Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01 18:30 - Какво стана през изминалата година
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове:
0



Няма съмнение, че изминалата 2020 г. ще бъде запомнена като една от онези години, в които историческото развитие излиза от скрит етап и се проявява, така да се каже, ясно, с пълна сила.Тази година глобалният финансов капитал започна открита офанзива срещу всички работещи хора, разчитайки на техните фашистки правителства. Започна фалшива световна епидемия от коронавирус, под прикритието на която бяха унищожени остатъците от буржоазните свободи и буржоазните конституции бяха разкъсани на парчета. Над целия свят надвисна мрака на фашистската диктатура.

В този мрак светлина няма. Ако през 20-те - 30-те години. XX век, когато фашизмът царува в редица страни, световната работническа класа имаше остров на свобода, истинско отечество, фар и революционна база в лицето на СССР, днес нямаме нищо от това. Навсякъде в пълно болшинство на страните е едно и също– фашистска диктатура на финансовия капитала, с едни или други малки национални различия.

В това е главното за 2020 година, на основа на която възникнаха всички други детайли. Но все пак това е общо казано. Какво накара световния капитал да марширува срещу народите по света в принудителен марш, какво го накара да измисли „епидемии“ и карантини?

Причините са две. Това е тежка икономическа криза, създадена от ръцете на самия финансов капитал, която предизвика обща криза на цялата капиталистическа система. Характеристика на съвременните кризи е че те имат все по-рядък и кратък период на относително съживяване и изобщо няма периоди на възстановяване и просперитет. Всъщност има една непрекъсната депресия в производството и продажбите, която периодично се превръща в спадове, пълни или частични спирки, т.е. в икономически кризи, чиято дълбочина нараства отново и отново.

По този начин кризата от 2008 г. беше заменена от депресия, която се превърна в известно икономическо възстановяване, продължило от около 2010 г. до края на 2013 г., след което продължителна и по-дълбока криза отново удари, която все още продължава. И не може да се каже, че тази криза е достигнала дъното си и че спирането на това низходящо движение на световната икономика, падането на цялата световна капиталистическа икономика не е далеч. През последните 5-6 години тази криза изсмука всички запаси от мазнини от световната капиталистическа икономика, поставяйки последната на ръба на оцеляването. Сега най-големите групи от финансов капитал не могат да бъдат удовлетворени с мирно обезщетение за своите загуби (преки загуби или пропуснати печалби) за сметка на определена държава или дори група държави. Сега тези групи ще трябва да подобрят своите дела, като ограбят работещите хора по целия свят, освен това за възможността за такъв изключително грабеж, финансовият капитал ще се бори до смърт помежду си.

Известно e чe основата на икономическите кризи — това е свръхпроизводството на стоки. В гонене на най-голяма печалба корпорациите произвеждат огромни количества стоки. Но тези планини от стоки не могат да бъдат продадени изцяло поради бедността и нищетата на населението, ограбено от същите тези корпорации, тъй като основният купувач- световната работническа класа и останалата част от работещите хора, просто нямат пари за това. На всички произведени стоки няма платежоспособно който да утилизира, така да кажем, всички тези стоки. Ако хората имаха пари, тогава щеше да се спазва определен баланс между производство и потребление и нямаше да е необходимо да се говори за кризи.

В такава противоречива обстановка световният капитал явно бърза да търси изход и спасение. Но кризата се засилва, тъй като монополите се опитват да поддържат високи цени на своите стоки, което затруднява и забавя и без това ограниченото потребление, което означава, че усвояването на „излишните“ стоки върви много зле. Когато стоките се продават лошо и бавно, оборотът на капитала се нарушава и върховете на буржоазията нямат възможност да обновят навреме дълготрайните активи на своите отрасли. А именно такова периодично и масово обновяване на основните средства за производство е гаранцията и началото на съживяването на цялата капиталистическа икономика, т.е. началото на изхода от кризата.

Днешната криза не може да не засегне и сферите на финанси, кредит, международни и държавни дългове. На тази основа, когато отказват да плащат дългове навреме или изобщо плащат (по подразбиране) и без това враждебните отношения между отделни държави, групите на олигархията и класите в тези страни се изострят още повече.

