Гриппозна психоза

В хода на работата по този материал ни попитаха дали има такива психози, които се причиняват не от удари по психиката, а от често срещано заболяване, предимно от студено естество - пневмония, грип, остри респираторни инфекции, възпалено гърло.

Да, психозите се причиняват от често срещани заболявания и отравяния, това е известно отдавна. Пневмонията и грипа тук не са изключение. Но ако говорим за психози с органичен произход, те трябва да бъдат разгледани във връзка с общата тема на тези статии. И второ, ако имаме предвид психозите, дължащи се на отравяне, тогава е възможно и необходимо да се излезе извън тази тема, като се засегне такава социална язва на капитализма като алкохолизма. Необходимо е да се анализира не само вредното влияние на алкохолизма върху психиката на трудещите се, но и подривната роля в трудовия живот.

По източника психозата може условно да се раздели на две части: инфекционни и токсически. Инфекциозните психози при остри настинки обикновено протичат остро, с насилствена клинична картина, въпреки че не продължават дълго. Силата на нервните процеси при това е голяма, реакции те на организма силни. Синдромите често носят делириозен характер, т.е. налице е помътняване на разсъдъка. Налице е силно защитно инхибиране, което улавя висшите, „човешки“, части на мозъчната кора. Tовa спиране в кората по закона за обратна индукция предизвиква възбуда в низшите центрове на кората и в подкората. Това от своя страна води до мобилизация на всички защитни сили на организма на борба с инфекцията.

През есента на 2020 г. в резултат на вредното лечение на грип, излекуването, забавянето или скритото отказване на медицинска помощ от фашистката медицина много работници бяха убити. Колко бяха убити и как именно — това ще изясняват в недалечно бъдеще революционните трибунали. Но може определено да се каже, че една от непосредствените причини за гибелта на нашите хора беше пневмонията. На нея бе главната ставка на фашистите в «коронавирусната» пропаганда. К нее лекари-убийци се стараеха да сложат много болни от грип. Но това е особен въпрос, отделно, така да се каже, наказателно производство. Нас ни интересуват нарушенията на психиката на болните, доведени от фашистите до пневмонии.

В СССР психоза от пневмонии се срещали рядко. Те са били, по принцип при тежка крупозна пневмония. Но тъй като буржоазията хвърли (или ще хвърли) целия арсенал на гестаповската медицина срещу работниците, не би трябвало да е изненадващо, че на фона на разрушаването на общественото здраве тежката крупозна пневмония ще се разпространи в ширина и дълбочина. Значи, ще има и свързани с това психози.

Психоза с тежка пневмония обикновено се появява преди кризата на това заболяване, преди неговия пик. Настроението на пациентите е рязко потиснато, има силно безпокойство и страх. В този случае, ако болния човек разбере, че е попаднал в лапите на наказателен отряд, т.е. че не го лекуват или лекуват го вредительски, то страх и отчаяние рязко нарастват. Като цяло от общо влошаване на благосъстоянието и потиснато психическо състояние, съзнанието е дълбоко помрачено. Човек престава да разбира, къде е, какво е времето, кой го заобикаля. Появяват се зрителни халюцинации. Болният вижда всякакви сцени от своето минало, което във възпалено съзнание придобива плашещ характер. Започва остър делириум, свързан с халюцинации. Понякога делириума определя действителни болки в района на гърдите, сърцето, гърлото. Пациентът твърди, че ножове са му забити в гърдите, кучетата и тигри го хапят. Въз основа на „коронавируса“, ​​глупостите съдържаха подобни идеи като „вирусите ме хапят“ или „коронавирусите ме гризат в гърдите“. Колкото по-близо до най-високата точка, до кризата на болестта, толкова по-тревожно става настроението на човек. Пациентът може да скочи и да тича или да се мята в леглото. В речта се наблюдава пълно объркване.

Такова състояние зависи от хода на основната болест и може да продължи от няколко часа до 3 денонощия. Пациентът е или развълнуван до крайност, или спокоен от кратък и чувствителен сън. При правилно и своевременно лечение пневмония обикновено завършва с дълбок сън. След събуждането си човек забравя почти всички свои халюцинации и луди идеи.

Ясно е че тежеста и продължителността на такава психоза пряко зависи от хода и изхода на пневмонията. Ако се окаже качествена и пълна медицинска помощ, психозата бързо спира и изчезва. Ако "коронавирусните" отделения на болниците се превръщат в затвори, на пациентите се провеждат фашистки експерименти, постига се висока смъртност с цел пропагандиране и сплашване на масите, тогава е ясно, че продължителността и силата на психозите са нарастват. Убийците в бели палта могат да използват замъгляването на съзнанието при пневмония по два начина. Първият- за внушаване на болния, че у него е «страшния коронавирус». В случай на изписване, такива хора, които са се възстановили от болестта, носят силна „програмна настройка“ за „чудовищния коронавирус“ и го разпространяват в обществото. Във вториян - самата психоза, която не се спира, а се насърчава от бездействието или саботажа на фашистките лекари, допринася за усложняването на пневмонията и подкопава защитните сили на организма. А това във всички случаи повишавало % смъртност «от коронавируса», което и трябва за пропагандата.

Що се отнася до психозите при грипа, то тяхната тежест зависи, в частност, от типа грип, неговата токсичност. Така че през есента на 2020 г. в Руската федерация и Украйна имаше огнище на грип тип А, което е особено токсично, дълготрайно и дава сериозни усложнения (най-вероятно имахме A2 Хонг Конг / 68). Фашистките правителства бяха много щастливи от този тип грип, тъй като самата природа играе в ръцете на терора "коронавирус". При тази форма на грип често се наблюдава продължително замъгляване на ума (делириум), което може да продължи до 2 дни.

Грипозната психоза нарушава не отделни области на съзнанието, а съзнанието като яцяло, макар и не така силно, както при други инфекционни психози. Тя се развива след кризата на болестта, когато температурата спада. Характерна черта на гриппозната психоза са затъмнения, особенно на неотдавнашни събития. Ако на етапа на психоза на пациент с грип се каже, че има „коронавирус“, тогава той охотно вярва, тъй като не може да си спомни и анализира истинските причини и хода на заболяването си.

