«Чувствителният» фашизм

Говорейки за фашизма като източник на психични патологии сред работниците, не можем да не споменем чувствата, как диктатурата на капитала обезобразява чувствата на хората и използва патологиите на психиката срещу работническата класа и целия трудов народ.

В общ смисъл чувствата са форма на човешкото съзнание, която изразява неговото лично, субективно отношение към определени предмети и явления, към нуждите и тяхното удовлетворение. Това е опитът на човека за връзката му с това, което прави или научава.

Предмети и събития от действителността предизвикват у човека не всяко, а определено отношение към него.Това отношение зависи от свойствата и качествата на тези предмети и явления, от практическия опит на човек, неговите знания и се определя от това дали този обект или явление са полезни или вредни за човека, задоволява ли възникващите нужди, как ги удовлетворява.

При това няма т.н. «чисти» чувства, «чувства в себе си». Чувствата са неотделими от съзнанието. Всички чувства, така или иначе, носят обществен характер и определят историческото битие на човека. Характерът на чувствата, тяхната насоченост, остротата на преживяването зависят в крайна сметка от социалните условия, преди всичко от условията на материалното производство. Когато се изменят обществените условия на живота, тогава се изменя и съзнанието на човека, неговите възгледи, убеждения и т.н. При изменение на съзнанието се изменят и чувствата.

По-конкретно, отношението на човека към стимулите от околната среда е постоянна между две крайни точки, между приятно и неприятно. Раздразненията се отличават по своята сила и от това зависи висотата и остротата на чувствата. Но в същото време интензивността на усещането зависи най-вече от стойността, която човек придава на стимула, предизвикал това или онова чувство.

Чувствата може да ги разделим на висши и низши. Низшите чувства имат характер на безусловен рефлекс и са пряко свързани с три основни инстинкта. Такива чувства възникват, когато инстинктът за съхранене, самосъхранение и възпроизвеждане е удовлетворен или не е удовлетворен, т.е. съществуват въз основа на най-древните нужди за оцеляване.

Физиологически висшите потребности «се съдържат» и развиват на база на втората сигнална система. Това са класови, политически, научни, философски, естетически, културни потребности. Удовлетворението или неудовлетворението на такива нужди причинява появата на висши чувства, които са само с условно рефлексен характер.

У нормалния човек висшите чувства господстват над низшите. В същото време развитието и нивото на висшите чувства изцяло зависят от икономическата структура на дадено общество, нивото на развитие на производството, политическата система, социалното съзнание и нивото на материалните и културни нужди на обществото. От една страна, това означава, че в реакционна ера, когато старият начин на производство и социалният ред изчезват, когато е очевиден упадъкът на обществото, нивото и качеството на висшите чувства сред масите намаляват. От друга страна, такава зависимост позволява на реакционно управляващата класа да влияе целенасочено върху висшите чувства на работниците и трудещите се с цел да ги сведе до ниво, близко до нисшите чувства. Ярък пример в това отношение е «културната» и полицейска дейност на германския фашизъм.

Условните рефлекси са свързани с безусловните. Висшите чувства не са се появили от само себе си. Те израстват от низшите, представляват историческо, т.е. човешко развитие на база низши чувства. По-низшите чувства, нуждата от задоволяване на първичните потребности на човек дават тласък на диалектическото развитие на висшите чувства. На свой ред по-висшите чувства подтикват човек да търси производствени и социални методи и форми за пълно, постоянно и своевременно задоволяване на нуждата от храна, жилище, общи обезщетения, свобода, здраве, семейство, мир над главата и т.н.

Класовата разлика тук е че някои хора имат по-висши чувства, като вид надстройка, насочена към осигуряване на нужди само за себе си (близките си). А при други хора по-висшите чувства се подтикват да се борят, за да гарантират, че жизнените интереси са удовлетворени за всички, които работят.

Физиологично връзката между висши и по-ниски рефлекси се изразява като определени промени в тялото. Такива изменения — това са древни форми на безусловна реакция на дразнителя. Например, когато изпитва силно чувство, човек почервенява или пребледнява, замръзва, пулсът се променя, мускулите се напрягат или отпускат, сълзи, слюнка тече, адреналин се инжектира в кръвта, нивото на кръвната захар се променя и т.н.

През изминалата година се наблюдаваха т.нар. афекти - силни, но краткосрочни чувства, възникнали внезапно и придружени от резки движения и физиологични промени. В такова състояние на много хора бе трудно да оценят обстановката, те изпадаха в ступор или проявявали агресия.

Своеобразно развитие на афекта се явява страстта – много силно, но продължително чувство. Такова чувство има нови качества, то е противоречиво и принадлежи едновременно и към висши и към низши чувства. Ако страстта на човека е доминирана от висши чувства, то това изисква задоволяване на по-високи нужди - класова, политическа, научна, художествена и т.н. Маркс, Енгелс, болшевиките, посветили целия си живот на каузата на работническата класа, били страстни хора с чувства от най-високо ниво.

А дребнобуржоазният филистин, натъпкан с предразсъдъци от всякакъв вид, дребният собственик, вбесен от ужасите на капитализма, разсекретеният елемент - лумпен, често показват, че техните страсти са насочени към задоволяване само на личните нисши инстинкти.

Когато едни или други чувства се установяват у човека на по-малко или по-дълъг срок, то говорят за неговото настроение. В същото време отделните чувства сякаш се уравновесяват и такова състояние може да бъде или като цяло весело, добро, или като цяло потиснато, лошо. Настроението зависи от съжденията и умозаключенията на човека, от неговите убеждения. Хората, които добре знаят правилността на каузата си, дори и при трудни обстоятелства, поддържат весело настроение, не допускат никаква паника, никакво подобие на паника. Напротив- хората, които не разбират същността на случващото се, загрижени само за личен моментен интерес, често се паникьосват при първите признаци на буря и са в упадъчно настроение, както се казва, припадат при всеки остър завой в историята .

Чувствата също имат отклонения от нормите. При такива отклонения се изменя тяхната интензивност, сила. Съществува т.нар. хиперестезия на чувствата - тяхното прекомерно укрепване, неадекватно на събитието-стимул. Човек много силно преживява различни събития, даже нямащи към него никакво отношение. Такава прекомерна чувствителност не е добра за каузата, но се отразява в цялото поведение на човек, избивайки го от коловоза. Хиперестезия се наблюдава и при меланхолични психози, когато човек преживява толкова много събитията от миналия си живот, че е готов да се разчита с него.

