Върхът на антикомунистическата ненавист към социалистическия обществен строй се явява приемането на закона за неговата безнравственост и незаконност. Указаният закон може да бъде одобрен само от тези депутати, у които отсъстват знания за съвременната история. На първо място, това е борбата на работническата класа и бедните селяни за правото на по-хуманен живот, за по-висока оценка на робския труд и по-добри условия на труд. Комунистическата партия на Чехословакия (КПК) пое ръководството на тази историческа борба и поведе потиснатите в демонстрации и стачки срещу производителите и хазяите, които гo поробваха. Тези стачки за правото на социална справедливост бяха последвани от репресии, уволнения от работа и изпращане на изпълнителите на държавната власт - жандармите - за потушаване на въстанието и възстановяване на реда. По време на Първата чехословашка република гореспоменатите искания също бяха разрешени чрез стрелба по стачкуващите и съдебни производства срещу техните организатори. В Словакия и Закарпатска Русия (която беше част от Чехословашката република) стачкуващите работници и селяни бяха разстреляни - в Ружомберк, Врабла, Кромпачи, Поломка, Чертижни, Габур, Тренчин, Косути, Черни балог, Погорела, Маргетсани, Кошице. В Закарпатска Рус стачкуващите работници бяха разстрелвани в Воловец, Турей Пасек, Хуст, Рахов, Берегово, Нижняя Апша и Свалява. В резултат на гореспоменатия терор в Словакия и Закарпатска Рус, 118 души бяха убити и 297 бяха ранени. В чешките земи 211 човека бяха разстреляни и 101 ранени. Даже угасналия живот служил за укрепване на буржоазната власт. В Словакия няма държавни служители, които да поднесат цветя по отношение на гробовете и паметниците си.

Отхвърлена е и идеологията, която водила комунистите на борба с фашизма, откакто Хитлер дошъл на власт. 25 хиляди комунисти дадоха живота си за освобождението на Чехословакия на бойните полета в Европа и бяха измъчвани в концентрационни лагери и затворите на Гестапо.

Словашката комунистическа партия (КПС) е организатор на партизански части в Словакия от 1942 г. и важен организатор на обединението на вътрешната съпротива. Неговите политически представители заемаха почетно висши длъжности в Словашкия национален съвет и властовите структури по време на Словашкото национално въстание (СНВ). Те се ръководили от морал, чувствоза справедливост и патриотизъм, стремеж към освобождение на своята Родина.

Към какъв морал се придържаха онези, които след 6 октомври 1944 г. се бориха срещу освободителите - 1-ви чехословашки армейски корпус в СССР, първата чехословашка въстаническа армия, партизани и Червената армия? Законът от 219/2006 определи колаборационистките сили като участници в антикомунистическата (противодействаща) съпротива. Какъв е морала на тези депутати, които приели закона? Те проявиха човешко извращение, безнравственост и мерзост! По-горе упоменатия закон предоставял пространство за разширяване на фашистските сили. Първото място принадлежи на така наречения "Институт за национална памет", който от самото начало на своето съществуване се застъпва за прославянето на марионетния фашистки режим (1939-1945 г.), за фалшифициране на историята на СНВ и социализма. Служителите в тази институция страдат от диагноза антикомунизъм и омраза към политическата система, превърнала Словакия в развита индустриална и земеделска държава. Словашкото правителство предоставя щедра финансова подкрепа за реакционните му дейности, докато Съюзът на антифашистките борци има финансови нужди.

Поколението на бунтовниците показа героизъм при възстановяването на разрушената от войната Словакия. Възстановяването на пътища, железопътни линии, мостове, виадукти и индустриално производство е тласък за развитието на нов живот, свързан с въстанието и неговото наследство. В течение на две години промишленото производство достигнало и превишило довоенното ниво от 1937 година. Това бе поколение  на революционни действия в полза на социална справедливост за трудещите се.

Събитията от февруари 1948 година бяха предизвикани от оставката на 12 члена на правителството от Национално-социалистическата, Народна и Демократична партии. Президентът Е. Бенеш прие оставката им и назначи ново правителство за възродения национален фронт. На 10 март 1948 г. правителствената програма е внесена в Учредителното събрание, одобрена и изразява доверие в новото правителство. Така бе подтвърдено демократичното, конституционно и парламентарно решение  на правителственната криза. Никакъв преврат не е имало. Тигрид – големия антикомунист казваше: «През февруари нямаше преврат, а през ноември нямаше революция».

