Защо това така приключило? В крайна сметка властите все още крещят за коронавируса, значи клиниките трябва да да пълни. Зад телевизията, камерите се борят да показват хора в наморници, казват- ето ги, примерните граждани. В реклами лекари се целуват с роднини през бронестъкло и т.н. А фактите показали, че веднага след като вълната от есенния грип започнала да намалява в ДНР, броят на случаите на грип и остри респираторни инфекции намаляли. Това означавало, че започнала да намалява и материалната база за фалшификация. У властите се появили основания за тревога. Фашистките пропагандисти започнали да посещават театрални представления за реанимация на „умиращите от коронавирус“, но хората все пак виждали, че някаква странна епидемия завършва сама по себе си едновременно с изчезването на есенния грип.
Какво означава това? А това, че през есента на 2020 г., виждайки че е дошъл новия коварен и тяжък грип А2 тип «Хонконг/68», властите навярно завили от радост. Как тогава самата природа помага да се възползва от такъв късмет, за да вдъхне допълнително страх у гражданите, да убие още стотици работници с вредно лечение "за коронавирус", да обвинява "коронавируса" за грипни усложнения като пневмония. И всичко за това да се «докаже» на трудещите се, каква «страшна епидемия» на тях се е стоварила. Ето- казват те- които не повярваха - ето истинските трупове на „жертвите на коронавируса“. Следователно всички са в страх, купуват маски, не се събират и не стоят един до друг, работят в мълчание, не протестират, след като работата се разпръсне из дупките.
Е, те настигнаха някои от тях. Това обективно е улеснено от факта, че в зрителното поле на тези хора наистина е имало смъртни случаи „от коронавирус“, т.е. от тежка пневмония, усложнения на грип, хипертония, сърдечна недостатъчност, засилена от грип, атеросклероза, бъбречна недостатъчност и др. Имаше и погребения на тези жертви на фашизма в черни найлонови торби, сякаш в двора имаше чума или тиф. В съзнанието на хората умишлено се създаваше съгласувана картина на кошмар. В края на краищата, изплашените до смърт не могат да мислят трезво, става лесно да ги убедите, да им отнемете свободата, да ги разделите, да ги закарате в лагер, да ги настроите един срещу друг. Без масов страх фашизма не съществува.
А какво е било всъщност? Всъщност нашите работници загинаха в лапите на убийци в бели престилки поради действителния отказ от реална медицинска помощ или от липсата на материални условия за такава помощ. Те са починали по време на истинско огнище на грип от усложнения и / или по време на обостряне на общото им заболяване поради умишлено излекуване до смърт, от умишлено лечение не на грип или пневмония, но дявол знае какво. Много пъти се е случвало убиецът - участъковият терапевт, да изписва лекарства за болни с остри респираторни инфекции, всички подред, които се използват за лечение на рак на белия дроб и друга онкология. Или да изпишат мощни антибиотици, поголовно у всички болни в тежко белодробно възпаление. Подобно "лечение" е подигравка с човешкия имунитет, водещо до тежко отравяне на нашите работници, които се доверяват на лекарите. Някои обаче в хода на такова „лечение“ осъзнаха, че те явно убиват и спряха да тровят телата си по препоръки на лекарите, като се довериха успешно на традиционните лекарства срещу грип и остри респираторни инфекции.
И накрая, хората умират от факта, че медицинската помощ е била умишлено предоставена с голямо закъснение или е била предоставена, без да се отчита общото заболяване на човек, когато е бил отровен с излишен кислород или предписани лекарства, които са категорично неприемливи, например с болни бъбреци или слабо сърце.
Изплашеният човек още не вижда всички тези обстоятелства. За да ги види, трябва да разбере подробно какво се случва, да анализира фактите, да потърси истинските им причини, т.е. "да излсуша главата си". Нужно е да види зад всички тези събития интересите на върхушката на определена класа — буржоазията.
А за това, минимум е нужно да имаш трезва и здрава глава, не полудяла от телевизора.
"Това всичко е " корона "" - казва неук човек на улицата. Той повтаря телевизора, защото е лесно и просто. И той не вижда, че днешната медицина е в основно, фашистска медицина. Такава медицина има за задача не да защитава здравето на работещите маси, а да помага на най-големите световни компании, предимно химически и фармацевтични компании, да реализират огромни печалби, както и да предоставя редовно „факти“ за фашистката пропаганда, която пречи на работниците да протестират. Всички тези трупове в чували, организирането на усложнения от често срещани заболявания, високата статистика на „жертвите на коронавируса“ - всичко това е необходимо за достоверността на фашистката голяма лъжа и за поддържане на постоянен страх сред работещите маси.
Следователно не е изненадващо, че вместо трезв анализ на ситуацията, някои граждани буквално се сгушиха в домовете си и се опитват да не го напускат за пореден път. Вкъщи носи маска, а на обществени места, където все още трябва да посети, показва някои черти на параноя и маниакално-депресивни психози. Телевизорът им "заменил природата", вдъхновил различна, несъществуваща "реалност" и изглежда, че това предизвика истинско помътняване на ума.
Но може ли дългия страх и угнетено състояние да предизвика у човека тежки разстройства на психиката? Може ли такова състояние да създаде в главата болен пункт? Как фашистската тирания разрушава психиката на хората на труда? Нека да се опитаме да изясним това от диалектико-материалистическа позиция.
Какво стана за 10 месеца «коронавирусна» обработка от някои наши трудещи се? Нормалното им съзнание, способността да отразяват реалния свят е нарушено в една или друга степен. Тази способность е свойството на главния мозък на човека- най-високоорганизирания в материята. Тази способност е висша форма на движение на материята, тя отличава хората от другите висши животни. Фашизмът и неговата масивна пропаганда предизвикаха психични разстройства у някои хора, т.е. определени материални промени в мозъка. Тези изменения засега имат функционален характер. За разлика от органичните промени в мозъка, когато клетките и дори цели участъци от кората, подкорката се унищожават или умират от болест, функционалните промени се причиняват от силни чувства, страх, уплаха и продължителна депресия на нервната система. Такива изменения до известен момент се явяват обратими.
