Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07 11:10 - За революционната обстановка в Колумбия
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Колумбия ... едва ли нашият читател знае нещо за тази далечна латиноамериканска страна. Историята на независима Колумбия, която отхвърли управлението на испанската корона заедно с други колонии, е сравнително кратка (независимостта е обявена през 1819 г.), но изключително богата на събития, предимно граждански войни. През 1860 г. започва двугодишна война, която завършва с победа на бунтовници, които се застъпват за отслабване на централната власт в полза на автономии. Това било последвано от Хилядодневната война (1899-1902), по време на която Панама, с подкрепата на САЩ, се отделя от Колумбия. Средата на ХХ век от историята на тази многострадална страна е кръстена La Violencia (от испанското "насилие"). Убийството на кандидата за президент на либералите Хорхе Елисер Гайтан на 9 април 1948 г. било последвано от бунтове, които се разпространили из цялата страна и отнели живота на около 300 000 колумбийци. Въоръжената конфронтация между либералната и консервативната партии (един вид партия "слон" и партията "магаре" в колумбийски стил) затихва едва през 1958 г., а от 1964 г. в Колумбия се води нова гражданска война, сега между десните- фашистко по същество правителство и леви бунтовници.

Основните сили на левицата са Революционните въоръжени сили на Колумбия - Армията на народа (ФАРК) и Армията за национално освобождение (АНО). Тази дългосрочна въоръжена конфронтация продължава и до днес. През 2016 г. беше подписано споразумение за прекратяване на огъня между ФАРК и правителството, което коварно беше нарушено от ултрадесния президент Иван Дуке, който спечели изборите през 2017 г., зад който стои бившият президент Урибе, известен със скандали с висок резонанс за връзки с наркобосове и паравоенни формирования “(ултрадесни ескадрили на смъртта). Урибе е известен и с факта, че по време на неговото председателство хиляди колумбийци, които нямат нищо общо с бунтовниците, бяха убити от военните и назовани, като бунтовници, които са убити в битка, за да получат парични награди и повишения, тъй като имаше награди убити членове на ФАРС ...

На 28 април в Богота- столицата на Колумбия и в няколко други големи градове на страната, започна национална акция, съчетана с обща стачка срещу данъчната реформа на правителството на Иван Дуке, която бързо прераства в народно въстание на бедната младеж срещу проамериканския фашистки режим.

Центърът на протестите беше град Кали- третият по големина град с повече от два милиона жители. Това е родното място на независимостта на Колумбия, където започва войната срещу испанското управление. Доскоро той се класира на първо място по заетост и икономическа активност на петте основни града в страната. Това беше преди началото на пандемията. Нивото на бедност в Кали се е удвоило дори в сравнение с други градове. В околността се извършват агропромишлени промени: капиталистите се стремят да заменят традиционното производство на кафе с отглеждане на захарна тръстика, което означава селяните да бъдат изгонени от земята и превърнати в роби на плантатори. Хиляди селски бежанци наводниха Кали.

Кризата удари особено силно младите хора, които се превърнаха в основната движеща сила на протестите, които всъщност придобиха характер на народно въстание в Кали. Фабриките бяха напълно спрени, входовете и изходите от града бяха блокирани, едновременно с това беше създадена мрежа от народни комитети, които всъщност взеха властта в свои ръце за няколко дни. Въстанието в Кали имаше политически характер, неговите участници поискаха оставката на местната власт, а след това и на президента Дуке. Фашисткият режим хвърли цялата си репресивна сила върху непокорния Кали. Мобилна полицейска ескадра, известна в Колумбия, с езика на буржоазната политология „нарушение на правата на човека“ беше преместена в града. Ескадрилата включваше бронирани превозни средства, включително танкети, оборудвани с оръжия за стрелба с газови гранати и други повреждащи оръжия, както и армейски хеликоптери. В Кали бяха прекъснати електричеството и интернет. Стрелба е била извършена, за да се убие. Полицията стреляла и по лекари от медицинската служба, организирана от народните комитети. Най -кървав бил 3 май в предградието на негрите в Кали, където се състояла улична касапница между полицията и демонстрантите, които се бяха събрали, за да почетат паметта на убитите. На 9 май в Кали и други бунтовнически градове с президентски указ властта премина в ръцете на военна администрация. Нападението срещу Кали беше ръководено от главнокомандващия армията- генерал Сабатеро, известен в Колумбия като организатор на най-тежките наказателни операции срещу бунтовници, включително нальота на Еквадор през 2008 г., когато второкласираният командир на ФАРС- Раул Рейс, ключова фигура в мирните преговори, беше убит.