Закон 338/2020, одобрен от Националния съвет на Словашката република, в § 1, параграф 1 гласи: „Режимът, основан на комунистическата идеология, който определя правителството и съдбата на гражданите в бившата Чехословакия от 25 февруари 1948 г. до 17 ноември 1989 г., е неморален, незаконен, осъдителен и насочен към потискане на основните права и свободи. " Това се случи въпреки факта, че осъдената идеология накара работниците да се борят за спазването на човешките права, за осигуряване на техния социален статус, за изкореняване на потисничеството и терора срещу тях. Защото фактите говорят: от 1948 до 1989 г. националният доход се е увеличил 11 пъти, а обемът на индустриално производство- 32 пъти. Степента на Словакия в промишленото производство на Чехословашката Републики в 1937 г. е бил 7,8%, а в 1988 г. надмина 30%. Словакия достигна самоосигуряване в изхранването на народа, експортът на селскостопанска продукция се увеличил. Жилищният въпрос в основната си част бил решен. Ежегодно се въвеждали в експлоатация средно 35 хил. апартамента. Повишаването на грижите за майките и семействата се отрази на ръста на населението - на 100 хил. деца годишно. От тях израснаха децата на Гусак, подготвени за живота. Изградени бяха училища и професионални училища (всяко държавно предприятие си имаше училище). Дуалното образование се приемаше за даденост. Строили се болници, медицински учреждения, курорти, санаториуми, местни амбулатории. Медицинската помощ към болните достигна високо ниво. Била осигурена грижа към доучилищното образование в детските градини. Създаването на ясли позволи на майките по-активно да участват в работническия процес. В градове и села се появиха културни домове. Селото се развивало благодарение на селските кооперативи. Сферата на масово физическо възпитание достигна световно ниво. Нивото на образование бе предмет на завист от целия свят. Социалното осигуряване стана гарант за права и истинска демокрация.

Въпреки че грандиозната кауза на социализма се изграждаше от трудещите се, приетият антисоциалистически закон отново унизи работниците, кооперативните селяни, учителите, техническите специалисти, учените и младежта, които участваха в решителните строителни проекти на социализма. Унижено е послевоенното поколение, което бе двигател на процветяваща Словакия.

Контрреволюционният преврат установи «демокрация» на разрушение, страдание и отчаяние. Антинародната власт промени отношенията на собственост, като открадна национална собственост (публична собственост) в полза на физически лица. Приватизационното мародерство бе и си остава вопиещ позор и престъпление в историята на словашкия народ. Бе потвърдено, че приватизацията е причина за високите нива на безработица, страданията на семейства, живеещи под прага на бедността (900 000), и благодатна среда за корупция, която е неразделна част от настоящия режим. Социалното неравенство се задълбочава и положението на бездомните и безимотни стават ужасяващи. Обвинението на режима – това са стотици замръзнали хора и други измъчени изгнаници на покрайнините на града. Неправдата, извършена срещу работници и уволнени, увеличи броя на жертвите, които прекратяват живота си поради отчаяние и безнадеждност. Ежегодно средно се извършват над 500 самоубийства. Тези жертви обвиняват и предупреждават. Те си заминават завинаги, без да бъдат забелязани от силните на деня. Очакваме президентът Зузана Чапутова да припомни преждевременното им неотменимо напускане в новогодишното си обръщение. Броят на жертвите се увеличи още повече (за 31 години) поради отлагането на сложни операции, които стотици пациенти не са успели да направят поради липса на средства. Докато приватизаторите богатееха, простите хора умираха.

Работниците, застреляни в стачни битки за правата си през периода на „демократичната“ 1-ва Чехословашка република, са изтрити от паметта на режима след ноември. Представителите на тази власт не носят цветя на паметниците на мъчениците. След 1945 година, защитавайки държавната граница на Чехословашката Република, загинаха 350 сътрудници на Министерството на вътрешните работи и граничари. Преминавайки границата, диверсанти подпалваха хамбари със зърно и селскостопански постройки. Диверсионни действия били насочвани против промишленни предприятия. Терорът също така бил насочен против длъжностни лица на Комунистическата партия и местните народни комитети. Днес това се разглежда, като предвестник на демокрация и свобода.

Истинската визия за настоящето се основава на класовото разделение на обществото, тоест бедността и богатството. Тридесет и една години ограбване на Словакия е резултат от дейността на онези, които са спечелили своето състояние от нещастието на другите.