Ясно е, че капитализмът и фашизмът са социалните условия, при които всички видове психични заболявания, както органични, така и функционални, възникват и бързо се развиват у трудещите се. И обратно- свалянето на фашистската диктатура и отстраняването на капитализма създават условия за намаляване на всички видове психози. В рамките на тази статия ще се интересуваме главно от непосредствените „плодове“ от изминалата 2020 г. - под формата на психоза и отклонения, причинени от фашистката пропаганда и атаките на фашизма върху обществото като цяло.
Що за психоза е това? Ние не един път видяхме обикновени хора, които до 2020 г. бяха нормални, а след това полудяха. Те не са слепи, но не виждат пред себе си очевидното. Те не са идиоти, но изглежда, че през последните 10 месеца са изтрили от главите си всички научни знания, памет, адекватно възприемане на околната среда и способност за логика, тоест способността да виждат събитията около тях такива, каквито са. Съзнанието на такива хора в известен смисъл напомнят магнитна лента, от която са изтрили част от записа. Те са попаднали в психоза - заболяване на мозъка, което се изразява в нарушение на съзнанието, т.е. способността на човек да отразява правилно заобикалящата действителност, за да може после целенасочено да и въздейства.
Причината за много психози са неблагоприятните социални условия, докато физиологичните основи на психозата са такива промени във висшата нервна дейност, които нарушават връзките на определени части на мозъка. В този случай втората сигнална система на човек е най-силно и най-засегната, т.е. интелигентност, памет, способност за анализ и синтез, както и висши човешки чувства. Например при продължително състояние на страх и постоянно сплашване у човека най-високите условни рефлекси атрофират, докато останат най-древните, безусловни, присъщи на всички животни - инстинктът за самосъхранение, хранене и размножаване. Колкото повече и по-дълго човек е сплашван и потискан, толкова по-малко човешко остава в него. На този фундамент била организирана «промяната» на трудещите се в хитлеровите трудови лагери. На този принцип се строи и днешната фашистска пропаганда и обществен живот.
Всички форми на съзнание на хората, така или иначе отразяват предмети и явления от материалната действителност. Не е трудно да се разбере, че всяко нарушение на психиката изкривява това отражение. От друга страна, всяко изкривяване на реалността улеснява определянето коя форма на отражение е нарушена и защо.
Причините, поради които много от нашите работници полудяха през 2020 г. въз основа на фашистка пропаганда и сплашване, като цяло са същите като за всички други човешки болести. Психичното отклонение и заболяване възникват в резултат на нарушаване на нормалното взаимодействие на организма с външната среда. А взаимодействието на тялото с околната среда става с помощта на нервната система, която работи под формата на безусловни и условни рефлекси.
Тежестта на психическото разстройство зависи от това, в какво състояние се намира нервната система на човека. Ако тя упорито се противопоставя на болестта, използва 100% от водещата си роля в тялото, мобилизира всички защитни сили на организма срещу болестта, тогава болестта не се развива, а се елиминира (в края на краищата всички сили на човешкото тяло са насочени срещу нея по организиран начин).
Ако нервната система е слаба, подкопана от всякакви вредни обстоятелства, тогава болестта намира слаби места и завладява нервната система и чрез нея цялото човешко тяло. В този смисъл психичното разстройство или заболяване е нарушение на висшата нервна дейност, а от друга страна е физиологична мярка на организма, която мобилизира силите си за възстановяване. В нарушената нервна система и останалата част от тялото се разгръща остра борба, показател за която е самата болест.
Изходът от тази борба зависи, както от вътрешните, така и от външните условия на организма. В случай, че човешката нервна система е отслабена и външните фактори са особено опасни и вредни, възможностите на нервната система да устои и се възстанови бързо се изчерпват. Тогава настъпват разрушение или смърт на нервните клетки. Болеста от функционална форма преминава в органична, необратима форма. Постоянният растеж на психични заболявания при капитализма, резки скокове при такива заболявания в условията на фашистки диктатури доказват, че именно капитализмът и фашизмът са комбинацията от най-вредните и опасни условия, при които нервната система на работниците бързо се износва и унищожава. И обратно, постоянният спад в броя и тежестта на психичните заболявания в СССР, особено в периодите от 1932 г. - първата половина на 1941 г., 1948-1954 г., доказва, че при социализма психиката на работниците се запазва, развива се правилно и става по-здрава.
Материалистичната, сталинистка медицина винаги е идентифицирала конкретна причина за психично разстройство или заболяване, но в същото време вярвала, че тази причина може да причини заболяване само при определени условия. Така че, ако през 2020 г. не е имало обща офанзива на фашизма срещу работническата класа и работниците, тогава много от нашите граждани, склонни към умствени отклонения, не биха получили влошаване на тези отклонения, т.е. щяха да останат повече или по-малко здрави. Нервната система на един или друг може да бъде от нестабилен тип от детството, може да отслабне поради предишен живот, поради злоупотреба с алкохол, психически травми, психическо натоварване. Но условията на фашистката диктатура и не само и не толкова слабият тип нервна система, наследена от раждането, доведоха до значително разстройство. При благоприятни условия човек с толкова слаба нервна система може безопасно да живее целия си живот, без да знае за психичното си заболяване.
Не може да се каже, че фашистката диктатура умишлено прави работещите хора психично болни. Фашистите се опитват да гарантират, че работническата класа и останалата част от трудещите се стават уплашени и послушни роби на капитала. Но това не променя същността на въпроса, тъй като всички варварски методи за предпазване на масите от въстания и революции, волно или неволно осакатяват, израждат психиката на хората. Ако оставим настрана парализата, инфекциозните заболявания, отравяния и тежки наранявания на главата, тогава основният фактор, причиняващ масивни смущения в нервната дейност, остават дългите и трудни психически преживявания. Фашизмът със своята политика непрекъснато създава точно такива преживявания сред масите, чийто център е страхът и деморализацията - пълна липса на надежда за най-доброто.
