Писмото по-долу писах до един от левите блогъри, в отговор на следващата му реч.
Блогерът е един от голямата маса окололеви ресурси и ресурсници, които възникват на фона на все по-засилващото се влошаване на положението на работниците и работниците в Русия и в целия свят. По време на моя криволичещ път към изучаването на марксизма-ленинизма, този автор изигра значителна роля за мен по отношение на осъзнаването на целия обем лъжи, които ми се подаваха през целия ми живот чрез моето семейство, книги, училище, интернет, филми, телевизия, списания, пиеси, картини , разговори, реклами и др.
В условията на капитализма пазара се запълва с огромна маса стоки и стокички, за всеки вкус и цвят. С развитието на Интернет такава област от обществения живот, като информирането на членовете на обществото, също се доближава до пазара възможно най-много, приема същата форма и е изпълнена с максимална полифония и раздор. Да, от една страна, раздорът може да доведе до факта, че всяка идея, колкото и вярна да е тя, лесно може да се загуби в блатото от мнения и мненийки. От друга страна, умножена по хиляда гласа, изразени в унисон, но като се вземе предвид езикът и начинът на мислене на конкретни групи хора, такава мисъл ще бъде предадена с непреодолимата сила на припева. Следователно, в условията на засилващата се класова битка, всеки глас, колкото по-мощен и чист, толкова по-важен е за болшевишката песен.
Трябва да отчетем и следното: никой не се ражда, не влиза в този свят с пълни знания за диамата, истмата и политикономията. Освен това, преминавайки през пътя на живота в капиталистическия свят, хората са постоянно подложени на атаки от различни видове идеализъм, изкривяване на факти и откровени лъжи. В същото време те често ги получават от източници, на които е невъзможно да не повярват: родители, учители, близки приятели. От тази маса лъжи се формира определена стабилна картина на света, която не е толкова лесно да се прекъсне, особено като се вземат предвид спецификите на принадлежността на този конкретен човек към определен клас или прослойка, неговия пол, възраст, семейно положение, ниво, както и спецификата на образованието и и т.н.
Но трудното не означава невъзможно, водата износва камъка и там, където кристалната яснота на заключенията, базирана на значителна политическа и икономическа основа често не работи, има развенчаване на „либерално-икономически“ митове един по един, базирани на гола логика и факти. Когато простото посочване на факта на цялостно изкривяване на историята на сталинисткия период не работи, има разкриване на лъжите на Солженицин, книга по книга, ред по ред. По този начин, избивайки камък по камък от основата на фалшивата сграда на постсъветското идеалистично съзнание, е напълно възможно да се направи място за човек да изгради свой собствен светоглед от тухлите на диалектическата истина.
Способността да се обясняват някои основни понятия на пръсти, нарастващият авторитет сред обществеността предполага по-голяма отговорност, по-голяма предпазливост на всяка дума, проверка на всяко твърдение за истина. Това е необходимо, тъй като цялото здание на марксистката наука почива на твърдението за обоснованата научна истина на нейните постулати и теории, а всяка лъжа- скрита или очевидна, кара нейния последовател да се огледа и да си зададе въпроса: не е ли това просто поредният буржоазен трик?
Този, който не прави нищо, не греши и при действителното отсъствие на необходимия образователен минимум по политическа икономия и математическа история (с който РП се бори толкова добре), дори много разумен човек може да направи грешки в основни неща. Делото на другарите— да покажат грешката и да обосноват указаната грешка с помоща на диамата. И ако другар, допуснал грешка, наистина е другар, тогава той определено ще се поправи и ще поеме по правилния път или ще посочи и докаже погрешността на критиката и правилността на своята позиция (отново, разчитайки на диалектиката), което ще позволи на останалите да приемат правилната гледна точка. Ако другаря не е съвсем другар, то публичността на тази критика ще позволи да се освети неговата позиция ясно.
Това писмо е и първият ми опит на марксистка критика и аз ценя надеждата, че редакцията на РП, като старши другари, ще може да оцени качеството на това преживяване.
Ето текста на писмото без допълнителни думи.
С уважение,
Ваш Читател.
«Уважаема Реми!
