Преди 125 години на 12 ноември 1895 г. е роден Николай Гуриевич Толмачев - участник във Февруарската и Великата октомврийска социалистическа революция, Гражданската война, политически работник на Червената армия, един от първите военни комисари.

Син на дребен екатеринбургски чиновник, Н. Г. Толмачев завършил в 1912 година реално училище, постъпил в металургичното отделение на Петербургския политехнически институт. През 1913 г., като съмишленик на социалдемократичната организация на института Николай събира средства за фонд „Правда“, разпространява го, отпечатва и лепи листовки и прокламации. По това врме бил приет в партията.

Активна партийна работа Николай Толмачев започнал в 1914 година. Ръководителят на марксическия кръжок "Василий" (партийният псевдоним на Николай Толмачев) бил добре познат и приет в "Нови Леснер" и други предприятия във Виборг.

През 1914—1915 годах - член на Виборгския районене комитет на РСДРП, редактирал вестник «Пролетарский голос». По поръчение на партията през пролетта на 1916 г. той заминава за Урал, във Верх-Исецки завод; там той възстановява нелегалните партийни организации, унищожени от тайната полиция.

Участник във Февруарската революция през 1917 година в Петроград. Член на Петроградския комитет на РСДРП. Начело на въстанали войници освободил от Петропавловската крепост политзатворници. Делегат на VII (Априлска) партийна конференция. От април 1917 г. - отново е в Урал, от октомври 1917 г. - член на Пермския комитет на РСДРП (б), участва в организирането на работническата милиция и отрядите на Червената гвардия.

В края на декември 1917 година Николай Гуревич отново е в Петроград, но не здълго. По решение на партията той отново заминава за Урал със задачата да възстанови металургичните заводи. Но избухналата гражданска война разбива тези мирни планове и Толмачев отива на фронта, като комисар. Начело на отряд уралски работници той се бие в Оренбургските степи с белогвардейските банди на атаман Дутов, който се разбунтувал срещу съветската власт. След това Н. Г. Толмачев е политически комисар и началник на политическия отдел на III армия. По негова инициатива се създават курсове за политически работници, на базата на които се формира Учителският институт на Червената армия, по-късно трансформиран във Военно-политическа академия. Командвал отряди на Червената армия в битките край Златоуст, създал редовните части на съветската армия в Урал.

Когато в края на май същата година белогвардейците пробили нашия фронт под Луга, Толмачев срочно бил изпратен там.

На 25 май 1919 година с малък отряд червеноармейци бил обкръжен  от белогвардейципри Красногорското езеро. В неравен бой, геройски сражавайки се били убити всички от отряда начело с комисар Н. Г. Толмачев. Тяло то му било изпратено в Петроград и погребано в братската могила на Марсово поле.

«Пленен от революционното движение - не мислех за нищо и за никого, забравих всичко и всичко... Бях разбира се, навсякъде: при първите демонстрации, и по време на стрелбите, и по време на въстанието на войските, а след това заедно с войниците в арсенала на Петропавловка, вземахме револвери и пушки, карах колите да арестуваните жандарми, бях на митинги, на събрания, говорих там... В такива дни да бъда настрани е невъзможно».
(Н. Толмачев, от писмо до родителите)