Позицията на Словакия се определя от външната политика на сътрудничество между правителствените лакеи, влезли в престъпния Северноатлантически пакт без съгласието на словашкия народ. Милиони хора знаят, че НАТО е бил и остава гарант за варварство, скотство и човешко страдание. Лидерите на НАТО и Европейския съюз винаги са потъпквали съкратената демокрация, изпадали са в позицията на фашизъм и са подкрепяли ултранационалистическите и фашистки сили в Украйна и Балтика. Маршовете на ветераните от дивизията на СС и техните привърженици станаха част от държавната политика и истерия срещу Русия там. Лидерите на НАТО, водени от САЩ, предават лъжите като истина, фашистите като демократи, а сътрудниците им като патриоти.

Бездействието на словашкото правителство достигна върха на страхливостта, когато то не протестира срещу похода на живите членове на 14-та дивизия на Галисия в Киев и Лвов, които извършиха масови убийства на участници в СНВ и преследваха хора на расова основа. Дори не реагира на популяризирането от президента Петро Порошенко на заслугите на Степан Бандера- предател и нацист, като герой на Украйна.

Европейският съюз и НАТО, както и експертите на НАТО в Словакия, са виновни за фалшифициране на хода и резултатите от Втората световна война. Той е насочен срещу бившия СССР и неговата Червена армия и омаловажаването на техните бойни и освободителни успехи в поробена Европа, което противоречи на обективната истина и здравия разум. Президентът на САЩ Франклин Рузвелт заяви по време на Втората световна война: „Руските войски унищожиха - и продължават да унищожават - повече жива сила, самолети, танкове и оръдия на нашия общ враг, отколкото всички останали ООН страни взети заедно“. Заплахата за Словакия не е Русия, а безчовечността на режима, неговите богати олигарси и про-натовски авантюристи.

Правителството след ноември никога не се научи от историята, когато най-близките му съюзници, Франция и Великобритания, предадоха Чехословашката република в Мюнхен на 30 септември 1938 г. на Хитлер. Сега те гарантират безопасността на Словакия от агресията на Русия- нашите освободители. Това е откровено извращение!

В продължение на 31 години пропагандата на режима заглушава организираната помощ на комунистите към републиканска Испания през 1936-1939 г., която се бореше срещу пучистите, водени от генерал Франко, с широка подкрепа от германо-италианската намеса. 2500 доброволци от Чехословашката република, които са били част от международните бригади са участвали в борбата срещу путчистите. Две трети от тях загинаха в битка. Европейските сили провеждаха политика на ненамеса, която беше приета и от чехословашкото правителство. Чешки и словашки доброволци в републиканска Испания също се бориха за защита на Чехословакия на фронта срещу фашизма в Европа. Тази патриотична история за героичните междубригадни мъже е изчезнала от историята и е изтрита. Осмелен от невмешателството на европейските сили, Хитлер увеличи исканията си към Чехословашката република да прехвърли гранични територии. Той ги постигна в Мюнхен, като елиминира Чехословакия. Мюнхен е причината за предателството и войната, която уби милиони хора и разрушаването на Европа.

 Какво да кажем по адрес на лицемерните натовци в Словакия? Антифашизмът – това е дело на разума и сърцето и отсъства у онези, които ни управляват 31 години.

Извод: Всички приети в Словакия антикомунистически закони се явяват деградация на Хартата на ООН по правата на човека, а така също на Конституцията на Словашката Република. Фалшификацията на историята затваря очите на истината. Това се  съгласува с предишния позорен закон 219/2006, приет от Националния съвет на Словашката Република, който се явява отричане на смисъла и наследството на Словашкото национално въстание. По своята същност той е профашистски и антинароден. Това е отражение на следпревратаджийските истински негодяи и узурпатори на властта.

Каква е ползата от «демократична, хуманна и правова» държава, която поражда постоянна безработица, бедност, глад, емиграция и страдания на гражданите? Подчертаваната на всяка крачка демокрация доведе до дълбок социален разкол и продажба на Словакия на чужди държави. Съществуващата ситуация се явява огледало на следномврийските «ценности», които днешната власт на безграничен егоизъм утвърждава в своето развитие. Тя пише на себе си обвинение на своите дела.

Идеята на социализма е неистребима, тя остана в паметта на народа и в неговите действия в борбата против диктатурата на капитала.

Бъдещето принадлежи на социализма.


Юрай Бобор
http://kss.sk/antikomunizmus-a-falzifikacia-historie