При вредно лечение, с умишлено тровене с лекарства, пациент с грип А може да има усложнения като енцефалит. В този случай настъпва тежка, продължителна форма на психоза, която е придружена от органични промени в мозъка. Има поражения на нервните тъкани, неволни движения, тежки нарушения на съзнанието и говора. Помътняването на разсъдъка се съпровожда с редица синдроми. Пациент с грип, доведен до енцефалит, е в депресия, често забравя кой е и къде е, не може да обясни какво му се е случило, казва, че не може да се движи. При нормално, доброкачествено лечение на грип и енцефалит такива синдроми могат да продължат 2-3 месеца, след което да намалят. При гестаповско «лечение» психозата може да продължи година, без окончателно да изчезне. След такова «лечение» трудещите се често стават афективно неустойчиви, склонни към конфликти, «психо». Работоспособността пада, но главно способността към сложни видове труд. Способността към прости операции, по принцип, не страда.

В тази връзка фашистите в бели престилки получават официална причина да заявят, че работник, който е претърпял енцефаличен тип грипоподобна психоза (най-често доведен при него или го е получил от умишлено отравяне) е с умствени и физически увреждания. На правителствата или собствениците на производства не струва нищо да въведат нещо като „грипна квалификация“ в предприятията, според което работниците, които са имали усложнение от грип, първо се уволняват, превеждат се на ниски ставки, не подлежат на социално осигуряване и т.н.

При тежки форми на енцефалитна психоза се стига до остър делириум. Съзнанието се затъмнява, настъпва пълна загуба на ориентиране в пространство, време, лица. Речта губи всякаква връзка и става набор от фрази, слова, слогове, от което да се разбере, за какво именно човек бълнува е трудно. Настъпват зрителни халюцинации. Човек се намира в голяма двигателна възбуда, но  движенията му нямат координации и напомнят конвулсии. Зениците са разширяват и слабо реагират на светлина. Сърдечната дейност се забавя, при това температурата расте до 40^оС. Ако болен от грип е доведен до такова състояние или не са оказали нужна помощ в момента на кризата, то той умира. Тъй като фашистите крият информация за непосредствената причина за смъртта на човек, можем да предположим само какъв процент от жертвите на фашизма са умрели при енцефалитна форма на грипна психоза. Пишат навсякъде, че от «коронавирус». Но тъй като енцефалитът като едно от усложненията на грипа А може да причини деменция и бързо да доведе до смъртта на хората, нацистите трябваше да го "използват" за свои цели.

При грипозен енцефалит в организма на болния стават същественни изменения. Появява се кръв в цереброспиралната течност. Поразяват се съдовете на главния мозък. Най-големи изменения стават в бялото вещество на мозъка, често в челните лобове на подкорито, където се появяват кръвоизливи. Понякога на базата на грипозния енцефалит се развива менингит. Това е особено вероятно, когато на пациента се помага да се разболее сериозно, като се отрови с ненужни или прекомерни лекарства.

Работниците трябва да знаят, че днес, въз основа на усложнения от тежък грип, се отваря широко поле за фалшификации на „коронавирус“, медицински саботаж и терор. За по-добра илюстрация на това, какво е гриппозна психоза, ще приведем случай от практиката на съветската медицина. Пре злятото на 1948 г.  млад работник  заболял от грип. Температурата му се вдигнала до 39^оС, но в болница не отишъл веднага, защото имал работа в завода. Когато отишъл на лекар, той казал, че има „парализирана глава“, поради което се страхувал да заспи, изпитвал силно безпокойство и страх. Преди болестта е работил много, хранел се нередовно и монотонно, тъй като е издържал по-малкия си брат и две сестри-ученички. Бил приет в психиатрична клиника с пълен курс на лечение на грип.

По време на прегледа беше установено, че човекът не се ориентира в околната среда, непрекъснато се гърчи, бяга някъде, постоянно говори. Оплаквал се на болки в носа и главата. Считал, че неговата болест и поведение ще се отразят на всички останали болни, че «всички ще зарази». Отказал се да отиде на преглед, защото смятал че ще го убият. Той твърди, че от краката „вълните отиват и се разпространяват по цялото тяло“. При това косите му се вдигли, като намагнетизирани. В разговор с лекари открил нарушения на разбирането и логиката. Той се смятал за болен и здрав. Той изразявал заблуди за влияние, сякаш някой го контролира, за да навреди на другите. Пациентът замръзвал в глупави пози, погледът му бил насочен към една точка. Речта му била объркана, но той се опитвал да дава съвети на лекари и други пациенти, бил „умен“. Често се усмихвал без видима причина.

На болния било назначено пълно лечение на основната болест, т.е. усложнен грип. Когато позволило състоянието на здравето, пристъпили към лечение на гриппозната психоза. Макар самия  грип да е преминал за 10 дена, психозата продължила около месец, а след това настъпило оздравяване. Била поставена обща диагноза: грип високо-токсичен тип, грипозна психоза с помрачено съзнание.

За здравето на този човек съветските медици се борили месец. Те победили тежката болест. Излишно е да говорим, че буржоазната медицина няма да се бори за истински болен работник. Но да доведе човек с грип до инвалидност, че до края на дните си да работи за аптеката, или да използва неговата гибел за фашистска пропаганди — ето тук съвременните лекари-гестаповци са на висота.

Сивуха

Психозите не се предизвикват само от инфекции или отравяне с медикаменти. На първо място е отравянето с наркотични отрови, алкохолна сивуха.

За работника пиянството е по-лошо от религиите. Тук таме работника се скрива от борба за по-добър живот, давейки се във водка или религиозен наркотик своето човешко достойнство. Тук таме наемния роб трови своята мечта за истински живот и залива с дрнга своето безсилие за да го измени към по-добро. Водка и религия — това е своего рода анестезия, социално обезболиващо за роба.

Алкохолът, като «обезболяващо», това е удобна вещ за капиталиста. Пиянството на работниците не само дава печалба на стопаните, но и трови работещия човек изцяло, прави го инвалид умственно и физически, отнема го от потенциално класова борба във  фактически подръжка на буржоазията, във враг на пролетариата. Вярващия работник може да го убедиш в неговите заблуди и насочиш в служба на своята класа, или да постигнеш другарски неутралитет. А алкохолика е с увредена човешка личност, той е на път към животинско състояние, когато за чашка водка, както се казва, продава родната майка. Затова пиянството за нашето дело е по-лошо от религията.

