Класовият враг на пролетариата работи неуморно, за да забави историческото развитие на човечеството, да запази капитализма на всяка цена, забавяйки, доколкото е възможно, движението на обществото към комунизма, към безкласово общество, където експлоатацията на човека от човека вече няма да съществува. Методът, който буржоазната класа се опитва да направи всъщност е един- терор физически, икономически и идеологически (психологически). За последния ще говорим в тази статия.
Един от водещите принципи на историческия материализъм гласи: идеите, възникнали въз основа на условията на материалния живот на обществото, играят активна роля в развитието на материалния живот на обществото.
«Всичко, което движи хората, трябва неминуемо да премине през главата им- пише Енгелс- но каква форма ще има в тази глава зависи до голяма степен от обстоятелствата.»[1].
В капиталистическото общество има стари, реакционни идеи, а има и нови-революционни. Тези идеи отразяват гледната точка и коренните класови интереси на антагонистическите, т.е. противоборстващи класи — буржоазия и пролетариат. Очевидно, че старите идеи препятстват общественото развитие, забавят го и именно те всячески са популярни за буржоазната класа. Новите идеи и теории са революционни, отразяват гледната точка на революционната класа - пролетариата и са необходими за изпълнението на нови задачи, поставени пред обществото от самото развитие на неговия материален живот.
Хората не могат ефективно да действат, без идеи. Когато нови идеи, обикновено изложени първоначално само от няколко души, бъдат подети от масите, по-широката работническа класа и работещите хора, тогава те стават непобедима сила. Трудещите се притежават революционни, прогресивни идеи, доколкото тези идеи съответстват на техните материални (икономически) нужди. Както казват класиците на марксизма К. Маркс и Фр. Енгелс:
«Теорията става материална сила, когато овладеа масите»[2].
Или битката за идеите е много важна в класовата борба, важна и за умиращата класа буржоазия и за революционната класа — пролетариата.
За съхранение на своето господство в обществото буржоазията използва всичко — всевозможна техника и най-съвременни технологии. Неговото най-важно оръжие, за днес почти най-важното, са СМИ (средства за масова информация). По-точно те трябва да постигнат - дезинформация и деморализация на работниците и трудещите се маси. Именно масите, тъй като медиите излъчват лъжите си едновременно на милиони хора, засягайки съзнанието им и изкривявайки правилното им възприятие за заобикалящата ги действителност. В същото време, използвайки силата и възможностите на своята държава (нейния апарат за насилие и потисничество, който позволява на буржоазията да запази господството си в обществото), буржоазната класа по всякакъв начин предотвратява разпространението на революционни идеи в обществото, които отразяват основните интереси и стремежи на масите.
Защо, как вие мислете, болшевиките до революцията издавали свои вестници, листовки, брошури нелегално? Защото идеите, които в тях се съдържали, заплашвали царизма, властта на помешчици и капиталисти.
Никоя буржоазна медия никога няма да публикува материали - статии, бележки, новини и т.н., които да носят революционни, прогресивни идеи в масите, които допринасят за движението на обществото напред. Защо да си режат клона който дава чували с пари на експлоататорите? Освен това те са собственици на тези медии, те ги притежават, което означава, че те решават какво и как да бъдат на страниците и екраните на тези медии.
Всички средства за масова информация и особено телевизионните канали принадлежат на финансовия капитал- най-голямата и богата част от буржоазната класа, при това най-реакционната и фашистка.
Например в Русия телевизионните канали "НТВ", "ТНТ", "ТНТ-4", "ТВ-3", "Пятница" принадлежат на Газпром-медиа-холдинг. ВГТРГ и нейните "дъщерни дружества" са собственост на Росимущество, която е подчинена на Министерството на финансите. А Министерството на финансите е елемент от капиталистическата държава- орган на насилие на буржоазията срещу трудещите се маси.
Буржоазните СМИ откриват за своите стопани широки възможности за влияние на масовата аудитория. Те дават възможност да се внушава на работещите хора и експлоатираните идеи, които противоречат на техните най-важни, жизнени, класови, материални интереси.
Какво се отнася към буржоазните СМИ? Днес това е преди всичко телевизия, след това радио, вестници, списания, най-големите интернет сайтове на телевизионни и радиоканали, както и вестници и списания; това са социални мрежи, доминирани от групи, организирани от агенти на буржоазията и преследващи нейните класови идеи; това са услуги за видео хостинг (като YouTube) и различни видове енциклопедии (като Wikipedia) и т.н. Буржоазията пълзи във всички пукнатини, откъдето е възможно да достигне до широките маси, скривайки се зад всяка обвивка, включително „социалистическа“ и „комунистическа“, за да вдъхне доверие на хората и да ги заблуди по-ефективно.
Не забравя тя и за печалбата. Правилото у буржоазията е старо: където у хората има потребност в каквото и да е, там у буржоазията има възможност добре да спечели. Но, разбира се, не чрез задоволяване на тази потребност на хората, а чрез имитиране на нейното удовлетворение, така че тази нужда да остане неудовлетворена и следователно позволява на буржоазията да продължи да печели. Ако хората имат нужда от информация (хората искат да знаят какво се случва наоколо), тогава тази нужда може да се използва не само за дезинформация, но и за обогатяване.