На този фон забележимо пада, а и дори се прекратява кредитирането на бизнеса. Пада експорта и импорта, съкращава се външната търговия, спира изтичането на капитали и разполагането им в други страни. Това означава, че борбата на олигархичните групи за пазари се усилва още пвече. Тя вече губи характера на традиционна търговска война и дъмпинг, придобивайки все повече и повече характер на военни атаки и директни завземания на територията на чужди държави, или т.нар. „спорни територии“. Това от своя страна поставя по ред нова световна империалистическа война между империалистическата буржоазия на най-мощните държави.

Настоящата буржоазия научи ли уроците от двете световни войни, които всеки път завършват с революции, поражения за капитала и свиване на световния капиталистически пазар?

Да, научи. Тя нищо не е забравила, но и нищо не е научила, както е казал Маркс. Защо? Защото с желязна необходимост действа основния икономически закон на съвременния капитализъм – законът за максимална печалба на всяка цена. Независимо дали им харесва или не, действието на този закон тласка капиталистите от различни държави и групи към военни авантюри с цел ново преразделяне на света, т.е. до война за пазари на стоки, източници на суровини и труд, ценни земеделски площи, вода, изгодни транспортни маршрути и др. Това е естеството на развитието на съвременния капитализъм - само чрез кризи и военни катастрофи, които сякаш увенчават анархията и конкуренцията на капиталистическото производство, а икономиката куца на два крака.

Могат ли да се избегнат военни катастрофи и стълкновения на империалистите за пазари на суровина, готова продукция и работна сила?

Теоретично е възможно, но само при едно условие - ако от време на време някоя от групите финансов капитал ще се съгласи доброволно да фалира в полза на други групи на ФК, като по този начин ще им даде цялото им имущество и право на печалба. Но това, както разбирате е напълно невъзможно и освен това по никакъв начин не изключва конкуренцията при разделянето на „наследството“ на други групи финансов капитал, тези в чиято полза е направена такава „жертва“.

Така че сблъсъците между империалистите за преразделянето на света, включително военните са неизбежни, но в съвременните условия те може да не приемат формата на световна империалистическа война, когато многомилионните армии на империалистическите страни се сблъскват на огромни територии. Напълно възможно е империалистите да започнат да разрешават вътрешните си противоречия по различен начин - чрез развихряне на много малки локални военни конфликти и чрез организиране на „цветни революции“, т.е. като елиминират своите съперници отвътре с ръцете на възмутен, но политически дезориентиран народ чрез медиите.

По-нататък. Независимо от политиката на големите монополи, падането на цените на стоките в 2020 г. всичко се случи. Но спадът беше главно в цените на едро за отделни стоки или групи стоки, произведени от малкия и среден бизнес и дори част от големия. Монополите пострадаха незначително от това падане на цени. Тук започна офанзива на едрия капитал срещу малки магазини и малки фирми. По този начин олигархията оказва натиск върху по-малките си конкуренти по класа, изтласквайки малкия и средния бизнес от пазара и изпомпвайки печалбите от продажбата на стоки и услуги в джобовете си. Всичко това доведе до разорение на голям брой малки и средни фирми, което беше пряко улеснено от фашистките правителства, въвеждайки всякакви "вирусни" ограничения, заключвания, карантини, глоби, домашни арести на маси купувачи и т.н.

Но все пак са произвдени много стоки, а покупателната способност на населението все по ниска. Възниква главния въпрос: какво да правим със стоковите излишъци? Отопление и изгаряне в пещи, както се правело по време на Голямата депресия в САЩ и редица други страни, вече не е подходящо, тъй като това означава да се унищожи това, което за друг може да донесе печалба. Във всеки случай очевидно вече не е възможно да се произвеждат нови стоки, което означава, че потокът от печалби е изложен на риск.

В края на 2019 г. на своите глобални събирания финансовият капитал намира „изход“, а това е сложен „изход“ - „епидемия“ и още повече - „пандемия“, обхванала целия капиталистически свят наведнъж.