Да погледнем на пиянството от психиатрична страна. Алкохолните отравяния биват остри и хронически. Острото отравяне се получава при еднократна употреба на отрова в опасна доза. При хронично отравяне отровата постъпва в организма систематично в течение на дълго време.

Опасността е в това, че алкохолните психози могат да бъдат при двата типа отравяния. Протичат те по различно, но същността им е една — временни нарушения на главните нервни процеси в мозъка. Както при остри, така и при хронически отравяния могат да настъпят необратими изменения във висшата нервна система, т.е. изменения органически, с разрушаване на клетки и тъканта на мозъка. Степента на поражение при остро отравяне, главно зависи от силата на отровата, а при хронично — от продължителността на постъпване на отровата в организма.

На тeжестта на алкохолната психоза влияе и слабостта на нервните клетки на мозъка. Колкото са по-слаби клетките, толкова са по-силни последствията от отравянето. Затова работници със склонност към неврози или преминали през нервни болести не трябва да пият категорично.

Привлекателното действие на алкохола се състои в това, че той повишава настроението на човека, маскира преживявания, напрежения и тревожни мисли. Такова действие способства за злоупотреба със спиртните.

При обикновено опиянение човек става весел, мисленето се ускорява, но качеството пада. Логическите умозаключения отиват на заден план, а на първи излизат прости асоциации по сходство и съседство. Появлява се двигателна възбуда, в речта се прокрадва завишена оценка на своята личност и хвалба. Пияният започва да «бъбри» какво може и какво не може. Такива случаи в историята на работническото движение е имало. Те довели до факта, че жандармите, слушайки пиян работник, научавали много ценни неща за делата в завода, за подготовката на стачки, за нелегалните партийни органи и партийните работници.

Заедно с това възниква повишена сексуалност, расте афективността. Това води пияния човек до конфликти и агресии. При подобни конфликти работникът може да бъде „заловен“ от полицията. След 3-4 часа вълнението се заменя с летаргия и депресия. Така се проявява леката степен на опиянение.

В средната степен на опиянение всички указани явления се усилват. Мисленето придобива безпорядъчен характер, речта прескача от една мисъл на друга. Вниманието е разсеяно и отвлечено на случайни раздразнители, често нямащи значение за човека. Половият инстинкт започва да се проявява в груба, мръсна форма. Още по-силна става афективността: човек леко преминава в състояние на ярост, държи тон на околните, без край говори, вика и ругае. Движенията губят координация, „бръмченето“ започва, когато речта става неясна, заекваща. Такова състояние завършва с тежък сън.

При силно опиянение рязко се нарушава всяка психическа дейност. Пияният човек губи място, време, лица. Речта е «животинска», несвързана, състояща се от отделни слова, слогове или гласни звуци. На въпроси човек не реагира, не осмисля реч. Движенията губят координация, и пияния не може да направи нито едно целенасочено действие. Физиологичните функции са нарушени, появяват се повръщане и диуреза. Състоянието на силно опиянение бързо преминава в дълбок сън, граничещ с кома. Чувствителността се губи, рефлексите изчезват. Дишането става рядко, пулса е учестен или забавен, често се наблюдава аритмия. Такова състояние може да доведе до спиране на сърцето и смърт.

При всички степени на опиянение у човека се появяват психически патологии, нарушения. Това е преди всичко, рязко отслабване на внимание, памет, разстройство на мислене и запомняне на текущи събития. Умерената и тежка интоксикация почти винаги е придружена от амнезия, когато човек забрави какво е казал и направил в нетрезво състояние. Не следва да се говори, колко опасно е такова състояние за работника и партийното дело.

Във физиологически план опиянението изглежда, като общо спиране на големите полукълба на мозъка. В сила на това спиране подкората се освобождава от постоянен контрол от страна на висшите центрове на кората. В този случай всички центрове на подкората, особено тези, които отговарят за долните рефлекси и инстинкти, изпадат в хаотично вълнение. Това води до загуба на контрол над себе си, ръкомахане, приказливост, конфликтност и т.н.

При опиянение възниква трансцедентално охранително спиране, което се разпространява на голяма дълбочина. Мозъкът мобилизира всички сили на борба с алкохолното отравяне, но при това активното спиране във висшите центрове на кората е донякъде отслабено. Това е своего рода цена за това, че алкохола не извадил от строя целия мозък. При леко опиянение спирането обхваща висшите центрове на втората, «човешка» сигнална система. При това се възбуждат центровете на първата сигнална система и подкората. От тук — намаляване на интеллекта, но повишаване на физическата възбуда.

Среднa степен на опиянение предзвиква още по-дълбоко спиране на втората сигнална система, а така също спиране в първата. От тук — пияния «оглупява пред очите ни», а неговата подвижност и инстинкти падат. Настъпва такова състояние на човека, което Толстой нарекъл «доброволна лудост».

Тежка степен на опиянение предзвиква дълбоко спиране на целия мозък. Възбуждането на подкората се сменя от инхибиране, което обхваща и главните центрове, отговарящи за движението на човека. От тук и почти пълната загуба на способност да се движиш, своего рода доброволен паралич.

Тук е нужно още един път да подчертаем, че опиянението не се явява оправдание за работника. Ако той е прекъснал мероприятие, подвел другари, издал на фашистите плановете на клетката и т.н., — за всичко това той трябва да носи пълна ю отговорност. Такъв работник не е виновен в това, че в силно опиянение не е разбрал, какво прави, а в това, че съзнателно, още трезвен, решил да пие, т.е. умишлено привел себе си в състояние на животно.

Освен обичаен се различава и патологично опиянение. До 1991 г. такова явление в СССР се срещало доволно рядко, но живота на трудещите се при капитализма доведе до това, че патологията от такъв род се учестила. Трябва да се очаква, че след 2020 г. ръста на тази патология ще се усили.

Работата е в това, че патологичното опиянение е  възможно само при определено състояние на нервната система на човека. Главните предпоставки за патологията се явяват постоянна преумора, недояждане, дълго нервно напрежение, тежки преживявания и други обстоятелства, отслабващи нервната система. В такива обстоятелства постоянно се намират много работници и трудещи се.