Използвайки примера на буржоазните медии, отново можем да се уверим, че капитализмът се стреми да превърне всичко в стока заради печалбата. Печатните СМИ продават напълно материален продукт — вестници и списания. Трябва да платите, за да се свържете и да гледате телевизионни канали (въпреки че има „безплатни“ канали - моля, гледайте и получавайте безплатни реакционни идеи, които противоречат на вашите собствени материални интереси). Но рекламата е платена навсякъде, и във вестници–списания и на всички и всякакви канали и платени и «безплатни». А количеството му непрекъснато се увеличава, засенчвайки полезната информация, за която обикновен човек (потребител) е купил вестник-списание или е включил телевизора.
Но основната цел на съществуване на буржоазни СМИ не е толкова в получаване на непосредственна печалба от тяхното функциониране. Те преди всичко тярбва да защитят умиращия капиталистически свят, да запазят господството на буржоазната класа в обществото и да предотвратят пролетарска революция.
За тази цел средствата за масова информация активно използват всякакви манипулативни методи и техники, които са предназначени да вдъхновяват публиката, да вкарват идеите, необходими на управляващата класа, в главите на работниците и това често се прави против волята на самите тези работници. Всъщност буржоазните медии широко използват методи за скрито идеологическо насилие над читатели, зрители и слушатели.
Сега да разгледаме основните методи, техники и приоми, които ползват днес буржоазните СМИ.
Приоми за манипулация на буржоазните СМИ
Техника «Голямат лъжа»
Понятието «голяма лъжа» се утвърдило във връзка с агитационно-пропагандната практика на германските фашисти. То е формулирано от Хитлер в «Майн кампф». Английският лорд Моем пояснил тази формулировка по следния начин:
«Големите лъжи винаги имат известна сила на правдоподобност, защото широките маси от хора ... в своята примитивна невинност са по-склонни да станат жертва на големи лъжи, отколкото на малки лъжи, тъй като те самите често лъжат по дреболии, но биха се срамували да прибегнат до големи лъжи. Те никога няма и да си помислят да измислят колоссални измишльотини, и те не могат даже и да си помислят, че други могат да имат наглостта да изкривят истината толкова безсъвестно. И дори да докажат това ясно с факти, те пак ще се усъмнят, колебаят се и ще продължат да търсят друго обяснение. Защото нещо винаги остава от най-нахалната лъжа, дори след като е било разкрито - това е факт, известен на всички лъжци на тази земя и на всички заговорници за лъжите.»[3].
От тук е и девиза на днешните буржоазни СМИ, отдавна станали фашистски във всички капиталистически страни в света, в това число и у нас в Русия. Фашистки както по методи, така и по същество, защото те изпълняват волята на своите господари - фашистки финансов капитал, който вече не може да доминира чрез средствата на буржоазната демокрация.
Хитлеристите «голямата лъжа» я реализирали във форма на идеологически митове, част от които явно се основавали на идеята на десния опортюнизъм. В нацистския «Weltanschauung» (светоглед) влиали митове:
- за превъзходството на «нордическата» раса над прочие «недочовеци»; за «спасителната функция на принципа на фюрерство»;
- за «тоталната вина» на евреите;
- за „двойствената природа на капитала“, която нацистите пропагандистски разделят на „продуктивен“, т.е. индустриален и „лихварски“, т.е. „Дългов“ - банков капитал, изправен като планина за първия и демагогично свалящ втория;
- за «съюз» на международните еврейски банки и международния марксизъм;
- за «сговор» между католическата църква с «червените недочовеци»;
- за несъвместимост на марксическото учение с интересите на работническата класа (!);
- за необходимостта и възможността за ликвидиране - и то много бързо - на класите без ликвидация и дори чрез укрепване на частната собственост върху средствата за производство (!);
- за нацистска революция, отхвърляща класовата същност на държавата (!);
- за строителството в нацистска Германия на «истински социализъм» и «истинска народна държава» (!) и т.н.
(Това на какво ни прилича? Много от тези митове се използват и до днес - "китайски (шведски и др.) социализъм", "безкласова държава", "народна държава" и т.н.)
Не една година хитлеристите твърдели за своето «миролюбие», а зад него империалистически завладяха Австрия и Чехословакия.
Нацистите често се преструваха на антибуржоазни лидери, но всъщност те изцяло пазят капиталистическата система, като са най-пламенните врагове на трудовия народ.. Те трябваше да се обличат в „социалистически“ дрехи, за да привлекат масите към себе си, като в същото време разсейват работниците и трудещите се от истинските- истинските социалисти-комунисти.
Не е трудно да се разбере, че никакви научни аргументи у подобни тезиси няма и не може да има. Затова германските нацисти действаха просто с критика на тези изсмукани от пръста изявления и донякъде логичното им доказателство - те просто бяха игнорирани.