Работата на главния мозък е във форма на рефлекси и основан на единство на процеси на възбуда и спиране. Тези процеси имат различна сила и подвижност, те са повече или по-малко уравновесени между себе си. Ако обществените, т.е. външните условия нарушават нормалната дейност на мозъка, например човек живее дълго време в състояние на страх или очакване на неприятности, тогава силата, подвижността и балансът на инхибиране и възбуда са нарушени. Възниква патологично състояние на нервната система, дразненето и инхибирането са пренапрегнати и бързо се сменят, сякаш се сблъскват помежду си. Възниква срив на нервната дейност. Това разпадане става особено лесно при умишлената слабост на нервните клетки, когато те вече са отслабени от болести на тялото, алкохол, предишни остри преживявания, т.е. всичко, което е богато в живота на работниците и по-голямата част от работещите хора при капитализма. Засилването на острите чувства в условията на фашизъм е най-силният дразнител, който или претоварва нервните процеси, или води до такова отслабване на нервните клетки, при което дори обикновените, нормални стимули в ежедневието стават непоносими, супер-силни за човек, причиняващи "ритник", делириум, помътняване на ума". Това, по-специално, обяснява агресивността на някои обикновени граждани през есента на 2020 г., които в транспорт или в магазин почти се нахвърляха по хора без маски. На въпроса, че ако им бъде дадено оръжие и бъде позволено да стрелят по онези хора, които ходят без маска, ще стрелят ли? - някои граждани отговориха, че ще стрелят без колебание. Непосредствената причина на такава психоза — външен панически страх от смърт «от коронавирус».
Страхът се явява една от причините за т.н. трансцендентално спиране на нервната дейност. Това спиране засяга не само кората на мозъка, но и подкората. То се разпространява по различен начин в кората и подкората и в същото време има различна сила в различните части на кората. Подобно инхибиране засяга най-силно най-високите части на кората, най-високите случаи на втората човешка сигнална система, т.е. всъщност върху общественото мислене на човек. Поради това човек може да изпита всякакви междинни състояния, като хипноза или интоксикация, истерия, изблици на агресия и т.н. състояния, когато човек не разбира добре какво казва или прави. В такова състояние човек става опасен за околните.
От друга страна, постоянния страх предизвиква нарушение на раздразнителния процес, когато раздразнението губи своята целенасоченост. В това състояние човек също не разбира добре действията си, например в студено и влажно време той забравя да сложи шапка на главата си, но не сваля маската си дори у дома. Но се случва и така, че раздразнителния процес се фиксира на едно място. Тогава в кората на мозъка възниква огнище на патологическа инертност. Характерът му зависи от това, в коя част от кората е станала тази фиксация. И проблемът тук е че такъв патологичен фокус, причинен например от остър страх, може да действа много дълго, години. Човек, който от години е изпитвал страх от глад или безработица или веднъж е полудял от коронавируса, може да има психични отклонения, дори когато фашистката диктатура е победена, вирусната лъжа на буржоазията е напълно доказана и предпоставките за глад и безработицата са премахнати от пролетарската държава.
Болният пункт
В мозъци на хора, изпитващи на себе си фашистския терор, често възникват т.н. болни пунктове. Произходът на такива точки е че трудното преживяване, т.е. вредното въздействие на външната среда, като че ли намира слабо място в човешката психика, както водата под високо налягане често намира микроскопичен процеп в заваръчната тръба. Намирайки такова място, водата постепенно размива тази пукнатина, прави я по-голяма, докато не пробия тръбата и не предизвика катастрофален потоп. Приблизително същото се случва в човешката психика: потенциално слабо място буквално привлича вредните влияния на външната среда, които постепенно утежняват тази болезнена точка, правят разстройството на психиката по-широко и по-дълбоко. Но в благоприятните външни условия на социализма и комунизма, човек може да живее живот и да не знае, че има зародиш на възпалено място в психиката си. В условията на капитализъм и фашистка диктатура се случва точно обратното, когато зародишът на болезненото място бързо расте под влиянието на многобройни бедствия и терор.
В такъв болен пункт става отслабване на активното спиране. Този по-висок тип инхибиране се среща само при най-добре организираните животни и хора и улеснява тяхната адаптация към външната среда. Условните рефлекси на човек, които се формират във втората сигнална система с помощта на вътрешно инхибиране, му позволяват не само правилно да отразява реалността, но и най-целесъобразно да я променя в собствените си интереси.
Физиологически това е възможно, защото между процеса на възбуда и спиране възниква взаимна индукция. Същността е в това, че ако в един пункт на кората възникне възбуда, то тя ще предизвика спиране в друг пункт. И обратно, ако в един пункт възникне спиране, то ще предизвика възбуда в друг пункт. Като се има предвид, че трансценденталното защитно инхибиране се проявява особено лесно в най-сложните и деликатни части на мозъка, отговорни за най-високата, а именно човешката дейност, можем да кажем, че инхибирането във висшите части на втората сигнална система причинява възбуждане в долните части на мозъка , които са отговорни за древните, първични инстинкти. Ако се наруши единството и правилното взаимодействие на инхибирането и възбуждането, при хората могат да възникнат и да се развият редица психични заболявания, при които в началото няма видимо разрушаване и смърт на нервните клетки. Такива заболявания включват маниакално-депресивна психоза, неврози и психопатии, реактивна психоза, т.е. онези заболявания, които са причинени не от общи заболявания на тялото, отравяния или наранявания, а от остри и трудни преживявания, които капитализмът носи на работниците в изобилие.
В същото време не бива да се мисли, че не са настъпили физически и химически промени в мозъка на нашите граждани, които са полудели през 2020 г. въз основа на "коронавируса". Такива органични промени са настъпили, в противен случай няма да има материална основа за функционални промени, т.е. промени в съзнанието. Налице е пълно диалектическо единство на функционалните и органичните промени.
Но при повечето засегнати работници физикохимичните промени в мозъка са обратими и не причиняват деградация и смърт на нервната тъкан, както например се случва при шизофрения. При изчезване на такива изменения нервните клетки и останалото вещество мозъка отново започват да работят нормално. И въпросът тук е да се премахнат предпоставките за вредни биологични промени, главно от социално-икономически характер.
