Ние вече изяснихме, че банкер а предоставя във временно ползване своя паричен капитал  на промишленик или търговец с определен процент. Лихвата по кредита външно действа като цена на стоковия капитал. Маркс нарича лихвата ирационална форма на цената, т.е. напълно противоречаща на концепцията за цената на стоката. Защо?

На нас е известно, че цената е парично изразяване на стойността на стоката. Но когато капиталът се появява като стока, тогава неговата цена не може да бъде паричен израз на неговата стойност. Защо? Защото самият кредитен капитал има само парична форма. Заемната лихва е само плащане за използваната стойност на капитала като стока, способността му да генерира печалба.

Функциониращият капиталист, например промишленик, плаща процент на банкера за сметка на тази печалба, която е получил в резултат от производство на стока. Затова цялата печалба се дели на две части: 1) предприемачески доход, присвоен от действащ капиталист, и 2) процент, който е предаден на  банкера.

Но тъй като печалбата е преобразувана форма на добавената стойност, лихвеният заем по своята икономическа същност е част от добавената стойност, създадена от наети работници в капиталистическо предприятие в процеса на производство на стоки. Значи, източник на процента служи добавения труд на наетите работници. Затова лихвения процент в края на краищата изразява антагонистичните отношения между банкерите и наемните работници. Банкерът е също експлоататор! Но не пряко и непосредственно, а косвенно чрез функциониращ капиталист (например, същия този промишленик). Лихвата пряко изразява връзката между банкери, собственици на заемен капитал, от една страна, и търговски и индустриални капиталисти, от друга.

Какъв е размерът на дела на печалбата, който се присвоява от банкера под формата на лихва?

Тази степен се изразява в норма на процента. Нормата на процента (лихвен процент) е съотношението на годишния доход на банкера към размера на заетия паричен капитал, изразен като процент.Ако банкерът получи доход от $ 20 върху капитала от $ 1000, даден в заем (кредит), това означава, че лихвеният процент е 2.

Размерът на лихвата, нейният процент се регулира не от закона за стойността, а от съотношението на търсенето и предлагането на заемния капитал. С увеличаване на търсенето на паричен капитал се увеличава и процента. Ако обаче банките разполагат с много повече пари, отколкото са необходими на индустриалните или търговските капиталисти в даден момент, тогава цената на паричния капитал също пада и процентът на лихвата пада.

Нормата на процента може да се колебае от минимална величина до средна норма на печалба. Нулева норма на процента не може да има, иначе банкера няма смисъл да отдава пари за заем. Обикновено нормата на процента е под средната норма на печалба, защото промишленика няма да вземе пари от банка, ако това не му обещае печалба. Само в условията на икономическа криза лихвеният процент може да се издигне над средния процент на печалба.

Тъй като нормата на процента зависи от средната норма на печалбата, то тя неизбежно има тенденция към понижаване. Още повече, че с развитието на капитализма се увеличава предлгането на заемен капитал. Много малки и средни капиталисти са изтласкани от сферата на производството и заемат капитала си на банки (например депозити) и живеят от лихвите върху тях. Трансформацията на индустриални и търговски капиталисти в рентиери ускорява растежа на заемния капитал, което неминуемо се отразява на цената му - размерът на лихвите, той пада.

Действието на закона на тенденцията на средната норма на процента към понижение се подтвърждава от следните данни. В САЩ в 1866–1880 гг. лихвения процент по краткосрочни кредити се колебае от 3,6 (ниска ставка) до 17% (висша ставка), в 1881—1890 г.— от 2,63 до 9,75%, в 1921—1935 г.— от 0,75 до 7,8%, в 1945—1960 г. — от 0,75 до 4,91%. В РФ динамиката на процента по краткосрочни кредити е била следната: в 1995 г. — от 119 до 174%, от 1998–1999 г. — от 33 до 47%, от 2009–2014 г. — от 20 до 36%, от 2015–2019 г. — от 15 до 34%.[1]

Далее

К курсу «Политическая экономия капитализма»

[1] См. «Средневзвешенная ставка по кредитам», plusfinance.ru