Патологичното опиянение е кратковременно. Изглежда на внезапен пристъп, който може да настъпи даже от малко количество алкохол- например, от приема на 100–150 мл водка. Такъв пристъп има две основни форми — епилептоидна  и халюцинаторно-заблуждаваща.

При първата форма у човека настъпва дълбоко сумрачно състояние на съзнанието. Пропада ориентировката в пространството. Възникват халюцинации и объркани идеи, предизвикващи силен страх. Започва буйство. Ако има болен пункт, например «коронавирус», човек може да се нахвърли на околните, да ги удари или даже убие, предполагайки, че те искат да го заразят с «коронавирус».

Опасността от такава форма на психоза е в това, че нормален човек, изпивайки 2–3 чаши, неочаквано и за броени минути се превръща в неуправляем звяр. А да се определи предварително, има ли такъв работник такава «бомба със закъснител» в главата или не е много трудно. Затова общо правило за всички авангардни работници трябва да бъде пълната трезвост, защото в известни периоди и в известни условия, когато обстановката се нажежи и трябва физическа норма и ясна мисъл.

При халюцинаторно-заблуждаващата форма няма силно помрачено съзнание. Същността на патологията е в това, че възприятието на  реалността се изкривява, образно казано «появяват се дяволи». Т.е. у човека се появяват остри заблудени идеи и халюцинации. По принцип, това са идеи за преследване и страшни образи. Ако вече е започнала «коронавирусната» психоза, то заблудите и халюцинациите се свързани с нея. При това заблудените образы могат да имат конкретна форма «летящи сини вируси със зъби», «кръгли чудивища, които хапят», вампири, мортуси — средновековни събирачи на трупове при чумните епидемии (на гравюрите често се изобразявани в маски с дълги носове-клюнове). Среща се «коронавирусни» заблуди, основани на картините на Йероним Бош за «страшния съд», дяволи ядящи хора, изгаряне на еретици. У човек в такава форма на патологично опиянение се появява тревога, силен страх, агресия. Той може да атакува на околните, т.к. счита, че го преследват с цел да го убият, да го заразят с «коронавирус», да го ограбят, запалят за това, че той е заразил някой с «коронавирус».

Патологичното опиянение има особености. Това състояние завършва също внезапно, както и започва, с дълбок сън, приличащ на кома. При патологичното опиянение у човека няма нарушаване в координацията на движенията. Походката е изправена, движенията точни, ковто го няма при обикновено опиянение. Това увеличава опасността на такъв човек за околните.

Патологичното опиянение е явление рядко и у един и същи човек може да бъде един път в живота. Още повече статистически, когато се разглеждат големи маси, такова опиянение може понякога да се срещне. Смисълът е в това, работниците предварително да знаят, с какво могат да се сблъскат в хода на борбата за своите предприятия и улицата. Човек в пристъп на патологическо опиянение подлежи на незабавна имобилизация на работническата дружина, т.е. задъжане и удържане от буйство. От друга страна, самата възможност за припадък е още един довод в полза на трезвостта сред работниците.

На базата на систематично пиене (по петък, след баня и т.н.) напълно може да се развие хроничен алкохолизъм. Особенно силно на него са подложени слабохарактерните работници, а така също трудещите се със слаба или отслабена нервна система. Опитвайки алкохол за повишаване на настроението, такива хора започват да се стремят към това, състоянието на наркотична еуфория да бъде по-често и по-задълго. Колкото са по-лоши материалните условия на живот на работници и трудещ се, толкова по-слабохарактерни и несъзнателни хора започват да пият с цел да забравят за известно време бедите и трудностите на своя живот.

С времето у такива работници се появява устойчиво и болезнено състояние на хроничен алкохолизъм. Точно като заклетия пушач понякога запалващ една цигара от друга, така и хроничния алкохолик се стреми да забрави отново и отново, независимо от това, че предишната доза алкохол още не е изхвърлена от организма.

Съществен признак на хронически алкохолизъм се явява махмурлука. Човек се намира в угнетено състояние и меланхолия. У него се появяват идеи за самообвинения и самоунижения, особенно по повод на постъпки, извършени предния ден. Трудоспособността рязко пада, настъпва физическо неразположение, разбитост, болка в главата. Боли сърце и живот, ръцете треперят.

Но такова състояние рязко облегчава, когато се изпие даже и малка доза алкохол. Това обяснява, защо алкохолиците всеки път се стремят да  раз стремят да се напият.

При хроничния алкохолизъм се изменя висшата нервна дейност на човека. Развива се чувствена тъпост. Висшите чувства на човека, свързани с обществения живот, отслабват, при това все по-силно се проявяват низшите чувства, свързани с удовлетворяване на основни инстинкти. Човек, образно казано се оскотява, губи ценност за своята класа и напълно очаквано отива в блатото на враговете на  пролетариата, става просто опасен за работническите дела.

Неудивително, че хроническия алкохолик се превръща в краен егоист. Той счита себе си за жертва на околните, изказва се в такъв смисъл, че всички около него трябва да го жалят, защото той е нещастна жертва на обстоятелствата. Пиянството на такъв човек се обяснява с това, че у него е труден живота, че не го ценят, обиждат го у дома и на работа. По негови думи, неурядици и беди се «налага да се обезболеят», макар че те фактически се засулват с пиянството.

С времето главна и постоянна мисъл на алкохолика става мисълта за следващото напиване. Тази мисъл наред с грубия егоизъм прави човека неспособен към сериозна и отговорна работа. Ако вземем партийното дело, то много наши другари не един път се убеждаваха, че на пиещия работник не оже да се поручи нищо и да има уверенност, че делото ще бъде изпълнено. Дори такъв работник да се кръсти и кълне, че няма да пие, а ще се старае да изпълни поръчението, да прочете материал, да събере информация и т.н., — все едно. Ще се намери някаква «тежка причина», по която работника или ще захвърли започнатото дело или няма да отиде към него. Такива «тежки причини», по принцип са пиянството или подготовката към него.