В 2020 г. ние особенно ярко видяхме, как фашистската пропаганда изродява съзнанието на трудещите се, неговата отражателна способност. Но съзнанието се проявява в различни форми. Има възприятие, когато човек отразява не само отделни качества на предмети, но и предметите, като цяло. Фашизмът изкривява и препятства правилното възприятие на действителността. Има памет, с помоща на която се отразява (фиксира) по-рано възприети предмети и явления. Фашизмът, използвайки своите медии и специални методи на лъжа, предизвиква един вид разцепление в паметта на работещите и трудещите се маси, когато правилно отразените предмети и явления от миналото са като че ли надценени, превръщайки в човешкото съзнание в своя противоположност или в карикатура, в криво, извратено отражение на миналата реалност. Има мислене, с помощта на което човек отразява взаимната връзка и зависимост на обектите и явленията, техните вътрешни връзки и същност. Фашизмът пречи на такова отражение на връзките и вътрешната същност на обектите и явленията, поради което за много хора, след продължително фашистко третиране, бялото изглежда черно, злото - добро, интересите на заклетия враг изглежда са техни собствени интереси и т.н.
Буржоазията разбира, че съзнанието във всички свои форми се е развило у човека в хода на неговата трудова дейност и на база на обществените отношения. Съзнанието просто отличава човека от висшите животни и тази разлика се състои преди всичко в наличието на втора сигнална система, която придава на всички форми на човешка отразяваща дейност по-високи, не присъщи на животните свойства. Това означава, че е възможно целенасочено да се постигне такава промяна в съзнанието на масите, при която втората, човешка, сигнална система ще бъде повредена. Тогава човек ще загуби все повече и повече от най-високите човешки способности и нужди и все повече и повече ще се фокусира върху основните безусловни рефлекси, присъщи на всички животни, т.е. върху храната, размножаването и опазването на живота на всяка цена. А управлениетона тези три рефлекса фашистите са отработали отдавна и добре, най-вече в концлагери и затвори.
Всички нарушения на съзнанието съставляват единство, но е по-удобно да се разглеждат от гледна точка на различни форми на отразяваща дейност, т.е. патология на възприятието, патология на мисленето, патология на паметта.
Нарушението на съзнанието води до това, че човек престава правилно да отразява реалността. Този факт в 2020 г. много рязко влезе в очите.Следователно можем да кажем, че този симптом, когато жертвите на фашистката пропаганда и сплашване буквално парализират мисленето си е основният симптом на нарушено съзнание. Трябва да се има предвид, че на първо място, за такива жертви на фашизма, възприятието за случващото се променя (изкривява), т.е. раздорът на съзнанието започва с онази форма на отразяваща дейност, при която усещанията играят особено голяма роля. Но във възприятието за разлика от усещането най-голямо значение играе работата на втората сигнална система. Възприятието се съставя от усещането, но в него вече участва мисленето и паметта, а така също чувствата. Възприятието винаги е предметно. Това означава, че за да възприеме нещо, човек трябва да запомни какъв обект или явление е, да разбере същността и значението му, да го „оцвети“ чувствено. Ако с помощта на пропагандата изкривяваме паметта, изкривяваме същността на дадено явление, променяме значението му за даден човек, тогава възприемането на такъв феномен или обект ще бъде напълно изкривено. С други думи, ако има необясним страх от „коронавируса“, то той потиска нормалното мислене и „нокаутира“ научните знания за природата в паметта. Или се нарушева нормалното функциониране на съзнанието на хората.
Това е още по-вярно, ако помним, че възприятията се появяват у човека само по време на развитието на втората сигнална система (последователна и значима реч, работоспособност и социален живот). Възприятието — това е висша форма на познание на света в сравнение с усещането. Ако в усещанията човек отразява само индивидуални свойства и качества на даден обект, то във възприятието той отразява целия обект, с неговите връзки и отношения с околните предмети.
Когато става въпрос за значително увреждане на възприятието, такива нарушения като илюзия и халюцинация не могат да бъдат избегнати. Илюзията е такова извратено възприятие, когато стимулът наистина съществува, но се възприема перверзно, неправилно. В 2020 г. такъв род илюзии възникнаха по отношение на коронавируса у човека. Тези вируси наистина съществуват, те причиняват на човек заразна хрема или остри респираторни инфекции, ако тялото вече е отслабено от общо заболяване (диабет, грип, хипертония, рак, отравяне и др.). Но под влиянието на фашистката пропаганда в съзнанието на много хора коронавирусите започ ват да „причиняват“ сериозни заболявания като пневмонична чума, коремен тиф или рак. Повечето хора обаче не са имали патологични илюзии като слухови или зрителни. Според „коронавируса“ е имало илюзии от особен вид, например как клонка, потопена във вода, изглежда счупена от определен ъгъл. Или как съвсем нормални пътници на стоящ влак мислят, че техният влак се движи, въпреки че се движи влакът от другия коловоз. Фашистката пропаганда и внушен страх потискаха за известно време висшите анализатори - мисловните центрове в мозъка на трудещите се, докато работата на нисшите центрове на прякото възприятие се влошаваше. Индукцията на кората и подкората доведоха до факта, че анализът и синтезът на ситуацията се влошили: несъществуващото прекъсване на „клонката“ („смъртоносна епидемия от коронавирус“) в съзнанието на човека става реално.Чисто човешките качества са намалели, но животинският инстинкт за самосъхранение рязко се е увеличил.
В допълнение към масово индуцираните илюзии имаше и някои патологични илюзии. Такива телесни, зрителни и слухови илюзии биват у психически болните хора. С подобни илюзии болен човек може да сбърка лекарския стетоскоп с пистолет, ръка, протегната за ръкостискане с нож или брадва, добър приятел за убиец. И така, веднъж срещнахме възрастна жена, която като видя, че с приятеля си се ръкувахме на срещата, извика по цялата улица, че искаме да се убием. Нейната психоза имаше привиден характер поради постоянните фашистки препоръки да не се ръкуват хората "защото има коронавирус ". Но тази психоза се е наложила на вече съществуващ у нея психически раздор, усилил го и видоизменил. Жената протестира срещу нашето ръкостискане не защото открито нарушихме фашистките препоръки, а защото в нейния болен ум насадената опасност от заразяване с „коронавируса“ от ръкостискането прераства в патологична визуална илюзия, където ръцете ни стават ножове и следва да се наръгаме.