«Побеждава не винаги този, който е прав, но времето е за този, в който е по-голямото търпение — писал Гьобелс в писмо до карикатуриста Мьолнир. — Христос не е привел в своята планинска проповед никакви доказателства. Той правел само изявления. Приемането на нещата като даденост не доказва нищо. Това са принципи, които действат винаги и които не трябва да пренебрегваме безнаказано».
«Имперският шеф на пресата» О. Дитрих говорил:
«Хитлер е знаел как да въведе фалшиви или силно уязвими предпоставки още в изходните точки на своите речи, така че след това, разчитайки и базирайки се на тях, да докаже на слушателя, който ги е възприел, какво иска да му докаже…»[4].
Тоест, колкото повече и по-често заявявате нещо необосновано, толкова по-малко трябва да докажете по някакъв начин своите твърдения. И само медиите могат да декларират все по-често.
Тези мирогледни митове, усвоени от съзнанието, формираха определена рамка за разбирането на света сред германските работници, в която започна да изглежда съвсем нормално, това, което преди е било напълно неприемливо и нео.От това следва много важен извод - наистина научен, т.е. диалектико-материалистичният мироглед за човека е единствената надеждна на защита срещу манипулация на съзнанието му.
Човек с диалектико-материалистически светоглед е крайно сложно да го «обработиш» с приомите на буржоазните СМИ.
Защо? Защото всяка измама и всички манипулации, първо, са действия в интерес на буржоазната класа и диалектическият материалист вижда тази класова същност на конкретна измама или конкретна манипулация наведнъж; и второ, всички те се основават на нарушаването на логиката, на метафизиката, демагогията и софистиката, т.е. върху отричането на материалистическата диалектика, което веднага е очевидно за материалистичния диалектик.
Апаратът на германската фашистка пропаганда и агитация беше безпрецедентно явление в историята и съвременните буржоазни медии (фашистки по своята същност) използват своите постижения, заключения, техники с голяма сила. Това се вижда от горните цитати на нацистите - те изглежда са написани днес и описват случващото се сега пред очите ни.
Най-ярък пример за използване от буржоазните СМИ на хитлеровата техника на «голямата лъжа» днес се явява коронавирусната афера. Буржоазните СМИ настойчиво я замърсяват следвайки основни положения:
- Появи се нов щам на коронавирус, SARS-CoV-2, който причинява много опасно и силно заразно заболяване COVID-19, което причинява изключително тежки и често фатални усложнения под формата на пневмония.
- КОВИД–19 ямаеособенни специфични симптоми, тя не може да се отличи от обичайните ОРВИ, но от нея боледуват всички, в това число без всякакви прояви на болест (т.н. «безсимптомни болни»).
- Болестта КОВИД–19 е охванала всички страни предизвиквайки пандемия.
- Глобалната икономическа криза беше причинена именно от пандемията COVID-19 (но в никакъв случай не от капиталистическите противоречия и не от самият капиталистически начин на производство!).
- За наличието на заболяването КОВИД–19 неопровержимо свидетелства тест ПСР, резултатите от който са точни и се явяват истина от последна инстанция.
- Основната защита срещу инфекция COVID-19 е хигиенна маска, която трябва да се носи от всички винаги и навсякъде, както и гумени ръкавици и широкото третиране на всички повърхности с антисептици.
- В борбата с епидемията помагат следните мерки:
- дистанционно обучение на учещите се в училища и вузове,
- отдалечена работа на сътрудниците в предприятията,
- закриване на предприятия от малкия бизнес,
- съблюдаване на «социална дистанция» между хората от 1.5 метра,
- забрана на масово струпване на хора
- ваксинация срещу КОВИД–19 и т.н.
Още един приом на използване на «голяма лъжа» може да се нарекат лъжите по загубите на СССР по време на Великата Отечествена война. Според буржоазната пропаганда загубите на СССР възлизат на гигантска цифра - 27 милиона души, въпреки че в действителност те са няколко пъти по-малко - 7 милиона души.
Съвременните фашисти са научили добре опита на своите предшественици и умело използват своите разработки, подобрявайки и адаптирайки методите и техниките на Гьобелс към новите условия, увеличавайки въздействието си върху работещите маси с помощта на нови техники и технологии - телевизия, интернет, компютри, мобилни телефони и др.
Приом «избирателност»
Значителна част от информацията, която се предава от буржоазните медии по всякакви информационни канали се състои от съобщения за последните минали събития, т.е. новини.
За разлика от аналитичните материали, които разглеждат нещо от определена гледна точка, „новина“ се отнася до съобщение, което обхваща някои скорошни събития и не показва причинно-следствена връзка между други факти.
Буржоазните медии отделят значителна част от времето и ресурсите си за отразяване на новини и този поток от явна и неприкрита ропаганда на реакционни идеи се предава като „безпристрастен, обективен запис на събития, без пропагандни цели“.