При това алкохолика не желае да слуша критики за провал на поръчение и лъжв в оправдаване на всяка стъпка. Измисля уговорки, а понякога и цели истории с драматическо, «геройско» съдържание. Например, за това, как той «стоял вечер в парка, четейки марксизма», но след това дошла полиция, и му се наложило да хвърли книгата в урна, а там горял боклук, затова книгата изгоряла. Или лъжа от друг род, построена на бедственото положение на родни и близки. Тип: мама я взе бързата помощ, у нея рак, аз три нощи не спах, търсех пари на операция… и т.н. Когато такъв работник разобличавали, т.е. майката никой не я е вземал, рак у нея нямало, той заявявал, че «просто неправилно е разбран». Ясно, че никакво доверие или поръчение към него повече няма да има.

Влошава се положението на пиещ работник по основни работи. В колективите има значение професионалния авторитет. Затова е малко да бъдеш съзнателен или даже член на клетка. Нужно е да покажеш, че ти си добър майстор на своето дело. А пиещия работник, даже да отиде при авангардните другари пак неизбежно губи квалификация и авторитет у тези работници, сред които се опитва да води партийна работа. Него не го  вузприемат сериозно, а го възприемат, като приспособенец, даже провокатор. Такъв човек говори правилно и остро, против администрация и власт, в това време пие и работи така за себе си — и не го гонят от работа. Как това е възможно? Наверно това е доносник на администрацията, на такъв човек се стои по-надалеч.

И работниците са прави, че не допускат до себе си такъв «пропагандист». Що се отнася до кръжок, клетка или група съзнателни работници, „агитатори“ от този вид дискредитират каузата на труда, носят не полза, а вреда. Ако пиещият и професионално деградирал другар не може да бъде коригиран в най-кратки срокове, трябва да се сбогуваме с него, той е опасен и неподходящ за партийна работа.

Мислите на пиянката побеждават всички останали мисли на алкохолика, в това число и за семейството. А за работника е важен здравия семеен тил. Алкохоликът изпива голяма част от своята малка заработка. Материално положение на работническо семейство е тежко и без това, а така става катастрофално. Алкохоликът престава да се интересува по някакъв начин от семейството и да се грижи за него, все по-често избухват кавги, пиянски скандали и евентуално побой на роднини. Всичко това често води до развала на семейството.

У пиещия работник настъпва много лека смяна на настроения, от ярост до депресия. В същото време езикът е „развързан“ извън всякаква степен, има изблици на плосък, груб хумор. Алкохоликът може на обществено място или в неподходяща среда да се „пошегува“, така че да предаде намерението за стачка, този или онзи факт на незаконна работа в бригадата, на обекта, в магазина, да каже на глас за това, което не трябва да бъде споменато в тази ситуация.

У хронически пиещия работник бързо пада интеллекта. Абстрактното мислене се сменя с по-ниско- чувственно-образно. Интелектуалните и културни търсения, интереси често пропадат, често стават бедни. Вниманието и паметта са силно отслабени, което първо засяга работата в професията, и второ- прави алкохолика малко полезен дори за второстепенна, техническа роля в общите мерки за борба със собствениците и администрацията. За него става опасно да каже каквото и да било или да инструктира в този смисъл, защото алкохолик в най-добрия случай, няма да направи нищо а в най-лошия той също ще извади всичко, което знае.

Най-силно у хроническия алкохолик страда волята. Това се изразява, на първо място във факта, че той не може да спре да пие, въпреки че прекрасно разбира вредата и и се зарича да не пие повече. Намаляването на волята на работника, намаляването на способността за вземане на независими волеви решения и действия неизбежно води до увеличаване на внушаемостта. Хроническият алкохолик става послушна играчка в ръцете на администрация и власт. Той леко попада под влияние на провокатори, секти, попове, мракобеси и всякакъв род реакционни теории.

Физическите признаци на хроничния алкохолизъм са известни. Това е при ръкостискане, особенно по време на писане. Буквите и почерка стават криви, «изнервени».За алкохолика е трудно да докосне върха на носа с пръст със затворени очи. Зениците се различават по размер, реакцията на светлината е мудна. Ако ударите алкохолик под капачката на коляното и проверите сухожилния рефлекс, тогава той се оказва или увеличен, или слаб, до пълно отсъствие.

Алкохолиците имат епилептични припадъци. Когато такива припадъци се случват периодично, това показва, че висшата нервна система на алкохолика се разрушава с ускорена скорост. Но такива припадъци по принцип веднага се прекратяват, ако човек прекрати пиенето.

Някои от пиещите работници заявяват, че „от чаша на ден няма да има нищо“ - в смисъл на работата на вътрешните органи. Все пак, казват те, „жистът ни съсипва“, така че такава „дреболия“ като чаша водка на ден няма да добави нищо, което да навреди на живота. Тези хора се заблуждават. Първо- двойно е глупаво да изостряте истинските вреди, които сполетяват работника от живота при капитализма със собствените си ръце. Второ- вредата бива различна. Когато работниците се бият с полицията или изпитват нужда от продължителна стачка, те също претърпяват увреждане на здравето. Но тази вреда е естествена и неизбежна за класова война. Той се изпитва за най-висшето дело на земята — за освобождаването на работническата класа и всички трудещи се. А хроничният алкохолик е самоунищожаващ се човек, който умишлено отслабва редиците на пролетариата, класен дезертьор.

Ако гледаме на него с физиологическа страна, то първото, което ни се набива в очите, това е силното поражение на сърдечно-съдовата система. Сърдечният мускул е болен от дистрофия, болестното затлъстяване и разширяването на сърцето са в ход. Стените на съдовете изтъняват и могат да се спукат, въпреки че ако човек спре да пие, съдовете се възстановяват. Храносмилането е нарушено. Алкохолиците често страдат от хронически ларингит или фарингит, от което гласа става сипен. Спътници на алкохолика — хроничен бронхит и емфизем на белите дробове. Развива се цироза на черния дроб и бъбреците, а половата функция намалява.

Както виждаме, от чаша на ден съвсем «нищо не става». Между другото, пиещия работник сам превръща себе си в истински физически инвалид. Що се отнася до психозите, при пиещите хора те достигат голяма сила и дълбочина, превръщайки човека в интелектуален и морален инвалид.

Такива психози биват остри и продължителни. Острото включва добре познатите делириум тременс, халюцинации, алкохолна депресия и други психози.
Продължителните включват налудна психоза и алкохолна деменция.