Друг гражданин, голям пияч, доброволно седял вкъщи около два месеца, забранил на жена си да отваря балкона и прозорците, а също така да обикаля апартамента без маска. По думите на жената, този гражданин уверявал, че «вижда коронавируса във въздуха», че «те синият със зъбите». Недалеч от къщата, в която живее този гражданин, са минавали трамвайни коловози и от звука на колелата гражданинът често е чувал по негов адрес: „ви-рус, ви-рус, ви-рус, с-мърт, с-мърт ... ". У този гражданин и преди е имало алкохолни халюцинации. Но през есента на 2020 г. халюцинациите се засилили и нямали характер на остър алкохолен делириум, тъй като гражданинът започнал да пие много по-малко. Очевидно е, че пряката причина за психозата е постоянната и агресивна обработка на съзнанието с помощта на телевизия. И такава психоза е придобила особена острота поради факта, че сплашването и внушаването на страх пред „коронавируса“ са паднали на благоприятна почва с този гражданин, т.е. върху психиката, вече отслабена от алкохола.
Този случай за пореден път подсказва, че за психическа стабилност в борбата с фашизма работещите в класа и други работници не трябва да злоупотребяват с алкохол. В противен случай такива хора стават неподходящи за борбата за свобода, стават нестабилни и стават лесна жертва на фашистка пропаганда и сплашване.
Що се отнася до халлюцинациите, това са мними възприятия, когато самия раздразнител не може да се установи. В съзнанието на болен човек обекта на халюцинация се намира извън неговата глава, в определено място в пространството. Понякога такива патологически възприятия изхождат от вътрешните органи на човека. Това са т.н. соматични халюцинации. Те се проявяват във факта, че болен човек възприема различни промени, които сякаш се случват в тялото му. Например, човек декларира, че някои същества са се установили в неговите органи, че органите се движат, че през тях протича вода или електрически ток. Срещнахме такъв случай, когато гражданка на 60 години каза, че коронавирусите живеят в белите й дробове, че тя усеща тяхното движение, полети, растеж. Тя чувства, как те «ядат тъканта на дробовете и» или неподвижно стоят на стените.
Както се изясни, тази гражданка няколко седмици доброволно стояла у дома, боейки се «да не се зарази с коронавирус». Тя, по нейни думи, често запушвала носа си с памук, освен с маска за да има допълнителна защита от «коронавируса». Цялото и внимание било насочено към предотвратяване на „коронавируса да яде белите дробове“. Видимо у нея се появила т.н. доминантна халюцинация, която станала резултат от остро чувствено преживяване, уплаха. В резултат на продължителна мисловна обработка по телевизията това преживяване достигна своя максимум, след което възникна доминираща халюцинация, сякаш засенчваща човешкото съзнание. През пролетта на 2020 г., когато съзнанието на тази жена все още е останало доволно ясно, някой случайно забелязал, че тя болезнено изглежда. След тази забележка, на фона на страха и фашистката вирусна пропаганда, настроението на жената било изключително депресивно в продължение на няколко месеца, въпреки че тя нямала никакви настинки и общото и състояние било съвсем нормално. В края на септември, когато в града се разразила грипна епидемия тя решила, че у нея има «коронавирус» и пневмония. Започнала да си мисли, че минувачите я избягват и и се карат, че „се качва в автобус с пневмония“, че заразява всички. В резултат на това една непрекъсната и централна мисъл се заселила в съзнанието на жената, че е болна от „коронавируса“ и че животът и е напълно унищожен. Тази централна мисъл и предизвикана от доминантна халюцинация.
Няколко пъти се срещали явни нарушения на възприятията, които били много приличащи на психоза — дереализация. Това е такова нарушение на психиката, когато човек възприема околния свят иначе, в сравнение с преди. Той започва да твърди, че всички предмети около него са станали други, като че ли са се изменили. Често хората се затруднявали определено да кажат, какво именно се е изменило и как се е изменило. Те се ограничавали до твърдение, че всичко е станало неясно, неопределено, нереално. Всички предмети и явления останали на местата си и сами по себе си, т.е. хората нямат илюзии и халюцинации, но „всичко станало различно“, „променило се“. Някои добавяли, че се е изменила същността на всички предмети. Те правилно назовавали обект или явление, но казвали, че „вътрешността на всичко е заразена“, че сега „всичко има своите епидемии: гора, вода, хляб, въздух, къщи ...“.
Очевидно тези хора, както и в предишните примери, са станали жертви на най-силния психически шок, свързан с „коронавирусните епидемии“ и карантините, т.е. с преки прояви на фашистката диктатура. Отслабената и незакалена политически психика на много трудещи се не издържа ударите на 2020 година. Материалът за психози от този тип бяха внезапните промени в социалния живот, реалният опит от миналото.
Физиологическите халлюцинации възникват на фона на силно спиране в кората на мозъка. Те са субективно надеждни за болен човек, поради което може да бъде трудно да се отървете от халюцинации без специално лечение за човек, който е „луд“ на базата на „коронавирус“, трудно е да го убедите, че е измамен и буквално подлуден от сплашване. Но при фашизма пълноценното и всеобхватно лечение на тежки психози при работниците по принцип е невъзможно, тъй като осигурява най-благоприятните условия на труд и живот за пациента, просперираща среда в обществото като цяло, скъпо, дългосрочно лечение , възстановяване на курорта и др. Буржоазията за работници такава обстановка никога не създава, следователно масови психози може само да се разрастват.
При халюцинациите фокусът на продължително инхибиране възниква и се развива главно в първата сигнална система и в по-малка степен, във втората. С развитието на този фокус върху него започват да действат все по-слаби стимули (лек звук, няколко думи, нечий жест, незначителен надпис и др.), които предизвикват неадекватно силна реакция у човек, при която обектът на самата халюцинация участва, например "коронавирус". В този случай, съгласно закона за индукцията, възбуждането възниква в други части на кората и подкората, което се разпространява от центъра към периферията и включва онези области, които са отговорни за движението на тялото.
