Дислокация на мисленето

Мислението се явява висша форма на отразената деятелност на човека. С помощта на мисленето човек получава възможност да разбере материалния свят, да установи връзки и взаимоотношения между предметите и явленията. Мисленето и речта в тяхното диалектическо единство се появяват и започват да се развиват в процеса на труда, производството и социалния живот. Извън материално производство и история мислене и реч не съществуват.

Физиологичната, т.е. материалната основа на мисленето и речта е съвкупност от части на мозъчната кора, техните връзки помежду си и с други части на мозъка. Тази съвкупност и осигурява работа на втората, човешката, сигнална система.

Особеността на мисленето се състои в това, че то далеч излиза от рамките на усещане и възприятия, макар и опирайки се на тях, получавайки от тях материал за обработка. Правилното мислене отразява не просто предмети и явления, а тяхната същност, връзка вътре и между себе си. Мисленето отразява причинност на събития и явления. Мисленето е позволило на човека не само да отразява действителността, но и да я преобразува в свои цели. Животните, които нямат втора сигнална система (или имат нейните примитивни начала), възприемат различни влияния на околната среда и са напълно подчинени на нея, зависят от нея. Човекът, имайки обществено производство, все по-малко зависи от капризите на природата и сам я преработва за себе си.

Мисленето се проявява в понятия, при това самите понятия произтичат от представите. Но в представите се отразява определен предмет или явление, а в понятията — вече общи и главни свойства, качествата на тези предмети и явления. Това означава, че с помоща на мисленето човек все по-дълбоко прониква в съществото на окилния свят.

Мисленето предполага няколко основни операции. Най-просто от тях се явява сравнението, когато се установява сходство или различие на предмети. По подобие обекти и явленията се комбинират и разликата позволява на един да отдели един обект от друг.

По-висока операция на мислене се явява анализ, когато човек умозрително разделя предмет или явление на части и ги разглежда по отделно. За анализа следва синтез, когато отделни части и детайли се обединяват в едино цяло.

Следващата операция на мислене е обобщаване, когато се установява общо и основно качество в съвкупността от обекти или явления, което обединява тези обекти или явления в едно цяло, свързва ги по същество. Най-висшата операция на мисленето е абстракцията, когато основните и най-съществени качества и характеристики се разграничават от предмети или явления, но в същото време човек се разсейва от определени специфични свойства и качества на тези предмети или явления. Ще си кажете, че при абстрахирането човек се отделя от истината. Но именно като се издигне над детайлите и подробностите, човек се приближава, по-точно и по-дълбоко прониква в същността на нещата. Следователно, овладял абстрактното мислене, човек продължава да практикува, т.е. отива до целенасочена промяна на природата, обществото и самото човешко съзнание.

Всички тези операции в диалектическо единство дават основа за образуване на понятий. Мисленето и понятията могат да се проявяват само в езика. «Чисто» мислене, свободного от думи, от език, не съществут. Нещо повече, всяка дума се създава от човек в операциите на неговото мислене, т.е. в хода на най-висшето отражение на материалния свят и неговата промяна. Словото се явява по своята същност понятие. Но някои думи изразяват по-сложни абстрактни понятия (класова борба, състояние, излишна стойност, производствени отношения и т.н.), докато други са по-малко абстрактни (ябълка, пръчка, мравка, камък и др.). Следователно в единия случай абстрактното мислене е на първо място, а в другия - сетивно-образното мислене.

Между операции на мислене, между представи и понятия не трябва да провежда резки граници. Тук едно нещо, натрупало количествени промени в себе си, преминава в друго, от по-ниски форми към по-висши. И самата втора сигнална система не работи откъсната от първата. Мозъкът в своята работа не може да бъде разделен механично на парчета или на изолирани участъци, макар и само защото на етапа на просто възприемане на обект или явление в работата са включени висши центрове, т.е. мислене и реч.

Когато ние мислим, то даваме на «продукта» форма на преценка и умозаключение. Когато се решава една или друга задача, възникват редица преценки, в които нещо се утвърждава, а друго отрича. От такава редица съждения се образува ново качество — умозаключение. Това са нови изводи от по-рано съществувалите съждения. Ако направим индуктивен извод, тогава от редица конкретни съждения се формира обща преценка, общо заключение. Ако извършим дедуктивно умозаключение, то от едно общо съждение се правят няколко частни изводи.