Всъщност никаква безпристрастност и обективност у буржоазните СМИ няма. Отразявайки случващото се буржоазните медии се изолират от цялото многообразие, преплитането на факти, отделни, полезни за буржоазията, факти, изхвърлящи другите, често много по-важни и значими. Още тук, при подбора на новини, стремежът към буржоазната пропаганда, чийто най-важен инструмент е буржоазната медия, се проявява ясно, за да влияе по определен начин върху читателите, слушателите, зрителите, т.е. към работещите маси.
Проблемът на отразяване на действителността в новините (ако оставим настрана умишлената дезинформация) не се отличава от проблемите на познание въобще.
От гледна точка на марксизма-ленинизма, само образът на събитие или факт е субективен. Съдържанието на този образ може да бъде сходен с явлението на реальността и значи да е объективно и истинно. Но за да бъде такъв, субектът отразяващ явлението, трябва правилно да представя тенденцията на развитие на битието, да възприема и оценява събитията от правилните позиции. Ние трябва да разберем, че самите факти не са достатъчни. Трябва да умеем да изграждаме връзки между тях, да вписваме фактите в определена парадигма на тяхното тълкуване и обяснение. Това е може би силата на полуистината на буржоазните медии - повече или по-малко истински факти са целенасочено подбрани и се вписват в грешната (идеалистична) парадигма на тяхното тълкуване, т.е. конкретни събития в медиите се изтеглят за да укрепят светогледни митове, които те формират сред масите, за които вече говорихме. И когато буржоазията казва, че това е лъжа, тя оговаря – а защо? Фактите, казват те, не са опровергани от вас… Заключение: трябва да променим светоггледа си - от (дребен) буржоазно-идеалистичен към диалектико-материалистичен, към пролетарски.
Когато се прилага към журналист, това означава, че от него се изисква да представя правилно тенденцията в развитието на социалния живот, тъй като пресата, радиото и телевизията са предимно и главно призовани да дадат на публиката ориентация по отношение на феномените на социалната реалност.
Журналистиката, естественно не може да отрази всички факти от социалното бития. Най-висшата задача, посочи В. И. Ленин, е да схване обективната логика на нейното развитие. «в общи и основни черти поради това че е възможно по-отчетливо, ясно, критически приспособи към нея своето обществено съзнание…». Той разъяснявал, че да се обхвани тази обективна логика може само в този случай, ако «погледнете всеки въпрос от гледна точка на това как е възникнал даден феномен в историята, какви основни етапи в своето развитие е преминал този феномен и от гледна точка на това развитие, погледнете какво е станало това нещо сега», т.е. диалектически.
Но такъв подход към обществените явления е възможен само с прогресивни социални позиции. В съвременните исторически условия само пролетариатът е напълно последователната прогресивна социална класа. И следователно само журналист, въоръжен със своята идеология, който споделя неговите идеологически позиции, е способен обективно да отразява социалната реалност в своите послания, включително информационни и да дава истинска интерпретация на нейните явления. Поради това информацията за събитията (новини) в комунистическата журналистика, докато изпълнява пропагандна функция, въпреки това остава обективна информация. Нейната цел е да въздейства върху общественото съзнание по такъв начин, че да приведе субективната дейност на хората в съответствие с обективната тенденция на историческото развитие.
Буржоазната журналистика е враждебна на идеологията на пролетариата. Следователно нейните новини (информация за събитията), като инструмент за пропаганда не могат да отразяват обективно социалната реалност като цяло. В съответствие с интересите на управляващата класа тя не може да не ориентира публиката да се противопостави на обективните тенденции на социалния живот.
Индуциране на нужни състояния у аудиторията против нейната воля
Сега трябва да направим малко отклонение, за да покажем и обясним как буржоазните медии използват всички налични научни постижения, за да повлияят на публиката.
Идеолозите на буржоазията и други поддръжници на управляващата класа използват откритията и постиженията, направени наред с други неща от съветските учени материалисти, а именно И.П. Павлов.
И.П. Павлов писал, че «словото, благодарение на целия предишен живот на възрастен, е свързана с всички външни и вътрешни стимули, които идват в големите полукълба, всички те сигнализират, всички те заместват и следователно могат да предизвикат всички онези действия, реакции на тялото, които причиняват тези раздразнения».
И.П. Павлов изследвал от материалистична позиция устройството и закономерностите на висшата нервна дейност у висшите животни и човека. Въз основа на множество експерименти, проведени по метода на условните рефлекси, И.П. Павлов стигна до заключението, че при настъпването на съня при висшите животни и хората основната роля играе висшата част на централната нервна система, а именно мозъчната кора с много милиарди нейни нервни клетки.
