Синдроми

Говорейки за психическа патология на база «коронавируса», трябва да кажем няколко думи за някои синдроми на тези патологии. Ясното съзнание на здрав човек съответства повече или по-малко отражение на действителността. Противоположността на такова състояние — това е кома, пълно отсъствие на съзнание. Психични синдроми, свързани с «коронавируса», заемат междинно положение, но в болшинството си са близки до ясното съзнание.

Най-тежкото разстройство е мрачното състояние на съзнанието. Човек в такава психоза въприема околния свят, като в мрак, неотчетливо, размито. Някои вещи той ги възприема правилно, някои — извратено. Такова патологично възприятие способства за халюцинации и луди идеи. В тази връзка идеите за преследване, инфекция, „грях” и самоубийство преобладават сред лудите по „коронавируса”. Поради халюцинации и заблуди, жертвите на „коронавируса“ могат да бъдат опасни за другите.

Помраченото съзнание предизвиква чувствени нарушения. Появява се панически страх, угнетено състояние, взрив на ненавист към околните хора. Такива здрачни състояния обикновено започват внезапно и също така внезапно спират, обикновено завършвайки с дълбок сън.

Но повечето психични разстройства са леки синдроми, най-често зашеметяващи. Настъплението на фашизма предизвиква травми на психиката от функционален характер. При това съзнанието не е помрачено, но някак вцепенено. Човек отразява реалността с голям труд, дълго не разбирайки, какво става. Силните външни стимули се възприемат добре, но по-малко сурови, макар и важни за нормалния човек, може да не достигнат съзнание. Логиката е нарушена, интелектуалните операции вървят крайно бавно, мъчително. У жертвите на фашизма често се развиват апатия, безразличие към събития и хора. Болшевишката пропаганда и убеждаване на такъв човек, като правило, е невъзможно: той слуша, но "не чува" факти, аргументи и доказателства.

Физиологично тези синдроми се обясняват с факта, че инхибирането едновременно улавя много части от мозъчната кора. При това става нарушаване на всички или почти всички форми на отражение на действителността. В полумрака инхибирането е много по-слабо, отколкото в кома или изпарение и болният човек вече възприема нещо правилно. При зашеметяващия синдром инхибирането отслабва още повече, но един вид наркотично състояние остава в сила, когато силните стимули предизвикват силни реакции, а слабите може изобщо да не ги предизвикат. Междувременно по-голямата част от нормалната работа за размисъл се извършва именно върху слаби стимули, върху абстрактното мислене, върху вниманието към „дреболиите“ на политическия живот. С други думи, зашеметен от терора на „коронавирус“ работник прилича на човек под упойка: той може да бъде накаран да атакува съучениците си и в същото време да се подчинява на собствениците, да вярва на лъжите им.

Маниакалните и меланхолични синдроми също са свързани с развитие на спирането в кората. Но в този случай спирането не прониква на всички участъци от кората, не пбхваща всички достъпни центрове-анализатори. То улавя локални функционални системи, които са отговорни за определен вид умствена дейност. Общо помрачаване на съзнанието при синдрома на маниакален тип не се наблюдава.

Самият маниакален синдром се проявява в повишеното настроение на човек, в ускорен ход на мислите и речта, в скокове на мисълта от обект на обект. Наблюдава се също така преоценка на своята личност, делириум на величие, повишена сексуалност и господство на пасивно внимание над активно.Маниакалният синдром е типичен за "активистите на коронавируса", доброволните полицейски помощници и фашистките санитарни условия. Той често напада трудещите се без маски.

Меланхоличният синдром често се наблюдава у такива «активисти», но на завършваща фаза на психоза. Този синдром — диалектическа противоположност на маниакалния. Както бе казано, настроението на хората става угнетено, мисленето и движението забавени. Отделни жертви на фашизма изказват напълно здрави идеи на самообвинения от типа: «Аз прдедадох другари на полицията… Аз отидох против народа». Болшинството жертви в меланхолична фаза издигали делириум на самообвинения и говорили, че трябва «да ги накажат за всички грехове в живота». Усилват се мисли за самоубийства на тази почва, че «все пак ще умрем от вируса».