Имаше случай, когато в магазин наш приятел случайно се приближи до жена на средна възраст, за да разгледа по-добре цената на витрината. Изведнъж тази жена скочи oт място настрани почти на метър. Тя започна да вика, че нашия другар «я заразява». Викането продължи около минута. След това тя се опита да го удари и се обади в полицията, обвинявайки другаря, че не спазва социална дистанция, че той вече я е заразил с пневмония, че „вече усеща възпаление“ и че „белите дробове вече са променили ”.
Къде отиде паметта?
През годината нашите другари многократно са обръщали внимание на факта, че много хора изглежда са загубили целия багаж от научни знания, особено във физиката, химията, биологията. Макар че много на възраст са получили съветско образование, считали себе си за куллтурни и развити хора. И за 10 месеца фашистко промиване на мозъци, същите тези хора по удивителен начин за първи път се превърнаха в уплашени диваци, които бяха изхвърлени от културната си памет, т.е. минимално необходими познания за природата и обществото. И тогава някои от тях бързо се превърнаха в брутални диваци, като онази дама в магазина, която ако и бяха дали пистолет, щеше да убие другаря ни.
Паметта в общ смисъл е форма на съзнанието, с помоща на която човек вижда миналото. Паметта — това е осъзнато минало. В основата на паметта лежат четири процеса: запомняне, съхранение, възпроизвеждане и разпознаване. Запомнянето — това е способност на човека да образува временна връзка в мозъка. Запомнянето бива непреднамерено и целенасочено. Колкото по-висока е целенасочеността на запаметяването, толкова по-силно е оцветено от чувства, толкова по-голям е интересът и разбирането на това, което се запаметява, толкова по-добро е самото запомняне.
За нормална памет е нужно не само запомняне, но и съхранение на това, което си запомнил. Но съхранението не трябва да се разглежда по аналогия с «паметта» на флашка или компютър. Съхранението — това е процес в съзнанието на човека, при който се запомненото се изменя, развива и подлага се на реконструкция. Това се случва под влияние на житейски събития, интереси на човек, неговите преживявания, нарастващи знания. При такова нормално запаметяване реалността се отразява по-добре, по-точно се установяват вътрешните и външните връзки на обектите и явленията.
Tовa означава, че съхранението е напълно свързано с мисленето. Мисленето отхвърля незначителното и второстепенното, подчертава основното, анализира и синтезира запомненото, обобщава го. Но тук е и опасността. Ако е нарушено мисленето, то се нарушава и извращава съхранението. Вместо основното, на негово място човек установява вторичното, губи правилните връзки между предметите и явленията на живота, поставя реалните закони с главата надолу. При това човек фактически позволява да бъде манипулиран с това което е запомнил. От това се възползват буржоазията и нейните фашистки правителства, когато обезобразяват мисленето на трудещите се с помощта на всички форми на идеализъм и религия.
Не по-маловажно за паметта се явява възпроизвеждането. Състои се в това, че в точния момент човек извлича от съхранената памет това, от което се нуждае в този момент. Особеност на възпроизводството се явява това, че при него се извършва голяма реконструкция на това, което човек си спомня. Това се дължи на факта, че човек е длъжен да се възпроизвежда с ясно осъзнаване, използвайки реч и мислене, т.е. втора сигнална система. Възпроизвеждането все едно шлифова, уточнява и окончателно рационализира това което човек си спомня.
Буржоазните психолози и психиатри твърдят, че когато си спомня и преиграва миналото, човек задължително изкривява наистина минали събития, факти и данни. Идеалистите твърдят, че няма точно отражение на изминали събития и не може да има. Това означава, заявяват те, че цялата история е съвкупност от хаотични събития, няма обективни закони на обществото, а закони на природата и научното познание са несигурни и напълно зависят от гледната точка на индивидите. Или от бога.
С други думи, подобни психиатрични теории са нищо повече от реакционнo- агностични, фашистки теории, с помощта на които буржоазията се опитва да „премахне“ историческото развитие и революционната борба, да запази господството си, да отложи смъртта си, да оправдае бедността на маси, безработица, социални болести и всички останали язви на капитализма.
За паметта е много важно разпознаването. Това е такъв процес в съзнанието на човек, когато ново възприятие по един или друг начин съответства на подобно възприятие от миналото. При това мисленето провежда анализ и синтез, както на новото отражение, така и на това, което се е съхранило в паметта. На тази основа човек стига до заключение за това дали обектът или явлението са му познати или не.
Въпреки че всички елементи на паметта съставляват единство, все пак е необходимо да се прави разлика между тези елементи, тъй като в единия случай у един човек страда повече един процес, а в другия-друг. При това у различните хора преобладават различни видове памет. У едни на първо място стои зрителната памет, у втори — слуховата, у треи — моторната, мускулестата. Съществува и емоционална памет. Това е най-древният и силен спомен, който лудият човек запазва най-дълго.
Освен видове, съществуват и типове памет. Това е механична памет и логически-смисловна. Механичната памет се състои в това, че всяка нова представа в съзнанието се свързва с каква да е вече съществуваща представа. Такава връзка у човека върви по сходство и съседство. Например, човек вижда на улицата друг човек в медицинска маска и ръкавици. Това възприятие предизвиква у него представа на хора в маски и ръкавици, които е виждал преди. В съзнанието на човек подобни идеи най-често се свързват с медицина, болници, болка, опасност за живота и т.н. Следователно - бърза асоциация, която кара човек да бди, да се тревожи, безпокои, болезнено да мисли, че въпреки че очевидно няма епидемия, но какво, ако има такава? Хиляди нормални хора няма да носят медицински маски, нали? Объркват масите на работещите хора, нарушават логиката, карат ги да не вярват на очевидните факти от живота, но „да бъдат като всички останали“ - това е един от психологическите методи на фашистите. В този приом те използват асоциация по сходство.
Асоциацията за съседство също е много близка до нея. Ако на нормален човек му се каже в магазин или библиотека, „поставете маска“, човекът може да си спомни нещо, което е било пряко свързано с маската. Например гледката на операционна зала при посещение на близък в болница, посещение при зъболекар, обучение по гражданска защита (гражданска отбрана), обучение за преодоляване на замърсената зона в армията, т.е. в събития, които може да не касаят човек лично, но все пак са неприятни. Спомени за болна майка или тежко болен познат нямаше да възникнат, ако не беше напомнянето на маската. Ето как работи механизмът на асоцииране чрез съседство във времето и пространството.