Защо съня? Нашата (човешка) психическа, т.е. висша нервна дейност е свързана с дейността на мозъчната кора, а последната е свързана с цялата дейност на тялото, неговите вътрешни органи и функционални системи. Дейността на клетките на мозъчната кора се основава на два основни процеса: процес на възбуждане под въздействието на стимулация на рецепторите от вътрешни и външни дразнители и процес на временно спиране. Тези процеси, протичащи в мозъчната кора, са причинени от механизма на временните връзки, т.нар. условни рефлекси, адаптация на организма към околната среда с неговите изключително подвижни и постоянно променящи се стимули. Тези два процеса – възбуждане и спиране се намират в постоянна взаимовръзка и взаимодействие. Организмът постоянно реагира с различни положителни и отрицателни реакции на дразнители, произтичащи както от външната, така и от вътрешната среда.
Както е видно, И.П. Павлов подчертал и подтвърдил материалистическия тезис за единството на организма и неговата среда на съществуване.
Ако в състоянието на работно възбуждане на клетките на мозъчната кора съществува заплаха от прехода на напрежението на възбудителния процес отвъд издръжливостта на кортикалните клетки, тогава процесът на възбуждане се заменя с обратния процес - спиране. Продуктите от работата на клетките встъпват вътрешен раздразител за спиране. Спиращото състояние се развива в някои от най-"уморените" части на мозъчната кора, след това се разпространява в съседните, води до сънливост, след което тялото спи. По време на сън ресурсите на клетките на мозъчната кора се възстановяват, за да могат да бъдат подхранени от стимули.
Системата от условни сигнални стимули на външната и вътрешната среда, действаща директно върху рецепторните устройства е единствената в адаптацията на животните към околната среда и заема видно място във висшата нервна дейност на човека, И.П. Павлов го нарече първата сигнална система. Тази система е обща у животни и човек.
Тъй като първобитните хора са работили, за да задоволят своите нужди и на определен етап са имали нужда от артикулирана реч, хората са развивали сигнали от втора степен, сигнали от първичните сигнали от първата сигнална система, под формата на думи.
Речта се явява втора сигнална система, присъща само на човека.
Думата не е безразлична към човешкото тяло и в зависимост от нейното семантично значение, причинява определени промени в човешкото тяло. По този начин, сред факторите, които могат да повлияят на по-висшата нервна дейност на човек, думата е изключително мощна и играе съществена роля в индивидуалния и социалния живот на човека.
Сега да се върнем към такъв метод на манипулация, използван от буржоазните медии, като предизвикване на необходимите психо-емоционални състояния в аудиторията и против волята на самата публика. Как това работи?
За да се предизвика състояние, необходимо за манипулатора в човек, това състояние се описва подробно с думи и ако възможността за видеопоследователност и / или мащаб също се показва и изговаря. Слушателят, за да разбере и осмисли сюжета или текста за да разбере какво се казва / показва, неизбежно ще изпита всички описани усещания в главата си. Например, всички знаят киселия вкус? Никой не се съмнява в това, че в своя живот макар и един път е пробвал кисело?
За да се отговори на този въпрос, трябва да си спомниш и опиташ вкуса на киселото, при това усещането възниква в главата независимо от волята и съзнанието. В хода на живота на организма и взаимодействието му с околната среда думата „кисел“ се превръща в истински дразнител за човека и води до вътрешно усещане за кисело, ако човек чуе или мисли за кисело. То може да бъде силно или слабо, но съществува.
Наличието на диктор разширява възможностите за по-добро «усвояване» на аудиторията описващ психоемоционалните състояния. Когато дикторът говори зад кадър, той може да подчертае определени моменти с гласа си, самият той може да говори с различни интонации - поверително, по свой собствен начин; грубо и злобно и т.н., за да се подчертае и разшири описанието на състоянието, необходимо за манипулирането.
В света касаещ всяка коронавирусна афера, може да се видят приоми в подтвърждаване на използването на тази манипулация. Медиите в съобщенията си говорят като: „смъртоносен вирус“; "ужасно предизвикателство за човечеството"; "защитна маска"; „ваксинация“; „рекордни нива на заболеваемост / смъртност“; „лекарите са изхабени от работа“; „ситуацията в червената зона е като филм на ужасите“ и други подобни описания с прилагателни и наречия.
Като подтехника може да се разграничи следното: едно лице може да прехвърли състоянието си на друго лице. Например, лошо ви е, нямате настроение, идва ваш приятел познат, който целия сияе, в добро състояние на духа и ви каже: «Горе главата! Да отидем да се повеселим!» Или да ви разкаже виц, вие ще се разсмеете, ще ви стане по-добре. В СМИ могат да покажат интервю с някой доктор, който е загрижен, прям е и пише другарски предупреждения, че короната е уж опасна. Така, по бащински призовава да се изпълнят всички «препоръки по защита». Тази подтехника работи на подобен принцип: един човек гледа друг, чете състоянието му (в настроение / бдителност / и т.н.) и тези състояния възникват в главата, както и от чутите думи. За да разберем, за да осъзнаем в какво състояние е човекът, когото гледаме, ще се потопим в това състояние поне за кратко, макар и понякога отслабено.
Създаване и укрепване на условните рефлекси в аудиторията
Предизвикването на нужното състояние е добре, но през цялото време красноречиво да описваш е достатъчно досадно и нерационално. Затова буржоазните медии отиват по-далеч- създават и засилват условни рефлекси към предизвиканите състояния в публиката.