За пореден път повтаряте думите на Зюганов (https://kprf.ru/party-live/cknews/169734.html), че в Китай има НЕП и дори посочвате - „продължителен НЕП“.
Като пропагандист и агитатор, повтаряйки мислите на Зюганов, вие отблъсквате хора, които са станали квалифицирани в MЛ хора, които са по-съзнателни и способни да мислят самостоятелно и в същото време обърквате и заблуждавате неофитите. Тоест голяма маса от тези, към които е насочена вашата пропаганда.
Може да се спори, казват те, каква е разликата, дори ако някой човек, дори и да е един от дългогодишните спътници на управляващата класа, в по-голямата си част лъже, това не означава, че от време на време такъв човек няма да бъде принуден да казва истината.
Так е и тук.
Ето защо, без да претендирам на лаврите на „експерт“ в МЛ, ще се опитам да премина през същността, разчитайки само на логиката и основните дефиниции на МЛ.
Какво е това НЕП? НЕП — това е:
«особена политика на пролетарската държава, рзчетена на допускане на капитализъм, при наличие на командните висоти в ръцете на пролетарската държава, разчетена на борба за премахване на капиталистически и социалистически елементи, изчислена да увеличи ролята на социалистическите елементи в ущърб на капиталистическите елементи, изчислена за победата на социалистическите елементи над капиталистическите елементи, за построяването на фундамента на социалистическата държава» (Сталин , За опозицията, 1928, стр. 211.)
Да сложим това определение към съвременен Китай.
Kaкво е това «пролетарска държава»? Очевидно — държава, където се осъществява диктатура на пролетариата.
Явява ли се Китай държава, където се осъществява диктатура на пролетариата? Не, не се явява. Изборите там са «всенародни» и многопартийни. По конституция, «народа» се явява източник на власт. В изборите може да участва всеки, както като избирател, така и като избираем. При отчитане на това, че капиталистическата класа не е унищожена, това означава, че буржоата могат да участват в избори и да бъдат избрани. (http://russian.china.org.cn/russian/32258.htm).
В СССР, до момента, в който буржоазната класа бе изкоренена в обществото, точно тази класа и прилежащите към нея слоеве, както си спомняте, изобщо нямаха право да участват в избори. (Конституция на РСФСР 1918 година, ст. 65.)
Имa ли командните висоти у пролетарската държава? Не, няма, тъй като капиталистите са част от неговото ръководство (те са част от Централния комитет!), Или по-скоро те водят директно и чрез подкупване на чиновници, както в други „напреднали“ капиталистически страни.( https://www.forbes.ru/obshchestvo/369701-krasnyy-kapitalizm-zachem-samyy-bogatyy-kitaec-vstupil-v-kompartiyu)
Има ли от някаква страна движение към усилване ролята на социалистическите елементи, или укрепване на социалистическите предприятия и стопанства? Не, нямаме- имаме постоянна «либерализация» на икономиката. Дори според последните решения китайците възприемат най-добрите практики на своите северни полуколонии и прехвърлят последните държавни предприятия в ЗАО и РАО.(https://thewallmagazine.ru/economy-in-china/)
Има ли движение към унищожаване на буржоата в производството- голямото и малко? Не, никакво такова движение няма. Обратно само увеличение, само снизхождение и създаване на питателен бульон за насищане и «постоянно раждане» на крупната буржоазна свиня. (там)
Върви ли в някаква степен, унищожаване на класите? Както виждаме по-горе, ако нещо се случи, това е укрепване на капиталиста, включително най-вече чрез потисничество и експлоатация на работника. (https://work-way.com/blog/2019/05/06/o-sotsializme-v-kitae-nado-sprashivat-ne-rossijskih-levyh-a-kitajskih-rabochih/)
И накрая създаден ли е в Китай някакъв фундамент на социалистическа икономика? Тоест централно планирана икономика с публична собственост върху всички средства за производство? Не, не и не. Всички и всякакви производства се намират в частни ръце. А се извършва пълзящо внедряване на частна собственост на земя и ресурси. Централното планиране се прави в името на външния вид само под формата на "петгодишни" планове с цели като премахване на "крайната" бедност и други често срещани фрази. (https://www.gazeta.ru/politics/2020/10/30_a_13340161.shtml)
Така ние виждаме, че даже на повърхностен поглед в съвременен Китай никакъв НЕП няма.