Буржуазията в своята идеологическа обработка на трудещите се понякога се стреми изкусствено да предизвика хиперестезия. Започвайки хищническа война някъде, тя лекува населението на страната си с пронизващи образи и картини, които предизвикват излишък от чувства. Например, фотографии на загинали или плачещи деца на фона на взривени или разрушени домове и т.н. Всъщност тези снимки или видеоклипове могат да бъдат изфабрикувани и децата са убити по заповед на същото правителство, което обвинява техните конкуренти за смъртта им и оправдава своята агресия, като „защитава“ (американски, руски и др.) деца, братя , сънародници, език, дух, начин на живот и т.н.

Хиперестезията е опасна за работническата борба.Тя обърква, обезоръжава и деморализира в моменти, когато човек не може да се поддаде на чувствата, не може да се поддаде на провокациите на врага. Една от централните „точки” на хиперестезията е прословутата „детска сълза” - меланхоличната идея за покорно и страхливо робство, която прониква в произведенията на мракобесния писател и реакционер Достоевски. Елементи, близки до изкуствената хиперестезия откриваме в «теориите» на Л. Н. Толстой за несъпротива на злото с насилие.

Противоположност на хиперестезията се явява чувствената тъпота. Но това противопоставяне е диалектично, тъй като в класово-политически смисъл дава приблизително същите резултати, идващи от другата страна. Тъпотата на чувствата се изразява в това, че човек няма нормални, подходящи чувства за този или онзи стимул. Ако преди болестта човек не може да премине покрай несправедливостта, то в хода на болестта той става безразличен към нея. Случва се човек много да обича семейството си, да е привързан към него, но в хода на болестта разкрива пълно безразличие към него.

Явлението чувствена тъпота често се проявява при шизофренията. Характерно е, че при повечето продължителни психични заболявания отслабването на висшите чувства е първото нещо. Поради факта, че висшите чувства престават да потискат и „държат под контрол“ нисшите чувства, те започват да доминират в съзнанието на човека. На тази база се развива както патологическия, така и социалния егоизъм. Отслабването на висшите чувства се обяснява с факта, че те исторически са възникнали много по-късно от животинските инстинкти и чувства. (Тук някои другари, не без основание, сравняват такова отношение с връзката между древната иконология на дребния земевладелец и комунистическата идеология.).

Всъщност системите и центровете на мозъка, които са отговорни за висшите чувства, все още нямат същата сила като системите и центровете на нисшите чувства. При продължителна психоза висшите центрове на кората се инхибират много бързо и губят инхибиторната си роля. Що се отнася до шизофренията, то при нея чувствената тъпост може да обхване висшите и низши центрове и чувства. Болен човек не само отказва да мисли и действа активно, но губи интерес към храната, секса, запазването на живота си.

Между другото. Често чувах думата „шизофрения“, адресирана до граждани, които по един или друг начин са полудели по „коронавируса“. Това е фалшиво обвинение. По-долу ще засегнем отделно шизофренията.

Сблъсквах се с чувствена амбивалентност няколко пъти през 2020 г. При тази форма на психоза човек изглежда съжителства в един момент противоположни чувства, например родителска любов и омраза към детето си. Млада жена, засегната от пропагандата на "коронавируса", била дъщеря си за отказ да носи гумени ръкавици в училище. А след това младата майка плакала и целувала детето си, искала прошка за боя. Друга жертва, намираща се в болницата, протегна ръка да прегърне и целуне сестра си, която дошла на среща, но веднага я ухапа. Както се казва, случаите са трудни.

Особено неприятнa за работническото дело се явява чувствената неустойчивост, или слабодушието. Това е когато някакъв слаб дразнител предизвика у човек силно меланхолическо чувство, деморализира, предизвика ридание и отчаяние. Когато психозата се проявява под формата на слабост, човекът прилича на Пиеро, който се отказва и плаче по най-незначителната причина.

Не пo-мalko нарушение нa психиката се явява повишената афективност. Човек може да хвърли истерика или психическа атака по най-незначителния повод. Поради „коронавируса“ много работници са имали истерична невроза, макар и в слаби, първоначални форми. При такава невроза и се получава повишена афективност. Физическа вреда от такива сривове, по принцип няма. Истеричка или истерик викат, хвърлят предмети. Има идеологическа вреда, защото човек става магаре, разпространявайки около себе си нездраво нервно вълнение, деморализация, страх. Истерик с повишена афективност не се поддава на преубеждение в момента на афекта, но много бързо се успокоява сам. Но има изключения. И за съжаление да го призная, но най-добрият метод за бързо успокояване на щракането е 1-2 шамара по лицето или душ със студена вода. След това с човека може да се говори логично, спокойным и с твърд тон.

В своeтo развитие физиологическите афекти могат да преминат в патологически. Те възникват както по неадекватен повод, така и по напълно сериозна причина. Патологичните ефекти се причиняват от увреждане или смърт на клетките на мозъчната кора, но могат да бъдат причинени от продължително излагане на фактори, които изчерпват нервната система. Хора с патологични афекти са опасни за обществото. Те могат да извършат жестоки убийства, разрушения, нападения и т.п. Човек, намиращ се в състояние на патологически афект, нищо не помни за това, което е извършил. Имало е случаи, когато психопат извършил убийство, ляга до жертвата си и заспива в дълбок сън. Съзнанието при патологични афекти е затъмнено и човек, излизайки от мрачно състояние, не разбира защо е убил громил, защо го е направил.

Споменахме патологични афекти, тъй като в близко бъдеще е възможно гражданите, които са развили тежки форми на коронавирусна психоза през 2020 г. на обществени места, да не бъдат изключени. Опасността за обществото се влошава от факта, че по-голямата част от тези граждани няма да получат психиатрична помощ - поради високите разходи за стационарно лечение (досега средно 1000 рубли на ден), както и поради затваряне на психиатрични отделения и болници под предлог на „необходимостта от настаняване на хиляди пациенти с коронавирус“.

С други думи. В такава ситуация работните отряди в градовете биха били много полезни, по-широко казано, работно самоуправление на местно ниво. Имайки фелдшер с тях, отрядът може бързо да неутрализира опасен психопат, да му даде успокоително и да го отведе в психиатрична болница. Във всеки случай силните местни работнически организации могат да принудят властите да отворят психиатрични болници и да лекуват там безумни хора, които се скитат по улиците без покровител, без да имат материални възможности за лечение. Опасните психопати не трябва да ходят по улиците, а да получат цялото необходимо лечение на държавна сметка.