По съждения и умозаключения се съди за интеллекта на човека. Това означава, че интеллекта е способност на човека да ползва мислителни операции. Тази  способност има най-различно ниво, у едни висша, у други низша. Но умът, т.е. тази способност не е вечно замразена и не е „дадена от Бог“, както биха искали фашистите, свещениците и реакционерите от всички ивици. Нивото на интелигентност се променя под влияние на условията на материалния живот, образованието, възпитанието и други обстоятелства на външната среда. В благоприятни условия при социализма интелекта на милиони хора непрекъснато нарастваше. За последните 30 години господство на капитала нивото на умствено развитие на масите бързо пада. Така че настоящите тестове за шарлатанско-фашистки показатели за IQ на учениците могат да покажат, че някои деца са умствено изостанали, неперспективни, неподходящи за постъпване в университет и т.н. Това, основно са деца на работници и други трудещи се. На такива деца капитала поставя клеймо «умствено непълноценен», «обременена пролетарска наследственост». А в условията на съветската сталинистка школа същите „деца на готвачи“ показаха добри резултати, завършиха университети и успешно работеха в индустрията и държавата, доказвайки на практика високото си ниво на интелигентност. Следователно, основният показател за нивото на интелигентност на масите не е наследствеността и не „даденият от Бога ум“, а естеството на производството и социалните отношения, физиономията на обществото.

Бедата е в това, че интелекта на човека е леко уязвим. Интелигентността се развива особено интензивно в детството и юношеството, въпреки че това развитие не спира и в зряла възраст. Фашистите използват високата уязвимост и значението на детското и юношеско развитие на интелекта, когато идейните им дейности, организация на обучение, пропаганда и др. буквално обезобразяват умовете на младото поколение. Понякога в хода на засилени атаки от фашизма на младите умове психичните травми преминават във форма на физиологическа патология. Може да започне мозъчно заболяване, което винаги е причина за спиране на развитието или влошаване на интелигентността. Интелектуалните увреждания обикновено са много постоянни, особено когато арестът или недоразвитието са настъпили в детството. На този фон става по-ясно какви чудовищни ​​престъпления капиталът и неговото верижно куче - фашизмът извършват срещу психическото развитие на децата от работническата класа и останалите трудещи се, т.е. срещу нашето бъдеще.

Слабостта или постепенното отслабване на интелекта има особености. Ако подобна слабост не е силно изразена, не рязко, то тя все пак се проявява във факта, че чувствено-образното, просто мислене излиза на преден план у човека. Но сложното концептуално и абстрактно мислене, особено необходимо за работника, отива на заден план или става недостъпно за човек.

Нарастващата слабост на интелекта се проявява в постепенно обедняване на речта. Речниковият фонд пада, лексиката става примитивна. Вече се срещат юноши и младежи, които оперират в разговор с няколко десетки думи и понякога просто говорят на ма, въпреки че не са идиоти и не са имбецили.

Богатството на речта и повишаването на интелекта способства постоянното четене. Четенето на болшевишка литература, правилна научно-популярната литература, произведения на такива класици като Толстой, Гогол, Салтиков-Щедрин е особено полезно за развитието на интелигентността. Блестящи образци на правилно мислене и правилна реч дават произведенията на Сталин. Някои от нашите другари не напразно забелязват, че интелигентността им се изостря от изучаването на творбите на Сталин, речта им става „точна и сочна“. Следователно една от формите на класовата борба на буржоазията срещу пролетариата е политиката на капиталистите да отучат хората да четат, да внушат на подрастващите поколения отвращение към четенето на книги.

(Тук е необходимо още веднъж да напомним, че временните нарушения на интелекта поради трудни преживявания, страх, нервни сривове и други обстоятелства от психологически характер могат да се превърнат в органични нарушения в мозъка. В този случай временно се нарушава не само работата на нервните центрове и връзки, но се случва разрушаването или промяната на самото мозъчно вещество. Например, остри и продължителни преживявания, психологическо претоварване, психози и неврози могат да доведат до развитие на шизофрения. Но ако при "обикновените", обратими психози и неврози, като правило, нервните клетки не се разграждат и не умират, то при шизофрения могат да се появят цели участъци от кората, върху които клетките са умрели или разградени. Този момент на преход от едно качество на психичните разстройства към друго, по-тежко, трябва да се вземе предвид при оценката на фашисткия терор и пропаганда от гледна точка на психиатрията).