Имало е и случаи на кататоничен синдром. Той се проявява в безволие, подчиняемост, негативизъм, повтаряне на едни и също фрази и движения.

Синдромът на дереализация вече бе упоменат. Проявява се във факта, че човек в състояние на психоза започва да възприема реалността по различен начин, отколкото е възприемал преди психоза. Например, жертва на фашистската пропаганда казва: «Светът се измени, стана друг. Донякъде разбирам, че нашият район е все същият, но все още не е същият, той е променен, но не разбирам какво точно. Моят дом е този и не е този». Тук явно се отразява оглушителната фашистка пропаганда на „новата реалност“, която звучеше особено силно по телевизията през първата половина на 2020 г.

Парафреничният синдром (делириум) се развива при жертвите на фашизма въз основа на халюцинации. Делириумът от този тип винаги е бил систематизиран, имащ централна ос. Често това е делириум на преследване, когато жертвата счита, че околните хора се стремят да го заразят с «коронавирус».

По-тежък случай е параноичния делириум. Пострадалият възприема действителните факти от околния живот, у него няма халюцинации. Но в същото време логиката е сериозно нарушена и човек разбира реалните явления на живота по перверзен, патологичен начин, като в криво огледало. Например той одобрява и подкрепя лъжите и престъпленията на властите и е безразличен към масовото уволнение на своите другари в завода.

На този фон у нас възникват спорове за това, явяват ли се тези синдроми предвестници на слабоумие, т.е. устойчиво отслабване на познавателната дейност. Изглежда, че слабоумието (деменцията) обикновено се свързва с органични промени в мозъка, разрушаване или разграждане на мозъчното вещество. Но има масивни психози, а не физическо унищожаване на мозъчната кора, какъвто е случаят с наранявания, отравяния, тежки инфекции и т.н. Следователно трябва да мислим, че деменцията в някои случаи може да се развие от психози в хода на дългосрочни и трайни функционални разстройства. Според нас през 2020 г. нацистите извършиха своеобразна пропагандна лоботомия, без хирургическо въздействие върху мозъка на работниците, но не по-малко мощна.

Психиатрията отделя пет типа слабоумие. Ние се интересувахме само от тези, които могат да бъдат причинени от психоза или умишлено отравяне на работници с химикали. Това е първо, паретически тип. При него едновременно и паралелно намаляват всички форми на познавателна дейност. В равна мярка отслабва интелект, памет, внимание. Висшите чувства деградират, волята рязко отслабва.
Някои от жертвите на "коронавируса" имат черти на паретична деменция.

Ако интересите на човек постепенно се стесняват и той се концентрира все повече върху себе си и функциите на тялото си, това може да е признак на концентрична деменция. При това мисленето се забавя, вниманието «прилепва» към един предмет, явление или представа. В речта започва повторение на едни и същи думи. Достига се до трагикомедия. Жена на 50 години пострадала от «коронавируса», без край повтаряла: «коробкавиндовс… коробкавиндовс». Смях и грях.

Но най-голямо число случаи може да се отнесат към транзиторния тип слабоумие. Особеност на този тип етова, че в началото на психозата интеллект, памет и внимание отслабват много бавно, почти незабележимо. Това се дължи на факта, че в мозъка на много жертви на фашизма до 2020 г. вече е имало леки органични промени, които били своеобразни точки на кристализация за бъдещи сериозни нарушения на съзнанието. При благоприятните условия на социализма тези точки на кристализация не биха получили развитие и с известна превенция биха изчезнали напълно. Но в хода на фашистската атака на трудещите се става така, че малки нарушения на интеллект, памет, внимание получили резък ръст. Бавният процес на деградация на съзнанието, който преди това е имал органични причини, отстъпва място на бърз процес на деградация на личността, причината за който вече са функционални нарушения на висшата нервна дейност. И тези функционални увреждания се оказват много по-силни от основните органични причини: те водят до много по-дълбока деменция от това, причинено от малкото разрушаване на клетките на мозъчната кора.