Разновидност на патологическия афект се явява «кратко мигване». То възниква у човек след неприятно, дълго и ярко преживяване. Поради непрекъснато унижение на достойнството, обиди, тормоз у човек със слаба нервна система може да се образува упорита болезнена точка. След това поредно раздразнение на този пункт се получава взривна реакция, както психическа, така и физическа. През 2020 г. някои хора, които са изключително чувствителни към ограниченията на правата и свободите, болезнено се отнасяха към най-малко унижение на личното достойнство, буквално се биеха, псуваха по чиновниците. Имало случаи, когато гражданин скрил санитарно-полицейски патрул с последните си думи и след това обявил, че лично ще ги обеси в революционни дни.

През 2020 г. нямаше случаи на патологично повишено настроение. С две думи, това е толкова затъмнено състояние, в което жертвата се забавлява без достатъчно основание, а понякога въпреки обстоятелствата. Подобна психоза може да продължи месеци и се съчетава с самодоволство, приказливост, постоянно безсмислено движение. Патологически повишеното настроение — това е по принцип, признак на маниакална или инфекциозна психоза. Ако човек има такова нездравословно самодоволство в продължение на една година или повече, то това най-често се свързва с органични промени в мозъка, с деменция от различни форми, с тежко отравяне на мозъка (сифилис, алкохолизъм, наркомания и др.). Такова състояние се нарича еуфория.

Масовият характер имаше депресивно настроение - депресия. През 2020 г. много работници изпитваха остра меланхолия, безпокойство, страх и тъга. На пика на депресията човек нищо не го радва, той всичко вижда в сиви, мрачни цветове. Заблудата на мнозинството от нашите трудещи се беше, че те обвиняват не всички истински виновници - олигархията и фашистките правителства за всички неприятности, а всеки, преди всичко себе си. Някои си спомниха всичките си предишни „грехове“ и вярваха, че „коронавирусът“ е плащането за тях. Някой разсъждаваха, че всички хора са губещи, че местоживеенето му е „прокълнато“. Други решиха, че Бог е започнал „края на света“, че трябва да приемем и да изчакаме края. И т.н. Имаше и самоубийствени изявления, в смисъл, че „и без това епидемията ще убие всички, няма какво да се залъгваме“. Подобни изявления изразяваха желание за криене на главите в пясъка, една от дребнобуржоазните идеи за отказ от борбата за по-добър живот, страхливо бягство от опасностите и трудностите в живота.

Депресията у такива граждани често се съпровождала с отказ от храна, от привична работа, от отношения с роднин. Основната мисъл: „легнете и умрете“, която почти винаги беше придружена от оплаквания от лошо здраве, главно на белите дробове и сърцето. Мисленето у хора в състояние на депресия е силно забавено. От една страна, има непрекъснат поток от оплаквания от тях, че им е „трудно, лошо“, а от друга страна, беше трудно да се постигне смислен отговор на въпроса защо е особено лошо или трудно. Така също е характерна и двигателна затормозеност. Съвсем наскоро нормално активните хора започнаха да се държат като Надя- съпругата на Вася от филма "Любов и гълъби", когато реши, че съпругът и е заминал при друга завинаги.

Трябваше да минат 2–3 месеца, за да може някои другари да излязат от такава психоза. Основен «извод» била твърдата «антивирусна» пропаганда, подкрепена от логиката на текущите събития. Тъй като нашите млади и нестабилни другари бяха най-силно засегнати от удара на "коронавируса", вторият етап в "оттеглянето" от шока от черупката беше изискването за по-задълбочено и упорито изучаване на болшевизма. В това е и залога за устойчивостта на работническото съзнание.

Говорейки за чувствата и тяхната патология, трябва да кажем няколко думи за чувството страх. У нормален човек страха е реакция на опасност. Това е тежко, угнетяващо чувство деморализиращо характера. Изглежда, че лишава човека от физическа и психическа сила, прави го безпомощен, потиска правилното мислене. В 2020 г. у някои трудещи се се наблюдаваше панически страх от «невидимата смърт». Ставайки жертва на фашистската «вирусна» истерия, такива хора не търсеха достоверни доказателства за опасност, но толкова по-силно било чувството за страх. То достигнало висока степен и било мъчително.

У нашите другари, разбрали същността на коронавирусната афера, страх нямаше. Но се появи неговата противоположност - вид борбено вълнение, омраза към фашизма. То повиши физическите и умствени сили, изостри съобразителността и находчивостта. Характерно е че това чувство било не отговор на необходимост да преживееш, а социално, политическо чувство. Не е причинено от желанието да се борим с природните елементи, защото такъв елемент, т.е. земетресения, вулкани, наводнения, епидемии и др. нямаме. То е било предизвикано от настъплението на фашизма по всички линии, световен фашистски преврат. Това означавало, че борбата с фашизма излиза на нов виток и получава сериозен характер.

Болни мисли — болни действия

Човек не само отразява действителността, но и я изменя в свои цели. Той извършва едни или други целенасочени действия. От гледна точка на висшата нервна дейност, действията на човека се проявяват по неговата воля - желанието за съзнателни и целенасочени действия.

Действията на човека изхождат от мотиви и са насочени на определена цел. Това означава, че мотивът е това, което подтиква към действие, а целта е това, което човек иска да постигне в резултат на своите действия.

На този фон твърдението на някои обикновени хора, че в определени действия няма мотиви, специфични мотиви, звучи като явна патология. За такива граждани икономическите и политическите събития се случват „сами по себе си“, падайки, така да се каже, от Луната. Но когато дадена цел е поставена и постигната, това винаги означава, че е имало причини за поставянето и постигането ѝ. Някои мотиви задължително подтикват хората да насочват своите дейности към определена цел. В политически смисъл това може да се изрази в думите на Ленин за глупаците в политиката: всички ние ще останем такива глупаци, ако не се научим да правим разлика между определени събития, факти и прояви на интересите на определени класи.

Не изясним ли мотивите, не можем да разберем, защо човек или група от хора се стремят към една, а не към друга цел. Следователно е невъзможно да разберем и настоящия смисъл в такива стремежи и действия. 2020 г. даде масови подтвърждени на тези думи. Настоящите мотиви и икономически смисъл на «коронавируса» за много граждани така и остана непонятен.