Мисленето винаги се намира в движение. Една мисъл сменя друга и т.н. без край. Пълно спиране на мислене няма даже у идиоти, макар че нивото на мислене в този случай е примитивен, почти животински. Движението на мислите се случва като състава на фрази, правилни изречения, които съдържат онези преценки и умозаключения, които човек прави по определен повод, факт, събитие, обект. И показател за мисленето на човека е как той изразява мислите си с думи и фрази.

Тук разглеждаме средностатистически психично здрави хора, попаднали под фашистката пързалка (не се вземат предвид сенилни, сифилитични, инфекциозни патологии и мозъчни наранявания, атеросклероза и др.). Нормалните хора се характеризират с два вида мислене - логико-асоциативно и механично-асоциативно.

Логическият тип мислене е когато човек при своите съждения или умозаключения върви по път на асоциации по същество на предмети или явления. Това отразява способността на човек да разкрива вътрешни и външни връзки и взаимоотношения на тези обекти и явления. Възникват асоциации, в които човек установява причинност и взаимозависимост на едни явления от други. В правилно логическо мислене се установява кратък път към тази цел, над която размишлява човек. И този път външно се изразява в определена фраза или фрази. Ясно и правилно мислещ човек изразява мислите си на глас или писмено в едни и същи правилни, кратки и ясни изречения. В случай, че човек няма за цел да заблуди публиката, но речта му е объркана, неясна, претоварена, сложна, тогава има нарушение на логическия тип мислене.

Трябва да кажем, че буржоазните политици и пропагандисти понякога използват в своите изказвания приома на шизофреничната реч. Те говорят по такъв начин, че, от една страна, хората наистина не разбират нищо, а от друга, така че речта да изглежда „много умна“, псевдонаучна. Например, за да избяга от поставен въпрос, политика често използва объркана реч, характерна за шизоидите. Такава реч се състои от бележки. Лъжецът скача от събитие на събитие, като не разкрива същността им и не дава връзка между тях.

Често при тежки психози човек не може да се ориентира на място и във времето, не е в състояние да установи логически връзки между околните предмети и събития. Речта на такъв човек се състои от бележки и въпроси за това, което нормален човек не пита, т.к. отговорите са очевидни. Пример за объркана реч при остра психоза: «Това у вас маска ли е?.. къде е електричеството?.. аз прочетох хубава статия… Андрея го погребаха в чувал… всичко това е истина… трамваите се движат, но мен не ме пуснаха… всичко ще бъде добре… на Памирская пет човека бяха отведени… мама ме предупреждаваше... аз не съм некрасива, а вие ми покажете огледалото, защото аз забравих своите устни… имам големи крака… запишете ми талонче за 12 часа… осветлението е лошо… аз специално си крия лицето от мъжете… обичам бонбони «Стрела»… вие не сте мой тип мъж, стойте по-далеч от мен…».

Друга форма на психогенно разстройство на мисленето се изразява в атактично объркване на речта. Пострадалият човек свързва едни с други представи или понятия, които при нормален разсъдък са несъвместими. Това, което е нужно да се разедини, се съединява, а това, което следва да се обедини се — разкъсва. При това мисленето се проявява в граматически правилни фрази. Това означава, че у такъв пострадал се съхранява способност към абстракция. Но когато такъв човек говори, се създава впечатлението, че той умишлено нарушава речта, говори на някакъв тарикатски, птичи език, като Хегел или Eгор Гайдар, когато формите на езика са претенциозни и несъвместимото се комбинира. Но при това абсурда изглежда «умно», даже «философски». Например една жертва на фашистко отношение каза, че „вижда трансцендентността на мисълта“, „диша в ступор“, „рамката води земята“. За мислене от такъв род на жертвите е характерно също смесване на абстрактни понятия с чувствени. Една луда жена говореше, освен всичко, че «любовта работи с лопатка», «шкафовете са неутрални» и т.н.

Такъв род перли са характерни не само за речта на болни, но и за текстове на много днешни песни и други продукти от буржоазната култура. Това не е изненадващо, тъй като патологично нездравословната основа на капитализма не може да създаде здраво общество и култура.