Защо подобни изказвания са толкова опасни за вашите слушатели?
Казвайки, че в Китай има НЕП, вие по този начин твърдите, че Китай е социалистическа държава, а това съвсем не е така. Китай отдавна е капиталистическа страна, а с момента на начало на програмата «Един пояс и един път» — без заобиколки империалистическа. (Една от най-главните и опасни империалистически акули в съвремения свят. Не напразно „пандемията“, но всъщност критичното засилване на фашизацията на фона на най-дълбоката капиталистическа криза започна в Китай и се копира във всички кап. страни в света).
Вярата в „съвременния социалистически Китай“ е вяра в неизбежността на капиталистически обрат след социалистическата революция, вяра в еквивалентността на фашисткия терор в предвоенна Германия и борбата срещу контрареволюцията в СССР, невъзможност за разграничаване на формата от съдържанието.
Интензивността на класовата борба само се засилва и пролетарските маси и цялото потиснато човечество трябва да чуят думите на истината, така че в битка да знаят точно къде е врагът и къде да го победят. Тази истина не е вдъхновение и не е дар от горе, тази истина е научно обоснована и логично доказана въз основа на факти. Истината трудно се намира, но от това тя е още по-ценна. Авангардът на пролетариата се нуждае от талантливи пропагандисти и агитатори като вас, но ако тези агитатори лъжат по погрешка или не армията губи битката.
Срамно е да се види, че малкото левичари, които имат таланта да носят лесно ЕВУ (очевидно това съкращение е на автора означава „единственото вярно учение“) към масите, не могат или не искат да приложат точно това ЕВУ и да повтарят фарисейските лъжи на Зюганови.
С надежда, както и в бъдеще,
Ваш читател.»
От редакцията на РП. Радваме се да видим, че марксистко-ленинската доктрина разширява кръга на своите привърженици, въпреки че буржоазията прави всичко, за да я изкриви и насочи хората, които се стремят към истината, по грешен път. Този класов ред на буржоазията се изпълнява, наред с други неща от силите на многобройни леви групи и блогъри, на първо място най-популярните, които често се наричат „комунистически“ и се издигат не без помощта на буржоазната пропаганда. Въпреки всички усилия на експлоататорската класа, хората, които четат, слушат и гледат тези „гурута“, след като са се запознали с първоизточниците (включително болшевишката литература от сталинския период), започват да осъзнават, че бившите им идоли ги водят за носа, като често заблуждават по същия начин , както и писмената буржоазно-фашистка пропаганда.
Другарят, който ни написа писмо, в което критикува очевидно добре познатия ляв блогър Реми Майснер, очевидно е само един от такива мислещи и развиващи се хора. Явно е надраснал бившия си идол и се движи в правилната посока - болшевика. Въпреки че все още не разбира напълно, че е безполезно да се апелира за добросъвестността на Реми Майснер. Ако Реми наистина искаше да стане марксист, ako искаше сериозно да се бори с капитализма и за това щеше да се стреми да РАЗБЕРЕ марксизма-ленинизма, за да приложи по-нататък това единствено истински научно учение в живота, той отдавна би го направил. У Реми има за това възможности. Бедата е в това, че за него това просто НЕ ТРЯБВА! На Реми не е нужна революция, не е нужен марксизм, него го устройва всичко това, как то е в това число неговата известност, като «ляв блогър», леко критикуващ властта. Реми е дребнобуржоазен ляв, закономерно действащ в интерес на буржоазията, а не на работническата класа. И друг той не може да е. Не можем да говорим за умишлената му същност, нямаме такива факти (за разлика от Семин, 100% от проекта на фашисткото правителство). Но дори грешките му да са наистина искрени заблуди, а не умишлена, съзнателна лъжа, преценете въпроса, това не се променя - обективно действията на Реми Майснер, неговата пропаганда, включително по въпроса за "китайския социализъм", са в интерес на буржоазната класа, настоящите господа, и не работещи хора, не работническа класа.