Начална подбуда, мотив за дейност се явява потребността —необходимостта от нещо, което човек изпитва. Потребностите биват материални и културни. Културните потребности са възникнали в хода на развитие на производството и обществения труд. Те растат с удовлетворяване и ръст на материалните потребности. Определящо начало на всички потребности се явява материалното производство, основа на която е труда. Трудовата дейност на хората се ражда от неотложната нужда да се задоволят материалните нужди, да оцелеят и то да оцелеят като специален биологичен вид. Самият труд бил и си остава източник на всички нови и нови потребности. В своето развитие труда неизбежно дава важна потребност на човека — в самия труд.

Tази важна потребност нa човека психологически има двойствен характер. В него едно цяло се състои от органичната нужда от активност, присъща на нормалното тяло, и нуждата от комуникация с хората. Основна форма на такова общуване се явява производственото, трудово общуване.

Ясно е че висшата човешка потребност не може да се развива при капитализма. Например през 2020 г. буржоазията с икономически цели се насочи към такова унищожаване на социалния труд като „работа от разстояние“, „социално дистанциране“, „дистанционно обучение“, фашистки забрани за срещи, масови събития и т.н. Фашистските правителства едновременно действаха против нормалната активност и против потребността от общуване на хората.

Но колкото по-дълго (и повече) нормалните нужди на нормалните хора са задушени и не са удовлетворени, толкова по-силни стават те, толкова по-упорито изискват необходимите действия. Потребността предизвиква стремеж към удовлетворение. И такъв стремеж може да встъпи във форма на влечение или желание.

По своето качество влечението и желанието се различават и това има значение за класовата борба на пролетариата. Влечението е смътен, размит стремеж, нямащ ясни цели. Пример за влечение в политиката могат да бъдат дребнобуржоазните филистимски мечти за „фабрика за свещи“, за тих, спокоен, нахранен живот, който ще дойде сам по себе си.

Желание — това е осъзнат стремеж към определена цел. Примери за такъв осъзнат стремеж са много. В работа по трудова агитация и пропаганда може да има преход на неясни стремежи към по-добър живот в желание да се борим съзнателно за такъв живот. Този преход се явява условие за грамотност и целенасоченост на политическата дейност на работниците, показател за тяхната класова зрялост.

Но не всяко желание води до действие. От една страна, глупаво е да искаме Америка да бъде затворена или класовата борба да изчезне, тъй като това не зависи от нас. Въпреки това съществуват такива мракобеси. Такива хора имат съзнателна ориентация към такава цел, има жажда да я постигнат, но няма твърдо съзнание, че постигането на тази цел зависи от тях. Желанията на такива мракобеси — това са недействени желания.

У марксистите и авангардните работници има политически желания. Това се действенни желания. Те са подтикнати не само от мисли за целите на комунистите, но също така са подкрепени от знанието за начините и средствата за постигане на тези цели, научното осъзнаване на възможността за тяхното постигане и силно желание да се действа в това посока. Действените желания лежат в основата на волевата дейност на човека. Източник на действени желания се явяват чувства, интереси, убеждения, светогледа на хората. Мотивите встъпват във всички перечислени форми на висшата нервна дейност.

Действията на хоата преминават в три форми: волева, автоматизирана и инстинктивна. Тези три форми обикновено се съчетават едни с други и се проявяват в единство. У нормалните хора водеща форма се явяват волевите действия. Такива действия са насочени към съзнателно поставена цел, върху която е насочено вниманието на човек. В този случай действията на човека се явяват преднамерени и планомерни. Колкото повече човек се отдалял от животните, толкова по-силно било неговото въздействие на природата. И такова въздействие изисквало действията на хората да бъдат преднамеени, планирани, насочени към предварително определени цели.

Волевите, преднамерените и планомерни действия са обусловени от предмети и събития от материалния свят. В същото  време у човека има свобода на воля, но тя трябва да се разбиа, като способност да се приемат решения и да се действа със знание на делата.

Свободата на волята стои в диалектическо единство с необходимостта. Ако не познаваме този или онзи закон на природата или историята, то той все още съществува, действа и в същото време ни прави роби на сляпата необходимост, на елементите. Ако ние разберем този закон, макар че той действа, не без да питаме нашите желания или разрешения, ние ще станем стопани на природата и историята. Затова буржоазията панически се бои от това, че работническата класа узнае законите на общественото развитие и ги приеме на практика, в своята борба за свобода.

Действията на хората са обусловени от обстоятелствата на природата и обществото. Тези обстоятелства педизвикват необходимост от едни или други постъпки. Няма свободна воля в идеалистичния смисъл, както твърдят някои обикновени хора. Те вярват, че са свободни, че действията им са продиктувани „просто“ от главите им и обществото живее така, както са искали някои президенти или министри.

Това не е така, но са необходими време и големи усилия, за да може идеалистичният наркотик за "свободната воля" като личен произвол да напусне умовете на хората. Но зависимостта на действията на хората от законите на природата и обществото не отхвърля нито разума, нито съвестта, нито чувствата. Напротив, само необходимостта от определени действия дава възможност стриктно и правилно да се вземе предвид свободната воля, а не да се обвинява всичко, което идва под ръка.

От тук става ясно, че волевите действия на човека — това са такива действия, които са свърани с преодолявване на вътрешни и външни препятствия на пътя към целта. Но става така, че човек действа съзнателно и целенасочено, но неговите действия не са свързани с преодоляване на препятствия. Такива действия също се явяват волеви. Но изискванията към волята в такива случаи са малки, почти незабележими. В краен случай при някои психични заболявания човек развива абулия - патологична липса на воля, когато няма достатъчно воля дори да стане от стол, да вземе предмет и т.н.

Вътрешни препятствия към едни или дуги действия се появяват тогава, когато има конфликт, борба на противоположни подбуди. Например, убежденията изискват човек да се вози без маска, за да даде пример на плахите и обърканите. А страха пред жандармите и глобите го подбуждат да си сложи маска. След работа трябва да подготвите материал за кръжока и да повторите параграф от политическата икономия, но искате да легнете на дивана и да гледате филм. Тук волята се проявява във факта да се принудите да правите това, което вие сами признавате за необходимо, важно и да потискате онези желания, които са вредни и пречат на това. Затова може да се каже, че волята — това е власт над себе си, управление на своите действия, съзнателно регулиране на своето поведение. Умението да преодоляваме вътрешните препятствия към действията се явяват водещи. Такова умение е фундамент на успеха в борбата с външните препятствия.