Когато желаното състояние е причинено на аудиторията - било то загриженост, страх, недоволство и т.н. манипулаторите започват да правят, показват или казват нещо, което хората от публиката след това ще свържат с това състояние. Например с коронавируса – повтарят се думите «ковид, пандемия». Или например да предизвика състояние на спокойствие, сигурност и след това да говори и да покаже „маска, ръкавици, дистанция, самоизолация“.
Това е правил и И.П. Павлов с кучета, когато на звук на звън у кучето се отделяла слюнка.
Ако този условен рефлекс в аудиторията е фиксиран за известно време, тогава състоянието, което е било в този момент, ще се появи в мозъка върху думата-стимул или други стимули в мозъка! Така на нас словата могат да действат напълно физиологически!
Например, имали ли сте някога такова състояние, когато директно се чувствате най-добре? Или сте направили нещо много добре? Това може да е станало след успех в някаква работа или поради друга причина. Какво може да напомни за това състояние? Място? Звук наоколо? Може да сте били с някой? Или това може да бъде при четене на определена книга? Това, което напомня за това и са самите дразнители. Буржоазните СМИ специално създават нужните им словесни и визуални дразнители.
Сега е важно да поясним следното. Л.А. Шварц (1948, 1949) експериментално установява, че условният стимул на втората сигнална система е именно смисловото значение на думата стимул, а не нейният звук. Нещо повече, в началото се формира условна рефлекторна връзка именно върху звука на думата, който по-късно изчезва, а върху съдържанието на думата - се засилва.
По време на обучението кучетата развиват условен рефлекс точно на звук, когато условният рефлекс в човек е в определено състояние, например е разработена, да речем, думата "коронавирус", тогава в бъдеще този рефлекс и състояние няма да възникнат върху звуците "[k] [о] [p] [o] [н] [a] [в "] [и] [p] [y] [с] ", а именно значението -" ОРВИ-подобна болест ", по-точно, по-скоро дори на емоционални преживявания, които са част от значението на думата („фатална болест“, „бели дробове в каша“ и др.).
При някои условия само словесното влияние може да предизвика силна емоционална реакция у човека, която може да остави отпечатък върху целия му последващ живот и работа.. «С думи може да убиеш, с думи може да излекуваш».
Приом на нарушаване на причинно-следствени връзки
Този приом се използва в анализиращите материали, когато буржоазните СМИ викат на всеуслошание, че те «излагат сухи факти». Често тази манипуляция може да се види и в обикновените «новини» статии, бележки, където анализ не се подразбира.
Същността се заключава в следното: нарушава се логичността на ставащото, причинно-следствените връзки, порядъкът на ставащите събития. Всичко е представено в бележки, може да бъде вмъкнато на различни места, прекъсвайки основната идея, парчета от интервюта на някои очевидци или „експерти“ - които в същото време, оказва се вече подушват някои от тяхното „мнение“. Често «новината» се расказва непълно, изпускат се «незначителни» детайли.
Особенно ярко използване на този приом се проявява, когато е била необходима преработка на новините от буржоазни източници за стачки. Четейки новините в буржоазните медии, трябва да извличаме малко по малко най-важната информация, например кога започва стачката, по каква причина, колко хора стачкуват, какви искания се отправят, хронологията на събитията ... Трябва да извадим смисъл от блато противоречиви «новинарски бележки» от буржоазните източници.
Защо се прави всичко това? Първо- когато гледате телевизия (особено когато гледате видео или слушате радио), не можете да спрете да помислите върху материала - той се раздава част по част, без да спира. Мозъкът неизбежно прекратява да се търски причинно-следствени връзки, защото се натоварва от поток сведения. А значи, може в нарушение логиката да се вкарат крайно противоречиви тезиси. Буквално може дасе изкара черното за бяло.
При дълга «обработка» на аудиторията с подобен метод, мозъкът по принцип престава да търски логика в потока данни.
Приом на внушения на скрити команди
Ако в текста специално откроите (графично или интонационно) определена част от изречението, то тя ще бъде възприета от мозъка по специален начин. В случая, когато публиката гледа или слуша сюжета, тогава тази специална част се подчертава чрез интонация, паузи. И тази подчертана част от предложението може да бъде скрита команда.
Често в разгара на спора хората си казват: не ми крещи! Не ме обиждай! На децата се казва: не си играйте / бягайте / вдигайте шум! Гласът при това подчертава именно глагола. В действителност резултатът е обратен на желания, тъй като несъзнателно един човек дава на друг скрита команда - да крещи, да обижда, да играе, да тича, да вдига шум и т.н.
Буржоазните СМИ използват този приом (с примера коронавирусна афера), когато «просят» да се съблюдава самоизолация, маскен режим и т.н.