Обърканото мислене има и маниакална форма. На първо място влиза механичен тип мислене, когато влизат асоциации по сходство и съседство. Семантичните, логически връзки на обекти и явления, най-важните за производството, промените в природата и обществото изчезват на заден план или изчезват съвсем. При такова психотично мислене голямо място заема реакцията на непосредствените стимули, които действат в момента. Способността да се анализират събития и да се правят изводи за бъдещето пропадат или отслабват. Човек, така да се каже, започва да живее денза ден. В своите речи той често просто говори за тези събития, които е преживял, не давайки им оценка и не правейки изводи. При това речта няма централна линия, а на всеки нов епизод отива настрана. Пример за маниакално объркване: „Линейка взе моята съседка и аз взех назаем 3 хиляди рубли за нейните ботуши, които бяха продадени в„ Сити “ Има и детски кът, така че когато пазарувахме там, децата бяха оставени да ядат торти и да играят. Играха на кегли, като на вилата. Още не бях сложил вода там, но председателят обеща, че Водоканал ще помогне, въпреки че тарифите им се бяха увеличили, но дърветата трябваше да се поливат, иначе ще останем без ябълки. А мъжът ми обича ябълки и аз често му пека пирожки с ябълки… Той се казва Виталик, работи в хлебозавода, този койот е на 1 Май… Но ние вече не отбелязваме майските празници на вилата…".

Физиологичната основа на обърканото мислене, е че инхибирането се нарушава в центровете на мозъка, отговорни за втората сигнална система. Взаимното влияние на такива центрове един на друг (индукция) понякога става твърде силно, след което почти изчезва. Нарушава се скоростта на нервните процеси (или излишно се ускорява, или се забавя почти до нула). Поради нарушаване на връзките на нервните центрове у човек възниква хипнотично състояние. В такова състояние неговата реч напомня презказ на сън.

Особена роля за разбиране на «коронавирусната» психоза играят болезнените идеи. Това се случва в сужденията и умозаключенията на жертвите на психологическото тероризиране, когато се появяват лъжливи, извратени утвърждавания, които противоречат на реалната действителност. У много трудещи се наблюдава т.н. доминираща идея — разновидност на болезнени идеи. Това е такава мисъл, която буквално запълва цялото съзнание на човека, заема в него незаслужено голямо място. В едни случаи човек не се съмнява в правилността и важността на такива идеи, той е увлечен и през цялото време се носи с нея. Към тази категория се отнасят най-опасните и агресивни граждани, луднали «на коронавируса». В други случаи болният не се съмнява в правилността на идеята си, но въпреки това е обременен от нея, осъзнава, че тя не заема целия му ум за работа. „Коронавирусът е много опасен, има епидемия, но все пак има и други неща в живота“ - това е типичната позиция на такъв човек.

Но идеи от такъв род не винаги напълно изкривяват действителността. Например, този коронавирус действително съществува. Но в съзнанието на болния реалния образ на тези вируси е доведен до абсурд, до край, той покрива целия му хоризонт. От друга страна, фактът, че коронавирусите причиняват заразен ринит или остри респираторни инфекции, постоянно привлича вниманието на човек. Вниманието му не се откъсва от този факт, придържайки се към него, фокусирайки се върху него дълго време. За това време действителните факти на такива заболявания се разрастват във фантастични картини за всеобщ мор. Вирусите от този тип постанвят в съзнанието на такива хора болен пункт, причина за всички тежки болести.

За най-добра илюстрация на болезнени идеи и тяхното възникване може да се даде със следния пример. През март 2020 г. млада служеща излязла на улицата, без топла дреха, на което настоявал мъжа и. Март не бил студен и момичето общо взето облечено. Но въпреки това тя си намокрила краката и настинала. Обикновено леко ОРЗ. Но майка и дошла да я види заедно с уплашения и съпруг се скарали на младата жена и и казали, че сега има „100% коронавирус“ и че „ще умре от пневмония, защото вирусът не може да бъде излекуван. "