Първо- изобретената «епидемия» позволява до минимум да се съкратят държавните разходи. Под нейното прикритие се намаляват всички социални разходи, от инвалидни пособия до расходи за спорт и култура. Оформлението на държавните разходи се променя донякъде: разходите за полицейско-гестаповщината нарастват, но разходите за гражданската част на държавния апарат намаляват, но не в смисъл на намаляване на заплатите или съкращения на държавните служители (въпреки че има такова нещо), а защото гражданският апарат е оградил "коронавируса" от непосредственото работа с населението и премина към кореспондентска форма на работа, т.е. върху нейното профаниране не само по същество, но и по форма. Пострадала е и армия, където в 2020 г. падна числото контрактни наемници и техните заплати. За да компенсират броя на наемниците, фашистките власти се готвят да използват, като пушечно месо, знаейки добре, че безработните са готови да отидат на война за купичка супа.

Второ- настоящото производство на стоки традиционно се спира или свежда до минимум, за да се продаде натрупаното в складовете. За това през 2020 г. бяха обявени блокади и локдауни, направени безплатни отпуски за работници, закриване на предприятия „поради карантина“ и т.н.

Трето- с помощта на „епидемия“ („пандемия“) планини от ненужни боклуци - медицински маски, ръкавици, халати, десетки хиляди тонове различни алкохоли и дезинфектанти и хиляди тонове всякакви лекарства - бяха наложени на народите по света и продадени за десетки милиарди долари.

Оказа се че «епидемиите» са  печелившо дело, едва ли не повече от войните. Поне принципът е един и същ: произвеждат се много стоки, които веднага се оползотворяват и не задоволяват жизнените нужди на хората, като по този начин работниците и трудещите се остават в положение, зависимо от капитала. Освен това тази маса стоки не е необходима на никого, но все още се продава на прекомерни цени, което носи гигантски супер-печалби на техните производители.

Собствениците на най-големите химически и фармацевтични компании през 2020 г. получиха огромни печалби от "коронавируса", всъщност ограбвайки всички държави с помощта на своите държави. Това е още една форма, в която буржоазията прехвърля всички несгоди от кризата на работническата класа и останалите трудещи се.

Но кои са те, тези собственици на фармацевтични и други компании, свързани с "епидемията"?

А това са все върхушката на световния финансов капитал, главните акционери на банките Морган, БМВ, Шелл и т.н.

За излизане от кризата на буржоазията са нужни огромни печалби. Те са необходими, на първо място за следващото обновяване на производството, намаляване на себестойността на стоките, получаване на най-високи печалби в близко бъдеще. Подобно обновяване на оборудването и машините не само позволява на най-голямата буржоазия да устои на конкуренцията и да изпревари конкурентите, но също така дава тласък за съживяването на икономиката по цялата верига на капиталистическото производство и разпространение.

Но главния източник на всички печалби на буржоазията е един – това е работническата класа, неговия незаплатен труд. През 2020 г. капиталистите на всички страни се опитаха да облекчат положението си и бързо да изтръгнат необходимата печалба от работниците, като увеличиха експлоатацията на техния труд. Олигархията ограби всички работници - под прикритието на „епидемията от коронавирус“, чрез повишаване на цените за най-необходимото, чрез инфлация и принудителна продажба на стоки, които не са необходими на народите по света.

Още един способ за изсмукване на печалби от населението бе ръста на военни разходи в редица страни в текущата година. Този ръст не е приел още характер на военно-промишленна надпревара. Но все пак това е не само ясен знак за правителства, които се подготвят за голяма война или подкрепа за малки войни (в Донбас, Кавказ, Близкия изток и т.н.). Това е главно опит за извеждане на икономиката от кризата - чрез едностранно военно производство и намаляване на производството на потребителски стоки за населението. Държавните средства, взети от правителствата от работници и други работещи, чрез военни поръчки попадат в джобовете на олигархията, обогатявайки я и по този начин спасявайки я от последиците от кризата.