Делириум тременс, или „протеинов“ е алкохолен делириум. Обикновено настъпва у алкохолиците в период на най-силно пиянство. Преди «протеина» обикновено има силно неразположение, главоболие, безсъница. Също така се случва, че преди появата на делириум тременс, пиещият човек развива отвращение към алкохола и той спира да пие. «Протеина» идва внезапно и се развива много бързо. Човек губи ориентация в пространството и времето, появяват се силни зрителни халюцинации. Най-често се виждат малки и дълги животни като гущери, змии, бръмбари и плъхове. Понякога алкохолиците виждат малки дяволи, които дразнят, или големи животни като анаконда. По време на халюцинации алкохолиците се борят с тези видения, преследват или ги псуват, събират дяволи или паяци, хвърлят ги на пода, тъпчат и т.н.

Освен зрителни халюцинации, може да има и слухови. Алкохоликът слуша глас, който обикновено го заплашва или ругае. Той започва преговори с тези гласове, ругае, оправдава се. Случва се слуховите халюцинации на алкохолиците да има императивен характер. Тогава болния човек слуша «заповеди» от тези гласове и ги изпълнява. Случва се понякога да се съединят 2–3 типа халюцинации. Те се изразяват във вид на сложни сцени, където алкохолика е централна фигура. Има и халюцинации с професионално съдържание, когато алкохолик, заварчик по професия, „готви“, а шофьорът „завърта волана“ и „натиска педалите“.

С делириум тременс възникват заблуди, които са тясно свързани с халюцинации. По отношение на съдържанието подобни глупости са най-често идеи за преследване или ревност. По време на сложни халюцинации състоянието на болния е угнетено и тревожно. Той изпитва силен страх и може да прояви агресия, до нападение на околните. Но от друга страна, страхът пред виденията, угнетеното състояние и копнежа биват толкова силни, че алкохолиците могат да се самоубият.

Но най-често при делириум тременс възниква двигателна възбуда, която отразява онези образи и сцени, които човек вижда във възпаленото си съзнание. Алкохоликът се нахвърля на несъществуващи врагове, хвърля по тях предмети и т.н.

«Протеинът» има физически симптоми. Това е треперене на ръце, крака, тяло. Алкохоликът често не може да държи в ръце малки предмети. Зениците са разширени, но реакция на светлина има. Повишава се температурата на тялото, понякога до 41^оС, пулсът е учесен, налягането високо. Езикът е покрит и прилича на тигрова кожа заради напречните ивици. Черният дроб е увеличен и болезнен. Съставът на кръвта се изменя за сметка на голямо количество левкоцити.

Делириум тременс трае 3 до 7 дни. Халюцинациите и заблудите се влошават по здрач и през нощта. Сънят е нарушен, алкохоликът в състояние на «протеин» много малко спи. Температурата пада така внезапно, както и е започнала. Симптомите стихват, болният заспива дълбок сън и се събужда повече или по-малко възстановен. Ясно е че пристъп на делириум тременс не трябва повече да пие. Няма да даваме конкретни примери за делириум тременс от историите на случаите, тъй като тя е очертана по-горе.

Връзката между "коронавирусната" психоза и делириум тременс е че самата психозата се увеличава от другата. В първата част на нашата статия беше споменат пияч, който мечтаеше за сини летящи коронавируси със зъби. Макар той за известно време да не е пил, просто така хроничното алкохолно отравяне за психиката не се извършва. Възможно е на фона на паническия страх пред «коронавируса» да са засегнати болни пунктове, останали в мозъка след алкохолната психоза. Ясно е също, че такъв работник за партийното дело е непригоден, по-скоро опасен.

Заедно с «протеина» върви и остра алкохолна халюциноза. Основният признак — слухови халюцинации. Болестта започва плавно. Алкохоликът слуша гласове, които критикуват или го заплашват за пиянството. С развитието на болестта такива гласове стават все повече, възникват луди идеи. Тези идеи са по-устойчиви, в сравнение с делириум тременс, но в системата не се натрупват. Централна идея на лудостта се явяват преследване и измяна. Често алкохолика казва, че против него е съставен заговор, в който го ръководи неговата жена. По време и пространство болния се ориентира, но цялото поведение върви в съответствие с халюцинации и лудост. Той се крие от „враговете“, бяга от тях.

Опасността е в това, че халюцинациите носят императивен, команден характер за човек с алкохолна халюциноза. Гласовете могат да «заповядат» на алкохолика да нападне жена си, да я набие или убие, да запали къща, автобус и т.н. Телесните симптоми са същите, като при делириум тременс. Пристрпът продължава примерно месец. Ако в този период алкохолика не се хоспитализира, възниква сериозна заплаха за неговите роднини и близки.

Алкохолна депресия. Развива се след особено силно пиянство, развива се постепенно. Основният признак — дълбока меланхолия, луди идеи за преследване и самообвинения. В такова състояние алкохолика казва, че е извършил тежки престъпления. Може в лудостта си да разказже и действителни факти, свързани с работата, в това число и епизоди на класова борба в предприятието. Участието му в подготовка на стачка, събрание и др. го смята за „отвратително престъпление“, за което трябва да бъде съден и екзекутиран. Мисли, че го следи полиция и че ще го арестуват.

Халюцинациите са често слухови. Гласове ругаят и критикуват алкохолика, съобщават му, че го чака мъчителна смърт. Течението на мисълта е забавено, околната обстановка се оценява повече или по-малко ясно. Телесните признаци са обичайни за хронически алкохолик. Алкохолната депресия продължава от 3 седмици до 3 месеца. В това време болния обикновено не пие и се нуждае от хоспитализация. Дори ако пациентът не показва признаци на депресия през този период, не е възможно да го допуснете до класифицирана информация, тъй като във всеки момент може да има влошаване и неволно изтичане на такава информация. Типичен пример за алкохолна депресия. Работни, електричар, 40 години. Бащата злоупотребявал с алкохола, брата пиел. Самият той запонал да пие на 18 години. Причина за своето пиянство считал скандалите в семейството, които възниквали във връзка с неговото регулярно напиване. Последните 6 години се напивал. Пренесъл острата алкохолна халюциноза, месец се лечил в психболница. След изписване не пил 3 месеца, след това го «дръпнали» другари на работа. Отдал отчет, че да пие категорично не трябва. По време на работа той се нахвърлил срещу съзнателен работник, който го критикувал за липса на воля и предателство на работния колектив. Преди пристъп на алкохолна депресия, той бил в меланхолия, изпитвал необясним и панически страх, вярвал, че не работи добре, че другарите му го презират и скоро ще бъде изгонен от работа. Меланхолията и страхът се заливали с водка, която за кратко време давала илюзия за благополучие. След пиене се появявали мисли за удавяне в езерце или изхвърляне от покрива. В такава остра фаза той е хоспитализиран. Той изразил делириум от преследване, самообвинение, вярвал че всички го презират, а съпругата му изневерява. Бил силно потиснат, отказвал да яде, защото смятал се за паразит. Той отказал да се срещне с роднини и колеги. Терапията се провеждала в продължение на три месеца на два етапа. Едва в края на този период пациентът дойшъл на себе си и се възстановил. Обща диагноза: тежка алкохолна депресия.