Момичето започнало да се тревожи много, особено след като започнала да кашля и да се тресе. Година назад в сходни обстоятелства момичето спокойно щеше да преболедува ОРЗ и след 5 дни спокойно отишла на работа. Но сега мисълта за  пневмотична чума и пневмония е станала доминираща. Когато след няколко дни симптомите на остра респираторна инфекция отшумели и здравословното състояние се подобрило, това не послужило за успокояване. Момичето решило, че страшната болест просто се замаскирала, притаила и чака своя час. Човек изпаднал в депресивно състояние, изпитва постоянен страх. Тя започнала да работи лошо, отношенията и с мъжа и се влошили, започнала да дружи с приятели и колеги. «За всеки случай» почти не махала респиратора. Престанала внимателно да следи за себе си. Появила се нерешителност, тя се страхувала да излезе навън, "за да не провокира пневмония". В същото време тя няколко пъти отишла при терапевт и пулмолог и поискала да и назначат повторна флуорография „за идентифициране на коронавируса“. На работа извършила редица груби грешки, появили се служебни забележки. Съзнанието и било изцяло заето с «коонавируса», доминиращите идеи, на които и пречили да работи. Тъй като всъщност е здрава, накарала местния терапевт да и изпише още един болничен лист и да нареди пълен преглед на белите дробове. Дълго не допускала мъжа си до себе си, «за да не се зарази». Накрая тя се скарала с него и му казала да се премести при родителите си. Личните притеснения за раздялата със съпруга и били добавени към притесненията за „коронавируса“. В края на април тя се опитала да си пререже вените и да се самоубие, но много се изплашила и извикала приятелката си „за да не доведе до грях“. По неин съвет се обърнала към психиатър.

Физиологическата основа на доминиращите идеи — това е проява на болния пункт в кората на мозъка. Силна или продължителна раздразнителност все повече изолира и усилва този болен пункт. Раздразнението, което при това възниква се явява дълготрайно, вискозитетно. Т.е. възбудата в определен участък на кората затяга, с нищо не се компенсира, става болезнена. Това е т.нар. застояло вълнение и доминиращата идея, която кара човек да се страхува от обществото и самоубийството е ярък пример за това.

Доминиращите идеи често предшестват появата на заблудени идеи у човека, т.е. по-нататъшно влошаване на съзнанието.

Болезнените идеи у жертвите на «коронавируса» се изразяват и във вид на обсебващи идеи. Такава идея — това е глупава, нелепа мисъл, към която заболелия човек се отнася критично. Тя постоянно се намира в съзнанието и това е факт,  дразнещ човека, преживява го болезнено. Характеристика на маниите е тяхното ярко емоционално оцветяване, което най-често се свързва със страх от нещо, с фобия.

Натрапчивите идеи побуждат човек към натрапчиви действия. Възниква болезнена потребност да се извърши нещо. Човек е убеден, че ако той това не направи, то ще страда, преживява, боледува. Сигурен е че нещо ужасно със сигурност ще се случи на него или на близките му, ако не извърши едно или друго деяние. Затова често натрапчивите идеи, страх и натрапчиви действия встъпват, като цяло.

Натрапените идеи често се проявяват в необходимост нещо да се прочете, запише, повтори да се извършат повтарящи се движения и т.н. Така един психопат считал, че му е нужно постоянно да брои хора в медицински маски. Той разбирал цялата тази нелепост на това занятие, но нищо не можел да направи. Що се отнася до фобиите, най-типичните страхове от мании от "пробата от 2020 г." - това е страхът от микроби, страхът от заразяване с някакъв вид болест, страхът от кихане или кашляне в обществото.

Но трябва да се каже, че в много случаи на психоза обсебването и действието противоречаха на вярванията и етиката на човека. Но по-силна става натрапчивата нужда да се направи нещо глупаво или гадно. Например, един луд човек е имал натрапчива нужда да се обади на горещата линия на полицията и да съобщи, че е видял някой без маска на обществено място. Той разбирал, че върши гадно дело, но макар това натрапчиво желание да не се изпълнило, той изпитвал мъчение, болезнено напрежение. А това напрежение усилвало осъзнаването на това, че такива мерзости не трябва да се правят. След позвъняването в полицията и докладването за хора без маски, настъпило временно успокоение. Но след време болезненото желание да звъни се появило отново.

Този психопат много скоро привлякъл внимание към себе си от околните. Това влошило състоянието му: той се оттеглил, избягал от хората, за да не бъде подложен на заслужени обиди, критики или дори юмручен бой. Повечето психопати с мании, особено тези, които извършват обществено опасни действия, се оказват приблизително в това положение.