И двата вида механична памет по отношение на сходство и съседство са широко използвани от идеолозите на фашизма и специалистите по психологическо лечение на работниците. Обектите и явленията, с които оперират фашистите в психологическата борба срещу работническата класа, трябва да предизвикат парализиращ страх сред работниците, желание бързо да се скрият от силни дразнители или да ги потиснат с помощта на алкохол, наркотици, религия, т.е. с помощта на дрога и духовна сивота.
В логико-семантичната памет на втората сигнална система, езикът е изцяло ангажиран, като материално „тяло“ на мислите. При възприемането на даден обект или явление човек първо го разделя на части, анализира, след което комбинира тези детайли общо. След това възниква абстрактна представа за този предмет или явление, при това се отделя общо за тези предмети или явления. Такава абстрактна представа е необходима за практичната дейност на човека, за труда.
В общественият труд е необходимо да се появява реч, език, когато хората мислят с помоща на словата. Тогава човек престава да използва само чувства или идеи и все повече използва абстрактни, отвлечени понятия, зад които вече е трудно да се намери конкретен обект. Например, това са такива понятия, като труд, класа, история, стойност, тангенс, борба и т.н. Следователно, в логико-семантичната памет човек установява вътрешни и външни връзки на обекти и явления, отделя основното от вторичното. Той използва езика в мисленето си и с негова помощ възпроизвежда в паметта си необходимото за него, най-същественото в момента, важно за връзката му с околната среда. Това е същността на логико-семантичната памет: човек помни и помни не само по сходство или съседство, но повече по вътрешните и външните връзки на обектите и явленията, а по логиката на отношенията между тях. Такъв тип памет позволява да си спомним най-същественното, главно, важно.
От гледна точка на физиологията на висшата нервна дейност, паметта е връзките, които възникват между различни части на мозъчната кора. Ако възбудата се появи в една област, тогава тя предизвиква възбуда на една или повече други области, между които вече са възникнали подобни връзки. В същото време на такива възбудени участъци действа и спирането, върви своеобразна борба на противоположности. Благодарение на такова спиране от паметта се извлича само това, което е нужно в даден момент, а не всичко подред. В допълнение, работата на мозъчната кора по време на запаметяване и припомняне причинява инхибиране в подкората, която е „отговорна” за първата сигнална система. Това единство и борба между кората и подкората се крие във факта, че при човек при различни обстоятелства на преден план излиза или механичната памет, или логико-семантичната памет.
Нарушения на паметта може да има при различни психози и неврози. Психозата, свързана с «коронавируса», предизвика двойни нарушения. Понякога се наблюдава усилване на механичната памет, т.е. низшата форма. Това е т.нар. хипермнезия, която се характеризира със силни асоциации по сходство и съседство, но слаба работа на логико-семантичната памет. Тази последната просто „стартира“ и изглежда, че човек напълно е забравил всички научни знания и правилни изводи от предишния си житейски опит.
Хората с хипермнезия точно възпроизвеждат много малки подробности от живота си, запомнят добре третични събития, могат да цитират цели страници от някакъв текст и т.н. При това свързват тези детайли в цяло, определяйки връзки и отношения между тези събития, да направи изводи и обобщения човек не може. Той възпроизвежда механично, като касетофон, но като цяло всички тези спомени са някак свързани с някаква централна тема, например с болест. В случая с «коронавирусната» психоза това често са пневмония, грип, ангина. В същото време цитирането на научни, медицински текстове се извършва по непослушен начин, тъй като жертвата на фашизма често не разбира същността на това, което цитира.
Когато психозата отмине, хората, които са възпроизвели стотици точни подробности от миналия си живот или са цитирали дословно цели страници от книги, не могат да повторят всичко. Показателно е, че ако човек в психоза цитира глави от учебник, то след възстановяването се оказва, че той няма реални познания по тази наука или че тя е много слаба. В това се проявява целия характер на механичната памет.
При тежка психоза е възможен систематичен делириум. В това състояние жертвите на „коронавируса“ си спомнят от миналия живот много такива подробности, които не са могли да си спомнят преди болестта. Опасността е че всички тези подробности обикновено не се възпроизвеждат на глас, но идеите за тези подробности изглежда се събират в един юмрук, модифицират се качествено, стават по-ярки и дават "централна линия" на делириум. Ако това е заблуда за преследване, тогава луд гражданин вижда във всеки минувач престъпник, който „иска да го зарази с коронавирус“. Ако жертва на фашизъм изпадне в меланхолично състояние, тогава тя си припомня от миналото незначителни събития и факти, свързани с отдавна отминали и забравени болести. От съвкупността от подобни спомени човек заключава, че отдавна е „болен от коронавирус“ и че скоро ще умре, като често добавя, че заслужава смърт „от коронавирус“, тъй като е неприятен, лош, престъпник. Когато се опитат да обяснят на такъв човек, че „коронавирусът“ има ясни икономически и политически причини, а изобщо не медицински и санитарни, той упорито повтаря: „Най-накрая си получих заслуженото наказание ... това е от каквото имам нужда ... ”и така нататък. В този момент той наистина прилича на луд религиозен фанатик, който се бие с камшик „за грехове“.
Но най-често има отслабване на паметта- хипомнезия. Такова отслабване се наблюдава при възрастните хора. Това се обяснява с факта, че при стареене намалява силата на раздразване и спиране на процесите в мозъка. За добро запаметяване клетките на кората трябва да са здрави, давайки силен раздразнителен процес. А в старостта тези свойства на клетките угасват. Усилва се инерцията на нервните процеси, т.е. тяхното «забавяне». Във връзките на нервните клетки расте електрическо съпротивление.
