикновените граждани на Русия, от демократични и граждански права и свободи. Но това е фашизъм! Это война, объявленная всему народу жалкой кучкой олигархов, давно потерявших всякую честь и совесть.Това е война, обявена на целия народ от жалка шепа олигарси, които отдавна са загубили всякаква чест и съвест.

И тъй като това е война, която се води срещу нас, класова борба в най-острата си форма, тогава ние сме принудени да отговорим с военни, бойни действия срещу нашия класов враг. В противен случай ние няма да оцелеем.

Оказва се, че самият ни настоящ живот ни принуждава да напрегнем паметта си и да си спомним какво се е случило тогава, преди 103 години, защо се е случило и как точно се е случило.

Трябва да се поучим от опита на нашите дядовци и прадядовци, да научим от тях най-ценното и важно нещо, за да победим днешния ни враг - същата умираща, но все още жива класа на буржоазията, която не иска да напусне историческата арена.

Че ще бъде нова социалистическа революция, че тя е неизбежна и бързо се приближава, това вече е ясно не само за нас, но и за широките маси от обикновенни работещи хора. В статия, публикувана на сайта на РП преди няколко години, един от нашите автори писал за възможна нова социалистическа революция (https://work-way.com/blog/2016/04/28/o-vozmozhnosti-sotsialisticheskoj-revolyutsii-v-sovremennyh-usloviyah/). Още тогава нашите читатели поправили автора, указвайки на неточност в името на статията, че трябва да говорим за неизбежност, а не просто за възможност. Да, историческата неизбежност на нова пролетарска революция беше неоспорима още тогава, през 2016 г., когато тази статия беше публикувана и нейният автор я знаеше много добре - още в средата на XIX век К. Маркс доказа неизбежността на замяната на капиталистическата социална система с нова социална система- комунистическа. Но преди 4 години неизбежността на нова социалистическа революция за широките маси и дори за много левичари беше абстрактна, неочевидна - буржоазно-фашистката пропаганда и опортюнизъм си свършиха работата, внушавайки на обикновените работещи хора идеята, че революцията или просто не е необходима и така, казват те, по еволюционен начин ще стигнем до справедлив социален ред, или че революцията в съвременните условия е просто невъзможна, поради тази причина и поради тази причина (тезите са анализирани в посочената статия).

Сега въпроса за неизбежността не стои – новата социалистическа революция е станала необходима, при това не само в Русия – във всички страни от света. Фашистският терор във формата на корона-фашизъм души всички народи в света. В много страни, включително най-развитите, масовите протести на хиляди срещу „карантинните мерки“, (https://www.youtube.com/watch?v=_g0yIAGGxig) предприети от правителствата на тези страни, уж с цел борба с епидемията от коронавирус (но всъщност, за да се борят със собствената си работническа класа и работещото население), не спират.

Все по-често може да се чуе от някъде за желателността за нова революция. Народът очаква революция, чака я като средство за избягване от държавния терор, от фашизма, от безправието и от нетърпимия гнет на капитала. И „всеобщата вяра в революцията вече е началото на революцията“, пише В. И. Ленин [1], великият учител на работническата класа, човекът, под чието ръководство руските работници и селяни през октомври 1917 г. правят победоносна социалистическа революция, сваляйки властта на земевладелците и капиталисти.

Нашата задача днес, ако искаме да победим фашизма и капитала, който го роди, да се отървем от него сега наистина завинаги е да се учим от Ленин, да се учим от болшевишката партия, да се учим от нашите собствени дядовци и прадядовци.

Организация - това е с което трябва да победим класовия враг, политическата структура, която може да обедини всички работници и трудещи се и да ги поведе в битка, да „за последно и решително“. За създаването на такава организация — болшевишка партия на работническата класа — ние трябва днес да отдадем всички сили. От това пряко зависи нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Или ще гниеме в концентрационни лагери- обсерватории, които вече се изграждат от десетки и стотици във всички страни по света за непокорни и излишни хора, или ще живеем като свободни хора в социалистическо общество. Въпросът днес стои именно така: или — или. Трети път вече няма.

В. Кожевников

[1] В. И. Ленин, «Падение Порт-Артура», ПСС, 5 изд., т.9, стр. 159.

супата ви!!!

Ако не беше Октомври и СССР, капиталът нямаше да отпусне мъртвата хватка от гърлото на наемния работник и служещ. Уплашен от тяхната сила, той насочи С ОГРОМЕН УСПЕХ усилията си към научно-технически прогрес. Което обаче рязко увеличи населението на развитите страни. След това и на не толкова развитите, на които беше дадено ноу-хау за икономически растеж, за да не победят местните комунистически партии. Което повлече и при тях прираст на населението, после и в Индия и т.н. Което е ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ на господстващото малцинство. И те сега, освободени от възпиращата сила на СССР и неговите съюзници, започват УНИЩОЖЕНИЕ първо на белия човек, после и на останалитие. Докато остане "златният милиард".
Ние българите имаме честта да бъдем ПЪРВИ между унищожаваните. Но пък г-н ganini е доволен, че сърба нова супа.