Алкоголен псевдопаралич. Може да отнеме няколко месеца, но бързо отминава, ако алкохоликът спре да пие. По своите характеристики прилича на прогресивна парализа. Развива се бавно, докато почти всички форми на умствена дейност изчезват едновременно. Паметта страда рязко. Отначало е трудно за алкохолика да запомни, а след това да запомня какво да е. Попада на активно внимание, човек не е в състояние да се концентрира върху задача или действие, той постоянно се разсейва, потрепва и прави грешки. Интелигентността бързо отслабва, абстрактното мислене се заменя с по-ниско конкретно. Висшите чувства изчезват, класовият инстинкт пада много рязко. Пияница в това състояние обикновено е самодоволен и дори еуфоричен. Вчерашният повече или по-малко съзнателен работник се превръща в сладък идиот, „извън класа и извън политиката“.

Такъв глупак изразява идеи за величие с най-нелепо съдържание: той е цар, военен лидер, президент на САЩ, Рокфелер и т.н. В тази форма на делириум се проявяват елементи от древното съзнание на малкия Хоя. Алкохоликът не иска да бъде земеделски работник или работник; дори в делириума си, той е привлечен само от експлоататорски, притежаващи позиции. Приблизително в същия дух той има слухови халюцинации, където гласове казват на алкохолика, че е цар, принц, банкер, генерал.

В повечето случаи физическите и психически симптоми на псевдопарализа изчезват след спиране на пиенето и осигуряване на медицинска помощ. Но често може да има дефекти в чувствата, паметта и интелигентността. Това е особено тъжно, когато разумните другари-работници, които са се отказали от слабостта, са изпаднали в униние и паника чрез слабо съзнание, пият до такава парализа.

За корсаковската психоза може да се каже, че представлява силно нарушение на всички страни на паметта. Най-често се развива при хора на средна възраст и възрастни хора с дълъг опит в пиенето. За яснота и краткост представяме извлечение от медицинската история на един работник. Ключар, на 46 години, пие алкохол от 19 години. През последните 12 години пие систематично и се напива. Пил до алкохолна халюциноза. Месец преди хоспитализацията започват пропуски в паметта, забравя пътя за вкъщи, забравя как се отваря вратата и т.н. В болницата не могъл да посочи текущата година, най-важните събития в живота му, имената на близките, адреса. Забравил къде работи, не могъл да посочи битови предмети, които му били показани. Той компенсирал пропуските в паметта с измами на паметта, т.е. събития, които не са били с него. Интелектът е намален от еуфория, не е способен на волеви действия. Той е лекуван в продължение на 5 месеца, но увреждането на мозъка от алкохол е значително, така че намаляването на паметта и интелигентността остава. Получава II група инвалидност. Станал неспособен за трудна работа. Той се осакатил със собствените си ръце.

Още по-тежки и неблагоприятни се явяват продължителните алкохолни психози. За разлика от острите психози, продължителните се появяват бавно, но имат много постоянни симптоми. Според нашите наблюдения, продължителните налудни психози са най-често срещани сред пиещите работници.

Централният симптом на тази алкохолна психоза е заблудите за ревност, които често се съчетават със заблуди за преследване. Какво определя съдържанието на подобни глупости? Хроничният алкохолик има силна болезнена точка въз основа на сексуалната активност. В състояние на опиянение той има повишено сексуално желание. От друга страна, подобно привличане при пияница не се осигурява физически - поради нарастваща сексуална слабост, достигаща импотентност. Той иска, но не може. Разбира се, в такава среда съпругата отказва полов акт, успокоява алкохолика, кани го да спи, да се възстанови, да пие по-малко и т.н. Отказът на съпругата от интимност поради очевидната импотентност на съпруга алкохолик се наслагва на постоянни кавги със съпругата му заради пиянството и укрепва болезнената точка. Този отказ от интимност на фона на кавги и „неразбиране“ на съпругата поражда обвинения в нейната измяна. Развива се силна заблуда за ревност, характерна за хроничните алкохолици. При продължителните алкохолни психози такъв делириум е почти централната ос.

Най-често алкохолната налудна психоза е от типа парафрения - междинно състояние между шизофрения и параноя. Алкохоликът развива слухови халюцинации, които се засилват и поемат една централна тема - предателството на жена си. Гласове му казват, че съпругата му изневерява надясно и наляво, смеят му се, наричат ​​го с имена, които са изключително обидни за всеки мъж. Той чува, че съпругата му целува някого в съседната стая, заявява любовта си на любимия си, прави сношение с него. Делириумът е все по-систематизиран, обрасъл в детайли, съчетан с делириум на преследване. Алкохоликът твърди, че съпругата му и нейният любим искат да го заразят, да го убият, да изплетат конспирация да се опитат да го отровят, да го оклеветят на работното му място. Затова той често отказва храна или заявява, че усеща вкусовете на отрови в нея. В своето развитие такъв делириум улавя цялата личност на пациента. Алкохоликът започва да интерпретира действителните събития в делириума си. Например, един психопат с продължителна алкохолна психоза обяснил болестта си с грип през 2019 г. по такъв начин, че съпругата му специално го заразила с коронавируса, „за да оправи леглото за любимия си“.

