Постинг
11.11.2020 14:20 -
На тази дата преди...
Преди 103 години, на 11 ноември 1917 г., в Киев започва въоръжено въстание на работници и революционни войници, водено от болшевиките за съветска власт в Украйна.
Както и в цялата страна, подготовката за въстанието в Киев започнало след VI конгрес на РСДРП(б) (август 1917 г.). Към края на октомври числеността на Червената гвардия в града достига 3 хиляди души, а през дните на въстанието - 5 хиляди, общо в революционните отряди има около 7 хиляди души. Революционната работа в гарнизона се ръководела от военната организация при Киевския комитет на РСДРП (б), оглавявана от Л.Л. Пятаков. Център на контрареволюцията в града бил щабът на Киевския военен окръг, който разчитал на военните училища, училища за прапорщици, казаци и войски, призовани от Югозападния фронт. Общият брой на добре въоръжените (за разлика от революционните отряди) войски на Временното правителство в града надвишавал 12 хиляди души. Централната Рада (Генералният секретариат на Радата - М. С. Грушевски, В. К. Винниченко, С. В. Петлюра и др.), които също притежавали значителни военни сили, заемал антиреволюционни позиции, маневрирал и преговарял както с ръководителите на въстанието, така и със седалището на военния окръг, като всъщност подпомага последния.
Въстанието в Киев започнало под непосредственно въздействие на Октомврийското въоръжено въстание в Петроград. На 9 ноември на съвместно заседание на Киевския съвет на работническите и войнишките депутати с участието на представители на военните части, фабрични комитети и синдикати на Киев била приета резолюция в подкрепа на въстанието в Петроград, провъзгласена властта на Киевския съвет и избран Революционният комитет, състоящ се от 10 души, включително Я. Б. Гамарник , А. В. Иванов, И. М. Крейсберг, И. Ю. Кулик, И. Пуке, Г. Л. Пятаков, Л. Л. Пятаков (председател). Вечерта на 10 ноември отряд юнкери и казаци обградил Мариинския дворец и арестувал намиращия се там ревком. В ранната сутрин на 11 ноември на среща на представителите на фабрики и военни части бил сформиран нов революционен комитет (А. В. Иванов, В. П. Затонски, И. М. Кудрин, А. Е. Карпенко, М. С. Богданов, А.Б. Хорвиц, Ф. Нусбаум). Център на въстанието станал завод «Арсенал». Въстанието започнало на 11 ноември в 17 часа. Въстаналите войници от 3-ти авиополк атакували Николаевското военно училище, завзели артилерийското депо в Печерск, гарнизонна охрана и освободили 350 революционни войници от ареста. Арсеналци отбили няколко атаки от контрареволюционните части. На Подол, Шулявка и в други работнически райони на града в тила на юнкерите действали червеногвардейски отряди. Боевете продължили цялата нощ. На 12 ноември въстанието беше подкрепено от стачка, която обхвана над 20 000 работници от всички индустриални предприятия, железопътни линии, трамваи и водоснабдяване. След като в 16 часа на 12 ноември превзели военното училище и Бутишевското училище за офицери-нарядници, революционните отряди разбили вражеските крепости. В 12 часа на 13 ноември започнало настъпление на щаба на окръга, командване то което в ноща на 14 ноември избягало от Киев. Въстанието, вдигнато против Временното правителство, победило.
В това време Централната Рада вкарала националистически части в Киев, окупирайки правителствени служби, станция, поща, телефон и завзела властта в града. На 20 ноември тя обявила формирането на така наречената „Украинска народна република“ и се обяви за нейния върховен орган.
През 1949 г. в Мариинския парк в Киев е открит паметник на участниците във въстанието от октомври 1917 г. (паметникът е унищожен от нацистки бандити след държавния преврат в Украйна през февруари 2014 г.). Той бил установен на площада срещу Мариинския дворец и представлявал червена гранитна урна на черен пиедестал от лабрадорит. Надписът на пиедестала гласеше: „На героите от Великата октомврийска социалистическа революция - работници и войници, загинали с героична смърт в битките за съветската власт на 11-13 ноември (29-31 октомври) 1917 г.“.