Сам по себе си, транзиторния тип слабоумие има различни степени. В едни случаи дефекта на съзнанието е по-силен, в друг ― слаб. В тежките случаи на «коронавирусна» психоза това отива до шизофрения. Но във всички случаи има пряка зависимост на преходна деменция от продължителната психоза: колкото по-дълго продължи състоянието на психозата, толкова по-голяма е вероятността от развитие на деменция.

Капитализмът ― източник на психози

(за тези, които все още «не виждат» фашизма)

Малко история. На III конгрес на руските психиатри през 1909 г. В. М. Бехтерев заявява, че: „... ние се срещаме с прякото и косвено влияние на икономическите условия върху развитието на нервни и психични заболявания ...Капиталистическият строй ― ето я основата на злото на нашето време. Всички наши усилия трябва да бъдат насочени към евентуално смекчаване на последиците от съществуващата капиталистическа система, обременяване на съвременните условия на живот и към предотвратяване развитието на капитализма в бъдеще ". Казано е от напреднал интелектуалец, лекар, учен, който в практиката на живота е видял как стопанинът-капиталистическо общество обезобразява работниците и селяните.

1911 година. Върви първия обединен конгрес на руския съюз на психиатри и невропатолози. С гръмка реч, изобличаваща руското самодържавие, встъпил В. П. Сербский. Той в частност, казал: „... Ако поетите искат да бъдат горди и смели, тогава ние, представителите на науката, трябва да бъдем тях и използвайки тяхната светлина, трябва да кажем високо и открито, че не можете да доведете хората до дивотия, да ги тласкате към самоубийство и психично заболяване ...". Сербский говори не само за градските работници, които полудяват от глад или се самоубиват, но и за гладни селяни, които в контрареволюционната епоха от 1907–1911 г., ерата на бурна реакция и репресии срещу трудещите се, преминават през масово психиатрични болници.

Видните руски психиатри В. М. Бехтерев, С. С. Корсаков, В. П. Сербский, П. П. Кащенко смело встъпили против обществения строй на царска Русия. В началото на XX век те посочват, че броят на психичните заболявания нараства поради бедността на работещите маси, бруталната експлоатация на трудещите се от буржоазията, безработицата, моралния терор срещу работническата класа и бедните селячество.

Пряката връзка между масовите психози и капитализма не е отишла никъде и 2020 г. напълно доказа, че психозите и другите сериозни мозъчни заболявания са предимно социални заболявания, причинени от икономическия ред и социалната система на съвременния капитализъм.

В сталинския СССР профилактиката на психическите болести е била честа работа на пролетарската държава и на цялото общество. Съветската хигиена на умствената дейност се основаваше на факта, че здравето на човешката нервна система, нейната полезност се определят не само и не толкова от наследствеността, колкото от условията на материалния живот на хората. Това положение бе доказано от практиката не един път. Материалното основно психично здраве на масите в СССР беше социализмът, цялата социалистическа система на икономиката, обществото и държавата. Показателно е, че през периода на огромно напрежение на всички сили на страната - по време на Великата отечествена война и годините на възстановяване, когато имаше много психически травми, броят на психозите, неврозите, истерията и други психогенни заболявания не само не се увеличи, а, напротив, намали.

През същите тези години в най-проспериращата капиталистическа държава, в САЩ, която претърпя най-малко жертви и разрушения във войната, броят на психозите, неврозите и истерията от всякакъв вид се увеличи няколко пъти, приблизително 2,5 пъти в сравнение с 1939 г.

Сталинската материалистическа психиатрия отхвърли т.нар. психоевгеника - буржоазна псевдонаука, полето на фашисткия "хуманизъм", който твърди, че различните хора, слоеве на обществото, класи, раси очевидно не са равни по отношение на развитието на висшата нервна дейност . Тези различия уж предварително са определени от наследствеността на хората. Според тази фашистка "наука", пролетариатът има "обременена наследственост" и следователно не може да бъде равен по умствено развитие на хората от богатите слоеве. Нещо повече, това се твърди не само по отношение на работниците от Латинска Америка, Африка и Азия, но и по отношение на европейския пролетариат. Например Хитлер и висшите хитлеристи водили социална демагогия сред трудещите се маси, където възхвалявали немския работник и неговия труд. Но в затворени речи пред индустриалци, банкери, върховете на НСДАП и държавата те неведнъж казали какво мислят. Например на 27.01.1932 г. в своя реч в клуба на промишлениците в Дюселдорф Хитлер изложил т.н. «теория на заслугите на класата на капиталистите пред фатерлянда». Той нарекъл голямата германска буржоазия "икономическите лидери на нацията", към които според личните им достойнства и заслуги принадлежи ръководството в областта на икономиката и политиката. Пролетариите се противопоставят на това „по природа, избрани гении от арийската раса - хора, които по своята същност всъщност са свързани с народи от по-ниско културно ниво ... хора, които се скитат духовно и са се разпаднали“.

