Преди 145 години, на 23 ноември 1875 г., се ражда Анатолий Василиевич Луначарски - съветски държавник, първият народен комисар по образованието, един от основателите на социалистическата култура, писател, критик, изкуствовед, академик на Академията на науките на СССР (1930).

Син на крупен чиновник. Като гимназист се присъединява към марксически кръжок поо самообразование на нелегална общообразователна организация в Киев, провежда пропаганда в работническите среди. През 1895-98 г. е в Швейцария, Франция, Италия; посещава курс по философия и естествени науки в университета в Цюрих; изучава творбите на К. Маркс, Фр. Енгелс, както и произведенията на класиците на френския материализъм от XVIII век и немската идеалистична философия от XIX век; той се сближи с групата „Свобода на труда“. От 1898 г. продължава революционна работа в Москва; през 1899 г. е арестуван, заточен в Калуга, след което е преместен във Вологда, Тотма.

В 1903 година след разкола на партията, Луначарский станал болшевик. През 1904 г., след края на заточението си, Луначарски се премества в Киев, а след това в Женева, където става член на редакционните съвети на болшевишките вестници „Пролетарий“ и „Вперьод“. Той се сближава с А.А. Богданов и В.И. Ленин; под ръководството на последния той участва в борбата срещу меншевиките - Мартов, Дан и др. Участвал в работата на III и IV конгрес на РСДРП. През октомври 1905 г. заминава за агитация в Русия; започва работа във вестник „Нов живот“; скоро е арестуван и изправен пред съд за революционна агитация - но избягва в чужбина.

Към края на първото десетилетие на XX век се засилили философските разногласия между Луначарски и Ленин; които скоро прераснали в политическа борба. През този период той е бил под влиянието на философите- емпирици и е развивал идеите за богоизграждане. В 1909 година Луначарски взел активно участие в организирането на крайно лявата група от "отзовисти" или "впериодисти", които поискали оттеглянето на социалдемократическата фракция от Столипинската Дума. Политическите и философски заблуди на Луначарски бяха остро критикувани от Ленин в неговата работа "Материализъм и емпириокритицизъм". В 1912 година Луначарски излязъл от «впериодистите» и в 1913 година влязъл в състав а на редколлегията на вестник «Правда».

В Първата световна война заел интернационалистически позиции. В юни 1917 година заедно с «межрайонците»  е приет в РСДРП(б). В октомврийските дни на 1917 година е изпълнявал отговорни поръчения в Петроградския ВРК. След Октомврийската социалистическа революция в 1917—29 године е нарком по  просвещението. По време на Гражданската война постоянно ходил до фронтовете, водил агитация и пропаганда сред войската. От септември 1929 године е председател на Учения комитет при ЦИК СССР. В 1930 година е бил избран за действителен член на Академията на науките, изпълнявал дипломатически поръчения. В 1933 година Луначарски бил назначен  за пълномощник в Испания, но по пътя тежко заболял и скоро починал.

А.В. Луначарски – един от организаторите и теоретиците на съветската система по образование, висше и професионално-техническо образование. Човек с енциклопедични знания, изтъкнат теоретик на изкуство и литература, оригинален критик, писател и драматург, публицист и оратор, Луначарски внесе огромен принос в делото по създаване на социалистическата култура.

Сайт за А.В. Луначарски и неговите трудове: http://lunacharsky.newgod.su/