Силна воля трябва да се проявява и в преодоляването на външните препятствия. Такива препятствия — това е трудност при работа, намеса, съпротива над други хора и т.н.

Волята, като и интелекта не се явява постоянна величина или «дадена от бога». Волята се възпитава, закалява в малки и големи дела. „Скоростта“ и качеството на такова възпитание зависи от материалните, социални условия, в които човек живее. На силата на воля същественно влияят чувствата. Чувствената тъпота, която беше спомената по-горе, е една от особените форми на липса на воля.

От друга страна, екзалтираните чувства, чувствата извън всяка мярка също показват слаба воля. Волята осигурява трезво осъзнаване на нечии чувства, контрол над тях, власт над тях.

Волевите действия са умишлени действия. Биват прости и сложни. Сложните действия са върховни и съдържат желание, поставяне на цели, план за действие, борба с мотиви, избор и вземане на решения, практическо изпълнение. Сложният волеви акт изисква много голямо участие на мислене и внимание. Това се обяснява с факта, че човешкото съзнание е материален "апарат", който отразява обективната реалност по-добре и по-дълбоко от всички други материални обекти. Съзнанието на човек идва от живото съзерцание към абстрактно мислене и от него към практика. А практиката се състои във волевите действия.

Особенност при нормалния човек се явява това, че сложния волеви акт при негово постоянно повтаряне се превръща в обикновен волеви акт. Всяка дейност се опростява бързо, ако към нея има интерес. Колкото е по-голям интереса, толкова по-бързо се овладява конкретна дейност. Ако има силен мотив, интерес, тогава сложния волеви акт постепенно става не само прост, но и автоматизиран. Пример. Сред болшевиките имаше агитатори от такова ниво, че те не се страхуваха да излязат сами срещу голяма тълпа или враждебна публика. И често се случвало в края на среща или събирането половината или по-голямата част от публиката да бъде спечелена на страната на болшевиките. Агитацията е много сложно волевое действие, но опитния и грамотен марксист лесно се справя с такава задача. Любовта към нечия работа и осъзнаването на изключителната важност и необходимост на тази работа за милиони потиснати доведоха до опростяването на сложен волеви акт и след това до частичната му автоматизация.

Имало е и обратни случаи, когато човек бил в партията, но нямал горещ интерес и мотив към болшевишка работа. Такъв човек знаел много, но се боял от тълпите и считал борбата на митинги и събрания «за глупаво дело». Тук липсата на мотив и интерес довели до факта, че сложният волеви акт, въпреки многото си повторения, остава труден, не се опростява, всеки път изисква огромни волеви усилия и напрежение.

Простият волеви акт — това е такъв акт, който също изисква напрежение и внимание, но не съдържа в себе си всички етапи на сложния акт. Тук няма борба на мотиви, затова желанието и постановката на целите веднага преминават в изпълнение. Болшинството волеви действия на човека се явяват прости актове. Следователно действията на човек със силни убеждения, цели и съзнание са високопродуктивни. В постоянна практика, постоянно подкрепяна от правилна теория, такива прости волеви действия се превръщат в автоматизирани действия.

Автоматизираното действие също е насочено на съзнателно поставена цел. Разликата от волевото действие е, че „автоматът“ не изисква много усилия и концентрация. С повтарянето на едно или друго целенасочените актове стават все по-обичайни, типови, преминават в привични.

Във физиологическата основа на волевите и автоматизирани действия лежи концентрация на раздразнение в определени участъци от кората на мозъка. Тези участъци предизвикват раздразнение или спиране на други участкъци. В резултат на това в мозъка се формира необходимата система от нервни центрове, която решава сложния проблем.

Има и трета форма на дейността на човека. Това е инстинктивната форма. Тя се основава на безусловни рефлекси - онези прости мерки, които тялото извършва за най-добрата адаптация към външната среда, за да изхвърли всичко, което пречи на това, и да използва всичко, което допринася за адаптацията. У нормален човек инстинктивните действия са подчинени на висшите форми на деятелността. И обратно, с патологични отклонения на психиката, инстинктите често излизат на преден план. За да разберем по-добре разликата между по-висши и инстинктивни действия, можем да сравним как един съвременен културен човек задоволява глада и как дивият предшественик го е задоволявал. Това касае и половата любов, секса.

Инстинктивните действия играят подчинена, второстепенна роля. Това не означава, че те са «презрени» или не нужни. Те са нужни. Ние се отръпваме от падащ камък, отдръпваме ръка от гореща ютия и т.н. Такива действия не се осъзнати, макар че имат цел. Но тези действия нямат съзнателна насоченост, план, борба на мотиви, не изискват концентрация на воля и внимание.

При патология се нарушават всички видове дейност на човека. Но най-вече и силно страдат висшите форми на дейност. За сметка на тяхното отслабване на преден план излизат низшите, прости, най-древни форми. С изчезването на ума сложните волеви действия постепенно се заменят с прости, простите с „автоматични“, а „автоматичните“ с инстинктивни действия. Например, заварчик, който е инжектиран с дългодействаща комплексна психотропна отрова със сила или под прикритието на „коронавирусна ваксина“, първо губи способността да планира и контролира процеса на заваряване и след това да заварява. Този заварчик бил опасен с това, че станал съзнателен, започнал пропагандна работа в своя колектив. У него на мястото на висшите волеви актове дошли висши автоматизирани актове. След това те се сменят с низши «автомати». След това отслабват и те. Остават инстинктивните действия. Човек по същество се превръща в животно. Не е жалко собствениците и фашистките власти да губят квалифицирани работници. За тях е по-важно да премахнат от строя съзнателния работник.

При психозата и неврозите има състояние, което изглежда е повишаване на волевата активност. Човек в състояние на маниакална психоза или параноик може да бъде просто насилствен. Така например през есента на 2020 г. чиновничка от районна санстанция била извикана «да разследва случай на коронавирус» в едно учреждение. Тя бягала по етажите, заглеждала във всички ъгли и викала, че «навсякъде има коронавирус». По време на истеричния писък тя захапала езика си, в ъгълчетата на устата й се появила розова пяна, лицето и треперело, главата и треперела. След «проверката» тя обявила, че закрива учреждението «за карантина». Основание за закриването тя считала действителния факт, че четири от 200 човека на колектива заболяли от грип и ОРЗ. Тя няколко часа пишела проверяващ акт, изписвайки около 10 страници. От време на време тя рязко скачаше от масата и отново тичаше по етажите, после сядаше и продължаваше да пише. Тя искала всички да са под домашен арестна този етаж, където от грип, т.е. «коронавирус», заболели двама. Ръководството на тази институция не успяло да отрезви психопата. Трябвало да звънят нагоре, за да я отозват и да отменят решението за закриване на учреждението.