Настоящите лидери на фашизма също не казват открито какво мислят за работническата класа. Но вместо думи, те казват действията на фашистките правителства, решителната им офанзива срещу работническата класа през 2020 г. Не остават настрана и съвременните идеолози на буржоазията, които оперират на всички фронтове - от физиката до медицината, от философията до биологията. Затова реакционните идеи на евгениката и малтусианството са живи. По заповед на собствениците и в съответствие с тези идеи всички проблеми на трудещите се обясняват не със социално-икономическите условия на капиталистическото общество, а с факта, че бедността, мизерията, безработицата, потисничеството са причинени от биологичните и умствена непълноценност на работещите маси.

Според тези нагласи евгениката все още препоръчва (като забулена форма, като правило) правителствата да прилагат определени видове стерилизация, „психическа неутрализация“, „масови успокоителни“ и др. към работническата класа. - до изкуствено осеменяване на работнички със спермата на майсторите.

Известно е, че германските фашисти обявяват комунистите и напредналите работници за психично болни, подлежащи на стерилизация или "пълна изолация", т.е. По-малко известно е, че след Втората световна война, когато работническото движение започнало в САЩ, в много щати били приети закони, позволяващи масовото осакатяване на психично болните. Било официално разрешено да се кастрира, стерилизира или лоботомират такива хора. Американските фашисти приели тези закони не само за да се отърват от съдържанието на истинските пациенти. Психиатричният терор бил насочен против съзнателните американски работници. Работниците-комунисти и профсъюзни активисти били арестувани и съдили «за държавна измяна». В същото време те често били обявявани за луди и по съдебни решения били подлагани на кастрация, стерилизация или лоботомия. Общо до началото на 1950 г. 22 500 души са били обезобразени в американските затвори и специални болници по този начин. Примерно 1/3 от тях ― това са били психически здрави американски граждани, комунисти, профсъюзни активисти, авангардни работници.

Както виждаме, психиатричния терор на буржоазията се развива и сменя форми. Нацистите обявявали комунистите и работниците за опасни луди и ги унищожавали физически заедно с истинските психично болни. Американските фашисти също обявявали комунистите и съзнателните работници за "врагове на Америка", осакатявали ги, превръщали ги в инвалиди и ги затваряли в продължение на десетилетия в килиите на психиатричните болници. По-късно в същите САЩ, а след това в Аржентина, Чили, Парагвай, Мексико, заедно с "традиционните средства" за психиатрични репресии, инжекции или газове с психотропно или нервно-паралитично действие се прилагали върху работниците, след което нормален човек за дълго време се превръщал в апатично, покорно същество ...

Днес фашистите се опитват да дадат на целия трудещ се народ „ваксинация срещу коронавирус“. Дали тези „ваксинации“ са просто още един начин за политическа стерилизация на работническата класа, за превръщането й в послушно стадо, в хронични пациенти, напълно зависими от властите? Това трябва да се анализира. Иначе защо буржоазията ще дава за това дело стотици милиони в самия разгар на тежката криза? Финансовият капитал прави това само когато е заложено самото му съществуване. Не напразно Хитлер е учил германските индустриалци през 1929-1932 г., че никакви мерки и материални разходи не са прекомерни, когато става въпрос за унищожаване на марксизма, унищожаване на работническото движение и „потушаване на болшевишката революция“. Каква е разликата между днешния фюрер и правителството на Хитлер и нацистите? Само във формите, а класовото съдържание е същото. Макар че  приомите са еднакви.

А. Бойко, Д. Куснутдинов