Коренното население- индианците с общо население над два милиона изиграха активна роля в разрастването на протестното движение. В първия ден на стачката индианците-мисах влязоха в град Кали и свалиха от пиедестала на паметника своя омразен конкистадор Себастиан де Белалкасар. И регионалният индийски съвет започна мирен поход към Богота.

Що се отнася до въоръжените бунтовнически организации като ФАРС, те се придържат към условията на прекратяването на огъня, давайки инициативата на мирни протести.

Отмяната на данъчната реформа вече не можеше да успокои хората. Протестиращите отидоха по -далеч и започнаха да изискват преразглеждане на условията на санитарната извънредна ситуация, премахване на пенсионната реформа, реформа на здравеопазването, трудово законодателство и прекратяване на приватизацията на образованието. А също и разпускането на кървавите специални полицейски подразделения за борба с безредиците, демилитаризацията на градовете, наказанието на виновните за убийствата на протестиращи, чийто брой според официалните данни е 25 души, а по неофициални данни - над 80. В допълнение към хиляда ранени, стотици хора са в неизвестност, които всъщност са най -вероятно отвлечени от полицията и или убити, или тайно държани в затворите.

Протестите продължават и до днес. Така на 20 -ти бяха проведени почти 200 протеста в столицата и още 26 във ведомствата на страната. Колумбийските профсъюзни лидери призоваха гражданите да излязат отново на улицата на 21 юли. На този ден в Конгреса беше насрочено представяне на законопроекти, изготвени от протестиращи въз основа на спешен документ, изготвен след протестите през 2019 г., които не получиха внимание от правителството.

Колумбия е от голямо стратегическо значение за Съединените щати; не напразно са направени опити за включване на тази страна в НАТО, противно на нейната харта. Важността се определя от границата на Колумбия с Венецуела, Панама, през която преминава междуокеанския канал, бразилската Амазонка с най-големите си запаси от прясна вода, както и с Никарагуа, с която Колумбия споделя потенциално петролен шелф и с за които има териториални спорове. Всичко това прави възможно използването на Колумбия с нейната мощна (спрямо латиноамериканските страни) военна машина като аванпост на американския империализъм в региона. Колумбийското фашистко правителство е марионетното правителство на САЩ.

Разбираемо е защо световните "независими" медии се опитаха да заглушат народните протести в Колумбия, външният министър на колумбийския режим Клаудио Блу ​​каза, че в страната не се случва нищо, освен поредната реч на терористи и екстремисти. Но ситуацията се е променила. Републиканецът Тръмп, който беше открито подкрепен от колумбийския режим, беше заменен от демократа Байдън и има много в редиците на Демократическата партия, които смятат за целесъобразно да се замени открито фашисткия режим в Колумбия с нещо по -прилично. Американските протести на BLM изиграха важна роля тук. Американските империалисти се почувстваха донякъде неудобно да подкрепят полицейския терор в други страни, докато самите САЩ изтръпват от вълни на възмущение и искания за премахване на полицейския апарат. Но има и друго най -важно възпиращо средство за американския хищник - Китай. Колумбия е вторият по големина партньор на КНР, китайските предприятия активно участват в строителството във всички области в тази южноамериканска държава. Посланието на Си Дзинпин до колумбийския народ във връзка с борбата срещу коронавируса, която се проведе на 21 март 2021 г., беше излъчено в цялата страна. Ясно е, че грубата намеса на САЩ във вътрешните работи на Колумбия би означавала сблъсък с Китай.