Може ли на този пример да говорим, че у тази проверяюваща е имало повишена волева дейност? Не, не трябва. Ако тя е била в състояние на психоза, тогава цялата енергична дейност ще е продължавала в рамките на нейната заблуждаваща система, въртяща се около болната точка. И едновременно с такава патологична активност психопатът престана да проявява нормална волева активност, която е била характерна за нея преди пристъп или преди психоза. Както се оказа по-късно, психопатичният санитарен инспектор, който искал да „затвори Америка“, до средата на 2020 г. бил добър учител в медицинско училище. Но след това била принудена да спре своята дейност, защото започнала лошо да се готви за лекциите. Това потвърждава, че двигателната и речевата активност, причинени от заблудите на „коронавируса“, ​​не показват увеличаване на нормалната волева активност.

Физиологично това се обяснява с факта, че поведението на "коронавирусните" маниаци се определя от възбуждането не на по-високите части на мозъка, а на по-ниските, по-специално подкората. В този случай голямото двигателно вълнение и заблуждаващите идеи показват, че волевата съзнателна активност на човек е намаляла.

Ние вече споменахме за патологичното безволие ― абулия. Това е отслабване и пълна загуба на волева дейност. Абулията се среща при много психични разстройства, докато човек изпитва изчезване на по-висши волеви действия и освобождаване на по-ниски - автоматизирани и особено инстинктивни. Понякога липсата на воля достига най-високите степени, т.е. до прекратяване на автоматизирани и инстинктивни действия, до пълен ступор. Но по-често психопат или параноик в състояние на абулия може да направи нещо, което е най-необходимо, но в същото време той лъже или седи по цял ден, изоставяйки обичайните си дейности.

За патологичното безволие е характерна т.н. автоматична подчиняемост. Нейната физическа същност е, че болен човек замръзва в позата, която му е дадена. Но тук има и психологична страна. Автоматичното подчинение, като форма на липса на воля, може да възникне по психогенен начин, от силно психологическо въздействие или опит. Може да се получи и в резултат на отравяне при хора със специални химикали, които потискат волята дълго време. Такъв род вещества отдавна се приемат в гестапотата на различните страни при разпит на арестувани. Има предположения, че подобни вещества се пръскат от полицията при потушаване на стачки, протестни митинги и т.н. - за да парализират буквално активните работници, потискат волята им за борба. Това означава, че при организация на стачки или демонстрации работниците трябва да имат със себе си противогази.

При психозата може да бъде и така, че човек преимущественно изпълнява автоматизирани действия и почти не изпълнява волеви. При това човек може да изпълнява само определени автоматизирани действия. Тогава в неговото поведение се наблюдават стереотипи ― едни и същи фрази, пози, едни и същи действия. Такъв психопат, който е луд по "коронавируса" и е в депресивна фаза на психоза (уплашен, депресиран, плачещ), въпреки че отговаря на въпроси, всичко се свежда до едни и същи фрази за "смъртоносния вирус", неизбежна смърт, грехове и др. Той става подобен на Топтигин I от брошурата на Салтиков-Щедрин „Мечка във войводството“: ... кръвопролитие ... това е, което ти трябва! “.

Сред психопатите, засегнати от "коронавируса", феномените на ехолалия и ехопраксия са напълно възможни. Ехолалия е, когато болен човек безмислено повтаря думите, които чува или които са му подсказани. Ехопраксията е, когато човек също толкова безмислено и безцелно повтаря движенията на хората, които вижда около себе си.

Ще си кажете, че тези две явления нямат отношение към политиката. Изглежда, че има патология, напомняща външно на маймунски лудории и папагалство. Но когато в тълпата се появят психопати с ехолалия или ехопраксия, например на голям митинг, на Майдана, те могат да действат като „центрове на кристализация“, като високоговорители на това, което буржуазните политици или провокатори излъчват от трибуната. Забелязва се, че нормални хора, заобикалящи такъв психопат, сякаш се заразяват от него, започват да повтарят след него един и същ лозунг, фраза, движение, хвърлени в тълпата от подиума, докато около тях не се формират големи групи протестиращи „центрове“. Тези групи вече крещят и изискват не това, от което наистина се нуждаят, а точно това, което е необходимо и полезно за фашистките провокатори.

Това не означава, че този тип психопати сами са насочили протестите на работниците в посока, безопасна за една или друга група олигарси и тяхното правителство. Но буржоазията вероятно използва психично болните с ехолалия, ехопраксия, истерия, като едно от средствата за разпадане и подкопаване на протестите отвътре, за провокиране на работници в погроми и т.н. Това не тярбва да се изключва днес и утре.

Патологичната липса на воля и нейните форми се обясняват от психиатрията като разпространение на трансцендентално инхибиране в мозъчната кора, в нейните висши отдели. Ако такова инхибиране се разпростира върху подкората, отговорна за движението, тогава човек може да изпита забавяне или почти пълно спиране на физическите движения. Ако това спиране засегне няколко конкретни центрове на подкората, то възниква автоматична подчиняемост. Обяснява се с факта, че онези части на мозъка, които отговарят за способността на човек да поддържа мускулите на тялото в определено състояние, се освобождават от ограничаващото влияние на висшите центрове на кората.

При други форми на спиране може да се проявяват стереотипни действия. Тук хипнотичното състояние на човек също се проявява, когато той действа въз основа на внушение и сякаш е полузаспал. Това състояние е резултат от факта, че в кората, в един от висшите центрове на съзнанието, се е образувал фокус на необичайно продължително възбуждане, както се казва, „без спирачки“. Но такъв фокус действа на фона на инхибиране в онези центрове на подкората, които са отговорни за физическите движения.Освобождават се противоречивите имитативни рефлекси, характерни за децата.