Лингвистичен аспект
Значението на думата, ще ви кажат лингвистите е идеално и изключително сложно нещо, което е в трудна връзка с материален лингвистичен знак (графична / фонетична обвивка на думата) и с обекта на реалността, отразен от думата (от обекта лингвистите разбират и нещо, и явление, и процес,). Вече видяхме, че буржоазията се опитва да ни въздейства по най-различни начини, като натиска както върху емоциите, така и върху „логиката“ (всъщност обикновено се използва софистика).
Какво буржоазните СМИ и идеолози правят с думите?
Първо, те изкривяват (най-често в Интернет) самия фонетичен или графичен вид на думите, опитвайки се да им придадат необходимата емоционална окраска: Карл Мракс (опитвайки се да покажат, че създателят на диалектическия материализъм е написал някакви неясни книги, мрачни, неразбираеми, че в действителност изобщо не ги е написал), Калмунизд (презрително и унизително име не само за болшевиките, но и за всички левичари, позовавайки се на идеята за екскременти). Тъй като обаче условният рефлекс, както установихме, се формира върху лексикалното значение, логично стигаме до точка две.
Второ- те изкривяват значението на думите. И тук е важно да се разбере [5], че думите имат две нива на значение: понятно (повече или по-малко правилно отражение на обект в съзнанието под формата на набор от знаци) и непонятно (какво се приписва на думата от хората и тяхната култура, всички емоции, асоциации, оценки, свързани с думата). Първият, поради по-голямата си обективност е основният, ядрен, а вторият обикновено е разположен около него с някакъв фон или, ако искате, ореол.„Логичният“ начин на влияние на буржоазната пропаганда съответства на изкривяването на концептуалното ниво на думите. Тук те използват такива техники като формиране на неправилни или дори празни понятия: например терминът "стратоцид", с помощта на който се опитват да представят ликвидацията на експлоататорските класове почти като физическото им унищожение или изразът "тиранинът Сталин" е празно понятие, тъй като Йосиф Висарионович не е бил тиранин. Буржоазията не използва често този метод, тъй като тук можете да го смачкате със знания и логика. Емоционалният път на влияние на буржоазната пропаганда съответства на изкривяването на неконцептуалното ниво на значенията на думите, което като цяло е по-привлекателно за буржоазно-идеалистичния мироглед, в резултат на което има малко повече техники в тази област.
Създаването на емоционално изразителни фантоми се използва доста активно, т.е. думи с отслабено концептуално ниво на значение и силно развито неконцептуално ниво от него (например думата "коронавирус", тъй като концептуално е слабо очертана, но не концептуално, на ниво емоции и асоциации, тази дума действа много мощно: тя веднага се издига в главата е образ на фатална болест, която превръща белите дробове в каша, припомня се ужасният брой болни и т.н. Логичното развитие на тази техника е методът за изкривяване на концептуалното ниво чрез неконцептуалното (тъй като има диалектично обратно действие на не основното неконцептуално ниво на основното концептуално ниво), буржоазията следва този път, за да подложи концепцията на емоция или оценка, „елиминира“ противоречието между неконцептуалното и концептуални нива на значение на думата.
Пример за това е думата "социализъм" в нейното либерално разбиране: под негативната оценка на тази дума, под негативните асоциации (социализъм = лагери, глад, репресии, дефицит ...) беше необходимо да се докаже "научна и логическа" основа, което беше направено в либералната дефиниция социализмът като прекомерна намеса на (абстрактната) държава в икономиката. В този случай всичко изглежда напълно объркано от гледна точка на диалектико-материалистическата логика, а самият социализъм (и дори тогава частично) и държавно-монополният капитализъм попадат под това разбиране за „социализъм“.
Накрая, последен приом се явява изменението на непонятно ниво значения на думи при оставане в относителен покой на понятното ниво. Това е най-коварната техника, тъй като неподготвеният човек може да не забележи улова: субектът е това, концепцията е това и какво не е наред? А не такива емоции и асоциации. Например, «индустриализация» в буржуазно-патотической пропаганде может даже и превозноситься, однако окрашивается она не в коммунистические, а в державно-патриотические тона.
Именно затова е важно да се разбере, че буржоазията много ловко играес думи и техните значения, умее да вижда трикове на едни или други нива от думите. Освен това е важно да не забравяме, че всички тези манипулации с думи са предназначени да откъснат думите от реалността, така че по-късно с тяхна помощ да ви накара да живеете в свят на илюзия и измама. А за да не стане това е нужно да се развива диалектико-материалистическо мислене.
Метод на направление на мисленето в нужното манипулаторно русло
Този метод може да бъде описан по следния начин: хората са заети да анализират съдържанието на информацията, но обикновено не могат да се противопоставят на посоката на мислите (самата мирогледна парадигма, за която говорихме по-горе). Човек трябва само да промени посоката на мислите на публиката - и ще стане по-лесно да ги убедиш в каквото и да било.
Един от добрите примери, срещнати в буржоазните медии: по радиото беше излъчено, че определена строителна компания е станала лидер в региона при изграждането на жилищна площ, използвайки ескроу сметки. По-нататък вървят цифри.