Системният алкохолен делириум се развива през годините. След няколко години може да се появят заблудени идеи за величие, когато алкохоликът твърди, че е голям любовник, маршал, цар, президент и т.н. В първите години на продължителна психоза не се наблюдават резки нарушения в интелекта, паметта, вниманието - в смисъл, че тези нарушения протичат по обичайния начин, характерен за всички алкохолици. Но след 4-5 години продължителна психоза, обедняването и деградацията на висшата нервна дейност нарастват буквално пред очите ни. Количеството консумиран алкохол преминава в качеството на все по-замъглено съзнание. Халюцинациите на предателството стават скучни, монотонни, делириум - най-нелепи. Налудната система се разпада. Деменцията идва в повече или по-малко изразена форма. Личността е унищожена. Кинематографичен пример за алкохолик с дълготрайна психоза и заблуди за измяна е ключарят Оболников от филма „Посещение при Минотавъра“.

Понякога продължителната налудна психоза е от типа параноя. В същото време почти няма халюцинации, делириумът на предателството идва в центъра. Параноидната психоза се развива бавно, неусетно. Трудно е да се каже, когато ревността, характерна за алкохолиците, се развива в тежък делириум. Делириумът е изграден върху интерпретацията на реалните факти от живота. Съпругата се усмихна на улицата, когато мъж върви към тях - това означава, че това е нейният познат и тя флиртува с него. По-късно съпругата се връща от работа, което означава, че е била с любимия си. Съпругата напуснала работа с колега или шеф - това показва, че между тях има интимни отношения.

Във възпаленото съзнание на алкохолика се обработват всички жестове на съпругата, всички подробности за обичайното й поведение. „Скритото значение“ на всички тези подробности се анализира внимателно, за да се създаде интегрална система от „доказателства“ за нейното предателство. Ако алкохоликът спре да пие, заблудените идеи донякъде отшумяват, но след това пламват с нова сила. Делирият избледнява в последния стадий на заболяването, когато всички форми на умствена дейност са отслабени. Въпреки че по правило няма такава дълбока деменция, както при продължителна алкохолна психоза. Сексуалните способности изчезват напълно.

Пример за параноидна психоза е под формата на извлечение от медицинска история. Пациент, на 41 години, строител. Започва да пие на 16-годишна възраст. Пиел 2-3 пъти месечно в дни на заплата или дни на авансово плащане. След това започна да пие чаша водка на ден, по обяд и преди вечеря, „за апетит“. В същото време той не се смята за алкохолик, заявява, че „от 2 до 100 преди хранене няма да има нищо, само полза“. През последните 5-6 години той пиел много, изпивал до 2/3 от заплатата си, понякога изнасял неща от къщата, продавал ги на битпазар и веднага изпивал парите. Той рязко паднал, поведението му е нахално, безразличен е към децата. Влизал в разговори за политика, говорел за „селското царство“, в което „можел да живееш нормално и да не правиш нищо“. Той е самодоволен, надценява личността си, често се хвалил с победи на любовния фронт и изключителни мъжки способности.

Всъщност се оказало, че в продължение на около 2 години той почти не е пипал жена си поради сексуална слабост. През този период се развил остър делириум на ревност. Постоянно подозирал жена си в измяна. Веднъж, след като се прибрал у дома, той дълго звънял на вратата, но никой не отворил, въпреки че според него съпругата му трябвало да е у дома. Излязъл на двора, където започнал да чака пристигането на жена си. Видял, че от входа им излеза мъж. Първа мисъл: това е любовникът на съпругата напуска. Започнал да забелязва, че съпругата му се задържа дълго в кухнята, вероятно с цел да размени знаци с любимия си през прозореца. Започнал да подозира съсед, че тайно отива при жена си.

Според резултатите от „анализа“ на действията на съпругата му той стигнал до извода, че тя има 4 любовници. Той и забранил да посещава роднини, т.к. може да има мъже, с които съпругата задължително ще има полов акт. Веднъж преброил парите и установил недостиг от няколко хиляди. Той информирал жена си за това и направил заключение по лицето й, че тя е дала тези пари на любимия си. Ако през нощта съпругата става, за да отиде до тоалетната или да пие вода, той заключава, че тя заминава за съсед, „млад и здрав мъж, който няма жена“. В продължение на няколко месеца, прибирайки се от работа, преглеждал спалното бельо и бельото на жена си за доказателства за нейното предателство. Често се карал със съпругата си, биел я няколко пъти.

След като е настанен в психиатричен диспансер, той дълго време изразява системен делириум на ревност. Работа, деца, от бъдещето не се интересувал. Притеснявал се само, че жена му умишлено го е „скрила“ в болницата, за да се отърве от него и да върне любимия му вкъщи. С течение на времето се появил делириум на преследване, сякаш съпругата му и нейният любовник искат да го убият. Прогнозата за пълно възстановяване е лоша.

Каква е връзката между алкохолните психози и дейността на работниците от фронтовата линия? Първо, отново и отново: напредналите работници и пиянството са несъвместими неща. Дори отделните, редки напитки в производството са изключени за всички съзнателни работници, тъй като дайте на администрацията друга причина да предприеме репресии срещу такива работници, създайте им капан за изнудване. Да упаднеш умишлено в такъв капан означава да съсипеш целия партиен бизнес, който и без това е слаб.

На второ място, съзнанието на някои другари куца в ежедневието. Някои хора все още вярват, че чаша водка на ден е напълно приемлива норма за работник. Че такава норма не пречи на самообразованието и пропагандата сред другите работници, че е възможно да се комбинират „умерено“ пиене и болшевизъм. Невъзможно е да се комбинира, тъй като едно нещо със сигурност ще спечели: или болшевизъм, или алкохол, т.е. дребнобуржоазен.

Трето, вече е имало случаи, когато като цяло не лоши другари са се отказвали от своя кръг или пропагандна дейност под предлог, че не могат да се концентрират върху него. Както се оказа, на базата на пушене и пиене вкъщи, мъжките им способности се влошили. Тази трагедия, „разклащаща основите на целия живот“, засенчила всичко останало, деморализирала тези мъже, предизвика паника. Отнело повече от година на тези другари да се опомнят и да се върнат към работата си в кръга.

Ясно е, че все още нямаме стоманени болшевики. Те се формират, ще бъдат. Но ако една малка функционална неприятност, макар и много болезнена за мъжа, го извежда от строя за една година, дава тежка психическа травма, тогава не е ли по-добре да се премахнат материалните предпоставки за тази неприятност? Т. е откажете се от пиенето и тютюнопушенето