От тук у психопата се появява свойство без край да повтаря или търси едни или други предварително внушени фрази, лозунги. И от друга страна, сякаш да замръзне в едно положение за дълго време или да повтаря през цялото време едно движение, което също може да бъде "показано", т.е. внушено. Психопатът, който предварително са му внушили определени фрази и/или движение, може да ги повтаря сред тълпите. Изчислението на фашистките провокатори при използването на такива психопати е, че отвън изглежда, че този психопат е убеден и непреклонен борец за нещо, упорито отстоява позициите си, не се страхува от нищо и т.н.

От друга страна, даже ако нормалните трудещи се разберат, че пред тях е психо, става так,а че към него започват да се отнасят, като към свети глупак, блажен. Трудещите се със съзнание, оглупели от религия и всякакъв род предразсъдъци и суеверия, и до днес смятат, че за такива свети глупаци «е открита божия планида». Защото, ако боция глупак дойде и ззапочне да вика нещо определено, то и ние трябва да говорим за това. А фактът, че такъв свят глупак може да бъде специално обучен и използван „на тъмно“, по-голямата част от работниците не знаят и не мислят за това.

Безволието често върви ръка за ръка с негативизма, който, в съшнстта на нещата се явява обратна страна на безволието. В патологичния случай негативизмът е немотивиран отказ на пациента да извърши това или онова действие или изискване. Или действието на пациента, точно обратното на това, което искат от него. Човек в това състояние не може да каже защо отказва, защо действа точно обратното, въпреки необходимото. Той някак ясно казва: "няма, това е всичко". Въпреки че в други случаи, отказвайки да направи каквото и да било необходимо и полезно, той директно и конкретно обяснява отказа си, например, враждебно отношение към лекаря, страх, че искат да го отровят, убият, ограбят, унижат и т.н.

Негативизмът на почва «коронавирусна» психоза има особености. На пръв поглед, също няма ясен мотив за противоимпулс. Жертвата на фашистката пропаганда в състояние на психоза като че ли не чува аргументите и доказателствата, разкриващи лъжите и измамите за "коронавирус". Факт е, че болния пункт е "коронавирус", т.е. фокус на патологично възбуждане, създава бариера около себе си от области на мозъчната кора, в които се развива силно инхибиране. Тази бариера предпазва от прекомерно вълнение в болното място и не позволява защитното инхибиране да проникне там.

В стадий на затихване на «коронавирусната» психоза човек, по принцип разбира, че се е държал ненормално. Но да си признаят това са малцина. Често става обратното. Имало е няколко случая, когато на работниците се казвало, че те волно или неволно подкрепят "коронавирусния" терор и по този начин предават своята класа, реалните си интереси, че преминават на страната на фашизма. С факти в ръка им било доказано, че те защитават своето срамно робство, доброволно коленичат и си позволяват да стъпчат честта и достойнството си. В отговор някои заявяваха, че правят всичко правилно и „няма да отклонят пътя, независимо какво им е казано“.

Но всъщност те отдавали отчет, че действат неправилно, позорно. Но вместо да признаят своите грешки и заблуди, тези хора проявиха враждебност, до изгаряща омраза, към онези другари, които обясняваха, които се опитваха да се противопоставят на терора, които не се съгласиха да коленичат, които не искаха да оскверняват честта и достойнството им. Ярост предизвикали опитите на хора да докажат, че човек волно или неволно защитава своите окови и наморник. Споменаванията за фашизъм, гестапо, сравнение на настоящите доброволчески полицейски помощници със старите полицаи, слуги на германските фашисти, предизвикват страх и в същото време голям гняв. Понякога това водело до факта, че жертвата на "коронавируса" казва, че ще подкрепи още повече правителството, което одобрява затворите за тези, които не са съгласни с "карантината", които по повод ще стрелят по такива несъгласни.

Тук не можем да говорим за чисто клиничен негативизъм, който се случва например сред шизоиди или паралитици, когато няма очевиден мотив за резистентност. В тези случаи работата на висшите нервни центрове на мозъка и връзката между тях (смърт, деградация на клетките и др.) са органично нарушени. У жертвите на «коронавируса» има особен негативизъм, опасен и противоестествен за трудещите се. Осъзнавайки или предполагайки, че действат в ущърб на себе си, хората в състояние на „вирусна“ психоза упорстват в действията си, действат в разрез с интересите си. На аргументите за промяна на поведението на противоположното, те показаха, че ще продължат да действат въпреки и против разумната класа, към който са призовани. Но тъй като психопатите осъзнаха, че са унизени и опозорени, че поведението им е на страхлив роб, гневът им се засили. Но този гняв беше насочен не към причината и източника на тяхното унижение и страх, а към онези хора, които защитиха достойнството си и бяха в състояние да се противопоставят на страха и измамата. Омразата към онези, които се противопоставят на фашизма и латентното самоуважение, се подсилваха и сливаха в едно цяло.

За да компенсират самоуважението (а това е скритият мотив на „вирусния“ негативизъм), психопатите често призовават другите да „бъдат като всички останали“, т.е. бъдете като тях. «Вирусните» психопати се опитват да намерят за себе си успокоение и оправдание не в борбата с робството, а в това, всички покорно да стоят на колене. На фона на всеобщето позорно робства няма да бъде забелязано персоналното, особенно отвратително робство. На фона на общата мерзост няма да се забележи личната мерзост. С това изчисление жертвите на „коронавируса“ се опитват да потиснат раздразнението в онези висши анализатори на кората, при които все още възникват остри самокритични чувства, мисли и съвест.

С какво се лекува такъв негативизъм? В психиатричен смисъл - използването на стандартно лечение за оттегляне от маниакално-депресивна психоза: почивка от санаториален тип с преминаване към природата, дългосрочен уелнес сън, водни процедури, плуване, кислородни бани, леки успокоителни. И време. Отнема време жертвата на „коронавируса“, ​​както се казва, да се опомни, да се възстанови от силен психологически удар. В нашите условия за трудещите се такова лечение е невъзможно. Ако психозата не премине в органичен етап, например в шизофрения и човек е на разположение за комуникация, тогава най-добрият начин да го изведете от психозата е постепенна, тактично организирана пропаганда. Личният пример също играе съществена роля, когато жертвата на фашизма не се упреква за поведението си, а се показва на дело, че е попаднал в капан, вреди на себе си и на другите, че е бил заблуден.

