Преди 103 години, на 11 ноември 1917 г., 4 дни след победата на Октомврийската революция, Съветът на народните комисари на РСФСР приема указ за въвеждане на осем часов работен ден.

В него се казва, че работното време, определено от вътрешните разпоредби на предприятията, не трябва да надвишава 8 работни часа на ден и 48 часа на седмица, включително времето, прекарано за почистване на машини и подреждане на работната зона. Държавата строго контролирала съблюдаването на тези норми на продължителност на работния ден. Извънредната работа се заплащала в двоен размер. Виновните в нарушаването на този закон били осъждани на до една година затвор.

За първи път в историята господстващата класа въвеждала съкращаване на работния ден, защото господстваща класа сега стал самия пролетариат. В.И. Ленин така охарактеризирал този исторически акт: «Това е огромно постижение на съветската власт, защото в такъв момент, когато всички страни се въоръжават срещу работническата класа, ние изготвяме кодекс, който твърдо установява основите на трудовото законодателство, като 8-часовия работен ден».