Естественното влошаване на паметта усилва състояниеето на психоза. При това хипомнезията се развива в определена последователност. Първо жертвите на фашизма отхвърляли от паметта си събития и данни от неотдавнашното минало. Това предизвикало провали в запомнянето. Например, един колебаещ се другар няколко пъти му разяснявахми и показвахме «на пръсти», събитията от околния живот- същността на «коронавирусната» атака на работническата класа и трудещите се. Разяснявахме политикономическите причини, показвахме, какво е фашизъм и на кого служи буржоазната държава. Стараехме се да говорим на прост и ясен език. Този другар не един път го питахме, ясно ли му е, достъпно ли му обясняваме. Той разсъждавайки показа, че действително е разбрал. Че много му е станало понятно и логично, говорил, че чувства «как му се е поправил мозъка». Но след известно време се оказа, че все пак е луднал по «коронавируса». Поведението му се промени, другарят трепереше, побъркваше се, потрепваше, агресивно агитираше други работници "за маски", броеше колко "смъртоносни щама на коронавирус има" и т.н.
Когато успяхме да поговорим малко или много спокойно с него, той беше попитан дали си спомня нещо от нашите разговори или тези статии, които бяха дадени за четене. И разбрал ли е смисъла на прочетеното. Другарят отговори примерно така, че е чул от нас, но не помни, като на филм. И ако не бяха явните признаци на психоза, ние щяхме да решим, че другаря ни лъже в очите.
Друга характеристика на хипомнезията е отслабването на паметта за събития и знания, които не са пряко свързани със засегнатия човек. Ако се развие психоза с такова увреждане на паметта, тогава възникват допълнителни предпоставки за обитаване върху себе си. Кръгът от човешки интереси постепенно се стеснява, докато всички интереси се сближат по отношение на храната, здравето, личната безопасност, секса и удоволствието. На тази основа инстинктът за самосъхранение, жаждата за лична безопасност, доведена до абсурд и крайност във възпаления ум на човека е много често основното. Возниква патологически егоцентризъм, когато болния счита, че обществото му е длъжно, а той с нищо не му е длъжен.
Следва да кажем и за случай на афективна амнезия. В 2018 г. един работник бил жестоко бит от службата за сигурност на завода, в който е работил. След това работника бил уволнен «по член», уж за пиянство на работа. След това няколко месеца семейството останало почти без пари, понякога на децата давали само хляб и мляко. Ще си кажете това не може да се забрави и прости. Но към края на 2020 г. този работник също силно пострадал от фашистската психическа обработка. И на този фон той имал афектогенна амнезия, която се изразявала в забравяне на много трудно преживяване. Защитното инхибиране в кората се оказало толкова силно (по отношение на комбинацията от стари и нови удари), че трудните преживявания от преди две години изглеждали заличени. Излизайки от психозата си, този работник не можеше да си спомни какво сам е разказвал за старите злополуки във фабриката.
Последните примери за амнезия показват, че фашистите много добре знаят къде и как да бият работниците. Дори ако буржоазията не си е поставила отделна цел да превърне работниците в депресивно психясали или в забрави, които не помнят злото, трябва да се признае, че в някои случаи е успяла. Офанзивата на "коронавирусния" фашизъм доведе до опасни странични ефекти под формата на умствени отклонения сред работниците. И тези отклонения и патология помагат на буржоазията, против работническата класа.
В какво се изразява физиологията на амнезията? В отслабване на възбудителните процеси и временни връзки между нервните центрове на кората. Такова отслабване може да бъде резултат от силни преживявания, психоза. В резултат на това човек губи възможността да запомни нещо или да запомни нещо правилно. Поради нарушените връзки между центровете на висшата нервна дейност, дразненето се концентрира във всеки един нервен център. А други центрове, необходими за нормалната памет, остават без работа, не се вълнуват, не подават сигналите си към общия котел. И тогава не възникват асоциации, необходими за да може правилно да се произведат едни или други представи или понятия.
В този случай най-силно от всичко и на първо място страда чисто «човешката» втора сигнална система. А това означава, че най-силно от всичко е поразена логически-смисловната памет. Човекът сякаш пада в умствено развитие, до мисленето на дивак или полуживотно. Патологията на паметта е една от причините работниците да укрепят такава отвратителна позиция като „всеки човек за себе си“. Това ние видяхме с очите си през 2020 г.
Имаше и такива своеобразни форми на нарушение на паметта, като загуба на памет, лъжливи спомени. Най-често се проявяват едновременно с хипомнезия, а след това човекът изпълва с фалшиви спомени това, което е забравил. Една дребна служителка имаше „спомени“, че е била лекар, че е учила медицина и е знаела за инфекциозните болести. Намирайки се в болница с диагноза "маниакална психоза", тази жена изписва предписания на други "за коронавирус", декларира, че участва в тайното разработване на ваксина срещу него, че знае "коронавирусната природа на много заболявания ". Тя действително завършила на младини медицинско училище, но след това никакво отношение към медицина е нямала. Може би тази жена е имала т.нар. истеричен фантазъм, който често се наблюдава при различни истерици и остри реактивни състояния. Истерикът или истеричката в такова състояние иска по всякакъв начин да се постави в центъра на вниманието на всички и за това те говорят за своите извънредни инциденти или приключения, които сякаш са им се случвали.
В случая с тази жена и онзи работник, който напълно беше забравил всички разговори и материали за болшевизма, възникна въпросът: те все пак не са ли патологични лъжци? Защото такава лъжовност могат да показват именно истеричните психопати, сред които има много жертви на «коронавируса». Но между загубата на памет и патологичната лъжа има разлика. Тя се състои в това, че когато заблуждава, болен човек вярва в истинността на фалшивите си спомени или наистина вярва, че никога не е знаел или чувал тази или онази информация. А патологичният лъжец знае, че лъже.
При това патологичната лъжа се отличава и от обикновената, битова лъжа. Човек в помрачено съзнание, в състояние на психоза, често лъже без каквато и да е цел, говори абсурди, разбира всичко това, но не може да направи нищо срещу болезнената си нужда да лъже. А обикновения лъжец лъже с определена, предварително насочена цел, т.е. целесъобразно и съзнателно.
Но тук трябва да се отчита, че между патологична и целесъобразна лъжа няма ясна граница. При известни условия патологията преминава в «нормална» лъжа, когато лъжата става навик. И обратното, когато „нормален“ лъжец, например, буржоазен политик или фашистки пропагандист, в своето развитие се превръща в патологичен лъжец, т.е. психопат (това не означава, разбира се, че такъв психопат не е обект на бъдещ съд).