Гледам в книга — виждам фигура

У психиката на човека има особена страна, която касае всички процеси на съзнание, но която самаа се явява не процес, а свойство. Това внимание е насочеността и концентрацията на съзнанието върху определени обекти или явления от външния свят, върху собствените действия, идеи и мисли. В резултат на тази ориентация и концентрация на съзнанието обектът или явлението се разпознават по-ясно и отчетливо от другите обекти и явления, върху които вниманието не е фокусирано.

Вниманието никога не обхваща всички центрове на кората. Тя се съсредоточава в един участък на възбуда, а на съседните участъци при това става спиране. Вниманието е избирателно: ако човек обръща внимание на някои предмети, той се разсейва от другите. Говорейки иначе, вниманието — това е раздразнителен процес, който е локализиран в една или друга функционална система.

Източниците на раздразнение могат да бъдат външни и вътрешни. Но вътрешните източници (мисли, собствени действия) са вътрешни само условно, тъй като те са обусловени от това или онова влияние на външната среда. Въпреки това, общоприето е, че под действието на пряк външен стимул възниква неволно или пасивно внимание. Например средностатистическият нормален работник е забравил да мисли за маска, докато човек в магазин или институция не поиска да я сложи. Или, слушайки радиото, човек игнорира новините, докато не чуе нещо наистина важно за себе си, например за поредното увеличение на цените, поредната забрана, въвеждането на нова глоба и т.н.

Но човек, имайки съзнание, втора сигнална система, може да направлява своята психическа дейност сам. Той може да съсредоточи своето внимание на една или друга мисъл, т.е. да предизвика възбуда на определен участък ок мозъчната кора. Това може да се нарече концентрация на внимание на вътрешния източник. Но за да не изпаднем в идеализъм и клерикализъм, винаги трябва да помним, че няма независими, неразумни, спонтанни мисли, които да не са причинени от материалната среда и нейните условия. Дори внимание към онези мисли, които уж са били „вдъхновени от Бог“, има внимание към силни материални стимули, които са важни за човешкия живот, но перверзно, фалшиво отразени, неразбрани.

Това леко се доказва. Съзнанието на човека се е развивало в хода на развитие на труда, производството, обществото. Такова съзнание — това е обществено съзнание. С развитието в мозъка се образуват особени функционални системи. Те съответстват на най-важните и значими за човека явления от материалния свят. Такива сложни системи постепенно стават много чувствителни, способни на бърза и "прецизна" възбудимост. Всеки раздразнител, даже и с минимална сила, първо възбужда именно тези функционални системи. Например за човек има аспекти на дейност, които предизвикват голям интерес у него или които той смята за най-важни за поддържането на живота си. Най-малкото външно дразнене, засягащо тези аспекти на дейността, предизвиква повишено внимание на човек. Такъв род внимание се явява активен, или произволен. Такова внимание играе голяма роля в живота на хората.

Физиологично вниманието е доминиращият фокус на възбуждане, който се движи в кората от едно място на друго, в зависимост от това върху какво точно е фокусирано вниманието на човека. Този доминиращ фокус всеки път, като че ли, привлича други раздразнени области към себе си, използва ги за своите дейности. Колкото по-голямо е вниманието (вълнението във фокуса), толкова повече такива области са включени в цялостната работа. Колкото повече участъци са се присъединили към такава обща работа, толкова повече се увеличава основният фокус на дразнене. Пример: работа на ръководител на стачка. Пред него постоянно възникват важни въпроси, но най-важен е един — победата в боя. На него са подчинени всички останали въпроси. Всички висши центрове на кората — анализатори са заети за решаване на този въпрос.

Но въпреки че основното внимание е насочено към победата, всеки път, когато възникват важни тактически въпроси, които от своя страна привличат цялото внимание на такива лидери, целия им опит, цялото им знание, т.е. онези висши анализатори, които „обслужват“ паметта, уменията, логиката и т.н.  И така стъпка по стъпка. Примерно това се отнася и за работата на командира при война.

Що се отнася до вниманието на жертвата на «коронавируса». У психопатите се появяват луди идеи, свързани с «коронавируса». За тях ние говорихме по-горе. Тези идеи се основават на факта, че в съзнанието на жертвата възниква изолиран фокус на патологична възбуда. Във възпаленото съзнание на такъв човек се изгражда болезнена мисъл, която се държи дълго, месеци, понякога години. През цялото това време върху човек действат външни дразнители от съвсем различно естество, вкл. и тези, които доказват заблуда и незначителна болезнена мисъл.

Но от такива раздразнители болезнената мисъл у жертвите не само не изчезва, а обратно, става устойчива, все повече укрепва в съзнанието. Към тази мисъл постепенно се фокусира цялото внимание на човека. И ако не му осигурите необходимата помощ, "коронавирусната" психоза от функционално (обратимо) заболяване може да премине в органична форма, когато има промяна и разрушаване на мозъчната тъкан.

У жертвите на «коронавируса» може да има патологично нарушение на вниманието. Това първо е слабост на активно внимание. Тази слабост е свързана с поражение на втората, «човешка», сигнална система. Жертвата често не може да се отключи от мисълта за «коронавируса» и да се съсредоточи на друго. Това се случва дори когато човек съзнателно си е поставил напълно нормална цел или задача. Така наприме, наш другар охотно търсел и чел болшевишки материали. Но когато го помолихме да обясни защо все пак си пада по измамата с "коронавирус", той призна, че чете материалите жадно, но не може да преразкаже поне нещо. Неговото активно внимание било съсредоточено на болния пункт, «коронавирус», а не на четене.

У жертвите на «коронавируса» било отбелязано преобладаване на пасивно внимание. Човек, намиращ се в маниакална фаза на психоза, остро реагирал на всички външни раздразнители, даже на малки и незначителни. Когато психопатите атакуват нормални хора, речта на първия напомня песните на акините - това, което виждам, е това, което казвам. Но с характерната черта, че мисълта на психопата в спор много бързо преминава към най-простия път, от разговор по същество, където са необходими логика, знания, памет, до личности или заплахи. Например, конкретно „представяне“ на един „вирусен“ психопат: „Момиче, видя ли какво носи? .. Кой си ти? Има хора, като хора, всички с маски ... Къде работиш? .. Около заразата всички болни ходят, но не можеш да го видиш ... Доближи се до мен ... нямаш ума ... явно си пиян. Родителите ти не са те довършили ... Съпругата ти е същата като теб ... Нямаш медицинско образование ... Нещастен умен човек ... Трябва да прикриеш ироничното си лице ... Ще се обадя в полицията сега ... "и така нататък.

Вече споменахме пато