Авторът в критиките си към Реми Майснер е напълно прав, писмото му до този блогър е много добро. Единствената забележка, която може и трябва да бъде направена, е относно първия му аргумент - за многопартийните избори в Китай, че това вече показва, че в страната няма диктатура на пролетариата. Това не е вярно.
Въпросът съвсем не е в многопартийната система, а в самата същност на изборите, в това как се провеждат, как се осъществяват, как се номинират кандидати за депутати. Всъщност в страните с народна демокрация (редица страни от Източна Европа и Азия през съветския период на историята, например Полша, Германската демократична република, Чехословакия, Унгария, България и др.) също имаха многопартийна система, но Сталин посочи, че формата на „народната демокрация“ е една от формите на диктатура на пролетариата. (https://work-way.com/blog/2014/10/10/borba-rabochego-klassa-za-pobedu-socializma-v-stranax-narodnoj-demokratii/)
Многопартийността също е различна. Тя не трябва сляпо да се отрича. Вичко зависи от конкрентните исторически условия в дадена страна. Основното е да се ликвидират големи, преди всичко монополни капитали и техните партии, фашистки партии, които също отразяват интересите на капиталистическите монополи, да не им се позволява да участват в избори под каквато и да е форма. Отначало партиите от дребната и средната буржоазия могат да участват в избори - с водеща роля на партията на работническата класа.
И СССР, на койтосе осланя автора, тук не е показател. Факт е, че в Русия през 1917 г. се развива специфична ситуация, поради която диктатурата на пролетариата в Съветска Русия след Октомврийската революция е така да се каже, „в чиста форма“ - под формата на Съвети, пряка диктатура на работническата класа. Еднопартийната система в СССР се формира по простата причина, че в периода от февруари до октомври 1917 г. в Русия на власт идват всички съществуващи партии, включително всички дребнобуржоазни и буржоазни партии (есери, меншевики, кадети и др.). През това време всички те много добре се изложиха на трудещите се, показвайки истинската си същност - защитници интересите на експлоататорите, земевладелците и капиталистите. Единствената политическа партия, на която към октомври 1917 година вярвал трудовия народ на Русия, била болшевишкаъа партия на работническата класа.
В допълнение, острата политическа конфронтация в страната през 1905 г. - перфектна и проста форма на самоуправление на работническите маси - Съветите, които са се превърнали в най-удобната форма на държавна власт на работническата класа, нейната диктатура, което дава възможност за ефективно и бързо потискане на класовите врагове на пролетариата и неговия съюзник, работното селячество.
Но това не означава, че навсякъде и винаги ще е именно така. Точно обратното, историята на примера на редица държави от „народната демокрация“ показа правилността на предположението на класиците на марксизма, че пътищата към социализма сред различните народи от различни държави, като основното и коренно е едно и също, в детайли включително и в политическата им форма, могат да бъдат
«…конкретните условия и форми на този преход (към социализма - прим. РП) са неизбежни и трябва да варират в зависимост от условията, при които движението започва към създаването на социализма. И местните различия, и особеностите на икономическата структура, и ежедневните форми, и степента на подготвеност на населението, и опитите за изпълнение на този или онзи план - всичко това трябва да се отрази в оригиналността на пътя към социализма.… Колкото повече има такова разнообразие - разбира се, ако то не се превърне в оригиналност, толкова по-сигурно и по-бързо ще бъде осигурено ... прилагането на социалистическа икономика» (В. И. Ленин. Съч. Т. 27, стр. 181–182.)
Ето тази „оригиналност“ е именно демагогията на опортюнистите относно „китайския път“ към социализма, „севернокорейския път“, „югославския път“ и т.н., с които опортюнистите- верните служители на буржоазията, не искат да прикриват движението към социализма , а напротив - развитието на капитализма или неговото възстановяване (както беше в бившите социалистически страни). Нашият читател, автор на писмото до Реми, на това указал съвършенно правилно.
Очакваме от него (и от другите ни читатели, които сериозно изучават марксизма) нови добри материали, които с удоволствие ще публикуваме на нашия уебсайт.