И действително, според някои резултати от 2020 г. финансовия капитал се закрепи. Но все пак днес в различни страни и групи той вече няма сила и устойчивост, които доскоро му позволяваха да се либерализира и политически доминира под формата на парламентарна демокрация. Интензификацията на експлоатацията и капиталистическото ограбване на народите, нарастващата бедност и безработица тази година, прехвърлянето на цялата тежест на кризата и военните разходи върху плещите на трудещите се, неизбежно водят до влошаване на вътрешната ситуация в повечето страни по света. Сред обстоятелствата, утежняващи позицията на пролетариата и трудещите се е постепенното унищожаване на обичайните и необходими социални институции, като училища, медицински и социални служби. През 2020 г. няколко милиона дребни фермери попълниха редиците на пролетариата, което допълнително изостри безработицата и бедността на масите. Работническата класа в отделни страни вече започва да изпитва остра нужда и достига до отчаяния.

На този фон е видно, че трудовите маси още дремят, а работническата класа още не е разбрала, какво се прави с нея и какво да прави. Народите още не са разбрали, че е необходимо да свалят фашистските диктатури у тях си. Щурмът на капитализма още не стои на дневен ред, но идеята за такъв щурм зрее в съзнанието на масите. И това съзряване беше улеснено от изтеклата година 2020, през която масите станаха по-мъдри и разбраха нещо по-бързо и по-добре, отколкото през последните 20 години.

Колкото по-силна и дълбока е кризата, толкова по-бързо расте революциоността на масите. Toлкова по-отчаяни средства са необходими на буржоазията, за да запази своето господство и позиция в обществото, за да продължи да царува и да забавя революцията с всякакви средства. Това обяснява факта, че през 2020 г. правителствата на повечето държави - под прикритието на „епидемия“ - старателно унищожават и обезсилват остатъците от граждански права и свободи на населението. В края на краищата тези парламентарни права и граждански свободи могат да бъдат използвани от работниците за борба със своите потисници, за подготовка за свалянето на буржоазните правителства. Следователно управляващият елит на световната буржоазия открито премина към терористични методи за запазване на диктатурата си по целия свят, т.е. към фашизма. Защото фашизмът е най-удобната и ефективна форма на политическа диктатура на едрия капитал, монополите и е най-добрият начин да се контролира работническата класа и в същото време да се подготви за преразделяне на света, включително с военни средства. За организирано и идеологическо прикритие на световния фашистски преврат и трябваше  коронавирусната «епидемия».

Какво се получава?

Във външната политика на основните фашистски държави в 2020 г. се наблюдава шовинизъм и подстрекаване на свои народи на други народи. Имаше и явни заплахи и дрънкане на оръжия. Продължиха в едни или други форми и малки войни.

Що се отнася до вътрешната политика, тогава, както вече беше споменато, всички мерки за "коронавирус" на правителствата бяха фашистки, терористични мерки, насочени към ограничаване на работническата класа, предотвратяване на революционните въстания на масите. Всичко това е необходимо за олигархията като условия за преодоляване на продължителната криза и за по-добро укрепване на тила в бъдещите империалистически войни.

С други думи, световната буржоазия беше политически заплетена и затънала в кризи, така че вече не можеше да царува никъде и нито един допълнителен ден със старите методи на буржоазна демокрация и парламентаризъм. Поради това тя беше принудена да прибегне до фашистки терор срещу всички народи от всички страни, за да запази господството си в обществото.

Teзи обстоятелства показват слабостта на буржоазията, като отживяла своята на реакционната обществена класа. Но същите тези обстоятелства показват и недостатъчното съзнание на световния пролетариат, който така и не успя да предотврати временната победа на фашистката олигархия и подготовката й за ново преразделяне на света.

***

В тази връзка някои другари през текущата година имаха настроения от този тип: тъй като буржоазията се наводни в последната си и решаваща битка, отиде на пробив, следователно, тя е обречена, краят й е близо и основните събития ще преминат сами. С други думи, колкото по-лошо е положението на хората, толкова по-силен е терорът и настъпващият гняв на масите, колкото по-бърза и „автоматична” ще дойде революцията срещу фашизма, толкова по-скоро капитализмът ще падне и сам по себе си.