Произходът на маниите се причинява от патологични условно-рефлекторни връзки. У човек може да бъде остро преживяване, ярко по чувства. Една или друга мисъл, свързана с тези преживявания, става централна, устойчива, упорна, лепкава. Тя се проявява във вид на компулсивно действие. Случва се самото събитие да е било отдавна, същността му е изчерпана, но някои незначителни подробности от това събитие остават в съзнанието. Този «стар, забравен» детайл свързан с човек с едни или други неприятни преживем. И тогава се появява натрапчив страх - когато се появи един или друг стимул, напомнящ на този „забравен“ детайл от старо събитие.

Так, у един другар възникна панически страх пред микробите. Toй буквално се обливал със спирт и т.н. антисептици. Както се оказало, този страх бил предизвикан от отдавнашен спомен от болница, а именно от расказ от съсед по легло, у който имало гноен апендицит. Нашият другар лежал в болница в 1987 г., наслушвайки се от съседа — фантазьор «за микробите», а «сработали» детайли от казаното в 2020 г., на фона на фашистската «коронавирусна» истерия.

Физиологичната природа на обсесиите са като всички болезнени идеи. Това е изолиран болен пункт, в който нараства и дълго се държи раздразнителния процес, както се  говори, без спиране.

Срещали се пострадали с луди идеи. Такива идеи възникват въз основа на това, когато настроението се променя драстично по време на психоза. Това явление се наблюдава при хора, които действително са се разболели от грип, остри респираторни инфекции или пневмония. Разбира се, тъй като са били в лошо настроение поради болест, те също са били изложени на постоянното действие на фашистката „вирусна“ пропаганда. В резултат на това се у тях се развивала депресивна психоза с различна тежест. Но илюзорни идеи се появили и при здрави хора със слаба нервна система. Особено сред онези, които са болезнено чувствителни към ограничаването на неговите права и свободи, страхуват се от промяна, разруха, преход към пролетариата и т.н.

На почвaта на «коронавирусна» атака на мелкия бизнес у отделни представители на тази класа се появява дълго угнетено състояние. Психозата е протичала в меланхолична форма, когато жертвите са твърдели, че са нищожества, измет, губещи, недостойни за живот и т.н. Илюзорните идеи на такива жертви са имали реална основа, но като правило са били незначителни. Например, бил закрит един от магазините, принадлежащи на болен или паднала печалбата. Но самият пациент и семейството му не се оказаха в пролетариата и не изпитваха материални неприятности, характерни за работническата класа, като недохранване, бездомност, безработица, болести, за които няма пари за лечение и т.н. Независимо от това, леко намаляване на печалбата е причинило на такъв човек тежка психическа травма.

Като цяло заблуждаващите идеи се характеризират с това, че човек надценява важността на малките събития и ги смята за „епохални“, „съдбовни“. Но в същото време други събития, които реално засягат целия начин на живот на човек, се оценяват като „дреболии“. Например загубата на 30 000 рубли печалба от затворен щанд закрива лишаването от права и свободи, затварянето на училища и болници.

Илюзорните идеи се поддават на психотерапия, т.е. настройка, макар и за кратко . В това те се различават от заблуждаващите идеи. Физиологичният механизъм на заблуждаващите идеи се състои в един вид хипнотично състояние на съзнанието. В този случай слабите стимули предизвикват силен ефект, докато силните стимули предизвикват слаба реакция.

Сред болезнените идеи, по един или друг начин свързани с терора "коронавирус", често имаше заблуди. Проблемът е, че тези погрешни, извратени съждения не могат да бъдат коригирани или изправени. Грешката може да бъде коригирана, да бъде обяснена нейната същност и корени, но жертвата на фашизма с налудна идея не може да бъде убедена, че греши. Работата се усложнява от това че лъжливите идеи почти винаги ярко са окрасени в емоционален план. По силата на чувствата подобни идеи засенчват всички мисли на пациента.

Цялото съдържание на заблуждаващите идеи винаги зависи от материалните и историческите условия, в които живее болен човек. Ако в края на феодализма психопатите твърдeли, че са обладани от дявола, продават душите си, раждат деца от него и т.н., то през 2020 г. заблудените идеи са свързани с текущите събития.