Както и в цялата страна, подготовката за въстанието в Киев започнало след VI конгрес на РСДРП(б) (август 1917 г.). Към края на октомври числеността на Червената гвардия в града достига 3 хиляди души, а през дните на въстанието - 5 хиляди, общо в революционните отряди има около 7 хиляди души. Революционната работа в гарнизона се ръководела от военната организация при Киевския комитет на РСДРП (б), оглавявана от Л.Л. Пятаков. Център на контрареволюцията в града бил щабът на Киевския военен окръг, който разчитал на военните училища, училища за прапорщици, казаци и войски, призовани от Югозападния фронт. Общият брой на добре въоръжените (за разлика от революционните отряди) войски на Временното правителство в града надвишавал 12 хиляди души. Централната Рада (Генералният секретариат на Радата - М. С. Грушевски, В. К. Винниченко, С. В. Петлюра и др.), които също притежавали значителни военни сили, заемал антиреволюционни позиции, маневрирал и преговарял както с ръководителите на въстанието, така и със седалището на военния окръг, като всъщност подпомага последния.
Въстанието в Киев започнало под непосредственно въздействие на Октомврийското въоръжено въстание в Петроград. На 9 ноември на съвместно заседание на Киевския съвет на работническите и войнишките депутати с участието на представители на военните части, фабрични комитети и синдикати на Киев била приета резолюция в подкрепа на въстанието в Петроград, провъзгласена властта на Киевския съвет и избран Революционният комитет, състоящ се от 10 души, включително Я. Б. Гамарник , А. В. Иванов, И. М. Крейсберг, И. Ю. Кулик, И. Пуке, Г. Л. Пятаков, Л. Л. Пятаков (председател). Вечерта на 10 ноември отряд юнкери и казаци обградил Мариинския дворец и арестувал намиращия се там ревком. В ранната сутрин на 11 ноември на среща на представителите на фабрики и военни части бил сформиран нов революционен комитет (А. В. Иванов, В. П. Затонски, И. М. Кудрин, А. Е. Карпенко, М. С. Богданов, А.Б. Хорвиц, Ф. Нусбаум). Център на въстанието станал завод «Арсенал». Въстанието започнало на 11 ноември в 17 часа. Въстаналите войници от 3-ти авиополк атакували Николаевското военно училище, завзели артилерийското депо в Печерск, гарнизонна охрана и освободили 350 революционни войници от ареста. Арсеналци отбили няколко атаки от контрареволюционните части. На Подол, Шулявка и в други работнически райони на града в тила на юнкерите действали червеногвардейски отряди. Боевете продължили цялата нощ. На 12 ноември въстанието беше подкрепено от стачка, която обхвана над 20 000 работници от всички индустриални предприятия, железопътни линии, трамваи и водоснабдяване. След като в 16 часа на 12 ноември превзели военното училище и Бутишевското училище за офицери-нарядници, революционните отряди разбили вражеските крепости. В 12 часа на 13 ноември започнало настъпление на щаба на окръга, командване то което в ноща на 14 ноември избягало от Киев. Въстанието, вдигнато против Временното правителство, победило.
В това време Централната Рада вкарала националистически части в Киев, окупирайки правителствени служби, станция, поща, телефон и завзела властта в града. На 20 ноември тя обявила формирането на така наречената „Украинска народна република“ и се обяви за нейния върховен орган.
През 1949 г. в Мариинския парк в Киев е открит паметник на участниците във въстанието от октомври 1917 г. (паметникът е унищожен от нацистки бандити след държавния преврат в Украйна през февруари 2014 г.). Той бил установен на площада срещу Мариинския дворец и представлявал червена гранитна урна на черен пиедестал от лабрадорит. Надписът на пиедестала гласеше: „На героите от Великата октомврийска социалистическа революция - работници и войници, загинали с героична смърт в битките за съветската власт на 11-13 ноември (29-31 октомври) 1917 г.“.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 469