Според Световната банка за 2018 г. 28% от населението на страната живее под прага на бедността. На фона на световната икономическа криза, утежнена от пандемията, колумбийският режим се опита да прехвърли всички тежести върху плещите на трудещите се маси, но не очакваше колко силен ще бъде протестът. „Гроздето на гнева“ узрява дълго и дава плод. Колумбийските работници проявяват политическа зрялост, като организират свои собствени правителства. Но, уви, ние не виждаме ръководната и направляваща ръка на комунистите в протестите. Нищо не се чува за Колумбийската комунистическа партия, участието на ФАРС също не се забелязва, комунистите не можеха да се превърнат в организираща сила за въстаналите трудови маси, те действат спонтанно, без ясна организация и план. И това е основният проблем. Нека фашисткият режим бъде свален или заменен от администрацията на Вашингтон с по-цивилизован, това ще облекчи страданията на колумбийските работници, но няма да ги елиминира, защото капитализмът няма да отиде никъде заедно с всичките си „прелести“, като напр. търговията с наркотици (с която Колумбия е „известна“), корупцията, бедността и невежеството на масите, обща деградация. Сега Колумбия е в идеална революционна ситуация: масите не искат да живеят по стария начин и лидерите не могат да управляват по новия начин. В случай на успешна революция страната няма да се окаже в изолация: ще й помогнат просоциалистическите Венецуела и Куба, както и Китай. Или имаме революционна ситуация, но нямаме болшевишка партия.

Вече е ясно, че мирното споразумение, подписано от ФАРС в Хавана с правителството, е грешка. Организацията се обезоръжава, легализира, губи известна власт и не може да ръководи нито национален народен протест, нито въстанието в Кали.

Събитията в Колумбия за пореден път демонстрират марксистката истина, че надеждите на нашите леви за спонтанна самоорганизация на масите са безполезни, надеждите на семиняните, че ако избухне катастрофа, масите ще загубят всичко и веднага ще се революционират, ще номинират лидери, организирайки партия отдолу, ще вземат властта и ще започнат изграждане на комунизъм. Спонтанната самоорганизация на масите е изключително ограничена и локална. Масите все още мислят в чисто местни категории, без да се издигат над непосредствените си нужди. Те не разбират, че свалянето на режима на Дуке и преразпределението на доходите в полза на трудещите се хора няма да разрешат проблемите на капитализма.

Ето защо левите в Русия, доколкото условията позволяват, не трябва да губят ценно време, тичайки по митинги, не танцувайки около синдикалистите, не се опитвайки да се интегрират в опашката на либералните протести, а изучавайки марксистка наука, изковавайки кадрите на бъдещата партия и накрая създаването на тази партия и тя трябва да бъде създадена на принципите на научния централизъм (https://prorivists.org/science-based_centralism/). Защото, както показва практиката, партия, изградена на принципите на ненаучния (демократичен) централизъм, рано или късно се заразява с опортюнизъм и се разпада, оставяйки работническата класа на съдбата си.

Всички тези писъци и стенания относно репресивността на „режима на Путин“ трябва да се възприемат като лява истерия и да се игнорират. За разлика от нашите колумбийски другари, ние имаме отлични условия за работа. Следователно, не е нужно да се ангажирате да играете революционери, не да оправдавате собствения си мързел и невежество, а да работите и да работите, преди всичко върху себе си, за да изкопаете политическата си компетентност и характер. Монахини без гръбначен стълб няма да водят работническата класа и няма да направят революция. Колумбийската репресия разкрива кървавата усмивка на буржоазията и империализма.

Р. Огиенко

29.07.2021




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 848324
Постинги: 1801
Коментари: 233
Гласове: 365
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930