36. Роля на кредита.
Стоките се произвеждат, както е известно за продажба. За да може капиталистът да произведе нова партида стоки, е необходимо да има пари за продадените стоки. Но това невинаги е възможно. Защо? Защото периодите на производство и реализация на стоки е различна. Докато някои капиталисти вече имат продукти, готови за продажба, други капиталисти, които се нуждаят от тези продукти, може да нямат достатъчно пари, за да ги купят, тъй като техните собствени продукти все още не са продадени. Ако всички стоки се продаваха само с налични пари, то това ще наруши непрекъснатостта на капиталистическото производство. Ето защо има обективна необходимост да се продават стоки на кредит, тоест с разсрочено плащане. Такава форма на кредит се нарича комерческа.
При комерческия кредит един капиталист (промишленик или търговец — все едно) отпуска на друг капиталист стоки. Да допуснем, че памукотекстилна предачна фабрика произвежда продукция за 100 хил. дол. ежегодно. Кой купува прежда? Главно купувачи на едро — собственици на тъкачни фабрики. Напълно възможно е собственикът на тъкачната фабрика да няма достатъчно пари за закупуване на суровина - прежда, въпреки че в момента се нуждае от нея, за да продължи процеса на производство на тъкани. Но той може да купи прежда от собственика на предачната, да речем за 10 хиляди долара с отложено плащане за известно време (месец, тримесечие). Но собственикът на предачната, отпускащ заем на един капиталист в размер на 10 хиляди долара, на друг - например 20-30 хиляди долара и т.н., може сам да се нуждае от памук, гориво и т.н. и следователно и той се нуждае от заем от други
Комерческият кредит е изгоден и на двете страни — и на кредитора и на кредитополучател. Първият получава възможност за бърза реализация на своята стока, а втория — продължава процеса на производство без да спира.
Как оформят своите сделки кредитора и кредитополучателя? Посредством вексел - писмено задължение на длъжника да плати на кредитора в рамките на определен период от време пари за стоките, които е купил под наем. До настъпване на срока на заплащане вексела може да бъде отдаден вместо пари на трето лице. В такива случаи вексела изпълнява функция на пари, като платежно средство. Но трябва да се има предвид, че, първо- сметката се издава за определен период и второ- прехвърлянето на сметката на трета страна трябва да бъде правилно формализирано.
Комерческият кредит носи ограничен характер. Защо? Защото този кредит е за стоки, ясное че една или друга стока не е нужен на някой. Например от прежда се нуждаят само собствениците на тъкачни фабрики.
Възможностите за банков заем, които се предоставят от банките под формата на пари, са несравнимо по-широки (това е обсъдено подробно в следващия параграф - „Функции на банките“).
Защо самите индустриални или търговски капиталисти не предоставят кредит в пари? На първо място- поради причината, че всеки отделен капиталист има ограничено количество свободен паричен капитал - те самите често се нуждаят от пари. Получава се без посредничеството на банките тук не може да се мине. Освен това парите са необходими за различни периоди, а при индустриалци или търговци те са свободни за определено време. А банките могат да дават заем на всякакъв срок. В това се състои преимуществото на банковския кредит пред комерческия.
Освен комерческия и банковския, съществуват и други форми на капиталистически кредит.
Буржоазната държава получава кредит по пътя на отпускане на заеми. Този вид кредит се нарича държавен. Държавният кредит е необходим за покриване на дефицита на държавния бюджета.И този дефицит възниква главно поради нарастването на разходите за поддържане на държавния апарат - армията, бюрокрацията, наказателните държавни органи (полиция и съдилища). За сравнение, в бюджета на Русия през 2019 г. тези разходи възлизат на 9,8 трилиона рубли.(44,6% от всички разходи)[1].
Систематично растат и военните разходи в капиталистическите страни. Така например в Англия преките военни разходи са били (в млн дол.): в 1949г. — 2181, в 1955 г. —4388, в 1960 г. — 4597, в 1968 г. — 5662, в 1970 г. — 5902. Ако в 1949 г. преките военни разходи в Канада са били равни на 372 млн. долл., Италия — 482 млн. дол., то в 1970 г. тези разходи нараснали в Канада до 1903 млн. дол., а в Италия до 2303 млн. дол.