Такива глупости могат да бъдат разделени според съдържанието им. Сред жертвите на "коронавируса" почти не се наблюдават заблуди за величие, когато жертвите се смятат за наполеони, велики изобретатели или политици. От друга страна, имат заблуда за преследване, когато човек твърди, че има хора или групи, които го преследват с цел да го заразят с болест, да го лишат от неговото положение или имущество, „да пуснат вируса“ и т.н. Хипохондриалният делириум е забелязан, когато физически здрави хора декларират, че имат сериозно заболяване, рак, сифилис, туберкулоза, причинени от "коронавируса". Те твърдяха, че дробовете им гният и спряха да работят, умряха.

Имаше налудна връзка и обяснение. Хората в състояние на психоза приписват на собствената си сметка различни събития, които нямат пряко или косвено отношение към тях. Небрежен поглед, разтърсване в транспорта, движение на ръката - всички тези епизоди се приписват от пациента на себе си и той вярва, че всичко това има значение за него. Околните хора, които случайно го погледнаха, докоснаха го, преместиха ръце и т.н., му намекват, заплашват, подиграват му се. Жертвата развива болезнена преценка, че всички тези хора показват неговата непълноценност, нежеланието от присъствието му в обществото и опасността за другите. Централната връзка на подобни заблуждаващи идеи е темата за „епидемията“.

Ясно е, че заблудите възникват от интелектуални затруднения. Но заблуждаващите идеи възникват най-често при хора, които нямат органична деменция, както например при парализа или сифилис, когато възникват абсурдни заблуди. Напротив, интелектът беше запазен добре и това за пореден път доказа, че основната причина за смущения в мисленето през 2020 г. са тежки, чувствено оцветени преживявания.

За разлика от абсурдния делириум, заблужденията от този тип имат някаква логическа основа. Но логиката на тези идеи е крива, извратена, обърната с главата надолу. Такова, тежко събитие предизвиква тежки преживявания. Това събитие ще бъде отправна точка, от която при психозата се развива заблуждаваща идея, която сякаш в изкривяващо огледало отразява действителните преживявания на човек.

Разбира се, би било грешка да се смята, че заблуждаващите идеи възникват само въз основа на остри преживявания. Причината за делириум могат да бъдат различни заболявания. Но интензивните и продължителни преживявания могат да причинят органични мозъчни заболявания. И в този случай се комбинират и двата механизма за възникване на делириум - органичен (поради мозъчно заболяване) и функционален (поради преживявания).

Това означава, че в близко бъдеще (2021–2023 г.) ще е необходимо да се очаква нарастване на психичните заболявания сред работниците. Освен това, ако по-голямата част от психозите през 2020 г. са причинени от преживявания, тогава при тяхното развитие някои от тези разстройства ще причинят органични заболявания, като шизофрения, когато мозъчната тъкан е засегната. Трябва да се има предвид, че патологичният процес в кората на главния мозък ще засегне предимно и най-силно точно тази част от кората, в която се е намирала болната точка.

Заблуди, базирани на извратена логика, често се подреждат, систематизират, така да се каже. Една болезнена мисъл е свързана с друга, една такава мисъл следва от друга, образувайки патологична верига. Възниква единство между тази верига и целия човек. Това единство е налудната система. Той е много упорит, постоянен, ярко оцветен и завладява съзнанието на човек до такава степен, че излиза на върха, определя всички негови дейности, прави така, че човек да не може да бъде убеден или да му бъде доказано, че мислите му са погрешни .

Това е същността на това, което някои другари просто са нарекли параноя "коронавирус". Това не е съвсем така. При заблуждаващите идеи се формира фокус, където раздразнителният процес се забавя. Дразнителите на външната среда навлизат в този фокус и го засилват. Този болезнен фокус е заобиколен от зони на инхибиране, сякаш изолирани от останалата част на кората. По този начин критичното отношение към заблуждаващата идея не е позволено.

От друга страна, случва се също така, че стимулите на външната среда не предизвикват адекватна реакция в съзнанието, а, напротив, я инхибират. В този случай, съгласно закона за индукцията, възбуждането възниква в онези части на кората, които трябва да бъдат инхибирани. По този начин отражението на реалността сякаш е обърнато с главата надолу.

Това са като цяло формите и механизмите на някои нарушения на паметта и съзнанието, отбелязани през 2020 г. и свързани със събитията от тази година.

М. Иванов

Продолжение следует.