Да, хората могат да игнорират съдържанието на тази новина, ако не се интересуват от нея, но ако се интересуват от нея, се оказва следното: в описания пример мисленето е насочено по такъв начин, че определена компания е просто добър човек, какви успехи е постигнала и именно с помощта ескроу сметки. Освен това гласът произнася фразата „депозитна сметка“ с най-одобрителен тон, сякаш е нещо прогресивно и добро. Мисленето се насочва в русло – строим по ескроу-сметки, които са класни! А след това в тази новина започнали да дават цифри в «поддръжка» на ескроу-сметките.
Всъщност, както пише МЛРД„Рабочий путь“, ескроу сметките са измислени единствено за подпомагане на финансов и банков капитал, за да му помогнат да пороби, включително строящите. И както обикновено се прави от буржоазните медии и техните идеолози, цялото начинание с ескроу сметки се представя единствено като „загриженост“ за обикновените акционери. Или ние виждаме, че и коронавирусния терор се подава, като «грижа» за здравето на народа.
Заключение
Способите на въздействие на едни лица на поведението на други се явява личен пример, пряка заповед, убеждение и внушение. Противно на словесното убеждение, което обикновено действа върху друг човек със силата на своята логика и неопровержими доказателства, внушението действа чрез директно присаждане на идеи, чувства и усещания, без изобщо да изисква никакви доказателства и без да има нужда от логика. Самият човек в такива случаи не си дава ясна сметка за такова подчинение, продължавайки да разглежда начина си на действие като резултат от собствената си инициатива.
Днес буржоазните СМИ се опитват всячески да замаскират своя манипулативен характер. Буржоазните медии също се опитват да прикрият класовия си характер, зависимостта си от монополи и буржоазни правителства, като създават видимост на дискусии, израз на „много мнения“ в пресата, по радиото и телевизията. На практика всички те се извършват в рамките на интересите на буржоазията и ако в тях се появят определени противоречия, то това са преди всичко вътрешнокласови противоречия. И в този случай, като правило, критичните речи от буржоазни позиции са концентрирани в т. н. висококачествени публикации, публикувани в малки тиражи и предназначени главно за мениджъри. Що се отнася до масовата таблоидна преса, тя се различава само по ревностни атаки срещу прогресивни фигури, върху прогресивни идеи.
А самите дискусии всъщност се превръщат в появата на дискусии, в самото политическо бърборене, което има за цел да заблуди читателите, радиослушателите, телевизионните зрители, да прикрие еднопартийната, класова природа на буржоазната журналистика, нейното обединение в защита на интересите на големия бизнес, в изкривяване на истинската картина на развитието на света и обществото. Този политически маскарад е неразделна част от методите за дезинформация и измама, които са възприети от информационно-пропагандния комплекс на капиталистическите страни.
Буржоазните пропагандисти, опитвайки се да осъзнаят това, което прогресивният американски изследовател Г. Шилер нарича манипулация на съзнанието, основават метода си за въздействие върху публиката на злоупотребата с доверието на хората във външната правдоподобност, опитвайки се да убият истината с появата на истината. Зад палисада от фотографии, телевизионни кадри, поток от незначителни и маловажни послания буржоазните масмедии за (дез) информация и пропаганда крият истинската физиономия на буржоазния свят. Те заливат съзнанието на милиони хора с тези, лозунги, митове, стереотипи, които създават илюзията за познаване на реалността, но всъщност изолират човек от реалността на съвременния свят, от реалността на развитието на световния революционен процес, който неизбежно води до крах на капитализма, а с него и до крах онази журналистика, която е в услуга на буржоазията и нейната държава.
Разбирането на техниките на дезинформация и измама, които стоят в основата на дейността на средствата за масова информация в страните с държавно-монополния капитализъм не само помага да се противопоставим на въздействието на империалистическата пропаганда, но и допринася за насърчаване на непримиримост към буржоазната идеология.
Ф. Свободин, К. Багрянов
Использованная и рекомендуемая литература:
- Корнфорт М. Диалектический материализм. – М., 1956.
- Степанов Ю.С. Основы общего языкознания. – М., 1975.
- Платонов К.И. Внушение и гипноз в сфере учения И.П. Павлова. – М., 1951.
- Платонов К.И. Слово как физиологический и лечебный фактор. – М., 1957.
- Техника дезинформации и обмана / под ред. Я.Н. Засурского. – М., 1978.
[1] К.Маркс и Ф.Энгельс, Избранные произведения, т. II, стр. 373.
[2] К. Маркс и Ф. Энгельс, Соч., т. 1, стр. 422.
[3] F.H. Maugham. Lies as Allies. An Indictment of Hitler. London, 1941, p. 1
[4] O. Dietrich, 12 JahremitHitler. Munchen, 1955, S. 139
[5] Автор раздела сделал некоторое упрощение для лучшего понимания логики происходящего. В учебниках по лексикологии или лингвистике принято выделять денотативное, сигнификативное и прагматическое значения слова, здесь первые два объединены в «понятийном уровне», а третьему соответствует «непонятийный уровень».