Тези другари грешат. Да, буржоазията явно е отишла ва-банк. Да, тя исторически е обречена и в лицето на фашизма се хваща, като за сламка. Но означава ли това, че капитализма фактически ще унищожи сам себе си?

Не, не означава. В своето развитие капитализмът неизбежно подготвя всички условия и материални възможности за унищожаването си, но самият акт на тази смърт, актът на сваляне на буржоазията е дело на друга класа- авангардна и революционна до край - пролетариата.

Победата в революцията, макар и демократична, макар и пролетарска, сама няма да стане. Тази победа е нужно внимателно да се подготви, а след това да се завоюват в бой.

Работническата класа може правилно да се подготви и да спечели победа, само ако начело има силна пролетарска революционна партия, аналог на болшевишката партия.

В историята е имало моменти, когато всички външни обстоятелства говорят за революционна ситуация, когато силата на буржоазията се разклаща до основите си и революцията не триумфира. Защо? Защото в този момент пролетариатът няма собствена революционна партия, достатъчно силна и авторитетна сред хората, която да води масите и да вземе властта в свои ръце.

Тук е нужно да цитираме Ленин за революционната криза, казани на  II конгрес на Коминтерна:

«Ние стигнахме сега до въпроса за революционната криза, като основа на нашето революционно действие. И тук трябва преди всичко да се отбележат две разпространени грешки. От една страна, буржоазните икономисти изобразяват тази криза като просто „притеснение“, в изящния израз на британците. От друга страна, понякога революционерите се стараят да докажат, че кризата е абсолютно безизходна. Това е грешка. Абсолютно безизходно положение няма. Буржоазията се държи като нагъл и обезглавен хищник, прави глупост след глупост, изостряйки ситуацията, ускорявайки своето унищожение. Да така е. Но човек не може да „докаже“, че няма абсолютно никаква възможност тя да не приспи такова и такова малцинство от експлоатираните с такива и такива отстъпки, да не потисне такова и такова движение или бунт на такава и такава част от потиснатите и експлоатираните. Да се ​​опитате да „докажете“ предварително „абсолютната“ безнадеждност би било празен педантизъм или игра на понятия и думи. Истинското „доказателство“ в този и подобни въпроси може да бъде само практиката. Буржоазният строй в целия свят преживява голяма революционна криза. Сега е необходимо да се "докаже" чрез практиката на революционните партии, че те имат достатъчно съзнание, организация, връзка с експлоатираните маси, решителност и умения, за да използват тази криза за успешна, за победоносна революция»[1].

Это означает, что вопрос нашей будущей партии не только остаётся главным и центральным во всей работе, но он по итогам 2020 года стал ещё важнее и ещё срочнее. Фактор времени становится чрезвычайно важен. Дело в том, что буржуазия уже показала, что она обнаглевший и потерявший всякую голову хищник. Всякая задержка на годы и даже месяцы со свержением фашистских диктатур означает неисчислимые бедствия для народов и растущие преступления со стороны фашистов. Чем дальше тянется дело с политической организацией пролетариата в наших странах, тем больше ран и жертв мы получим, тем больше ослабнут наши ряды.

Не трябва да се мисли, че болшевишката партия е нужна, така да кажем, само за социалистически преврат. Днес най-насъщна се явява антифашистска буржоазно-демократична революция. Но работниците не трябва да бъдат заблуждавани от формата и името и да мислят, че при такава революция цялата подготовка и ръководство трябва да бъдат в ръцете на либералната буржоазия. Това би означавало ранното поражение на пролетариата в такава революция и възстановяването на още по-брутална фашистка диктатура с нови диктатори начело. Да готви масите и да ги води на бой с фашизма, за демокрация и свобода е дело и задължение на бъдещата партия на болшевики в наше време.

Такива са общите резултати от изминалата година. Можем само да поздравим колегите си, че техният брой се е увеличил, че политическото просветление на масите е станало макар и организационно по-трудно, но по-лесно във възприемчивостта на работниците към идеите на марксизма и социализма. Това засега е най-добрия подарък за бъдеща партия за тази нова година.

М. Иванов




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 795013
Постинги: 1768
Коментари: 230
Гласове: 359
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31