В 2019 г. размера на военни разходи в стран ите (в млрд(!) дол.) съставлявал: САЩ — 732 (3,4% БВП), Китай — 261 (1,9% БВП), Индия — 71,1 (2,4% БВП), Русия — 65,1 (3,9% БВП)[2]. И това са само официални цифри, а реалните както се досещате са значително по-високи.
Всяка, даже и най- «малката» война с цялато своя тежест пада на плещите на обикновения народ. Заемите се погасяват за сметка на увеличение на преките и косвени налози от населението, най-вече от трудещите се. Облигациите по заемите се купуват главно от едрите капиталисти. Затова процентите, т. е. доходите от тези заеми, влизат в техните джобове. А това не са малки суми. Но основната полза на големите капиталисти от държавния кредит е че те получават значителна част от приходите от издаването на заеми под формата на поръчки за производство на различни средства за война (оръжия, самолети, боеприпаси и др.), включително от война с класата - с работническата класа, със своите работещи хора (системи за проследяване, специално оборудване за полицията и спецполицията и др.).
Международен кредит се предоставя под формата на търговски (продажба на стоки на кредит) и банков кредит (заеми на частни капиталистически предприятия и държави). Международният кредит се използва за завладяване на пазари за стоки и източници на суровини, за икономическо и политическо поробване на други, по-слаби държави.
Предоставяйки чужди заеми на други държави, развитата капиталистическа държава по правило задължава длъжника да похарчи лъвския дял от парите за закупуване на стоки, произведени от неговата страна. Например, т. н. „план на Маршал“, наложен от САЩ под прикритието на икономическа помощ на много западноевропейски държави след края на Втората световна война, принуди тези страни да внасят американски стоки и то не средства за производство и суровини, а потребителски стоки, готови за употреба. Всичко това усилило зависимостта на западноевропейските страни от Съединените Щати, превръшайки някои от тях, всъщност в марионетки на САЩ.
Понастоящем международният кредит като форма на икономическо и политическо поробване на по-слабо развитите страни се извършва не само от развитите капстрани, но и от групи световни транснационални корпорации (ТНК), които са натрупали гигантски пари. Това са например Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и др. Водещата роля в тези финансови организации, чиито членове са не само най-големите капиталистически държави в света, но и сдружения на различни ТНК, играят САЩ - американското правителство и американските корпорации. Поразителен пример за тяхната работа е „помоща“ на Аржентина, Гърция, Украйна, Египет и други, които съсипаха икономиките на тези страни.
Така също международния кредит играл голяма роля в завладяването на пазара на страните от бившия СССР. Например, на новосформираната буржоазна Руска федерация беше наложена гигантска сума на напълно ненужни заеми през периода на Елцин. Само през 1996 г. през МВФ на Русия беше даден рекорден кредит — 10,1 млрд. дол. Путин, «вдигнал Русия от колене», продължил елцинската политика на заробване на страната, угаждайки на чуждестрания капитал. Съвкупният външен дълг на Русия съставя (в млрд дол.): 1994 г. — 118, 1997 г. — 153, 2000 г. — 178,3, 2005 г. — 213,3 (34% БВП), 2010 г. — 466,3 (32% БВП), 2015 г. — 599,9 (38% БВП), 2020 г. — 491,4 (30% БВП)[3] (намаляването на задлъжнялостта е в следствие на валутна преоценка).
За всички тези кредити руските трудещи се плащат и днес. Само в 2020 година руския народ отдал на чуждестранните корпорации и държави примерно 76 млрд. дол.[4]
В капиталистическото общество широко развитие получил още един вид кредит — потребителски. Нейната особеност се крие във факта, че той се предоставя не на капиталистите, а на населението и е насочен към стимулиране на потреблението на стоки. Потребителският кредит възниква във връзка с трудностите при продажбата на стоки, особено трайни стоки - мебели, автомобили, телевизори, хладилници и др., и е средство за временно увеличаване на ефективното търсене. Както е известно, значителни заеми се предоставят на работниците за закупуване на жилища (ипотечни заеми).
Потребителският кредит не подобрява материалното благосъстояние на работниците, а обратно- съсипва и увеличава зависимостта им от едрия капитал.
Пъво- стоките, отпускани в кредит се продават на по-висока цена;
Второ- за получения кредит се налага да се плати по-висок процент;
Трето- ако потребителят не е в състояние да изплати дълга в определеното време, първо му се налагат санкции (глоби), а след това, ако не е в състояние да изплати дълга, стоките взети на кредит той е длъжен да върне собственика, а извършените преди това плащания няма да му бъдат върнати.
Така потребителския кредит е само един от многото допълнителни средства за увеличаване печалбата на капиталистите за сметка на ограбване на трудещите се.
Потребителското кредитиране е показател за хронична икономическа криза на капиталистическата икономика, нейната агония и в дългосрочен план неизбежно води до по-нататъшното й задълбочаване, довеждайки финансовата система на капиталистическите страни до пълен срив.
Размерите на потребителския кредит в капиталистическите страни бързо растут. Например в САЩ от 1939 г. до май 1967 г. общият размер на потребителския кредит (без ипотечните заеми) се е увеличил от 7,2 млрд. долара на 93,9 млрд. долара, тоест над 13 пъти. По-късно тя расте със същите гигантски темпове. В резултат дълговата тежест на американското население стана толкова висока, че през 2008-2009 г. страната претърпя тежка ипотечна криза поради широко разпространените неплащания, което доведе до фалит на редица големи банки и финансови институции. Същият процес протича и в Русия: обемът на потребителските заеми за физически лица нараства бързо: според Централната банка на Руската федерация към 1 октомври 2020 г. той е достигнал 19,4 трилиона рубли. [5], докато 11% от заемите се считат за лоши. Някои икономисти предричат в 2021 година сериозна финансова криза в Русия.
Ролята на кредита в производството е голяма. В опит да получи възможно най-голяма печалба, капиталистът инвестира капитала си в онези отрасли, където нормата на печалба е по-висока.
Но д допуснем, че капитала е вложен в текстилната промишленост, където нормата на печалбата е по-нска в сравнение с други отрасли от промишлеността. Какво прави в случая собствника на фабриката? С помощта на заем той може, без да разширява производството на плат и дори да го намалява, да даде своя безплатен паричен капитал на банката. Посредством банка тези капитали ще бъдат насочени в тези отрасли, където нормата на печалбата е по-висока. Така кредита способства за изравняване на средната норма на печалба.
Кредитът значително ускорява циркулационния процес, тъй като много плащания се извършват от банките чрез изплащане на взаимни плащания между отделни капиталисти. При отсъствие на кредит значителни суми ще стоят без движение в сейфовете. А с помоща на кредита те се превръщат във функциониращ капитал.
Кой ползва кредит? Разбира се крупните капиталисти. В края на краищата банката се доверява преди всичко на големите капиталисти, защото собствениците на малки и средни предприятия са по-склонни да фалират и да станат неплатежоспособни. По този начин кредитът допринася за концентрацията на производството, изместването на малките капиталисти от големите. В това направление действа и ускорената циркулация на стоки.
Всички тези процеси укрепват социалния характер на производството, от една страна и допринасят за още по-голяма концентрация на социално богатство в ръцете на малка шепа големи капиталисти от друга.
Далее
К курсу «Политическая экономия капитализма»
[1] См. Бюджет России на 2020 год в цифрах, fincan.ru.
[2] См. Отчет Стокгольмского института исследования проблем мира от 27.04.2020 г., sipri.org.
[3] См. Внешний долг России: 1994–2020, global-finances.ru.
[4] См. Выплаты по внешнему долгу России – 2020, global-finances.ru.
[5] https://www.finversia.ru/publication/rossiiskie-banki-finansovye-itogi-9-mesyatsev-2020-goda-83761.
